Р Е Ш Е Н И Е
№.....
2019
година, гр. Велинград
В ИМ ЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД на десети
октомври, две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в с ъ с т а
в:
СЪДИЯ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при секретар: Павлина Матушева
като разгледа докладваното от съдия ИВАНКА ПЕНЧЕВА а. н. дело № 264 по
описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 ЗАНН
Образувано е по жалба на Б.К.В. *** против Наказателно постановление № 33-0000068/11.06.2019 г. на Началника на ОО
"Автомобилна администрация” в ГД „Автомобилна инспекция“ Пазарджик,, с
което на жалбоподателят на основание чл. 93, ал. 1 т. 1 от ЗАвП е наложено
административно наказание глоба, в
размер на 2000 лв., за нарушение по чл.
19, ал. 1, т. 7 от Наредба № 11/31.10.2002 г.
за Международен автомобилен превоз на пътници и товари на Министъра на
транспорта и съобщенията.
С жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на атакуваният административен акт. Поддържа се,
че жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение и се
иска отмяна на обжалваното НП. Счита, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, чрез адв. Г., поддържа жалбата, счита, че е дадена
неправилна правна квалификация на нарушението, както и че са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. В представено по жалбата писмено становище,
счита същата за неоснователна и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /обжалваното наказателно
постановление е връчено на жалбоподателя на 20.06.2019 г. , а жалбата е
подадена на 21.06.2019 г./ от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима
Съдът, след като съобрази
доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона,
установи следното:
На 04.06.2019 г. служители
при Областен отдел „Автомобилна администрация“ в ГД „Автомобилна инспекция“ -Пазарджик-
актосъставителят ст. инспектор Т.Г., и
инспектор Н.Р., в гр. Велинград, в посока за с. Юндола, срещу хотел „Зора“ спрели
за проверка на ППС влекач „Волво ФХ 480,
с рег. № СВ 4080АН от категория N 3 и прикачено към
него полуремарке Кроне СД с рег. № СТ 1413ЕН от категория О4, управлявано от
водача Б.К.В.. При извършената проверка, контролните органи установили, че
водачът е без валидно "Удостоверение за психологическа годност за превоз
на товар". При проверката водачът представил удостоверение със срок на
валидност до м. февруари 2019 г. След направена справка в база - данни на
регистър за психологически изследвания на водачите се установило, че към датата
на проверката водачът Б.В. няма и валидно "Удостоверение за психологическа
годност за превоз на товар”. На водача
бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 255127/04.06.2019 г. за констатирано административно нарушени по
чл. 19, ал. 1, т. 7 от Наредба № 11/31.10.2002 г на МТС, за това, че същият на 04.06.2019
г., около 13,05 часа, в гр. Велинград, по посока с. Юндола, управлява ППС влекач
„Волво ФХ 480“, от категория №3, с рег. номер
СВ 4080АН и прикачено към него полуремарке,
марка "Кроне СД” от категория О4, с рег. номер СТ 1413ЕН , с които
извършва международен автомобилен превоз на товари с
маршрут Пазарджик – товарен пункт /Република България / до GEFIRA MEGANITI /Република Гърция/, със
Заверено копие на лиценз № **********/14.03.2018 г. и международна
товарителница СМR №
*********/04.06.2019 г., без валидно удостоверение за
психологическа годност. Актът е връчен лично на жалбоподателят на 04.06.2019
г., без отразяване на възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН е постъпило
възражение от управителя на фирмата превозвач, към което е приложено
удостоверение за психологическа годност от дата 07.06.2019 г.. Във възражението
се поддържа тезата, че поради служебната ангажираност на водача и продължителния
му престой извън пределите на страната, явяването му на изпит за психологическа
годност е било невъзможно, поради което не е могъл да се снабди с удостоверение по обективни причини.
Въз основа на АУАН № 255127/04.06.2019 г., на 11.06.2019 г.
от
Началника на Областен отдел "Автомобилна администрация” в ГД
„Автомобилна инспекция“ е издадено атакуваното Наказателно постановление № 33-0000068/11.06.20109 г., с което на
основание чл.
53 от ЗАНН вр. с чл.
93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози на Б.К.В. е наложено административно наказание
"глоба”, в размер на 2 000 лева, за вмененото му нарушение по чл. 19, ал.
1, т. 7 от Наредба № 11/31.10.2002 г на МТС. Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателят на 20.06.2019 г.
Посочените в акта за
нарушение фактически констатации, че към процесната дата жалбоподателят е
извършвал превоз на товари като водач на товарен автомобил без визираните в
АУАН документи се потвърждават с разпита на свидетелите Г. и Р., които са съдът кредитира като
непротиворечиви. Те кореспондират с приложената по делото справка от Регистъра
на психологическите изследвания на водачите, че
същият се е явявал на такова изследване на 16.01.2013 г., като му е издадено
удостоверение № 2114187 (О), валидно до 16.01.2016 г и на 26.02.2016 г., като
му е издадено удостоверение № 353013 (О), валидно до 26.02.2019 г..
При така направените
фактически констатации, съдът счита, че с обжалваното наказателно постановление
правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за административно нарушение по чл. 19, ал. 1, т.
7 от Наредба № 11/2002 г. МТС
Обжалваното НП е издадено от
компетентен органи, съгласно чл. 92, ал. 2
ЗАвП и Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г., при
спазване на установената за това императивна процедура, същото притежава изискуемите от ЗАНН реквизити. Подробно, ясно и конкретно е описано
вмененото нарушение, доказателствата, с които е установено последното, като НП
и АУАН са надлежно връчени на жалбоподателя срещу подпис.
От ангажираните по делото
доказателства по категоричен и безспорен начин съдът счита за установено, че
жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение чл. 19, ал.
1, т. 7 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТ. Съгласно цитираните законови
норми, водачите на автомобили за обществен превоз на пътници и товари при
извършване на международен превоз на товари са длъжни в моторното превозно
средство да обезпечат наличието на валидно удостоверение за психологическа
годност на водача. Установи се от доказателствата по делото, че жалбоподателят,
на посочената в НП дата и място, при проверка от компетентните контролни органи
не е изпълнил това си задължение и не е представил валидно удостоверение за
психологическа годност. Няма налични по делото доказателства, такъв валиден
документ към момента на проверката жалбоподателят да е притежавал и съответно
представил на проверяващите, което формира извода, че именно чрез това си
бездействие В. е осъществил от обективна
страна състава на вмененото му административно нарушение. Неоснователно
е възражението, че не следва да бъде ангажирана отговорността му, поради
съществуващи за него обективни обстоятелства, препятстващи възможността да се
сдобие с удостоверение за психологическа годност към датата на проверката. Съгласно
чл. 11 ЗАНН по въпросите на вината и обстоятелствата, изключващи отговорността,
се прилагат разпоредбите на общата част
на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.
Видно от приложената по делото справка от Регистъра за психологическите
изследвания на водачите, последното издадено удостоверение на жалбоподателя е
със срок на валидност до 26.02.2019 г. Не се представиха доказателства,
подкрепящи неговата теза, че към този момент не се е намирал на територията на страната и не е
могъл да се яви на изпит за получаване на
удостоверение. Независимо от това, жалбоподателят е знаел за периода на валидност
на удостоверението и с оглед професията,
която упражнява е могъл и бил длъжен да предвиди, че с изтичането му ще
осъществи състава на нарушението и да съобрази поведението си с това
обстоятелство, като не предприема пътуване зад граница.
Според чл. 58, ал.1 , т. 3 Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТ, водачът
на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари
трябва да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла
на наредбата по чл. 152, ал.
1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Констатираното
административно нарушение на Наредбата е извършено виновно от жалбоподателя, тъй като
същият, в качеството си на водач на товарен автомобил, извършващ международен
превоз на товари е бил длъжен да знае своите задължения като такъв, включително
и процесните изисквания при извършване на тази дейност да разполага и представя
на контролните органи валидно удостоверение за психологическа годност за превоз
на товари. Обстоятелството, че
жалбоподателят е нарушил изискванията на закона се потвърждава предприетия
превоз на товари към датата на проверката, когато е бил в България, знаел е че
не притежава валидно удостоверение за психологическа годност, след като е бил записан за изпит на датата
07.06.2019 г., но не е съобразил поведението си с това обстоятелство. Съобразно
разпоредбата на чл. 93, ал. 1 т. 1 от ЗАвП, осъществяването на превоз на
пътници и товари при липсата на въпросният документ, изискващ се по силата на
посочената наредба обуславят неизпълнение на законоустановени задължения от
страна на водача, жалбоподател в настоящото производство и обуславят ангажиране
на административната му отговорност.
3аконодателят е предвидил при
неизпълнение на това си задължение виновните лица да бъдат санкционирани за
допуснато административно нарушение с наказание "глоба” в размер на 2000
лева при първо нарушение.
Административнонаказващият
орган е дал правилна квалификация на извършеното нарушение, правилно е приложил санкционната норма на чл.
93,, ал. 1 т. 1 от ЗАв П, като е наложил законоустановеното по вид наказание в размер от 2000 лева за първо нарушение. Предвид
засегнатите с административното нарушение важни обществени отношения, касаещи
осъществяване на международен превоз на товари съдът намира за неприложима в
разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН и същият не може да бъде квалифициран като маловажен
Мотивиран от горното и на
основание чл.
63, ал. 1 пред.1 от ЗАНН, Районен съд Велинград
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 33-0000068/11.06.2019 г. на Началника на ОО
"Автомобилна администрация” в ГД „Автомобилна инспекция“, с което на Б.К.В.,
ЕГН : ********** *** , на осн. чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП, е наложено административно наказание "глоба”,
в размер на 2 000 / две хиляди лв./ за
нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 7 от Наредба № 11/31.10.2002 г на МТС,
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд Пазарджик, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева