№
1004
О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Бургаският окръжен съд гражданска
колегия
в закрито заседание на трети юни
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова частно гражданско дело № 529 по описа
за 2019 година.
Производството
по делото е образувано по повод на депозирана частна жалба от „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД със седалище гр. Бургас против Разпореждане №
4635/01.03.2019г., постановено по частно гр. дело № 1842/2019г. по описа на
Районен съд – Бургас, с която се претендира да бъде отменено атакуваното
разпореждане като незаконосъобразно и необосновано и да бъдат присъдени
направените по делото разноски. В жалбата се посочва, че депозираното заявление
за издаване на заповед за изпълнение е редовно от външна страна, съдържа всички
изискуеми реквизити и съдът не е следвало да го оставя без уважение. Посочва се
в жалбата, че допълнителното обследване на евентуални правоизключващи
възражения не може да бъде предмет на установяване в хода на заповедното
производство. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството
пред Районен съд – Бургас е образувано въз основа на депозирано Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД със седалище гр. Бургас, с което се претендира да бъде разпоредено
Н.Г. Й., Б.Г.Б. и Д. Г. И., действаща чрез своя законен представител Т. К. А.да
заплатят от по 341, 69 лева, представляваща главница, произтичаща от задължения
за доставена, отведена и пречистена вода, както и сума в размер от по 41, 53
лева, представляваща лихва за забава. В депозираното заявление се посочва, че
за водоснабден обект – жилищен имот с административен адрес – с. Ново
Паничарево за периода от 25.08.2016г. до 21.12.2018г. са натрупани в срок
задължения за доставена, отведена и пречистена вода в размер на 1 025, 09
лева и лихви за забава в размер на 124, 59 лева. Посочва се, че потребител на
посочения обект е бил Г. Й. Й., който е починал и
задължението му следва да бъде разпределено между собствениците на обекта – Н.Г.
Й., Б.Г.Б. и Д. Г. И. чрез нейния законен представител – Т. К. А.при условията
на разделност – в размер на от по 1/3 ид.ч. от посочения по-горе общ дълг.
С Разпореждане
№ 4635/01.03.2019г., постановено по частно гр. дело № 1842/2019г. по описа на
Районен съд – Бургас е отхвърлено заявлението на „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу Д. Г. И. за следните суми – 341,
69 лева, представляваща припадаща се на нея част от дължима сума за ползвани
услуги – доставена, отведена и пречистена вода за период от 13.07.2016г. до
14.12.2018г. за абонатен номер ***, както и сума в размер от 41, 53 лева,
представляваща припадащата се на нея част от мораторна
лихва за периода от 26.09.2016г. до 22.02.2019г., законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението 28.02.2019г. до окончателното
изплащане на задължението. В атакуваното разпореждане се посочва, че кредитор,
който претендира, че наследник на негов длъжник отговаря за задълженията на
наследодателя си, следва да докаже, че наследникът е приел наследството на
длъжника, в случая – само по опис, а по делото няма нито твърдения, нито
доказателства, че детето е приело наследството, оставено от наследодателя му,
по опис. Нещо повече – по делото няма твърдения каква е връзката на починалото
лице с лицата, спрямо които се иска издаването на заповед за изпълнение – не е
посочено изрично в депозираното заявление за негови наследници ли става въпрос
или за съсобственици на имота, които са го придобили на друго основание.
На основание
чл. 410, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 127, ал. 1 от ГПК, за да е редовно
заявлението следва да включва изложение на обстоятелствата, на които се
основава претенцията.
Безспорно е, че
заповедното производство е формално и неправилното, като непълното или не
достатъчно ясно попълване на един от реквизитите на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение води до неговата нередовност от външна страна и
следователно до отхвърлянето му. Индивидуализацията на вземането в конкретния
случай е направена, но за да е редовно заявлението
следва да се изложат и обстоятелствата, които легитимират заявителя като
кредитор на процесното вземане и съответно –
обстоятелства, които се твърдят и от които да се направи извод, че конкретно
лице дължи, за да се позволи на соченото като длъжник лице да прецени дали да
предприеме оспорване на заповедта за изпълнение или да се съгласи с последиците
й, ако не оспорва съществуването на вземането във вида и размера, отразен в
съдържанието на заявлението и в самата заповед. Следователно в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е нужно да бъдат конкретно
и изчерпателно посочени същите факти и обстоятелства, от които произтича процесното вземане, на които би се позовал кредитора в последваща
искова молба в случай, че предяви претенциите си по общия исков ред. Този извод
следва и от разпоредбите на чл. 415 и чл. 416 ГПК, както и от чл. 422, ал. 1 ГПК, които сочат за наличие на обусловеност между заповедното производство и
последващото производство за установяване на вземането по заповедта, в случай
на постъпило възражение от страна на длъжника.
В настоящия
случая заявлението не съдържа достатъчна конкретизация на фактическите
обстоятелства, които обуславят претенцията. Както бе отбелязано по-горе – не са
налице твърдения, от които да се направи извод откъде произтича качеството на
длъжника – Д. Г. И., действаща чрез нейния законен представител Т. К. А.. Всички
тези обстоятелства следва само да се твърдят и не е нужно да бъдат подкрепени с
каквито и да е доказателства и в този смисъл, са неоснователни възраженията,
изложени във въззивната жалба, че съдът не може да
събира доказателства в това производство.
При така
констатираните нередовности, съдът намира заявлението за неоснователно и счита,
че следва да бъде отхвърлено и при положение, че Районен съд – Бургас е
достигнал до същия извод, то настоящата инстанция намира, че депозираната
частна жалба против това разпореждане е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Мотивиран от
горното, Бургаски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната
частна жалба с вх. № 12060/18.03.2019г. по описа на Районен съд – Бургас от
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД със седалище гр. Бургас против Разпореждане
№ 4635/01.03.2019г., постановено по частно гр. дело № 1842/2019г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу Д. Г. И. за
следните суми – 341, 69 лева, представляваща припадаща се на нея част от
дължима сума за ползвани услуги – доставена, отведена и пречистена вода за
период от 13.07.2016г. до 14.12.2018г. за абонатен номер ***, както и сума в
размер от 41, 53 лева, представляваща припадащата се на нея част от мораторна лихва за периода от 26.09.2016г. до 22.02.2019г.,
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
28.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Определението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
Препис от
постановеното определение да се изпрати на жалбоподателя за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.