Р
Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Град
София, 07.03.2019 год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание на седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
НЕДЕЛИНА СИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Виолета Йовчева ч.гр.дело № 473 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
435 - 438 от ГПК.
Образувано е по
жалба на Й.С.С. - длъжник по изпълнително дело № 3307/2018 по описа на частен
съдебен изпълнител С.Я.с рег.№ 884 по описа на КЧСИ, срещу разпореждане от 18.12.2018г. ПЧСИ П., с което е отхвърлено
искането на длъжника за намаляване на размера на адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят
поддържа неправилност на постановеното разпореждане в атакуваната част. Счита, че в случая определеното
адвокатско възнаграждение е прекомерно предвид фактическата и правна сложност
на изпълнителното дело и следва да бъде намалено до минимален размер от 200
лева, съгласно по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Поддържа,
че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба №1/2004г. е неприложима, тъй като не
са извършени изпълнителни действия от страна на взискателя. Моли съда да отмени
обжалвания акт на съдебния изпълнител и да намали присъденото адвокатско
възнаграждение до размера на сумата 200 лв.
Взискателят „ТС Б.“
ООД е депозирал писмено възражение, с
което оспорва жалбата. Поддържа, че е поискал предприемане на изпълнителни
действия, чрез посочен от него изпълнителен способ - налагане на възбрана, като
е предприел действия по снабдяване с нотариален акт за имотите на длъжника,
извършил е справки в имотната партида и е проучено имущественото състояние на
длъжника, поради което се дължи възнаграждение и за водене на изпълнителното
дело. Счита, че адвокатското възнаграждение е надвишило минималния размер по
чл. 10, т. 2 от Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер с 13 лв. и не
следва да бъде намалявано. Поддържа, че за главницата 17 798,05 лв. следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 531,97 лв., за
присъдените разноски в размер на 1 765,13 лв. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. и за законната лихва в размер на
5 444,20 лв. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер
на 301,10 лв. С оглед горните съображения, моли съда да потвърди обжалваното
разпореждане.
По делото са
депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от помощник - частен съдебен
изпълнител П., с които се заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на
страните и прецени данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело №
20188440403307 по описа на частен съдебен изпълнител С.Я.с рег.№ 884 по описа
на КЧСИ, е образувано въз основа на молба от „ТС Б.“ ООД от 04.12.2018г. срещу Й.С.С.
– длъжник, за принудително събиране на присъдената в полза на взискателя парична
сума в размер на 9100 евро, представляваща непогасен остатък от вземане, ведно
със законната лихва считано от 21.12.2015 г. и 1 765,13 лв. разноски, за
които е издаден на 08.10.2018 г. изпълнителен лист по гр.д. № 16250/2017 г. по
описа на СГС. Молбата е депозирана чрез адв. П.С., като към нея е представен договор за правна защита и съдействие, в
който е удостоверено, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лв. е заплатено в брой. В молбата за образуване на изпълнителното производство е
поискано да се наложи възбрана върху притежаван от длъжника недвижим имот, съгласно
приложен нотариален акт и на 16.12.2018г. е вписана исканата възбрана, наложена
с постановление от 04.12.2018г. на съдебния изпълнител.
По делото е налице
изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която е получена от него
на 14.12.2018 г., в която са посочени дължимите до този момент суми по
изпълнителното производство, както следва: 17798,05 лв. – главница, ведно със
законната лихва, считано от 21.12.2015г. до окончателното й изплащане, която
към 04.12.2018 г. възлиза на сумата 5350,09 лв., сумата 1 765,13 лв. –
разноски по делото и разноски по изпълителното дело – 1000 лв. адвокатско
възнаграждение, 126,30 лв. обикновена такса и 2129,76 лв. пропорционална такса
към 04.12.2018 г.
По делото е наложен
и запор върху банкова сметка ***азмер върху 1/3 от получавана пенсия, но не се
твърди и доказва вземанията, предмет на изпълнителния лист, да са заплатени
доброволно или принудително към настоящия момент.
На 14.12.2018г. е
подадено възражение от длъжника до ЧСИ С.Я., с което е поискано намаляване на
адвокатското възнаграждение до размера на сумата 200 лв., поради прекомерност.
С обжалваното разпореждане
от 18.12.2018г., връчено на длъжника на
21.12.2018г., е оставено без уважение искането за намаляване на адвокатското
възнаграждение.
Настоящият съдебен
състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния едноседмичен срок по чл.
436, ал. 1 ГПК на 02.01.2019г. / с оглед обективираното официално
удостоверяване, че кантората на ЧСИ С.Я.не е работила на датите 27.12.2018 г.,
28.12.2018 г. и 31.12.2018 г./
Разгледана по
същество, жалбата е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
Разпоредбата на чл.
78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата.
Съобразно
утвърдената съдебна практика, разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не
само в съдебните производства, но и в изпълнителните – определение №
403/01.12.2008г. по ч.гр.д. № 1762/2008г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на
ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение,
поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
В случая безспорно
взискателят има право на адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 200 лева. Спорният по делото въпрос е дали следва да се определи адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т.
2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В конкретния случай
взискателят в молбата за образуване на изпълнителното производство е посочил изпълнителен
способен - възбрана върху недвижим имот и
същата е наложена. Поради изложеното, съдът намира, че представителството на
упълномощения адвокат не се е свело единствено до образуване на делото и
възлагане на ЧСИ да предприеме всички действия по изпълнение, които счете за
необходими, а са налице реално извършени действия по правна защита и съдействие
в производството по делото, поради което на взискателя следва да бъдат
присъдени освен разноски за възнаграждението по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
2004 г. и такива за възнаграждение по чл. 10, т. 2 от същата Наредба. С оглед
горното, доводите на жалбоподателя, че не са предприемани изпълнителни действия,
са неоснователни. В тази връзка са основателни доводите на взискателя, че с
оглед липсата на плащане и към настоящия момент и евентуалната необходимост от
нови процесуални действия, се дължи възнаграждение за водене на изпълнителното
дело.
Съгласно чл. 10, т.
2 от Наредба № 1/2004г., в случая възнаграждението за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, следва да се
определи на база ½ от възнаграждението по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата. Така, при материален интерес в размер на 24 913,27 лв.,
минималното адвокатско възнаграждение, дължимо в изпълнителния процес, е в
размер на 638,69 лв. При
съобразяване с действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното
дело, съдът приема, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно и
претендираното адвокатско възнаграждение от взискателя в размер на 1000 лева
като прекомерно следва да бъде намалено до 640 лв. по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004г., поради което, общо дължимите
от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до размера
на сумата от 840 лева – за образуване и за процесуално представителство, защита и съдействие
по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
паричното вземане.
Предвид горното, доводът на взискателя, че адвокатско
възнаграждение следва да се изчислява за всяка отделна дължима сума, е неоснователен.
Материалният интерес, въз основа на който се изчислява адвокатското
възнаграждение, е сбор от дължимите суми в изпълнителния лист, като не следва
да се тълкуват разпоредбите, че за всяка сума се дължи адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.
437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК, настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника Й.С.С., разпореждане от 18.12.2018г.
по изпълнително дело № 20188440403307 по описа на частен съдебен изпълнител С.Я.,
с рег.№ 844 на КЧСИ, в частта, в която е отказано намаляване на размера на
приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение над сумата 840 лева до сумата 1000 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК размера на приетите за
събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение по
изпълнително дело № 20188440403307 по описа на частен съдебен изпълнител С.Я.,
с рег.№ 844 на КЧСИ, дължимо от Й.С.С. до размера на сумата 840 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Й.С.С. срещу постановление,
обективирано в съобщение № 064142/19.12.2018 г., по изпълнително дело №
20188440403307 по описа на частен съдебен изпълнител С.Я., с рег.№ 844 на КЧСИ,
в останалата част за намаляване на адвокатското възнаграждение за разликата над
сумата 200 лв. до сумата 840 лв.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.