№ 1039
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20221100112866 по описа за 2022 година
Ищецът А. Н. Н. , ЕГН **********, твърди, че на 05.05.2021 г., на
републикански първокласен път I-8, между 317км.+320 м. в посока гр.
Харманли, водачът на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х3“, рег. № ****,
при движение с несъобразена спрямо пътните условия скорост, излиза от
завой, за да избегне удар в движещия се пред него автомобил, след което удря
намиращия се в близост до крайпътна канавка пешеходец А. Н.. За
процесното ПТП бил съставен АУАН, серия GA, № 371630/05.05.2021 г. по
описа на ОД на МВР- Хасково, сектор „Пътна полиция“. Твърди, че към
датата на настъпване на събитието отговорността на водача на лек автомобил
с марка „БМВ“, модел „Х3“, рег. № ****, била застрахована при ответника по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
полица № BG/02/120001758051, с период на застрахователно покритие от
26.06.2020 г. до 25.06.2021 г. Вследствие на ПТП ищецът получил множество
травматични увреждания в областта на левия крак, с оглед което
непосредствено след инцидента му е оказана медицинска помощ посредством
хирургическо обработване на раните в СО към „МБАЛ- Хасково“АД.
При последващ преглед от лекар специалист са били констатирани
изразен болков синдром в лявото коляно и данни за увреда на вътрешните
връзки и менискуса. В резултат на процесното ПТП на ищеца били причинени
1
неимуществени вреди, изразяващи се в изпитване на интензивни негативни
емоции като уплаха, стрес, притеснение, тревожност, напрегнатост и
раздразнителност, цялостно и физиологическо сътресение и смущение,
безсъние, интензивна болка в левия крак, частична невъзможност за
функционално и пълноценно ползване на долния ляв крайник, изпитване на
болка при сгъване и разгъване на колянната става, при изкачване и слизане на
стълби, при продължителен престой в изправено положение. Във връзка
проведеното медицинско лечение ищецът твърди, че е направил разходи на
стойност 340 лв. Твърди, че на 31.05.2021 г. е предявил претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение във връзка причинените му
имуществени и неимуществени вреди, вследствие на което била образувана
застрахователна преписка (наименувана щета) № ********** при ответника,
по която обаче било определено застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 4000 лв. Счита, че така определеният
размер на дължимото обезщетение е несправедлив и значително занижен, с
оглед което обосновава интереса си от завеждане на настоящото дело.
Поддържа, че ответникът дължи плащане и на законна лихва от 31.08.2021 г.-
датата на изтичане на 3-месечния срок за окончателно произнасяне по
входираната на 31.05.2021 г. претенция към застрахователя ответник.
Ето защо, предявява искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
съответно за сумата от 10 000 лв., съставляваща обезщетение за
неимуществените вреди от процесното ПТП, както и за сумата от 340 лв. –
имуществени вреди, представляващи медицински разходи. И двете претенции
са заявени, ведно със законната лихва за забава от 31.08.2021г. – датата, на
изтичане на 3-месечния срок за произнасяне на застрахователя по
предявената пред него извънсъдебна претенция. С протоколно определение
на СРС от открито съдебно заседание, проведено на 14.10.2022г. по гр. д.
№63154/2021г., е допуснато увеличение на иска за обезщетение за
претърпените неимуществени до сумата от 45 000 лв., при което делото е
изпратено на СГС по правилата за родовата подсъдност.
Ответникът ЗД „Б.И.“ АД , ЕИК ****, е подал отговор на исковата
молба по реда и в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск по
основание и по размер. Не оспорва наличието на валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, но оспорва обстоятелството
2
процесното произшествие да е настъпило по описания от ищеца механизъм,
както и да е по вина на водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х3“,
рег. № ****. Поддържа, че констатираните в приложените медицински
документи увреждания не съответстват на механизма на ПТП. Твърди, че
процесното ПТП е причинено изцяло по вина на ищеца, тъй като същият се е
движил по пътното платно без да се съобразява с движещите се по него
автомобили и по този начин сам се е поставил в опасност. Релевира
евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца
на същите основания. Оспорва иска и по размер като прекомерно завишен.
Оспорва ищецът да е претърпял твърдените в искова молба увреждания.
