С тъжба Б.В. В. е повдигнала обвинения срещу Г. М. Б. за
престъпления по:
·
чл.148, ал.1,
т.1, вр.чл.146, ал.1 от НК, за това, че на
28.06.2019г., около 20,30 часа, в гр. Перник, в магазин Била, находящ се на адрес гр. Перник, ул. Св. Св. К. и М.,
публично казала думи /“жалко същество“, „нежелана от никого стара мома“,
„арогантна“, „луда“ и параноична“/, и извършила действие /нанесла удар с ръка в
лицето й/, унизителни за честта и достойнството на Б.В.В.,
в нейно присъствие;
·
чл. 130, ал.1 от НК, за това, че на 28.06.2019г., около 20,30 часа, в гр. Перник, в магазин
Била, находящ се на адрес гр. Перник, ул. Св. Св. К.
и М., чрез удар с ръка в областта на лицето, причинила на Б.В.В. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
разстройство на здравето, извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК /физическа болка, изтръпвания в областта на
бузата, носа и устните и засилено изкривяване на носа при мимики/.
·
чл.144, ал.1 от НК
за това, че на 28.06.2019г., около 20,30 часа, в гр. Перник, в магазин Била, находящ се на адрес гр. Перник, ул. Св. Св. К. и М., се
заканила на Б.В.В. с престъпление против личността й
/като казала “ще те видя в гробищата“ и направила жест с ръка по посоката, в
която се намират/, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
За съвместно разглеждане в съдебното производство са приети предявените от
частният тъжител Б.В.В. граждански искове срещу
подсъдимата Г. Б., изменени по размер
преди приключване на съдебното следствие, както следва: за сумата от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от нея в резултат на престъплението по чл.148, ал.1, т.1, вр.
чл.146, ал.1 от Наказателния кодекс неимуществени
вреди /изпитани срам, малоценност, обида и унижение; за сумата от 10000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението по чл.130, ал.1 от
Наказателния кодекс неимуществени вреди /физическа болка и изтръпване в
областта на лицето/, и за сумата от
10000 лева представляваща обезщетение за претърпени в резултат на
престъплението по чл. 144, ал.1 от Наказателния
кодекс неимуществени вреди /тревога и страх/, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка от посочените главници,
считано от датата на увреждането, до
окончателното изплащане.
Тъжителят Б.В. е конституирана като граждански ищец по
делото.
Частният тъжител и граждански ищец Б.В., лично и чрез повереника си по делото – адв. П.А.,
поддържа повдигнатите обвинения и пледира подсъдимата да бъде призната за
виновна и да и бъдат наложени справедливи наказания. По отношение предявените граждански
искове излага доводи за основателност и доказаност на
същите и пледира за уважаването им в пълен размер. Тъжителят претендира
заплащане и на направените в производството разноски.
Подсъдимата Г.Б. дава обяснения, в които посочва, че
на инкриминираната е била въвлечена в
спор от страна на тъжителката при случайна тяхна среща в момент, в който се
намирала на касата в магазин „Била“ на ул. Св. Св. К. ***. Твърди, че В.
първа осъществила спрямо нея агресивно
действие, тъй като ритнала празна количка за пазаруване в крака й, след което
се приближила близо до нея със закани, непровокирани по никакъв начин.
Признава, че в този момент нанесла удар в лицето на тъжителката /шамар/, но
обяснява действието си като защитен рефлекс, не като такова, целящо да нарани.
Отрича да е изричала думите и репликите цитирани в тъжбата, както и да се е заканвала
с думи и жест на тъжителката. В правото си на последна дума завява, че не е
виновна по обвиненията, повдигнати срещу нея.
Защитникът адв. Е.Т. пледира
подсъдимата да бъде призната за невинна и оправдана по повдигнатите й обвинения
поради недоказаност на същите от обективна и субективна страна. Излага възражения,
че доказателствата събрани по делото не установяват при изложените в тъжбата
обстоятелства на частния тъжител да са причинени инкриминираните телесни
увреждания, още по-малко те да са следствие от умишлени действия на
подсъдимата. Застъпва се тезата, че инкриминираните телесни увреждания не се
основават на обективни находи при извършен на пострадалата преглед, а на нейни
субективни оплаквания за изпитвана болка и изтръпвания в областта на
лицето. Акцентира се на липсата на всякакви доказателства в подкрепа на обвиненията за
публично нанесена обида и закана с престъпление. Основавайки се на събраните
доказателства и изложените съображения тезата на защитата е, че вмененото на Б.
осъществяване на визираните престъпни състави не е доказано, както от обективна, така и от
субективна страна. Като последица от оправдаването на подсъдимата защитникът
пледира за отхвърляне и на предявените граждански искове срещу нея, като
неоснователни и недоказани.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.14 и 18 от НПК, като взе предвид и доводите на страните, намира за установено следното:
Подсъдимата Г. М. Б. е родена на ***г*** и живее в същия
град. Не е омъжена. Има малолетно дете, за което се грижи. С висеше
образование е. Работи на длъжност „****“
към „****“ ЕООД, град София. Не е осъждана.
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
На 08 ноември 2018год. подсъдимата Г.Б. посетила аптека „****“, намираща се в сградата на магазин „Била“
в гр. Перник, ул. Св. Св. К. и М. №**. Собственик и управител на аптеката е
свид. Е.В. – майка на частната тъжителка. По повод търсеното от подсъдимата
лекарство „аспирин кардио“ - съществува или не под
такова търговско наименование, има ли
заместител, предлага ли се в аптечната мрежа или не, възникнало напрежение
между нея и фармацевта. В. се подразнила от коментарите и забележките на
клиентката, а Б. от нелюбезното отношение,
тъй като свидетелката явно демонстрирала раздразнение от коментарите й по повод
лекарството, била мудна и се наложило да изчаква прекалено дълго, за да закупи
желания медикамент. В един момент в разговора им се намесила тъжителката Б.В. с
настояване Б. да напусне аптеката,
упреквайки я, че е изпратена да тормози нея и майка й. Силно изненадана от
несъстоятелните твърдения и поведението на двете, Б. първоначално отказала да
си тръгне, но малко след това, предвид осезаемата ескалация на напрежението, излязла
от търговския обект и се насочила към колата си. След като разбрала, че В.
е подала сигнал на тел.112, изчакала служителите на МВР и съдействала за изясняване на случая. По
отношение на двете страни в така възникналия
конфликт били съставени предупредителни протоколи по реда на чл.65 от
ЗММР. Б. не посетила повече търговския обект не само заради полицейското
предупреждение, но и защото нямала обяснение
за поведението на В. и нейната
дъщеря Б.В., които до този момент не познавала, и за несъстоятелните им
подозрения, че влизането й в аптеката в този ден е било с определена цел и че е
изпратена от неизвестни и лица, за да
осъществява тормоз.
По жалби, депозирани от В. и В., съдържащи такива
твърдения, били образувани няколко прокурорски преписки, завършили с отказ да се образува наказателно производство.
На 10.06.2019г. В. постъпила в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“, град София, където претърпяла оперативна интервенция във връзка с разкъсно-контузна рана в областта на долната устна, за
която съобщила, че е получена при прехапване по време на хранене, както и за
отстраняване на кистозна формация в областта на зъб 12. В същия ден
била изписана в добро общо състояние и с подобрение. Назначени били контролни
прегледи на 17.06. и на 24.06.2019г.,
каквито няма данни да са осъществени.
На 28.06.2019г. Г.Б. пазарувала в магазин „Била“ на
горепосочения адрес. В момент, в който покупките й се маркирали от служителката на касата подсъдимата чула името
си, изречено на висок глас. Обръщайки се в същата посока установила, че Б.В. се
намира на същата каса след нея. Между
двете започнала словесна комуникация, на
която служителката на касата А.А. не обърнала
внимание. Последната, обърната към телефонния апарат встрани от работното й
място разговаряла със заместник управителя в обекта, искайки съдействие по
повод неправилно маркирана на касовия апарат стока от покупките на подсъдимата.
След като извадила своите от количката за пазаруване, в един момент В. я тласнала
с ръка по посока на Б., при което количката ударила последната в левия крак. В.
не демонстрирала каквото и да е притеснение от стореното, напротив, спокойно се
приближила към Г.Б., продължавайки словесната комуникация и жестикулирайки с
ръце. Изненадана и ядосана от агресивното действие и от поведението на
тъжителката, подсъдимата нанесла удар с длан в лицето й. Веднага след това вдигнала
с ръка количката, като я държала на нивото на гърдите си, искайки обяснение от В.
за поведението й. Последната се отдръпнала назад, а Б. преместила количката
извън касовата зона. Събрала покупките си и напуснала търговския обект. Междувременно
В. позвънила на своята майка - свид. Е.В.,
работеща в аптеката в съседство, която минути по-късно пристигнала в магазина.
Разговаряла със своята дъщеря и със заместник управителя на магазина - свид. Ж.Б., опитвайки се да разбере какво се е случило.
Впоследствие двете напуснали магазина.
След инцидента частната тъжителка не потърсила медицинска
помощ въпреки оперативната интервенция осемнадесет дни по-рано.
Според заключението на вещите лица - д-р К.Ч. –
специалист по съдебна медицина и Ц.Д. - психолог, извършили назначената в хода
на настоящото производство комплексна съдебномедицинска експертиза, липсват
обективни данни, отразени в съответна медицинска документация за физическото
състояние на частната тъжителка във връзка с инцидент на 28.06.2019г., както и за
получени при него травматични увреждания. Според експертизата в случай, че е
бил нанесен удар в лицевата област на В.
при инцидент на посочената дата, то същата би изпитала кратковременна физическа
болка, т.е., причинено би било увреждане, което се квалифицира по
медико-биологичния признак болка. Според вещите лица получаването на такава
травма в областта на осъществената медицинска оперативна интервенция на
10.06.2019г., то физическата болка би била с по-голям интензитет и
продължителност - от часове до няколко дни, и би бил осъществен медико-биологичния признак
страдание. В устното допълнение към експертизата съдебният лекар пояснява, че
не е известно и не би могло категорично да се каже с каква продължителност е
бил и преминал ли е възстановителният период
по отношение предхождащата интервенция спрямо тъжителката, осъществена в УМБАЛСМ „Н.И Пирогов“, град София, както и имало ли е определени усложнения, тъй като не
са налични документи за последващ изписването й преглед. Посочва, че при нормален
възстановителен период на мекотъканни увреждания, каквото е имала тъжителката в
областта на корена на втори горен зъб вдясно, средностатистическия
следоперативен оздравителен период е една
до две седмици. По отношение твърдяното от
тъжителката изтръпване в областта на лицето вещото лице уточнява, че това е чисто субективно усещане, което никой,
включително лекар, не може да установи и да потвърди като реално съществуващо. В
психологичен аспект експертизата приема,
че инцидентът е предизвикал у Б.В.
депресия и тревожност, като тревожност е отчетена и към момента на
извършване на изследването при връщане към събитията на 28.06.2019г. Непосредствено
след тази дата психиката на лицето е била засегната от тревожна симптоматика,
депресивни маркери: безсъние, безпокойство, загуба на апетит и на тегло, социално
отдръпване.
Във връзка с инцидента по сигнал от Б.В. и свид. Е.В. била образувана
прокурорска преписка №2907/2019г. по описа на Районна прокуратура - Перник. В
хода на проверката с писмо от 16.12.2019г.
били предоставени на електронен носител записи от камерите на видеоохранителната
система в търговския обект на „Билла България“ ЕООД, а именно магазин „Билла“, находящ
се на ул. Св. Св. К. *** за периода на инцидента.
Предаденият електронен носител – DVD – R диск, е експертно изследван. Според извършената в съдебното следствие видеотехническа експертиза /Протокол №614/05.12.2022г.,
л.196 и следващите от делото/ дискът съдържа един видеофайл и не съдържа
аудиофайлове. Същият най-вероятно е
цифров презапис от оригиналния файл, записан
върху твърдия диск на компютърна видеоохранителна система. Върху записаната информация не са установени следи от
манипулация/намеса. Таймкодът, вкопиран
в изображенията не се прекъсва и действията се развиват последователно.
Изображенията във видеофайловете са цветни, без звук, с вкопирани
в кадър данни за дата, часово време и име на камера. Видеофайлът е регистриран
от статична камера с наименование „САМ12“, с ракурс на заснемане отгоре надолу,
насочена към касова зона на магазина.
Заснемането е за времето от 19.29:56 до 20:29:56 на 28.06.2019г. /според
таймера на видоохранителната система/. В извлечените от видеофайла
снимкови кадри е проследено хронологично движението и са онагледени подробно действията
на четири заснети лица. От проведеното
сравнително лицево-идентификационно изследване при съпоставяне на кадрите от
камерата с предоставения сравнителен материал – цветни копия на снимки на
подсъдимата Г.Б. от системата „АИС – БДС“, експертизата приема, че извлечените
изображения на лицето, обозначено с 1, са годни за разпознаване от свидетели,
както и за провеждане на лицево-идентификационно изследване само по видимите
общи признаци . Резултатът от направения
сравнителен анализ е бил достатъчен за извод, че на фотокопията на лице 1 от
видеозаписите вероятно е заснето едно и
също лице, посочено като Г. М. Б. с ЕГН **********.
Според вещото лице за по-висока степен на категоричност е бил необходим съотносим по ракурс на заснемане сравнителен материал. От проведеното сравнително лицево-идентификационно изследване при съпоставяне на кадрите от
камерата с предоставения сравнителен материал – цветни копия на снимки на
частния тъжител Б.В. от системата „АИС – БДС“, експертизата приема, че
извлечените фотокопия на лице 2 са годни, както за разпознаване от свидетели
очевидци, така и за провеждане на лицево-идентификационно изследване. В резултат
на направения сравнителен анализ експертът дава категорично заключение, че на фотокопията на лице 2 от видеозаписите е заснето и едно и също лице,
посочено като Б.В.В. с ЕГН **********.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид обясненията
на подсъдимата; показанията на свидетелите: А. Г., Ж.В.Б., А. Д. А. и Е. С. В., както и писмените доказателства, приети
по делото – медицинско направление от 27.05.2019г., извлечение от амбулаторна
книга, водена в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, ИЗ №21659/10.06.2019г. от същото лечебно
заведение, направление за хоспитализация от 10.06.2019г., лист за преглед на пациент от спешен кабинет
по неврохирургия №084132/10.06.2019г., предоперативна
епикриза, оперативен протокол от 10.06.2019г.,
епикриза, издадена на Б.В. от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“
ЕАД, София, резултат от патолого-хистологично изследване
№8201/10.06.2019г., писма рег.№7272/05.03.2020г., №263456/12.10.2020г. и №
16281 от 27.10.2022г. от Началник Първо РУ при ОДМВР-Перник, ведно с
приложения, писма от РП - Перник, ведно с преписки 2293/2021г., 2457/2018г., 1698/2019г.,
2907/2019г. по описа й, писмо с рег.№
271679/27.05.2021 г. на Апелативна специализирана прокуратура, ведно с
приложенията, писмо рег.№273277/23.06.2021 г. от ОП-Перник, ведно с материалите
по преписка с рег.№2308/2019г. по описа на ОП - Перник, справка за съдимост,
рег. №983/20.05.2021г., издадена от БС при РС – Перник, вещественото доказателство
- оптичен носител, както и приетите комплексна съдебномедицинска експертиза и
видеотехническа експертиза .
При извършване на анализ и оценка на събрания
доказателствен материал съдът прие за недоказано подсъдимата да е извършила
престъпления по чл.148, ал.1 т.1, вр. чл.146, ал.1 от
Наказателния
кодекс и по чл.144, ал.1 от Наказателния кодекс .
Най-напред следва да се посочи, че съгласно
чл.103, ал.1 от НПК тежестта да се докаже обвинението по дела, образувани по
тъжба на пострадалия, лежи върху частния тъжител. Последният следва докаже
повдигнатото обвинение по несъмнен начин, а подсъдимият не е длъжен да доказва,
че е невинен и не могат да се правят изводи в негова вреда, поради това, че не
е дал, отказва да даде или дава обяснения с явно защитна насоченост, или не е
доказал възраженията си /чл.103, ал.2 и 3 НПК/. Осъдителна присъда е
недопустимо да почива на предположения или да бъде постановена при не напълно
изяснени обстоятелства с необходимата обективност, всестранност и пълнота. В
продължение на презумцията
за невиновност, установена в чл.16 от НПК и на принципа на правовата държава,
всяко съмнение следва да се тълкува в полза на подсъдимия.
По отношение обвинението за обида.
С тъжбата на подсъдимата Г.Б. е повдигнато обвинение по
чл.148, ал.1 т.1, вр. чл.146, ал.1 от Наказателния кодекс – публично нанесена обида, извършена в гр. Перник на 28.06.2019
г., около 20.30 часа, с изричането на думите: жалко същество“, „нежелана от
никого стара мома“, „арогантна“, „луда“ и параноична“/, както и с извършено
действие - нанесен удар с ръка в лицето й, в нейно присъствие.
С оглед установената фактическа обстановка по-горе и след
анализ на събраните по делото доказателства, относими към това
обвинение, съдът прие същото за изцяло недоказано. По делото не се събраха каквито
и да е доказателства, които да подкрепят
и утвърдят обвинителната теза, а именно, че инкриминираната дата, в
присъствието на тъжителката, подсъдимата я е квалифицирала с думите по-горе. Нито едно доказателство или доказателствено средство
не подкрепя обвинението в тази част. Посочените
от частния тъжител доказателства са събрани, но проверката им сочи, че те нямат
доказателствено значение за установяване обективните признаци от състава на
обидата.
Съобразно изложените в тъжбата
обстоятелства и от гледна точка ангажираните от страна на тъжителя
доказателства, значение за преценка осъществяване престъпния състав на
квалифицираната обида имат показанията на свидетелите А.А.
и Ж.Б. – служители в търговския обект, в който се е случил инцидента. От показанията
им се установява, че първата е работела
на касата, обслужвала е клиенти като е маркирала покупките им е приемала
плащания за тях, а втората като заместник
управител на магазина е била повикана от А. докато страните по делото са се
намирали там за разрешаване на възникнал проблем. Двете установяват, че в действителност проблема не е бил свързан с възникналото
между страните по делото напрежение, а по повод
погрешно маркирана стока на касата,
което е изисквало намесата на зам.управителя. Свид.
Б. уточнява, че не е била свидетел на
конфликт между клиенти, тъй като при своето отиване на касата е възприела единствено частната тъжителка и
нейната майка Е.В., които визуално
познавала поради работата на В. в аптеката, разположена в сградата на филиала
на магазина. Свидетелката посочва, че
възприела В. „разстроена, по-точно ядосана“, но отрича последната да е правила конкретно оплакване пред нея за
причината да е в това състояние, а нейната майка крещяла за възникнал проблем,
без да обясни какво точно се е случило. Б.
установява, че опитала да изясни ситуацията, но служителката А.А. пред нея заявила, че нищо не видяла, а останалите
клиенти споменали само за възникнала конфронтация между В. и друг клиент, който
вече бил напуснал магазина.
Показанията на свид. А.А. също не обезпечават доказателствено обвинението в тази
част. Тя посочва, че докато обслужвала клиентка на касата допуснала грешка при
маркирането на продукт, поради което се извърнала към телефона, намиращ се
встрани от нея, за да повика заместник управителя. Съобщава, че в този момент започнала разправия
между същата клиентка и друга, чакаща на опашката зад нея, която обвинила
първата, че й ударила шамар. А. твърди,
че това действие не е възприела, а само чула започналата между двете кавга,
като заявява, че не е в състояние да възпроизведе конкретни думи и реплики от нея. Отрича да е забелязала
нещо отличително във външния вид на клиентката,
която твърдяла, че била ударена, но
отбелязва, че видимо била разстроена и
трепереща.
Експертното изследване на приобщеното
веществено доказателство и съдържащата се на него информация установяват, че на
диска, предоставен от „Билла България“
ЕАД не се съдържат аудио файлове, т.е., записаната информация е без звук. На
записите ясно се вижда словесна комуникация между страните по делото, но
нейното съдържание остава неизвестно/неустановено по делото.
Други доказателства в подкрепа на обвинението за обида
страната, носеща доказателствената тежест в производството не е ангажирала и не
е посочила за събиране.
В обясненията си подсъдимата Г.Б. категорично отрича
при изложените обстоятелства да е изричала инкриминираните обидни думи към
тъжителката. Посочва, че докато плащала покупките си на касата дори не
забелязала присъствието на В. зад себе си на същата каса докато същата
последната не я извикала по име на висок глас, упреквайки я, че продължава да
се „мотае наоколо“ и да я тормози, и заканвайки се, че ще приключи веднъж
завинаги с нея. Подсъдимата
отбелязва, че поведението на В. я изненадало, тъй като не се били виждали от
близо две години след скандала в аптека „****“, предизвикан от В. и нейната
майка, непровокиран по никакъв начина от нея самата. Обяснява, че от този
случай и предвид съставените предупредителни протоколи спрямо трите от органите
на МВР - Перник, дълго време не посещавала магазина и района около него, за да
избегне евентуални срещи с тях и да не бъде въвлечена в други подобни
конфликтни отношения. Твърди, че словесната разправия на 28.06.2019г. е била започната от В. без
повод и именно нейното поведение е довело до ескалация .
В контекста на обсъдените доказателствени
източници твърденията в тъжбата на Б.В.,
че при изложените обстоятелства подсъдимата е казала в нейно присъствие и в
присъствието на служители на магазина и клиенти думите „жалко същество“,
„нежелана от никого стара мома“, „арогантна“, „луда“ и „параноична“ е изцяло недоказано, тъй като не намира потвърждение
в събрани и проверени в съдебното следствие доказателства по реда, установен в
кодекса. Следва да се посочи, че твърденията и доводите на участниците в процеса
са процесуални способи за обосноваване на определена позиция, а не са
доказателствено средство по смисъла на процесуалния закон и въз основа на тях
не могат да се правят изводи за факти с правно значение.
Съставът на престъплението обида не
е осъществен и чрез другата форма на изпълнителното деяние, вменено на
подсъдимата, а именно чрез действие /нанесен удар с ръка в лицето на пострадалата/.
Действието
съдът приема за доказано по делото, за което ще бъдат изложени съображения, но
счита, че при конкретните обстоятелства то не е
годно средство за извършване на инкриминираното престъпление. Съгласно
правната теория и съдебната практика действието като средство за обида следва
да е унизително за честта или достойнството на засегнатия, т.е., да е обидно по своя характер. Такива например
могат да бъдат жестове и мимики, които са унизителни за пострадалия. Нанасянето
на удар в обстановка на словесен спор и предхождащо агресивно действие има друг
обект на посегателство, а именно
телесната неприкосновеност на личността, не самооценката й. По тази причина инкриминираното действие е
негодно средство за осъществяване състава на обида при конкретните обстоятелства
и не е елемент на това престъпление.
В
контекста на изложените по-горе принципни положения относно доказването в
процеса и основавайки се на наличните доказателства и доказателствени средства съдебният състав
прие, че липсват годни такива, касателно осъществяването на изпълнителното
деяние на престъплението по чл.148 НК, което прави ненужно разглеждане и
обсъждане на останалите релевантни обстоятелства, които са от значение за
изводите противоправно и престъпно ли е деянието.
Същият обем
доказателства, обсъдени по-горе, са относими и към обвинението по чл.144, ал.1
от Наказателния кодекс, а именно, че при изложените вече обстоятелства подсъдимата
се заканила на Б.В.В.
с престъпление против личността й /като казала: “ще те видя в гробищата“ и
направила жест с ръка по посоката, в която се намират/, което заканване е могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му. По съображенията които се изложиха закана с престъпление, осъществена чрез изречена фраза към
тъжителката, не е доказана. Частният тъжител не е посочил и по делото не са
установени лица, които да са я възприели. Не са събрани и други
годни доказателствени източници в същата насока. Не е доказано
и заканата с престъпление да
е обективирана чрез
инкриминираното действие - направен жест с ръка, сочейки в посоката, в която се намират
гробищата.
Относими гласни доказателствени средства в тази насока напълно
отсъстват. Обсъдените показания на свид. А.А.,
установена като единствен очевидец на конфликтната ситуация, не подкрепят
обвинителната теза. Косвени данни за извършено престъпление не се извличат и от
показанията на свид. Ж.Б.. Откъслечните данни, съдържащи се в показанията на
свид. В.: „Тя /има предвид Б./ тичаше и с едната ръка махаше по посока пътя, водещ към с. Дивотино,
където се намират и гробищата на Перник“,
дори да се приемат за достоверни, не могат да бъдат отнесени към личността на В.,
доколкото свидетелката твърди, че е възприела такъв жест след излизането на подсъдимата
от магазина, бързаща към колата си, докато тъжителката все още се е намирала в
търговския обект на касата. Свидетелката
В. не е присъствала на конфликтната ситуация
между страните по делото, сведенията, които съобщава за отправена от Б. спрямо
дъщеря й закана, изразена и с думи, и с
жест са с производен характер, доколкото се основават на казаното от
пострадалата, изолирани са сред останалите доказателства, а в частта относно
жеста се и опровергават от извършената експертиза, поради което съдът не ги кредитира.
Същите нито са достатъчни, нито са
убедителни в съдържанието си, за да мотивират решение за несъмнена доказаност на обвинението по чл.144, ал.1 от НК.
Последното не намира доказателствена обоснованост и в
изводите на видеотехническата експертиза. В извлечените
при експертното изследване снимкови кадри детайлно и в хронологична
последователност са проследени
действията на лица 1 и 2, установени
като Г.Б. и Б.В. . Кадрите, възпроизведени в експертизата и цялостното
съдържание на видеофайла, предявен на страните в съдебно заседание, дават достатъчна
информация за фактите от значение за делото и позволяват несъмнен
доказателствен извод, че жест с ръка /сочене в определена посока/ от страна на подсъдимата изобщо не се
наблюдава.
При липсата на събрани доказателства репликата
да е казана и жестът да е направен,
съответно да са възприети от пострадалата, обективната страна на престъплението
закана с престъпление против личността не е осъществена, което прави безпредметно обсъждането на елементите от субективна страна.
Така
мотивиран и след като прие посочените две обвинения за недоказани, съдът призна
подсъдимата Г.Б. за невинна в това, че:
на 28.06.2019г., около 20,30 часа, в
гр.Перник, в магазин „Билла“, находящ се на адрес:
гр.Перник, ул. Св.Св. К. и М., публично казала думи
/“жалко същество, „нежелана от никого стара мома“, „арогантна“, „луда и
параноична“/, и извършила действие /нанесла удар с ръка в лицето й/, унизителни
за честта и достойнството на Б.В.В., в нейно
присъствие, и
на 28.06.2019 г., около 20,30 часа, в гр.Перник, в магазин „Билла“, находящ се на адрес: гр.Перник, ул. Св.Св.
К. и М., се заканила на Б.В.В. с престъпление против
личността й /като казала: „ще те видя в гробищата“ и направила жест с ръка по
посоката, в която се намират/, и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му.
Въз основа на този изводи и на основание чл.304, предл.
1-во от НПК съдът оправда подсъдимата по повдигнатите обвинения за престъпления
съответно по чл.148, ал.1, т.1, вр.чл.146, ал.1 от
Наказателния кодекс и по чл.144 ал.1 от Наказателния кодекс.
По обвинението по чл.130, ал.1 от НК.
Оскъден е
доказателствения материал и по отношение обвинението за причиняване на
лека телесна повреда. Частният тъжител не е представил медицински документи за извършен медицински преглед непосредствено след инцидента на
28.06.2019г. или в следващите дни, за да се установи налице ли са обективни
следи за получени телесни увреждания на тази дата, какво е естеството им и какъв
е механизма на получаването им. Твърди се, че при изложените обстоятелства Г.Б.
е нанесла удар с ръка в лицето на пострадалата
/в областта на носа/, както и че в резултат на него последната е търпяла физически
болки, получила е изтръпвания в областта на бузата, носа и устните и засилено
изкривяване на носа при мимики. Тези последици се обосновават с попадането на удара в област, близка до мястото на извършената на
В. оперативна интервенция на 10.06.20219г., което довело до по- сериозни и
дълготрайни последици за здравето й, т.е., причинило е разстройство на здравето
извън случаите по чл.128 и 129 от НК.
Доказателства в тази
насока изобщо отсъстват. Всички приложени и приети по делото медицински документи
за частния тъжител Б.В. касаят неин
по-ранен и несвързан с процесния случай здравословен
проблем /кистозна формация в областта на зъб 12 и получена
разкъсна рана на долната устна с обилно кървене и
лицева асиметрия/, наложили оперативно лечение, проведено на 10.06.2019г. в УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“ ЕАД, град София. Видно от
издадената за хоспитализацията епикриза от лечебното заведение В. е изписана същия
ден в добро общо състояние, с подобрение, с назначени контролни прегледи на
17.06. и
на 24.06.2019г. Доказателства, че
се е явила на контролните прегледи не са представени.
Същата не е потърсила медицинска помощ и след инцидента
на 28.06.2019г., поради което няма основание да се търси връзка между
двата случая в насока евентуално по-тежко отражение,
оказано от деянието на Б. върху
физическото състояние на В.. Приетата комплексна съдебномедицинска експертиза
установява, че при липсата на обективни данни
за протичането на възстановителния период след интервенцията на
10.06.2019г., изцяло в сферата на предположенията и вероятностите би било
заключение, че степента на засягане на здравето на тъжителката е била по-висока
от обичайно увреждане от нанесен удар в лицето, а именно
изпитване на кратковременна физическа болка или такава с по-голям интензитет и продължителност,
подлежаща на квалифициране по медико–биологичния признак страдание. Такъв извод
може да се формира само въз основа на
обективни данни, установени
чрез допустими и надеждни
доказателствени източници, каквито в случая няма събрани. Съдът не
кредитира показанията на свид. В. в тази част /за оток по цялото лице на пострадалата,
за изтръпване в лицевата област, за продължителен период, в който са изпитвани
физически болки/, предвид пристрастието и заинтересоваността й като майка на частния
тъжител Б.В.. Твърдението за получен масивен оток, сочещо на засягане на организма в по-висока
степен /за разстройство на здравето по чл.130, ал.1 НК/ е голословно, а и
остава извън рамките на обвинението, тъй като такова увреждане не се твърди в
тъжбата, не е документирано от лекар и доказателства в тази насока не са представени,
макар В. да твърди, че преглед е бил извършен.
Останалите последици, за които съобщава /изтръпване в лицевата област и
главоболие продължили няколко дни/ са субективни усещания на самата пострадала,
ненамиращи пряко или косвено потвърждение в други доказателствени източници,
поради което не се кредитират.
Въпреки доказателствения дефицит, нанесеният от подсъдимата
удар в лицето на В. съдът приема за доказан по делото факт. Това действие е
запечатано на приобщения видеозапис от охранителната система на магазин „Била“,
който е експертно изследван и е предявен по реда на чл.284 от НПК на страните в
съдебното следствие. Заключението на видеотехническата експертиза, обсъдено
по-горе, е пълно ясно, обосновано, изготвено е от експерт с необходимите
квалификация и познания, и съдът го кредитира изцяло. Според експертизата качеството
на записа, отдалечеността на камерата и ракурса на заснемане дават обективна
възможност да се проследи хронологично
движението на заснетите лица, да се установи и онагледи подробно и конкретно
естеството на действията им, както и да се идентифицират лицата. Липсата на
категоричност в заключението на вещото лице относно идентификацията на лице 1 е
преодоляна чрез обясненията на подсъдимата, в които признава, че тя е заснетото
лице. На извлечените кадри ясно се
наблюдава удар /шамар/ от страна на Б., нанесен в лявата част на лицето на В..
Подсъдимата не го оспорва, твърди, че действието й е рефлексно, обяснява го с
предхождащо провокативно поведение и действие от страна на пострадалата /блъскане
на пластмасова количка за пазаруване в крака й/, и с въвличането й в нежелан от
нея спор на обществено място, като твърди,
че изобщо не е имала намерение и желание да я нарани.
В синхрон с тези доказателствени източници са и
показанията на свид. А.А., косвено утвърждаващи тезата
на обвинението, доколкото сочи, че макар
да не е видяла удар е чула започналата разправия между двете клиентки на
касата по повод ударен шамар. Съдът приема, че свидетелката възпроизвежда
възприятията си откровено и правдиво, тъй като от записа се вижда ясно, че в момента, в който е нанесен удара, същата е
била обърната с гръб към страните по делото, наведена над телефона встрани от
работното й място, както посочва
в показанията си. В този аспект упрекът
на повереника
на тъжителя, че свид. А. тенденциозно спестява значими за делото факти и обстоятелства
с оправданието, че не ги е възприела, е неоснователен. Досежно
липсата на изчерпателност и конкретика при възпроизвеждането на словесната
комуникация между страните по делото, съдът също не установява пристрастие или
мотив у А. да подкрепи определена
защитна позиция, тъй като е напълно обяснимо спомените й за установяваните събития понастоящем да са
оскъдни поради отдалечеността им във времето.
Предвид горното, изпълнителното деяние и настъпването
на съставомерни последици от него съдът прие за
несъмнено доказани.
Аргументите на защитата за недоказаност на настъпили
телесни увреждания поради
недокументирането на такива от лекар, са неоснователни. Известно е, че в резултат на посегателство по механизма
описан в тъжбата, често липсват ясно
изразени обективни следи по тялото на увредения, но това не обосновава несъставомерност, респ. недоказаност на обвинението. При телесните
повреди без разстройство на здравето увреденият претърпява само болка или
страдание. Съдържанието на
тези увреждания се свежда до краткотрайни телесни болки, предизвикани от
посегателството върху
различни части на тялото, като по своята същност болката представлява
неприятно физическо усещане и засяга
организма в най-лека степен, а страданието е продължителен процес на болката. Съгласно указанията в Постановление № 3 от 27.IX.1979 г. на Пленума на ВС /т.16/
не е
необходимо във всеки конкретен случай да се доказва, че пострадалият е
претърпял болка или страдание. Достатъчно е извършеното посегателство да е от
такова естество, че да предизвиква такива последици при нормални условия, независимо
дали има или няма обективни следи. Следователно, дори само от естеството на
осъщественото посегателство върху телесния интегритет може да се формира
заключение за настъпването на съставомерните последици.
Именно такъв е конкретният случай -
доказано е нанасяне на удар с ръка в лицето на тъжителката, който при нормални
условия е способен да предизвика физическа
болка. В конкретния случай съдът приема, че
физическата болка е била с по-голям интензитет и продължителност от
моментно неприятно усещане за болка. Този извод се основава на установените по
делото медицински интервенции в областта
на долна и горна устна на пострадалата
/в областта на зъб 12/ около две седмици по-рано, едната от които свързана с
оперативен разрез и отстраняване на кистозна формация.
Видно от приетата медицинска документация на двете места са били поставени шевове и превръзка, като са назначени два контролни
прегледи, вторият четири дни преди процесния
инцидент. За по-продължителен период на изпитвана физическа болка свидетелства
и свид. В.. Тези обстоятелства мотивират заключение, че са осъществени всички обективни признаци от
състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК – лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на страдание без разстройство на здравето.
Обвинението е доказано и от субективна страна, тъй
като при конкретните обстоятелства,
нанасяйки удар с ръка в лицето, подсъдимата е предвиждала причиняване на физическа
болка и е целяла настъпването на този
резултат.
Недоказано остава обвинението телесната повреда да се
е изразила в разстройство на здравето по
чл.130, ал.1 НК, както и от удара
да са причинени изтръпвания в
областта на бузата, носа и устните на пострадалата и засилено изкривяване на носа при мимики.. Както вече се посочи липсват събрани убедителни доказателства за
засягане на организма на пострадалата по такъв начин и в такава степен, поради
което съдът оправда подсъдимата по така повдигнатото първоначално обвинение.
По изложените съображения и с оглед установеното от
фактическа страна, съдът прие, че с деянието си Г. М. Б. е осъществила от
обективна и субективна страна фактическия състав на чл.130, ал.2 от НК, тъй
като че на 28.06.2019г., около 20,30 часа, в гр.Перник, в магазин „Билла“, находящ се на адрес: гр.Перник, ул. Св.Св.
К. и М., чрез удар с ръка в областта на лицето, причинила на Б.В.В. лека телесна повреда, изразяваща се във физическа болка,
довела до причиняване на страдание, без разстройство на здравето - престъпление
по чл.130, ал.2 от НК.
От обективна страна деянието е извършено чрез действие
– нанасяне на удар с ръка в лицето на пострадалата, довели до
причиняване на лека телесна повреда, изразена в увреждането по-горе.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при
пряк умисъл като форма на вината, тъй като подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите
общественоопасни последици и е целяла настъпването им.
Причина за извършване на деянието е незачитане
телесната неприкосновеност на личността.
Съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства
спрямо подсъдимата чистото й съдебно минало, дадените обяснения, с които
съдейства за разкриване на обективната истина, трудовата й ангажираност и
положителна личностна характеристика. Взе предвид и обстоятелството, че
пострадалата с поведението си е допринесла за ескалация на конфликта.
Не намери отегчаващи отговорността обстоятелства.
Основавайки се на приета фактическа обстановка,
установена чрез видеотехническата експертиза,
вещественото доказателство и кореспондиращите им обяснения на подсъдимата съдът прие, че в казуса е приложим института на реторсията. Посочените доказателствени източници еднопосочно дават основание за извод, че инкриминираното
агресивно действие на подсъдимата е реакция на друго такова, насочено към нея,
осъществено от тъжителката. От тях се установява, че след първоначален словесен
спор между частния тъжител и подсъдимата, първата
силно блъска празната си количка
по посока на Г.Б., в резултат на което
предметът удря последната в крака и се преобръща. Действието е целенасочено,
а не неволно, предвид немалкото разстояние между двете в същия момент и последвалото
преобръщане на количката, което говори за
вложена по-голяма сила в изтласкването й към краката на подсъдимата. Несъмнено,
така установеното въздействие е било
годно и е причинило физическа болка на Б., особено предвид обстоятелството, че
е носела дреха до коляното. Видно е от записа, че след това действие В. се
приближава спокойно към Б., продължавайки да й говори и да жестикулира с ръце.
В този момент последната замахва с дясната си ръка и нанася удар /шамар/ в
областта на лявата буза на тъжителката. В обясненията си подсъдимата посочва,
че е изпитала болка от удара на кошницата в подбедрицата
на левия й крак, както и че по-късно се появила синина на мястото, но не е ходила
в лечебно заведение за медицинско освидетелстване.
Съдът кредитира изявлението за получено увреждане,
изразено в краткотрайна физическа болка, тъй като при нормални условия подобно
въздействие е способно да предизвика такава. Изпитаната при така установените
обстоятелства физическа болка от подсъдимата обективира
медико-биологичните признаци на лека
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал. 2 от НК – причиняване на болка без разстройство на здравето. Както вече
беше отбелязано, при този вид увреждане не е необходимо да се доказва претърпяна болка или страдание
и не е задължително да се получат обективни следи, поради което неизвършването
на медицински преглед на Б. и евентуално документиране на получено от нея
увреждане /за каквото съобщава в обясненията си/ не дискредитира обсъдените доказателствени
източници в тази част.
Въз основа на събраните доказателства и в съответствие
с приетата за установена фактическа обстановка, изложена по-горе, съдът прие,
че всяка от страните по делото, независимо дали и по какъв начин провокирана от
другата, е причинила лека телесна повреда
по чл.130, ал.2 от НК. В този аспект налице са
предпоставките за приложение на института на реторсията по чл.130, ал.3 НК,
тъй като се касае за взаимно причинени еднакви по степен телесни увреждания /Тълкувателно
решение № 51 от 16. IX. 1989 г. по н. д. № 41/89 г., ОСНК на ОСНК 51/1989 г
на ВС/.
Последицата,
която произтича от прилагането на посочения правен институт - освобождаване на дееца и на пострадалия от
наказание е само възможност, не задължение на съда. Затова, при решаване на
този въпрос – дали да освободи и двамата от наказание или напротив – да накаже
този, срещу когото е повдигнато обвинение, следва да се изхожда от спецификата
и многообразието на ситуациите за всеки конкретен случай. Особеностите на
настоящия казус мотивират у съда категорично убеждение за прилагане на
посочения правен институт. Законовото изискване за взаимно причиняване на лека
телесна повреда /еднакви по степен/ е доказано по съображенията, които се
изложиха. Принципно законът не се интересува от това коя от страните първа е
осъществила престъпното посегателство срещу личността и коя първа е сезирала
съда с частна тъжба, определяйки по този начин качеството си на тъжител в
образувания съдебен процес. Според установената в казуса хронология на конфликтната
ситуация тъжителката първа е причинила лека телесна повреда по чл.130, ал.2 НК
на подсъдимата, което очевидно е
провокирало последната за ответна импулсивна агресия. На фона на
установения предходен конфликтен епизод между страните по делото през 2018 г., на неподкрепената с логични
аргументи и с доказателства фиксация на тъжителката върху
личността на подсъдимата, като участник в конспиративен план на организирана
група от лица за унищожаване на семейният им бизнес, установяващо се от приобщените материали по
различни прокурорски преписки, то съдът намери, че е справедливо да бъде
приложен института на реторсията.
Ето защо призна подсъдимата Г.Б. за виновна в това, че
на 28.06.2019г., около 20,30 часа, в гр.Перник, в магазин „Билла“, находящ се на адрес: гр.Перник, ул. Св.Св.
К. и М., чрез удар с ръка в областта на лицето, причинила на Б.В.В. лека телесна повреда, изразяваща се във физическа болка,
довела до причиняване на страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл.130, ал.2
от Наказателния кодекс, и след като прие,
че пострадалата е
отвърнала веднага със също такава телесна повреда, на основание чл.130, ал.3 от
Наказателния кодекс освободи и двете от наказание.
По
съображенията, които се изложиха съдът оправда подсъдимата по първоначално
повдигнатото по-тежко квалифицирано обвинение за престъпление по чл.130 ал.1 от НК, а именно за причиняване на разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, както и за причиняване от удара на изтръпвания в
областта на бузата, носа и устните и засилено изкривяване на носа при мимики.
По основателността и размера на предявените граждански
искове :
На основание чл.45 от ЗЗД от страна на частния тъжител
и гражданския ищец Б.В.В. срещу подсъдимата се
претендират обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на всяко
от престъпленията, за които последната е предадена на съд, както следва: 5000
лв. за засягане честта и достойнството й в резултат на престъплението по чл.148,
ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК; 10 000 лв. за претърпени
физически болки в резултат на
престъплението по чл.130, ал.1 от НК и 10000 лева за изпитани тревога и страх от закана с престъпление против личността й по чл.144, ал.1 от НК.
Като последица от оправдаването на подсъдимата Г.Б. по
обвиненията за публично нанесена обида и закана с престъпление против личността
на тъжителката, съдът отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани
предявените срещу нея граждански искове от ищцата за сумите съответно от 5000
лв. и 10000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от вменените й деяния
неимуществени вреди, ведно с претендираната законната лихва върху всяка от главниците,
считано от 28.06.2019г.
В съответствие с правните изводи по-горе по отношение
осъществен състав на престъпление по чл.130, ал.2 НК, съдът прие, че на
пострадалата са причинени твърдените увреждания с неимуществен характер, както
и че същите са пряка и непосредствена последица от извършеното от подсъдимата
престъпление. В този смисъл, претенцията за обезщетение се явява основателна.
Прилагането на института на реторсията не освобождава
съда от задължението да се произнесе по нея. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Определяйки
размера на дължащата се обезвреда по този иск, съдът
съобразява
следното:
Действително, гражданският ищец е претърпял сочените неимуществени
вреди в резултат на извършеното от Б. престъпление
по чл.130, ал.2 НК, въпреки че според съдебния състав степента и интензитета на
неблагоприятно въздействие и засягане на неимуществената сфера на пострадалата,
съвсем не съответства на претендираното от нея обезщетение. Предявеният
граждански иск е доказан по основание, тъй като е налице противоправно
поведение на подсъдимата, претърпяна вреда и причинна връзка между тях. Съдът
приема, че нанесеният удар в главата на пострадалата /с длан в
областта на лицето/, освен физически болки и страдания, несъмнено е довел и до
негативни изживявания от рода на тези, за които се претендира обезщетение
/срам, стрес, емоционален дискомфорт/. Житейски оправдано
е да се приеме, че е била засегната емоционалната й сфера, предвид
обстоятелствата, при които е станала обект на посегателство - на обществено
място, в присъствието на множество хора. В същия смисъл е и заключението на
комплексната съдебномедицинска експертиза, което съдът кредитира.
Съобразявайки се с принципите на справедливостта,
както и с утвърдената съдебна практика, като взе предвид обстоятелствата, при
които е причинена телесната повреда, механизма на причиняването й, естеството
на телесното увреждане, съдът прие, че сумата от 700 лева ще е достатъчна да
обезщети справедливо гражданският ищец за понесените неимуществени страдания.
Поради това, уважи предявения граждански иск срещу подсъдимата в този размер,
като за разликата до пълния предявен размер на иска - от 10000 лв., отхвърли
същия като неоснователен и недоказан. По-широк кръг други неимуществени вреди
не е доказано да са претърпени от ищцата. За определяне на размера на
обезщетението в този размер съдът съобрази и поведението на пострадалата, която е била активна страна в
започнатия с подсъдимата словесен спор и
първа е осъществила агресивно действие, провокирало инкриминираното деяние на
подсъдимата.
С оглед решението по главния иск основателна се явява
и акцесорната претенция за осъждане на подсъдимия за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната
главница, считано от 28.06.2019 г. (осъществяването на деянието) до
окончателното изплащане на задължението. При задължение за непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на
законната лихва от момента на увреждането (чл. 86 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД),
поради което искът е доказан по основание и следва да бъде уважен. Затова съдът
осъди подсъдимата да заплати на гражданския ищец обезщетение за забава, в
размер на законната лихва върху уважената част от предявения иск (700 лв..),
считано от датата на увреждането – 28.06.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Съгласно постоянната практика на съдилищата, при
прилагане института на реторсията разноски не се
присъждат. Поради това, направените такива от частния тъжител - за държавна
такса за образуване на производството, за адвокатско възнаграждение и за
възнаграждение на вещите лица, извършили
комплексната съдебномедицинска експертиза останат за сметка на страната така,
както са направени. За сметка на
подсъдимата остават разноските за заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид изхода
на делото в частта относно обвинението по чл.130 от НК на основание чл.189,
ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата Г. М. Б. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС – Перник сумата от 50 лева, представляваща
държавна такса в размер 4% върху уважения
размер на гражданския иск /не по-малко от 50 лева/, както и сумата от 197,40 лв. - заплатени от бюджета на съда
разходи за извършена видеотехническа
експертиза.
Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива
на присъдата си.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