О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 624
02.12.19г., гр.Бургас
Бургаският Апелативен съд, гражданско отделение , в закрито
заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Събина Христова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Зъбова - Кочовска
Калина Пенева
Като разгледа докладваното от съдия Зъбова ч.гр.дело №387 по описа за 2019 г., за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по частната жалба на Б. Я. М. против определение №388/18.09.2019 г. по ч.гр.дело № 107/2019 г. по описа на Я. окръжен съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата му по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от държавна такса в размер на петнадесет лева, дължима за разглеждане на частната му жалба вх. № 2817/10.05.2019 г.
Иска се отмяна на определението в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се нередовно уведомяване и неправилно прилагане на разпоредбата на чл.41 ГПК.
Навеждат се оплаквания и за неправилно прилагане на чл.83, ал.2 ГПК. Съдът е намерил твърденията на молителя за липса на средства за недоказани, с което е нарушил принципа, че отрицателните факти не подлежат на доказване. Посочената разпоредба недопустимо е тълкувана разширително от съда. Неправилно е констатирано, че не са представени доказателства за имущественото му състояния, тъй като декларация за това е депозирана на 03.09.2019 г. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че е настъпила преклузия, каквато не съществува по частните граждански дела.
Определението е немотивирано, несъобразено с практиката на ВКС, която изисква съдът да поиска сведения от страната за актуалното и имуществено й състояние. Счита определението за отказ от правосъдие. Намира, че по отношение на член на състава(с. В. С. ) е налице основание за отвод, поради участието й в разглеждането на делото в предходната инстанция.
Бургаският апелативен съд разгледа частната жалба и делото, съобрази закона и за да се произнесе, приема за установено следното :
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, допустима е и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна, по следните съображения: Производството по ч.в.гр.д. № 107/19. По описа на Окръжен съд Я. е образувано по частната жалба на Б. М. срещу разпореждане от 12.04.2018 г. по гр.дело № 3942/2017 г. по описа на Районен съд – Я. , с което съдът е постановил, че „…следва да се произнесе по искането за спиране след отстраняване на нередовностите на исковата молба, който въпрос има преюдициално значение спрямо въпроса за допустимостта на производството“. Окръжният съд се е произнесъл с определение № 121/28.03.2019 г. по тази частна жалба и я е оставил без разглеждане, като недопустима.
М. е подал срещу горното определение частна жалба вх. №2817 от 10.05.19г., оставена с разпореждане от 13.05.2019 г. на администриращия ЯОС без движение, с указание в едноседмичен срок от връчването да представи документ за внесена по сметка на БАС такса за разглеждане на частната жалба в размер на петнадесет лева. Разпореждането е връчено редовно на жалбоподателя на 04.06.19г.,чрез баща му.
В дадения срок ( на 11.06.19г. по пощата)жалбоподателят е подал до ЯОС молба вх. № 3526/13.06.2019 г. с искане, основано на чл.83, ал.2 ГПК, да бъде освободен от заплащането на държавната такса, поради липса на средства. Въвел е твърдения, че е лекар - специализант, който не получава възнаграждение.
С разпореждане от 13.06.2019 г. молбата за освобождаване от държавна такса е оставена без движение и на Б. М. е указано в едноседмичен срок от връчването да представи доказателства за семейното и имущественото си състояние, доходите, трудовата заетост, възрастта и други относими обстоятелства, удостоверени с декларация. Разпореждането е връчено на молителя на 16.07.19г., чрез баща му.
В дадения срок( на 23.07.19г.) Б. М. е депозирал молба, в която поддържа твърденията си за липса на доходи. Освен изложеното, че е специализант без заплащане, добавил, че трите му банкови сметки са запорирани от ЧСИ. Твърдял е, че притежава недвижим имот в гр. С., с данъчна оценка от 28 000лв., ипотекиран за сумата от 90 000 лв., който опитал, но не успял нито да продаде, нито да отдаде под наем и отрича да получава от него приходи. Позовава се на практика на съдилищата, според която съдът не следва да предполага наличието на доходи. Сочи, че няма бланка за декларация по чл.83, ал.2 ГПК и моли съдът да му предостави такава. Твърди, че предвид летния сезон е невъзможно да се снабди с удостоверение от НАП и моли срокът за представяне на доказателства да бъде продължен до 09.09.2019 г. Отправил е и искане ЯОС да конкретизира доказателствата, които следва да представи, както и органите, които следва да ги издадат.
С разпореждане от 25.07.2019 г. съдът е продължил срока с един месец, и е информирал жалбоподателя, че не разполага с бланка, която да му предостави, както и, че в продължения срок указанията в разпореждането от 13.06.2019 г. следва да бъдат изпълнени.
Въпреки, че разпореждането за продължаването на срока не подлежи на връчване, съдът е предприел действия по връчването му, не е открил молителя на посочения от него адрес в продължение на повече от месец, съгласно удостоверение на длъжностното лице по призоваването,с оглед което е приел призоваването за редовно, при условията на чл.41 от ГПК.
ЯОС се е произнесъл по искането за освобождаване от внасянето на държавната такса с обжалваното в настоящото производство определение, като го е оставил без уважение. За да постанови акта си е констатирал, че едва след изтичане на дадения му с предходното разпореждане продължен срок(на 05.09.2019 г.), т.е. след настъпила за това преклузия, Б. М. е представил удостоверение от НАП, съдържащо данни, че не е подал годишна данъчна декларация и няма регистриран към този момент трудов договор. Прието е, че в дадения на молителя срок не са представени доказателства, от които да бъде извършена пълна преценка за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК и да бъде достигнат обоснования извод, че той не разполага със средства да заплати сумата от петнадесет лева, дължима за разглеждане на частната му жалба.
Настоящата инстанция споделя изводите, обективирани в така постановеното определение , макар неправилно съдът да не е обсъдил като допустимо и относимо към поставения за решаване правен въпрос представеното от Б. М. удостоверение от НАП, че към датата на издаването му лицето не е регистрирано по трудов договор и няма подадена данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за предходната (отчетна)2018г.
Процесуалният закон не предвижда преклузия за представянето на доказателства, установяващи семейното и материално състояние на страна, която моли за освобождаването й от внасянето на държавни такси и разноски по гражданско съдебно дело. Следователно и т.к. документът от НАП е представен от молителя в съда преди постановяването на обжалваното тук определение на ЯОС, е следвало да бъде съобразен от решаващия съд. Въпреки наличието на това доказателство, въззивната инстанция приема, че жалбоподателят не следва да бъде освободен от внасянето на държавна такса от 15лв. за разглеждането на частната му жалба.
На първо място поради извънредно ниския й размер, възможен за изпълнение дори от лице, разполагащо с доход, равняващ се на минималната за страната работна заплата за 2019г.(560лв.), какъвто, предвид възрастта си (р. 1973г.) на човек в трудоспособна възраст и без данни за неработоспособност поради инвалидизация, М. винаги би могъл да си осигури.
На следващо място, защото молителят не е доказал твърдяната липса на доходи, като е бездействал и не е удовлетворил в пълнота указанията на съда, дадени му в насока установяване на семейно и материално състояние.
В тази връзка въззивната инстанция приема, че дадените на М. указания на ЯОС за представяне на доказателства в подкрепа на твърденията си, са достатъчно конкретни, ясни, изчерпателни и възможни за изпълнение, така че той напълно неоснователно твърди необходимост от допълнителни разяснения.
Същевременно съдът съобразява, че жалбоподателят е бил наясно каква декларация се изисква от него към молбата за освобождаване от внасянето на държавна такса, т.к. в отговор на дадени му от Районен съд Я. по образуваното по казуса гр.д. №3942/17г. указания с разпореждане от 16.01.18г., пак във връзка с искането за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото, М. е представил на л. 33(гръб) попълнена декларация за семейно и материално положение, и имотно състояние, но касаеща 2017г.
Липсата на доказателства за обективна невъзможност с оглед ниски доходи, страна по дело да внесе дължима държавна такса, след като е била надлежно напътена за това, е предпоставка за отхвърляне на молбата й да бъде освободена от такова плащане на основание чл.83, ал.2 от ГПК, именно защото съдът не следва да прави догадки и предположения за действителното семейно,материално състояние и финансови възможности на молителя. Неоснователен е и доводът за неправилност на атакуваното определение, поради това, че съдия от състава на съда (с. В. С. ), постановил определението, не следвало да участва в произнасянето по чл.83 от ГПК. В случая не са налице предпоставките по чл.22 от ГПК за това.
При тези констатации, изводът на ЯОС, обективиран в Определение №388/18.09.19г., че М. не следва да бъде освобождаван от внасянето на дължимата държавна такса в размер на 15лв. за въззивното разглеждане на частната му жалба вх. № 2817/10.05.2019 г., е напълно обоснован. Затова разглежданата тук частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Тъй като жалбоподателят не е внесъл дължимата държавна такса от 15лв. за настоящото производство, тя следва да му бъде събрана с определението на Апелативен съд Б. , на основание чл.77 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Б. :
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Б. Я. М. против постановеното по ч.гр.дело № 107/2019 г. по описа на Я. окръжен съд определение №388/18.09.2019 г., в частта, оставяща без уважение молбата му за освобождаване от държавна такса от 15 лв., дължима по сметка на БАС за разглеждане на частна жалба вх. № 2817/ 10.05.2019 г.
ОСЪЖДА Б. Я. М. с ЕГН **********, от гр. Я., общ. Я. ж.к.“Г“ бл.*, вх. *, ап.*, да заплати по сметка на Апелативен съд Б. държавна такса от 15лв.(петнадесет лева) за провеждането на производството по в.ч.гр.д. №387/19 по описа на БАС.
Определението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.274,ал.4, вр. чл.282, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: