Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 260073
03.06.2022 година Град Елхово
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Елховският Районен съд четвърти граждански състав
На
двадесет и първи април две хиляди
двадесет и втора година
В публично
заседание в следния състав:
Председател
Доротея ЯНКОВА
Членове
Съдебни
заседатели
при
секретаря Т.В, с участието на прокурор
………..,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 210 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството е образувано по
предявени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2
от ЗМВР /редакция ДВ бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г. действала през
процесния период/ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът И.Д.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, действащ чрез процесуални пълномощник адв. З.Б.,*** в исковата си
молба и уточнението по същата, депозирана против Главна дирекция „Гранична
полиция” към МВР София излага, че в периода 01.01.2017г. до 31.01.2020г. е
полагал труд на длъжност „Командир на отделение" в 03-та група за охрана
на държавната граница в ГПО - Малко Търново, към Регионална дирекция „Гранична
полиция" - Елхово, която е на структурно подчинение към Главна Дирекция
"Гранична полиция"- София и съгласно Закона за Министерство на
вътрешните работи /ЗМВР/ е със статут на държавен служител.
Сочи, че по отношение на
държавните служители в ГД „Гранична полиция" и териториалните й служби
намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните
работи и съгласно чл.179, ал.1 от същия на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта /22.00-06.00ч/, по
условия и ред, определени с Наредба на министъра на вътрешните работи, а техния
размер-с негова заповед, а нормалната продължителност на работното време е
регламентирана в чл.187 от ЗМВР, според ал. 1 на който тя е с продължителност 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Излага, че по силата на чл.187 ал.3 от ЗМВР работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на
8, 12 или 24 часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5,
т.2 от същия текст работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период, а
съгласно чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавния служител се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Ищецът сочи, че в
периода от 01.07.2016г. до 18.07.2019г. са действали последователно
четири 4 наредби: Наредба № 8121з-407/l 1.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015г. Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., и Наредба №
81213-908/02.08.2018г. /обн.ДВ бр.67 от 14.08.2018г./, издавани от министъра на
вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, чийто текстовете предвиждат,
че „При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. изрично е било предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и
6:00ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и че полученото число се сумира
с общия брой отработени часове за отчетния период.
В следващите три наредби изрична
регламентация за преизчисляване липсва, но според ищеца липсата на изрична
норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, и при наличие на такава
непълнота в специалната уредба, следва
да се приложат общите правила и
субсидиарно да се приложи чл. 9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), предвиждащ, че
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
Ищецът излага, че в
периода от 01.01.2017г. до 31.01.2020г. е положил нощен труд, като преизчисляването на
положения от него нощен труд към дневен
води до извънреден труд от 217 часа, който работодателят - ответник не му е заплатил и му дължи. Излага и че работодателят му дължи и лихва за забава върху дължимите суми
от момента, в който са станали изискуеми, изчислена сумарно за всеки отчетен
период, като по отношение на първия
отчетен период включен
в процесния ответникът е изпаднал в забава от 01.04.2017г.
С исковата молба и след направеното по нея уточнение се
иска съдът да постанови решение,
с което да осъди ответника да му заплати
сумата 1302.00 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 217 часа за периода от 01.01.2017г. до 31.01.2020г.
получен в резултат на преизчисляването на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
й изплащане; и сумата 150 лева, мораторна лихва за забава изчислена върху главницата
от 1302 лева, начиная от 01.04.2017г. до датата на подаване на исковата молба в
съда, изчислена сумарно за всеки отчетен период. Претендира се и присъждане на
направени съдебно-деловодни разноски.
Преди първото по делото съдебно
заседание с надлежна писмена молба ищецът,
чрез процесуалния си представител
е направил искане за изменение на
исковете по реда на чл.214 от ГПК, по
отношение размера им - увеличение на
главния иск, предявен за сумата 1302.00 лева на
1785.20 лева, и увеличение на акцесорния иск предявен за сумата 150 лева на 281.74 лева.
Ответникът ГД "Гранична
полиция – МВР“, чрез процесуален
представител юрисконсулт Я.Т., в
дадения му едномесечен срок е депозирал
отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове като неоснователни по
основание и размер.
Ответникът сочи, че за процесния период ищецът е
изпълнявал служебните си задължения на смени, съгласно месечни графици, като
отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано
изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на
отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при
надвишаване на нормата работни часове е заплащан на ищеца на основание
разпоредбата на чл. 178, ал.1,т.3 от ЗМВР, като извънреден труд. Твърди, че при
изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на
положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон
за МВР, като на основание чл.187,ал.9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи, като за процесния период редът е бил
регламентиран с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр.60 от 2
Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба
№8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август 2018г.)
В отговора се поддържа становище,
че предвид посочената нормативна база, която изчерпателно урежда основанието и
редът на изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в
МВР, приложното поле на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда (съгл. параграф 2 от ЗР
на Наредбата) се прилага единствено и само за работници и служители по трудово
правоотношение (чл. 2, ал. 2), какъвто ищецът не е бил през процесния период.
Ответникът е
заявил, че не оспорва обстоятелството, че за процесният период ищецът е
заемал длъжността, посочена в исковата молба
както и че е работил на
сммени.
Иска се съдът да отхвърли предявените от ищеца искове като
неоснователни и недоказани и присъди в полза на ответника направените от него
разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В депозирана писмена
молба процесуалния представител на ищеца
адв. З.Б. е направила искане да бъде
даден ход на делото в отсъствието на представител на ищовата
страна. Исковете се поддържат по основание, като с надлежна писмена молба е
направено искане за изменение на размера на главния иск от 1302.00 лева на
1785,20 лева, за положени 248,82 часа извънреден труд, и увеличаване размера на акцесорния иск
от 150 лева на 281,74 лева, допуснато от
съда с протоколно определение от 06.08.2020 година.
С допълнителна писмена молба от
01.09.2020 година на основание чл.214,
ал.1, изр.3 от ГПК е направено
ново искане за изменение на акцесорния иск на сумата 239,82 лева допуснато с протоколно определение от 30.09.2020г.
Желае се предявените искове да
бъдат уважени като основателни и доказани. Претендират се и направени по делото
разноски.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован не изпраща
представител. В депозирани по делото
писмени бележки процесуалния представител на ответника излага съображения за неоснователност
на исковете, като моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна
и недоказана с довод, че не са налице основания за преизчисляване на положения
от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Претендира се и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В случай, че съдът уважи предявените искове се
прави възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за редуциране размера на претендираните
от ищеца разноски за платено адвокатско възнаграждение до минималния такъв,
предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
От събраните по делото писмени
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори от
страните, че ищецът И.Д.А. през
процесния период от 01.01.2017г. до 31.01.2020г. е работил по служебно
правоотношение при ответника и е бил със статут на държавен служител по смисъла
на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР - „командир на отделение" в 03-та
група за охрана на държавната граница в ГПО - Малко Търново, към Регионална
дирекция „Гранична полиция" - Елхово, като последната е на структурно
подчинение към ГД „ГП”- МВР.
По искане на ищеца, съдът е
назначил съдебно-счетоводна експертиза, като от заключението на вещото лице А.Т.,
уточнено с допълнително представено заключение, основано на отчетните протоколи
за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и
ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, е видно, че за периода от
01.01.2017г. до 31.01.2020г. ищецът е
полагал труд на 8 - часови работни смени (дневни и нощни) и 40 часа седмично
при 5 дневна работна седмица, съгласно месечни графици, като по време на
нощните смени е полагал нощен труд за времето от 22.00 часа до 06.00 часа /8
часа на смяна/ – общо 1740 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1,
съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението по ССЕ се
установява и това, че положеният от ищеца нощен труд от общо 1740 часа, преизчислен в дневен такъв
с коефициент 1.143, възлиза на 1988,82 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща
Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове
и приравнения с посоченият коефициент за процесния период е общо в размер на
248,82 часа, която разлика не е
начислена и не е изплатена на ищеца, вкл. и към момента на извършването на
справките от в.л. при ответника през м. юли 2020г. След извършени изчисления
експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца
извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1785,20 лева,
изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР, ред. 2016г.
Обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд с натрупване за периода на забавата, считано от
съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия до подаването на
исковата молба в съда – 14.02.2020г. /пред РС – Малко Търново/, възлиза на
общата сума от 239,82 лева, съгласно представеното заключение с направените от
експерта корекции относно мораторната
лихва свързани с крайната дата на изчисляване на същата.
Така изготвеното заключение по
назначената експертиза с направените уточнения, поддържано от вещото лице в с.з., не е оспорено от страните и се
възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са в условията на
обективно, кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание както
следва: иск с правно основание по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал. 5, т.2
от ЗМВР /редакция ДВ бр. 81 от 14.10.2016г. действал към момента на процесния период/ - за сумата от
1785,20 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за
времето от 01.01.2017г. до 31.01.2020г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на исковата молба /14.02.2020г. - пред
РС – Малко Търново/ до окончателното й изплащане и акцесорен иск с
правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД – за сумата от 239,82 лева,
представляваща изтекли мораторни лихви върху главницата, считано от момента,
когато сумите по тримесечия са станали дължими до датата на предявяване на исковата молба /14.02.2020г./.
Исковете са допустими, ищецът е
активно легитимиран и има интерес да ги предяви, налице е и пасивна легитимация
у ответника като работодател на ищеца, за когото се твърди в исковата молба, че
е останал задължен към последния за неизплатено възнаграждение за положен
извънреден труд за процесния период от време.
Разгледани по същество исковете
са основателни по следните съображения:
І. По отношение на иска с правно
основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр.
81 от 14.10.2016г. действала по време на процесния период/:
В настоящият случай не се спори
между страните, че отношенията между тях се регулират от специалния ЗМВР, чийто
разпоредби регламентират възмездността на предоставената работна сила на
работодателя /чл.176 от ЗМВР/, продължителността на работното време на
държавните служители в МВР, режима на работа, както и правото на допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, установено в разпоредбата на чл.
178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 176
от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред
предвидените в същия Закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ „извънреден” е трудът, който се полага по разпореждане
или със знанието и без противопоставянето на работодателя от работника, извън
установеното от него работно време.
Разпоредбата на чл.187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за
служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени –
чл. 187, ал. 5 от ЗМВР /преди изм. ДВ бр.60/2020г., а сега ал.6/, действаща към
момента, за който се претендира вземането на ищеца.
С оглед характера на заеманата
длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд на смени по график, всяка с продължителност по 8 часа и е полагал труд
през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало
сумарно. От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се
уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал.5-6 от ЗМВР /ред. преди изм. ДВ
бр.60/2020г./, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно
време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР /ред. преди изм. ДВ бр. 60/ 2020г./, редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период от време по
силата на изричната законова делегация на чл.187, ал.9 и чл.188 от ЗМВР /ред.
преди изм. ДВ бр.60/2020г./, са действали Наредба № 8174з-776 от 29.07.2016г.
/за периода от 01.01.2017г. до
10.01.2020 г./ и Наредба №
8121з-36 от 07.01.2020 г./ за периода от 10.01.2020 г. до 31.01.2020г./,
издадени от Министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР.
Съгласно разпоредбата на чл.3,
ал.3 от Наредба № 8174з-776 от 29.07.2016г.
респ. на чл.3, ал.2 от Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. /идентични по
съдържание/, за държавните служители в МВР при работа на смени е възможно полагането
и на труд през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа на всеки 24 часов период.
В действаща по-рано Наредба №
8174з-407 от 11.08.2014г. – в чл. 31,
ал.2, изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време, общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния
период се умножава по 0.143, а полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период /или с коефициент 1.143/. Тази Наредба е
била отменена с Наредба № 8174з-592 от 2015г., като последната е отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016г., влязло в сила
от датата на постановяването му и обнародване /ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от
29.07.2016 г./. В действащите през процесен период наредби - Наредба №
8174з-776/2016г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. няма норма, аналогична
на цитирания чл.31, ал.2 от Наредба № 8174з-407 от 2014г. за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.
Съдът приема, че в рамките на
процесния исков период за времето от 01.01.2017г. до 31.01.2020г. през който са
действали Наредба № 8174з-776 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-36 от
07.01.2020 г. при липсата на специално правило, въвеждащо метод за превръщането
на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното
време по отношение на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота,
като в тази насока ищецът правилно се позовава на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/, предвиждаща преизчисляване на
положения нощен труд. Съдът споделя тези доводи, тъй като липсата на изрична
норма не означава законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
ищеца часове нощен труд в дневен, още повече че такава забрана би била и
противоконституционна, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. С цитираната
разпоредба от НСОРЗ е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т.е. приложимият коефициент е
1.143, който се получава като нормалната продължителност на работното време
през деня - 8 часа /установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната
продължителност на работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В действащата в предходен период от време цитирана по-горе Наредба №
8174з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент – 1.143, но
формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22.00ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в
посочената Наредба издателят й е възприел подхода, установен в Кодекса на труда
и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите
на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно
правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава
като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично
прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира
равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд.
За периода от 01.01.2018г. до
края на процесния период – 31.01.2020г. приложение намират разпоредбите на
Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), като съгласно
чл.9а (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58
от 2018 г.) от същата Наредба при сумирано изчисляване на работното време по
чл.142, ал.2 от КТ, работодателят утвърждава поименни графици за работа за
периода, за който е установено сумираното изчисляване, които се изготвят така,
че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода,
за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от
нормата за продължителност на работното време, определена по чл.9б (чл.9а, ал.1
вр.с ал. 3 от НРВПО). Съгласно чл.9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила
от 01.01.2018 г.) от НРВПО, когато се полага нощен труд, сборът от работните
часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на
нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с
коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
Съгласно правилото на чл.9г (нов
- ДВ, бр. 41/2017г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО, отработените часове от
работника или служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията
по труда без превръщане на нощните часове в дневни. По силата на § 3 от
Постановление на Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и
допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр.
58 от 13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018 г.) в чл. 9г думите „без превръщане
на нощните часове в дневни“ са заличени, считано от 17.07.2018г. От това
изменение е видно, че волята на законодателя е да признае за извънреден труд
часовете, получени след преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл.9,
ал.2 от НСОРЗ. Като съобрази двете редакции на разпоредбата, съдът намира, че с
промяната се прецизира единствено начинът на отчитане на извънреден труд пред
Инспекцията по труда, с оглед уеднаквяване на практиката при отчитане на
извънредния труд пред различните институции, но това не води до извода, че
преди 17.07.2018г. получените в резултат на преизчисляването на положения нощен
труд часове над нормата не следва да се заплащат като извънреден труд. По
отношение на периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. и при липсата на изрично
действащо законово правило, което да уреди въпроса дали е налице извънреден
труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ,
приложение следва да намери прогласеният в чл.5 от ГПК принцип за законност,
съгласно който съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на
законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им
разум, като при липса на закон, съдът основава решението си на основните начала
на правото, обичая и морала. През целия процесен период от
01.01.2017г. до 31.01.2020г. е действало правилото на чл.18, ал.3 от
НСОРЗ, че при сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни
се установява като отработените часове през месеца след превръщането на нощните
часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време,
установена за работното място при подневно отчитане на работното време. От това
следва, че винаги часовете, надвишаващи нормалната продължителност на работното
време за съответния период, представляват извънреден труд по смисъла на чл.143,
ал.1 от КТ. В подкрепа на това е и възведеното в чл.9, ал.5 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж правило
на пресмятане на трудовия стаж, което се извършва, като изработените часове по
графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за
смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях нормална
продължителност на дневното работно време. Въз основа на тези разпоредби, вкл.
и с оглед на цитираният по–горе чл. 5 от ГПК, съдът приема, че общият разум на
Закона, е да признае нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент
1.143, както за целите на изчисляване на отработените дни и пресмятане на
трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд. В този смисъл е и
новата редакция на чл.9г от НРВПО. В подкрепа на гореизложеното е и факта, че
съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР държавните служителите, които
полагат труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със специалната
закрила по Кодекса на труда и това препращане също предпоставя извод за
субсидиарното прилагане на НСОРЗ за превръщане на нощните часове в дневни. Не
случайно и с изменение на ЗМВР /публ. в ДВ бр. 60 от 2020г./ е изменена
разпоредбата на чл. 187 като е приета нова ал.4 съгласно която при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал. 1, т.е. вече законово е уреден въпроса с преизчисляването на нощните часове
в дневни със сочения коефициент.
Ето защо с оглед на
гореизложените съображения, съдът намира, че при липса на законово определение
за преобразуване на нощния труд в дневен, то нощния труд, преизчислен в дневен
с коефициент 1.143 по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, следва да се вземе предвид
при решаването на въпроса, дали е положен извънреден труд. В този смисъл е и
даденият от Съда на европейския съюз отговор на поставения въпрос по дело
С-2152/20 г. /до приключването на което производството по настоящото дело бе
спряно/ - че не се налага приемане на национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от
публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за
тях нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза
на такива работници трябва да се вземат други мерки за защита, които да
компенсират особената тежест на полагания от тях нощен труд - под формата на продължителност на работното
време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки. В горепосоченото решение /т.79/, СЕС е посочил също, че ако не е
основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би
била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на
текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни
методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел /решение от 06.10.2021г.,
Sumal, C 882/19, EU:C:2021:800, т. 71 и цитираната съдебна практика/. Предвид
изложеното съдът счита, че в случая при липса на други приложени мерки, именно
уважаването на претенцията за заплащане на положения извънреден труд през нощта
дава тази компенсация за тежестта на положения от ищеца нощен труд.
Следователно за ищеца се поражда
право да претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд при наличие
на положен такъв, което се доказа по несъмнен начин по делото съгласно
заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, което както се посочи
по-горе, не се оспори от страните и съдът възприема като изготвено обективно от
компетентно вещо лице и съобразно поставената задача. Видно от данните от
експертното заключение налице е положен от ищеца И.Д.А. извънреден труд за
процесния период от 01.01.2017г. до 31.01.2020г. общо 248,82 часа като неизплатеното
възнаграждение за този труд е в размер на 1785,20 лева, в какъвто размер е и
заявената претенция по този иск след направеното изменение по реда на чл. 214 ГПК.
Безспорно е, че положеният от
ищеца извънреден труд за периода от 01.01.2017г. до 31.01.2020г., вкл. е
следвало да бъде изплатен преди подаването на исковата молба.
Ответникът не твърди, нито е
представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения за исковия период извънреден труд в установения от
експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата
претенция по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР /в редакция ДВ
бр. 81 от 14.10.2016г., действала през процесния период/, за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2017г.
до 31.01.2020г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен и отчитането му като извънреден, е основателна и следва да се уважи в
предявения след допуснатото изменение размер от 1785,20 лева.
Вземанията за всички главници по
тримесечия са лихвоносни, исковата молба има характер на покана, поради което
претенцията за заплащане на законна лихва върху дължимото за периода от
01.01.2017г. до 31.01.2020г. възнаграждение от 1785,20 лева, считано от
подаването на исковата молба – 14.02.2020 година до окончателното й плащане, каквото искане
изрично е заявено от ищцовата страна, е основателно и следва да се уважи.
ІІ. По отношение на иска с правно основание
чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Предвид акцесорния характер на
претенцията за мораторна лихва, с оглед уважаването на главния обуславящ иск,
основателна се явява исковата претенцията за присъждане на мораторна лихва -
обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение.
Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, за което е установен срок - при тримесечно сумарно
отчитане на работното време по смисъла на приложимата в случая разпоредба на
чл.187, ал.3 от ЗМВР. По делото не се доказа ответникът да е платил на ищеца
дължимото се допълнително възнаграждение за извънреден труд в
законоустановените срокове, поставящи го в забава. Размерът на мораторната
лихва със съответното натрупване според уточненото заключението на експерта до
датата на подаване на исковата молба възлиза на общата сума от 239,82 лева
върху неизплатеното допълнително възнаграждение за периода от 01.01.2017г. до
31.01.2020г. в общ размер на 1785,20 лева за положен извънреден труд, считано
от 1-во число на месеца, следващ месец след тримесечието, за което се дължи
заплащане на извънреден труд, до датата на завеждане на иска –
14.02.2020г. До този размер, установен
въз основа на кредитираното заключение на вещото лице, акцесорният иск се
преценя за основателен и доказан, поради което съдът следва да го уважи изцяло
като присъди сумата от 239,82лв.
По отношение на разноските:
Ищеца претендира разноски за
адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение възлизат
на 350 лв. Направеното от ответника възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК, съдът
намира за неоснователно. Съгласно цитираната разпоредба, ако заплатеното от
страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по – нисък размер на разноските в тази им част, но не по – малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗАдв. Съгласно чл. 36, ал.2 от
ЗАдв. размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и
клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния
вид работа. Минималния размер, установен съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/09.07.2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
в случая е 3 71,75 лева, изчислено върху цента на исковете след допуснатото
изменение, а претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на 350 лв.,
т.е. в размер под минимума.
С оглед изхода на спора пред тази
инстанция - уважаване на главния иск и
на акцесорния изцяло, на основание
чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 350.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал.3 и 4 от ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената
част от иска и при прекратяване на делото. В полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт, съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК. С
оглед уважаването на исковете на
ответника не се дължат разноски.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК
вр. с т.23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово дължимата държавна такса
върху уважените искове в размер на 81,00 лева, както и направените по делото
разноски във връзка с назначената по делото ССЕ в размер на 100.00 лева, както
и държавна такса в размер на 5.00 лева при служебно издаване на изпълнителен
лист.
Воден от гореизложеното, Елховският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „Гранична полиция” МВР -
гр.София, със седалище и адрес на
управление – 1202 София, бул. „Княгиня Мария Луиза” 46, представлявана от
Директора Гл.комисар Д М , ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.А., ЕГН
**********, адрес: ***, на основание чл.178,
ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция преди изм. ДВ бр.
60/2020г./ сумата 1785,20
лева /хиляда
седемстотин осемдесет и пет лева и двадесет стотинки/, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2017
година до 31.01.2020 година, получено в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба - 14.02.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „Гранична полиция” МВР -гр.София, със седалище и адрес на управление
– 1202 София, бул.”Княгиня Мария Луиза” 46, представлявана от Директора Гл.комисар Д
М да заплати на И.Д.А., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 239,82 лева /двеста тридесет и девет лева и
осемдесет и две стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода на забавата от момента, когато
сумите /за периода от 01.01.2017г.
до 31.01.2020г./ по тримесечия са
станали дължими до датата на подаване на иска в съда – 14.02.2020 година.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „Гранична
полиция” МВР -гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202
София, бул.”Княгиня Мария Луиза” 46, представлявана
от Директора Гл.комисар Д М да заплати на И.Д.А., ЕГН
**********, адрес: ***, разноски в съдебното производство пред
настоящата инстанция в размер на 350.00 лева /триста и петдесет лева/.
ОСЪЖДА ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „Гранична полиция” МВР
- гр. София, представлявана от Директора - Гл. комисар Д М , на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово държавна такса в размер на 81,00 лева
/осемдесет и
един лева/ върху размера на уважените
искове и сумата от 100.00 лева /сто лева/ - разноски по делото /за вещо лице/,
изплатени от бюджета на съда, както и да заплати 5.00 лева /пет лева/ - държавна такса в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно ОБЖАЛВАНЕ пред
Ямболският окръжен съд чрез Елховският районен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...................
/Д.Янкова/