М О Т И В И

 

към присъда № 145 от 18.07.2017 година, по н.о.х.дело № 3318/2016 година

по описа на Старозагорския районен съд.

 

                        С обвинителен акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимите А.М.Т. – роден на *** *** Конаре, област Пазарджик, ромски произход, български гражданин, без образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН ********** и С.А.С. – роден на *** ***, област Стара Загора, ромски произход, български гражданин, без образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН ********** са предадени на съд за това, че на 25.10.2014 година, по пътя между село Опълченец и село Мирово, област Стара Загора, в землището на село Опълченец, област Стара Загора, в съучастие помежду си, като съизвършители са причинили средна телесна повреда на В.М.Г., изразяваща се в счупване на челюст – престъпление по чл.129, ал.2 във връзка с ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с ал.1 от НК.

                        За съвместно  разглеждане в настоящия наказателния процес, за съвместно разглеждане е приет и граждански иск, предявен от пострадалия В.М.Г., солидарно против подсъдимите за сумата от 5 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от пострадалия неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на престъплението по чл.129 от НК, за което подсъдимите са предени на съд, ведно със законна лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. В иска се съдържа искане и присъждане на възнаграждението платено от пострадалия за правна помощ, както и да бъде конституиран по делото в качеството му на граждански ищец и частен обвинител.

                        В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Ст.Загора излага съображения, че поддържа обвинението, както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието, като пледира на подсъдимите да бъде наложено наказание “Пробация” за срок от две години, предвид наличието на едно изключително смекчаващо вината обстоятелство, а именно причинена, преди това, смърт на техен близък. По отношение на гражданския иск, предлага на съда да бъде уважен така както е предявен. Подробни съображения се излагат в хода на съдебните прения.

                        Подсъдимият А.М.Т. не се признава за виновен по повдигнатото обвинение и моли съда да бъде оправдан. Дава обяснения в края на съдебното следствие, като не отрича че е удрял пострадалия, но не счита че с това е извършил престъпление, тъй като не го бил ударил без причина.

                        Подсъдимият С.А.С. не се признава за виновен по повдигнатото обвинение и моли съда да бъде оправдан. Дава обяснения в края на съдебното следствие, като не отрича, че е бил на мястото където е бил нанесен побоя над пострадалия, но му причерняло пред очите и не помни точно какво е станало.

                        Защитникът на двамата подсъдими – адвокат И.П., излага доводи, че по делото не е доказано по един безспорен и несъмнен начин, че именно подзащитните му са причинили на пострадалия травматичното увреждане описано в обвинителния акт. Подробни съображения за това излага в пледоарията си пред съда и моли подзащитният му да бъде оправдан. Алтернативно поддържа искане да бъде приложена нормата на чл.132 от НК, тъй като намира, че подзащитните му са действали в състояние на афект, предизвикан от причинената по непредпазливост смърт на тяхната близка, вследствие на пътнотранспортното произшествие предизвикано от пострадалия преди това.

                        Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

 

                                                ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

 

                        Подсъдимият А.М.Т. ***, не е осъждан до момента и няма данни да има криминални прояви.

                        Подсъдимият С.А.С. ***, осъждан е и по делото има данни, че се движи в криминално проявена среда и това го охарактеризира, като личност с обществена опасност. От справката му за съдимост се установява, че с Решение № 21 от 25.10.2005 година постановено по н.а.х.дело № 325/2005 година по описа на районен съд град Чирпан, за извършено на 29.09.2005 година, престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 500 лева. Решението по това дело е влезнало в законна сила на 09.11.2005 година. Впоследствие, със споразумение имащо характера на влязла в сила присъда от 01.11.2012 година, постановена по н.о.х.дело № 434/2012 година по описа на районен съд град Чирпан, за извършено в периода от 25.07.2012 година до 31.07.2012 година, престъпление по чл.234в, ал.1 от НК, С. е осъден на наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца и на „Глоба” в размер на 100 лева. Изтърпяването на наказанието „Лишаване от свобода”, на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, считано от дата на влизане в сила на съдебния акт, а именно от 01.11.2012 година до 01.11.2015 година. Именно в изпитателния срок на това осъждане, подсъдимия С. е извършил настоящото престъпно деяние.