Моли за отхвърляне на исковете с присъждане на разноски по делото.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
Процесното ПТП е настъпило при следния механизъм:
На 05.05.2021 г., лек автомобил „БМВ X 3”, с peг. № ****, се е движел
по Републикански път I - 8, с посока от гр. Хасково за гр. Харманли със
скорост около 70 км/ч, и в района на км 317+320, за да избегне ПТП с
внезапно спрял пред него автомобил, водачът предприема маневра за
отклонение вдясно, преминава през банкета/крайпътната канавка, където
реализира ПТП със слезлия от по - предно спрял автомобил А. Н. Н..
От техническа гледна точка, причината за настъпване на процесното
ПТП е поведението на водача на лек автомобил „БМВ X 3”, който е
управлявал автомобила със скорост и дистанция, които не са му позволили да
спре в рамките на опасната зона, което е довело до извършване на маневра
отклонение в дясно, с цел предотвратяване на ПТП, при която е реализирал
ПТП с намиращия се вдясно от платното за движение пешеходец А. Н. Н..
Водачът на лек автомобил „БМВ X 3” е имал възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП, ако е управлявал автомобила
със скорост и дистанция, които да му позволят да спре в рамките на опасната
зона, без да настъпи съприкосновение със спрелия пред него автомобил и без
да му се налага да извършва маневра за заобикаляне от дясно с цел
предотвратяване на ПТП със спрелия пред него автомобил.
От анализа на данните може да се определи, че мястото, където е
3
възникнало първоначалното съприкосновение между автомобила и
пешеходеца е вдясно от платното за движение в посоката на лек автомобил
„БМВ X 3“.
Горното се установява от приетите по делото писмени доказателства,
неоспорени по реда на чл. 193 от ГПК, от проведените разпити на водача на
процесния автомобил „БМВ X 3“ Я.Я. и свидетеля - очевидец Л.Д., и от
приетото заключение на автотехническата експертиза на вещото лице Й.Й.,
което съдът кредитира като компетентно изготвено.
С Наказателно постановление №21 – 1253-000290 от 17.05.2021г., влязло
в сила на 04.18.2021г. на виновния водач са наложени адм. наказания глоба в
размер на 200 лв. на осн. чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.
От процесното ПТП за ищеца са настъпили следните увреждания:
разкъсно-контузна рана на лявото коляно по предно-страничната
повърхност, с изразен оток и кръвонасядане на околните тъкани,
ограничен обем на движения на левия долен крайник в областта на
коленната става, поради изразен болков синдром; разкъсване на задния
рог на вътрешния менискус, възпаление на латерален колатерален
лигамент, хондропатия на коленната капачка, възпаление на залавното
място на четириглавия бедрен мускул, възпаление на залавното място на
коленния капачен лигамен, възпаление на бурсите на задната мускулна
група на коляното;
разкъсно-контузна рана по предно вътрешната повърхност на лявата
подбедрица в горната й трета, с оток и кръвонасядане на околните меки
тъкани;
повърхностна разкъсно-контузна рана по предно вътрешната
повърхност на дясната подбедрица, с оток и кръвонасядане на околните
меки тъкани.
По своя медико-биологичен характер травмата на лявата колянна става е
причинила на ищеца трайно затруднение в движенията на левия долен
крайник за период по-голям от 30 дни. Последствията от тази травми са
обездвижване на левия крак в областта на коляното за дълъг период от време,
свързано с продължителната болка, както и неясната прогноза за пълното
излекуване.
Разкъсно-контузните рани, обработени хирургично, и мекотъканните
4
промени на левия долен крайник са причинили на ищеца временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, за всяко едно от уврежданията.
Последствията от тези травми са болка в периода на възстановяване и
остатъчни белези, с доживотен характер.
Травмата на ставата на лявото коляно е свързана с интензивна болка,
особено в първите 10-15 дни, която се е засилвала при движение, затихваща
постепенно в рамките на пълния възстановителен период от 2,5-3 месеца.
Раните са причинили на ищеца средна по сила болка, по-значима в първите 3-
5 дни, постепенно стихваща в рамките на възстановителния период от 10-14
дни.
Затрудненията в движенията на левия долен крайник в областта на
коляното са били значителни поради болката, изискващи обездвижване за
период от 2-3 седмици. В първите около 2 месеца е бил необходим
ограничаващ движенията режим с цел максимално щадене на крайника -
обездвижване в колянната става с ортеза, с първоначално отбременяване на
крайника на водоравна повърхност (легло).
До края на възстановителния период е било необходими щадене на
активните движения и избягване на повечето естествени движения за
коляното - тичане, клякане.
Колянната травма на ищеца представлява разкъсване на задната част на
вътрешния менискус в резултат на надпределно натоварване - удар и усукване
по оста при опорен крак. Вследствие на полученото травматично увреждане
са възникнали и описаните възпаления на съответните структури - тендинит и
инсерционит на латерален колатерален лигамент, хондропатия на пателата,
инсерционит на лигаментум квадрицепс фемурис, инсерционит на
лигаментум пателе и семимембранозус, семи- тендинозус бурсит. Налице са
ЯМР и клинични данни за увреда на вътрешния мениск на лявото коляно на
ищеца. Характерен ход на този вид травми е постепенно дегенеративно
изменение на ставните повърхности и съответно влошаване на движенията в
бъдеще.
Това се установява от заключението на изслушаната по делото СМЕ,
изготвено от вещо лице д-р Н., което съдът кредитира изцяло, и от приетите
по делото медицински документи, подробно обсъдени от вещото лице,
поради което съдът не ги обсъжда отделно.
5
В заключението е посочено също така, че извършените от ищеца
разходи, за които по делото са приети писмени доказателства, са били
необходими, за да бъде проведено навреме и правилно лечението на ищеца.
Като кредитира този извод на вещото лице и като взе предвид, че същото не е
било оспорено от страните, съдът приема от фактическа страна, че
процесните разходи са извършени в пряка причинна връзка с настъпилото от
ПТП увреждане.
При изслушването в открито съдебно заседание вещото лице пояснява,
че тежестта на травмата при ищеца е по-голяма, отколкото в обичайния
случай на скъсан менискус, именно поради медицинските данни са
разкъсване на роговете с възпаление на всички връзки около ставата, с
увреждане на ставните повърхности и на капачето на коляното, вкл. с бурсити
около здравата кухина. Всичко изложено говори за много сериозна травма на
коляното, с постоянна болка при стъпване и ходене, която ищецът не е успял
да притъпи с проведеното лечение, което предполага хронична болка до края
на живота. Сочи, че съвременен метод, който донякъде би могъл да избегне
ефектите от увреждането, е колянното протезиране.
За установяване на твърдените неимуществени вреди по делото е
разпитана свидетелката Д., майка на ищеца. Същата заявява, че
непосредствено след ПТП ищецът е бил откаран от Бърза помощ в болницата
в гр. Хасково. В началото успявал да се движи с помощта на брат си, но после
вече не му било възможно и казвал, че нещо в коляното му се е извъртяло.
Направил ядрено-магнитен резонанс. Свидетелката го взела да живее с нея и
сестра й, защото не можел да се грижи за себе си – да си обуе панталоните, да
си изпере дрехите, да си сготви. Около две седмици не смеел да се изкъпе,
само го обтривали с вода и оцет. Изпитвал силни болки и се страхувал от
инфекция. Около месец имал нужда от чужда помощ в ежедневието си.
Придвижвал се с патерица също около 3-4 седмици. С течение на времето
започнал да ходи повече, слизането и качването по стълби го затруднявало.
Случвало се от време на време коляното му да „се заключи“ и за кратко да не
може да ходи. Налагало се да почака малко време и след това отново можел
да ходи. Понякога издържал да ходи повече от половин час, друг път му се
налагало да седне да си почине. В началото употребявал обезболяващи най-
редовно. Обмислял операция, но се страхувал. Изнервил се след ПТП, не
6
обичал да говори за това. Преди тичал, карал ски, сега само йога успявал
частично да прави, но не било като преди. Към момента изпитва болки в
крака при промяна на времето. Не носел и къси панталони, защото казвал, че
като задуха вятър, го боли крака.
Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и собственика, респ. водача на процесното
МПС, към момента на деликта.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените
вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне
субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното
ПТП, осъществено по вина на застрахования при ответника водач, която
презумпция не беше оборена по делото, са налице всички посочени по - горе
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Противоправни
са действията на водача на увреждащия автомобил, по управление на същия
със скорост и дистанция, които не са му позволили да спре в рамките на
опасната зона, което е довело да предприемането на маневра по отклонение
вдясно, при което е реализирал удар с намиращия се в дясно от платното за
движение ищец.
Налице е валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към
момента на непозволеното увреждане, поради което застрахователят -
ответник дължи на основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД
репариране на действително причинените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от ПТП. Претърпените неимуществени вреди от
7
процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от полученото
травматично увреждане от ПТП от ищеца, посочено по – горе при излагане на
фактическата страна по казуса.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от
съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от
23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване с: броя и вида на
претърпените травматични увреждания; вида и сериозността на травмата на
левия долен крайник, както е описана по-горе при установяване на спора от
фактическа страна; силата и интензивността на болките и страданията,
продължили през целия възстановителен период от 2,5-3 месеца, като за
период около 15 дни, непосредствено след травмата, болките са били
интензивни; необходимостта от ползване на помощни средства за
придвижване –патерица, по време на възстановителния период; настъпилото
към момента физическо възстановяване на засегнатия крайник, но и
установените от СМЕ оточност и болезненост на коленната става, ограничена
флексия и затруднения при клякане и изкачване на стълби; възрастта на
ищеца – 49 г. към датата на ПТП – активна и трудоспособна възраст, в която
накуцваща походка и ограничения в движението на долния крайник в
областта на колянната става поради изразен болков синдром със сигурност
водят до промяна в начина и качеството на живот; неотработената
емоционална травма, установяваща се от свидетелските показания; неясната
прогноза за пълно излекуване и по-скоро прогнозата за влошаване на
състоянието на ищеца, поради дегенеративното изменение на ставните
повърхности, характерно за този вид травми, както и социално-
икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент, възлиза на 35 000 лева. Според съда тази сума е
достатъчна да компенсира търпeните болки и страдания от вредите,
причинени от процесното ПТП.
Искът за имуществени вреди е основателен за целия предявен размер,
доколкото от неоспореното от страните заключение на вещото лице се
установява причинната връзка между установените разходи и лечението на
травмата от процесното ПТП. Останалите предпоставки за уважаване на иска
съвпадат с вече посочените по отношение на иска за неимуществени вреди,
поради което съдът не ги сочи повторно.
8
Между страните не е спорно, че ищецът е предявил извънсъдебна
застрахователна претенция пред ответника на 31.05.2021г., но в срока по КЗ,
вкл. и до момента, ответникът не е изплатил обезщетение. Ето защо,
претенцията за лихва е основателна, както е заявена – считано от изтичане на
тримесечния срок на застрахователя за произнасяне, а именно от 31.08.2021г.
Възражението на ответника за съпричиняване на врeдоносния резултат
от ищеца съдът намира за изцяло неоснователно. От заключението на САТЕ
се установява с категоричност, че ударът е настъпил вдясно от платното за
движение, където лекият автомобил е навлязъл след предприемане на
маневра от страна на водача. Следователно, ищецът въобще не се е намирал
на платното за движение, нито го е пресичал. Ищецът се е намирал извън
платното за движение в момента на удара, поради което поведението му по
никакъв начин не е довело до настъпването на ПТП.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Я.
Димитров от САК, сумата 1 462,22 лв., съставляваща адвокатски хонорар,
съразмерно с уважената част от исковете.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и
сторените от него съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част
от исковете, а именно сума в рамер на 1 711,11 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника направените от него разноски, съобразно представения списък и
съобразно отхвърлената част от иска, а именно сумата от 106,67 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД “Б.И.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „****” № 87, да заплати на А. Н. Н., ЕГН
********** с адрес гр. София, ж.к. „**** следните суми:
- сумата от 35 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на
9
причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 05.05.2021 г., ведно
със законната лихва върху сумата от 31.08.2021г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 35 000 лв. до
пълния му предявен размер от 45 000 лева.
- сумата от 340 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди – разходи за лечение и възстановяване от
телесни увреждания от същото ПТП, ведно със законната лихва върху сумата
от 31.08.2021г. до окончателното плащане;
- сумата от 1 711,11 лева – разноски по делото, съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД “Б.И.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „****” № 87, да заплати на основание чл.38, ал.2
от ЗА на адвокат Я. Д. Д. от САК, сумата 1 462,22 лв., съставляваща
адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А. Н. Н., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. „**** да
заплати на ЗД “Б.И.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „****” № 87, сумата от 106,67 лв. - разноски по делото,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10