Р Е Ш Е Н И Е

 

№…….

 

Димитровград, 22.06.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

    Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

                                                            Съдебни заседатели:

                                                  Членове:

Секретар: Силвия Димова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1567 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че между ищецът „Теленор България“ЕАД  и ответника К.И.П. били възникнали договорни отношения по Договор за мобилни услуги от 29.10.2015г. Ответникът бил абонат на ищцовото дружество и имал клиентски №*********. Същият бил титуляр по предпочетения мобилен номер 0876/790316, с избрана абонаментна програма Резерв Стандарт 39,99 лева, с уговорен срок на действие до 29.10.2017г. Във връзка с този договор, абонатът сключил и договор за лизинг на 29.10.2015г., като при възползване от преференциални условия на Оператора взел на изплащане мобилно устройство „LG Leon Wihte“, което трябвало да плати на 23 месечни вноски в размер на 5,59 лева всяка, съгласно уговорен погасителен план по лизинговия договор. Посредством подписано между страните Допълнително споразумение от 16.09.2016г. ответникът преминал към абонаментен план Нонстоп 30,99 лева за срок до 16.09.2018г. По този договор той ползвал предоставените от ищеца мобилни услуги, като потреблението му било фактурирано под клиентски №*********. За потребените от ответника услуги за периода от 01.07.2017г. до 30.09.2017г. ищецът издал общо три фактури- №**********/01.08.2017г. за сумата от 54,93 лева, №**********/01.09.2017г. за сумата от 47,45 лева и №**********/01.10.2017г. за сумата от 27,57 лева. Въпреки издадените фактури, К.П. не заплатил ползваните от него мобилни услуги на обща стойност 129,95 лева. С Кредитно известие, издадено на 01.11.2017г. за извършена корекция по дълга е била сторнирана сумата от 6,38 лева, при което задължението за плащане вълзизало на сума в размер на 129,16 лева, платима в срок до 16.11.2017г. Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги в размер на 129,16 лева, ищецът прекратил едностранно сключения с него договор, като издал фактура №**********/01.12.2017г. с начислена обща сума за плащане в размер на 411,44 лева, от която 282,28 лева неустойка и 129,16 лева потребени и неплатени мобилни услуги от предходните отчетни периоди.  

На 15.01.2019г. ищецът депозирал в съда Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против К.И.П.. Образувано било ч.гр.д.№1138/2019г. по описа на РС-Димитровград, по което на 27.06.2019г. съдът издал Заповед №677 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея разпоредил на длъжника-ответник да заплати на кредитора-ищец сумата от 129,16 лева- незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за предоставяне на мобилни услуги от 29.10.2015г., за периода от 01.07.2017г. до 30.09.2017г., сумата от 19,69 лева- лихва за забава за периода от 17.10.2017г. до 18.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2019г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на общо 205 лева. Заповедта за изпълнение била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което съдът указал на ищеца възможността да предяви иск за установяване на вземането му към длъжника по реда на чл.422 от ГПК. Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество 129,16 лева за незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за абонатен №********* за периода от 01.07.2017г. до 30.09.2017г., ведно със законната лихва, считано от 15.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

Ответникът К.И.П., чрез назначения си от съда особен представител адв.К.К. депозира отговор на исковата молба, в който поддържа , че не оспорва иска по основание и размер, като счита същия за основателен и доказан. Намира, че от приложените писмени доказателства безспорно се установява, че страните са били в договорни отношения, като ответника е бил абонат на ищцовото дружество. От писмените доказателства безспорно се установявало, че ответника е потребил, но не е заплатил предоставените му през процесния период мобилни услуги. В проведеното на 09.06.2020г. особеният представител на ответника заявява, че признава иска, като желае съдът да произнесе решение при условията на чл.237 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.29 ал.5 от ГПК, съдът одобри така извършеното от особения представител на ответника действие по признаване на иска.

Според разпоредбата на чл.237 ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. Алинея 2 от същия член предвижда, че в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237 ал.1 от ГПК, доколкото особения представител на ответника е направил изрично изявление за признаване на предявения против него иск, като това негово действие е било одобрено от съда.

Спазени са и изискванията на чл.237 ал.3 от ГПК, доколкото признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК за основателен и доказан. Поради това, същия следва да бъде уважен, като бъде признато за установено по отношение на ответника К.И.П., че дължи на ищцовото дружество сумата от 129,16 лева за незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за абонатен №********* за периода от 01.07.2017г. до 30.09.2017г., ведно със законната лихва, считано от 15.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед №677/27.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1138/2019г. по описа на РС-Димитровград.

Предвид изложеното, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237 ал.2 от ГПК, не е необходимо да излага мотиви за това.

С оглед уважаването на исковата претенция ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по настоящото дело за държавна такса в размер на 25 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева и възнаграждение за особен представител- 150 лева.

            Предвид изхода на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от него разноски по заповедното производство, които са в размер на общо 205 лева, така както е посочено в издадената Заповед №677/27.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1138/2019г. по описа на РС-Димитровград.  

Водим от горното и на основание чл.237 ал.1 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.И.П., с ЕГН ********** ***, че дължи на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр.***тос Кинг, сумата от 129,16 лева /сто двадесет и девет лева и шестнадесет стотинки/ за незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за абонатен №********* за периода от 01.07.2017г. до 30.09.2017г., ведно със законната лихва, считано от 15.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед №677/27.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1138/2019г. по описа на РС-Димитровград.

 

            ОСЪЖДА К.И.П., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр.***тос Кинг, направените по настоящото дело разноски в размер на 355 лева /триста петдесет и пет лева/, както и разноските направени по ч.гр.д.№1138/2019г. по описа на РС-Димитровград в размер на 205 лева /двеста и пет лева/.

 

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                          СЪДИЯ: