Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  68                                                   11.07.2019 г.                                                  гр. Средец

 

                                                          В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Районен съд – Средец, гражданска колегия,

в открито съдебно заседание на 19.06.2019 година,

в следния състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

Секретар Костадинка Лапова

Като разгледа докладваното от съдия Кр. Донева

гражданско дело № 184 по описа за 2019 г.,

За да се произнесе по реда на чл. 239 от ГПК, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр. Бургас против О.Л., гражданин на Норвегия, в която се твърди, че ответникът е страна по правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги от ищцовото дружество до водоснабден имот, находящ се в гр. Обзор, ж. к. „Простор“ ап. 31, за който в ищцовото дружество е открита и заведена партида с аб. № 953717 – за отчитане на водни доставки от 1 бр. измервателен уред. Поддържа се, че в качеството си на потребител на услугите ВиК /като собственик на имота/ по смисъла на Наредба № 4/14.09.2004 г. и като абонат на дружеството, съобразно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество, ответникът е следвало да заплаща консумираните услуги в 30-дневен срок от издаване на съответните фактури. Сочи се, че за периода от 18.11.2011 г. до 18.07.2018 г. по партидата на процесния абонатен номер са налице незаплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода на обща стойност 400,38 лева, осчетоводени в периода 25.07.2014 г. – 25.07.2018 г. посредством фактури №№ **********/25.07.2014 г. на стойност 25,81 лева, **********/25.08.2014 г. на стойност 2,17 лева, **********/23.12.2016 г. на стойност 349,27 лева, **********/25.07.2017 г. на стойност 18,14 лева и **********/25.07.2018 г. на стойност 4,99 лева. Твърди се, че показанията на измервателното средство в имота са отчитани от инкасатор при спазване на всички изисквания. Иска се осъждане на ответника да заплати сумите по фактурите, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 27.03.2019 г. до окончателното им изплащане, както и лихва за забава в общ размер 93,37 лева за периода от деня на падежите до датата на предявяване на претенцията, в това число по съответните главници, както следва: 11,99 лева за периода 25.08.2014 г. – 26.03.2019 г., 0,99 лева за периода 25.09.2014 г. – 26.03.2019 г., 76,35 лева за периода 23.01.2017 г. – 26.03.2019 г., 2,99 лева за периода 25.08.2017 г. – 26.03.2019 г. и 1,05 лева за периода 25.08.2018 г. – 26.03.2019 г. Претендират се направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Препис от исковата молба и приложенията са редовно връчени на ответника, който в законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подал писмен отговор, с който да изрази становище по исковата молба, да направи възражения, да ангажира доказателства и да упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, ал. 1 от ГПК, въпреки, че съдът му е указал последствията по чл. 133 от ГПК от неподаването на отговор. Съдът му е указал също, че ако не се яви в първото по делото заседание и не направи искане за разглеждането на делото в негово отсъствие, рискува по делото да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК.

Ответникът, редовно призован по реда на чл. 41, ал. 2 от ГПК, не се явява в първото с. з., като не е депозирал искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, в нарочна молба вх. № 1416/17.06.2019 г. поддържа исковата молба и иска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, след като обсъди искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение с оглед на представените по делото доказателства, го намира за основателно. Налице са всички изискуеми от закона предпоставки за това.

Срещу ответника неприсъствено решение може да се постанови при наличието на три кумулативни условия, които са налице в настоящото производство: липса на отговор на исковата молба, неявяване в първо съдебно заседание и липса на искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

За да се постанови неприсъствено решение трябва още: ответникът да е предупреден за последиците в случай, че не се яви в съдебно заседание и не даде отговор, както и искът да е вероятно основателен с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

В случая с Разпореждане № 354/28.03.2019 г. съдът е предупредил ответника за риска от постановяване на неприсъствено решение. Същият не е депозирал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото съдебно заседание и същевременно не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

По делото са представени писмени доказателства в съответствие с втората от изискуемите предпоставки на чл. 239, ал. 1 от ГПК. Доказателствата по делото създават у съда убеждението за вероятната основателност на предявените осъдителни искове за заплащане на задължения, произтичащи от консумирани ВиК услуги по издадени фактури с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и за мораторна лихва с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Приетите писмени доказателства установяват вероятната основателност на твърдяните в исковата молба обстоятелства: че ответникът е абонат на дружеството и че не е платил претендираната стойност на доставеното количество вода, осчетоводено посредством представените по делото фактури.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице всички предпоставки за издаване на неприсъствено решение против ответника, с което да бъде осъден да плати на ищеца претендираната сума 400,38 лева със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, лихва за забава в общ размер 93,37 лева за периода от деня на падежите до датата на предявяване на претенцията, в това число по съответните главници, както следва: 11,99 лева за периода 25.08.2014 г. – 26.03.2019 г., 0,99 лева за периода 25.09.2014 г. – 26.03.2019 г., 76,35 лева за периода 23.01.2017 г. – 26.03.2019 г., 2,99 лева за периода 25.08.2017 г. – 26.03.2019 г. и 1,05 лева за периода 25.08.2018 г. – 26.03.2019 г., както и направените по делото разноски в размер на 100 лева за държавна такса.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер на 100 лева, платимо от ответника.

Съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване, тъй като не съдържа констатация относно съществуването на спорното право, а само установява вероятната основателност на иска. Решението обаче подлежи на отмяна от въззивния съд при условията на чл. 240, ал. 1 от ГПК. Ответникът има на разположение и иск за оспорване на правото по чл. 240, ал. 2 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

 

                                             Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА О.Л., роден на *** г., гражданин на Норвегия, от гр. Обзор, Община Несебър, ж. к. „Простор“, бл. Б, ап. 31, да заплати на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛАЗАЦИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. “Генерал Владимир Вазов” № 3, ет. 4, ЕИК *********, представлявано от инж. Г. Й. Т., сумата 400,38 лева, представляваща равностойност на доставена, отведена и пречистена вода до партида с аб. № 953717, по издадени фактури №№ **********/25.07.2014 г., **********/25.08.2014 г., **********/23.12.2016 г., **********/25.07.2017 г. и **********/25.07.2018 г., с отчетен период по фактури от 18.11.2011 г. до 18.07.2018 г., ведно със законната лихва от 27.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумите 11,99 лева за периода 25.08.2014 г. – 26.03.2019 г., 0,99 лева за периода 25.09.2014 г. – 26.03.2019 г., 76,35 лева за периода 23.01.2017 г. – 26.03.2019 г., 2,99 лева за периода 25.08.2017 г. – 26.03.2019 г. и 1,05 лева за периода 25.08.2018 г. – 26.03.2019 г., представляващи лихва за забава върху главниците по фактурите, както и направените по делото разноски в размер на 100 лева за платена държавна такса.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и ОСЪЖДА О.Л. да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛАЗАЦИЯ” ЕАД – гр. Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                      

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: