Р Е Ш Е Н И Е
№ 260170
гр. Пловдив, 05.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX
въззивен състав, в открито съдебно заседание на трети септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретаря Пенка
Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. гр. дело № 1396
по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа
на въззивна жалба на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, подадена чрез
юрк. И. К., против Решение № 896 от 11.03.2020 г., постановено по гр. дело №
16893/ 2018 г. на РС - Пловдив, с което е признато за установено, че „ГАРАНТ
Турист – С. и В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Н.,
ул. ***, не дължи на жалбоподателя сумата 18 399,36 лв., начислена по
фактура № **********/02.10.2018 г. за периода 20.07.2018 г. – 31.08.2020 г. и
сумата от 2 743,44 лв., начислена по дебитно известие №
**********/30.09.2018 г. към фактура № **********/30.09.2018 г. за периода
01.09.2018 г. – 29.09.2018 г. С обжалваното решение „Електроразпределение ЮГ“
ЕАД, е осъдено да заплати на „ГАРАНТ Турист – С. и В.“ ЕООД сумата от 2 155 лв.
направени по делото разноски.
В жалбата се твърди, че
атакуваното решение е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на
материалния закон, поради неправилна преценка и необсъждане на събраните по
делото доказателства, несъобразяване с приложимата правна уредба и договорните
отношения между страните и поради неправилни правни и фактически изводи, като
се излагат подробни съображения в този смисъл. В частност се сочи, че съдът не
бил обсъдил представените по делото Договор за достъп и пренос на ел. енергия,
сключен между страните, и Фактура № **********/30.09.2018 г. на доставчика на ел.
енергия на ищеца – „Ритъм-4-ТБ“ ООД. Сочи се, че съдът неправилно бил приел, че
жалбоподателят имал качеството на „краен снабдител“, в резултат на което бил
достигнал до погрешния извод, че „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД на основание чл.
98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е следвало да измени съдържанието
на общите си условия, като предвиди ред за уведомяване на клиентите при
извършване на корекция на сметка за предоставената ел. енергия, и като не било
изпълнило това свое задължение то дружеството нямало право да извършва подобни
корекции. В т.н. твърди, че предприетата едностранна корекция на сметката за
изминал период на „ГАРАНТ-ТУРИСТ-С. И В.“ ЕООД, се основавала на сключения
между страните Договор за достъп и пренос на ел. енергия и била извършена по
реда на чл. 51, ал. 2 вр. чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „а“, вр. чл. 45, ал. 1 от
ПИКЕЕ. Навеждат се твърдения за неприложимост на ОУ на жалбоподателя в
отношенията между страните и се излагат аргументи в тази насока. Изразява се
несъгласие с оценката на районния съд на депозираните по делото свидетелски
показания. Сочи се, че в мотивите си съдът не бил отчел разликата в
основанието, на което се дължат двете претендирани суми, поради което бил
достигнал до неправилен и незаконосъобразен извод, като се излагат и
съображения в т.н.
Въз основа на горно
жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното решение и за отхвърляне на
предявените искове. Претендира присъждане на направените разноски и за двете
инстанции и представят списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемата страна.
В срока по чл. 263 от ГПК
е постъпил отговор на въззивната жалба от „ГАРАНТ Турист – С. и В.“ ЕООД , чрез
адв. М.И., в който се излагат аргументи в подкрепа на атакуваното решение.
Навеждат се твърдения за правилност на извода на районния съд, че не била
спазена процедурата, предвидена за изготвянето на процесния констативен
протокол. Излагат се подробни съображение, че жалбоподателят не бил спазил
изискванията на чл. 104а, ал. 2, т. 5 и чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ, който му
вменявали задължение да предвиди ред в ОУ за уведомяване на клиентите при
извършване на корекция на сметка, поради което не бил осъществен и фактическия
състав, пораждащ правото му за корекция на сметката. В този смисъл сочи съдебна
практика. Твърди, че към момента на извършената проверка – 29.09.2018 г. липсвал
приложим материален закон, регламентиращ установяването на неизмерена,
неправилно или неточно измерена ел. енергия, поради отмяната на голяма част от
разпоредбите на ПИКЕЕ с решение на ВАС, вл. в сила на 14.02.2017 г. В т.н.
излага подробни аргументи и сочи съдебна практика. Твърди още, че липсва
законово основание за едностранна корекция на сметка на потребител, доколкото
извършването му е регламентирано от ДКЕВР в нарушение на делегираната ѝ
от закона компетентност. Сочи практика в този смисъл. Моли решението да бъде
потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция и представя списък по
чл. 80 от ГПК. Моли за намаляване на претендираното юрисконсултско възнаграждения
на 100 лв.
Окръжен
съд – Пловдив след преценка на събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице, което има интерес от обжалването, поради което същата се
явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност
на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно
чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от
посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна
материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени.
Съдът,
като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК вр.
чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания намира следното
от фактическа страна:
На дата
10.10.2013 г. е сключен Договор № 663/10.10.2013 г. (л.51) за достъп и пренос
на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на ответното дружество –
настоящ жалбоподател. Страни по договора са ответното дружество, като оператор
на електроразпределителната мрежа, и ищецът – настояща въззиваема страна, в
качеството на „мрежови клиент“. Договорът е сключен на основание чл. 14 от
Правилата за търговия с ел. енергия (ПТЕЕ), като предмет на същия е
предоставяне на мрежовия клиент от страна на ответното дружество, в качеството
му на собственик и оператор на електроразпределителната мрежа, на право на
ползване на мрежата с цел снабдяване на обекти на ищеца с ел. енергия.
Представен е Списък на средствата за търговско измерване на ел. енергия на
обектите на търговски участник – ищеца, кл.№ **********, представляващо
Приложение № 1 към Договора (л. 59). Съгласно представения списък, един от тези
обекти на ищеца е „Хотел Мариета Палас“, гр. Н., ул. „***, с номер на
измервателна точка (ИТН) ***.
Не се
спори, че доставчик на ел. енергия на ищеца, в резултат на упражнено от същия
право по чл. 95 от ЗЕ на избор на друг доставчик, било дружеството „Ритъм-4-ТБ“
ООД.
На 29
септември 2018 г. била извършена от св. Н. П. и неговия колега Й. Й. техническа
проверка на измервателното устройство в обекта на ищцовото дружество в „Хотел
Мариета Палас“, в резултат на която се установил проблем с устройството, водещ
до погрешно измерване на консумираната енергия от същото. Проверката се
извършила в присъствието на представител на ищеца, за който се твърди, че заявил
изричен отказ да подпише протокола за проверката. След заявения отказ,
служителите повикали двама души свидетели, както и служители на РПУ гр.
Несебър, в чието присъствие се възстановила нормалната схема на измерване и се
съставил констативен протокол № 446921/29.09.2018г. (л.62), който бил подписан от двамата
свидетели и полицията, както и от св. П. и колегата му Й.. Свидетелите са били
от охранителната фирма „Кремък“, който охранява обектите на ответното дружество
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД. Изложените обстоятелства относно извършената
проверка на 29.09.2018 г. и съставянето на протокола са установиха от разпита
на св. Н. П., който е бил пряк участник в случилото се и представи подробни и
последователни показания, които съдът кредитира.
По
делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, според което
описаното в констативен протокол № 446921/29.09.2018г., относно състоянието на
средството за техническо измерване, е в резултат на външно неправомерно
въздействие върху таблото и схемата на свързване на електромера, което е довело
до частично измерване на реално потребяваната ел. енергия, като неточното
отчитане на ел. енергия, в резултат на извършената промяна на схемата на
измерване, води началото си от 20.07.2018 г. Останалите съществени констатации
на вещото лице са подробно описани от районния съд, поради което настоящата
инстанция препраща към неговите мотиви относно приетото заключение по
съдебно-техническата експертиза.
