Р Е Ш Е Н И Е №184
гр. Враца, 22
април 2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, в открито съдебно заседание на 16.04.2019 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като разгледа докладваното
от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, IV състав, Адм.д. № 186 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59, ал. 13 от ЗЗО, във връзка с чл. 144
от АПК.
Образувано е по жалба на ЕТ „Д.О.Д.“*** „О.м.к.“,
представляван от управителя О.Д.Д. против Заповед за налагане на санкции № РД-09-77/14.02.2019
г. на Директор на РЗОК, гр. Враца. С оспорената Заповед, на основание чл. 74,
ал. 5 от ЗЗО и чл. 395, ал. 1, т. 1 от НРД за медицинските дейности за 2018 г.,
е прекратен договор № 060119/2018 г. по отношение на изпълнител на ПИМП * О.Д.Д..
Санкцията е наложена за това, че * О.Д.Д. е отчела дейност пред РЗОК Враца, която
реално не е извършена, а е отразена от нея в Амбулаторен лист №
001994/21.12.2018 г.
В жалбата се твърди, че не е извършила
посоченото нарушение, че се касае за техническа грешка, както и че това е
единствен случай, в нейната дългогодишна практика и не е законосъобразно и
целесъобразно да понася наложената санкция. В съдебно заседание, чрез* С.Г., поддържа
жалбата, а в писмени бележки се позовава и на разпитаните по делото свидетели.
Моли съдът да съобрази и текста на чл. 407, ал. 1, б. „а“ НРД за 2018 г.
Ответната страна Директор на РЗОК, гр.
Враца, чрез процесуалния си представител * Е.Р. оспорва жалбата. Твърди безспорност
на извършеното нарушение, което като факт не се оспорва и от оспорващата, а
именно, че през месец декември 2018 г. е отчетен преглед на лицето Г.Ц.. Възразява
срещу заплатеното адвокатско възнаграждение и моли присъждане на юрисконсулстко
възнаграждение. В писмено становище подробно описва проведената процедура,
извършените действия и съставени актове, въз основа на които прави извод за
законосъобразност на издадената Заповед, поради което моли същата да бъде
потвърдена. Възраженията на оспорващата, касаещи
прегледите на други ЗОЛ, счита за неотносими към извършеното нарушение.
Доказателствата са писмени и гласни.
Административен съд Враца след като обсъди сочените в жалбата
основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С определение от 14 март
2019 г. настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните
и е дал указания за представяне на допълнителни доказателства.
Със Заповед № РД-09-21/09.01.2019 г. на
Директор на РЗОК Враца е наредено да бъде извършена тематична проверка на място
в лечебното заведение на изпълнител на медицинска помощ ЕТ „Д.О.Д.“, със задача
– изпълнение на клаузите на НРД за медицинските дейности за 2018 г., с период
на проверката от 10.01.2019 г. до 25.01.2019 г. Със същата Заповед са определени
проверяващите лица, които да извършат проверката. Заповедта е връчена на
проверяваното лице на 10.01.2018 г.
В писмено становище от 10.01.2019 г., * Д.
посочва, че поради грешка е пуснала амбулаторен преглед на лицето Г.Ц.Ц.,
вместо на Ц.И.Г., която е диспансерна при нея и подлежи на консултация с
невролог. Твърди, че не е имала умисъл за злоупотреба.
Съгласно Протокол от 25.01.2019 г., въз
основа на извършената проверка контролиращият екип е констатирал, че * О.Д., е
отчела в РЗОК Враца, чрез електронен отчет в определен от НЗОК формат с
амбулаторен лист № 001994/21.12.2018 г. първичен диспансерен преглед на ЗОЛ Г.Ц.Ц.,
дейност, която реално не е извършена. Протоколът е връчен на оспорващата на
25.01.2019 г.
С Докладна на комисия при РЗОК Враца №
12/18-5/16.01.2018 г. до Директор на РЗОК Враца, проверяващият екип е отразил,
че в хода на проверката е установено отчитане на дентални дейности от * К.Н.М.
на ЗОЛ Л.Р.М., с Амбулаторен лист № 000220 от 14.11.2017 г., които дейности
реално не са извършени. Посочено е, че обясненията по издадения Амбулаторен
лист не се приемат, тъй като не могат да бъдат приети за технически грешки по
смисъла на чл. 112, ал. 9, където е казано какви са техническите грешки.
С оспорената Заповед за налагане на санкции
№ 12/29.06.105/31.01.2018 г. на Директор на РЗОК, гр. Враца, на основание чл.
152, ал. 1 от НРД 2017 г., е прекратен договорът за денталните дейности по
отношение на * К.Н.М., * * от ЛЗ за ПИДП „Амбулатория за първична извънболнична
дентална помощ – индивидуална практика * К.Н.“ ЕООД по договор №
120491/27.04.2017 г. за оказване на ПИДП.
От свидетелските показания на свид. А.В.М. се
установява, че в *** работи като ** с * Д. от месец декември на миналата
година. През целия месец декември са записвали пациенти, тъй като това е периодът,
в който те могат да се запишат при друг лекар. За първи път работи като сестра
при личен лекар и за първи път набира пациенти, а натоварването е било огромно.
За конкретния случай, на 21 декември е дошла пациентка, която е казала, че е
оставила здравноосигурителната си книжка, нейната и на племенника си, но тъй
като й е прилошало са я вкарали веднага в кабинета. Това е книжка, в която се
отразява кой е личният лекар на пациента. Пациентката за която говори се казва Р..
Свидетелката се е заела да запише данните й, като при поискване на ЕГН, тя е
казала, че не си го знае, а относно името й е чула Г.. Пациентката е обяснила,
че има преживян инсулт, като през това време й е извършван преглед от
лекарката, която й е казала, че трябва да й пусне направление за невролог,
което тя е направила. През месец януари в кабинета при тях е дошла пациентка на
име Г., която е им е потърсила сметка за издаденото направление за невролог и тогава
са разбрали, че е станала грешка, но не се знаели с кого. След 2-3 дни е
извършена проверка от здравната каса. През месец февруари Р. е отишла при тях за
направление за кардиолог и са разбрали, че с нея е станала объркването на имената.
Свидетелства и за други несъответствия между данните от здравноосигурителната
книжка и действителните данни на пациентите.
От свидетелските показания на свид. Р.И.М.
се установява, че работи като * в болницата в ***. Тя е извършила преглед на Р. въз основа
на издаденото направление от оспорващата. Р. е нейна пациентка, познава я,
прекарала е инсулт през месец юни, редовно идва на прегледи при нея. Не е
проверявала направлението, тъй като данните от него се вкарват от техническо
лице, което работи при нея. Не изискват лични карти на пациентите си, а когато
имат повече пациенти необходимите данни се вкарват по-късно и по-късно се пишат
амбулаторните листове.
От свидетелските показания на свид. Р.Б.Б.
се установява, че през декември 2018 г. е била на преглед при * О.. Тя има
завършен четвърти клас и не може да чете, не си знае и ЕГН. Лекува я * М. –
предишната свидетелка, тъй като е прекарала инсулт. Отишла е при * Д. и е
записала * си Р. за личен доктор. Помни, че на 21 декември е отишла да си смени
личния доктор и понеже е имало много хора й е прилошало. Оспорващата я е
прегледала, пръскала й е нещо в устата, давала й е някакви хапчета и направление
за невролог. Тя знае, че е записана при нея като нейн личен доктор защото си е
оставила книжката да я запишат. Не знае какво пише в издаденото направление,
тъй като не знае да чете. Направлението е оставила при * М..
По делото са представени още жалба от Г.Ц.Ц.,
Амбулаторен лист № 1994 от 21.12.2018 г. издаден на пациента Г.Ц.Ц., декларации
от Г.Ц.Ц. и Ц.И.Г., медицинско направление издадено на Г.Ц.Ц., договор № 060119/09.05.2018
г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, сключен между НЗОК,
гр. София и оспорващия изпълнител на извънболнична медицинска помощ – ЕТ „Д.О.Д.“,
извадка от регистъра на пациенти за избрания от Р.Б. ** за периода 2000 – 2016
г., епикриза на Р.Б., амбулаторни листове на различни пациенти, за които е
констатирана грешка в имената.
При
така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от
заинтересована страна – адресата на акта в законоустановения срок /подадена на
20.02.2018 г. – л. 3, а заповедта е връчена на 09.02.2018 г. – л. 12/, поради
което същата се явява допустима за разглеждане по същество.
Съгласно чл.
20, ал. 1, т. 4 от ЗЗО - Директорът на РЗОК сключва, изменя и прекратява
договорите с изпълнителите на медицинска помощ на територията, обслужвана от
РЗОК, съгласно закона, НРД и правилника за устройството и дейността на НЗОК.
Съгласно чл. 59, ал. 11, т. 1, б. „а“ от ЗЗО - Директорът на
съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с
изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в
действащия НРД при отчитане на дейност, която не е извършена, установено по
реда на чл. 72, ал. 2, от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по
определен пакет – частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина,
който не е извършил тази дейност.
Съгласно чл. 59, ал. 11, т. 2 от ЗЗО - при повторно извършване
на нарушението по т. 1 договорът с изпълнителя се прекратява
изцяло.
Съгласно чл. 59, ал. 13 от ЗЗО - Управителят на НЗОК, съответно
директорът на РЗОК прекратява изцяло или
частично договорите с изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ в
случаите по ал. 11, т. 1 и 2, а в случаите по ал. 11, т. 3 и 4 налага финансова
санкция съгласно действащия НРД. Заповедта за прекратяване
на договора или налагане на финансова санкция подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Съгласно чл. 99,
ал. 2 от НРД за МД за 2018 г. - В случаите по чл. 59, ал. 11, т. 1 и 2 ЗЗО
договорът с ИМП се прекратява без предизвестие от страна на НЗОК по реда на
глава двадесет и първа – „Санкции при неизпълнение на договорите за оказване на
медицинска помощ“.
Съгласно чл. 398, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от НРД - Санкциите по този
НРД са прекратяване на договор. За всяко
констатирано нарушение се прилага съответна по вид и размер санкция.
Съгласно чл.
407, ал. 1, б. „а“ от Национален рамков договор за медицинските дейности между
Националната здравноосигурителна каса и Българския зъболекарски съюз за 2018 г.
/НРД/ - Управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция
"прекратяване на договора" при
отчитане на дейност, която не е извършена
от
изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет – частично, по
отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност. Втората алинея на същата
норма гласи, че при повторно извършване на нарушението по ал. 1 договорът с
изпълнителя се прекратява изцяло.
Съдът
с оглед вмененото служебно начало извършва проверка на всички основания за
неговата законосъобразност. Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, предвид действащите
законови текстове на чл. 20, ал. 1, т. 4, чл. 59, ал. 11, т. 1 и ал. 13 от ЗЗО, в кръга на неговите правомощия и при
спазване на съответната писмена форма.
По отношение
на фактическата обстановка, същата описана пълно и изцяло в издадената заповед,
страните не спорят, т.е. безспорно е, че * О.Д. е отчела извършена дейност на
ЗОЛ Г.Ц.Ц., отразени в АЛ № 001994 от 21.12.2018 г., които реално и спрямо това
лице не е извършена, а това съставлява нарушение на чл. 59, ал. 11, т. 1,
предложение първо, б. „а“ от ЗЗО. За извършено, обаче, нарушение от този вид
законодателят, предвид нормата на чл. 59, ал. 13 и в случаите посочени в чл.
59, ал. 11, т. 1 от ЗЗО, е предвидил частично прекратяване на договора. Цялостното
прекратяване на договора е предвидено при извършване на констатираното
нарушение - отчитане на дейност, която не е извършена, в случаите на
повторност, в който смисъл е нормата на чл. 59, ал. 11, т. 2 от ЗЗО, какъвто не
е настоящият случай.
Директорът
на РЗОК Враца е прекратил без предизвестие договорът с оспорващия изпълнител
изцяло. В заповедта, обаче, административният орган не е изложил обстоятелства,
че извършеното и констатирано нарушение
е повторно за съответния изпълнител на извънболнична медицинска помощ. По
делото, процесуалният представител също не твърди повторност, като същевременно
липсват и такива доказателства по делото. Обратно, изложените обстоятелства
навеждат на единствения възможен правен извод, че извършеното нарушение е първо
и единствено такова.
При липсата
на друго подобно нарушение, Директорът на РЗОК Враца е следвало да прекрати
договорът с изпълнителя на първична извънболнична помощ, единствено в частта по
отношение на неизвършената дейност, в който смисъл е чл. 59, ал. 11, т. 1 от ЗЗО. Този начин на разрешение при налагане на санкции за нарушаване на правни
норми на ЗЗО и НРД, е изрично и императивно предвиден от законодателя и не може
да бъде дерогиран от административните органи. Само и единствено при повторно
извършване на същото нарушение, в който смисъл е чл. 59, ал. 11, т. 2 от ЗЗО,
договорът с изпълнителя може да бъде прекратен
изцяло.
За пълнота
на изложението, съдът следва да отбележи, че НРД за МД за 2018 г. изрично
предвижда какви могат да бъдат технически, фактически или други грешки, за
които е предвиден и съответен ред за тяхното коригиране. Констатираното
нарушение не е сред предвидените грешки, които биха могли да бъдат приети за
такива и за които не би следвало да се налага санкция при условията на ЗЗО и
действащия НРД, в случая за 2018 г. Отчетената дейност по отношение на ЗОЛ Г.Ц
е такава, която не е извършена по отношение на това лице и е без правно
значение, че подобна дейност е извършена по отношение на друго ЗОЛ – Р.Б.. Показанията
на разпитаните по делото свидетели, дори и да бъдат приети за меродавни, нямат
правно значение. Няма правно значение и дали е налице умисъл, тъй като
отговорността по прекратяване на договора не е наказателна, а
административно-правна и за нея не се изисква установяването на вина, респ.
умисъл.
С оглед
на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът
намира оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга
на неговите правомощия и в съответната форма, но в нарушение на материалния
закон.
При
този изход на делото, основателно се явява искането на процесуалния
представител на оспорващата за заплащане на направените разноски по
производството, които следва да бъдат заплатени от бюджета на органа, издал
отменения акт, а именно НЗОК – чл. 22, ал. 1 от ЗЗО. По отношение на
възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение следва да
се има предвид, че същото е определено към предвидения минимум – чл. 8, ал. 3
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
който текст гласи, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2,
в която хипотеза попада настоящият спор, възнаграждението е 500 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед за
налагане на санкции № РД-09-77/14.02.2019 г. на Директор на РЗОК, гр. Враца.
ОСЪЖДА НЗОК София да заплати на ЕТ „Д.О.Д.“*** общо 510 лв.,
представляващи разноски в производството, в това число 10 лева д.т. и 500 лева
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: