№ 3451
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20221100508456 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от длъжника М. Л. М. срещу отказа на ЧСИ А.П.
с рег. № 849 на КЧСИ и с район на действие – СГС, обективиран в
разпореждане от 25.05.2022 г., да прекрати изпълнително дело №
20148490400473 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди, че отказът на
ЧСИ А.П. да прекрати изпълнителното дело е незаконосъобразен. Оспорва
твърдението на ЧСИ, че на 10.06.2014 г. е наложен запор върху трудовото му
възнаграждение, от което са правени удръжки. Поддържа, че в периода от
13.04.2015 г. до 20.07.2017 г. е бил наложен запор върху трудовото му
възнаграждение, получавано от „С. СКС“ ООД, но тъй като то е било в
размер на минималната работна заплата, не са му правени удръжки. Твърди,
че така извършеното изпълнително действие не представлява валидно
изпълнение, тъй като трудовото му възнаграждение е било в несеквестируем
размер. Поддържа, че след налагането на запор върху трудовото му
възнаграждение взискателят не е проявил активност по делото, като едва през
2018 г. е бил наложен запор върху Б.овите сметки на длъжника. Иска се от
съда да постанови решение, с което да отмени отказа на ЧСИ А.П. с рег. №
1
849 на КЧСИ и с район на действие – СГС, обективиран в разпореждане от
25.05.2022 г., да прекрати изпълнително дело № 20148490400473 на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Ответникът по жалбата - взискателят „ЕОС М.“ ЕООД е подал
възражение в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, в което поддържа становището, че
жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
ЧСИ А.П. е изложил на основание чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви, в които
поддържа становището, че жалбата е неоснователна.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в
жалбата доводи, възражението на взискателя и мотивите на съдебния
изпълнител, намира за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 20148490400473 по описа на ЧСИ А.П. с рег. №
849 на КЧСИ и с район на действие – СГС е образувано въз основа на молба с
вх. № 2681/24.04.2014 г. от „ЕОС М.“ ООД срещу А. Л.а Г., Л.Н.К. и М. Л. М.,
към която е приложен изпълнителен лист от 14.07.2005 г., издаден на
основание определение от 14.07.2005 г. по ч. гр. д. № 06369/05 г. по описа
на СРС, 40 състав, съгласно който длъжникът А. Л.а Г. и поръчителите М. Л.
М. и Л.Н.К. са осъдени да заплатят солидарно на „Е.В.Б..ББ.“ АД на
основание чл. 237, б. „в“ ГПК във вр. с чл. 42, ал. 1 ЗБ и въз основа на
извлечение от сметка по договор за потребителски кредит № 2853/05.06.2003
г. сумата от 5712,00 лв. – главница, 1100,44 лв. – договорна лихва за периода
от 20.07.2004 г. до 30.06.2005 г., законна лихва върху главницата, считнао от
01.07.2005 г., както и на основание чл. 64, ал. 1 и 5 ГПК разноски в размер на
136,25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 244,36 лв.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е възложено на ЧСИ на
основание чл. 18 ЗЧСИ да извърши всички необходими действия за
нормалния ход на изпълнителното производство.
От представения към молбата за образуване на изпълнителното дело
договор за цесия от 23.05.2006 г. се установява, че на 23.05.2006 г. е сключен
договор за цесия между ТБ „Е.В.Б..ББ.“ АД /с правоприемник „У.К.Б.“ АД/,
като цедент, и „ЕОС М.“ ООД, като цесионер, съгласно който „ЕОС М.“ ООД
е придобило всички принадлежности на вземането по изпълнителното дело.
От поканата за доброволно изпълнение с изх. № 3135/09.05.2014 г. по
изп. дело № 20148490400473 по описа на ЧСИ А.П., до длъжника М. Л. М.,
2
връчена на 10.06.2014 г. чрез работодателя му „А.К.“ ООД, се установява, че
длъжникът е поканен в 2 – седмичен срок от връчване на съобщението да
изпълни доброволно задължението си.
От запорно съобщение с изх. № 3134/09.05.2014 г. до работодателя
„А.К.“ ООД, като трето задължено лице, се установява, че на 10.06.2014 г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М. Л. М., до
размера на задълженията му по изпълнителното дело.
От запорно съобщение с изх. № 3602/16.04.2015 г. до работодателя „С.
СКС“ ООД, като трето задължено лице, се установява, че на 28.04.2015 г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М. Л. М., до
размера на задълженията му по изпълнителното дело.
От протокол за извършено погасяване от 28.05.2016 г. по изп. дело №
20148490400473 се установява, че на 28.05.2016 г. са постъпили плащания в
размер на 133,95 лв., с която сума са погасени такси по изпълнителното дело
в размер на 133,95 лв.
От протокол за извършено погасяване от 25.07.2017 г. по изп. дело №
20148490400473 се установява, че с постъпили плащания на 30.03.2017 г.,
16.05.2017 г., 20.06.2017 г., 20.07.2017 г. са погасени такси по изпълнителното
дело в размер на 23,87 лв. и приети разноски по изпълнителното дело в
размер на 269,13 лв.
От запорно съобщение с изх. № 9088/18.09.2017 г. до „Т.Б.А. Б.“ АД,
като трето задължено лице, се установява, че на 27.09.2017 г. е наложен запор
върху вземанията по сметки /левови и валутни/, открити от длъжника М. Л.
М., до размера на задълженията му по изпълнителното дело.
С молба с вх. № 6593/04.09.2018 г. взискателят „ЕОС М.“ ЕООД е
поискал от ЧСИ А.П. да извърши справка в регистъра на Б.овите сметки и
сейфове за съществуването на регистрирани Б.ови сметки на длъжника М. Л.
М. и при наличие на Б.ови сметки да наложи запори с цел обезпечаване на
вземането, както и да уведоми взискателя за дължимите такси и разноски.
С молба с вх. № 3805/03.06.2019 г. взискателят „ЕОС М.“ ЕООД е
поискал от ЧСИ А.П. да наложи запор върху сметките на длъжника М. Л. М. в
„Б.а ДСК“ ЕАД.
От запорно съобщение с изх. № 5302/10.06.2019 г. до „Б.а ДСК“ ЕАД,
3
като трето задължено лице, се установява, че на 18.06.2019 г. е наложен запор
върху вземанията по сметки /левови и валутни/, открити от длъжника М. Л.
М., до размера на задълженията му по изпълнителното дело.
С молба с вх. № 6818/07.10.2019 г. взискателят „ЕОС М.“ ЕООД е
поискал от ЧСИ А.П. да наложи запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника М. Л. М..
От запорно съобщение с изх. № 9064/14.10.2019 г. до „Вестник
Строител“ ЕАД, като трето задължено лице, се установява, че на 18.10.2019 г.
е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М. Л. М..
От запорно съобщение с изх. № 9800/29.10.2019 г. до „ЮроБ. България“
АД, като трето задължено лице, се установява, че на 06.11.2019 г. е наложен
запор върху вземанията по сметки /левови и валутни/, открити от длъжника
М. Л. М., до размера на задълженията му по изпълнителното дело.
С молба с вх. № 12641/27.09.2021 г. взискателят „ЕОС М.“ ЕООД е
поискал от ЧСИ А.П. да наложи запор върху сметките на длъжника М. Л. М. в
„Те – Д.З. Б.асъ – клон София“.
С молба с вх. № 5450/25.05.2022 г. длъжникът М. Л. М. е поискал от
ЧСИ А.П. да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК.
С разпореждане от 25.05.2022 г., постановено по изп. дело №
20148490400473, ЧСИ А.П. е отказал да прекрати изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е от процесуално легитимирана страна
в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК /по делото няма доказателства за датата на
връчване на разпореждането от 25.05.2022 г. на длъжника/, насочена е срещу
отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, който
отказ попада в обхвата на подлежащите на обжалване действия от длъжника
съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за
това са следните:
Предмет на обжалване е отказът на ЧСИ А.П., обективиран в
4
разпореждане от 25.05.2022 г., да прекрати изпълнително дело №
20148490400473 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
За да откаже да прекрати изпълнителното производство на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, съдебният изпълнител е приел, че по изпълнителното
дело няма данни взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/13 г. по тълк. дело № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В този случай прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти.
Съгласно разясненията, дадени с Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д.
№ 1747/20 г. по описа на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК,
перемццията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала
значение при действието на ППВС № 3/80 г., тъй като до обявяването му за
изгубило сила, новата давност е започвала да тече от прекратяването на
изпълнителното дело и гражданите, съдът и другите държавни органи са били
длъжни да съобразяват поведението си с него. Двугодишният срок за
перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява
изпълнение /включително доброволно/, т. е. осъществяването на всички
поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/, или поисканите
способи не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря
– след направено искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал
необходимото съдействие и по този начин осуетява неговото прилагане.
В случая, от данните, съдържащи се в изпълнителното дело, се
установява, че по възлагане от взискателя на основание чл. 18 ЗЧСИ,
обективирано в молбата за образуване на изпълнителното дело с вх. №
2681/24.04.2014 г., ЧСИ А.П. е предприел действие по налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника М. Л. М. на 10.06.2014 г., като
третото задължено лице „А.К.“ ЕООД е правило ежемесечни удръжки от
5
заплатата му в периода от 30.06.2014 г. до 30.12.2014 г. Установява се също
така, че на 28.04.2015 г. е наложен запор върху трудовото му възнаграждение,
получавано от работодателя „С. СКС“ ООД, до размера на задълженията му
по изпълнителното дело, като са правени ежемесечни удръжки от трудовото
му възнаграждение до 20.07.2017 г. От приложените платежни нареждания по
делото се установява, че в изпълнение на запорното съобщение са извършени
плащания от третото задължено лице „С. СКС“ ООД. През този период
перемпция не е настъпила, тъй като е действал изпълнителния способ – запор
върху трудовото възнаграждение. В случай, че длъжникът е считал, че
трудовото му възнаграждение е било несеквестируемо, същият е можел да
упражни правото си на жалба срещу действията на съдебния изпълнител, но
не е предприел такива действия. Установява се, че на 27.09.2017 г. е наложен
запор върху вземанията по Б.овите сметки на длъжника, открити в „Т.Б.А. Б.“
ЕАД. След това с молба с вх. № 6593/04.09.2018 г. взискателят „ЕОС М.“
ЕООД е поискал от ЧСИ А.П. да наложи запори върху Б.овите сметки на
длъжника, а с молба с вх. № 3805/03.06.2019 г. взискателят „ЕОС М.“ ЕООД
е поискал от ЧСИ А.П. да наложи запор върху сметките на длъжника в „Б.а
ДСК“ ЕАД. Освен това с молба с вх. № 6818/07.10.2019 г. взискателят „ЕОС
М.“ ЕООД е поискал от ЧСИ А.П. да наложи запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, като на 18.10.2019 г. е наложен запор върху
трудовото му възнаграждение, получавано от „Вестник строител“.
Установява се също така, че на 06.11.2019 г. е наложен запор върху
вземанията по баковите сметки на длъжника в „ЮроБ. България“ АД. След
това с молба с вх. № 12641/27.09.2021 г. взискателят е поискал от ЧСИ А.П.
да наложи запор върху сметките на длъжника в „Те – Д.З. Б.асъ – клон
София“, което представлява и последното поискано изпълнително действие
по делото.
Следователно по изпълнителното дело не се установява взискателят да не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, респ. от датата на последното поискано изпълнително действие по
делото на 27.09.2021 г. да са изтекли 2 години. Ето защо, съдът намира, че
отказът на ЧСИ А.П. да прекрати изпълнителното производство на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила „перемпция“ е законосъобразен.
Предвид изложеното по – горе, жалбата от длъжника М. Л. М. срещу
разпореждане от 25.05.2022 г. на ЧСИ А.П., постановено по изпълнително
6
дело № 20148490400473, с което е отказано да бъде прекратено
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, следва да
се остави без уважение като неоснователна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от длъжника М. Л. М., ЕГН:
**********, срещу разпореждане от 25.05.2022 г. на ЧСИ А.П. с рег. № 849 и
с район на действие – СГС, в което е обективиран отказа му да прекрати
изпълнителното производство по изпълнително дело № 20148490400473 по
описа на ЧСИ А.П. с рег. № 849, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7