МОТИВИ по В.Н.Ч.Х.Д № 172/2019 г. на Окръжен съд – гр.
Перник, НК, въззивен състав
Производството е по реда на глава ХХI от
НПК.
С присъда № 325 от 14.05.2019 г. по Н.Ч.Х.Д. № 1862 по
описа на Районен съд – гр. П. за 2018 г. подсъдимият А. А. В., с ЕГН: **********
е признат за невиновен за това, че на 29.08.2018 г. в ***, казал нещо
унизително за честта и достойнството на З.В.Н. в нейно присъствие, като я е
нарекъл „мръсна маймуно“, „***“ и „гледай там, ще ти копая дупка за тебе“ като
на основание чл. 304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.
С посочената присъда е отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан предявеният
от З.В.Н. против подсъдимия А. А. В. граждански иск за сумата от 5000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от тъжителката неимуществени вреди
от престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК – уронване достойнството, престижа и
доброто й име в обществото.
Срещу присъдата в срока по чл. 319 от НПК е постъпила въззивна жалба с вх.
№ 15514/28.05.2019 г. от страна на частната тъжителка З.В.Н., чрез процесуалния
й представител – адв. К.М. от ПАК. В същата се излагат доводи, че обжалваният съдебен
акт е неправилен, несправедлив и необоснован, доколкото не почива на събраните
по делото доказателства. Поддържа се, че инкриминираното деяние, а именно
изречените от подсъдимия спрямо тъжителката обидни думи и изрази, се доказвало
по несъмнен начин от доказателствения материал. Обръща се внимание, че
районният съд е подходил едностранчиво при анализа на последния като не е
кредитирал показанията на свидетелите, ангажирани от частното обвинение. По
тези съображения се иска обжалваната присъда да бъде отменена, като вместо нея
бъде постановена друга, с която подсъдимият да бъде осъден по повдигнатото
обвинение, а предявеният граждански иск уважен изцяло.
По постъпилата жалба не е изразено становище от страна на подсъдимия А. А.
В..
В разпоредително заседание по реда на чл. 327 и
сл. от НПК, проведено на 19.06.2019 г. въззивният съд е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото
не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или вещи лица, както и
ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
В открито съдебно
заседание, проведено на 03.07.2019 г., жалбоподателката З.В.Н. редовно
призована, се явява лично и с адв. М.. Последният поддържа жалбата, не прави
доказателствени искания. По същество излага доводи, че обжалваната присъда е
несправедлива спрямо доверителката му. Счита повдигнатото с тъжбата обвинение
за доказано от събрания по делото доказателствен материал като акцентира върху
показанията на разпитаните по инициатива на частното обвинение свидетели, чиито
показания косвено се подкрепяли дори от обясненията на подсъдимия. По тази
съображения иска постановяването на осъдителна присъда като моли да бъде уважен
и предявеният граждански иск.
В съдебното заседание
пред въззивния съд подсъдимият А. А. В., редовно призован, не се явява. Явява
се защитникът му адв. В., който оспорва жалбата, не прави доказателствени
искания. По същество излага доводи за правилност на обжалваната присъда, като
счита, че същата почива на събрания по делото доказателствен материал.
Акцентира върху обстоятелството, че твърденията, изложени в тъжбата, са
останали недоказани. Обръща внимание, че в показанията на свидетелите на частното
обвинение са налице съществени противоречия. Посочва, че действително
взаимоотношенията между страните по делото са влошени, но поддържа че
подзащитният му не е извършил престъплението, за което е предаден на съд. С
тези аргументи иска обжалваната присъда да бъде потвърдена.
Подсъдимият
В. не се явява пред въззивния съд, поради което и не му е дадена възможност да
дава обяснения и право на последна дума.
Пернишкият ОС,
след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от повереника на
частната тъжителка и от защитника на подсъдимия в съдебно заседание‚ и след
като в съответствие с чл. 313 и чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че
са налице основания за нейното отменяване и постановяване на нова присъда
поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при частично
тълкуване на доказателствата по делото, без те да са обсъдени съвкупно и в
съответствие със закона и с принципите на наказателния процес. При преценката
на същите доказателства, настоящият състав намери основания за промяна във
фактическата обстановка по делото и прие следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А.
А. В. е роден на *** в ***, с постоянен адрес:***, българин, български
гражданин, с *** образование, женен, работи в *** на длъжност ***, неосъждан, с
ЕГН: **********.
Подсъдимият В.
и частната тъжителка З.Н. са роднини, като В. е племенник на тъжителката.
Двамата живеят в една и същата жилищна сграда – къща в ***, на ул. ***, като В.
и семейството му обитават сутерена и първия етаж, а тъжителката и семейството й
– последния етаж. Подсъдимият живее в имота постоянно, докато Н. го обитава
само през летния сезон. Дворното място към къщата е фактически поделено между
двете семейства, като тази подялба не е оформена юридически, но всяко семейство
ползва отделен вход.
По повод на
имотни спорове и други разногласия отношенията между подсъдимия и тъжителката
са силно влошени и често избухват скандали като страните дори подават жалби по
различни поводи до съответните компетентни институции.
Доколкото
подсъдимият отглеждал животни в близост до имота и за целта използвал голямо
количество вода тъжителката пуснала жалба до „ВиК“ – гр. П.. В тази връзка
дружеството извършило проверка няколко дни преди инкриминираната дата като
предвид констатираните нарушения и на двете семейства били съставени актове
съответно наложени глоби. Подразнен от това подсъдимият решил да прекъсне
канализацията към етажа, обитаван от тъжителката, доколкото цялата къща била
свързана с помийна яма, намираща се в частта от дворното място стопанисвано от
неговото семейство. Решението В. взел мотивиран и от обстоятелството, че
канализацията и ямата били строени от неговия баща, като за почистването на
последната се налагало извършването на разходи, в които Н. отказвала да
участва. За да изпълни тези си намерения подсъдимият потърсил помощ от тъста си
свидетеля Ж. Т. (бивш служител на ***) и свой приятел – свидетелят Б. Б.. С
тяхна помощ В. прекъснал отходната канализация към етажа на тъжителката.
Доколкото това прекъсване, а и съставеният акт от „ВиК“ гр. П. налагало и
реконструкция на канализацията в частта от имота, стопанисвана от подсъдимия,
същият предприел съответните действия като за целта на инкриминираната дата –
29.08.2018 г. той, св. Т. и св. Б. извършвали необходимите изкопни работи в имота.
Тримата работили до обяд, като дейността им привлякла вниманието на
частната тъжителка, която междувременно установила, че отходната й канализация
е прекъсната. В тази връзка същата поискала обяснения от подсъдимия и към обяд
между двамата възникнало пререкание.
Като свършили работата си
подсъдимият и свидетелите обядвали, след което св. Т. и св. Б. си тръгнали в
ранния следобяд. Впоследствие около 14.00 часа по сигнал на тъжителката на
място в имота пристигнала полиция, като служителите продупредили подсъдимия да
не разговаря с леля си. След като полицаите си тръгнали, подсъдимият излязъл от
дома си като отишъл да се срещне със св. Б.. Към 17.00 часа В. се прибрал като
при влизането в дома си забелязал тъжителката. Между двамата отново възникнал
спор по повод събитията през деня като допълнително ядосан от посещението на
полицейските служители подсъдимият нарекъл Н. с думите „мръсна маймуно“ и „***“,
свидетели на което станали св. Н. Н. и св. Г. П..
От цитираните
по-горе инкриминирани изрази З.Н. се почувствала засегната, поради което внесла
тъжба срещу подсъдимия А.В..
По доказателствата:
Посочената фактическа
обстановка се установява от всички доказателства по делото – гласни: показанията на свидетелите: Н. И. Н.
(съпруг на тъжителката), Г. Б. П., Ж. Н. Т. (тъст на подсъдимия), Б. Б. Б., Г.
Ж. В. (съпруга на подсъдимия), В. А. А. (майка на подсъдимия) и Г. П. Г., както
и обясненията на подсъдимия В.; и писмени: писмо от Областна дирекция на МВР
гр. П. вх. № 32066/29.11.2018 г., писмо от РП – гр. П. с вх. № 33215/10.12.2018
г., писмо от „Вик“ гр. П. с вх. № 6440/27.02.2019 г., писмо от МВР, дирекция
Национална система 112 с вх. № 7417/08.03.2019 г., преписка вх. №
379600-8033/2018 г. и справка за съдимост.
Първоинстанционният съд е изложил мотиви относно
приетата от него фактическа обстановка, които обаче не почиват на пълен и
всестранен анализ на доказателствата по делото. Показанията на свидетелите са
обсъдени едностранчиво, като твърденията, изложени от свидетелите на защитата
са приети безкритично. Не са обсъдени противоречията между последните и
показанията на други свидетели по делото, както и обясненията на подсъдимия.
По делото са налице две основни групи свидетелски
показания – първата група обхваща показанията на св. Н. и св. П., а втората
група на св. Т., св. Б., св. В. и св. А., като към втората група доказателства
следва да се причислят и обясненията на подсъдимия В..
Повдигнатото с тъжбата обвинение относно
инкриминираните изрази „мръсна маймуно“ и „***“ въззивният съд намира, че се доказва по несъмнен
начин от показанията на св. Н. и св. П.. В тази връзка св. Н. е категоричен, че
около 17.00 часа на инкриминираната дата, докато той и тъжителката се намирали
в стопанисваната от тях част от двора, подсъдимият, откъм своето дворно място,
се обърнал към тъжителката с посочените думи. Действително при преценката на
неговите твърдения следва да се вземе предвид, че същият е съпруг на
тъжителката и за него е налице вероятна заинтересованост от изхода на делото,
но това само по себе си не може да обоснове недостоверност на депозираните от
него показания. Посоченият извод следва от обстоятелството, че същите се
подкрепят от показанията на св. П., за когото от своя страна не са налице
никакви основания от естество да поставят под съмнение неговите твърдения,
поради което и съдът ги кредитира. Действително последният свидетелства
конкретно само за обидния израз „мръсна маймуна“, но посочва, че е чул
подсъдимият да изрича и псувня спрямо Н.. Освен това св. П. е категоричен и че
спречкването между подсъдимия и тъжителката е настъпило около 17.00 часа на
инкриминираната дата, като посочва и конкретния повод, поради който е посетил
дома на семейство Н.. Уточнява и че е последвала реакция на отправените обиди,
но не помни дали тъжителката или св. Н. е отговорил на подсъдимия. На последно
място следва да се отбележи, че действително св. П. посочва, че само е чул
обидните изрази откъм двора на подсъдимия без да види последния. Това
обстоятелство обаче се обяснява с особеностите на терена, за който има данни,
че е с денивелация, а и поради съществуващата на място плътна ограда.
Независимо от това въззивният съд намира, че липсва съмнение относно
авторството на подсъдимия, доколкото липсват данни в двора на В. по това време
да се е намирало друго лице освен него, което освен това да има основание да
нарича тъжителката с обидни изрази с такова съдържание. Само за пълнота следва
да се отбележи, че действително между показанията на св. Н. и св. П. е налице
противоречие относно начина, по който последният е пристигнал в дома на
тъжителката – дали с автомобил или пеша, но това противоречие следва да се
приеме за несъществено, доколкото няма отношение към главния факт, предмет на
доказване по делото. Освен това същото се обяснява с обстоятелството, че
свидетелят често гостува в дома на тъжителката по различни поводи, поради
което, а и предвид напредналата си възраст, е възможно да не си спомня как
точно се е придвижил до там на инкриминираната дата.
Относно показанията на втората група свидетели
въззивният съд намира, че същите не разколебават обвинителната теза. В тази
връзка на първо място следва да се отбележи, че св. Т. въобще не е бил в дома
на подсъдимия в следобедните часове на инкриминираната дата, доколкото си е
тръгнал още към обяд като посочва час около 12.00 часа. От своя страна
свидетелите В., А. и Б. свидетелстват за спречкването между подсъдимия и
тъжителката настъпило към обяд – около 12.00 часа. Тези техни твърдения в
последна сметка се подкрепят и от показанията на св. Т., който също споменава,
че е забелязал по това време В. и Н. да разговарят, но не е чул разменените
помежду им реплики. В тази връзка следва да се отбележи, че от показанията на св.
А. и св. В. се установяват събитията на инкриминираната дата, настъпили до
около 14.00 часа, когато в имота е пристигнала полиция. Същите не изнасят
никакви твърдения относно поведението на подсъдимия впоследствие, поради което
и съдът не намира, че между техните показания и показанията на свидетелите на
частното обвинение е налице противоречие, доколкото двете групи твърдения се
отнасят до различен времеви период на инкриминираната дата. Освен това следва
да се обърне внимание, че за св. Т., св. В. и св. А. също е налице възможна
заинтересованост от изхода на делото, доколкото последните са близки роднини –
тъст, съпруга и майка, на подсъдимия В.. По изложените по-горе съображения
обаче въззивният съд кредитира показанията им, които намира за достоверни,
доколкото същите са логични, ясни и последователни без между тях да има
съществени противоречия.
На последно място следва да се обсъдят и
показанията на св. Б.. От същите се установява, че след 14.00 ч. на
инкриминираната дата, т.е. след като полицейските служители са напуснали дома
на страните, подсъдимият В. е излязъл и е отишъл при свидетеля, за да пият кафе,
ката срещата им продължила няколко часа. Установява се също, че след това –
около 16.00 часа подсъдимият е отишъл със свидетеля към дома си, като Б. е
останал отвън, а В. е влязъл в двора на къщата. На последно място самият св. Б.
посочва, че е забелязал спречкването между подсъдимия и тъжителката, но поради
мястото където се е намирал не е могъл да възприеме съдържанието на разменените
помежду им реплики. В тази връзка показанията на св. Б. не противоречат, а
косвено дори подкрепят показанията на свидетелите на обвинението, доколкото се
отнасят за същия времеви период от деня – 16.00 ч. – 17.00 ч. на 29.08.2018 г.
като също съдържат данни за възникнал в този момент скандал между подсъдимия и
тъжителката. Както се посочи и по-горе обаче свидетелят Б. не е възприел
съдържанието на казаното от страните помежду им, поради което и показанията му
не могат да разколебаят извода, че подсъдимият е изрекъл инкриминираните думи и
изрази, съответно да обосноват противната констатация.
Само за пълнота следва да се отбележи, че дори да
не са съществени по изложените по горе съображения, между показанията на
свидетелите на защитата също са налице противоречия, доколкото св. А. посочва,
че св. Б. е бил с подсъдимия при пристигането на полицейските служители към
14.00 часа, което обстоятелство обаче се отрича от последния, доколкото същият
твърди, че си е тръгнал преди това, както посочва и св. Т.. Освен това св. А.
свидетелства за конфликт между нея и дъщерята на тъжителката същия ден, но св. В.
посочва, че спречкването е било между дъщерята на Н. и подсъдимия. На последно място св. Б. посочва, че св. А.
също е присъствала на спречкването между сина й и тъжителката между 16.00 часа
и 17.00 часа на инкриминираната дата, но същата въобще не излага такива
твърдения.
Обясненията на подсъдимия съдът цени от гл.т.
двойствената им същност – на средство за защита и на доказателствено средство.
В настоящия случай решаващият състав намира, че същите имат основно защитна
функция, доколкото подсъдимият признава за конфликта между него и тъжителката и
повода за него, като признава и да е проявил агресивно поведение към леля си на
инкриминираната дата, но отрича да се е обръщал към нея с инкриминираните
изрази. Именно в тази последна тяхна част въззивният съд не кредитира
депозираните обяснения, доколкото същите се явяват изолирани от останалия
доказателствен материал.
Относно показанията на св. Г. въззивният съд не
намира за нужно да ги обсъжда подробно, доколкото същите съдържат единствено
данни за влошените отношения между подсъдимия и тъжителката, но не изнасят
никакви детайли относно инкриминираната дата, доколкото свидетелят е общувал
със страните в други дни и то по повод извършване на проверка по жалба на Н..
На последно място само за пълнота следва да се
отбележи, че обвинителната теза макар и само косвено се подкрепя и от писмените
доказателства по делото. Действително от същите е видно единствено, че на
инкриминираната дата между подсъдимия и тъжителката е възникнал конфликт по
повод прекъснатата отходна канализация, в хода на който същите са си разменяли
реплики. Независимо от това обаче предупредителен протокол е съставен само на
подсъдимия, което е индикация за агресивно поведение от негова страна.
Предвид така направения
доказателствен анализ въззивният съд намира, че очертаните по-горе две групи
свидетелски показания не са съществено противоположни по между си (с изключение
на обясненията на подсъдимия). В тази връзка и настоящият състав не счита за
необходимо да излага допълнителни мотиви относно доказателствения материал въз
основа на който формира решаващите си изводи по делото.
От правна страна:
Въз основа на събраните по делото доказателства
въззивният достигна до категоричен извод, че подсъдимият А. А. В. е осъществил
от обективна и субективна страна елементите от състава на престъплението обида
по чл. 146, ал. 1 от НК, за което е предаден на съд.
От обективна страна на 29.08.2018 г. в *** подсъдимият
е казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителката З.Н. в нейно
присъствие като се е обърнал към нея с думите: „мръсна маймуно“ и „***“. Изпълнителното деяние на
престъплението е осъществено чрез действие като на процесната дата подсъдимият
е изрекъл по отношение на тъжителката и в нейно присъствие инкриминираните
изрази. Последните по своето съдържание са унизителни за честта и достойнството
на З.Н. с оглед съществуващите към момента на извършване на деянието, а и към
настоящия момент, обществени разбирания за морал, приличие и почтеност,
доколкото приписват на тъжителката социално неприемливи пороци, квалификации и
поведение. В тази връзка и З.Н. е почувствала неудобство и унижение от
отправените спрямо нея изрази от страна на подсъдимия.
От субективна страна –
подсъдимият А.В. е действал при пряк
умисъл, доколкото е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните
му последици и е искал настъпването на тези последици. В тази връзка
подсъдимият е бил наясно, че използваните от него думи с оглед обществените
разбирания са унизителни за честта и достойнството на тъжителката, че изрича
същите в присъствието на последната, която ги възприема, като по този начин е
целял да засегне личната самооценка на пострадалата и чувството й за собствена
чест и достойнство.
По тези съображения и въззивният съд призна
подсъдимия А.В. за виновен по повдигнатото му обвинение – относно изразите „мръсна маймуно“ и „***“.
Подсъдимият В. обаче следва да бъде оправдан
относно израза „гледай там, ще ти копая дупка на тебе“. Посоченият извод следва
от обстоятелството, че отправянето на инкриминирания израз не осъществява от
обективна страна състава на престъплението обида. В тази връзка следва да се
отбележи, че съдържащите в него думи не изразяват позорящи или непристойни
квалификации, нито приписват на тъжителката неморални или недостойни качества.
По тези съображения и същите обективно не са от естество да засегнат нейната чест,
достойнство или добро име, нито да провокират отрицателно обществено отношение
или мнение спрямо нея. По тези съображения и въззивният съд не намира за нужно
да обсъжда останалите елементи от състава на престъплението по чл. 146, ал. 1
от НК относно израза „гледай там, ще ти копая дупка на тебе“.
По вида и размера на наказанието:
Предвид гореизложените правни изводи, съдът призна А. В. за виновен в
това, че е извършил престъпление по чл.146, ал.1 от НК, като намери, че са
налице условията на чл.78 а, ал. 1 от НК, доколкото за това умишлено
престъпление се предвижда наказание „глоба”, подсъдимият е пълнолетен, не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV-ти на глава VІІІ-ма от НК, както и от
престъплението не са причинени имуществени вреди. По тези съображения
настоящият състав счита, че на основание чл.78 а, ал. 1 от НК следва да
освободи подсъдимия от наказателна
отговорност за престъпление по чл.146, ал.1 от НК, като на същото основание му
наложи административно наказание „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева. При
определяне размера на наказанието, който е минимално предвиденият, съдът отчете
данните за личността на подсъдимия В. и в частност обстоятелството, че същият е
неосъждан. Освен това съдът взе предвид и обществената опасност на деянието,
като доколкото в настоящия случай то е последица от траен личностно битов конфликт
между тъжителката и подсъдимия, намира че същата е с ниска степен. По тези
съображения настоящият състав счита, че така определения размер на наказанието ще постигне целите на индивидуалната и
генералната превенция по чл. 36 от НК.
По
основателността и размера на предявения граждански иск:
От страна
на гражданския ищец З.Н. на основание чл. 45 от ЗЗД се претендира обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, вследствие на извършеното престъпление в
размер на 5000 лева. Предвид приетите правни изводи по делото, настоящият
състав намира предявената претенция за частично основателна. Наличието на
вредни последици в резултат на престъплението обида е една необорима законова
презумция, тъй като самото престъпно деяние е от такова естество, че неминуемо
засяга честта, достойнството и доброто име, при което безспорно настъпват и
морални вреди. Размерът, в който следва да бъде уважен предявеният граждански
иск, съдът прецени по справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД, като намира, че
сумата от 400 (четиристотин) лева е напълно реална за покриване на претърпените
морални вреди. В тази връзка и подсъдимият следва да бъде осъден да заплати
посочената сума на гражданския ищец, ведно със законната лихва, считано от
датата на извършване на деянието 29.08.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението. При определянето на този размер на обезщетение настоящият състав
съобрази естеството на извършеното и особеностите на конкретния случай –
обстоятелството, че обидните изрази са два на брой и те обхващат негативно
различни страни от личността на З.Н., а и техния характер. Същевременно в хода
на съдебното производство не се доказаха по-продължителни и по-емоционални
неблагоприятни последици от деянието за тъжителката. Освен това се установи, че
същото е провокирано от траен конфликт между страните. Поради това и съдът прие
за неоснователен и недоказан предявения граждански иск в частта над уважената
до пълния претендиран размер от 5000 лева.
По
разноските:
С оглед
изхода на делото пред настоящата инстанция – осъдителна присъда, и
предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият А.В. следва да бъде
осъден да заплати на З.Н. сумата от 400 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение, доколкото искането на частния тъжител е своевременно заявено
като заплащането на адвокатския хонорар се доказва от представения по делото
договор за правна защита и съдействие. Подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати на тъжителката и сумата от 12 лева, представляваща държавна такса за
подадената тъжба.
По изложените съображения съдът постанови своята
присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.