№ 270
гр. София, 06.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20211110153693 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ЛЮБЧ. Р. Г., ЕГН **********, с адрес .........., със съдебен адрес ................, чрез адвокат
С.Й.-САК, срещу ответник „ОМЗ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление г......................, със съдебен адрес гр.София, бул. „Цар Освободител“ № 33, ет.2,
ап.5, чрез адвокат Ирина В.Ковачева-САК, с предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.222, ал.3 КТ, чл.224 КТ и чл.12, ал.1 от Наредба за структурата
и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и чл.86 ЗЗД.
Съдът след като се запозна със съдържанието на ИМ и направените от ищеца
искания, както и с подаден отговор на ИМ с вх.№ 100756/2.12.2021г. от ответника, с който
предявените искове са оспорени, като се твърди и извършено плащане, съдът намира, че
следва да премине към разглеждане на делото в о.с.з. с насрочване и призоваване на
страните.
Съдът следва да се произнесе и по направените доказателствени искания от
страните.
Ето защо, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание /о.с.з./, което ще
се проведе на 18.2.2022г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им
се връчи препис от настоящото определение в едно с призовката, а на ищеца се връчи
препис от отговора на исковата молба/ОИМ/ на ответника.
НАМИРА исковата молба с която е сезиран за редовна, а предявените с нея искове
за допустими.
ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД по делото съгласно който:
ИЩЕЦА е предявил иск, като моли съдът да осъди ответника да му заплати
1
СЛЕДНИТЕ СУМИ – 3900,00 лева/лв./, равняващи се на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца, представляващи обезщетение на основание чл.222, ал. 3
КТ, 203,00 лв., представляващи парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск за календарната 2021г. в размер на 7 дни по чл.224 КТ и 300,00 лв., представляваща
дължимо допълнително трудово възнаграждение за придобит професионален опит, на
основание чл.12, ал.1 НСОРЗ, ведно със законна лихва за забава върху трите суми, считано
от 15.9.2021 г. - дата на подаване на ИМ в съда до окончателното изплащане задълженията.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът
е бил назначен на длъжност електротехник в „ОПТИКО МЕХАНИЧЕН ЗАВОД“ с трудов
договор № 16 от 7.5.2002г. На 12.3.2021г. от страна на ответника му е било отправено
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение с дружеството, поради
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със заповед № 3 от 13.4.2021г.
трудовото му правоотношение е било прекратено. Ищецът е отказал да получи заповедта,
тъй като към дата 13.4.2021г. е бил в отпуск поради заболяване. Не е оспорвал
освобождаването си по съдебен ред. В срока на предизвестието не е бил допускан до
работното си място.
Към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение 13.4.2021г.,
трудовото възнаграждение на ищеца е било в размер на 650 лева.
На 12.4.2021г. ищецът е получил писмо от Дирекция „Инспекция по труда“ –
София /Д „ИТ“ София/ с изх.№ 21018260 от 5.4.2021г., с което е уведомен, че след
извършена проверка в ответното дружество му е било начислено допълнително трудово
възнаграждение в размер на 1633,95 лева, като след направените удръжки в размер на 300
лева, му е била изплатена сумата 1333,91 лева. Ищецът твърди, че ответното дружество
неоснователно е направило тези удръжки от 300 лева, тъй като съгласно Експертно решение
№ 2997/29.9.2014г. на Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ при 2-ра МБАЛ-
София той е със 100% степен на увреждане без чужда помощ, като увреждането му е
пожизнено. Последното обстоятелство води до редица данъчни облекчения и не е следвало
да се правят удръжки върху посоченото обезщетение.
По сигнал подаден от ищеца, Д „ИТ“ София е установил от трудовото му досие
водено от ответника, че е направен запис за общия му трудов стаж от „29г., 6 м. и 12 дни“.
По смисъла на чл.222, ал.3 КТ за повече от десет години трудов стаж в ответното дружество,
ищецът претендира обезщетение равняващо се на брутното му трудово възнаграждение за
срок от 6 месеца.
Ответника не е изплатил исканото от ищеца обезщетение до момента на входиране
на исковата молба.
ОТВЕТНИКЪТ, чрез адв. Ирина Василева Ковачева, член на САК, със служебен
адрес: гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 33, ет. 2, ап. 5, е подал отговор на исковата
молба /ОИМ/ в срока по чл.131 ГПК, като оспорва предявените в ИМ искове като
неоснователни.
2
Ответникът твърди, че предявените от ищеца претенции за заплащане на
обезщетение за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и на обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск, заедно с дължимата върху тях законна лихва, са
неоснователни, тъй като същите са изцяло погасени към датата на депозиране на ОИМ, чрез
извършено на 1.12.2021г. плащане извършено от него. В доказателство представя платежно
нареждане от 1.12.2021г., с което на ищеца е преведена сума в общ размер на 4191,91 лв., от
която обезщетение на основание чл.222, ал.3 КТ в размер на 3900 лв. и законна лихва (от
датата на предявяване на ИМ до 1.12.2021г.) в размер на 84,51 лв., парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск за календарната 2021 г. по чл. 224 от КТ в размер на
203 лв. и законна лихва (от датата на предявяване на ИМ до 1.12.2021 г.) в размер на 4,40
лв.
По отношение на иска по чл.12, ал.1 от НСОРЗ, за заплащане на допълнително
трудово възнаграждение от 300 лева за придобит трудов стаж и професионален опит,
ответника оспорва така предявената от ищеца претенция, като неоснователна.
Ответникът твърди, че след направено от него начисляване и удържане на данък и
осигуровки в законоустановените им размери, на 10.5.2021г. на ищеца е заплатено
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на
1333,91 лв. Смята, че от брутното обезщетение, в размер на 1633,95 лв., правилно са
начислени и удържани осигуровки в общ размер на 225,16 лв., както следва: за Фонд
Пенсии-сума в размер на 143,45 лв.; за Фонд Безработица-сума в размер на 6,54 лв.; за
Здравно осигуряване-сума в размер на 52,29 лв., за Фонд „ОЗМ“-сума в размер на 22,88 лв.,
тъй като нетрудоспособността на ищеца не дерогира задължението му за заплащане на тези
осигуровки.
В същото време ответника твърди, че законосъобразно е начислил и удържал от
дължимото на ищеца допълнително възнаграждение данък общ доход, в размер на 74,88 лв.,
при спазване на разпоредбата на чл.18, ал.2 от Закон за данъка върху доходите на
физическите лица/ЗДДФЛ/. Отбелязва, че към датата на начисляването и удържането на
посочения данък ответника не е бил запознат с обстоятелството, че ищецът е
нетрудоспособен, тъй като до този момент не му е било представено приложеното към
исковата молба експертно решение на ТЕЛК. В този случай ответника е можел да не
начисли и удържи данъка, но не и осигуровките. Отбелязва, че ищецът, на основание
признатата му по надлежен ред степен нетрудоспособност, би могъл да поиска от държавата,
чрез НАП, възстановяване на удържания му данък общ доход, при подаване на годишната си
данъчна декларация.
С оглед посоченото, ответникът прави извод, че не дължи на ищеца удържаната и
заплатената на държавата сума, в размер на 300 лв., за данъци и осигуровки върху
дължимото допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит.
Поради изложеното се иска отхвърляне на всички предявени искове поради
заплащане, както и за това, че сумата от 300 лева вече е заплатена като осигуровки и
3
дължими данъци.
СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявените искове намират правното си основание в чл.222,
ал.3 и чл.224 КТ, и чл.12, ал.1 НСОРЗ и чл.86 ЗЗД.
БЕЗСПОРНО Е – сключения между страните трудов договор № 16 от 7.5.2002г.,
обстоятелството, че е прекратен на 13.4.2021г., както и размера на обезщетенията по чл.222,
ал.3 и чл.224 КТ и чл.12, ал.1 от НСОРЗ, заплащането на претенциите за 3900 лв. и за 203 лв.
ведно с лихва за забава от дата на подаване на ИМ в съда до дата на плащане от ответника,
няма спор, че ответника е удържал 300 лева от допълнителна сума изплатена на ищеца от
1633,95 лева, като е платил дължимите данък и осигуровки за работника ищец.
СПОРНИТЕ ФАКТИ – дали ответника е трябвало да удържи претендираната като
неизплатена сума от 300 лева част от обезщетението по чл.12, ал.1 от НСОРЗ, тъй като
другите претендирани суми са заплатени, и дали сумата от 300 лева е дължима в полза на
ищеца.
ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест
се разпределя по следния начин-всяка страна дължи доказване на фактите, от които
произтичат правата й, а именно:
ИЩЕЦА следва да докаже – каква част от обезщетението по чл.12, ал.1 от НСОРЗ
следва да му се заплати.
ОТВЕТНИКЪТ следва да докаже – дали претендираните от ищеца обезщетения са
му били изплатени.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че са посочили доказателства за наведените от тях
твърдения, поради което съдът не следва да посочва за какво следва да съберат
допълнителни доказателства.
ДОПУСКА до приемане и прилагане към делото на представените доказателства с
исковата молба и отговора в първото по делото открито съдебно заседание/о.с.з./.
ОТЛАГА произнасянето на съда по доказателствените искания на ищеца
направени с ИМ/л.4 от делото/ и тези на ответника направени в ОИМ за 1-то по делото
о.с.з. след потвърждаване от тяхна страна дали подкрепят исканията, с оглед наведените
възражения и извършено плащане в хода на производството.
УКАЗВА на страните, че могат да изразят становище по дадените указания в
първото по делото съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че най - късно в първото съдебно заседание следва да
уточнят възраженията си и да направят доказателствените си искания, както и да ангажират
доказателства, след което губят тази възможност.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който е
4
съобщен по делото или на който веднъж са им връчени съобщения, са длъжни да уведомят
съда за новите си адреси. Същото задължение имат законния представител, попечителят и
пълномощникът на страната на основание чл.40 и чл.41 ГПК. Когато разпоредбата на чл.40
и чл.41 ГПК не се спази от страните, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат
за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че това е най-ефективният и
бърз начин за разрешаване на възникналия спор помежду им и има преимущество пред
спорното производство, при спогодба заплатената такса се връща наполовина на ищцовата
страна.
УКАЗВА на страните, че към СРС е създаден и действа ЦЕНТЪР ПО
МЕДИАЦИЯ, който е разположен на ет.1 в сградата. Медиацията е лесен и достъпен
/безплатен/ алтернативен метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно
изгодно споразумение, в рамките на съдебното производство, като процедурата е
неформална и поверителна. В случай, че страните желаят постигане на резултат, който
зависи изцяло от интересите им и пести време и средства, може да се обърнат към
служителя по медиация към СРС, който ще им помогне при избора на медиатор от списъка
на медиаторите, както и ще им осигури ползването на Центъра по медиация в удобно за
страните и за медиатора време.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване!
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните на съдебните им адреси
или по електронен път!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5