Решение по дело №1627/2020 на Административен съд - Бургас

Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 1535

 

гр. Бургас , 10.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд  гр. Бургас, четвърти състав, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                            

СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

като разгледа, докладваното от съдия Радикова административно дело № 1627 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

            Образувано е по жалба, подадена от Г.Д.К.,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0304-000287/23.07.2020г., издадена от А.Г.А. – полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с която на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на Г.Д.К.,*** е наложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на МПС мотоциклет „КТМ“, рег.№ А3498К за срок от 6 месеца.".

            Жалбоподателят иска отмяна на заповедта. Счита, че е издадена при нарушение на материалния и процесуалния закон.

            В съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

            Ответникът – А.Г.А., полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ- Несебър, не се явява и не се представлява.

            Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, с доказан правен интерес от оспорване- адресат на акта, в предвидения от закона срок.

І.ФАКТИТЕ:

На 23.07.2020г. мл. инспектор при Сектор „СПС“, група „Сигма“, ОД МВР – Пловдив, Г. Павлов, в присъствието на свидетеля А. К. – служител МВР, съставил АУАН сер. АA № 387537, който на същата дата връчил на нарушителя Даниел Георгиев К. (непълнолетен).

Според този документ, „на 23.07.2020г., около 15,50ч., в к.к „Слънчев бряг“, срещу хотел „Тиара Бийч“, Даниел К. управлявал мотоциклет КТМ 125 Дюк, с рег № А 3498 К, собственост на Г.Д.К., ЕГН **********, без да притежава СУ на МПС и контролен талон към него“.

Деянието било квалифицирано като нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

С акта били иззети регистрационните табели на мотоциклета и свидетелството за регистрация на същия.

На 23.07.2020г., на осн. чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, била издадена оспорената заповед въз основа на фактите, установени с АУАН.

Заповедта била връчена на адресата й Г.Д.К. на 27.07.2020г.

Жалбоподателят не оспорва изложените в оспорения акт, факти.

Твърди, че е собственик на мотоциклет КТМ 125 Дюк, с рег № А 3498 К, но не го е предоставял на трето лице. Мотоциклетът  бил взет от сина му без негово знание и съгласие.

ІІ. ПРАВОТО:

Съдът намира, че оспорения акт е издаден от компетентен орган по см. на чл.172, ал.1 от ЗДвП.

А.Г.А. заема длъжността полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, и по силата на  заповед № 251з-209/ 18.01.2017г., издадена от директора на ОДМВР Бургас (т.1.7), е оправомощен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки.

Оспореният акт е издаден в предвидена от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити /по арг. от чл. 172, ал.1 ЗДвП и чл. 59, ал.2 АПК/.

В производството по издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В оспорения акт са изложени всички факти, въз основа на които е извършена преценка за осъществени материалноправни предпоставки за налагане на мярката.

В този смисъл възражението за липса на мотиви, е неоснователно.

Съдът намира, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0304-000287/23.07.2020г., е издадена при правилно приложение на материалния закон.

Според разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП,  за осигуряване на безопасността на движение по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик за срок от шест месеца до една година", като са предвидени няколко отделни фактически състава.

Един от тях  е прилагане на мярката по отношение на  собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което е налице някое от следните обстоятелства - без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.

В случая, няма спор по отношение на факта, че водачът управлявал мотоциклета, собственост на жалбоподателя, никога не е притежавал СУМПС, т.е. не е правоспособен водач.

Няма неяснота относно хипотезата при която е наложена мярката.  Посочено е съвсем „конкретно“, че превозното средство е управлявано от водач, който „не притежава СУМПС- неправоспособен“. В този смисъл правото на защита не е нарушено, защото защитата се реализира срещу фактите, а не срещу правото.

Възражението на жалбоподателя, че синът му Даниел К. е взел превозното средство без негово знание и съгласие, е неоснователно.

При извършване на проверката от Даниел К., е отнето и свидетелството за регистрация на превозното средство, който факт поставя под съмнение твърдението на жалбоподателя за незнание относно факта на ползването му. След като не се твърди и доказва, че незнанието и липсата на съгласие се дължи на извършено престъпление, с предмет процесния мотоциклет, то тези отрицателни факти не изключват възможността за прилагане на мярката.

Заповедта е съобразена и с целта на закона, да се гарантира изпълнение на  задълженията на собственика на моторното превозно средство, да се грижи за собствеността си така, че да не застрашава живота и здравето на другите участници в движението, предоставяйки възможност или допускайки лице, което не притежава свидетелство за управление на МПС да участва в движението по пътищата.

Неоснователно е възражението, че мярката ограничава правата на жалбоподателя в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона, с аргумент, че за да извършва трудова дейност (зареждане на ресторант и магазин за дрехи) му е необходимо да ползва автомобил.

Всъщност, наложената принудителна административна мярка препятства ползването на мотоциклет КТМ 125 Дюк, с рег № А 3498 К, а не на автомобил.

По изложените съображения, съдът намира, че оспорената заповед не страда от пороците, регламентирани с нормата на чл. 146 АПК, които да предпоставят отмяна.

Затова и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.К.,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0304-000287/23.07.2020г., издадена от А.Г.А. – полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                                                                        СЪДИЯ: