Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 16,03,2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански
състав, в публично съдебно
заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова,
като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА
гр.д.№6095 по описа на съда за 2020 г., на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от “А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от *** и ***, чрез юрк.И.Т., против Р.Х.К.,
ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо ответника на основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същият дължи
на ищеца сумата от 885,80 лева главница, 69,88 лева договорна лихва за периода
24,04,2018 г. – 06,08,2019
г., 60,23 лева мораторна лихва за забава за периода
07,08,2019 г.
– 27,08,2020 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване
на заявлението – 31,08,2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №4357/2020 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу
която длъжникът е възразил. Сочи се, че на 11,04,2018 г. между “***“ ООД и
ответника е сключен договор за кредит „***“ №***, по силата на който на
ответника е предоставен револвиращ кредит в
максимален размер от 900,00 лева, под формата на разрешен кредитен лимит,
усвояващ се чрез МКК Аксес Финанс/АйКард/Виза. Сочи се, че ответникът е усвоил заемната сума,
като вследствие на извършените операции по картата дължимата главница е в
размер на 885,80 лева. Сочи се, че на 28,01,2020 г. е било подписано Приложение
№1 към договор за цесия от 11,11,2016 г. между “***“
ООД и ищеца, по силата на който вземането на “***“ ООД към ответника е
прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Сочи се, че в договора страните са уговорили както
договорна лихва, така и мораторна лихва за забава. В
заключение моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че
същия дължи на ищеца сумата от 885,80 лева главница, 69,88 лева договорна лихва за периода
24,04,2018 г. – 06,08,2019
г., 60,23 лева мораторна лихва за забава за периода
07,08,2019 г.
– 27,08,2020 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване
на заявлението – 31,08,2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноските от заповедното и исковото производство. В
молба, депозирана преди последното с.з., проц.представител
на ищеца развива подробни съображения в подкрепа на искането си.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен
отговор чрез адв.З.М. от ПАК, в който сочи, че искът
е неоснователен. Оспорва се активната процесуална легитимация на ищеца. Твърди
се, че всички суми са платени. Твърди се, че в исковата молба са налице
противоречия относно отпуснатия максимален размер на кредита. Прави се
възражение за прекомерност на претендираното юрк.възнаграждение. Претендират се разноски. В с.з. проц.представител на ответницата сочи, че не са налице
предпоставките за уважаване на иска.
Съдът като
прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна:
От приложеното
ч.гр.д. №4357/2020 г. на ПлРС се установява, че
ищецът е депозирал пред ПлРС заявление срещу за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като с разпореждане
от 31,08,2020 г. заявлението е отхвърлено по отношение претендираните
неустойка и разходи и такси за извънсъдебно събиране, а на същата дата е
издадена заповед за изпълнение за процесните суми.
Установява се, че длъжника в ч.гр.д. е възразил по реда на чл.414 от ГПК, като
е приложели платежни документи, и след дадени указания до заявителя, е
депозирана искова молба, по която е образувано настоящото дело. Установителният иск е предявен в законоустановения
едномесечен срок, поради което е допустим.
От
представения по делото препис на Договор за кредит „***“ от 11,04,2018 г., сключен
между „***“ ООД в качеството на кредитодател и Р.Х.К.
в качеството на кредитополучател се установява, че по силата на това съглашение
кредитодателя е предоставил на ответника револвиращ кредит в максимален размер на 500,00 лева, който
се усвоява чрез МКК. Между страните не е налице спор, че заемодателя е изпълнил
произтичащото от договора задължение да предостави заемната сума.
От
представения Анекс към Договор за кредит „***“ от 11,04,2018 г., от дата
09,08,2018 г., се установява, че „***“ ООД и Р.Х.К. са договорили увеличаване
на максималния кредитен лимит до размера от 700,00 лева.
Видно от рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
11,11,2016 г. кредитодателят
и ответникът по делото са се съгласили продавачът да прехвърля на купувача свои
ликвидни и станали изискуеми вземания, ведно с привилегиите и другите
принадлежности, включително изтекли лихви, произхождащи от договори за заем или
за потребителски кредити "***", сключени от продавача с физически
лица.
По делото е представено извлечение от Приложение №1 от 28,01,2020 г. към
горепосочения рамков договор, от което е видно, че кредитодателят
е цедирал на ищеца вземането си към ответника, което
фигурира под кредитно ID *** и е индивидуализирано с номер и дата
на договора, и размер на задълженията, като това вземане фигурира под №264 в
Приложението. .
От представения препис на пълномощно, изходящо от „***“ ООД, нотариално
заверено на 29,12,2016 г., се установява, че дружеството е упълномощило цесионера „Агенция контрол на просрочени вземания” ООД да
уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания, които са били цедирани по силата
на сключения договор за цесия от 11,11,2016 г.
По делото е представено нарочно уведомление за уведомяване на длъжника
за прехвърляне на задължението му по процесния
договор, но няма данни същото да е изпращано и да е достигнало до Р.Х.К..
От представеното с отговора на ИМ копие от разписка №***/03,12,2018 г.
от Изи пей АД се установява, че на посочената дата
ответницата е заплатила на *** ООД сумата от 405,70 лева по Договор за „***“ с
№***.
От представеното с отговора на ИМ копие от разписка №***/01,06,2019 г.
от Изи пей АД се установява, че на посочената дата
ответницата е заплатила на *** ООД сумата от 195,60 лева по Договор за „***“ с
№***. В разписката е отразено и следното Приложение към разписка №***/01,06,2019
г., в което се сочи, че общо дължимото е в размер на 1013,63 лева.
От представеното с отговора на ИМ копие от разписка №***/07,05,2019 г.
от Изи пей АД се установява, че на посочената дата
ответницата е заплатила на *** ООД сумата от 135,00 лева по Договор за „***“ с
№***. В разписката е отразено и „общо
дължимо“ в размер на 1007,38 лева.
От представеното с отговора на
ИМ копие от разписка №***/04,04,2019 г. от Изи пей АД се установява, че на посочената дата ответницата
е заплатила на *** ООД сумата от 196,04 лева по Договор за „***“ с №***. В
разписката е отразено и следното Приложение към разписка №***/04,04,2019 г., в което се сочи, че общо дължимото е в размер
на 929,88 лева.
От представеното с отговора на ИМ копие от разписка №***/12,03,2019 г.
от Изи пей АД се установява, че на посочената дата
ответницата е заплатила на *** ООД сумата от 135,00 лева по Договор за „***“ с
№***. В разписката е отразено и „общо
дължимо“ в размер на 1043,28 лева.
От представеното с отговора на
ИМ копие от разписка №***/03,02,2019 г. от Изи пей АД
се установява, че на посочената дата ответницата е заплатила на *** ООД сумата
от 617,64 лева по Договор за „***“ с №***. В разписката е отразено и „общо дължимо“ в размер на 617,64 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
На първо място, по отношение оспорената активна легитимация на ищеца да
предяви настоящия иск в отговора на ИМ - от представения по делото заверен
препис от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, се
установи, че на 28,01,2020 г. „***“ ООД е прехвърлило на ищеца всички, дължими
на цедента и станали ликвидни и изискуеми вземания,
като вземанията са индивидуализирани в Приложение №1 към договора от 28,01,2020
г. От цитираното Приложение №1 е видно, че в кръга на цедираните
вземания са включени и задълженията на ответницата по процесния
договор. В това приложение ясно и конкретно е индивидуализиран ответникът, като
длъжник по договора, размера на заемната сума и общото задължение по договора,
към датата на приложението. По делото е представено уведомление за настъпилата
цесия, адресирано до ответника, за което няма данни да е получено. Съобразно задължителната съдебна практика
обаче, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера,
следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното
правило на чл.235, ал.3 от ГПК. Изходящото от цедента
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера,
надлежно упълномощен да уведоми длъжниците по
прехвърлените му вземания, и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр. първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,
ал.4 от ЗЗД /в този смисъл са Решение №78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д.
№2352/2013 г., II т.о., ТК, Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК/. В разглеждания казус
препис от исковата молба и приложенията към нея са надлежно връчени на ответницата,
като в приложенията са както уведомителното писмо от бившия кредитор, действащ
чрез ищеца по силата на надлежно извършена упълномощителна
сделка, така и изричното, за тези действия, пълномощно от цедента.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли
своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допуска това. Цесията е съглашение, в което цедирания
длъжник не участва, тъй като при този договор промяната в облигационното
правоотношение се отнася само до кредитора по вземането. Безспорно процесното вземане е прехвърлимо
/няма изрична забрана в закона или договора за това и естеството на вземането
го позволява/. В случая предвид изрично
сключения договор за цесия и уведомяването на ответника, в качеството му на цедиран длъжник, съдът приема, че е настъпил пълният прехвърлителен ефект на цесията, като в този смисъл носител
на вземанията по процесния договор за заем е ищеца.
От събраните по делото
доказателства категорично се установява съществуването
на валидно облигационно правоотношение по договор за
кредит „***“ от 11,04,2018 г., притежаващ необходимите и съществени елементи
на Договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от ЗПК. Съгласно този договор трето за делото лице е предоставило на ответника револвиращ кредит в максимален размер на 500,00 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който да
се усвоява посредством нарочен платежен инструмент. Установява се, че с писмен анекс между страните, максималният кредитен
лимит е увеличен на 700,00 лева. Не се оспорва, че заемодателят е изпълнил
основното си, произтичащо от договора задължение да предостави на заемателя уговорената сума. Така сключеният договор попада
в приложното поле на Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря на
критериите по чл.3 от ЗПК и не засяга изключенията по чл.4 от ЗПК. С
получаването на сумата по кредита, за заемодателя е възникнало задължението да
върне главницата, както и да заплати дължимата възнаградителна
лихва. Съгласно чл.33, ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Съгласно алинея втора на същата разпоредба, когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Тези норми са императивни – постановени са в
публичен интерес с оглед целта на закона - да осигури защита на потребителите
чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит,
както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредит /арг.чл.2 от ЗПК/.
Тук следва да бъде отбелязано, че според съда не е налице
противоречие в ИМ относно размера на максималния кредитен лимит, доколкото процесния договор за кредит предвижда специална процедура за увеличаване на същия от разстояние - не само
в писмен вид, чрез сключване на анекс, но и по телефон, ел.поща или чрез личния
акаунт на кредитополучателя
Освен това ответницата е представила разписки за плащане на суми по процесния договор, в които е отразена общата дължима сума
/която определено надвишава кредитния лимит по анекса/ и очевидно същата е била
наясно, че кредитния й лимит е над 700,00 лева. От тези разписки, които според
съда съдържат неизгодни за представилата ги страна факти /едно от най-силните
доказателства в гражданския процес/, се установява, че последната хронологично
разписка – тази от 01,06,2019 г., съдържа известие за общо дължимата от
ответницата сума – сума в размер на 1013,63 лева /. Ето защо, макар и към
03,02,2019 г. ответницата да е платила изцяло текущото си задължение /данни за
което се намират в разписката за плащане от посочената дата/, в последствие
същата е продължила да ползва издадената по процесния
договор „***“, извършвайки транзакции с нея и погасявайки в последствие част от
дължимите суми.
При това положение следва да се признае за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата от 885,80 лева главница, 69,88 лева договорна лихва за периода
24,04,2018 г. – 06,08,2019
г., 60,23 лева мораторна лихва за забава за периода
07,08,2019 г.
– 27,08,2020 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване
на заявлението – 31,08,2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на
производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство
съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е претендирал 120,40 лева за
държавна такса и 350,00 лева за юрисконсултско възнаграждение
/от които съдът приема че има право само на 100,00 лева с оглед ниската фактическа сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно
заседание, липсата на събиране на
допълнителни доказателства
и изменението на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г./. С оглед всичко изложено, ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в исковото производство в общ размер на 220,40 лева.
С оглед
разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и
за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Ето защо следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца и
разноските от заповедното производство /за държавна такса и юрк.възнаграждение/,
така както са присъдени там, а именно разноски в общ размер на 79,60 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че Р.Х.К.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ н. “А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** и ***, сумата от 885,80 лева главница, 69,88 лева договорна лихва за периода 24,04,2018 г. – 06,08,2019
г., 60,23 лева мораторна лихва за забава за
периода 07,08,2019
г. – 27,08,2020 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване
на заявлението – 31,08,2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4357/2020 г.
на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р.Х.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ н. “А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от *** и ***, направените разноски в исковото производство в общ размер на 220,40 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК
Р.Х.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ н. “А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от *** и ***, направените разноски в заповедното производство
/за ДТ и юрисконсултско възнаграждение/ в общ размер
на 79,60 лева.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: