Р Е Ш Е Н И Е № 187
гр.
Сливен 02.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на осемнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 123/2019 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на В.Д.К. с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. С.Р. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0804-000041/20.01.2019 г., издадена от Началник група към ОД на МВР – Сливен, сектор „ПП“ Сливен, с която за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 171, т. 1, б. „Б” от ЗДвП, на оспорващия е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца, а именно за 365 дни”.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност, тъй като не ставало ясно за кое от двете твърдени нарушения административният орган е наложил принудителната административна мярка. Твърди, че нищо от това, което е вписано в обстоятелствената част на заповедта не е извършено от В.К., поради което счита, че наложената ПАМ е без основание. В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв. Р., който поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Прави искане за отмяна на оспорения административен акт. Претендира разноски.
Административният орган в съдебно заседание не се явява. В писмено становище оспорва жалбата. Моли да бъде оставена без уважение.
Окръжна прокуратура Сливен редовно уведомена не изпраща представител.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Заповедта е връчена на 15.03.2019 г., а жалбата е подадена до АС - Сливен на 25.03.2019 г. с вх. № СД-01-01-1082.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото доказателства, и извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0804-000041/20.01.2019 г. е издадена въз основа на Акт за установяване на административно нарушение бл. № Д 916387 от 20.01.2019 г., затова, че на 20.01.2019 г. около 00.50 ч. в г. К., у. “Г. К.” като в. на МПС – Сузуки Суифт с рег. № …………. оспорващият, у. посоченото МПС, собственост на Н.И.К.. К. ***, като при покана да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер-Алкотест“ 7510 № АRDM-0204, категорично отказва. Във видимо н. с. е и лъха на а. На същия е издаден талон за медицинско изследване № 0030843 г., като в. не е дал кръвна проба за анализ. Не представя КТ към СУМПС.
С оспорената заповед е приложена ПАМ временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца, а именно за 365 дни на основание чл. 171, т. 1, б. “б” от ЗДвП и са отнети СУМПС № ……………….
По делото са приети докладна записка рег. № 804р-585/05.02.2019 г. от и. Ж.М., сведение рег. № 804р-531/01.02.2019 г. от И. Н. Н. Н. сектор „ПП“ Сливен, докладна записка рег. № 804р-504/31.01.2019 г. от м. и. Г.С.Г., възражение от В.Д.К. ***.
Като с. по делото са разпитани а. Г.С.Г., и. Ж.М. изготвил докладна записка, относно постъпилото възражение от В.Д.К., Н.И.К. – с. на оспорващия и Д. В. К. – с. на оспорващия. От показанията на с. Г.С.Г., се установява, че на посочената в АУАН дата са били
изпратени
от Директора на ОДМВР – Сливен, специализирана полицейска операция на
територията на г. К., съвместно с Началника на сектор „Пътна полиция“ и още
четири автомобила. Той бил съвместно с Началника на сектор „Пътна полиция“. В
северната част на града, се разминали с лек автомобил, който решили да проверят.
Обърнали след него, движейки се след него, той завил, надясно. Пуснали му
светлинен сигнал, на който той не реагирал. Пуснали му и звуков. Същият продължил
да се движи с около 20 км и спрял на около 100 м. Спирайки неговия автомобил,
тъй като той завил на следващото кръстовище наляво, те спрели до него от
дясната му страна, успоредно. С. Г. посочва, че жалбоподателят е излязъл от
автомобила, от ш. м., като в този момент с. му от дясната седалка се качила на
ш. м. По време на проверката на жалбоподателят е твърдял, че той не е к., а ж.
му. След покана да бъде изпробван за алкохол, същият отказал, като бил във видимо
н. с. В Полицейското управление в г. К. му съставили акт.
От показанията на с. Н.К. и Д. К. се установява, че те заедно с оспорващия са били на гости. Когато си тръгнали с. К. е ш., а жалбоподателят, тъй като бил пил, седнал отзад от л. с. – зад ш. с. С. К. посочва, че по пътя се разминали с автомобил на „Полицията“, тя завила към тях, но полицейската кола я настигнала и пуснали сирените. Не спряла веднага, а на завоя. С. й слязъл веднага от колата, защото имало дупка и нещо изхлопало. Заявява, че жалбоподателят е бил слязъл от колата, когато полицейският автомобил дошъл при тях. При извършване на проверката поискали само документите на с. й, а нейните не.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Настоящият състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е правилна и законосъобразна.
Съгласно чл. 172 от ЗДП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Към датата на издаване на административният акт със Заповед № 343з-86 от 20.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР Сливен е делегирана компетентност на издаващия акта орган и заповедта е издадена от компетентен орган.
Заповедта съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите основания за издаването й – обстоятелствата, съставляващи нормативно установените материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП.
Противно на изложеното в жалбата съдът намира, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз основа на АУАН, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето му. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е уреден в чл. 171 и чл. 172 от ЗДвП, като административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед са спазени.
Неоснователни се явяват доводите в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването й, тъй като за жалбоподателя не ставало ясно за кое от двете, посочени в обстоятелствената част на заповедта нарушения, е наложена принудителната мярка. В процесната заповед административният орган е описал обстоятелства, че жалбоподателят при управление на МПС отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, с което е нарушил чл. 174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП, както и не носи контролния талон от свидетелството за управление, с което е нарушено изискването на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Действително второто от посочените две обстоятелства е неотносимо към приложената ПАМ, поради което е налице непрецизност на процесната заповед. Това обаче не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а касае спазването на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл. 59 от АПК. Според настоящият съдебен състав изискването за форма на акта в случая е спазено, тъй като описанието и на неотносимо към ПАМ обстоятелство не препятства правото на жалбоподателя да разбере съдържанието на обективираното от административния орган волеизявление, нито пък препятства съдебния контрол, при положение, че са изложени релевантните фактически и правни основания за издаването на акта. Следователно заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата обстановка, посочена е нарушената от ЗДвП разпоредба – чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, посочено е правно основание за издаване на заповедта. От описаните в заповедта две нарушения, които са били установени при извършената проверка и за които на лицето е съставен АУАН, изрично е посочена приложимата материалноправна норма на чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП и не е налице съмнение за кое точно от така констатираните две административни нарушения е наложена ПАМ.
При издаване на обжалваната заповед са спазени и разпоредбите на материалния и процесуалния закон.
Субект на мярката по чл. 171, т. 1 б. "б" ЗДвП може да бъде единствено водача на автомобила. Жалбоподателят оспорва именно това обстоятелство, като твърди, че е отказал проба за алкохол, защото не е управлявал автомобила и затова спрямо него не може да бъде прилагана процесната ПАМ.
По делото са събрани гласни доказателства. Фактът на управление на МПС бе потвърден без колебание от с. – а. Г.Г.. Показанията са безпротиворечиви и изява на непосредствени възприятия, поради което изцяло се кредитират от съда. Същите не противоречат, а съответстват с писмените доказателства - документация от преписката. Не се констатира колебание или двусмислие, включително няма несъответствие между показанията дадени пред съда и отразеното в приложените по делото - докладна записка рег. № 804р-504/31.01.2019 г. и сведенията на с. по АУАН – о. И. Н., н. сектор „ПП“ Сливен. Нарушението е констатирано със съставен акт за административно нарушение, който, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила. Констатациите по акта не са оборени в хода на съдебното производство, а именно, че К. не е имал качеството на в., което е основното възражение. От събраните по делото доказателства, конкретно от показанията на с. Г., който категорично заяви „Ясно си го спомням господина, като се разминахме беше с шапка на главата, тъй като беше и студено времето“, които напълно съответстват на писмените доказателства съдържащи се в административната преписка, се установява, че оспорващият е у. МПС Сузуки Суифт с рег. № ……………. Показанията на с. К. – с. на оспорващия и Д. К. – с. на оспорващия, съдът не кредитира, тъй като от една страна те са заинтересовани от изхода на спора, а и същите са в противоречие с останалите по делото доказателства.
Принудителната
административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети
възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно
наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от
административния акт, с който се установява нарушение и се налага
административно наказание. С оглед преследваната цел за ограничаване на
евентуално противоправно поведение, в случаите по
чл. 171, т. 1, б. "б ЗДвП мярката се прилага до решаване на въпроса
за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца, както е и в
настоящия случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 предл. първо от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Същите не са опровергани. Административният орган е доказал обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП и обуславящи временното отнемане на свидетелството за управление на МПС на оспорващия до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 18 месеца. Следователно, са налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че обжалваната заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Предвид отхвърляне на оспорването се явява неоснователно искането на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски.
Във връзка с гореизложеното на основание чл.172, ал.2, предл. посл. от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Д.К., ЕГН ********** с адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0804-000041/20.01.2019 г., издадена от Началник група към ОД на МВР – Сливен, сектор „ПП“ Сливен, с която за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и на основание чл. 171, т. 1, б. „Б” от ЗДвП, на оспорващия е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца, а именно за 365 дни”, като неоснователна.
Решението е окончателно.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: