РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 310, 08.03.2019г., Пловдив
Апелативен съд, Пловдив, ІІ граждански
състав, на осми март, две хиляди и деветнадесета година, в разпоредително
заседание, като разгледа докладваното от съдия Дзивкова, въззивно гражданско
дело № 125 по описа за 2019 година, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258,
ал.1, предл. второ от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П на РБ против Решение № 491/17.12.2018г.,
пост. по гр.д.№ 491/2018, ОС, Хасково, в частта, в която П на Р Б е осъдена да
заплати на М.И.Б. обезщетение от 50 000лв.
за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение за
извършване на престъпление по чл.301, ал.1, пр. второ, алт. първа от НК, по
което е оправдан с Присъда №2/29.I.2015 г., постановена по НОХД 831/2013 г. на
Окръжен съд-Хасково, в сила от 13.02.2015г., ведно със законната лихва върху
сумата от 02.08.2015г. до окончателното й изплащане изплащане,като са присъдени
и разноски.
Във въззивната жалба се поддържа че
решението е неправилно, т.к. съдът не е съобразил размера на присъденото
обезщетение с принципа на справедливостта и е приложил неправилно нормата на
чл.52 от ЗЗД. Развива доводи по установените по делото факти. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част и да намали размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди. Не се правят нови доказателствени искания.
Постъпил е отговор от въззиваемата
страна М.И.Б., в който се поддържа, че решението е правилно и законосъобразно.
Счита, че съдът е обсъдил и анализирал подробно всички доказателства и е
определил един справедлив размер на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди. Моли за потвърждаване на решението. Няма нови доказателствени
искания.
Постъпила е и частна жалба против
Определение №76/30.01.2019, постановено в производство по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение
молбата на Прокуратурата за изменение на решението в частта за разноските.
Развити са съображения, че делото не е от фактическа и правна сложност, които
да обуславят присъждане на висок размер на разноските за заплатено от ищеца
адвокатско възнаграждение. Моли за намаляване на определените разноски.
Постъпил е отговор на частната жалба от
М. Б., в който се поддържа неоснователност на искането за намаляване на
разноските.
При проверка на допустимостта на
подадената въззивна жалба съдът констатира, че същата изхожда от страна в
производството, ответник останал недоволен от постановеното съдебно решение, насочена е против подлежащ на
обжалване съдебен акт, подадена е в
срок, поради което и се явява допустима. Не е дължима ДТ. Налице са предпоставките на чл.267 от ГПК,
поради което производството ще следва да бъде насрочено за разглеждане в ОЗ.
Ето защо и на осн. чл.267 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ :
Насрочва делото в ОЗ на 08 .04 .2019г.
от 13,30 ч.
Разпореждането е окончателно и не
подлежи на обжалване.
АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ :