№ 3521
гр. Варна, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20243110103288 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от В. П. С., ЕГН
**********, с адрес гр.В., ул. "М." №**, ет. **, ап. ** срещу „ЮТ. Б." ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ****, р-н О., ул. "Ч" № **, ет. **,
офис **, с която е предявена искова претенция с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД,
с искане да се осъди „ЮТ. Б." ЕООД, ЕИК *********, да заплати на В. П. С., ЕГН
**********, сумата в размер на 201,60 лв. /двеста и един лева и 60 ст./, представляваща
платена без основание такса за разглеждане на документи за отпускане на потребителски
кредит, предвидена в чл.6.1 от Договор за потребителски паричен кредит № ***** от
**.**.****, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба
– 19.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 11.01.2022г. е сключил договор за
паричен кредит № ***** с ответното дружество, по силата на който е предоставена главница
в размер на 1200 лева. Съгласно чл.6.1 от Договор за потребителски паричен кредит №
***** от 11.01.2022г., било предвидено заплащане на такса за разглеждане на кредита в
размер на 201,60 лв., която е дължима в деня на подписване на договора, финансира се от
кредитора и се възстановява от кредитополучателя с дължимите месечни вноски. В чл.6.3 от
Договора било посочено, че общия размер на всички плащания с включена такса са
разглеждане е в размер на 1482,50 лева. Процесният договор бил сключен при следните
параметри: главница - 1200 лв., която следвало да бъде възстановена в срок до 11.01.2023 г.
на 12 месечни вноски, при лихвен процент от 12,27 % и годишен процент на разходите 49,86
%. Сочи се, че дължимата от ищеца такса за разглеждане на потребителския кредит в размер
на 201,06 лева накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и в този
смисъл същата се явявала нищожна. Сделките, противоречащи на добрите нрави били, тези
които водели до значително несъответствие на правата и задълженията на страните,
неравноправно се третирали икономически слаби участници в оборота, като се използвала
материалната затрудненост или незнанието на една от страните за облагодетелстване на
другата. В конкретния случай било налице такова несъответствие спрямо ищеца, който
следвало да заплати и такса за разглеждане в размер на 201,60 лв. Счита, че по сключения
1
между страните договор за паричен заем следва да се прилагат разпоредбите на Закона за
потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът можел да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а във втората алинея на разпоредбата се сочи, че кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Изисканата от ищеца такса непредставлявала такава по смисъла на 10а, ал. 1 от
ЗПК, за такси и комисиони за допълнителни услуги. Счита, че услугата, за която е поискана
сумата от 201,60 лв. е свързана с усвояването и управлението на кредита и на основание чл.
10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащането й. Същата била във връзка с
изпълнение на задълженията на страните по договора. С оглед гореизложеното, твърди, че
клаузата противоречи на закона и поради това е нищожна. Освен изложеното, съгласно чл.
11, ал. 1, т .10 от ЗПК, договорът следва да е изготвен на разбираем език и да съдържа ГПР
по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като бъдат посочени взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Излага, че в ГПР не било
включено оскъпяването на заема с ползването на допълнителна услуга - разглеждане на
документите за Договора. Счита, че с това се цели заобикаляне на установения максимум на
ГПР, установен в чл. чл.19, ал.4 от ЗПК – пет пъти размера на законната лихва, поради което
и на осн. ал. 5 от същата разпоредба, клаузата била нищожна. Твърди, че към подаването на
исковата молба в съда ищецът бил заплатил изцяло задължението си по процесния кредит,
като бил заплатил следните суми по него - 1200 лв. главница по кредита, 80,90 лв. лихви и
201,60 лв. такса за разглеждане. Моли за уважаване на исковата претенция. Претендира
присъждането на разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Оспора
предявения иск по основание и размер. Сочи че между страните на 11.01.2022г. е сключен
договор за кредит от разстояние при съблюдаване разпоредбите на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и
съгласно представената процедура. Кредитополучателят кандидатствал, чрез интернет
страницата на кредитора, като посочил желания размер на кредита, срока, наименованието и
условията при които желае да ползва кредита. Сочи, че договорното възнаграждение
представлява възнаградителна лихва за отпуснатия кредит, същата била подробно описана в
договора. Посочен бил лихвен процент в размер на 12.27 % и ГПР в размер на 49.86 %.
Неоснователно било твърдението, че ГПР надвишава определения с ПМС 426/2014 г.
Основния лихвен процент не бил с фиксирана ставка и към датата на сключване на договора
не надвишавал пет пъти законната лихва. Неоснователно било твърдението на ищеца за
недействителност на договора на основание чл. 11 ал.1 т.10 и т. 11 ЗПК. Твърди, че таксата за
разглеждане на кредита е по повод на преддоговорните отношения между страните и към
този момент ищецът не е имал качеството на потребител. Излага, че при изчисляване на ГПР
били взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок,
всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат
начислявани допълнителни разходи, предизвикани от забава в плащанията. Общата дължима
сума била в размер на 1482.50 лева включва главница в размер на 1200.00 лева,
възнаградителна лихва 80.90 лв. и такса за разглеждане в размер на 201.60 лева /същата се
изплаща на месечни вноски, съгласно погасителния план/. Таксата за разглеждане на
процесния договор за кредит била включена в ГПР. Счита, че в случая е спазено изискването
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и ГПР не надвишава пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Сочи, че клаузата за разглеждане на договора
била индивидуално уговорена, същата не била фиксирана и варирала спрямо параметрите на
зададения от кандидата кредит. Тази такса, не била във връзка с усвояването на кредита,
която пък от своя страна била обвързана с реалното получаване на кредита и се дължала
след сключване на договора. Процесната такса за разглеждането на кредита била дължима за
2
действия, предхождащи усвояването и последващото управление на кредита, поради което
не попадала в ограниченията визирани в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Твърди, че потребителят е
имал право да се откаже от договора както и че настоящото производство, представлява
злоупотреба с право. Не счита договорните клаузи за нищожни, доколкото договорът е
сключен съобразно законовите изисквания. Моли за отхвърляне на предявените искови
претенции. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства намира следното
от фактическа страна:
Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните факти - че между В.
П. С., ЕГН ********** и „ЮТ. Б." ЕООД, ЕИК ********* на 11.01.2022г. е сключен договор
за потребителски паричен кредит № ***** за сумата от 1200.00 лева, при лихвен процент от
12,27% и годишен процент на разходите 49,86%, със срок на погасяване от 12 месеца, че е
налице заплащане на сумата от 1200 лева - главница, 80,90 лева – лихви и 201,60 лева –
такса за разглеждане.
От представения и приет по делото договор за потребителски кредит №
*****/11.01.2022 г. се установява, че съгласно същия на ответника е предоставена сумата от
1200 лева като е договорено, че размерът на погасителната вноска е в размер на 123,57 лева,
в която се включват дължимата главница, лихва и такса. Срокът на заема е 12 месеца като
същият изтича на 11.01.2023 г. Налице е фиксиран годишен лихвен процент по кредита в
размер на 12,27 %, а годишния процент на разходите по кредита е 49,86 %. В чл. 6,1 е
отразено, че се дължи еднократна такса за разглеждане, дължима в деня на подписване на
договора и се финансира от кредитора и се възстановява от кредитополучателя с дължимите
месечни вноски, съгласно погасителния план.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът извежда
следните правни изводи :
Безспорно по делото се установява, че между В. П. С., ЕГН ********** и „ЮТ. Б."
ЕООД, ЕИК ********* е налице сключен договор за потребителски кредит №
*****/11.01.2023 г., по силата на който е предоставена в пола за С. сумата от 1200 лева със
срок на издължаване 12 месеца, които изтичат на 11.01.2023 като е уговорено да се върне
сумата чрез 12 месечни вноски в размер на 123,57 лева, включваща главница, лихва и такса
разглеждане. От приетия като писмено доказателство договор за потребителски кредит е
видно, че към дължимата главница и договорна лихва се начислява и такса за разглеждане, в
размер на 201.60 лева, разпределена към дължимите месечни вноски. За безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните е обявено, че налице заплащане на сумата от
1200 лева - главница, 80,90 лева – лихви и 201,60 лева – такса за разглеждане. Спорът в
настоящото производство се свежда до това дали начислената и заплатена такса за
разглеждане отговаря на законовите изисквания.
Процесният договор за кредит е потребителски, поради което същият попада в
определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Сключен е при действието на
ЗПК, с оглед на което нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.
Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в
потребителките кредити, са повелителни, поради което за тяхното приложение съдът следи
служебно. В този смисъл са и постановките на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС.
Уговорката за такса за разглеждане не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
Според тази разпоредба видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Според подписания между страните договор клауза таксата е еднократна, дължима в деня на
подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от
потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съдът счита, че
3
посочената уговорка не отговаря на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Чрез тази клауза
реално се въвежда допълнителна такса за услуга, свързана с усвояване на кредита, каквато е
дейността на небанковата институция по разглеждане на документите и оценяване на
платежоспособността, която дейност при това е присъща на дейността й и е свързана с
кредитния риск. С тази такса съдът намира, че кредиторът цели да си набави допълнителни
плащания, извън предвидените в ЗПК. Не става ясно въз основа на какви критерии е
формиран този необосновано висок размер на същата, което е допълнително основание да се
приеме, че по същество тази уговорена "такса" оскъпява по скрит начин кредита. В насока
на извода за оскъпяване на кредита е и фактът, че тази такса не се внася предварително от
потребителя, за да получи въпросната услуга (експресно разглеждане на искане за кредит),
нито се приспада от получената сума по кредита, а се дължи наред с нея, разпределена
пропорционално към договорената месечна вноска. Твърдението за нищожност на
процесната клауза от договора е въведено с възражение, поради което по него съдът следва
да се произнесе само в мотивите на решението, но не и в диспозитивната му част. Когато
твърдението за нищожност се релевира с предявяване на иск, тогава съдът дължи
произнасяне по иска и в резултативната част на решението. В този смисъл решение № 788
от 4.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1741/2009 г., I г. о., ГК. Съдът не следва да излага
допълнителни мотиви и по останалите възражения за нищожност, доколкото разглеждането
на същите е при условията на евентуалност /като започва от най-обременителното/,
съобразно гореизложените мотиви, а и не може една договорна клауза да е нищожна на
повече от едно основания. В този смисъл решение № 198/10.08.2015 г., Четвърто гражданско
отделение, гр.д. № 5252 по описа за 2014 година на ВКС.
От гореизложеното следва, че процесната клауза относно дължимостта на сумата от
201,60 лева не поражда права и задължения за страните, поради което сумата, заплатена от
настоящия ищец в изпълнение на задълженията за заплащане на такса за разглеждане, е била
недължимо платена от страна на ищеца като престирана при начална липса на основание. С
оглед гореизложените мотиви и предвид приетия за безспорен между страните факт, че
ищецът е заплатил в цялост дължимата такса за разглеждане, следва изводът, че същата
подлежи на връщане, тъй като е заплатена при изначална липса на основание, поради което
предявеният иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, се явява основателен и подлежи на
уважаване.
По отношение на разноските:
Претенция за присъждане на сторените в производството разноски е отправила
ищцовата страна, която претендира заплащането на сумата от 50 лева, представляваща
дължима държавна такса за исковото производство по предявените искове; 400 лева,
претендирано адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. Направено е
възражение за прекомерност от страна на ответника за претендирано възнаграждение,
релевирано още с отговора на исковата молба. Съдът намира, че не следва да обсъжда
наведеното възражение за прекомерност, доколкото се претендира възнаграждение, за
осъщественото процесуално представителство, по реда на чл. 38 ЗА. Съдът не е обвързан от
размера на възнаграждението, което се претендира по реда на чл. 38 ЗА. При предоставена
безплатна правна помощ в случаите по чл. 38, ал. 1 от ЗА, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата, аргумент от чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати
/чл. 2, ал. 2 от ЗА/. Съобразно нормата на чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения следва, че дължимото възнаграждение е в размер
на 400 лева. Във връзка с изложеното, съдът намира, че възнаграждението следва да се
определи в размер на 400 лева. С оглед гореизложените мотиви в тежест на ищеца следва да
се възложат разноски в размер на 50 лева за заплатената държавна такса, а за осъщественото
процесуално представителство – на процесуалния представител в размер на 200 лева, на
4
основание чл. 38 ЗА.
Водим от гореизложеното, съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЮТ. Б." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С., п.к. ****, р-н О., ул. "Ч" № **, ет. **, офис ** да заплати на В. П. С., ЕГН **********, с
адрес гр.В., ул. "М." №**, ет. **, ап. **, на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата в
размер на 201,60 лв., представляваща платена без основание такса за разглеждане на
документи за отпускане на потребителски кредит, предвидена в чл.6.1 от Договор за
потребителски паричен кредит № ***** от **.**.****, сключен между „ЮТ. Б." ЕООД, ЕИК
********* и В. П. С., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба – 19.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЮТ. Б." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С., п.к. ****, р-н О., ул. "Ч" № **, ет. **, офис ** да заплати на В. П. С., ЕГН **********, с
адрес гр.В., ул. "М." №**, ет. **, ап. ** сумата от 50 лева, представляваща сторени в
производството разноски за заплатена държавна такса, на основание чл. 78 ГПК
ОСЪЖДА ЮТ. Б." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С., п.к. ****, р-н О., ул. "Ч" № **, ет. **, офис ** да заплати на адв. П. Й. Н., ЕГН
**********, член на Варненска адвокатска колегия, адрес: град В., бул. "Ц. О" № **, ет. **,
офис ** сумата от 400 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение,
определено на основание чл. 38 ЗА
УКАЗВА на ЮТ. Б." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С., п.к. ****, р-н О., ул. "Ч" № **, ет. **, офис **, че може да заплати присъдените в полза на
В. П. С., ЕГН **********, с адрес гр.В., ул. "М." №**, ет. **, ап. ** и на адв. П. Й. Н., ЕГН
**********, член на Варненска адвокатска колегия, адрес: град В., бул. "Ц. О" № **, ет. **,
офис ** суми по техните банкови сметки или чрез друг начин на плащане
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - град Варна
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5