В
резултата на извършаната проверка и констатираното неточно измерване на ел.
енергия ответното дружество е извършано едностранно преизчисляване на
потребеното от ищеца количество ел. енергия, като на основание чл. 45, ал. 1 от
Договор № 663/ 10.10.2013г. е уведомило снабдителя „Ритъм-4-ТБ“ ООД за новите
преизчислени показатели.
На
основание чл. 51, ал. 2 от ПИКЕЕ ответното дружество, като оператор на
електроразпределителната мрежа, е издало фактура № **********/02.10.2018г. за
дължима от ищеца сума вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно
измерване на количеството ел. енергия за период от 20.07.2018 г. до 31.08.2018
г., на стойност 18 399,36 лв. С писмо от ответното дружество до ищцовото
от 02.10.2018г., последното е уведомено, че ще бъде коригирана сметката за ел.енергия
за периода от 20.07.2018г. до 31.08.2018г. за 43 дни, поради манипулирана –
променена схема на свързване, довела до това, че измервателната група отчита с
грешка -66,11% от консумираната енергия, в следствие на което същия процент от
ползваната от ищеца електроенергия бил неизмерен, съответно незаплатен.
Във
фактура № ********** от 30.09.2018г. с доставчик „Ритъм-4-ТБ“ ООД и получател
ищцовото дружество е посочено, че за периода 01.09.2018 г. – 30.09.2018 г. на
ищеца е доставено 281.534 MWh количество ел. енергия на стойност 38 429,39
лв. с ДДС, а за същия период във фактура № ********** от 30.09.2018 г.,
издадена от ответното дружество, е посочено, че за потребеното от ищеца
227 576,04 MWh количество ел. енергия се дължи от същия сумата от
12 349,62 лв. с ДДС за мрежови такси. Поради констатираното разминаване
между двете фактури на потребената от ищеца ел. енергия в размер на 53 958
MWh, е издадено на основание чл. 115 от ЗДДС дебитно известие към фактура №
********** от 30.09.2018 г., с което са начислени допълнителни 2 743,44
лв. за мрежови такси.
Както и
районния съд коректно е отразил по делото е прието и заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, според което в дневника за покупки по ДДС на
ищеца е включена само фактура № ********** от 30.09.2018г. на стойност
12 349,62 лв. По нея е ползван данъчен кредит в размер на 2 058,27
лв. Фактура № ********** от 02.10.2018 г. за сумата от 18 399,36 лв. с ДДС
и дебитно известие № ********** от 30.09.2018 г. към фактура № ********** от
30.09.2018 г. на стойност 2743,44 лв. не са осчетоводени и съответно включени в
дневника за покупки по ДДС на ищеца. В счетоводството на ищеца като разход е
отразена само фактура № ********** от 30.09.2018 г. По делото е прието и
допълнително заключение, според което в дневника за покупки по ДДС на ищеца е
включена фактура № ********** от 30.09.2018 г., издадена от „Ритъм-4-ТБ“ ООД на
стойност 38 429,39 лв. с ДДС, по която ищецът е ползвал данъчен кредит в
размер на 6 404,90 лв. Същата отразява използваната енергия за периода от
01.09.2018г. до 30.09.2018 г. Заключението на вещото лице е пълно и компетентно
изготвено от специалист в съответната област на науката, поради което и се
кредитира от съда
Тъй като манипулацията на електромера на
ищцовото дружество в обекта „Хотел Мариета Палас“, довело до погрешно измерване
на потребената ел. енергия, е констатирана на 29.09.2018 г., т.е. преди край на
месец септември 2018г., то за периода от 01.09.2018 г. до 29.09.2018 г. „Електроразпределение
ЮГ“ ЕАД е предоставило на избрания от ищеца доставчик на ел. енергия -
„Ритъм-4-ТБ“ ООД, коригирани данни за потребената за този период
електроенергия, за да може същия да издаде фактура за реално потребената от
ищеца ел. енергия за съответния месец - фактура № ********** от 30.09.2018г. Последното
се извежда от изричното заявлението в този смисъл на ответното дружество още в
отговора на исковата молба, което се цени от съда на основание чл. 175 от ГПК.
Т.е. посочените във фактура № ********** от 30.09.2018г., издадена от
„Ритъм-4-ТБ“ ООД, данни за потребена електроенергия от ищеца за месец септември
2018 г., са изчислени на база предоставени от ответното дружество коригирани
данни, получени в резултат на извършената техническа проверка на електромера на
дата 29.09.2018 г. и направените въз основа на тази проверка и констативен
протокол № 446921 от 29.09.2018 г. преизчисления количеството потребена от
ищеца електроенергия. Във връзка с фактура № ********** от 30.09.2018г. и
посочените в нея данни е издадена и фактура № ********** от 30.09.2018 г. от
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, към която пък е издадено и процесното дебитно
известие № ********** от 30.09.2018 г.
Въз
основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Районният
съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск от ищеца против
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, като при правилно разпределена доказателствена
тежест ответникът е следвало при условията на пълно и главно доказване да
установи възникването в негова полза на потестативното му право едностранно да
коригира сметките за потребена ел. енергия от ищеца, респ. предпоставките за неговото упражняване. За да
уважи заявената претенция и да признае за установено, че ищецът не дължи на
ответното дружество процесните суми, решаващият съд е приел, че правото на
ответника да коригира сметките на клиентите си не се е породило, доколкото част
от фактическия състав за възникването на това право на основание чл. 98а, ал. 2,
т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ включва предвиждане от страна на ответното
дружество „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД на ред за уведомяване на клиентите си
при извършване на корекция на сметките им съгласно ПИКЕЕ. Поради тази причина
съдът е заключил, че в тежест на ищеца не е възникнало задължение да заплаща на
крайния снабдител цената на неизмерената електрическа енергия, определена след
извършена корекция на сметката за минал период. Съдът е счел още и че не се
доказало стриктното спазване и на процедурата, предвидена в ПИКЕЕ за
устанвяване на проблем в измервателното устройство и изготвянето на констативен
протокол затова, доколкото двамата служители, които са разписали протокола, са
били служители на свързано с ответника охранително дружество.
Съображенията,
въз основа на които първоинстанционният съд е уважил претенцията, принципно се
споделят от въззивната инстанция, но е необходимо да се уточни следното:
Страните
са сключили на основание чл. 14 от ПТЕЕ договор за достъп и пренос на ел.
енергия през електроразпределителната мрежа на ответното дружество. В случая
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД има качеството на „оператор на разпределителна
мрежа“ по смисъл на § 1, т. 34б, б. „а“
от ДР на ЗЕ, а не на „краен снабдител“ съгласно § 1, т. 28а, б. „а“ от ДР на ЗЕ.
Като такъв се явява дружеството „Ритъм-4-ТБ“ ООД. Следователно, както и в
жалбата е посочена, по отношение на настоящия жалбоподател е неприложима
разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ. По отношение на същия обаче е
приложима аналогичната разпоредба на чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ, която гласи,
че крайните клиенти използват електропреносната или електроразпределителната
мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия, които
задължително съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметка съгласно ПИКЕЕ. В т.н. не се споделят доводите в жалбата, че страните
са сключили индивидуален договор, за който не са приложими общи условия на
ответното дружество.
Съгласно
чл. 14, ал. 2 от ПТЕЕ договорът по чл. 11, т. 3 от ПТЕЕ (договори за достъп и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа) се сключват
между оператора на електроразпределителната мрежа – в случая ответното
дружество, и (т.1) крайни клиенти, присъединени към съответната
електроразпределителна мрежа при общи условия или (т.2) производители,
присъединени към електроразпределителната мрежа. От данните по делото е видно,
че ищцовото дружество „ГАРАНТ Турист – С. и В.“ ЕООД не е производител на ел.
енергия, следователно по сключения с„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД Договор №
663/10.10.2013 г. то има качеството на краен клиент („мрежови клиент“ по
договора). По силата на закона на основание чл. 14, ал. 2, т. 1 от ПТЕЕ към
така сключения договор се прилагат и общите условия на ответното дружество.
Следователно твърденията в обратния смисъл са неоснователни.
Предвид
гореизложеното приложение в отношенията между страните следва да намери и
правилото на чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ. В т.н., както и районният съд е
съобразил, в настоящата хипотеза е относима константната съдебна практика,
обективирана в решение №115/20.05.2015 г. по гр.д. №1650/2014г. на VI гр.о. на ВКС, решение
№111/17.07.2015 г. по т.д. №1650/2014г. на I т.о. на ВКС, решение
№173/16.12.2015 г. по т.д. №3262/2014 г. на II т.о. на ВКС и решение №203/
15.01.2016г. по т.д.№2605/2014г. на I т.о. на ВКС и др., съгласно която с
изменението на ЗЕ от 2012г. е въведено законово основание крайният снабдител (в
случая операторът на електроразпределителната мрежа) да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но
само ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал.2, т. 6 (в настоящия случай
чл. 104а, ал. 2, т. 5) и по чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ за предвиждане в общите
уславия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Цитираната практика се споделя от настоящия въззивен
състав, който изцяло се солидаризира с изложеното от районния съд в тази
насока, поради което препраща и към мотивите на обжалваното решение в
разглежданата част.
В т.н.
е необходимо да се посочи, че в действащите към процесния период общи условия
на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, одобрени от ДЕКВР, липсват клаузи, които да
удовлетворяват изисквания на чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ.
От
изложеното следва, че в конкретния случай не е изпълнен фактическият състав,
пораждащ правото на оператора на електроразпределителната мрежа да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия,
тъй като операторът не е изпълнил задълженията си по чл. 104а, ал. 2, т. 5 от
ЗЕ да издаде и публикува нови общи условия, чието съдържание да отговаря на
изискванията в цитираната законова разпоредба, доколкото в заварените общи
условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция (в аналогичен смисъл решение №173/16.12.2015 г. по т.д. №3262/2014 г.
на II т.о. на ВКС).
Не се
споделя твърдението в жалбата, че страните с Договор № 663 от 10.10.2013 г. са
уговорили обективна отговорност на ищеца при ползване на ел. енергия, без
същата да бъде отчитана от средство за търговско измерване. Първо, от чл. 44,
т. 3 от Договора не може да се направи положителен извод в тази насока, а
именно, че не се изисква виновно поведение от страна клиента. До такъв извод не
може да се достигне и при анализа на другите клаузи на договора, общите условия
на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД или чл. 48 от ПИКЕЕ. Второ, подобно тълкуване
противоречи и на константната съдебна практика, че коригирането на сметките
само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е
доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя, е
недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в
договорното отношение и принципа за виновния характер на договорната
отговорност. В този смисъл са решение № 115 от 20.05.2015 г. на ВКС по гр. д. №
4907/2014 г., IV г. о., ГК, решение № 200/30.12.2013 г. по т. д. № 983/2012 г.
на II т. о. на ВКС, решение № 201/21.12.2013 г. по т. дело № 799/2012 г. на II
т. о. на ВКС, решение № 38/15.05.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на I т. о. на
ВКС, решение № 189/11.04.2011 г. по т. д
№ 39/2010 г. на II т. о. на ВКС, решение № 79/11.05.2011 г. по т. д. № 582/2010
г. на II т. о. на ВКС, решение № 177/12.12.2011 г. по т. д. № 1008/2010 г. на
II т. о. на ВКС и решение №
159/30.09.2013 г. по т. д № 773/2012 г. на II т. о. на ВКС. С оглед на
цитираната практика следва да се посочи още, че по делото не се установи и
виновно поведение от страна на ищцовото дружество, довело до неправилно или
неточно измерване на потребената електроенергия, поради констатирания проблем
със средството за техническо измерване на ищеца. Това е допълнителен факт,
който препятства възникването на правото на ответното дружество едностранно да
коригира сметките на ищеца.
Въззивният
съд споделя и изводите на първата инстанция, че по делото не се доказа да е
спазена стриктно и процедурата, предвидена в ПИКЕЕ, за констатиране на
техническата повреда в измервателното устройство и изготвянето на протокол за
това. В случая не е удовлетворено изискването на чл. 47, ал. 3 от ПИКЕЕ при
отсъствие на представител на клиента или отказ на същия да разпише протокола,
констативният протокол да бъде разписан от двама свидетели, които да не са
служители на операторът на електроразпределителната мрежа. От разпита на св. П.
се установи, че констативен протокол № 446921 от 29.09.2018 г. е разписан от
двама свидетели – служители на охранителната фирма „Кремък“, която охранява
обектите на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД. По този начин се заобикаля целта на
закона, а именно протоколът да бъде разписан от незаинтересувани и обективни
свидетели, доколкото двете дружества очевидно са свързани и служителите на
охранителната фирма не могат да се приемат за независими от ответното дружество
лица. Следователно не е изпълнена коректно процедурата по чл. 47, ал. 3 от
ПИКЕЕ, поради което и няма как установеното с констативен протокол № 446921 от 29.09.2018
г. да послужи за база за коригиране на сметката на ищцовото дружество за
потребената от същото ел. енергия.
Допълнително,
както и районният съд е приел, по делото не се установява да е изпълнена и
процедурата по чл. 47, ал. 4 от ПИКЕЕ, като в тази насока напълно се споделят
доводите на първата инстанция и настоящият въззивен състав препраща към
мотивите на атакуваното решение в тази му част.
Предвид
гореизложените аргументи за липса на възникнало в полза на ответното дружество
потестативно право на едностранно извършване на корекция в сметките за потребена
ел. енергия от ищеца и за неспазване на процедурата за констатиране на
неправомерно въздействие върху измервателното устройство на ищеца, въззивният
съд намира, че сумата, начислена по дебитно известие № ********** от 30.09.2018
г. към фактура № ********** от 30.09.2018 г. за периода 01.09.2018 г. –
29.09.2018 г. също не следва да се дължи от „ГАРАНТ Турист – С. и В.“ ЕООД. В
т.н. въпреки, че жалбоподателят „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД не е имал право
да преизчислява и да коригира данните за потребената от ищеца електроенергия за
периода от 01.09.2018 г. до 29.09.2018 г., същият е сторил именно това, като е
предоставил на доставчика на ел. енергия на ищеца – дружеството „Ритъм-4-ТБ“
ООД, „коригирани“ данни с „реално“ потребената от ищеца енергия. Въз основа на
тези некоректно установени данни е издадена и фактура № ********** от
30.09.2018 г. Процесното дебитно известие № ********** от 30.09.2018 г. към
фактура № ********** от 30.09.2018 г. пък е издадено заради разминаване в
показателите на потребената ел. енергия съгласно фактура № ********** от
30.09.2018 г. и фактура № ********** от 30.09.2018 г. в размер на 53 958
MWh. Действително и двете фактури са включени в дневника за покупки по ДДС на
ищец и същият е ползвал данъчен кредит за тях, което съгласно трайната съдебна
практика представлява своеобразно признание от страна на ищцовото дружество на
претендираните вземания. За отбелязване е обаче, че дружеството „ГАРАНТ Турист
– С. и В.“ ЕООД не е знаело, че осчетоводява фактури с едностранно коригирани
данни, предвид това, че същото не е получило копие от констативния протокол и
не е било уведомено от ответника за извършената корекция. Едва със съобщенията
от 02.10.2018 г. (л.5) от 04.10.2018 г. (л.7) ищецът е разбрал за извършеното
преизчисляване и съответно не е осчетоводил фактура № ********** от
02.10.2018г. и дебитно известие № ********** от 30.09.2018г. към фактура №
********** от 30.09.2018г. Допълнително, посочените във фактурите от 30.09.2018
г. данни за потребена енергия са изначално незаконосъобразно установени ответника,
защото извършената корекция на данните е била в резултат на порочно
констатирания проблем с измервателното устройство. Следователно и дебитно
известие № ********** от 30.09.2018 г. към фактура № ********** от 30.09.2018
г. се явява издадено вследствие на некоректното поведение на ответното
дружество при извършаването на техническата проверка от 29.09.2018 г. и
съставянето на констативен протокол №
446921 от същата дата. Още повече, че ответното дружество изобщо не имало и
правото да извършва едностранно преизчисляване на данните, респ. едностранна
корекция на сметката на ищеца. В този ред на мисли претенцията на ответното
дружество за сумата от 2 743,44 лв. съгласно цитираното дебитно известие се
явява недоказана по основание и размер, доколкото по делото не се установи
точния размер на потребената от ищеца ел. енергия за месец септември 2018 г.,
за да се констатира и коректна промяна в данъчната основа на доставката по
смисъла на чл. 115 от ЗДДС.
По
изложените съображения въззивната жалба се намира за неоснователна, а
първоинстанционното решение като правилно ще се потвърди.
Предвид
изхода на спора в полза на въззивиемата страна следва да се присъдят
направените от нея разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК (л.
14 от възз. дело) в размер на 1 309 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция. Посочената сума е платена в брой,
съгласна приложения договор за правна защита и съдействие (л. 13 от възз.
дело), имащ характера на разписка в тази му част и доказващ заплащането на
сумата. Не следва да се уважи направеното от жалбоподателя възражение по чл.
78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото също
не надвишава съществено минималното предвидено такова по чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г., което възлиза на сумата от 1 164,28 лв. Следва да
се отбележи и че макар действително да е налице множественост на делата, имащи
сходство в главния спор с настоящото, то спецификите на настоящото дело, следващи
от претендираната въз основа на дебитното известие сума, завишават до известна
степен неговата фактическа и правна сложност и оправдават малко по-високият
адвокатски хонорар.
С оглед разпоредбата на
чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото въззивно решение не подлежи на касационно
обжалване. В случая дело се явява търговско по смисъла на ГПК, тъй като има за
предмет спор с участието на търговци, свързан изцяло или отчасти с регулирани
от обективното търговско право отношения (вж. Определение № 95 от 14.03.2014 г.
на ВКС по т. д. № 600/2014 г., I т. о., ТК). Това е така, доколкото и жалбоподателят
и въззиваемата страна са търговски дружества, а сключения между тях договор
представляват търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ, тъй като е
свързан с и обслужва упражняваното от всяка от страните занятие.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №
896 от 11.03.2020 г., постановено по гр. дело № 16893/ 2018 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, гр. отделение, с което е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че
„ГАРАНТ Турист – С. и В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Н., ул. „***, със законен представител В. С. Т., не дължи на
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г Данов“ № 37 сумата 18 399,36 лв. (осемнадесет хиляди триста деветдесет и девет
лева и 36 ст.), начислена по фактура № ********** от 02.10.2018г. за периода
20.07.2018 г. – 31.08.2018 г., и сумата от 2 743,44
лв. (две хиляди седемстотин четиридесет и три лева и 44 ст.), начислена по
дебитно известие № ********** от 30.09.2018г. към фактура № ********** от
30.09.2018г. за периода 01.09.2018 г. – 29.09.2018 г., включително и в частта
за разноските.
ОСЪЖДА „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул.“ Христо Г Данов“ № 37 да заплати на „ГАРАНТ Турист
– С. и В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Н., ул. „****,
със законен представител В. С. Т., сумата от 1 309 лв. (хиляда триста и девет лева), представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./
2./