О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Кюстендил, 15.05.2019 г.
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Савова в.ч.гр.
д.№197 по описа за
Производството е по реда на чл. 274
и сл. от ГПК.
Образувано
е по повод постъпила частна жалба вх.№4746/02.04.2019 г. и допълнителна частна
жалба вх.№4844/03.04.2019 г., депозирани от И.Д.А., ЕГН **********, чрез
процесуалния представител адв. В. Т.
от САС, със съдебен адрес:***, насочени срещу определение от 11.03.2019 г. по
гр.д.№192/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Дупница, в частта, с която
районният съд не е допуснал привличането
на ЧСИ Валентина Александрова и на „***“ АД като трети лица – помагачи на страната на
ответника.
Частният жалбоподател релевира доводи
за неправилност на постановеното определение в обжалваната част. Сочи се, че за
същия е налице правен интерес от привличането на третите лица – помагачи.
Посочва се, че спрямо съдебния изпълнител същият при съдебно отстраняване от
недвижимия имот би имал право да предяви
иск за вреди на основание чл.74, ал.1 ЗЧС, а спрямо взискателя „***“ АД-
иск по чл.499 ГПК. Иска отмяна на определението и конституиране на
третите лица – помачаги на тяхна страна.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната
страна не е депозирала отговор .
Кюстендилският
окръжен съд, след преценка на изложените в частните жалби доводи и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба от С. И. К. от гр. ***, срещу И.Д.А., с адрес: ***, с правно
основание чл.108 от ЗС.
В
срока по чл.131 ГПК в постъпилия от ответника писмен отговор е направено искане
по реда на чл.219, ал.1 ГПК като трето лице – помагач на бъде привлечен ЧСИ
Валентина Александрова – извършила публична продан на процесния имот, и „***“ АД, ЕИК ********* – взискател по изпълнителното дело, по което
е извършена публичната продан.
С
постановеното от ДнРС определение, в обжалваната част, искането по чл.219, ал.1 ГПК е оставено без уважение, като съдът е приел, че предпоставка за привличане
на трето лице – помагач е наличието на правен интерес за него от постановяване на благоприятно
решение по спора за съответната главна страна, т.е. когато съдебното решение по
някакъв начин може да се отрази на правното положение на третото лице.
Районният съд е приел, че в случая решението по делото не може да обвърже
посочените лица на осн. чл.226 ГПК, доколкото не е налице факултативно
необходимо другарство между ответника и посочените лице и че при неблагоприятен
изход на спора за подпомаганата страна, последната не би имала иск срещу
посочените трети лица, обоснован с изхода на делото, респ. с регресни права на
подпомаганата страна срещу подпомагащата. Приел е също така, че когато трето
лице оспорва правата на купувача на публична продан, съгласно разпоредбата на
чл.498, ал.2 ГПК, въводът на купувача се извършва срещу всяко лице, което се
намира във владение на имота, а то може да се брани само с иск за собственост,
като изходът от производството в случая не обуславя пораждане на право на иск
срещу съдебния изпълнител или взискателя.
При
така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
Частните
жалби са допустими, доколкото са подадени срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от
лице, имащо правен интерес от обжалване.
По
същество въззивният съд приема частна жалба вх.№4746/02.04.2019 г. за
неоснователна, а допълнителна частна
жалба вх.№4844/03.04.2019 г. за основателна. Съображенията в тази насока са следните:
Настоящия
състав на въззивната инстанция споделя напълно довода на районния съд, че не е
налице правен интерес за ответника от привличането на ЧСИ В. Александрова като
трето лице – помагач на негова страна, доколкото крайният съдебен акт не би
могъл да обвърже съдебния изпълнител. При неблагоприятен изход от
производството по отношение на ответника, същият може да предяви иск за вреди
от действията на съдебния изпълнител на осн. чл.74, ал.1 ЗЧСИ, но този иск е
самостоятелен и не е обусловен пряко от развилото се производство по иска с
правно осн. чл.108 ЗС. При съвпадане на решаващия извод на районният съд с този
на настоящата инстанция за неоснователност на искането по чл.219, ал.1 ГПК
досежно ЧСИ В. Александрова, то постановеното определение в тази част се приема
за правилно и ще бъда потвърдено.
Разпоредбата
на чл.499 ГПК установява, че ако с влязло в сила решение бъде установено, че
длъжникът не е бил собственик на продадения имот, купувачът може да иска внесената
от него цена, ако тя още не е изплатена на взискателите, а ако е била
изплатена, той може да иска от всеки от тях, както и от длъжника това, което е
получил. В този случая с оглед регламентацията на цитираната разпоредба, за
ответника е налице правен интерес от привличането на взискателя в
производството по иск с правно основание чл.108 ЗС. Публичната продан прехвърля
собствеността на продадения имот върху купувача, но само ако длъжникът е бил
собственик на имота. Ако възложеният имот не е бил собственост на длъжника и
съдът с влязло в сила решение установи това, купувачът, респективно
взискателят, на когото е възложен имота, съдебно се отстранява от купения на
публична продан имот. По силата на това решение настъпват последиците на
евикция. Те се изразяват в това, че отстраненият купувач има право да получи
внесената от него цена, а когато сумата е изплатена, освен платената сума
отстраненият купувач има право да иска и законната лихва върху получената сума,
считано от деня на внасяне на сумата по сметката на съдебния изпълнител и
направените разноски за участие в публичната продан. В този случай /когато
сумата е изплатена/ сумата се иска от тези лица, които са я получили – от взискателя
/взискателите / ако сумата е получена по разпределение/ и от длъжника /ако от
внесената сума е изплатен остатък на длъжника/. Това обуславя извода за
наличието на правен интерес от привличането на вискателя „***“ АД като
трето лице – помагач на страната на ответника. Приемайки обратното,
районният съд е постановил неправилно определение в тази му част и същото ще
бъде отменено и взискателят „***“ АД
ще бъде конституиран като трето лице – помагач на страната на ответника.
Определениeто
по чл. 220 ГПК
на въззивния съд , в т.ч. и потвърждаващо определение на първоинстанционен съд,
с което е отказано конституирането на трето лице помагач, не подлежи на
касационно обжалване, доколкото определенията, които подлежат на касационно обжалване,
са посочени изрично чрез нормите на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Касае се за процесуалноправна норма, която не може да бъде тълкувана
разширително – срвн.в тази насока т. 9а на ТР 1 от 9.12.2013 г.
на ОСГТК на ВКС.
Воден
от горното, Кюстендилският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от
11.03.2019 г. по гр.д.№192/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Дупница, в
частта, с която районният съд не е
допуснал привличането на ЧСИ Валентина Александрова като трето лице – помагач
на страната на ответника.
ОТМЕНЯ определение от 11.03.2019 г. по
гр.д.№192/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Дупница, в частта, с която ДнРС
не е допуснал привличането на „Юробанк България“ ЕАД като трето лице – помагач
на страната на ответника и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 220, във вр. с чл. 219, ал. 1 ГПК „***“ ЕАД, ЕИК ********* като трето лице – помагач на страната на
ответника И.Д.А., с адрес: ***/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Дупница.
Настоящото определение не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.