                        На 25.10.2014 година, пострадалия В.М.Г., около 13 часа пътувал с личния си автомобил по пътя между селата Опълченец и село Мирово, област Стара Загора. Г. бил ходил при своите родители в село Опълченец и се прибирал в град Пловдив. По това време, времето било дъждовно и мрачно. При пътуването си Г. излезнал от завой на прав участък между посочените две села. По същото време и място на прав участък по пътя се движели следните пешеходци – подсъдимия А.М.Т., живущата с него на семейни начала Т.А.С., сестра й В.А.С., както и майката на двете сестри – Руска Георгиева С.. Поради скоростта и моментната ситуация, водача на лекия автомобил – пострадалия В.М.Г. не успял да съобрази управлението на автомобила с намиращите се уличното платно пешеходци и с автомобила си ударил Руска Георгиева С., като по този начин причинил смъртта й. По отношение на настъпилото пътнотранспортно произшествие е образувано съответното наказателно производство, което няма отношение към настоящото дело. Несъмнено пострадалия Г., като водач на лек автомобил е причинил пътнотранспортно произшествие с последица настъпила смърт, но неговата виновност за това не е относима към настоящото дело и последвалите действия на двамата подсъдими. След настъпването на пътнотранспортното произшествие, пострадалия Г. веднага, слязъл от лекия автомобил и се обадил на телефонен номер 112, за да съобщи за случилото се и останал на мястото за да чака пристигането на полицията и на екипите на ЦСМП град Чирпан. Докато разяснявал на телефон 112 местоположението си и ситуацията, пострадалия видял, че в този момент към него бързо се приближил подсъдимия Т.. Още с доближаването си, без да каже нещо, подсъдимия Т. започнал да нанася удари с юмруци в областта на главата, в тилната област на пострадалия Г., при което последния политнал и паднал на земята. Въпреки уплахата си, Г. успял да се изправи и да се обърне към подсъдимия Т., който в това време отново го ударил с юмрук ви областта на лицето. Докато пострадалия се опитвал да се предпази от ударите на подсъдимия Т., към тях тичешком се приближил и другия подсъдим С.. Последния бил повикан от сестрите си – свидетелките Т. и В. С.ови. Още с идването си подсъдимия С. ударил с глава пострадалия Г. в областта на лицето и след това продължил да го налага с юмруци. Вследствие на този жесток побой пострадалия Г. пак паднал на земята, при което и двамата подсъдими продължили да го ритата и удрят по цялото тяло и главата, като го притискали и в локва пълна с вода. В този момента на мястото на инцидента пристигнал свидетеля С.И., който се намесил и застанал между пострадалия Г. и двамата подсъдими, с което преустановил побоя над Г.. Свидетеля И. също звънял на телефон 112 за да съобщи на случилото се. В този момент на мястото пристигал и първия екип на ЦСМП град Чирпан – свидетелите Т.М. и д.р В.Б.. Под натиска на тълпата роднини на подсъдимите, медицинския екип положил доста усилия за да отведе пострадалия Г. от мястото на инцидента до центъра на близкото село за да му окаже съответната медицинска помощ. Впоследствие пострадалия Г. бил настанен за лечение в УМБАЛ „Свети Георги”ЕААД град Пловдив.           

                        С оглед изясняване на получените от побоя травматични увреждания по тялото на пострадалия В.Г., по делото в неговата досъдебна фаза е назначена комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, която е изготвила заключение по писмените данни съдържащи се по делото. Видно от заключението на тази експертиза пострадалия В.М.Г. на инкриминираната дата 25.10.2014 година, вследствие на нанесения му побой е получил следните травматични увреждания: „Кръвонасядания, охлузвания и отоци на лицето и главата, счупване на лявата ябълчна кост, охлузвания на предната стена на гръдния кош и лявата лакътна става.”. От заключението на вещите лица става ясно, че счупването на лявата ябълчна кост представлява счупване на челюст. Останалите травматични увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Експертите са категорични, че описаните от тях травматични увреждания са причинени от удари с или върху тъпи предмети, като отговарят да се получени при нанасяне на побой с юмруци и ритници, както е възприето в описаната по-горе фактическа обстановка. По отношение на изложените твърдения, че е възможно травматичните увреждания да са и от пътнотранспортното произшествие, експертите са категорични, че деформациите по лекия автомобил не мога да причинят тези травматични увреждания. От заключението на експертите се установява, че побитостите със значителна хлътваща деформация по задната лява врата и тавана над нея са видимо причинени от ъгъл на железния стълб на електропровода и се намират зад масовия център на лекия автомобил, което налага извода, че при страничното блъскане на автомобила в стълба е последвало завъртане на автомобила по посока, обратна на часовниковата стрЕ.. При тези обстоятелства на водача на автомобила – пострадалия Г., е придаден импулс в резултат на възникналите центробежни инерционни сили в посока към бордното табло /волана/. В тази връзка с протокола за оглед на местопрестъпление няма описани налични зацапвания с кръв на детайли от купето и бордното табло. Ето защо според заключението на експертите, при конкретното пътнотранспортно произшествие, единствено охлузването на лявата лакътна става би могло да се получи от детайли на купето на автомобила – вътрешната повърхност на предна лява врата, като това охлузване е причинило болка. От описаните по-горе травматични увреждания, характер на средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.1 от НК, има счупването на челюстта. Съдът прие, като писмено доказателство по делото заключението на тази експертиза, като мотивирано, добросъвестно дадено и неоспорено от страните. В тази връзка съдът го ползва при формиране на вътрешното си убеждение, досежно получените травматични увреждания и начина им на получаване по тялото на пострадалия В.Г..

                        От друга страна по делото в неговата досъдебна фаза е обследван и въпроса дали двамата подсъдими са били в съС.ие на афект при извършване на пристъпното деяние. За изясняване на този, важен, относно правната квалификация въпрос на досъдебната фаза е назначена и изготвена комплексно психолого-психиатрична експертиза за всеки един от тях. Видно от заключението на комплексно психолого-психиатрична експертиза под № 52/2015 година, по време на деянието и след него подсъдимия А.М.Т. е бил в съС.ие само на емоционален стрес. Изпитал е силна уплаха и страх за детето и жена си, предвид настъпилото пътнотранспортно произшествие. Според експертите, макар и с висока интензивност, това съС.ие не би могло да повлияе трайно на поведението му, а обуславя импулсни действия и предизвиква предимно разстройство на двигателните функции за определен момент. Експертите са категорични, че не са налице клинични данни, състоянието на подсъдимия Т. да е покривало критериите на афект. Според тях Т. е бил в ясно съзнание, като действията му са били целенасочени и напълно мотивирани. Следователно по време на деянието, този подсъдим е разбирал свойството и значението на действията и постъпките си и е бил в състояние да ги ръководи. От заключението става ясно, че липсват данни за краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието на дееца, както и да е налице интелектуален дефицит. Подсъдимия е в състояние да дава достоверни обяснения. Видно и от заключението на допълнителната комплексна психолого-психиатрична експертиза под № 69/2015 година, подсъдимият А.М.Т. не е бил и в състояние на силно раздразнение при осъществяване на горепосоченото деяние. Съдът прие като писмени доказателства по делото основното и допълнителното заключение на описаната експертиза, като мотивирани, напълно компетентни и добросъвестно дадени. Съдът ги ползва при формиране на вътрешното си убеждение и постановяване на съдебния акт по делото.

                        Видно от заключението на комплексно психолого-психиатрична експертиза под № 53/2015 година, по време на деянието и след него подсъдимия С.А.С. е бил в състояние само на емоционален стрес. Според експертите, макар и с висока интензивност, това състояние не би могло да повлияе трайно на поведението му, а обуславя импулсни действия и предизвиква предимно разстройство на двигателните функции за определен момент. Експертите са категорични, че не са налице клинични данни, състоянието на подсъдимия С. да е покривало критериите на афект. Според тях С. е бил в ясно съзнание, като действията му са били целенасочени и напълно мотивирани. Следователно по време на деянието, този подсъдим е разбирал свойството и значението на действията и постъпките си и е бил в състояние да ги ръководи. От заключението става ясно, че липсват данни за краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието на дееца, както и да е налице интелектуален дефицит. Подсъдимия е в състояние да дава достоверни обяснения. Видно и от заключението на допълнителната комплексна психолого-психиатрична експертиза под № 70/2015 година, подсъдимият С.А.С. не е бил и в състояние на силно раздразнение при осъществяване на горепосоченото деяние. Съдът прие като писмени доказателства по делото основното и допълнителното заключение на описаната експертиза, като мотивирани, напълно компетентни и добросъвестно дадени. Съдът ги ползва при формиране на вътрешното си убеждение и постановяване на съдебния акт по делото.

                        Следователно въз основа на така изложеното и при съобразяване с фактите по делото и тяхната последователност, за съда се налага категоричния извод че, двамата подсъдими С.А.С. и А.М.Т. на 25.10.2014 година, по пътя между село Опълченец и село Мирово, област Стара Загора, в землището на село Опълченец, област Стара Загора, в съучастие помежду си, като съизвършители са причинили средна телесна повреда на В.М.Г., изразяваща се в счупване на челюст, с което са осъществили престъпния състав на престъплението по чл.129, ал.2 във връзка с ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с ал.1 от НК. За съда деянието е извършено в съучастие между двамата подсъдими, като съизвършители, тъй като и двамата са участвали в изпълнителното деяние на престъплението, тоест всеки един от тях съзнавайки участието на другия и възползвайки се от извършваните от него действия е участвал в осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението, като двамата взаимно с действията си са допринесли за настъпването на вредоносния престъпен резултат – причиняване на средна телесна повреда на В.М.Г.. И двамата подсъдими са преследвали тази цел с действията си, като са си помогнали взаимно. В случая се касае за типично резултатно увреждащо престъпление с определена степен на засягане.

                        Изложената фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимите /частично/, от показанията на свидетелите В.М.Г., Т.П.К., Т.В.М., В.С.Б., К.А.К., Ю.А.Й., Т.И.Т., С.Д.И., Пеньо С.Г., С.А.К., Б.А.С., В.А.С., Т.А.С., Д.К.В., Е.Дончева И., М.В.К., Божура Б.М. и А.А.А., заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза по писмени данни, както и заключенията на съдебно психолого-психиатричните експертизи и допълнителните такива и от другите събрани в наказателното производство доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 НПК.

                        Защитата по делото излага твърдения, че не може по един несъмнен и безспорен начин да се установи по делото, че подсъдимите са автори на причинената на пострадалия средна телесна повреда. Не спорят, че двамата подсъдими са били на мястото на инцидента. Излагат се доводи, че не е налице съучастие между двамата подсъдими. От друга страна подсъдимите бил много афектирани от случилото се пътнотранспортно произшествие и смъртоносния резултат от него. В тази връзка, защитата смята, че ако е извършено престъпление от страна на подсъдимия, то, то е по реда на чл.132 от НК, но не и по текста на чл.129 от НК, тоест наличието на физиологичен афект, съпоставен на базата на настъпилата смърт на техния близък от предизвиканото от пострадалия пътнотранспортно произшествие. Именно поради това и се стигнало да травматичното увреждане на пострадалия. Обобщено казано защитата, намира, че подсъдимите следва да бъдат оправдани по повдигнатото им обвинение, поради недоказаност на авторството или ако бъде признавани за виновни, то следва да е по текста на чл.132 от НК, при наличието на физиологичен афект при извършване на деянието. Аргументите за това са, настъпилата смърт на техния близък роднина. Тази версия, изложена от защитата, съдът приема, че представлява една защитна теза на подсъдимите, която обаче не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Напротив, като се разгледат събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, те несъмнено налагат извода, че именно подсъдимите А.М.Т. и С.А.С. са автори на причинената на пострадалия средна телесна повреда по описания по горе, във възприетата по делото фактическа обстановка, начин.

                        На първо място по делото не се спори, че на инкриминираната дата е възникнало пътнотранспортно произшествие, при което е настъпила смърт на Руска Георгиева С., която е майка на подсъдимия С.А.С. и на жената с която живее на съпружески начала, другия подсъдим – А.М.Т.. Не се спори по делото, че свидетел на произшествието е станал подсъдимия А.М.Т.. Не се спори и за това, че след пътнотранспортното произшествие, свидетеля В.М.Г. е получил травматично увреждане имащо характера на средна телесна повреда, като това увреждане е вследствие на нанесен му побой, а не от самото пътнотранспортно произшествие. Това за съда е безспорно установено и въз основа на приетото по делото, като доказателство, заключение на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Видно от него пострадалия В.М.Г. на инкриминираната дата 25.10.2014 година, вследствие на нанесения му побой е получил следните травматични увреждания: „Кръвонасядания, охлузвания и отоци на лицето и главата, счупване на лявата ябълчна кост, охлузвания на предната стена на гръдния кош и лявата лакътна става.”. От заключението на вещите лица става ясно, че счупването на лявата ябълчна кост представлява счупване на челюст. Останалите травматични увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Експертите са категорични, че описаните от тях травматични увреждания са причинени от удари с или върху тъпи предмети, като отговарят да се получени при нанасяне на побой с юмруци и ритници, както е възприето в описаната по-горе фактическа обстановка. По отношение на изложените твърдения, че е възможно травматичните увреждания да са и от пътнотранспортното произшествие, експертите са категорични, че деформациите по лекия автомобил не мога да причинят тези травматични увреждания. От заключението на експертите се установява, че побитостите със значителна хлътваща деформация по задната лява врата и тавана над нея са видимо причинени от ъгъл на железния стълб на електропровода и се намират зад масовия център на лекия автомобил, което налага извода, че при страничното блъскане на автомобила в стълба е последвало завъртане на автомобила по посока, обратна на часовниковата стрелка. При тези обстоятелства на водача на автомобила – пострадалия Г., е придаден импулс в резултат на възникналите центробежни инерционни сили в посока към бордното табло /волана/. В тази връзка с протокола за оглед на местопрестъпление няма описани налични зацапвания с кръв на детайли от купето и бордното табло. Ето защо според заключението на експертите, при конкретното пътнотранспортно произшествие, единствено охлузването на лявата лакътна става би могло да се получи от детайли на купето на автомобила – вътрешната повърхност на предна лява врата, като това охлузване е причинило болка. От описаните по-горе травматични увреждания, характер на средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.1 от НК, има счупването на челюстта. Въз основа на така изложеното за съда по делото се доказа по един несъмнен и категоричен начин, че пострадалия е получил травматичните увреждания и то именно след нанесен му побой. Само въз основа на тези изложени до момента доказателства не може да се приеме обаче по един несъмнен и безспорен начин, че именно двамата подсъдими са автори на причинената на пострадалия средна телесна повреда. В тази връзка съдът намери, че следва да съпостави установеното до тук, на показанията на разпитаните по делото свидетели, като вземе предвид и дадените и от подсъдимите обяснения.

                        На първо място това са показанията на пострадалия В.М.Г.. Съдът кредитира с пълно доверие показанията на този свидетел, като последователни, напълно логични и непроменени във времето. Този свидетел има напълно ясен и конкретен спомен за случилото се на 25.10.2014 година, изложените от него факти и обстоятелства са последователни и логични във всеки един момент от процеса. От неговите показания се установява, че след настъпилото пътнотранспортно произшествие, веднага се е обадил на телефон 112 /това се подкрепя и от приложената към делото разпечатка/, като по време на обаждането му е бил нанесен първия удар от подсъдимия Т., след което последвали няколко удара в лицето на пострадалия и ритници по тялото, като това е продължило около минута две. След първоначалната агресивна реакция на подсъдимия Т., към него се е присъединил и подсъдимия С.. Последния първо нанесъл удар с главата си в главата на пострадалия, няколко юмрючни удара в тялото и ритници, при което пострадалия бил съборен на земята и там побоя над него продължил, като двамата подсъдими дори натискали главата му в образувана от дъжда локва, и според пострадалия се опитали да го давят. Благодарение на случаен преминаващ оттам с автомобила си водач, побоя над пострадалия е бил прекратен. Пострадалия описва че, месец наред е бил в шок от случилото се е и е изпитвал страх да ходи при родителите си, тъй като се е опасявал, че саморазправата от страна на двамата подсъдими с него може да продължи и той отново да бъде набит. Нанесените му травми били много болезнени за него и вследствие на това, че можел да се храни пълноценно отслабнал 20 килограма. Сънят му станал неспокоен. Този свидетел е категоричен в показанията си относно това, че побоя над него е бил нанесен само от двамата подсъдими, както и че никой друг от присъстващите на инцидента не го е нападал допълнително. Както бе споменато по-горе съдът изцяло кредитира с доверие показанията на пострадалия, които от своята страна не са изолирани при съпоставка с останалия доказателствен материал по делото. На първо място се подкрепят от съдебно-медицинската експертиза, която дава заключение, че получените травматични увреждания, отговорят да са получени по време, място и начин описан от пострадалия. На второ място частично се подкрепят от обясненията са двамата подсъдими дадени в хода на съдебното следствие. И на следващо място се подкрепят от показанията на свидетелите станали очевидци на случилото се, а именно свидетелите К.А.К., Ю.А.Й. и С.Д.И. /последния изиграл решаваща роля по прекратяване на побоя над пострадалия Г./. Видно от обясненията на подсъдимия А.Т., дадени в хода на съдебното следствие, в съдебно заседание по делото проведено на тринадесети юни /лист 126 от делото/, същия твърди, че „Аз може да съм го ударил, обаче не помня. Само помня че едно, че съм го ударил ей тука /сочи областта на челюстта/, защото той все пак щеше да ми утрепе детето…..Ако бях малко по свеж, щях да го утрепя, не само да го бия. Той не само щеше да ми утрепе детето, той уби баба ми. Аз все пак със самичък човек, може да съм го ударил, но няма свидетели за тези удари, и той няма свидетели. На С.аз му се обадих по телефона, или жената му се обади, не помня…”. За съда, с тези обяснения подсъдимия Т. потвърждава изложеното от пострадалия и реда и начина на нанасянето на побоя върху него, а именно че първо подсъдимия Т. е започнал побоя над него и последствие се е появил и подсъдимия Стоянов, след като е бил повикан от близките си, за да продължи саморазправата си с пострадалия. Подсъдимия Т., дори заявява – „…щях да го утрепя, не само да го бия..” За това си свое убеждение, което по скоро представлява закана той изтъква причината – предизвиканото от пострадалия пътнотранспортно произшествие. Това поведение на подсъдимия говори, за явно незачитане на правовия ред на страна, зачестил при днешно време от страна на ромското население. За този подсъдим е напълно нормално и логично да раздава сам правосъдие на дадено лице предизвикало пътнотранспортно произшествие, без да се съобразява, че това е в компетентността на органите на които държавата е възложила функции за това. Напълно нормално е когато едно лице причини пътнотранспортно произшествие да понесе своята отговорност за това, ако е виновен, като това следва да бъде реализирано, след справедлив и законен процес съобразен с действащото право на съответната държава, но не и да бъда наказан на место от близките на пострадалото от произшествието лице. Това противоречи на правовия ред и води до произвол. За подсъдимия Т., въз основа на неговите обяснения, се налага извода, че след като е настъпила смърт от пътнотранспортното произшествие за неговата баба, то и водача на автомобила, следва да бъде убит. Що се отнася до обясненията на подсъдимия С., той не признава, че е нанасял удари на пострадалия. Заявява, че след като е видял майка си: „ Не си спомням, когато видях майка ми в какво състояние е, ми причерня и не помня какво е станало…… Не помня дали съм нанасял удари..”. На практика той не признава, но и не отрича, казвайки че му е причерняло. За нанесените от подсъдимия С. удари на пострадалия, по делото се установи, че се налице двама очевидци – свидетелите К.А.К. и Ю.А.Й.. От показанията на свидетелката К.А.К. /лист 55 от делото/ се установява, по един безспорен и несъмнен начин, че подсъдимия С. е нанесъл множество удари по тялото на пострадалия Г.: „След това стана и започна да удря човека, който я е блъснал….С.го удари с юмруци, с ритници. Човека даже викаше, че без да иска е направил катастрофата, не нарочно. Само Чоко /подсъдимия Стоян/ да удря човека….”. В тази насока са и показанията на другия свидетел очевидец, свидетеля Ю.А.Й. /лист 56 от делото/: „С.се развика: ”… Оле, майка ми си отиде”, „Майка ми си отиде”. Падна долу и като стана почна да удря шофьора /посочва пострадалия В.Г./. С ритници, с юмруци го удряше по цялото тяло. Удари го и с главата…..Аз от страх не отидох да ги разтърва….”. И поведението на този подсъдим е сходно на другия подсъдим – явно незачитане на правовия ред и целенасочено нанасяне на телени увреждания на водача, който е причинил пътнотранспортното произшествие, с цел получаване на възмездие, което обаче е напълно укоримо от страна на закона поведение. На база изложеното до тук и предвид наличието на тези двама свидетели очевидци, съдът приема, че безспорно двамата подсъдими по един жесток начин са нанесли побой на пострадалия по описания в изложената по-горе фактическа обстановка, начин. Съдът кредитира с доверие показанията на тези двама свидетели, като напълно логични и последователни и отговарящи на установените до този момент факти по делото. не се събраха доказателства които да оборят показанията на тези двама свидетели. Напротив налице са показанията на още един свидетел очевидец, които напълно подкрепят установеното до тук, а именно показанията на свидетеля – очевидец С.Д.И. / лист 58 от делото/. Този свидетел, управлявайки автомобила си е преминавал по пътя където се е случил инцидента и виждайки какво се случва е спрял автомобила и се е притекъл на помощ на пострадалия Г.. Той описва, че е видял пострадалия в едно окаяно състояние, целия окървавен и не е можел да говори адекватно. Категоричен е, че подсъдимите са му нанасяли удари, като дори го били положили в една локва, което подкрепя изложеното от пострадалия, че двамата подсъдими са се опитвали да го давят в локва вода, събрана от дъжда предвид времето тогава. Този свидетел описва, че подсъдимия С. бил много агресивен в поведението си и побоя над пострадалия. Съдът кредитира с пълно доверие показанията на този свидетел. До този момент той не е познавал лицата по делото, минавал е покрай мястото на инцидента случайно и поради това е станал очевидец на случилото се, като е положил максимални усилия да предпази от подсъдимите, пострадалия. За голямата агресия на двамата подсъдими и техните роднини се излагат съждения и в показанията на лекаря пристигнал на местопрестъплението с първата линейка, а именно свидетелката д-р В.С.Б.. От нейните показания се установя, че: „….Като пристигнах на мястото на инцидента заварихме разгневена тълпа, която ни посрещна твърде агресивно…..Бяхме подложени на физическа и вербална агресия от страна на тази тълпа. Казаха ми че има пострадал човек, за който съм длъжна да се погрижа. …Въведохме го в линейката и през всичкото време бяхме оплювани….на сантиметри от главата ми прелетя ботуш…”. Тази свидетелка е отишла на мястото на местопрестъплението, след като вече побоя над пострадалия е бил преустановен, но дори и тогава е била налице агресия от страна на близките на подсъдимите. В заключение лекаря – свидетелката Б., заяви, че екипа и се е чувствал омерзен и че за 38 години лекарски стаж, такова нещо не и се е случвало. За нея екипът и бил също в опасност. Като цяло всичко изложено до тук разкрива механизма на престъпното деяние извършено от двамата подсъдими, а именно че в съучастие помежду си са нанесли, чрез побой травматичните увреждания на пострадалия В.Г.. Доказателства в противната насока не се събраха. Всички други разпитани по делото свидетели с показанията си не опровергават така възприетото от съда но тук в мотивите си. Свидетелката Т.К. също е видяла последиците от побоя нанесен върху пострадалия, но не присъствала при самото нанасяне на побоя. В тази насока са и показанията на свидетелите Т.В.М., Т.И.Т., Пеньо С. Г. и С.А.К.. Съдът кредитира с доверие показанията и на тези изброени свидетели, като намира, че техните показания не променят така възприетата фактическа обстановка. Що се отнася до показанията на свидетелите Б.А.С., В.А.С., Т.А.С., Д.К.В., Елка Д.И., М.В.К., Божура Б.М. и А.А.А., съдът намира, че те с нищо не допринасят относно установяване на фактите по делото. Следва да се има предвид, че така изброените свидетели се намират в близки и родствени отношения с двамата подсъдими и може да се приеме, че имат интерес от изхода на делото. Всички тези свидетели, твърдят че не са виждали, на мястото на инцидента да е имало побой над пострадалия, но с показанията си не отричат напълно липсата на последици от побой над пострадалия. Съдът не кредитира с доверие показаният на тези свидетели, като приема, че те имат интерес от изхода да делото и предвид близките отношения с подсъдимите, целят прикриване на тяхното деяние, което за съда се доказа по един несъмнен начин от изброените по горе доказателства.  

                        Обобщено казано, от изложеното дотук съдът намира, че по делото по един несъмнен и безспорен начин се установи, че именно подсъдимите са причинили на пострадалия описаната в гореизложената фактическа обстановка травма, с което е осъществен престъпният състав на престъплението, визирано в разпоредбата на чл.129 от НК. По отношение на изложените доводи на защитата за наличието на едно афектно състояние у подсъдимите, което е допринесло за извършване на престъплението и наличието на престъпния състав на чл.132 от НК, то съдът намира, че фактологията по делото и събраните доказателства не налагат такъв извод. От заключенията на изготвените по делото комплексно психолого-психиатрични експертизи се установява, че подсъдимите не страдат от психично заболяване и към момента на деянието не са били в афект. Несъмнено и двамата подсъдими са били в състояние на силно раздразнение, гняв заради починалия техен близък, вследствие на предизвиканото от Г. пътнотранспортно произшествие, но това може да се приеме, че е допринесло за улесняване на извършването на престъплението по чл.129 от НК, но не и да бъде предпоставка да се приеме за наличие на престъпния състав по чл.132 от НК. Ето защо съдът намира, че с действията си подсъдимите по описания във фактическата обстановка начин са извършили именно престъпление по чл.129 от НК. В тази насока подробно и ясно експертите са обяснили защо не може да се приеме наличието на афект, е техните съждения съдът напълно споделя, както бе посочено и по-горе в мотивите. За съда деянието е извършено в съучастие между двамата подсъдими, като съизвършители, тъй като и двамата са участвали в изпълнителното деяние на престъплението, тоест всеки един от тях съзнавайки участието на другия и възползвайки се от извършваните от него действия е участвал в осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението, като двамата взаимно с действията си са допринесли за настъпването на вредоносния престъпен резултат – причиняване на средна телесна повреда на В.М.Г.. И двамата подсъдими са преследвали тази цел с действията си, като са си помогнали взаимно. В случая се касае за типично резултатно увреждащо престъпление с определена степен на засягане. Предвид на това, че и двамата подсъдими, са нанесли множество удари по един жесток начин на пострадалия, то не може да се установи, кой точно удар е предизвикал конкретната средна телесна повреда, но именно и в това се изразява наличието на съучастие, тъй като и двамата подсъдими са отговорни за нанасянето й. 

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

 

                        За да е налице престъпния състав на чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от НК е необходимо по делото да се установи по несъмнен начин, че деецът е причинил средна телесна повреда другиму и че деянието е извършено умишлено.

                        Въз основа на изложеното по-горе и при съобразяване с фактите по делото и тяхната последователност, за съда, се наложи категоричния извод че на 25.10.2014 година, по пътя между село Опълченец и село Мирово, област Стара Загора в землището на село Опълченец, област Стара Загора, подсъдимите А.М.Т. и С.А.С.са въздействал върху организма на пострадалия В.М. Георгиевв, което е предизвикало засягане на нормалното функциониране на системите на организма на човека. Касае е се за типично резултатно увреждащо престъпление с определена степен на засягане. От субективна страна подсъдимите са действали с пряк умисъл за причиняване на средна телесна повреда. Психичното отношение на подсъдимите, към причиненият съставомерен престъпен резултат е обективирано в поведението им, като за субективната страна и намеренията на обвиняемите, може да се направи извод от действията им. От характера, посоката и силата на въздействие върху телесната цялост на пострадалия Г. и предвид способа на извършване-чрез нанасяне на жесток побой по цялото тяло на пострадалия, характера на причинените преки телесни наранявания, води до обоснован извод по отношение на умисъла на дейците да причинят средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от НК.

                        Предвид гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимите са осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на посочената по-горе правна квалификация.

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

                        При определяне на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание “лишаване от свобода”, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.

                        В тази насока съдът отчете като смекчаващи вината на подсъдимите следното обстоятелство – раздразненото състояние в което са се намирали, двамата подсъдими, породено от причинената смърт на техния близък вследствие на настъпилото пътнотранспортно произшествие с участник и водач на автомобила, пострадалия впоследствие В.М.Г.. За подсъдимия Т. са налице и следните смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало и добрите му характеристични данни.

                        Отегчаващи вината на подсъдимия А.М.Т. обстоятелства не са налице.

                        Отегчаващи вината на подсъдимия С.А.С. са предишното му осъждане и лошите му характеристични данни.

                        При определяне на индивидуалните наказания на двамата подсъдими, съдът се съобрази освен с наличието на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства и с участието им в нанесения над пострадалия побой.

                        По отношение на подсъдимия А.М.Т., съдът намира, че независимо от наличието на смекчаващите отговорността обстоятелства, същия следва да понесе наказание над предвидения в закона минимум. Този подсъдим е станал свидетел на настъпилото пътнотранспортно произшествие и неговата реакция не е следвало да бъде насочена към саморазправа с пострадалия Г.. Т. пръв е нападнала Г. и това е сложило началото на побоя над пострадалия Г. и в същото време е дало и по голям импулс впоследствие и на другия подсъдим – подсъдимия С.. Ето защо съдът намира, че на този подсъдим съдът определи на наказание над предвидения в закона минимален размер, а именно – “Лишаване от свобода” за срок от две години. Съдът, за да наложи това наказание, се съобрази с поведението на дееца при извършване на престъплението и намери, че същия е действал с голяма агресивност и жестокост. Действително, пострадалия е допринесъл за настъпването на пътнотранспортно произшествие със смъртен резултат, но това не може да послужи за възникналата у подсъдимия агресия и да го оправдае. Напротив, в този случай подсъдимия е следвало да потърси правата си по съответния правов ред, а не да пренебрегва законоустановените правила и агресивно с действията си да причинява на пострадалия телесната повреда. Ето защо и настоящия съдебен състав намери, че целите на закона биха се реализирали с налагането именно на това наказание и то би изиграло възпиращата си роля дееца да не извърша други такива впоследствие. В тази насока съдът се съобрази и със смекчаващите отговорността обстоятелства и не наложи наказание над предвидения среден размер. За съда наложеното наказание отговаря на поведението на този подсъдим, тъй като с тези си свои действия тоя е предоставил възможността, и е улеснил и участието на другия подсъдим в изпълнителното дейния на престъплението, вместо да го възпре и да предостави на компетентните органи да свършат своята работа по отношение на водача причинил произшествието и в случай на негова виновност да си понесе отговорността за това. Следва да се има предвид и че престъпленията против транспорта са реализират при форма на вината непредпазливост, тоест липсва умисъла при извършването им, докато престъплението по чл.129 от НК е умишлено, тоест дадения деец е целял настъпването на вредоносния резултат, както е в разглеждания случай. Предвид на това, че подсъдимия не е осъждан към дата на извършване на деяние, както и към датата на разглеждане на делото, съда отложи изтърпяването на така наложеното наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години, считано от датата на влизане в сила на присъдата по настоящото дело. Съдът в тази насока намира, че максималния изпитателен срок, напълно оправдава целите на закона и би изиграл своята превъзпитаваща и възпираща роля спрямо дееца.

                        По отношение на подсъдимия С.А.С., съдът намира, че при него превес имат отегчаващите отговорността обстоятелства, както и това че същия следва да понесе наказанието „Лишаване от свобода” ефективно, поради което съдът намира, че следва да наложи наказание към предвидения в закона минимум. Този подсъдим се е включил в побоя над пострадалия в един по късен момент и неговите действия са били улеснени от другия подсъдим, който вече е бил нанесъл първите удари по пострадалия и донякъде е сломил неговата съпротива. Преди да се включи в боя над пострадалия, подсъдимия С. е разменил реплики с другия подсъдим на техния език, и след това е започнал ожесточения побой над пострадалия. В тази връзка съдът намира, че този подсъдим на место е получил информация кой е причинил пътнотранспортното произшествие и това е довело и до неговите последвали действия. Ето защо съдът намира, че на този подсъдим съдът определи на наказание към предвидения в закона минимален размер, а именно – “Лишаване от свобода” за срок от една година, което наказание да се изтърпи при първоначален „Общ” режим, съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Съдът, за да наложи това наказание, се съобрази с поведението на дееца при извършване на престъплението и намери, че същия е действал с голяма агресивност и жестокост. Действително, пострадалия е допринесъл за настъпването на пътнотранспортно произшествие със смъртен резултат, но това не може да послужи за възникналата у подсъдимия агресия и да го оправдае. Напротив, в този случай подсъдимия е следвало да потърси правата си по съответния правов ред, а не да пренебрегва законоустановените правила и агресивно с действията си да причинява на пострадалия телесната повреда. Ето защо и настоящия съдебен състав намери, че целите на закона биха се реализирали с налагането именно на това наказание и то би изиграло възпиращата си роля дееца да не извърша други такива впоследствие. За съда наложеното наказание отговаря на поведението на този подсъдим, и участието му в побоя над пострадалия. Съдът намира, че така наложеното наказание, напълно оправдава целите на закона и би изиграл своята превъзпитаваща и възпираща роля спрямо дееца, тъй като това наказание следва да бъде изтърпяно ефективно. От друга страна подсъдимия С. е осъждан на наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което наказание е било наложено по н.о.х.дело № 434/2012 година по описа на Районен съд град Чирпан. Присъдата с която е наложено това наказание е влязла в законна сила и породила своите последици на 01.11.2012 година. Изтърпяването на това наказание е било отложено за изпитателен срок от три години, който срок обхваща периода от 01.11.2012 година до 01.11.2015 година и настоящото престъпление се явява като извършено в изпитателния срок на това предходно осъждане. Ето защо съдът намира, че в разглеждания случай по отношение на това предходно осъждане са налице предпоставките на чл.68, ал.1 от НК, поради което и съдът го приведе в изпълнение, като това наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца следва да се изтърпи при първоначален „Общ”режим, съгласно разпоредбата на чл.57, а1, т.3 от ЗИНЗС. 

                        На основание чл.190 НПК съдът присъди в тежест на подсъдимите направените по делото съдебни и деловодни разноски, както следва подсъдимия А.М.Т., да заплати в полза по бюджетната сметка на ОД на МВР град Стара Загора сумата от 447.16 /четиристотин четиридесет и седем лева и 16 стотинки/ лева, представляваща направените деловодни разноски на досъдебната фаза – възнаграждения за вещи лица, подсъдимия Стоян А.С., да заплати в полза по бюджетната сметка на ОД на МВР град Стара Загора сумата от 447.16 /четиристотин четиридесет и седем лева и 16 стотинки/ лева, представляваща направените деловодни разноски на досъдебната фаза – възнаграждения за вещи лица, подсъдимия А.М.Т. да заплати в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща направените по делото съдебни и деловодни разноски – възнаграждения за вещи лица, както и подсъдимия Стоян А.С. да заплати в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща направените по делото съдебни и деловодни разноски – възнаграждения за вещи лица.

 

ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ

 

                        Предявен е граждански иск от пострадалия и частен обвинител В.М.Г., солидарно срещу подсъдимите А.М.Т. и Стоян А.С. за сумата от 5000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането за причинените му с престъплението неимуществени вреди. Съдът намира, че по отношение на подсъдимите в настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина на дееца. При определяне на размера на обезщетението, съдът се съобрази с прокламирания в чл.52 от ЗЗД принцип за определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди по справедливост. Категорията справедливост е обективна даденост, съобразена с установените обстоятелства по делото. В случая на пострадалият е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.1 от НК. Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че за справедливото обезщетяване в конкретния случай на претърпените от пострадалият болки и страдания, като вземе и оздравителния и възстановяващ периода, следва да се присъди обезщетение в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 25.10.2014 година, до окончателното изплащане на тази сума. В останалата част до размера от 5000 лева, така предявеният граждански иск се явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв. Също така, съдът присъди в тежест на подсъдимите, извършеното от пострадалия плащане по възнаграждение за адвокат по делото в размер на 1000 лева. Подсъдимите бяха осъдени да заплатят и съответната държавна такса изчислена на база уважената част от гражданския иск, а именно всеки един от тях да заплати ДТ в размер на по 60 лева.

 

                        ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

 

                        Причините и условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание, слабите морално – волеви задръжки и незачитане на телесната неприкосновеност на личността.

                        Водим от горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: