Р Е Ш Е Н И Е
№……………./………………
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. Наказателен състав
На 25.02.2020г.
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО АНГЕЛОВ
Секретар Антоанета Делчева,
като разгледа докладваното от съдия Ангелов АН Дело № 251 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно Постановление № 43-0000023/20.05.2019г. на М.К.Д. – и.д. Началник ОО „АА” - С.З., с което на „Е.****” ЕООД – гр.Г., за нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 от Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/, на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
В жалбата си и в с.з., жалбоподателят чрез пълномощник моли НП да бъде отменено, тъй като същото е незаконосъобразно и неправилно.
Въззиваемата страна не се явява в с.з. и не изразява становище.
Районна прокуратура- С.З., ТО-Г., не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Съставен е АУАН Серия А-2017 с № 244699/17.04.2019г. с който е констатирано, че при извършена комплексна проверка на „Е.****” ЕООД – гр.Г., притежаваща Лиценз /ЕО/ за извършване на международни превози на товари № 0120, валиден до 26.09.2027 е установено, че на дата 05.10.2018г., е извършен превоз на товар с маршрут гр.Ч.– гр.Г. с ППС в състав влекач марка В.” с рег. №********** и прикачено полуремарке с рег. № *********, с водач Н.М.К., видно от пътен лист № 369285 от 05.10.2018г. и тахографски лист на водача Н.К. от 05.10.2018г. Водачът Н.К., извършил превоза не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП. Срокът на валидност на Удостоверението за психологическа годност е изтекъл на 27.03.2017г. - видно от Справка регистър за психологически изследвания на водачите, направеняа в Информационната система на ИА "АA" – гр.С.. Актосъставителят е квалифицирал деянието като нарушение по чл.7а, ал. 2, предложение 3 от Закона за автомобилните превози.
При съставяне на акта, управителят на дружеството е отразил, че има възражения и му бил връчен препис – срещу разписка. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, не са депозирани възражения.
Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и е квалифицирано така, както е в акта. На дружеството на основание чл.96г, ал.1, предложение второ от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание – "имуществена санкция" в размер от 3000 лева.
Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното Наказателно Постановление № 43-0000023/20.05.2019г. на М.К.Д. – и.д. Началник ОО „АА” - С.З., в обстоятелствената част, на което, административно – наказващият орган /АНО/, е възприел описаната в АУАН, фактическа обстановка. АНО е приел, че е осъществен състава на нарушението по чл.7, ал.2, предл.3 от ЗАвПр и на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр е определил и наложил на „Е.****” ЕООД – гр.Г., административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 /рти хиляди/ лева.
По
доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
свидетелите - актосъставителя Д.И.З. и Г.М.Г. – свидетел по АУАН, както и от
приетите по делото писмени доказателства: АНД № 2285/2019г. по описа на РС С.З., а именно:
Наказателно постановление № 43-0000023/20.05.2019г. в оригинал; Справка в
Регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията на
психическо изследване на Н.М.К.; копие от Трудов
договор № 2/17.03.2016г.; копие от Пътен лист № 369285/06.10.2018г.;
Тахографски лист; копие от Наказателно постановление 43-0000023/20.05.2019г.;
Разпореждане № 2904/02.09.2019г. по АНД № 2285/2019г. по описа на РС С.З.;
Възражение от „Е.****”ЕООД гр.Г. относно АНД № 2285/2019г. по описа на РС С.З.
и Протокол по АНД № 2285/2019г. по описа на РС С.З.; Писмо с рег.№
52-00-30-3958/6/31.01.2020г. от и.д. Началник на ОО „АА“ – С.З., ведно със
заверено копие на административно-наказателна преписка, а именно: Пощенски
плик; Известие за доставяне № ИД PS 6000 01 Е4МK C; АУАН Серия А-2017 № 244699 от 17.04.2019г.;
Тахографска шайба на водача Н.М.К.; Пътен лист №
369285/05.10.2018г. и Справка в Регистър на психологическите изследвания на
водачите за явяванията на психологическо изследване на Н.М.К. от Информационната система на ИА „АА“ гр.С..
Разпитаните в хода на съдебното производство в качеството им на свидетели по делото - Д.И.З. и Г.М.Г., потвърдиха констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Съдът кредитира с доверие свидетелските им показания, тъй като те са логични и безпротиворечиви и кореспондират, както по помежду си, така и с установеното по делото, поради което съдът им дава пълна вяра и приема за установена описаната фактическа обстановка. Същата се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
От правна страна:
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящото производство е от административно - наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление е компетентно длъжностно лице да издава НП.
За да предизвика ефекта на правораздавателен акт за налагане на административно наказание, Наказателното постановление следва да отговаря на установени от закона задължителни реквизити - чл.57, ал.1 от ЗАНН. Тези минимално необходими реквизити на съдържанието на Наказателно постановление, са предвидени от законодателя с оглед обезпечаване на законосъобразното развитие на производството и гарантиране правото на защита на наказаното лице и същите следва да бъдат спазвани стриктно и липсата на някои от тях във всички случаи възпрепятства осъществяването на правото на защита на жалбоподателя.
Съдът счита, че при реализиране на административно-наказателната отговорност са нарушени императивните разпоредби на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Както в обстоятелствената част на Акта за установяване на административното нарушение, така и в обстоятелствената част на обжалваното Наказателно постановление, липсва конкретика относно датата и мястото на извършване на нарушението. Не става ясно административно наказващия орган коя дата на административното нарушение приема. Същото се отнася и за мястото на извършване на административното нарушение. Датата и мястото на извършване на административното нарушение са съществени елементи, обуславящи индивидуализацията на деянието и липсата на конкретика по отношение на тях води до незаконосъобразност на реализираната административно-наказателна отговорност.
От друга страна, като нарушена е посочена разпоредбата на чл.7а, ал.2, предложение трето от Закона за автомобилните превози, която правна норма вменява изисквания към лицензираните превозвачи /какъвто несъмнено е жалбоподателят/, че могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, които изисквания са определени с Наредбите по чл.7, ал. 3 и чл.12б, ал. 1 от същия Закон и по чл.152, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата. Така посочената като нарушена правна норма сама по себе си не съдържа индивидуализация на изпълнително деяние на административно нарушение. Тя е едно общо правило за поведение, което препраща към съответния подзаконов нормативен акт. В случая това са Наредба № 33/1999г. на МТ за обществения превоз на пътници и товари на територията на Република България и Наредба № 36 от 15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания. В конкретния случай обаче нито в АУАН, нито в обжалваното НП е конкретизирана коя е тази Наредба /от двете/ като нарушена и съответно кои от нейните правни норми са относими към общото правило за поведение, формулирано в чл.7а, ал.2, предложение трето от Закона за автомобилните превози.
Посочените процесуални нарушения са от категорията на съществените такива, тъй като нарушават императивните правила на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл.57, ал. 1, т.5 от ЗАНН и всякога водят до нарушаване на правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, поради което и обуславят незаконосъобразността на НП, което пък води до необходимостта от неговата отмяна, поради това и съдът не намира за необходимо да обсъжда и други доводи по същество. Само за пълнота следва да се отбележи, че от събраните доказателства по АНП се установява, че водачът Н.К. - към датата на която е извършил обществения превоз е бил с изтекла валидност на удостоверение за психологическа годност. Това обаче обуславя друго административно нарушение, за което няма повдигнато обвинение.
С оглед на изложеното, съдът счита, че жалбата е основателна, издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Воден от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 43-0000023/20.05.2019г. на М.К.Д. – и.д. Началник ОО „АА” - С.З., с което на „Е.****” ЕООД – гр.Г., за нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 от Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/, на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението, че е изготвено пред Административен Съд – С.З..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
/Хр. Ангелов/