Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1115 21.03.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІ
граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 13645 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от Л.А.А., ЕГН **********,*** против
„Прокредит Банк (България) АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 26, с която е предявен отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл.
439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено спрямо ищеца, че не
дължи на ответното дружество сумата от общо 11 559,49 лева, от която главница в
размер на 7 135,75 лева, законна лихва в размер на 4423,74 лева за периода
08.07.2009 г. до 22.08.2018 г. – за които суми е издаден изпълнителен лист от
13.07.2009 г. по ч.гр.д. № 8051/2009 г. на РС Пловдив и е образувано изп. дело
№ *** по описа на ЧСИ ***, рег. № *** на КЧСИ.
В искова молба се твърди, че срещу ищцата е бил
издаден изпълнителен лист от 13.07.2009г. по ч.гр.д № 8051/2009г. на РС гр.
Пловдив, за сумата от 7135,75 лева, представляващи главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 08.07.2009г. до плащане на вземането. С
молба от 24.07.2009г. ответникът бил образувал изпълнително дело № 290/09 г.
срещу длъжника. По делото били извършвани изпълнителни действия, като със
запорни съобщения от 27.07.2009г. до всички банки били наложени запори върху
вземания на длъжника. Следващото действие по делото било извършено на
02.03.2012г., когато била изискана информация за длъжника от ТД НАП гр.
Пловдив. Ищцата твърди, че претендираните по изпълнителното дело суми били
погасени по давност. Посочва, че от запорното съобщение от 27.07.2009г. не били
извършвани никакви изпълнителни действия, които да прекъснат давността по
смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Доколкото взискателят не бил поискал и
съответно съдебният изпълнител не бил предприел принудителни действия, с които
да прекъсне двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК на 27.07.2011г.
изпълнителното дело било прекратено по силата на закона. Твърди, че в случая
приложение намирала петгодишната погасителна давност, която е изтекла в периода
27.07.2009г.-27.07.2014г. След прекратяване на изпълнителното дело по силата на
закона на 27.07.2011г. извършените впоследствие изпълнителни действия нямали
правно значение. По изложените съображения моли за уважаване на иска.
Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
исковата молба от ответника, с която взема становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Посочва се, че на ***. бил сключен Договор за
прокредит спринт от ***. между И.К.А.- кредитополучател, Л. А.А.- солидарен
длъжник, от една страна и „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД – кредитодател от
друга, като кредитодателят предоставил определените в договора парични суми.
Тъй като задължените лица не са изпълнили задълженията си по договора
„ПроКредит Банк (България)“ ЕАД предприело действия за удовлетворяване на
притезанието си по принудителен ред и се снабдило със заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 8051/2009г. по описа на Районен съд
– гр. Пловдив, като впоследствие било образувано изпълнително производство по
гр.д. № *** на ЧСИ ***. През 2013г. посоченото изпълнително дело било
прехвърлено на ЧСИ ***, като било образувано № *** На 01.08.2014г. бил сключен
договор за прехвърляне на вземания, по силата на който „Прокредит Банк“
(България) прехвърлило на „ЕОС Матрикс“ ЕООД процесното вземане. Ето защо
счита, че предявеният иск е недопустим,тъй като не е предявен срещу надлежна
страна. Към отговора прилага уведомление
за цесия. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Въвежда
възражение за прекомерност на направените от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение.
С определение от 31.10.2018 г. по делото е
конституирано „ЕОС Матрикс“ ЕООД в качеството на трето лице – помагач на
страната на ответника. В предоставения му срок за становище третото лице-
помагач не е депозирало такова.
По делото е постъпило становище от третото лице –
помагач с вх. № 5557/24.01.2019 г., с което поддържа изложените твърдения в
отговора на исковата молба. Счита, че процесните вземания не са погасени по
давност по изложените в отговора на исковата молба съображения. Счита, че в
случая следва да намери приложение ППВС № 3/18.11.1980 г., доколкото ТР №2 от
26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС няма обратна сила, във връзка
с което цитира съдебна практика.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното по делото копие на изпълнително дело № ***
по описа на ЧСИ ***, рег. № ***, с район на действие ***, се установява, че със
заповед за изпълнение от 09.07.2009 г., издадена по реда на чл. 417 от ГПК по
частно гр.
дело № 8051/2009 г. на ПдРС, ХІV гр. с-в, ищецът е осъден да заплати на „Прокредитбанк
/България/“ АД, ЕИК **********, сумата от 7135,75 лева – главница; 193,22 лева
- просрочена лихва за периода 05.03.2009 г. – 07.07.2009 г.; 146,26 лева – наказателна
лихва за периода 08.05.2009 г. – 07.07.2009 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 08.07.2009 г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 149,54 лева – държавна такса и 264,32 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на така издадената заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист
от 13.07.2009 г.
Установява се, че въз основа на издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист е образувано изп. д. № *** по описа на ЧСИ ***,
рег. № ***, с район на действие ***. С разпореждането за образуване на
изпълнителното дело, съдебният изпълнител е разпоредил извършването на редица
справки за имуществото на длъжника, като е наложил запор на банковите сметки на
длъжника Л.А. в „ОББ“ АД, като запорното съобщение е получено от банката на
31.07.2009 г. /л. 80/. Със запорно съобщение от 27.07.2009 г. е наложен запор
на банковите сметки на ищцата в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД /л. 10/. До
ищцата е изпратена и покана за доброволно изпълнение /л. 94/, от която е видно,
че същата не е връчена, като длъжностното лице – връчител е отбелязало, че
„няма такова лице на адреса“. С писмо от 08.09.2009 г., изходящо от ОД на МВР –
Пловдив, частният съдебен изпълнител е уведомен, че спрямо лицето Л.А. е
наложена мярка по чл. 76, т. 3 по ЗБДС, като е издадена Заповед № 8729 от
04.09.2009 г. на Директора на ОДП Пловдив. След това на 05.03.2012 г. частният
съдебен изпълнител е изискал информация за доходите на ищцата /л. 102/, като
такава информация е изискал и на 15.04.2013 г.
От Уведомление за извършено прехвърляне на вземане
/цесия/ - л. 24, се установява, че на основание договор за прехвърляне на
парични вземания /цесия/ от 01.08.2014 г. сключен между ответника „Прокредит
Банк /България/“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД и Приложение № 1 от 20.11.2014 г.
вземането на банката срещу ищцата Л.А. е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
ведно с всички лихви, привилегии и обезпечения, посочени в договора за кредит.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК искът следва да се основава
единствено на факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното
дирене. Това изискване не е свързано единствено с времето, а има значение да не
се допусне преразглеждане на въпроси от предмета на делото, като по този начин
се заобиколи забраната за непререшаемост на спорове, разрешени с влязло в сила
съдебно решение.
За уважаване на предявения иск ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване правопогасяванощо си възражение, като установи
изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на вземанията.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, като докаже
наличието на обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в
закона погасителна давност, както и да докаже възраженията си в отговора за
липса на пасивна процесуалноправна легитимация.
От приложените по делото доказателства, се установява, че ответникът е
продал вземането си към ищцата, чрез договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.08.2014 г. сключен между „Прокредит Банк /България/“ ЕАД
и „Еос матрикс“ ООД. Към договора е сключен и Анекс № 1 от 20.11.2014 г., част
от който е и Приложение № 1. Видно от Приложение № 1 към Анекс № 1 от
20.11.2014 г., вземането на банката по договор за прокредит спринт № ***,
страна по който е и ищцата по делото, е подробно индивидуализирано – посочен е
номер и дата на договора, сумата, която е отпусната, дължимата главница и
лихви, които съвпадат с посочените в издадената заповед за изпълнение от
09.07.2009 г. и изпълнителен лист от 13.07.2009 г. издадени срещу И.Н.А. – в
качеството му на кредитополучател и Л.А., в качеството й на солидарен длъжник, поради
което и без значение е обстоятелството, че в приложението срещу номер *** е
посочен само единия от солидарно задължените длъжници по договора, а именно И.Н.А.
Следва да се посочи и, че Приложение № 1 към Анекс № 1 от 20.11.2014 г. към
Договор за прехвърляне на вземания между „Еос матрикс“ ООД и „ПроКредит Банк
/България/“ ЕАД от 01.08.2014 г. е подписано от двете страни по договора за
цесия, поради което следва да се приеме, че със същото действително са
прехвърлени описаните в него вземания.
С оглед изложеното съдът намира за основателно твърдението на ответника, че
не е процесуално правно легитимиран да отговаря по настоящия иск, по следните
съображения:
Според задължителната съдебна практика/ Тълкувателно решение №142-7 от
11.11.1954г. ОСГК на ВС, Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.
№12/2009г., II т.о./, за да има действие договорът за цесия по отношение на
длъжника, той следва изрично да бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това
уведомяване да е направено от цедента /стария кредитор/, като това задължение
на цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Според цитираната съдебна практика законодателят е въвел изискването
съобщението за прехвърленото вземане да бъде извършено именно от стария
кредитор, за да се създаде правна сигурност за длъжника и за да се обезпечи
точното изпълнение на задължението му. Според решение №123/24.06.2009 г. на ВКС
по т.д. № 12/2009 г. ІІ т.о, законът не поставя изрично изискване за начина,
формата и момента на съобщаването на цесията, затова съобщаването може да се
извърши и в хода на съдебното производство /какъвто е настоящия случай/ и няма
как да бъде игнорирано като по правилата на чл. 235, ал. 3 от ГПК следва да се
вземе предвид като факт, настъпил след
предявяване на иска, който е от значение за спорното право. Характер на такова
съобщаване в хода на висящ процес няма самата искова молба, в случая самия
отговор на исковата молба, а връченото с него уведомление за извършена цесия,
изходящо от цедента и адресирано до длъжника. Установи се по несъмнен начин, а
и нямаше спор по този въпрос, че към отговора на исковата молба е
приложено уведомление /екземпляр от
което се намира на лист 24 от делото/, изходящо от цедента и адресирано до ищеца, с което го уведомява
за извършената цесия, като препис от това уведомление, ведно с препис от
отговора на исковата молба са връчени на ищеца с определението на съда по чл.
140 от ГПК на 11.01.2019 г. /в хода на процеса/ - л. 54.
По изложените съображения, съдът намира, че така предявения иск срещу
ответника по настоящото дело е неоснователен и следва да се отхвърли, без същия
да се коментира по същество, тъй като се установи, че ответникът не е страна по
твърдяното материално правоотношение.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора
при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но доколкото такива не се претендират и доказват,
то и не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло
предявения от Л.А.А., ЕГН **********,***
против „Прокредит Банк (България) АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Тодор
Александров“ № 26, иск за признаване на установено спрямо ищеца, че не дължи на
„Прокредит Банк (България) АД, ЕИК *********, сумата от общо 11559,49 лева, от
която главница в размер на 7135,75 лева, законна лихва в размер на 4423,74 лева
за периода 08.07.2009 г. до 22.08.2018 г. – за които суми е издаден изпълнителен
лист от 13.07.2009 г. по ч.гр.д. № 8051/2009 г. на РС Пловдив и е образувано
изп. дело № *** по описа на ЧСИ ***, рег. № *** на КЧСИ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението е постановено
при участието на „Еос матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, кв. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ №
6, сграда Матрикс Тауър, етаж 4-6, представлявано от *** Р.И.М.-Т., като трето лице - помагач на ответника „Прокредит
Банк (България) АД, ЕИК *********.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
ДГ