Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
гр.
Варна, ……………2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в публично съдебно
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при
секретаря Камелия Александрова, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова
административно дело № 617/2020 г., като за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е
по жалба на „Ш.С.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ЗПЗ,
Печатница Изток-Варна, представлявано от управителя В.Г.Г., против Ревизионен
акт (РА) № Р-03000319003007-091-001/21.11.2019 г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 348/10.02.2020 г. на Директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – Варна при ЦУ
на НАП, с който в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения
за данък върху добавената стойност (ДДС) по Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) за данъчен период (д.п.) м.12.2016 г. в размер на 14 280.96
лева – главница и 4 129.91 лева – лихви, за д.п.м.12.2017г. в размер на 19
170.70 лева – главница и 3 600.12 лева – лихви и за д.п.м.12.2018г. в размер на
18 747.77 лева – главница и 1 619.73 лева – лихви.
С жалбата се настоява, че РА е незаконосъобразен като
издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Сочи се, че в тежест на
органите по приходите е да докажат основание за прилагане на чл.27 ал.1 от ЗДДС
в редакцията му за ревизираните периоди, тъй като актът е неблагоприятен за
ревизираното лице. Твърди, че няма събрано нито едно доказателство за
безвъзмездност на доставките. Намира, че средната данъчна основа на придобиване
на микс, който включва и други стоки не е доказателство за стойността на
продадената на „Е." стока и сравнението й с данъчната основа при
продажбата не може да обоснове безвъзмедност на последната. Смята, че в
ревизионния доклад, акта и решението по административен ред се съдържат
констатации, за различия в пъти между количествата закупена от и продадена на „Е."
ЕООД стока, както и правилно установени продажби в магазинната мрежа на
значително по-висока цена от придобитата от „Е.", което обстоятелство е
достатъчно да се направи извод за необоснованост на заключението за безвъзмездност
на доставките, базирани на сравнение на средната покупна цена на стоките от „Е."
ЕООД и средната продажна само на тази част от тях, която не е била продадена в
магазинната мрежа.
Оспорващият сочи, че под стойност
по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС законодателят не разбира нито „отчетна
стойност", нито „данъчна основа при придобиване". Приложението на
чл.27 ал.1 от ЗДДС, при положение, че е установено, че доставката е свързана с
обичайната дейност на ревизираното лице, противоречи пряко на чл. 16 на ЗДДС
Директивата и цялостния й дух позволяват такова третиране само в случаите, при
които по същество
се стига до употребата на стоки „за цели извън предмета на стопанската дейност
на лицето".
Поддържа се, че правилно е
прието, че доставките на ревизираното лице към „Е." като количество са 1/3
от доставките на "Е." към ревизираното лице, като незачитайки този
факт и напълно игнорирайки документираното и признато реализиране на останалите
2/3 в магазинната мрежа на „Ш.С." е направено невярното и с нищо
неподкрепено твърдение, че е „ползван данъчен кредит върху сума, която е
значително по-голяма от начисления ДДС", противно на фактически установено
в таблицата на стр.22 и 23 от РД - т.е. в РД се съдържат достатъчно доказателства
за необосноваността и незаконосъобразността на РА.
Сочи се, че в ревизионното производство не е установена данъчна основа
при придобиването на конкретните
партиди при обратното
изкупуване, поради което дори да беше приложим редът на чл.27, ал.1 от ЗДДС, той не е коректно приложен. Средната данъчна основа при придобиването на
микс включващ стоки със средна продажна цена между 10 и 49 лв/кг не може да
бъде индиция, нито доказателство за стойността на обратно изкупената стока с
изключително ниско качество, която подлежи на доказване, поради което и не е
доказано наличието на основания въобще за прилагането на чл.27, ал.1 от ЗДДС. Изтъква
се, че на стр.22 и 23 в ревизионния доклад е посочена средната продажна
стойност във връзка с продажбата на цялата стока, закупена от „Е.", а не
непродаваемата 1/3 от нея, подлежаща на обратно изкупуване и от нея е видна несъстоятелността
на твърдението, че е начислен по-малко ДДС от ползвания данъчен кредит.
Твърди, че Директивата не
позволява такова третиране, а дори да го позволяваше, за да се установи
безвъзмездност на доставката по смисъла на ЗДДС е необходимо не да се сравняват
покупни и продажни цени между едни и същи доставчици, а обективната стойност на
даденото по доставката, определено по реда предвиден в ДОПК, Сочи, че такъв
анализ изобщо не е извършван.
Настоява се, че липсата на
каквото и да било обсъждане на факта, че първоначално закупената от „Е."
ЕООД е сортирана в няколко отделни микса, от които върнатия представлява
нереализируемата част, води до необоснованост и незаконосъобразност на РА,
поради неправилна квалификация на доставките като безвъзмездни по смисъла на
ЗДДС без каквото и да било изследване на стойността на конкретните стоки.
С тези аргументи се настоява за отмяна на РА, като се
претендира и присъждане на разноски по списък.
В пледоарията по същество, пълномощникът на
жалбоподателя поддържа жалбата по изложените в нея съображения за
незаконосъобразност на РА, като в писмена защита излага и подробни доводи в
подкрепа на основателността на жалбата, основани на анализ на фактите, които се
установяват, според оспорващия, от приобщените към административната преписка и
към делото доказателства, както и на анализ на практиката на Съда на ЕС.
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „ОДОП“
– Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител – гл. юриск. Е.В, отправя
искане съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да присъди в полза на
дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 161 от ДОПК. Изтъква се, че не е доказано, че продажбите към „Е.“
по фактурите, посочени на стр. 22-24 от РД, представляват продажби на
некачествена и непродаваема стока, която е отделена в процеса на сортиране на
закупените и останалите непродадени стоки. Настоява се, че в счетоводството
липсват доказателства за обезценка на продукция, което да налага продажбата на
продукцията на цени, по-ниски от себестойността на стоката, посочена в
счетоводството. По отношение на коригирането на ДДС на годишна база от
ревизиращите органи, ответникът сочи, че изравняването или корекцията на
плановата себестойност с фактическата става веднъж годишно и то в края на
годината, поради което корекцията за целите на ДДС е невъзможно да бъде
направена за всеки данъчен период, през който е констатирано, че има продажби
към „Е.“ на цени, които са многократно по-ниски от тези, които се установяват в
счетоводството като себестойност.
Съдът, като взе предвид доводите, изложени в жалбата,
фактите, които се установяват от доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена на 25.02.2020 г. (видно от входящия
й номер в „ОДОП“ - Варна – л. 3 от делото), т.е. в законоустановения 14-дневен
срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, считано от датата на съобщаване на решението на
Директора на Дирекция ОДОП Варна – 11.02.2020 г., според удостоверението за
извършено връчване по електронен път. Същата изхожда от адресата на акта, при
наличие на правен интерес от обжалване, доколкото се оспорва РА в неотменената
част, поради което е допустима.
По валидността на РА:
Ревизионното производство започва
със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000319003007-020-001/10.05.2019
г., издадена от М.Т.Г– началник сектор в ТД на НАП Варна (л. 3-5- от преп.) и е с обхват задължения по ЗДДС и ЗКПО за
периода 01.01.2016г. до 31.12.2018г. ЗВР е връчена на 16.05.2019 г., като
определеният срок на ревизията е три месеца от връчването на ЗВР. Със Заповед
за изменение на ЗВР №Р03000319003007-020-002/29.07.2019г. /л.11-13 от преп./
срокът на ревизията е удължен до 16.10.2019г. В законоустановения срок е
издаден ревизионен доклад № Р-03000319003007- 092-001/30.10.2019 г. (л. 853-
888). Срещу него е подадено възражение по чл.117, ал. 5 от ДОПК с вх. №
Р-03000319003007-ВЗР-001 -И от 14.11.2019г.
Ревизията е
приключила с издаването на РА № Р-03000319003007-091-001 от 21.11.2019 г. (л.
562-570), с който на „Ш.С.“ ЕООД е начислен допълнително ДДС за данъчни периода
от 01.01.2016г. до 31.12.2018г. общо в размер на 52 199,43 лв. и лихви за
просрочие в размер на 9 349,76 лв. Решение № 348/10.12.2020г. на Директора на Дирекция
„ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП (л. 1 - 5 от адм.пр.) е потвърден РА.
Заедно с определения със ЗИЗВР ръководител
на ревизията, именно органът, възложил ревизията, е и един от издателите на РА,
съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
Със Заповед № ЗДУ-ОПР-35/19.09.2017г. на изпълнителния
директор на НАП, Д.И.Ж– началник на отдел „Данъчно-осигурителна практика“,
дирекция „ОДОП“-Варна, е оправомощен да изпълнява правомощията на директор на
дирекция „ОДОП“ при отсъствие /законоустановен отпуск, командировка и др./ на С.Х.П
– директор на дирекция „ОДОП“ – Варна. Решение № 348/10.02.2020г. е издадено
именно от изпълняващия длъжността директор на дирекция „ОДОП“-Варна, Д.Ж,
поради отсъствие на титуляра С. П, поради общо заболяване, видно от болничен
лист за временна неработоспособност №Е20200222388/23.01.2020г.
От представените по делото електронни документи – ЗВР,
ЗИЗВР, РД и РА, съдът установява, че същите са подписани с квалифициран
електронен подпис (КЕП) от лицата, посочени в тях. (Съдът извърши визуализация
на документите, представени на оптичен носител по делото, като констатира
наличието на КЕП на лицата, подписали посочените електронни документи,
доставчика на услугата КЕП, както и наличието на валиден сертификат към момента
на подписването на документите, предвид удостоверението, издадено от доставчика
на услугата КЕП).
С оглед изложеното обжалваният РА е издаден от
компетентни органи и не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.
По отношение
спазването на установената форма:
От посочените в РА фактически и правни основания,
стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него
публично субективно право. Съдържанието на РА е в съответствие с изискуемото,
съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК. В РА са обективирани самостоятелни мотиви,
независимо от позоваването и потвърждаването на констатациите и изводите в
ревизионния доклад. Органът по приходите е обсъдил в съответствие с чл. 120,
ал. 2 от ДОПК и конкретните възражения на ревизираното лице срещу констатациите
в ревизионния доклад.
По отношение
спазването на процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването на
РА:
При извършване на ревизията са спазени
регламентираните в чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК срокове, които според
константната практика на ВАС имат инструктивен характер и несъблюдаването им не
представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
За резултатите от ревизията, в срока по чл. 117, ал. 1
от ДОПК, е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-03000319003007-092-001/30.10.2019
г. (л. 853- 888), връчен на ревизираното лице на 01.11.2019 г. (л. 853). В
законоустановения срок, определен в чл.117, ал. 5 от ДОПК е подадено писмено
възражение срещу РД с вх. № Р-03000319003007-ВЗР-001 -И от 14.11.2019г.
В 14-дневния срок, определен в чл. 119, ал. 2 ДОПК, е
издаден РА № Р-03000319003007-091-001 от 21.11.2019 г. (л. 562-570).
Както се посочи, РА е издаден от надлежно упълномощен
орган и определя данъчни задължения за периодите, за който е възложена
ревизията. РА, съобщен на ревизираното лице по електронен път на 21.11.2019 г.
(л. 892), е обжалван по административен ред с жалба с вх. №47353-1/05.12.2019г.
С Решение № 348/10.02.2020 г., постановено в срока по
чл. 155, ал. 1 от ДОПК, Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП е
потвърдил изцяло РА.
Не са налице съществени нарушения от
страна на органите по приходите по отношение на сроковете и процедурата по
ДОПК, във връзка с образуваното ревизионно производство, които да обосновават
отмяна на РА на самостоятелно основание.
В хода на
ревизионното производство са направени следните, относими към предмета на
делото, фактически констатации:
За обективното установяване на
обстоятелствата, имащи значение за ревизията, органите по приходите са
извършили процесуални действия, подробно описани в констативната част на
изготвения РД, неразделна част от РА, по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК.
Установено е, че основната дейност на „Ш.С.“ ЕООД е търговия с
дрехи втора употреба. Дейността се осъществява в складова и производствена база
в гр. Варна и в 5 броя магазини в градовете Варна, Шумен, Сливен и Добрич.
Закупената от дружеството стока -
различни видове дрехи втора употреба на килограм, се сортира, като
най-качествените дрехи се отделят като Продукция-„Дрехи втора употреба - на
бр.“, а от останалите дрехи се формира Продукция – „Дрехи втора употреба - на
кг.“ Така сортираните дрехи/продукция се транспортират в търговската мрежа за
продажба на дребно. Там дрехите се продават: за „Дрехи втора употреба-бр.“ -
според цената на етикета; за „Дрехи втора употреба - кг.“- на килограм, като
цената започва от 37.95 лв./кг. и поетапно се намалява. В края на един цикъл по
продажби остават дрехи с най-ниско качество, за които в рамките на един месец
не е имало клиент, който да ги закупи, въпреки намалението на цената. Тези
дрехи се връщат на доставчика, като „Дрехи втора употреба - кг с ниско
качество“.
През ревизирания период
дружеството е извършило внос на „дрехи втора употреба” от Индия и ОАЕ, като
същите са продадени на едро на „Е.“ ЕООД и „Ремикс Глобъл“ АД.
Освен продажби на дребно,
ревизираното дружество реализира продажби и на едро на дружества в страната,
като основни клиенти са „Е.” ЕООД с ЕИК **** и „Сани 66“ ООД с ЕИК ****.
Единствен доставчик на „Ш.С.“
ЕООД на стоки, обект на търговия на дребно е „Е.“ ЕООД.
Установено е, че за ревизирания
период дружестото закупува стоките от "Е.” ЕООД на цени от 4 до 8 пъти над
тези, по които реализира същите обратно към него по фактури, подробно посочени
в ревизионния доклад /л. 868 - 869 от преписката/. Продадената продукция
обратно на доставчика на стоките представлява около 1/3 от доставките на дрехи
„втора употреба“ по месеци за ревизирания период.
На основание § 1, т. 8 от
Допълнителните разпоредби на ЗДДС, ревизиращите органи са определили сделките
по продажби на „продукция“ дрехи втора употреба на "Е." ЕООД по
процесните фактури, като безвъзмездни.
На основание чл. 27, ал.1, във
връзка с чл. 6, ал. 3 от ЗДДС е доначислен ДДС до следващия се данък върху определена
от органите по приходите данъчната основа за всяка от ревизираните години по
следния начин: На база установените доставни и продажни цени по фактури от и
към "Е.” ЕООД, подробно посочени в РД /л. 868 - 881/, са определени средни
доставни и средни продажни цени за годината. Установени са количествата
продадени стоки на "Е.” ЕООД в килограми и е изчислен следващият се данък
за тези количества стоки върху разликите до средните доставни цени.
За 2016г. – е определен ДДС 14
280,96 лв., както и лихви за просрочие 4 129,91 лв. Общото продаденото
количество продукция "дрехи втора употреба" през 2016 г. към "Е."
ЕООД е 18 356 кг. Установена е средна доставна цена - 4,77 лв./кг. и средна
продажна цена 0,88 лв./кг. Данъкът, който е доначислен върху данъчната основа
при придобиване на стоката /4.77 - 0.88/ х 18 356 х 20% = 14 280.96 лв.
За 2017г. – ДДС 19 170.70 лв.,
както и лихви за просрочие 3 600,12 лв. Общото продадено количество продукция
"дрехи втора употреба" през 2017 г. към "Е." ЕООД е 38
341.41 кг. Установена е средна доставна цена - 3,22 лв./кг. и средна продажна
цена 0.72 лв./кг. Данъкът, който е доначислен върху данъчната основа при
придобиване на стоката /3.22 - 0.72/ х 38 341.41 х 20% = 19 170.70 лв.
За 2018г. – ДДС 18 747.77лв. лв.,
както и лихви за просрочие 1 619.73 лв. Общото продадено количество
продукция "дрехи втора употреба" през 2018 г. към "Е." ЕООД
е 25 966.44 кг. Установена е средна доставна цена - 4.10 лв./кг. и средна
продажна цена 0.49 лв./кг. Данъкът, който е доначислен върху данъчната основа
при придобиване на стоката /4.10 - 0.49/ х 25 966.44 х 20% = 18 747.77лв.
Органите по приходите приемат и
следното: не е налице отчетност за установената негодна продукция при сортиране
на стоките или на върнатата от магазините продукция; доколкото продадените
стоки са предадени на клиента от склада на ревизираното лице, не е изяснен
фактът как са транспортирани евентуално върнатите от Шумен, Сливен, Добрич до
посочения склад; в аналитичните оборотни ведомости не се съдържат кодове и
артикули като посочените в складовите разписки и във фактурите зя продажби към
„Е.“ ЕООД; няма отчетност, даваща възможност за проследяване на стоковия поток
– закупени стоки, тяхното сортиране, получените видове продукция и
разпределението й в магазинната мрежа, извършените продажби и евентуално
върнатата продукция, като не са представени доказателства за извършена
обезценка или преоценка на продадената на „Е.“ ЕООД продукция, както и че тя
представлява 1/3 от доставките на „дрехи втора употреба“ по месеци за
ревизирания период.
С Определение №1199/10.06.2020г. съдът разпределя
доказателствената тежест.
На ответника е указано, че следва да установи по
делото: наличието
на предпоставките за определяне на доставките от оспорващия към „Е.“ ЕООД по
фактурите, посочени на стр. 20-21 от РД, като безвъзмездни (а именно, че
стойността на даденото многократно надхвърля полученото); че е приспаднат
данъчен кредит при придобиването на процесните стоки, които впоследствие са
продадени; че данъчната основа е определена в съответствие с нормата на чл. 27,
ал. 1 от ЗДДС в приложимите редакции за съответните данъчни периоди (а именно,
че данъчната основа при доставка на стоки по чл. 6, ал. 3 от ЗДДС е равна на
данъчната основа при придобиването на стоката или на себестойността й);
установените задължения за ДДС са изискуеми именно за данъчните периоди,
посочени в РА, респ. че данъчното събитие е възникнало именно в трите посочени
в РА данъчни периоди.
На оспорващия е указано, че следва да установи по
делото: наличието на отчетност за установената негодна продукция при сортиране
на стоките на върната от магазините продукция; начинът на организиране,
извършване и отчитане на транспортирането на стоките от Шумен, Сливен и Добрич
до склада в гр. Варна; продадените стоки на „Е.“ ЕООД се водят в счетоводството
на оспорващия с код и наименование като обозначените в складовите разписки и
във фактурите за продажби към „Е.“ ЕООД; отчетност, даваща възможност за проследяване
на стоковия поток –закупени стоки, сортиране на стоки, получени видове
продукция, разпределение на продукцията в магазините, извършени продажби,
върната продукция, обезценка/преоценка на продадената на „Е.“ ЕООД продукция;
продажбите към „Е.“ ЕООД по фактурите, посочени на стр. 22-24 от РД,
представляват продажби на некачествени и непродаваеми стоки, отделени в процеса
по сортиране на закупените стоки, и останали непродадени в магазините;
продажбите към „Е.“ ЕООД по конкретните процесни фактури са възмездни сделки
- стойността на даденото не надхвърля
многократно полученото; данъчната основа е различна от определената от органа
по реда на чл. 27, ал. 1 от ЗДДС в приложимите редакции за съответните данъчни
периоди (включително, че релевантните за данъчната основа – данъчната основа
при придобиването на конкретната процесна стока или себестойността й, са
различни от посочените в РА); установените задължения за ДДС са изискуеми
евентуално за данъчните периоди, различни от посочени в РА, респ. че данъчното
събитие е възникнало в данъчни периоди, различни от посочените в РА.
С молба вх.№7228 от 25.06.2020г.
оспорващият уточнява, че твърденията на жалбоподателя не са за негодност на
продукцията, а за непродаваемостта й на цените, по които се предлага стока в
магазинната мрежа, разяснява механизма на дейността на дружеството и заявява,
че дрехите, които остават след последното намаление в цената, са тези, за които
независимите от продавача купувачи не биха дали и най-ниската цена в магазина -
тази от 3,95лв/кг и по-нататъшното предлагане на тези дрехи на цена под
3,95лв/кг в магазинната мрежа е нерентабилно поради евентуалните разходи за
продажбата. Сочи се, че така или иначе средната продажна цена за всеки месец е
различна, но обикновено надхвърля поне двукратно покупната цена, обстоятелство
видно от месечните отчети за продажбите. Продукцията, която не е продадена в
този жизнен цикъл бива препродадена на доставчика на пазарната й цена към
момента на сделката. Стоката, която се връща от магазините не се сортира
отново, а се приема, че е с ниско качество, защото същата не е продадена в нито
един от дните, през които е била предлагана в магазините, дори и на намалена
цена. Отново посочва, че няма основание средната себестойност на изключително разнородна
стока, 2/3 от които е продадена на крайни клиенти в магазинната мрежа, да се
приема за единична себестойност на останалата стока, която никой клиент не е
пожелал да закупи и как от средната себестойност се правят изводи за стойността
й по сделките, за които неправилно е приложен чл.27 от ЗДДС.
В подкрепа на твърдението, че продадената на „Е.“ ЕООД
продукция е непродаваема в магазинната мрежа на оспорващия некачествена
продукция, е допуснат разпит на свидетели – 2-ма служители на оспорващото дружество
през ревизирания период и управителя на „Е.“ ЕООД.
Свидетелката И.В.И. – продавач-консултант в магазин на
„Ш.С.“ ЕООД в гр. Шумен, заявява че са получавали стока един път на седмицата.
Една седмица стоката била в търговска зала, да я разглеждат клиентите, а след това
късали етикетите на дрехите, прибирали ги в чували и ги я връщали в склада.
След като получили новата стока, старата стока била вземана с бус. Стоката,
която е връщана от магазина е стоката, която не е била купена от клиентите.
Качеството й е било определено по-различно от това, което по принцип се купува,
по-лошо било. По-малък процент от стоката оставала непродадена и била връщана.
Повечето от стоката се продавала.
Свидетелят Я.Е.П - управител и
едноличен собственик на фирма «Е.» ЕООД, заявява, че стоката, която продава на
«Ш.С.» ЕООД е от порядъка на 3-4 лева на кг. Качеството основно е второ, с
малки примеси на първо качество. Това, което се връща от магазините на «Ш.С.»
ЕООД е непродадената част от стоката, тази която след седмица на обезценка,
никой клиент не е закупил. Цената на която е изкупувана е от порядъка на 0,50
лв., 0,60 лв., 0,70лв., 0,80 лв/кг. Отначало се опитвали обратно изкупената
стока да я продават във вида, в който е - микс, но тъй като било много ниско
качество, а на пазарите или за износ стоките се продавали на отделни артикули,
стоката трябвало да бъде сортирана. Имали са продажби на 0,58лв., 1,17лв.,
1,10лв. – това е стоката, която вече е върната от магазините и те се опитвали
да я продадат. Независимо, че стоката е труднопродаваема, имали ангажимент към
техни клиенти за обратно изкупуване на непродаваемата стока. Имали сортировъчен
цех и клиенти от чужбина. Обратно изкупената стока е една-две категории
по-надолу поради което е трудно продаваема. За 2016 г. - 2018 г. са продали под
половината от това, което са изкупили и на склад е останало това, което не се
продава. Стойността на обратно изкупената стока била многократно по-ниска. Има
и други фирми, с които работят по същия начин, като там дори цената била около
0,30 лв/кг, още по-ниска. Обратно изкупената стока се продавала по пазари по
села, където всяка седмица има пазар в определен ден. Имат клиенти, които
купуват на едро и обикалят по пазарите и продават – било то на маси и сергии,
било по земята, а останалата част отива лаза износ за Пакистан.
Свидетелката М.О.С, заявявя, че
от 2017г. работи в «Ш.С.» ЕООД, в гр. Шумен, като управител на магазина за
дрехи втора употреба. Веднъж седмично в четвъртък получавали стоката от Варна с
външна или вътрешна транспортна фирма. Изваждали дрехите в магазина следващата
седмица в сряда, продавали ги една седмица, цената всеки ден падала. Това,
което оставало в магазина и не се продавало, се опаковало наново в чували. В
четвъртък получавали стоката и я вадели във вторник вечерта. Сряда новата стока
била в магазина, до следващия вторник, когато вече е най-евтината цена, вечерта
прибирали каквото е останало. Непродадената стока се връщала обратно, когато
идвали да носят новата стока. Това е стока, която по преценка на клиентите е
непродаваема. Практиката във всички магазини на веригата била тази. Дамските и
мъжките стоки били на три цени за всеки различен артикул. Сряда и четвъртък
излизали на едни цени, от петък цените започвали да падат на -20% намаление,
сряда на -30% и така до вторник стигали до -70%. Всяка стока била със
самостоятелна цена и баркод. Оставала и стока със самостоятелна цена, която
също връщали заедно с останалата, която е на килограм. Има неща, които се
връщат в общия микс, но има и неща, които се намалявали и отивали в основна
зона. В суперзоната имат стока, която се води с високо качество и когато тя не
се продаде една седмица, две седмици, зависи вече какво се пуска като
информация, тази стока отива в основна зона. Стоката, която се изпразва от
магазина е от свободната зона – там, където стоката се продава на килограм. От
другата зона – суперзоната, стоката не се връща в склада всяка седмица, като
периодично й намаляват цената и като остане непродадена, я прехвърлят в
основната зона на стока на килограм, където отново намаляват цената в рамките
на една седмица и я връщат в склада, когато е непродаваема, заедно с останалите
стоки на килограм.
Доколкото още в ревизионното производство
оспорващото дружество е поддържало установяващия се от свидетелските показания
механизъм на работа и че става въпрос за непродаваема стока, съдът намира, че
не са налице основания да не кредитира посочените свидетелски показания като
достоверни и да приеме, че действително връщаната от магазинната мрежа в склада
на оспорващия стока е била непродадената такава в магазините и с по-ниско
качество.
По отношение
доводът на ответника, че е налице неяснота как е транспортирана непродаваемата
продукция от магазинната мрежа до склада на оспорващото дружество, с молбата
със с.д. № 7228/25.06.2020 г. процесуалният представител на жалбоподателя сочи,
че начинът на организиране, извършване и отчитане на транспортирането на
стоките от Шумен, Сливен и Добрич до склада в гр. Варна, е неотносимо
обстоятелство, доколкото не е налице спор между страните, че такава стока е
продадена на „Е.“ ЕООД. Независимо от това, оспорващото дружество представя
доказателства за наемане на бус, товарителници и пътни лист, удостоверяващи
движението на продукцията между магазините и склада (цеха). Приобщени към
доказателствения материал са и свидетелски показания във връзка с
транспортирането на процесната продукция през ревизирания период.
Свидетелят Р.Д.Д. заявява, че е работил в „Шано“ като
оператор сортиране и етикетиране и се е занимавал се с транспорта на стоката
или продукция между централата на „Ш.С.“ във Варна и магазини на „Ш.С.“. Всяка
седмица зареждал магазина в гр. Шумен, като зареждал и двата магазина в гр.
Варна и в гр. Шумен и в гр. Сливен, без Добрич. Свидетелят потвъди, че подписът
на пътни листи, приложени на л. 92 и л. 93 от делото от 05.04.2016 г.,
12.04.2016 г., 26.04.2016 г. и 19.04.2016 г. или 19.09.2016 г., където е вписан
като водач, е негов и че той е извършил посочените превози. Свидетелят обясни,
че след като е заредил магазините в Сливен, Шумен и Варна, на връщане вземал
стоката, която не са успели да продадат и след това я връщал във фирма „Е.“ с
буса. След като вземал от Шумен върнатата стока се връщал в базата в гр. Варна,
на „Шано“. И на следващия ден е носил стоката в „Е.“.
Свидетелят С.Б.Й - управител и
едноличен собственик на „Реал
транс 76“ ЕООД, заявява, че дружеството му се занимава с
транспортна дейност и обяснява, че е извършвал транспортни услуги на «Ш.С.»
ЕООД през периода 2017 г. - 2018 г. От склада във Варна, Винзавода е товарил
стоката и я карал до магазините в Шумен, Сливен и Добрич. Обратно към Винзавода
също е карал стока. От магазина в Шумен или от Сливен какво е носил стока-дрехи
в чували. Товарил стоката в склада от Варна и на другата дестинация я
разтоварвал стоката. Почти винаги е имал стока за връщане от магазините, което
като количество е по-малко от това, което доставял. Във връзка с превоза
съставял товарителница при всеки курс, а накрая на месеца, на база курсовете,
които е направил, издавал фактура, плащането по която е по банков път. Фирмата
има два камиона, които се управляват от свидетеля и още един шофьор.
Съдът намира, че действително доколкото не се оспорва
фактът на продажба на стоки от оспорващия към „Е.“ ЕООД по посочените в РД
фактури, организацията на транспорта, за която безспорно са събрани по делото
доказателства, не рефлектира върху релевантния въпрос за безвъзмездност на
доставките. Следва обаче да се отчете, че безспорно се установява, че е била
връщане непродадената в магазинната мрежа продукция в склада на оспорващия,
което обстоятелство представлява индиция, че именно тази непродадена в
магазините стока е била предмет на сделките с „Е.“ ЕООД.
По отношение
на факта, че продадените стоки на „Е.“ ЕООД се водят в счетоводството на
оспорващия с код и наименование като обозначените в складовите разписки и във
фактурите за продажби към „Е.“ ЕООД, оспорващото дружество пояснява, че наименованието
на стоките във фактурите към „Е.“ ЕООД е „Дрехи втора употреба – кг“, а
складовите разписки към фактурите са издадени от „Е.“ ЕООД при получаване на
стоките. От складовите разписки е видно, че „Е.“ ЕООД си заприхождава стоките с
друго наименование – код 89360207, „Shop Return Mix 2“ (в буквален превод „Микс върнат от
магазин 2“), като 2 показва качеството на стоката, съгласно техните стандарти.
Качеството започва от Е – екстра, 1 – първо, N, 2, М и следват най-ниските
качества А – Африка, Р – Пакистан, 2-W – отпадък. Предвид това обяснение и
предвид заключението на вещото лице по въпрос № 5, следва да се приеме, че не е
налице разминаване в посочените кодове, което да обуславя по някакъв начин, че
стоката продадена на „Е.“ ЕООД от оспорващия е всъщност непродадената в
магазинната мрежа на ревизираното лице стока, която е с по-ниско качество.
В хода на настоящото съдебно производство, по искане
на жалбоподателя е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), от заявеното
от вещото лице М.Д. в съдебно заседание и от заключението му (л. 246 – л. 256
от делото), като неоспорено от страните, обосновано и компетентно, и
кореспондиращо с фактите, изведени от останалите доказателства по делото, се
установява следното:
Счетоводството на жалбоподателя е водено редовно, в
съответствие със Закона за счетоводството (ЗСч) и Националните счетоводни
стандарти (СС). Последователно се прилага утвърдената счетоводна политика (лист 260-275) - съгласно чл.
11, ал.1, т.6 на ЗСч; Текущото счетоводство се осъществява на основата на
документална обоснованост на стопанските операции и факти - чл.3, ал.3 на ЗСч; Формата
на счетоводството осигурява синхронизирано осъществяване на хронологичното и
систематичното (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане - чл.16, ал.1 т.3
на ЗСч; Спазени са изискванията за инвентаризация на активите и пасивите
най-малко веднъж годишно с цел достоверното им представяне във финансовите
отчети - чл.28 на ЗСч; Позициите, които са представени във финансовите отчети,
са признати и оценени в съответствие с регламентираните принципи в чл.26 на
ЗСч;Спазени са правилата на СС 2 Отчитане
на стоково-материалните запаси.
Вещото лице посочва, че е налице отчетност, даваща
възможност за проследяване на стоковия поток - закупени стоки, сортиране на
стоки, получени видове продукция, разпределение на продукцията в магазини,
извършващи продажби, върната продукция. На въпрос на съда дали е налице
отчетност, така че да се установи върнатата от магазинната мрежа продукция по
коя фактура е получена от жалбоподателя, вещото лице заявява, че би могло да се
установи, но изисква много работа
Заключението на експерта по
отношение себестойността на стоката на жалбоподателя по периоди, включително
средната себестойност и средната стойност на реализация, в т.ч. тази в
магазинната мрежа и обратно продадената на „Е.“ ЕООД се основава на пълното
движение на стоките по сметка 304 Стоки, представено в Справка 7, според
която:
Средните годишни отчетни
стойности/цена на придобиване на стоките са:
•
за 2016 г. -4,92 лв./кг;
•
за 2017 г. - 3,25 лв./кг;
•
за 2018 г. - 3,33 лв./кг.
Изменението в продукцията е
представено в Справка 2, като средните
годишни себестойности на продукцията са:
•
за 2016 г. - 6,10 лв./кг;
•
за 2017 г. - 5,35 лв./кг;
•
за 2018 г. - 5,16 лв./кг.
Средните продажни цени на
продукцията са:
•
за 2016 г. - 8,66 лв./кг;
•
за 2017 г. - 8,03 лв./кг;
•
за 2018 г. - 7,45 лв./кг.
Средните продажни цени на ниско
качествената продукция от жалбоподателя към „Е.“ ЕООД са:
•
за 2016 г. - 0,88 лв./кг;
•
за 2017 г. - 0,72 лв./кг;
•
за 2018 г. - 0,50 лв./кг.
Частта на продадените количества
(кг) ниско качествена продукция към „Е.“ ЕООД, в сравнение с общите продадени
кг, е както следва: за 2016 г. - 21,39 %, 2017 г. - 23, 95 % и 2018 г. - 21,85
%.
Частта на приходите (лева) от
ниско качествената продукция, продадена на „Е.“ ЕООД, в сравнение с общите
приходи, е както следва: за 2016 г. - 2,18 %, 2017 г. - 2,15 % и 2018 г. - 1,45
%.
„Е.“ ЕООД е продал, обратно
закупената стока от жабоподателя на трети лица, по следните средни продажни
цени: за 2016 г. - 0,81 лв./кг; за 2017 г. - 0,60 лв./кг и за 2018 г. -0,69
лв./кг.
Първоначално закупените дрехи
втора употреба се отчитат по сметка 304 Стоки - в килограми, а след сортирането
се ползва сметка 303 Продукция, с две основни аналитични сметки: ПРОДУКЦИЯ: Склад Варна: Shano KG: Дрехи втора
употреба-кг. и ПРОДУКЦИЯ: Склад Варна: Shano KG: Дрехи втора употреба-бр.
Частта на продажбите на ниско
качествена продукция към „Е.“ ЕООД представлява незначителен процент в
сравнение с покупките от „Е.“ ЕООД: за 2016 г.-3,91%; за 2017 г. - 3,50 % и за
2018 г.-2,77 %.
В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че за всяка продадена продукция може да се установи нейната
себестойност, която включва цената на придобиване на стоката, увеличена с
разходите. За абсолютно всеки артикул това може да се установи до етапа, до
който се работи с т.нар. „планова себестойност“. Веднъж годишно фирмата прави
изравняване до фактическата себестойност. Съгласно счетоводните стандарти и
въобще като цяло съгласно счетоводното законодателство, изискванията се отнасят
за един определен отчетен период. Всички счетоводни изисквания, в конкретния
случай, относно правилното формиране на себестойност, съответно финансов
резултат са спазени. Ето защо, и експертизата работи с годишните данни и ето
защо, когато няма наличност от дадена продукция е съвсем коректно
счетоводството да не се връща да докоригира фактическата себестойност на всяка
продукция, която вече е реализирана, а това става обобщено чрез използване на
сметките за приходите. Те директно с разликата между плановата и фактическата
себестойност в края на годината намаляват директно приходите от продажби, което
е коректно от гледна точка на счетоводното законодателство.
Вещото лице подчерта, че няма основание да се
начислява ДДС еднократно в края на годината за данъчни събития, които са се
случили в рамките на всеки 12-те данъчни периода.
Съдът възприема заключението на вещото лице като
компетентно, обосновано и правилно. Същото не е оспорено от страните.
Така
установените факти сочат на наличие на основание за отмяна на оспорвания РА,
предвид следните съображения:
Безспорно оспорващото дружество е упражнило правото си
на приспадане на пълен данъчен кредит за получените доставки на стока „дрехи
втора употреба на кг“ от „Е.“ ЕООД по фактурите, посочени на л. 881-830 от
преписката, а и оспорващият изрично заявява в съдебно заседание, проведено на
30.06.2020 г. (л. 159, гръб от делото), че не оспорва този факт.
Оспорващото дружество е закупувало стока от „Е.“ ЕООД от
5 до 9 пъти месечно през ревизирания период от 2016 г. до 2018 г. – по
фактурите, посочени на л. 881-830 от преписката.
Закупените стоки са били трансформирани счетоводно в
продукция и продавани в магазинната мрежа на оспорващото дружество (магазини в
гр. Варна, гр. Сливен, гр. Шумен и гр. Добрич)
Останалата непродадена в магазините продукция е
връщана в склад на оспорващото дружество в гр. Варна.
Ежемесечно – в края на всеки месец от ревизирания
период (2016-2018 г.) оспорващото дружество е извършвало доставки (продажба на
непродаваемата в магазините му, с недобро качество продукция – дрехи втора
употреба) към „Е.“ ЕООД по фактури, посочени на л. 869-868 от преписката.
Спорът в случая се концентрира
върху въпроса дали продажбите на „продукция“ дрехи втора употреба от „Ш.С.“
ЕООД към "Е." ЕООД по фактури, подробно посочени в ревизионния доклад
на л. 869-868 от преписката, представляват безвъзмездни доставки и приложима ли
е разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно §1, т.8 от
Допълнителните разпоредби на ЗДДС, "безвъзмездна е доставката, при която
няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля
полученото.“ По силата на чл. 6, ал. 3, т.2 от ЗДДС, същите се приравняват на
възмездни доставки, когато при производството или придобиването им е приспаднат
данъчен кредит, изцяло, частично или пропорционално. На основание чл. 27, ал.1
от ЗДДС, данъчната основа за този вид доставки е цената при придобиването или
себестойността на стоката, а в случаите на внос - на данъчната основа при
вноса.
Ответникът не установява по делото наличието на
предпоставките за определяне на процесните доставки от оспорващия към „Е.“ ЕООД
като безвъзмездни, респ. за наличието на основания за довнасяне на ДДС въз
основа на определена данъчна основа по чл. 27, ал. 1 от ЗДДС. Както се посочи
изрично съдът е указал разпределението на доказателствената тежест и е дал
възможност на ответника да представи доказателства Изрично е указано от съда,
че ответникът следва да установи чрез пълно и пряко
доказване, че: 1/ стойността
на даденото многократно надхвърля полученото; 2/ данъчната основа е определена
в съответствие с нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗДДС в приложимите редакции за
съответните данъчни периоди (а именно, че данъчната основа при доставка на
стоки по чл. 6, ал. 3 от ЗДДС е равна на данъчната основа при придобиването на
стоката или на себестойността й); 3/ установените задължения за ДДС са
изискуеми именно за данъчните периоди, посочени в РА, респ. че данъчното
събитие е възникнало именно в трите посочени в РА данъчни периоди.
Възмездност е налице при наличие на възнаграждение,
което е в пряка връзка със стойността на това, което данъчно задълженото лице е
доставило, независимо от формата, под която се предоставя възнаграждението
(пари, стоки или услуги) и дали възнаграждението е получено или дължимо, освен
в случаите на аванс, във връзка с доставката.
Доставката е "безвъзмездна", когато няма
възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото (по
смисъла на §1, т. 8 от ДР на ЗДДС).
По отношение на възнаграждението е важно да се
отбележи, че трябва да има пряка връзка между извършената услуга/доставка и
полученото възнаграждение. В таза насока се е произнесъл Съдът на Европейския
съюз (СЕС) дело С-102/86. Съдът е постановил, „че трябва да съществува пряка
връзка между доставената услуга и получената насрещна престация", за да
може доставката да бъде обложена с ДДС (CJCE, 08/03/1988 APPLE & PEAR
Council дело С-102/86). От това произлиза, че безвъзмездната доставка не се
облага с ДДС. По същия начин, когато цената е фиксирана на стойност, много
по-ниска от пазарната дотолкова, доколкото може да се окачестви като дарение,
съответната доставка е извън обхвата на ДДС поради липса на пряка връзка.
(CJCE, 01/04 1992, Hong-Kong Trade Development Council, дело 16/93; 03/03/1994,
TOLSMA дело C-16/93; 26/06/2003, MKG, дело C-05/01).
Предвид заключението на вещото
лице, съдът приема за установено по делото, че водената от оспорващото
дружество отчетност дава възможност за
проследяване на стоковия поток - закупени стоки, сортиране на стоки, получени
видове продукция, разпределение на продукцията в магазините, извършени продажби
и върната продукция на „Е.“ ЕООД. Заключението на вещото лице по този въпрос
опровергава довода на ответника в този аспект. Вещото лице определя частта на
продадените количества (кг) ниско качествена продукция към „Е.“ ЕООД спрямо
общо продадени кг в относително постоянен процент през трите години – от 21,39%
до 23,95% (л. 251 от делото). А и частта на продадената на „Е.“ ЕООД продукция
спрямо закупената месечно се установява при съпоставка на количеството
закупената и продадена такава по фактурите за покупка от оспорващия и по фактурите
за продажба от оспорващия към „Е.“ ЕООД, поради което неправилно ответникът
приема, че не са представени доказателства за това, че около 1/3 от общо
закупената месечно стока е продадена на „Е.“ ЕООД.
Оспорващото
дружество е обявило счетоводната си политика и осъществяваното на счетоводство си и финансовите отчети, като прилага следните счетоводни
принципи: текущо начисляване; действащо
предприятие; предпазливост;съпоставимост м/у приходите и разходите; предимство
на съдържанието пред формата; запазване при възможност на
счетоводнатаполитикаот предходния отчетен период; независимост на отделните
отчетни периодии стойностна връзка м/у
началния и краен баланс. От закупената стока "дрехи втора употреба на
килограм"- счетоводна с/ка 304 "стока", дружеството ,произвежда продукция от "дрехи втора употреба на брой и
килограм" - счетоводна с/ка 303 "продукция". Въпреки, че продукция е налице когато има процес на създаване на материални
блага производство, в конкретния случай е по- скоро
подготовка на "дрехите втора употреба" за тяхната реализация на
пазара. Процесът на производство на "дрехи втора употреба" е
посочено, че протича по следния начин: Процесът започва със закупуването на
стока, която представлява различни видове дрехи втора употреба в килограми.
Закупената стока се завежда аналитично в с/ка 304 по видове стока. Същата се
заприхождава по нейната доставна цена по фактурата за покупка. Към доставната
цена се добавят и всички разходи, пряко свързани със стоката. Това обикновено е
стойността на транспорта по доставката на стоката до склад "Ш.С."
ЕООД. От вече закупената стока започва процесът на сортиране. При него всяка
опаковка от закупената стока детайлно се сортира и оглежда дреха по дреха.
Най-качествените дрехи се отделят и от тях се произвежда артикул Продукция – „Дрехи
втора употреба-бр.“ На тях се поставя индивидуален етикет с висока продажна
цена. От останалите дрехи се произвежда артикул Продукция – „Дрехи втора
употреба- кг.“ Именно и поради тази причина следва да се вземат различно
относително тегло от теглото на единичната доставна цена/себестойността, или
казано с други думи доставната цена/себестойността за Употребявани дрехи-бр.
следва да е по-голяма от доставната цена/себестойността на Употребяваните дрехи
кг. Това най-много се вижда и от средната продажна цена, която за Употребявани
дрехи кг е около 10.65 лв/кг, а за Употребяваните дрехи бр. - 32.08 лв/кг. Така
сортираните дрехи/продукция се транспортират в магазинната мрежа за продажба на
дребно, където биват продавани: За Дрехи втора употреба-бр. според цената на
етикета. Същите се отделят в т.нар. екстра зона; За Дрехи втора употреба-кг. –
тяхната продажна цена стартира от 37.95 лв/кг и поетапно се намалява.
В края на един жизнен цикъл по
продажби остават дрехи с най-ниско качество, за които в рамките на един месец
не е имало клиент, който да ги закупи, въпреки намалението на цената. Тези
дрехи биват връщани на доставчика, като Дрехи втора употреба-кг. с ниско качество.
Счетоводно тези продажби се отразяват по следния начин: За отразяване на
прихода от самата продажба Д-т с-ка 411Клиенти/ К-т с/ка 701 Приходи от
продажба на продукция – с данъчната основа на продажбата К-т с/ка 4532 ДДС по
продажбите – с ДДС по продажбата – 20% от ДО; За изписване на продадената
продукция: Д-т с/ка 701 Приходи от продажба на продукция – по планова цена/К-т
с/ка 303 Продукция Аналитичност: Дрехи втора употреба бр. – по планова цена
Аналитичност: Дрехи втора употреба кг. – по планова цена.
Счетоводно производството на
продукция се отразява последния начин:
• Всички натрупани разходи
свързани с производството на продукция от гр. 60 се прехвърлят/отнасят в гр. 61
или по точно: Д-т с/ка 612 Разходи за спомагателна дейност: Производство на
продукция К-т с/ки от гр. 60 Разходи – със сумата на реално извършените разходи
за производство
• За влагането на закупената
стока, която в последствие е била сортирана: Д-т с/ка 612 Разходи за
спомагателна дейност: Производство на продукция
К-т с/ка 304 Стоки – по доставна цена за всяка отделна стока Аналитичност –
вида на вложената стока – по доставните им цени
• За заприхождаване на
произведената продукция: Д-т с/ка 303 Продукция Аналитичност: Дрехи втора
употреба бр. – по планова цена Аналитичност: Дрехи втора употреба кг.–по
планова цена К-т с/ка 612 Разходи за спомагателна дейност: Производство на
продукция. По този начин в Дебитния оборот на с/ка 612 Разходи за спомагателна
дейност: Производство на продукция са натрупани реално извършените разходи и
стойността на вложената стока. Този дебитен оборот представлява реалната
себестойност на продукцията. Натрупания кредитен оборот от своя страна
представлява заприхождаването на Продукцията по планова цена. Разликата между
дебитния и кредитния оборот на с/ка 612 е разликата между реалната и плановата
цена на произведената продукция. В зависимост от това дали плановата цена е
била по висока от реалната (т.е. текущо през годината е изписвано по-висока
себестойност), то с/ка 612 ще остане с кредитно салдо. Това кредитно салдо се
приключва, чрез операцията 612/701 Приходи от продажба на продукция, с което се
коригира изписаната себестойност – увеличават се приходите от продажба на
продукция. В обратния случай, в който плановата цена се окаже по–ниска от
реалната (т.е. текущо през годината са изписвани по по–ниска себестойност),
с/ка 612 остава с дебитно салдо. То се приключва чрез операцията 701/612, с
което се намаляват приходите (доизписва се себестойност до реалната). По този
начин се коригира цялото продадено през периода количество Продукция. Остава
обаче да се коригира наличното към датата на производство/края на годината
количество продукция. То се преизчислява на база коефициент на реалната
себестойност спрямо плановата себестойност, и за целта се взема операцията
303/612 със съответната разлика по артикули. Чрез този счетоводен подход, в
края на периода изписаната себестойност на продадената продукция се равнява на
реалната себестойност, а наличната продукция е преоценена също по тази реална
себестойност.
Следователно
съгласно счетоводната политика на дружеството Материалните запаси са материални
активи под формата на материали, стоки, продукция, незавършено производство.
Стоките и материалите първоначално се оценяват по направените разходи за
тяхната покупка, които включват покупната цена, вносните мита и такси,
невъзстановимите данъци, разходите по доставката и други разходи за привеждане
на материалите и стоките в готов за тяхното използване вид. Към датата на
изготвяне на финансовия отчет материалните запаси се оценяват по по-ниската от
доставната и нетната реализируема стойност. При тяхното потребление стоките,
материалите и продукцията се отписват по метода „средно претеглена
стойност", която се изчислява периодично. Процесът на производство на
продукция е организиран на база планови цени. Определянето на плановата
себестойност за определен артикул става на база реализируемата му стойност
(пазарната му конкурентна цена), като е заложен процент печалба.
Заприхождаването е по планови цени. В края на всеки отчетен период при
заприхождаването на готовата продукция се отнасят и съответните разходи,
фактически направени за нейното производство. Разликата между тях коригира
резултата от процеса на производство. Тази разлика се отнася към приходите от
продажби на произведената продукция, от където намира ефект върху резултата от
дейността. В края на всеки финансов период се преизчислява и откоригира
себестойността на произведената продукция, като се съпоставят фактически
направените разходи с плановите. Преизчислението е съгласно СС 2, т.6 -
общопроизводствените разходи за взаимносвързана продукция се разпределят между
основните продукти на базата на относителния дял на справедливата (продажната)
стойност на всеки продукт в общата справедлива (продажна) стойност на
продукцията или на базата на предварително разработени коефициенти. Страничните
продукти се оценяват по нетна реализируема стойност, която се отчислява от
стойността на основния продукт.
Счетоводните
операции, с които се осчетоводява производството са:
За
стоките вложени в производство: Д-т 601 Разходи за материали/К-т 304 Стоки
Всички
разходи пряко свързани с производството, както и вложената стока се разпределят
по функционално предназначение, чрез: Д-т 612 Разходи за спомагателна дейност:
Производство на продукция К-т с-ки от гр. 60 Разходи по икономическо
предназначение. Заприхождаването на продукцията се осчетоводява: Д-т 303
Продукция/К-т 612
Разходи за спомагателна дейност: Производство на продукция
За да се
преизчисли и откоригира себестойността на произведената продукция, като се
съпоставят фактически направените разходи с плановите се и се осчетоводява
разликата: Д-т 303 Продукция/К-т 612 Разходи за спомагателна дейност:
Производство на продукция
При
покупката на стоки същите се заприхождават по фактура в счетоводството на
дружеството. Стоките по фактурите за закупена стока влизат за производство. Те
се изготвят на обобщена база от реалното производство. За процеса на
производство са видни дата, код на вложената суровина, наименование на
суровината, наименование на продукцията, вложено и произведено количество. За
целите на оперативната отчетност всяка една дреха е отделен индивидуален
артикул. За целите на счетоводството и поради големия обем индивидуални
артикули, те се обединяват с общо наименование Дрехи втора употреба кг или бр.
За 2016 година броя на произведените индивидуални артикули е 212 631 бр., за
2017 - 604 395 бр. и за 2018 г. 411 852бр. Самото производство оперативно е ден
за ден, артикул за артикул и може да се проследи от приложените файлове. За
счетоводни нужди, производството се извършва веднъж годишно. Продажбите в
магазините и движението на стоките е показано в посочените в РД доказателства
т.1, 2, 3 и 4. Там е видна всяка една продажба на всеки един индивидуален
артикул. Върнатата продукция и документите за нея са отразени в счетоводството
на дружеството. Обезценка не се прави, защото периодът на реализация е по
кратък от отчетния.
Горните установявания и изводи се подкрепят и от заключението в т.1
и 2 на ССчЕ. Експертизата е подробно мотивирана и обоснована, поради което съдът възприема
заключението на вещото лице като обективно и компетентно дадено.
Установява
се, че процесните продажби са извършени не на редовни стоки втора употреба,
както неправилно е прието в РА, а на непродаваеми в магазинната мрежа на
оспорващия стоки, които стоки са с по-ниско качество. Всички разпитани
свидетели потвърждават факта, че стоката, която остава непродадена, се връща
обратно на доставчика „Е.“ ЕООД. Свидетелката М.С
потвърждава, че това което не се продава нито на първоначалната висока цена,
нито на последваща ниска цена в магазина стигаща до „-70%" се връща
обратно защото „тя не е продадена, понеже е останала в магазина, защото никой
не я иска" и „това нещо... по преценка на клиентите е непродаваемо" и
е с видима отклика в качеството, а именно по-лоша, като това се отнася за
цялата верига. Свидетелят Я.П-управител на „Е.“ ЕООД, посочва, че „това, което
се връща от магазините на «Ш.С.» ЕООД е непродадената част от стоката, тази
която след седмица на обезценка, никой клиент не я е закупил", което е
„много ниско качество", през магазинната мрежа „стоката е
непродаваема"...“стойността на това, което е останало непродадено е
нехаресвано от клиентите."...."има и други фирми, с които работим по
същия начин, като там дори цената, мисля че е около 0,30 лв./кг., още по-ниска.
Ние го правим като услуга и след като те са ни клиенти, ние им даваме решението
да изкупим стоката обратно." Свидетелката И.И. дава показания, напълно
кореспондиращи с изложеното в жалбата и с показанията на свидетелката М.С
относно организацията на работа и това, че се връща само стока, която не може
да се продаде в магазинната мрежа, както и обстоятелствата около транспорта и
че познава свидетеля Р.Д., който е извършвал транспорт на стоката.
Свидетелите С.Й и Р.Д.
потвърждават, че са извършвали транспорт за «Ш.С.» ЕООД, както и, че количество
по-малко от първоначално изпратеното се връща до склада във Варна и никой от
тях не е изпращал стока освен до магазините и обратно до склада. На свидетеля Р.Д.
са предявени и пътни листи, приложени на л. 92 и л. 93 от делото от 05.04.2016
г., 12.04.2016 г., 26.04.2016 г. и 19.04.2016 г. или 19.09.2016 г., за които
същият потвърждава, че подписът е негов и той е извършил превоза. Вярно е, че жалбоподателят
представи като доказателства частни документи-инвойси, фактури, товарителници,
пътни листи, без обвързваща съда материална доказателствена сила, но е видно,
че по-голяма част от документите са били депозирани още по време на ревизията и
очевидно не са съставени за нуждите на съдебното обжалване на РА. Частните
документи не са оспорени от ответната страна по съответния ред, същите,
обсъдени поотделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото –
свидетелски показания и ССчЕ, трябва да бъдат кредитирани.
От горното следва да се заключи, че са налице
доказателства за продажби към „Е.“ ЕООД по фактурите, посочени на стр. 22-24 от
РД, на непродаваеми в магазинната мрежа на оспорващия стоки, отделени в процеса
по сортиране на закупените стоки, и останали непродадени в магазините, които
продажби са възмездни сделки -
стойността на даденото не надхвърля многократно полученото. В случая "стойността на даденото" по смисъла на §1, т. 8 ДР
ЗДДС се различава от стойността, по която то е заведено в счетоводството, поради конкретните специфични
обстоятелства, установени
по-горе.
От неоспореното от страните
заключение на вещото лице се установява, че органите по приходите, както, за да обосноват извода си за
безвъзмездност на доставките, така и за да изчислят дължимия за довнасяне ДДС
по реда на чл. 27, ал. от ЗДДС са ползвали средни цени (както
по отношение на придобиването, така и по отношение на продажбата), а не единични
цени и себестойности (с РА е определен за довнасяне ДДС по следния начин:
(средни доставни цени – средни продажни цени) х продаденото количество в кг).
Този подход на данъчната
администрация е неправилен.
За преценката принципно на стойността
на „даденото“ в случая е от значение конкретната себестойност на продаваната
ежемесечно продукцията от жалбоподателя като стока на „Е.“ ЕООД.
Същевременно „полученото“ представлява
посочената стойност във всяка една от издадените от оспорващото дружество
фактури за доставките към „Е.“ ЕООД. Налице е съответна насрещна престация по
процесните сделки, както и обосноваване от страна на оспорващото дружество на
икономическа изгода от ежемесечните сделки, при които оспорващото дружество
продава на „Е.“ ЕООД дрехи – втора употреба, доколкото се установява и от
свидетелските показания и от обясненията в рамките на ревизионното
производство, че става въпрос за продажба на стоки, които оспорващият не е
могъл да продаде в магазинната си мрежа. Самият факт, че е извършена доставка
на стоки на цени, по-ниски от цената на придобиване или по-ниски от
себестойността на продукцията (била тя планова или фактическа) не обосновава
извод за безвъзмездност на доставката, ако е налице насрещна престация и
липсват обективни факти за плащане на продажна цена, различна от посочената във
фактурите.
Както и вещото лице сочи (л.
272 от делото), недопустимо е да се обвързват продажните цени по фактурите към
„Е.“ ЕООД (и то средните продажни цени) със средни доставни цени/цени на придобиване.
Експертизата по делото установява (Справка 8) средни
годишни покупни цени (цена на придобиване) на стоки от „Е.“ ЕООД и цена на
придобиване, както следва:
•
за 2016 г. - 4,88 лв./кг (при установени от ревизиращите органи 4,77 лв/кг)
и цена на придобиване 413 666,94 лв.;
•
за 2017 г. - 3,22 лв./кг (при установени от ревизиращите органи също 3,22
лв/кг) и цена на придобиване 790 023,66 лв.;
•
за 2018 г. – 4,20 лв./кг (при установени от ревизиращите органи 4,10 лв/кг)
и цена на придобиване 464 741,95 лв.
Според неоспорената ССчЕ средните годишни
покупни цени/цена на придобиване на всички стоки от оспорващото дружество са
изчислени в колона 8 на Справка 1
и са следните:
•
за 2016 г. - 4,92 лв./кг;
•
за 2017 г. - 3,25 лв./кг;
•
за 2018 г. - 3,33 лв./кг.
Годишните изменения в т.нар.
продукция, представляваща сортирани стоки, отчетени по сметка 303 Продукция, са
обобщени в Справка 2. Отчитането на продукцията се извършва по две
основни аналитични сметки Дрехи втора употреба - бр. и Дрехи
втора употреба - кг. За целите на сравнителния анализ на цените,
всички количества на продукцията са представени в една мярка - кг.
Вещото лице установява средните
годишни себестойности на продукцията, придобита в съответната година, изчислени
в колона 6 на Справка 2, както
и себестойността й в лева в колона 5 на Справка 2:
•
за 2016 г. - 6,10 лв./кг или 501 688,13 лв.;
•
за 2017 г. - 5,35 лв./кг или 950 936,81 лв.;
•
за 2018 г. - 5,16 лв./кг. или 606 870,24 лв.
Според заключението на вещото лице приходите на
дружеството от продадената през трите години продукция, включващи и продажбите
на ниско качествена продукция от оспорващия на „Е.“ са със стойности, посочени
в колона 2 на Справка 3, а средните
продажни цени са посочени в колона 3 на Справка
3, както следва:
за 2016 г. – приходи 743 050,07
лв., т.е. средна продажна цена 8,66 лв.;
•
за 2017 г. - приходи 1 286 497,66 лв., т.е. средна продажна цена
8,03 лв.;
•
за 2018 г. - приходи 886 046,22 лв., т.е. средна продажна цена 7,45
лв.
Вещото лице пояснява, че определя себестойността на
стоката на жалбоподателя, която е продадена на „Е.“ ЕООД по общия ред за
определяне на стойността на т.нар. „продукция“ - стойност на стоката плюс
всички годишни разходи, разгледани годишно, като уточнява, че себестойността е
на продукцията, а стоката има цена на придобиване. Себестойността е определена
в справка 2, като е използван показателят лева за един килограм, тъй като става
въпрос за най-различни видове артикули, които след сортирането или
преработката, се наричат продукция.
При съпоставката на себестойността на продукцията, представляваща
даденото от жалбоподателя с продажни цени към клиенти, сред които клиенти е и „Е.“
ЕООД, т.е. с полученото от жалбоподателя не се установява даденото да надхвърля
полученото.
Следва да се има предвид и спецификата на дейността на
оспорващото дружество – продажба на дрехи втора употреба. Следва да се отчете и
обстоятелството, че при извършените от оспорващия в магазинната му мрежа
продажби на дрехи втора употреба на стойност над себестойността им и над
доставната им цена е начислен от доставчика и платен от крайните потребители
ДДС.
Така например и в ревизионния доклад (л. 865 от пр.) е
посочено, че общо продаденото количество продукция „дрехи втора употреба“ през
2016 г. е 61 361,36 кг, а към „Е.“ ЕООД е 18 356 кг, през 2017 г.
съответно количествата са 115 271,44 кг, а към „Е.“ ЕООД - 38 341,41
кг, през 2018 г. – 73 290,05 кг, а към „Е.“ ЕООД – 25 966,44 кг.
Последното, разгледано през призмата и на продажните цени за съответните месеци
през трите години към клиентите в магазините, обосновава и извод, че размерът
на общо ползвания данъчен кредит при покупката от оспорващия на тези стоки е
много по-нисък от общия размер на начисления ДДС във връзка с продажбите на
продукцията от оспорващото дружество.
Определянето на частта на
продадените количества (кг) ниско качествена продукция към „Е.“ ЕООД спрямо
общите продадени кг е посочено от вещото лице в Справка 5, като процентът е
относително постоянен през трите години - от 21,39 % до 23,59%.
Средните продажни цени на ниско
качествената продукция, от жалбоподателя към „Е.“ ЕООД, са изчислени в колона
3 на Справка 4 и са:
•
за 2016 г. - 0,88 лв./кг;
•
за 2017 г. - 0,72 лв./кг;
•
за 2018 г. - 0,50 лв./кг.
Тези цени обаче са само част от
средната продажна цена към клиенти на жалбоподателя и към „Е.“ ЕООД, и не
следва да бъдат определяни като средни продажни цени, многократно по-ниски от
покупните, както неправилно са приели органите по приходите.
В допълнение на горното е и Решение №8416 от
21.06.2018г. на ВАС по адм.д. №1889/2018г., I о., където е изведен извод, че „Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗДДС, точно транспонираща текста на чл. 73
Директива 2006/112, определя данъчната основа като такава, включваща
възнаграждението, заплатено или дължимо на доставчика във връзка с доставката
без данъка по този закон. Тези разпоредби са израз на основния принцип, че
данъчната администрация не може да събира ДДС в по-голям размер от действително
получения /т. 44 от решението на СЕС от 26 април 2012 г. по дело С-621/10 и
С-129/11, "Болкан енд Сий пропъртис"/.
Според
постоянната съдебна практика на СЕС основата за облагане на възмездна доставка
на стока или услуга е действително насрещната престация, получена от
данъчнозадълженото лице във връзка с нея, която е субективна, а не стойност,
определена по обективни критерии. Условията на чл. 80, § 1 от директивата за
прилагане на пазарната стойност като облагаема сума са изчерпателно посочени в
този текст и извън тях националното законодателство не може да предвижда
данъчната основа да бъде пазарната стойност на операцията /т. 44 и т. 47 от
решението на СЕС от 19 декември 2012 г. по дело С-549/11, "О. Б." и
т. 51 от решението на СЕС от 26 април 2012 г. по дело С-621/10 и С-129/11,
"Болкан енд Сий пропъртис"/, а според чл. 72 от директивата само
тогава, когато не може да се установи сравнима доставка на стоки или услуги,
"пазарна стойност" ще означава покупната цена, съответно, при
отсъствието на покупна цена - себестойността. Себестойността е облагаема сума
/данъчна основа/ според чл. 75 от директивата и когато стоките се използват за
лични цели или услугите се извършват безплатно.
В т. 30 от
решението си от 9 юни 2011 г. по дело С-285/10, C. E. de Servicio СЕС посочва,
че доколкото сделките, при които е договорена цена, явно по-ниска от пазарната
/под себестойност според фактите по главния спор/, са възмездни и е получена
насрещна престация, която може да послужи като данъчна основа, принципът на
равно третиране сам по себе си не може да налага по отношение на тях да се
прилагат предвидените за безвъзмездните доставки правила за определяне на
данъчната основа, целящи в отсъствието на каквато и да е реална насрещна
престация, данъчната основа да се определя по обективни критерии.
Изложеното е довело до извод, че разпоредбата на чл. 27,
ал. 1, т. 3 ЗДДС в редакцията й до изменението в ДВ бр. 99/2011 г. противоречи
на чл. 80, § 1 и чл. 75 от Директивата, тъй като разширява приложното им поле,
и с оглед на това е отменена (в сила от 01.01.2012 г.)
Разпоредбите
на чл. 73 и чл. 80, § 1 от Директива 2006/112 имат пряко приложение и
жалбоподателите имат право да се позоват на тях срещу прилагането на
противоречащите им разпоредби на националното законодателство /т. 60 от
решението на СЕС от 26 април 2012 г. по дело С-621/10 и С-129/11, "Болкан
енд Сий пропъртис"/
Според категоричната практика на
Съда на Европейския съюз - от обстоятелството, че цената по доставката е
по-ниска от себестойността на същата, не следва, че сделката се определя като
безвъзмездна по смисъла на член 5, параграф 6 от Шеста директива
(съответно чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗДДС).
Изложеното се потвърждава от мотивите по дело С-412/03, в което изрично се
сочи, че "Членове 2, 5, параграф 6 и 6, параграф 2, буква б) от Шестата
директива 77/388/Е. на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на
законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота - обща
система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, трябва да
бъдат тълкувани като забраняващи национална норма, по силата на която сделки,
при които е платено действително възнаграждение се разглеждат като употреба на
стоки или услуги за лични нужди, дори когато възнаграждението е по-ниско от
себестойността на доставените стоки или услуги. Съдът сочи в т. 22 на същото
решение, че фактът, че цената, платена за икономическа сделка е по-висока или по-ниска
от себестойността, е ирелевантен по отношение на въпроса, дали сделката следва
да се счита за "възмездна сделка". Последното понятие изисква само да
е налице пряка връзка между доставката на стоките или предоставянето на
услугите и действително полученото възнаграждение от данъчнозадълженото лице.
В същия смисъл е и Решение на Съда (трети
състав) от 9 юни 2011 г. (преюдициално запитване от Tribunal
Supremo - Испания) Campsa
Estaciones de Servicio SA/Administraci6n del Estado, Дело C-285/10, където в
т. 25-27 съдът
сочи, че „В това отношение следва да се припомни, от една страна, че
възможността една сделка да бъде квалифицирана като „възмездна“ по смисъла на
член 2 от Шеста директива предполага единствено съществуване на пряка връзка
между доставката на стоки или на услуги и реално получена от данъчнозадълженото
лице насрещна престация. Така например обстоятелството, че стопанска сделка е
реализирана на цена, по-висока или по-ниска от нейната себестойност, и въз
основа на това - на цена по-висока или по-ниска от нейната пазарна стойност, не
е относимо към тази квалификация (вж. в този смисъл Решение от 20 януари
2005 г. по дело Hotel Scandic Gåsabäck, C‑412/03,
Recueil, стр. I‑743, точка 22). Същото се отнася и за връзката,
която евентуално съществува между страните по сделката. От друга страна, по
смисъла на самия текст на член 5, параграфи 6 и 7 и на член 6, параграфи 2 и 3
от Шеста директива, които приравняват някои сделки, за които не е получена
никаква действителна насрещна престация от данъчнозадълженото лице, на
възмездна доставка на стоки, правилата за определяне на данъчната основа,
предвидени в член 11, A, параграф 1, букви б)-г) от Шеста директива, следва да
се прилагат само към безвъзмездните сделки (вж. в този смисъл Решение по дело
Hotel Scandic Gåsabäck, посочено по-горе, точка 24). От това следва,
че щом като е договорена насрещна престация и тя действително е получена от
данъчнозадълженото лице директно срещу доставена от него стока или услуга, тази
сделка следва да бъде квалифицирана като възмездна, дори да е била осъществена
между свързани страни и дори договорената и действително платена цена да е явно
по-ниска от пазарната. Следователно данъчната основа на такава сделка трябва да
се определя в съответствие с общото правило, записано в член 11, A, параграф 1,
буква a) от Шеста директива.“
При това
положение в конкретния случай, дори да се приеме тезата на органите по приходите, че продажбите към „Е.“
ЕООД се извършват на цени многократно под покупните, това не определя
сделките като "безвъзмездна сделка“ по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС (чл.
16 от Директива 2006/112). Освен това по логиката на органите по приходите и всички продажби към
клиенти в магазинната мрежа на оспорващия, които са на цени под средната
доставна цена от „Е.“ ЕООД би била безвъзмездна сделка.
С оглед на
изложеното съдът намира, че процесните доставки не правилно са приети от ревизиращите органи като безвъзмездни, въпреки обстоятелството, че прехвърлянето на стоките към „Е.“ ЕООД е станало
срещу уговорено възнаграждение и данъчната основа правилно е определена от задълженото
лице по реда на чл. 26, ал. 2 ЗДДС въз основа на уговореното възнаграждение.
Предвид доказването на всички факти от значение за
осъществяване на възмездни доставки по фактурите към „Е.“ ЕООД, не е налице в
случая законово основание да бъде начислен допълнително ДДС по реда на чл. 27,
ал.1, т.1 от ЗДДС вр. чл. 6, ал.3, т.2 и §1, т. 8 от ДР на ЗДДС. В случая са
представени достатъчно доказателства в подкрепа на тезата на оспорващото
дружество, че не е осъществявало безвъзмездни доставки. Достигайки до
противоположен извод, органите по приходите са издали незаконосъобразен РА,
който следва се отмени.
На следващо
място, дори условно да се приеме, че органите по приходите правилно са приели доставката като
безвъзмездна и правилно са се позовали на чл. 27, ал. 1 ЗДДС, то данъчните
задължения отново са определени неправилно и незаконосъобразно, предвид данъчните периоди, за които
са определени - единствено за м. 12/2016 г., м. 12/2017 и м. 12/2018 г.
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 25, ал.2
от ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която
собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, а според
ал.5 на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става
изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице
да го начисли. Според чл. 25, ал.1
от ЗДДС данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена
от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и
вносът на стоки по чл. 16. А според чл. 6, ал.1
от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето
на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, като по силата
на чл. 6, ал.3,
т.2 от ЗДДС за възмездна доставка на стока се смята и безвъзмездното
прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица,
когато при производството, вноса или придобиването й е приспаднат данъчен
кредит изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за
независима икономическа дейност. По аргумент от нормите на чл. 86, ал. 2, във
вр. с чл. 87, ал. 2 и чл. 89 от ЗДДС по принцип ДДС е изискуем за всеки данъчен
период, за който е издадена съответната месечна фактура от оспорващото
дружество към „Е.“ ЕООД. В случай, че се установява безспорно дължимостта на
ДДС е следвало органите по приходите да го установят за всеки данъчен период, в
който е възникнало данъчното събитие, а не само за д.п. м.12 на съответната
година. Обстоятелството, че дружеството е отразило планови цени и едва в края
на годината извежда фактическата себестойност, не означава, че правилното
определяне на данъчната основа не изисква органите по приходите да установят
фактическата себестойност.
Както и вещото лице
категорично посочи в съдебно заседание, при условие, че имаме данъчни събития по всяка една
ежемесечно издадена от жалбоподателя фактура за доставка
към „Е.т“ ЕООД „няма основание да се начислява ДДС еднократно в годината за
събития, които са се случили в рамките на 12-те данъчни периода.
При
този изход на правния спор претенцията на ответника за присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. С оглед направеното
своевременно искане и на основание чл. 161, ал. 1, изречение първо от ДОПК на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер
на 4 055.79 лева, представляващи държавна такса в размер на 50,00 лева, заплатен депозит за
вещо лице в размер на 480,00 лева, държавна такса за копия на административна
преписка в размер на 79.76 лева и адвокатско възнаграждение за представителство
в съдебна фаза в размер на 3 453,03 лева, които ответната страна следва да бъде
осъдена да му заплати. Искането за заплащане на адвокатски хонорар в
размер на 3 453,03 лева за обжалването
на РА по административен път не следва да се уважи, предвид
разпоредбата на чл. 161, ал.
1 от ДОПК,
която предвижда, че на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и
възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част
на жалбата, като под инстанция се има предвид съдебна инстанция.
На основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-03000319003007-091-001/21.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Варна, потвърден с Решение № 348/10.02.2020 г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, с който в
тежест на „Ш.С.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ЗПЗ,
Печатница Изток-Варна, представлявано от управителя В.Г.Г., са установени
допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.12.2016 г. в размер на
14 280.96 лева – главница и 4 129.91 лева – лихви, за д.п.м.12.2017г.
в размер на 19 170.70 лева – главница и 3 600.12 лева – лихви и за
д.п.м.12.2018г. в размер на 18 747.77 лева – главница и 1 619.73 лева
– лихви.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, да заплати на „Ш.С.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ЗПЗ,
Печатница Изток-Варна, представлявано от управителя В.Г.Г., сумата в размер на 4
055.79 (четири хиляди петдесет и пет лева и 79
ст.) лева, представляваща направените по делото разноски за държавна такса и за
възнаграждения на вещо лице и на адвокат.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от деня на получаване на съобщението за
постановяването му.
СЪДИЯ: