МОТИВИ
към
присъда
по НОХД № 3513/2016 година
по
описа на Специализирания наказателен съд,6 с-в
Специализираната
прокуратура е внесла обвинителен акт в Специализирания наказателен съд с
обвинение срещу подсъдимите :
А.В.А. /H.A./, ЕГН
**********, ЛНЧ **********,
В ТОВА
ЧЕ,
1. За
времето от месец януари на 2016 г. до 08.05.2016 г. включително, в гр. ***и на
територията на Р. България е ръководил организирана престъпна група по смисъла
на чл. 93, т. 20 от НК, а именно - структурирано трайно сдружение на три и
повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за
които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, а именно
- престъпления по чл. 234 от НК с участници: Л.Г.С. /L.G.S./, ЛНЧ**********,
род. на *** г., гражданство: Гърция; Е.Г.В. /E.G.V./, ЛНЧ **********, род . на
01.02.1974 г., гражданство Гърция и В.С.П. /V.S.P./, род. на *** г.,
гражданство Гърция, като групата е създадена с користна цел - престъпление по
чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК.
2.На
08.05.2016 г. в товарен автомобил „Мерцедес", модел СПРИНТЕР с номер ***,
в гр. ***** на ул. ***,
непосредствено до магазин с надпис „***", в условията на повторност /след
като е бил осъден с влязло в сила на 18.06.2014г.
определение №4406/18.06.2014г.по дело №931/2014г.на PC *** за
друго такова престъпление - по чл.234 ал.2 т.З вр.ал. 1 от НК/ и в условията на
съучастие като извършител с Е.Г.В. /E.G.V./, ЛНЧ **********, род. на *** г.,
/помагач/, Л.Г.С. /L.G.S../, ЛНЧ **********, род. на *** г„ /помагач/ и В.С.П.
/V.S.P./, род. на *** г. /помагач/ - държал акцизни стоки без бандерол, когато
такъв се изисква по закон - съгласно Закона за акцизите и данъчните складове -
чл. 2 т. 2 /ДВ, бр. 91 от 2005 г. /: "На облагане с акциз подлежат
тютюневите изделия"; чл. 4 т. 1 /ДВ, бр. 91 от 2005 г. /: "Акцизни
стоки" са стоките, посочени в чл. 2."; чл. 11 /ДВ, бр. 91 от 2005 г.
„понятие цигари" и чл. 100 ал. 1/ ДВ. бр. 44, в сила от 12.06.2009 г./:
„.. .тютюневите изделия, предназначени за местния пазар, се предлагат и
продават само облепени с бандерол." и съгласно Закона за тютюна,
тютюневите и свързаните с тях изделия - чл. 28, ал. 1 / ДВ бр. 101 от
30.11.1993 г./ „Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват,
предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен
върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и
данъчните складове.", а именно - общо 69 990 бр. кутии с цигари без бандерол
от марката „COOPER RED" на обща стойност от 307 956 лв, разположени в 130
бр. кашони /мастербокса/, като всеки кашон съдържа по 50 бр. стека без бандерол
с надпис „COOPER RED" и малки букви „tobacco international
enterprises", като всеки стек съдържа по 10 бр. кутии без бандерол с
надпис „20 SLIM FILTER CIGARETTES", а всяка кутия съдържа по 20 бр. цигари
и в насипно състояние са намерени още 499 бр. стека, като всеки стек съдържа по
10 бр. кутии без бандерол с надпис „20 SLIM FILTER CIGARETTES", а всяка
кутия съдържа по 20 бр. цигари, като предметът на престъплението е в големи
размери - престъпление по чл. 234, ал. 2 т.1 и т. 3 вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл.
20 ал. 2, вр. ал. 1 вр.чл.28 ал.1 от НК.
В.С.П. /V.S.P./,
В ТОВА
ЧЕ,
1. За
времето от месец януари на 2016г. до 08.05.2016 г. включително, в гр. *** и на територията на Р. България е участвал в организирана
престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, а именно - структурирано
трайно сдружение на три и повече лица с цел да вършат съгласувано в страната
или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години, а именно чл. 234 от НК, с ръководител А.В.А. /H.A./, ЕГН **********,
ЛНЧ **********, роден на *** г. и участници Л.Г.С. /L.G.S../', род. на *** г.,
ЛНЧ **********, и Е.Г.В. /E.G.V./, ЛНЧ **********, род. на *** г, като групата
е създадена с користна цел - престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр.ал. 2 от НК.
2. За
времето от 07.05.2016г. - 08.05.2016г. на територията на Република България - в
с.***и гр.***в условията на съучастие като помагач с А.В. *** /H.A./,
ЕГН **********, ЛНЧ **********, роден на *** г./извършител / , Л.Г.С. /L.G.S./,
род. на *** г., ЛНЧ **********, /помагач/ и Е.Г.В. /E.G.V./, ЛНЧ **********,
род. на *** г. /помагач/ умишлено улеснил А.В.А. /H.A./, ЕГН **********, ЛНЧ **********
/като доставил товарния автомобил „Мерцедес" модел „Спринтер"
натоварен с акцизните стоки без бандерол /цигари/ да извърши престъплението -
На 08.05.2016 г. в товарен автомобил „Мерцедес", модел СПРИНТЕР с номер ***,
в гр. *** на ул."***", непосредствено до
магазин с надпис „***", да държи акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон
- съгласно Закона за акцизите и данъчните складове - чл. 2 т. 2 /ДВ, бр. 91 от 2005 г. /: "На облагане с акциз подлежат
тютюневите изделия"; чл. 4 т. 1 /ДВ, бр. 91 от 2005 г. /: "Акцизни
стоки" са стоките, посочени в чл. 2. "; чл. 11 /ДВ, бр. 91 от 2005 г.
„понятие цигари" и чл. 100 ал. 1/ ДВ. бр. 44, в сила от 12.06.2009 г./: „
...тютюневите изделия, предназначени за местния пазар, се предлагат и продават
само облепени с бандерол." и съгласно Закона за тютюна, тютюневите и
свързаните с тях изделия - чл. 28, ал. 1 / ДВ бр. 101 от 30.11.1993 г./
„Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат ши продават
в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската
опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове.
", а именно - общо 69 990 бр. кутии с цигари без бандерол от марката
„COOPER RED" на обща стойност от 307 956 лв, разположени в 130 бр. кашони
/мастербокса/, като всеки кашон съдържа по 50 бр. стека без бандерол с надпис „COOPER
RED" и малки букви „tobacco international enterprises", като всеки
стек съдържа по 10 бр. кутии без бандерол с надпис „20 SLIM FILTER
CIGARETTES", а всяка кутия съдържа по 20 бр. цигари и в насипно състояние
са намерени още 499 бр. стека, като всеки стек съдържа по 10 бр. кутии без
бандерол с надпис „20 SLIM FILTER CIGARETTES", а всяка кутия съдържа по 20
бр. цигари, като предметът на престъплението е в големи размери - престъпление
по чл. 234, ал. 2 т. 3 вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20 ал. 4, вр. ал. 1 от НК.
Е.Г.В. /E.G.V./, ЛНЧ**********,
ЗА ТОВА
ЧЕ,
1 .За
времето от месец януари на 2016 г. до 08.05.2016 г. включително, в гр. *** и на територията на Р. България е участвал в организирана
престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, а именно ----- структурирано
трайно сдружение на три и повече лица с цел да вършат съгласувано в страната
или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, а
именно чл. 234 от НК с ръководител А.В.А.
/H.A./, ЕГН **********, ЛНЧ **********, роден на *** г. и участници Л.Г.С. /L.G.S./,
ЛНЧ **********, род. на *** г„ и В.С.П. /V.S.P./, род. на *** г., като групата
е създадена с користна цел - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр.
ал. 2 от НК.
2.3а
времето от 07.05.2016г. - 08.05.2016г. на територията на Република България - в
с. **** и гр.**** в условията на съучастие като
помагач с А.В.А. /H.A./, ЕГН **********, ЛНЧ **********, роден на ***
г./извършител / , Л.Г.С. /L.G.S./, род. на *** г., ЛНЧ **********, /помагач/ и В.С.П.
/V.S.P./, род. на *** г., /помагач/ умишлено улеснил А.В.А. /H.A./, ЕГН **********,
ЛНЧ ********** / като съпровождал доставянето на товарния автомобил
„Мерцедес" модел „ Спринтер" натоварен с акцизните стоки без бандерол
/цигари/ да извърши престъплението -На 08.05.2016 г. в товарен автомобил
„Мерцедес", модел СПРИНТЕР с номер ***, в гр. ***на ул."***",
непосредствено до магазин с надпис „***", да държи акцизни
стоки без бандерол,
когато такъв се изисква по закон съгласно Закона за
акцизите и данъчните
складове - чл. 2 т. 2 /ДВ, бр. 91 от 2005 г. /: "На облагане с акциз
подлежат тютюневите изделия"; чл. 4 т. 1 /ДВ, бр. 91 от 2005 г. /:
"Акцизни стоки" са стоките, посочени в чл. 2. "; чл. 11 /ДВ, бр.
91 от 2005 г. „понятие цигари" и чл. 100 ал. 1/ ДВ. бр. 44, в сила от
12.06.2009 г./: „...тютюневите изделия, предназначени за местния пазар, се
предлагат и продават само облепени с бандерол." и съгласно Закона за
тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия - чл. 28, ал. 1 / ДВ бр. 101 от
30.11.1993 г./ „ Тютюневи изделия се транспортират, пренасят, съхраняват,
предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен
върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и
данъчните складове.", а именно - общо 69 990 бр. кутии с цигари без
бандерол от марката „COOPER RED" на обща стойност от 307 956 лв,
разположени в 130 бр. кашони /мастербокса/, като всеки кашон съдържа по 50 бр.
стека без бандерол с надпис „COOPER RED" и малки букви „tobacco
international enterprises", като всеки стек съдържа по 10 бр. кутии без
бандерол с надпис „20 SLIM FILTER CIGARETTES", а всяка кутия съдържа по 20
бр. цигари и в насипно състояние са намерени още 499 бр. стека, като всеки стек
съдържа по 10 бр. кутии без бандерол с надпис „20 SLIM FILTER CIGARETTES",
а всяка кутия съдържа по 20 бр. цигари, като предметът на престъплението е в
големи размери - престъпление по чл. 234, ал. 2 т. 3 вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл.
20 ал. 4, вр. ал. 1 от НК.
Л.Г.С. /L.G.S./, ЛНЧ **********,
ЗА ТОВА
ЧЕ,
1 . за времето от месец януари на 2016г. до 08.05.2016 г.
включително, в гр. ***и на територията на Р. България е участвал в организирана
престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК - структурирано трайно сдружение на три и
повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за
които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, а именно
чл. 234 от НК, с ръководител А.В.А. /H.A./, ЕГН **********, ЛНЧ **********,
роден на *** г. и участници, В.С.П. /V.S.P./, род. на *** г и Е.Г.В. /E.G.V./,
ЛНЧ **********, род. на *** г, като групата е създадена с користна цел –
престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2,
вр.ал. 2 от НК.
2.За
времето от 07.05.2016г. - 08.05.2016г. на територията на Република България - в
с.***и гр.***в условията на съучастие като помагач с А.В. Аругюнов /H.A./, ЕГН **********,
ЛНЧ **********, роден на *** г./извършител / , В.С.П. /V.S.P./, род. на *** г и
Е.Г.В. /E.G.V./, ЛНЧ **********, род. на *** г. /помагач/ умишлено улеснил А.В.А.
/H.A./, ЕГН **********, ЛНЧ ********** /като доставил товарния автомобил
„Мерцедес" модел „Спринтер" натоварен с акцизните стоки без бандерол
/цигари/ да извърши престъплението - На 08.05.2016 г. в товарен автомобил
„Мерцедес", модел СПРИНТЕР с номер ***, в гр. ***на ул."***",
непосредствено до магазин с надпис „***", да държи акцизни стоки без
бандерол, когато такъв се изисква по закон - съгласно Закона за акцизите и
данъчните складове -, а именно - общо 69 990 бр. кутии с цигари без бандерол от
марката „COOPER RED" на обща стойност от 307 956 лв, разположени в 130 бр.
кашони /мастербокса/, като всеки кашон съдържа по 50 бр. стека без бандерол с
надпис „COOPER RED" и малки букви „tobacco international
enterprises", като всеки стек съдържа по 10 бр. кутии без бандерол с
надпис „20 SLIM FILTER CIGARETTES", а всяка кутия съдържа по 20 бр. цигари
и в насипно състояние са намерени още 499 бр. стека, като всеки стек съдържа по
10 бр. кутии без бандерол с надпис „20 SLIM FILTER CIGARETTES", а всяка
кутия съдържа по 20 бр. цигари, като предметът на престъплението е в големи
размери - престъпление по чл. 234, ал. 2 т. 3 вр. ал. 1, пр. 2, вр.
чл. 20 ал. 4, вр. ал. 1 от НК.
Представителят
на Специализираната прокуратура поддържа така повдигнатите обвинения, като в
хода на съдебните прения излага
становище, че същите са доказани по несъмнен и категоричен начин от събраните в
хода на съдебното следствие гласни, писмени и веществени доказателства като прави анализ на същите.Приема , че
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка изцяло се подкрепя от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства.Прокурорът смята, че следва
да бъдат ценени показанията на разпитаните свидетели К.М., Д.Ц., В.М., С.С., С.С.,
П.К., С.К., С.Д., Б.З., Н.С., Б.А., Т.К. и Г.Ц. и посочва причините за своето
твърдение. След подробен анализ на всички доказателства и приобщените обяснения
па подсъдимите , дадени в хода на досъдебното производство , прокурора прави извод за наличие на достаъчни
по обем доказателства в подкрепа на обвинителната теза.
По
отношение на реализирането на наказателната отговорност, прокурорът пледира да
се определят наказания по отношение на всеки един от подсъдимите при отчитане
на следните обстоятелства:
На
първо място, превес на смекчаващи вината обстоятелства при подс. В., П. и С.,
като такива обстоятелства се явяват чистото им съдебно минало, съдействието на
органите на ДП, като с обясненията си още на този етап са допринесли
изключително много за разкрИ.е на обективната истина по делото.
На
следващо място, реализирането на наказателната отговорност по отношение на
подс. А. следва да се извърши при превес на отегчаващи вината обстоятелства.
Такива обстоятелства се явяват обремененото му съдебно минало, и конкретно
полученото наказание и то един кратък период преди инкриминирания в настоящия
обвинителния акт, за дейност отново свързана с държане на акцизни стоки без
бандерол. Наличието на квалифициращия признак повторност, като е очевидно, че
приложението на чл. 66 от НК, условното наказание не е изиграло възпираща
своята роля. Не на последно място, същото наказания е извършено в изпитателния
срок, но определената му присъда при предходното осъждане от Благоевградския
съд.
Прокурора
пледира , съда да издаде съответния
съдебен акт- присъда, с която да признае на първо
място подс. А.А. за виновен в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3,
вр.ал.1 от НК, както и за виновен за извършеното престъпление по 234, ал. 2,
вр.чл.20, л. 2 НК, като за престъплението по чл. 321, ал. 3, вр.ал.1 от НК да
му бъде наложено наказание "Лишаване от свобода" около средния размер
предвиден в санкционната част на чл. 321, ал.3, вр.ал. 1. Също така, да бъде
признат за виновен за престъпление по чл. 234, ал.2, като му бъде наложено
наказание отново около средния размер предвиден в санкционната част на тази
разпоредба. На основание чл.68 от НК следва същото да бъде приведено в
изпълнение определеното му наказание по предишната присъда, дадена от съда в
Благоевград, като на основание чл. 23 от НК на подс. А. да се определени едно
общо наказание около средния размер, който е предвиден в чл. 321, ал. 3, т. 1,
вр.ал. 1 от НК.
Представителят
на държавното обвинение прави искане да бъде признат за виновен и подс. Е.В. за
престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр.ал.2 от НК, като за това престъпление
да му бъде определено наказание "Лишаване от свобода", което да е
около минималния размер посочен в санкционната част на състава. Също така, да
бъде признат за виновен за престъпление по чл. 234, вр.чл.20, ал.4 от НК, като
се определи наказание "Лишаване от свобода" около минималния размер
посочен в санкционната част на състава.
Също
така, според държавния обвинител следва да бъде признат за виновен и подс. Г.С.
за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр.ал.2 от НК, като за това
престъпление да се определи наказание "Лишаване от свобода" около
минималния размер посочен в санкционната част на състава. Също така, да бъде
признат за виновен за престъпление по чл. 234, вр.чл.20, ал. 4 от НК, като за
това престъпление се определи наказание "Лишаване от свобода" около
минималния размер в санкционната част на състава.
На
следващо място, прокурора прави искане ,
съдът да признае за виновен и подс. В.П.
за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр.ал.2 от НК, като за това
престъпление да се определи наказание "Лишаване от свобода" около
минималния размер посочен в санкционната част на състава. Също така, да бъде
признат за виновен за извършено престъпление по чл. 234, вр.чл.20, ал. 4 от НК,
по което да се определи наказание "Лишаване от свобода" около
минималния размер посочен в санкционната част на състава. В съответствие с
изискванията на чл. 23 от НК на подс. В., С. и П. да бъде определено едно общо
наказание, което да е около минималния размер посочен в чл. 321, ал. 3, т.2,
ал. 2 от НК. По отношение на подс. В., С. и П. намирам, че е налице хипотезата
за приложение на чл. 66 от НК, т.е. наказанието следва да бъде отложено за
изпитателен срок от 5 години.
Защитника на подсъдимият А. A. – адв.Б.Б. изразява становище, че не могат да
се намерят доказателства за това, че в началото на 2016 г. А.А.
е ангажирал участието на Е. и на Л. при среща, която се е състояла в ***, и на
която той има разяснил, че нуждае от помощта им в бизнеса по внос на цигари без
акцизен бандерол и те приели. Според адв.Б. полицейските
служители, и други лица, които установяват факти, които не са преки
доказателства по повдигнатите срещу подзащитния му обвинения, но са свързани с това, че микробусът „Мерцедес Спринтер“ е
оставян на закрит общински паркинг на пазара в ***и, че А.А. е закарал
автомобили в авторемонтен сервиз, на които е правен ремонт и, че е закупувал
гуми. Полицейските служители на въпроси на защитата са отговорили, че нито един
от тях не е възприел пряко действия , свързани с пренасянето на цигари без акцизен бандерол от
който и да е от участниците в групата.Защитникът твърди, че обвинението не
разполага с преки доказателства за организиране на престъпната група, не
разполага с преки доказателства дори за държането на цигари без акцизен
бандерол. Защитата
смята , че не следва да се кредитират показанията на свидетелите – полицейски
служители и да се изключат от доказателствата по делото .
Адвокат Б. счита, че няма доказателства за това, че
държането е осъществено от подзащитния му и макар и ключа да се е намирал в
него, няма сигурни и конкретни доказателства, че той е имал съзнанието, че с
микробуса се превозва нещо незаконно, каквото и да било то. Защитникът настоява
, съдът да приеме, че обвинението не е доказано и по двата пункта на
обвинението и да го оправдае изцяло по
повдигнатите срещу него обвинения.
Подсъдимият А. се присъединява
към думите на защитника си и прави искане за оправдателна присъда.
Адвокат М. счита, че обвиненията
по начина, по който са повдигнати от прокуратурата, не отговарят на събраните
по настоящото производство доказателства.
На второ място, алтернативно
пледира при случай, че съдът признае
подзащитните му за виновни да се отчете факта, че спрямо тях са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства като да им се наложи наказание при условията на чл. 55, които след групиране при условията на
чл. 23 и следващите, изпълнението им да бъде отложено по реда на чл. 66 НК.
Подсъдимият Е.В. заявява, че той е държал ключа и чувства
известна вина , но желая да се отчетат смекчаващите обстоятелства.
Подсъдимият В. П. изразява
съжаление за случилото се и посочва , че е само шофьор.Моли за справедлива
присъда.
Адвокат И. Й.
изразява становище, че не са събрани достатъчно доказателства за наличие на организирана
престъпна група в която да участват подсъдимите.Това обвинение, според адв.Й.
се доказва от показанията на полицейски служители които не посочват реално
възприети факти и обстоятелства , а преразказват оперативна информация.
По отношение на обвинението за
помагачество към престъплението по чл.23 НК , защитника посочва, че извършеното
от С. не осъществява от обективна и субективна страна състава на престъплението
и пледира за оправдателна присъда.
Адв.А.Й. също настоява за оправдателна
присъда с мотива, че извършеното от подс.С. не осъществява състава на
престъплението.
Подсъдимият С. заявява, че не се
чувства виновен и настоява за оправдателна присъда.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства по-отделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите и съображенията на страните, намира за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
:
Подсъдимият А.В.А. – роден на *** г. в гр. ***, Р Армения, гражданин на Р
Армения, арменец, осъждан, със средно образование, работел на частна практика,
с разрешение за пребиваване в Р България № ***. ЕГН **********, с адрес ***.
Подсъдимият Е.Г.В. - роден на *** г. в Р
Армения, гражданин на Р Гърция, грък, неосъждан, със средно образование, безработен, с адрес гр. ********
Подсъдимият В.С.П. - роден на *** година в А.ия,
гражданин на Р Гърция, грък, женен, неосъждан, със средно образование,
безработен,
Подсъдимият Л.Г.С. - роден на *** г. в Казахстан, гражданин на Р Гърция, грък,
женен, неосъждан, със средно образование, безработен, ЛНЧ **********, с адрес ***.
Подсъдимият А.В.А. е А.ски
гражданин със статут на постоянно пребиваващ чужденец в Република България . Той
имал полицейски регистрации по линията «контрабанда и държане на цигари без
бандерол». С влязъл в сила на 18,06.2014г. съдебен акт - определение
№4406 /18.06.2014г. по наказателно дело №931/2014г.на Районния съд в гр.***е
бил осъден на наказание „Лишаване от свобода “ за престъпление - по чл.234 ал.2
т.З вр.ал.1 от НК.Той притежавал завиден криминален опит в тази специфична
престъпна дейност и имал съответните позиции и познанства в криминалните среди
в Република Гърция от където закупувал цигари без бандерол ,които в последствие
пласирал на наша територия.
В началото на месец януари 2016г.имал
необходимост да ангажира нови лица които да го подпомагат в тази му дейност.
Нуждаел се от хора които да отговарят на следните условия -
лоялност,довереност,полезност .Първо споделил тази си своя идея с В.П. - негов
сънародник ,също притежаващ статут на чужденец постоянно пребиваващ на
територията на Република България.П. и А. се познавали отдавна и поддържали
близки ,приятелски отношения.Двамата живеели в гр.***. А. му споделил ,че се
нуждае от него като доверено лице и дясна ръка ,и че за участието си в тази
престъпна дейност ще получи щедро възнаграждение от реализацията на цигари без
бандерол на наша територия.
Също в началото на месец
януари 2016г. А. ангажирал участието на подсъдимите Е.В. и Л.С. .Тези лица му
били препоръчани от неустановено по делото лице от Република Гърция ,
дългогодишен негов «партньор» в незаконната дейност .В. също бил негов
сънародник ,но с гръцко гражданство , а С.
роден в Казахстан с гръцко гражданство и двамата притежаващи статут на
постоянно пребиваващи чужденци на територията на Република България и трайно
отседнали в гр.***. Също в началото на този период А. се запознал с двамата и
провел среща в гр.***на която присъствал и П. ,при която среща им разяснил,че
се нуждае от тях поради необходимостта от подпомагане на «бизнеса» му свързан с
внасяне от Гърция на цигари без бандерол и пласирането им на наша
територия.Ролята на П., В. и С. щяла да се изрази в намирането на транспортни
средства за осъществяването на превоза на цигарите ; съпровождане на стоката на
наша територия и намирането на клиенти вътре в страната .В замяна на това
тримата ще получават щедро възнаграждение от печалбата от продажбата на тези
цигари на наша територия.Тримата изразили своето съгласие за включване на тази
дейност. Така подсъдимите П. ,В. и С. били подбрани от А. по критерия полезност
- контакти с крайни клиенти,осигуряване на транспортни средства за превоз на
цигари без бандерол ,съпровождане на стоката и довереност с оглед нуждите за
осъществяване на целите на тази организация. Съгласуването на волята на всеки
един от участниците била постигната от А. чрез обещание за бързо, и лесно
постигане на материална финансова облага. Лично А. осъществявал в Р Гърция
контакти с неустановени по делото лица с които водел преговори ,закупувал
цигари без бандерол и осъществявал разплащането с тях.На българска територия П.,В.
и С. му набавяли транспортни средства за превоз на стоката в
България,съпровождали с други автомобили стоката до крайната точка във
вътрешността на нашата страна, а осигурявали също и пласмента на цигарите в
държавата ни.
Акцизните стоки които
били внасяни ,държани и продавани на наша територия били цигари от марката
„COOPER RED” /Купър ред / 20 SLIM FILTER CIGARETTES .
През есента на 2015
г. в сектор БОП- ***започнала да
постъпва оперативна информация за дейността на международна ОПГ, съставена от
български и граждани от бившите съветски републики с гръцко гражданство, така
наречените понтийски гърци. Въпросната МОПГ се ръководела, по постъпващи
оперативни данни, от две лица М.С. и Й.К.. По отношение на неутрализиране
тяхната дейност се провеждали множество оперативно издирвателни мероприятия,
включително и работна среща с компетентните гръцки полицейски власти, в
резултат на което в началото на 2016г. довело до реализация на престъпната
група на територията на Р Гърция, при която били задържани голямо количество
контрабандно внесени в Р Гърция цигари без бандерол, и близо 100 човека,
повечето от които с повдигнати обвинения. През есента на 2015 г. в сектор БОП в
***постъпила оперативна информация, по конкретно 28.10.2015 г., за това, че
неустановени лица извършват в съучастие с подсъдимия А.А. организирана
престъпна дейност свързана с внос, нелегален на територията на Р България на
големи количества акцизни стоки без бандерол. В хода на провежданите мероприятия
на територията на град ***за времето от 17:20 до около 18:00 часа бил установен
товарен микробус „Мерцедес – Спринтер“, червен на цвят, с рег. Номер ***,
управляван от неустановен мъж, който със съдействието на А.А. беше прекаран на
ГТП в оторизиран такъв пункт в гр. ***, кв. ***. Успоредно с влизане на същия в
града, или малко по-късно, в града влязли и два автомобила, единия от които бил
установен и известен като ползван от А.А., собственост на свидетеля по делото Х.Х.,
а именно „Опел – Вектра“, сив цвят, комби, с рег. номер ***.При влизането на този автомобил в гр.***,
зад него се движил черен гръцки джип „Чероки“ с рег. номер изписан на латиница ***,
управляван от неизвестни лица. След
провеждане на прегледа лицата се събрали пред адреса на А.А.-***, в жилищна
кооперация. Тези лица били подсъдимите Г.В.Е. и В. С.П.. На 29.10.2015г. била
проведена специализирана полицейска операция на територията на гр. София, при
която било задържано голямо количество контрабандно внесени в страната цигари.
В хода на провежданите
мероприятия се установило, че основната роля на подсъдимия А.А. е да подържа
връзка с останалите членове в престъпната група, да осигурява намиране на
клиенти на територията на страната, които да закупуват контрабандно внесените
цигари, да осигурява автоработилници, в които да се поправят при нужда, при
повреда някои от използваните от групата МПС, да осигурява настаняване в
хотели, да осигурява депо, да управлява
въпросния товарен „Мерцедес – Спринтер“, да играе ролята на т. нар. „отцепка“
или пилотна кола при нужда, и цялостна логистична дейност по подкрепа на престъпната
група. В ГД БОП постъпила оперативна
информация, че А.А. трябва да осигури монтаж на гуми на джип „Ленд Роувер
Фрилендер“. На 15.03.2016 г. на ул. ***, отстрани до № 2 бил установен паркиран
„Ленд Роувър – Фрилендер“, сиво-зелен на цвят, с гръцки рег. номер ***, със
затъмнени с фолио задни стъкла.В него били натоварени големи картонени кашони.
На следващия ден били установени въпросните неустановени гръцки граждани,
единия от които наричан ***, установен впоследствие като подсъдимия Г.С.Л., а
другия известен като ***, установен в последствие като Вардан С.П.. Двамата
били настанени в хотел Бали Спа, използван и от други членове на групата. В
хода на прилаганите СРС от ГД БОП били установени други автомобили използвани
за дейността на престъпната група – „Фиат Пунто” с номер ***, установен като собственост на бащата на
бившата съпруга на А.А.. Подсъдимите са осъществили контрабанден внос в
страната, през т.нар. „Зелена граница” на община Гоце Делчев или област Смолян
в началото на месец февруари 2016г.
Друг установен автомобил
е „Опел – Вектра” с рег. номер ***, сив на цвят, комби,
собственост на семейството на Х. Хованосян. Той много често бил използван от А.А. при
извършване на престъпната дейност. Други засечени автомобили са БМВ Х5, джип,
син на цвят, с рег. номер ***, собственост на съпругата на А.А., но ползван от
подсъдимите гръцки граждани, както и „Фиат – Хрома” с италианска регистрация,
кафява на цвят, комби, рег. номер ***. Тези два автомобила били установени при
придвижване на подсъдимите в гр. София и на територията на област Благоевград.
В резултат на
извършените оперативни издирвателни мероприятия в периода 30-31.03. 2016 г. било
установено депото, което престъпната група използвала - подземния паркинг на покрития пазар в ***до
входа на кооперацията на А. . Установил се принципа на действие на престъпна група, а именно лицата вкарвали
нелегално на територията на Р България през
зелена граница на областите Смолян и община Гоце Делчев цигари,
използвайки микробус „Мерцедес Спринтер”, който е 4х4, високо проходим, „Ленд
Роувер – Фрилендер” .В гр. ***паркирали
„Спринтера” в подземен гараж и оттам поетапно разпространяват с леки автомобили
на по-малки количества цигарите в цялата мрежа в страната, която предварително
са създали. След анализ на получената информация се взело решение за реализация
на дейността на престъпната група, а именно при следващо нелегално влизане в
страната лицата да бъдат задържани и да бъде доказана тяхната престъпна
дейност.
На неустановена дата
през началото на месец май 2016г. А. договорил със свои гръцки „партньори“
закупуването на 130 бр. кашони /мастербокса/ цигари без бандерол от марката „
COOPER RED”20 SLIM FILTER CIGARETTES“..За осъществяване на логистиката по
доставката на тази стока до България последния ангажирал съдействието на
обвиняемите В.П. ,Е.В. и Л.С.. Стоката трябвало да бъде натоварена на 07.05.2016г.в
Гърция , след което на 08.05.2016г. да бъде доставенадо
гр.Благоевград.Четиримата подсъдими решили за целта да бъде използван като
превозно средство товарен автомобил „Мерцедес”, модел СПРИНТЕР с ДК№ *** ,който
бил използван от тях и за предишни случаи за внасяне на цигари.Багажното
отделение на този автомобил позволявало да бъдат натоварени по големи
количества с цигари. Заедно с него следвало да отпътува за ескорт и още един
автомобил ,като за мероприятието бил определен джип „Лендровър Дискавъри” с
гръцки ДК№ ***. На 07.05.2016г. В.П. следвало да вземе стоката с този товарен
автомобил и да я достави до гр.***. Подсъдимият Е.В. пък следвало да осигури
съпровождането на стоката с другия автомобил - джип „Лендровър Дискавъри“ ,а
пък Л.С. следвало да ги изчака в гр.***и в последствие да върне същия товарен автомобил отново в
Гърция.Разбрали се на 08.05.2016г. след изпълнение на задачата четиримата да се
срещнат в ***за да обсъдят по нататъшните действия по разтоварване на стоката
реализацията и в България : доставка на допълнителна стока от Гърция.За целта
предварително А. наел стая в хотел „****“ в квартал *** на гр.***където В.,П. и
С. да пренощуват.
На 07.05.2016 г. в ГД БОП постъпила
информация, около обяд, че е налице комуникация между А.А. и останалите
подсъдими и пътуване на А.А. в посока Гоце Делчев. В тази връзка била създадена
необходимата организация с оглед на
проследяването , контролиране на придвижване до мястото от което зареждат
стоката и задържането им. На
07.05.2016г. В.П. натоварил на неустановено място в Република Гърция в
багажното отделение на управлявания от него товарен автомобил „Мерцедес „ модел
„Спринтер“ с ДК№ *** стоката - 130 бр. кашони /мастербокса/, с общо 69 990 бр.
кутии с цигари „COOPER RED” .След което с натоварената стока потеглил към
България .П. бил съпровождан от Е.В. който управлявал джип „Лендровър“ модел
„Дискавъри“ с ДК№ ***. След известно време двамата навлезли в територията на
Република България ,преминавайки през черни пътища на Зелена граница и стигнали
до с.***.В селото с товарния автомобил „Мерцедес“ възникнал технически проблем.
Намирайки се в селото късно вечерта П. се обадил на .А. да го информира за възникналата ситуация.По-късно
през деня постъпила информация, че А.А. усилено търси пътна помощ за да
транспортира аварирал микробус, с който евентуално се превозват трици. Същия
осигурил пътна помощ, която транспортирала от неустановеното място, през което
са влезнали в страната микробуса до гр. ***. Заради високата цена, а. осигурил
втора пътна помощ, шофьор на която е свидетел по настоящото дело. Около 4:00 в
района на гр. Симитли откъм гр. Банско пристигнал джип „Ленд Роувър Дискавъри”.
Малко след това с него пътувал лек автомобил „Рено Клио” с рег. номер ***, с
който се е придвижвал А.А..На другия ден били сформирани групи за задържане на
лицата със съвместни сили на сектор БОП – ***и отдел 06 при ГД БОП. Екипите
били разположени в служебни автомобили, На 08.05.2016 г. около 11:30 часа от с.
*** община ***, към град *** пътувала кола на пътна помощ .След пътната помощ
пътувал „Опел – Вектра”, управляван от А.А.. В 15:50 часа на същата дата
пътната помощ натоварила червен микробус „Мерцедес – Спринтер” с рег. номер *** и следван от описаната „Опел – Вектра”, влязли
в гр. ***по главен път Е79, идвайки от гр. *** и се отправили към адреса на А.А..
На 08.05.2016 г. в
паркирания на горепосочения адрес товарен автомобил „Мерцедес”, модел СПРИНТЕР
с номер ***, / паркиран в гр. ***на ул. „***”, непосредствено до магазин с
надпис „*** / било извършено от компетентни органи /разследващи полицаи / на
ГДБОП-МВР претърсване, при което били намерени и иззети общо 69 990 бр.
кутии с цигари без
изискуемия бандерол от мярката „COOPER RED” на обща стойност от 307 956 лв,
според заключението на назначената по делото оценителна експертиза . Кутиите с
цигари били разположени в 130 бр. кашони /мастербокса/, като всеки кашон
съдържал по 50 бр. стека без облепен бандерол с надпис „COOPER RED” и малки
букви „tobacco international enterprises“, като всеки стек съдържал по 10 бр.
кутии без бандерол с надпис „20 SLIM FILTER CIGARETTES“, а всяка кутия
съдържала по 20 бр. цигари .Отделно от това в автомобила в насипно състояние са
намерени и иззети още 499 бр. стека, като всеки стек съдържал по 10 бр. кутии
без бандерол с надпис „20 SLIM FILTER CIGARETTES“.
При задържането на
подсъдимия А. , той изхвърлил на земята контактен автомобилен ключ за който се
установило ,че е от товарния автомобил „Мерцедес Спринтер“ с ДК№ ***.С този
ключ бил отворен товарния автомобил.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на
свидетелите, /, писмени – справки за съдимост, протоколи за претърсване и
изземване, за обиск, доброволно предаване, характеристики на подсъдимите,
веществени доказателства – цигари без бандерол, телефони и сим –карти и
др., способи за доказване – заключенията на приетите по делото експертизи;
експолоатираните СРС-та и изготвените и приложени ВДС.
По отношение
на обясненията на подсъдимите :
Съдът кредитира обясненията на подсъдимите в контекста на разбирането , че те
имат двойствена природа – гласно доказателствено средство и средство за
упражняване правото на защита.Оценката на обясненията на подсъдимите се дава
при съблюдаване на логическата убедителност и последователност на тяхното вътрешно съдържание и от
отношението им към останалия доказателствен материал.
Съдът смята обясненията на
подсъдимия А.А. за негова защитна версия.Твърденията му
относно запознанството му с тримата гръцки граждани и извъшените
им услуги от страна на подсъдимия се подкрепят от доказателствата.Обяснението в
частта относно срещата с подс.Е. , причината за
това,това на автомобила и другите подробности относно превозването на
инкриминираната стока влизат в противоречие с обясненията на другите подсъдими,
със свидетелските показания , протоколите за претърсване и изземване , ВДС.В
СРС са записани поредица от разговори между А. и Е. относно транспортирането на
инкриминираните цигари , движението на автомобила и осигуряването на пътна
помощ за придвижването му до гр.***.Съдът не кредитира с доверието си ,
обясненията на А. във връзка с ключа на
микробуса.В тази част обясненията му са в противоречие с показанията на
полицейските служители, участвали непосредствено при задържането му .Това са
свидетелите К. Б. М., В.Г.М. , С.Г.С., С.С.С..
Съдът кредитира
обясненията на подсъдимият Е.Г.В., дадени пред орган на ДП на 14.07.2016г./т.5,л.52
– 54 ДП/ и прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.279 ал.2вр.ал.1
,т.4 НПК.В тези обяснения, потвърдени в с.з на 9.05.2017г., подсъдимия подробно
разказва, че участва в канал за нелегален внос на цигари в България и описва
ролята на всеки от участниците.Неговите обяснения кореспондират и се подкрепят
от обясненията на В. С.П. и Л.Г.С., показанията на свидетелите , протоколите за
претърсване и изземване , ВДС.Очертани са конкретните действия на подс.А. по
организацията на инкриминираната дейност.В тази връзка са думите на Е.В.:“
А. организира пътна
помощ , която взе микробуса от едно село , което се намира на около 10 км от ***.Докараха
буса до *** и го разтовариха ……След това А. организира репатрирането на
повредения бус с друга пътна помощ до Благоевград. През това време вече бяха
пристигнали Л. и В. …..А. ги беше настанил в някакъв хотел близо до ***.Аз
помагах на А.с разтоварването на буса….“.
Тези думи опровергават
обясненията на А., че не е знаел за намиращите се в товарния отсек на микробуса
цигари без бандерол и потвърждават неговата роля в създадената организация.
и го
С обясненията си , дадени в хода на ДП
подсъдимия В. С.П. , изцяло подкрепя казаното от Е.В..Тези обяснения са
прочетени в с.з. на 9.05.2017г. на основание чл.279,ал.2 вр.ал.1,т.4 НПК.П.
заявява, че ги подкрепя изцяло.Думите му потвърждават установеното чрез други
доказателства за организирания характер на контрабанден внос на цигари през
границата и конкретното участние на всеки от подсъдимите лица в тази
организация.В подкрепа на извода за наличие на трайна организация са думите: „Моята
работа беше да откарам буса до село ***,близо до границата, след което да се
върна до Солун , за да взема автобус , който пътува за Румъния... и да сляза на
Шела в Благоевград.Обикновено там ме посреща А. …..“
В приобщените си обяснения от ДП , подсъдимият
С. потвърждава изложеното от другите подсъдими и потвърждава, че не за първи
път превозва червения микробус „Мерцедес“ от ***до Гърция.Точните му думи са: „
Спомням си, че когато връщах буса за първи път имаше малко домашна ракия в
пласмасови бутилки за вода и дървени палети.“
По показанията
на свидетелите
Съдът кредитира показанията на свидетелите К.М.,
Д.Ц., В.М., С.С., С.С., П.К., С.К., С.Д., Б.З., Н.С., Б.А., Т.К. и Г.Ц..Техните показания от съдебното следствие не се различават
от тези дадени в хода на досъдебното производство.При оценка на тези показания
съдът взема предвид , че свидетелите са
полицейски служители.
На първо място, относно
достоверността на показанията на свидетелите – полицейски служители, съдът
намира за необходимо да отбележи, че няма законова забрана полицейски служители
да бъдат свидетели в наказателното производство. Единствено, предвид
длъжностното им качество, съдът следва особено внимателно да преценя
достоверността на показанията на тези свидетели и да ги подлага на особена
критика.Нито един от посочените свидетели не е извършвал действия по
разследването и в този смисъл спрямо тях не е налице забраната в
НПК.Проведените извънпроцесуални беседи и възприетите факти и реплики от
полицейските служители при изпълнение на действия по осигуряване на техническа
възможност за провеждане на следствени действия, не могат да се квалифицират
като действия по разследването.Поради изложеното съдът приема, че К.М., Д.Ц., С.С., С.С. могат да бъдат
свидетели в настоящото наказателно производство.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите М., св. Ц., св. М., св. С. и св. С.. Показанията на
тези свидетели са значим доказателствен източник, защото всичките те са
професионално свързани с настоящия случай. Същите са участвали в различни етапи
на оперативно - издирвателни мероприятия по установяване дейността на
подсъдимите лица, а също и в задържането на находящите се лица в залата в
непосредствена близост до процесния бус „Мерцедес Спринтер“, натоварен с
акцизни стоки без бандерол. Тези свидетели са взели участие и в оперативно –
издирвателни действия, като лично наблюдение на лицата извън условията на СРС,
анализирали са постъпваща информация от граничния контрол, както и информация
получена по международно полицейско сътрудничество. Същевременно тези свидетели
са възприели и лично като очевидци, непосредствени факти свързани най – вече с
процесния товарен автомобил, находящата се вътре стока и свързаността на
подсъдимите със същия този микробус. В показанията на лицата, взели
непосредствено участие в задържането на подсъдимите категорично и еднопосочно
се твърди, че ключа за процесния микробус се е намирал в подсъдимия А.А. и е
изпаднал от него. С проведен следствен експеримент е установено, че този ключ е
предназначен за микробус, с който е отворено и товарното отделение на
автомобила.
Свидетелят К.М. посочва, че лично е възприел изпускането на ключа от
подсъдимия А. и в последствие точно с този ключ е отключен товарния отсек на автомобила
в който са намерени цигарите.Свидетелят М. заявява:“ По време на задържането
видяхме как покрай тялото на лицето живеещо в Благоевград, падна някакъв ключ.
Това лице е А.А., седи на най - последната скамейка от дясната страна
(свидетелят сочи подсъдимият А.А.). .
Разбрахме, че ключа е от този микробус чрез опит, чрез „опитване“, казано на
разговорен език. Взе се ключа, всички действия бяха протоколирани, с този ключ
се установи, че се отвори буса. С този ключ се отключи товарното отделение.“.
Свидетелят С.Г.С. подробно разказва за
получената оперативна информация за лице което посредничи при сключване на сделки с
цигари без акцизен бандерол и извършената дейност по установяване на
фактите.Съдът кредитира показанията на този свидетел в цялост.Те кореспондират
в установените с други доказателства факти като допълват установената с тях
фактическа обстановка.
В този контекст са и
показанията на свидетеля С. .Показанията и на този свидетел очертават ролята на
всеки от подсъдимите в създадената организация по внасяне на големи количества
цигари без бандерол.Те кореспондират с обясненията на подсъдимите , показанията
на другите свидетели , изготвените справки от ГД“Гранична полиция“ и Агенция
„Пътна инфраструктура“, изготвените в резултат на експлоатирани СРС ВДС за
разговори проведени от подсъдимите А. и П..
Свидетелят сочи:“ принципа
на действие на задържаната престъпна група, а именно лицата вкарват нелегално
на територията на Р България през зелена
граница на областите Смолян и община Гоце Делчев цигари, използвайки въпросен
микробус „Мерцедес Спринтер”, който е 4х4, високо проходим, използвайки
въпросния към онзи момент „Ленд Роувер – Фрилендер” с монтирани на него гуми, с
които той е проходим е кални горски условия, влиза в страната през т.нар.
зелена граница, и от въпросните, към онзи момент, неустановени конкретизирани
места, през които пробива държавната ни граница, се придвижват към Доспат,
оттам към Гоце Делчев и от там към гр. Благоевград. Изхождайки от цялостната
тази информация, бих искал да допълня, идвайки от гр. ***вкарват „Спринтера”
във въпросния подземен гараж и оттам поетапно разпространяват с леки автомобили
на по-малки количества цигарите в цялата мрежа в страната, която предварително
са създали.“
Това се потвърждава от
показанията на свидетелите К., З. и Д., които са охранители в паркинга, където
е бил съхраняван микробуса „Мерцедес Спринтер“.Еднопосочно тримата свидетели
свързват подс. А. като човек, имал непосредствено владение върху този
автомобил. И тримата сочат, че А. е
живеел близо до този паркинг, което е и мястото където микробуса е задържан
натоварен с процесните цигари, и допълнително установената „тапа“, която служи
за прикритие на стоката.
Свидетелите К., св. С., св. А. и св. К.
разкриват връзките на подсъдимите с
процесните превозни средства и подробности около транспортирането на автомобила
на инкриминираната дата.
Свидетелят Д.Ц. разказва
подробности около транспортирането на микробуса до гр.***и категорично заявява,
че А. се обадил за пътна помощ, той е дал ключа от автомобила и е трябвало да
плати услугата.Показанията на този свидетел кореспондират с показанията на
свидетелите С. и С.,обясненията на подсъдимите, изготвените справки от
ГД“Гранична полиция“ и Агенция „Пътна инфраструктура“, изготвените в резултат
на експлоатирани СРС ВДС за разговори проведени от подсъдимите А. и П..
Съдът кредитира
експертните заключения, като дадени обективно, компетентно и изчерпателно.
Същите са изготвени от лица, притежаващи необходимите специални знания.
Заключенията на експертизите, съдът възприема изцяло като обективни и
безпристрастни.
Всички
процесуално-следствени действия „претърсване и изземване“ и „обиск и
изземване“, извършени по настоящото производство, включително и изброените по –
горе протоколи са изготвени в съответствие с изискванията на НПК и
представляват годни доказателствени средства. Макар и извършени при условията
на неотложност, същите притежават всички предписани от закона реквизити по
отношение на съставяне и съдържание и са надлежно одобрени от компетентния
първоинстанционен съд. Нещо повече, във всички протоколи е отразено
присъствието на обвиняемите лица, както и на поемни лица, като в нито един
протокол не са отразени възражения нито по начина на провеждане на
процесуално-следственото действие, нито срещу резултатите от него, от никое от
присъстващите лица.
Изготвените ВДС от експлоатацията на СРС по
отношение на подс. А.А. и подс. В.П. потвърждават показанията на по горе
посочените свидетели и разкриват начина на преминаване през границата на
цигарите без бандерол.
Изложените по-горе
фактически изводи намират опора и в писмените доказателства, събрани в хода на
досъдебното и съдебното производство и коментирани по-горе – протоколи за
претърсване и изземване, за оглед, снимкови материали и останалите писмени
документи, намиращи се в делото.
Възприетите от съда
фактически изводи се подкрепят и от веществени доказателства, предявени на
страните.
Спазени са законовите
изисквания при прилагане на специалните разузнавателни средства. Налице е
разрешение от компетентен орган - председател или упълномощен от него заместник
председател към съответния окръжен съд и събраните в резултат на прилагането им
доказателства се ценят от съда при оценка на доказателствата.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
По обвиненията за престъпление по чл.321 НК
Правилното
квалифициране на деянието по този текст
налага да се направи анализ на особеностите на престъплението по чл. 321 от НК,
което съдържа множество специфики в сравнение с другите престъпни състави,
визирани в НК. В разпоредбата на чл. 93 т. 20 от НК се съдържа легалната
дефиниция на понятието "организирана престъпна група”. Според посочената
разпоредба на кодекса организираната престъпна група представлява
струк-турирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано
в страната или чужбина престъпления, за които е предви-дено наказание лишаване
от свобода повече от 3 години. Законодателят е приел, че тази група от лица,
следва да са не по малко от трима души, които не са събрани инцидентно за
непосредствено извършване на едно конкретно престъпление, а за трайна,
продължителна във времето връзка между членовете на групата - организатори,
ръководители и участници, като за съставомерността на деянието не е необходимо
тази продължителност на контактите да бъде предварително фиксирана като
определен срок. Според определението, дадено в чл. 93 т. 20 от НК сдружението е
структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между
участниците или на развита структура. За да е съставомерно деянието е
необходимо и достатъчно членовете на сдружението да осъзнават, че са част от
група, че наред с тях за постигане на общата престъпна цел действат и други
лица, че както техните действия, така и постъпките на останалите са подчинени
на едно общо решение за извършване на определена категория или категории
престъпления. Но без да е нужно всички членове на групата да се познават
поименно, да контактуват непрестанно с всички останали участници, да получават
непрекъснато нареждания от едно и също лице. По отношение персоналният състав
на групата, не е необходимо той да остава един и същ, непроменен през целия
период на функционирането и съществуването й. Тук е възможно някои от членовете
да преустановят участието си по – рано, други да се включат по – късно, а трети
да променят функциите, които изпълняват. Единственото изискване на разпоредбата
на чл. 93 т. 20 от НК е във всеки един момент числеността на групата – броят на
членовете, независимо дали са организатори, ръководители или участници, да бъде
не по – малка от трима души. Също така, за да се приеме, че съществува
организирана престъпна група, не е необходимо да бъдат осъществени
престъпленията, които групата си е поставила за цел. А ако те са извършени, то
не е необходимо в тяхното извършване да са взели участие всички членове на
престъпното сдружение. Достатъчно е само да се установи, че свързва-нето и
контактите между членовете на сдружението са подчинени на общото им намерение
да бъдат извършени престъпления, които са наказуеми с лишаване от свобода
повече от три години. Целта – да се вършат престъпления които са наказуеми с
повече от 3 г. лишаване от свобода, се явява обединяващото, свързващото звено
между членовете на групата. В разпоредбата на чл. 321, ал. 1 и 2 от НК са
посочени три самостоятелни форми на изпълнителното деяние на престъплението
„Организирана престъпна група”. Първата форма на изпълнителното деяние -
образуването на престъпна група се характеризира със съгласуване волите на три
или повече лица, за да се създадат трайни взаимоотношения между тях. Организаторът
дава началото на дейността на престъпното сдружение с неговото образуване, като
извършва действия по създаването на организирана престъпна група, чрез
привличане на други лица за постигане на целите на групата. Втората форма на
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 321 ал. 1 пр.2 от НК е
ръководенето на организирана престъпна група, т. е. едно или няколко лица да
поставят общи или конкретни задачи в изработването на план за действие или да
дават други указания по осъществяване на поставените цели от групата. Това е
лицето или лицата, които вземат управленски решения, как и по какъв начин ще
бъдат реализирани целите за постигането на които е създадено престъпното
сдружение. Третата форма на изпълнително деяние, визирана в чл. 321 ал. 2 от НК
е участието в така създадената група. При тази форма на изпълнителното деяние
се касае за членуване, за обвързване във взаимоотношения с останалите членове
на групата, свързани с изпълнение на поставените задачи.По отношение на
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3 пр 3, т.2, вр.ал.2 НК- основните съставомерни признаци на
престъплението са посочени в нормата на чл.93,т.20 НК. Налице е изискването на
количествен критерий- сдружението да е на три или повече лица. В настоящата
хипотеза е налице организирана престъпна
група , състояща се от девет лица- ръководител и осем участници с различни
функции. Количественият критерий не е единствен, а от обективна страна е
необходимо да бъде установено, че се касае до структурирано трайно сдружение, което
си е поставило за цел да извършва съгласувано в страната и в чужбина
престъпления, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години. Престъпната насоченост на дейността на
групата не е инцидентна, за едно
определено престъпление, за определен момент, а
обхваща изричното съгласие на лицата за създаване на предпоставки за
извършване на престъпления, от категорията на посочените в закона без
престъпленията да са конкретизирани, да са индивидуално определени, а са определени само по вид; За съставомерността
на деянието е достатъчно участниците в групата да са постигнали съгласие за
извършване на престъпления- в случая
по чл. 234 НК без да е необходимо да са конкретизирали количеството и стойността
на цигарите без бандерол, лицата на които ще ги разпространяват. За участниците в организираната престъпна
група е налице съзнанието, че създаденото трайно структурирано сдружение е с
предварително дефинирана цел- извършването на други престъпления. Относно критерият трайност- съгласно
съдебната практика същият не следва да се свързва с времеви отрязък на съществуването на групата, а се разглежда
на плоскостта на установяването на трайна, устойчива връзка между всички или
част от участниците в групата. Наличието на устойчива, трайна връзка между
участниците в групата трябва да бъде констатирано не по принцип, а с оглед
извършването на престъпленията, за които е създадена. В конкретния случай са
налице данни , че извършваната престъпна
дейност е дейност на продължително, системно извършване, като са налице
създадени рутинни форми на комуникации между подсъдимите. С нормата на чл. 321 НК законодателят
инкриминира своеобразна форма на предварителна престъпна дейност, при която е
достатъчно престъпно сдружение да
носи признаците ,визирани в чл. 93, т.20 НК за да бъде ангажирана наказателна отговорност. Престъплението е типично
„формално“ и за съставомерността му не се изисква настъпването на престъпен
резултат. Систематичното място на чл. 321 е в глава Х НК“Престъпления против реда и общественото
спокойствие“. Засягането на обществените отношения, свързани с гарантирането на
законовия ред е непосредствен обект на престъплението. Осъществяването на
посегателство срещу установения обществен ред чрез образуване, ръководство или
участие в ОПГ застрашава обществените отношения, представлява противоправно и
общественоопасно поведение и е основание за наказателна отговорност .
Разпоредбата
на чл. 321, ал.3, пр.2,3 НК представлява квалифициран състав с оглед естеството
на вторичната престъпна дейност и с оглед на конкретни вторични престъпления. В
настоящата хипотеза на чл. 321, ал. 3 пр.2, 3, т.2, вр.-ал.2 , вр. ал.1 НК
формата на изпълнителното деяние е участие в група, при което деецът се
обвързва в определени взаимоотношения с други участници.
Съдът
констатира, че по отношение на съставомерните признаци, визирани в разпоредбата
на чл. 321, ал. 3 НК- същите са налице. Съдът констатира наличието на
организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл.23 НК.
Установена е ролята на като участници в групата с конкретно определени функции
. Налице е общи умисъл и съгласуване на волите на участниците в организираната
престъпна група за извършване на престъпления, определени по вид- а именно
престъпления по чл. 234 НК; От събраните по делото доказателства се установява
, че изградената структура се характеризира с трайност на връзките между
участниците в нея, с разпределение на задачите, със съзнанието на предварително
определена цел.
В
нея участвали подсъдимите А.В. А. /H.A./,
ЕГН **********, ЛНЧ **********, Е.Г.В. /E.G.V./, ЛНЧ **********, Л.Г.С. /L.G.S../,
ЛНЧ ********** и В.С.П. /V.S.P./. Така създадената организирана
организация прикрива напълно елементите
на понятието ОПГ по чл. 93, т. 20 от НК.
Тя е сформирана в престъпно сдружение, в което участват посочените подсъдими,
като се отличава с висока степен на
организираност в рамките на инкриминираната ОПГ. Всички описани по-горе характеристики
на тази група от четирима подсъдими говорят за една трайност, потвърденост на
действията и отлична координация между отделните членове. С оглед на горното,
както от обективна, така и от субективна страна, по несъмнен и категоричен беше доказано, че Е.Г.В.
/E.G.V./, ЛНЧ **********, Л.Г.С. /L.G.S../, ЛНЧ ********** и В.С.П. /V.S.P. са
извършили престъпления по чл. 321, ал, 3 пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, а
подсъдимия А. по чл. 321, ал, 3 пр. 3, т.
2, вр. ал. 1 от НК . Подсъдимите
осъществявал престъпната си дейност на територията на Република България и
конкретно в гр.***и село ***където през инкриминирания период осъществявали контакти помежду си при които уговаряли
обстоятелствата по престъпната дейност и всеки лично е реализирал на практика чрез своя принос .
Участието
им в това сдружение било до 08.05.2016 г. когато сдружението преустановило
дейността си, поради разкриването им от органите на МВР.
Така
създадената от А. организация покрива напълно елементите на понятието
„организирана престъпна група“ по смисъла на чл.93 т.20 от НК. Същият е
сформирал престъпно сдружение ,ръководено от самия него, което се отличава с
относително висока степен на организираност - налице била йерархия сред
членовете й - на ръководно ниво непосредствено след А. бил поставен П. като
доверено лице . Подсъдимите П. , В. и С.
имали ангажимент към съпровождане на стоката до мятото на разтоварване в
Република България. Ролята на тези подсъдими била също и да набавят
транспортните средства за превоз и намират клиенти за продажба в България.А.
планирал бъдещите действия на групата ,давал съответните указания към
останалите участници . Пренасянето на цигарите се извършвало основно чрез
товарни автомобили и джипове ,между които и товарен автомобил „Мерцедес”, модел
СПРИНТЕР с ДК№ *** и джип „Лендровър Дискавъри” с гръцки ДК№ ***.
Всички
описани по-горе основни характеристики на тази група говорят за една трайност,
утвърденост на действията и отлична координация между отделните нейни членове.
Това
сдружение както вече бе отбелязано е действало до 08.05.2016 2016г. като
дейността му е преустановена от органите на МВР.
Според
легалната дефиниция, съдържаща се в чл.93 т.20 от НК, организирана престъпна
група е структурирано трайно сдружение на три или повече лица, с цел да вършат
съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от три години Визираните от закона
признаци са налице в инкриминираната по настоящото производство ОПГ.Нещо повече
- макар според закона сдружението да е структурирано и без наличие на формално
разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или
развита структура, в конкретния случай такива са налице - профилиране на
функциите на отделните участници, изградена йерархична структура и
продължителен период на функциониране - в случая над четири месеца.
От
субективна страна това деяние е извършено при форма на вината пряк умисъл -
всеки един от подсъдимите е съзнавал всички обективни характеристики от състава
на престъплението, неговия обществено опасен характер, предвиждал е
настъпването на обществено опасните последици и пряко ги е целял.
Характерна
за всяка ОПГ е съгласуваността на волята на три или повече лица за
осъществяване на съответното престъпление /в конкретния случай съставомерните
такива по чл.234 от НК. - държане на акцизни стоки без изискуемия бандерол/ За
това не е необходимо всички участници да осъществяват изпълнителното деяние по
посоченото престъпление като съизвършители, необходимо е само предварително да
са постигнали съгласие за извършването на престъплението, между действията им
да има координираност и съгласуваност, да действат по предварително изработен
план с набелязване на начина и средствата за извършване. Тези характерни за ОПГ
белези се установяват в дейността на лицата, обвиняеми по настоящото
наказателно производство. Всеки един от тях, с характерната за ОПГ
последователност, стриктно изпълнявал възложените му функции и действал в
определения му регион и територия. Всеки от тях знае за извършваните
престъпления от онези членове на групата, чиято дейност е пряко свързана с
неговата. От всичко гореизложено се налага неизменният извод за общност на
умисъла за извършване на инкриминираното деяние, а именно /с разлика с оглед
конкретно обвиняемото лице/ - ръководство или участие в организирана престъпна
група. Нещо повече - инкриминираната по настоящото производство престъпна
структура се отличава със сравнително висока трайност и устойчивост.Групата си
поставила и користна цел - набавяне на печалба от продажбата на цигарите без бандерол
на територията на страната.
В
резултат на събраните и обсъдени доказателства по делото безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се
намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ
съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават неговото решение.
По обвиненията за престъпление по чл.234 НК
Съдът
като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимите В.П.,Е.В. ,Л.С. са действали като помагачи
/чл.20 ал.4 от НК / - В инкриминирания период умишлено са улеснили извършителя А.
да държи акцизни стоки без бандерол .
В.П. е
улеснил извършването на престъплението - като доставил товарния автомобил
„Мерцедес” модел „Спринтер” натоварен с акцизните стоки без бандерол /цигари/
до село *** и го предал на подс.А..
Е.В. е
улеснил извършването на престъплението - съпровождал с друг автомобил джип
„Лендровър“ модел „Дискавъри“ с ДК№ ***. доставянето на товарния автомобил
„Мерцедес” модел „Спринтер” натоварен с акцизните стоки без бандерол /цигари/
Л.С. е
улеснил извършването на престъплението чрез обещание да се даде помощ след
деянието - като поел обещанието да върне обратно в Гърция разтоварения от
„стоката” /акцизни стоки без бандерол - цигари товарен автомобил „Мерцедес”
модел „Спринтер”.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл - всеки един от
подсъдимите е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Прекия умисъл се разкрива
от действията на дееца преди и по време на извършване на изпълнителното деяние.
А.А. е действал организирано и целенасочено за осъществяване на изпълнителното
деяние. Конкретните действия всеки един от подсъдимите са описани по - горе във
фактическата обстановка. Касае се за планирана дейност по улесняване
извършването на деянието и осъщестяване на самото изпълнително деяние. Между
всички подсъдими е налице общност на умисъла - всеки от тях е имал умисъл
относно елементите на деянието от обективна страна, като е съзнавал и умисъла
на другия подсъдим за същото.
От обективна страна подсъдимият А. е държал на инкриминираната дата акцизни стоки без
бандерол. Законът не свързва елемента "държане" с неговата
продължителност. Същественото в случая е , че несъмнено подсъдимият е установил
фактическа власт върху акцизни стоки с търговско предназначение. Материалната
норма не предпоставя никакви специални изисквания по отношение на субекта на
престъплението, който може всяко наказателно отговорно лице лице. Стоките,
които е държал подсъдимите са акцизни съгласно ЗАДС, акцизни стоки са
тютюневите изделия, като същите са били без изискуемия за територията на
Република България акцизен бандерол. Акцизният бандерол представлява държавна
ценна книга, намираща се под специален законодателен режим. НК не дефинира кои
стоки са от категорията на акцизните, нито пък за кои от стоките е задължително
поставянето на бандерол, поради което нормата на чл. 234, ал. 1 НК е от
категорията на бланкетните, препращащи норми и нейното съдържание задължително
следва да бъде запълнено с правилата от съответния нормативен акт, определящ
кои стоки са акцизни и съобразно разпоредбата кой нормативен акт е задължително
поставянето на бандерол върху потребителската опаковка .В текста на чл. 2, т. 2
от Закона за акцизите и данъчните складове се съдържа правилото, че тютюневите
изделия, каквито са цигарите, наред и с други стоки - подлежат на облагане с
акциз, т. е. имат статут на акцизни стоки. Също и нормата на чл.64 от ЗАДС
въвежда задължение изброените лимитативно в нея стоки да се разпространяват с
поставен върху търговската им опаковка бандерол .Предвид приетото от
законодателя в чл. 4, т. 1, вр. чл. 2, т. 2 от ЗАДС, че "акцизни
стоки" са тютюневите изделия. В тази насока е и разпоредбата на чл. 28,
ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, която предвижда тютюневите
изделия местно производство и от внос да се транспортират, пренасят,
съхраняват, предлагат или продават в търговски обекти и складове на едро и
дребно само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при
условията на чл. 25 от същия закон. Ето защо, цигарите представляват акцизна
стока по силата на ЗАДС, върху която стока следва да бъде поставен бандерол,
доказващ внасянето на дължимия акциз. ЗАДС. С оглед на всички безспорни данни
по делото - за извършеното деяние, стойността на акцизните стоки без бандерол и
степента на засягане на обществените отношения свързани с нормалното действие
на данъчната система в страната, преценени с оглед разпоредбите, на чл. 93, т.
9 НК, случаят не е маловажен. Маловажността по чл.93 т.9 НК е не само
стойностен, а комплексен изразител на обществената опасност, респ. на нейната
липса или на явната й незначителност /в този смисъл р. №199/21.06.2004 г. по
н.д. № 822/2003 г., р. № 88/16.03.2009 г. по н.д. № 689/2008 г. на ВКС/.
Видно от заключението на изготвената и
приета съдебно оценителна експертиза стойността
на инкриминираните цигари е 307 956 лв / триста и седем хиляди деветстотин
петдесет и шест лева/ .Всички това мотивира съдът да приеме, че извършеното от
подсъдимите деяние д, предмет на
настоящето производство,осъществява състава на по чл. 234, ал. 2 т. 3 вр. ал. 1, пр. 2 от НК.
За да
бъде осъществен от обективна страна състава на престъплението, предвиден в
нормата на чл.234 ал.1 от НК, законът изисква „държане” или „продажба” на
акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в „немаловажни
случаи” – това са елементите от обективната страна на посоченото престъпление.
Липсват такива относно мястото или начина на осъществяване на изпълнителното
деяние на същото, и в двете му форми. Във връзка с правната характеристика на
изпълнителното деяние „държане”, което е визирано в състава на престъплението
по чл.234 ал.1 НК съдът намира за необходимо да отбележи, че в това
изпълнително деяние се включва както владението по смисъла на чл.68 ал.1 от ЗС,
така и държането по смисъла на чл.68 ал.2 от ЗС. Този извод се налага по
аргумент от разпоредбите на чл.68 и
чл.69 от ЗС, които именно в нашето законодателство регламентират вещноправните
институти на владението и държането. В съдържанието на тези разпоредби терминът
„държи” е употребяван и при изработването на легалното определение за
владението, т.е. съгласно тези разпоредби владелеца също държи вещта, като
очевидно в тези случай закона е употребил правния термин „държи” за
обозначаване на понятието „упражняване на фактическа власт”. Именно в този
смисъл като „упражняване на фактическа
власт” следва да се тълкува и изпълнителното деяние „държи”, което е предвидено
в престъпния състав на чл.234 ал.1 от НК. В случая волята на законодателя е била
да обяви за съставомерно както самото „държане”/по смисъла на чл.68 ал.2 от ЗС/
на акцизни стоки без бандерол, така и владението /по смисъла на чл.68 ал.1 ЗС/
на такива стоки, тъй като и в двата случая се касае именно за упражняване на
фактическа власт върху посочените предмети на престъпление. Както бе посочено
по-горе, по делото безспорно се установи, че подсъдимият А. е установил своя фактическа власт върху
процесните цигари на неопределени дата и
място, като впоследствие е упражнявала трайна фактическа власт върху тези стоки
до момента е задържан от органите на МВР.
От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите с пряк умисъл – като те са осъзнавали, че А. "държи" – акцизни стоки без бандерол, т.е. съзнавали
са общественоопасния характер на
деянието и са целяли настъпването на общественоопасните последици.
Изпълнен
е квалифициращия признак в т.З на ал.2 на чл.-234 от НК - предметът на
престъплението е в големи размери - с оглед установения брой на кутии и късове
цигари.
На
следващо място в случая по отношение на А. е изпълнен иквалифициращия признак
„повторност" /чл.28 от НК/ - престъплението е извършено след като деецът е
бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление след като е бил
осъден с влязло в сила на 18.06.2014г. определение №4406/18.06.2014г.по дело
№931/2014г.на PC ***за друго такова престъпление - по чл.234 ал.2 т.З вр.ал. 1
от НК.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО И НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА
НАКАЗАНИЕТО
Наказанието
е средство за постигане целите по чл. 36 НК. За да реши какъв обем наказателна
принуда да бъде упражнен по отношение на подсъдимите, съдът следва да прецени
по какъв начин тези цели биха се постигнали най-пълно. При тази преценка следва
да бъде отчетена относителната тежест на всички обстоятелства от значение за
определяне размерите на наказанията, каквито са степента на обществена опасност
на деянието и дееца, подбудите за извършването на престъплението, както и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
За подсъдимият А.В.А.
СЪДЪТ, при определянето на наказанията за
извършеното от подсъдимия А.А. престъпление
по чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК, съдът взе предвид всички
обстоятелства, визирани в нормата на чл. 54 от НК. Като отегчаващи обстоятелства
съдът взе предвид предходното му осъждане за тежко умишлено престъпление и
високата степен на ангажираност на подсъдимия при осъществяването на
инкриминираното деяние, както и обстоятелството, че е действал като лице , имащо основна роля в
държането на цигари. Фактът на предходното му осъждане , не е оказал
необходимото възпитателно действие и същия продължил да извършва активно незаконосъобразна дейност.
За
престъплението по престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от
пет до петнадесет години. При
индивидуализиране на размера на наказанието, което наложи на подс.А. , освен
изброените по-горе обстоятелства, съдът отчете високата степен на обществена
опасност на деянието, както и дейността на подсъдимия за реализирането на
инкриминираното деяние. С това свое поведение подсъдимият е демонстрирал грубо
незачитане на обществените отношения и установения в страната законов ред.
Съобразявайки конкретните специфики на разглежданото деяние, на личността на
подсъдимия и тежестта на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, съдът прие, че справедливото наказание на подсъдимия, което ще
постигне целите по чл. 36 от НК и ще защити пълноценно и генералната и
индивидуалната превенции, следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК при решаващ превес на отегчаващите отговорността обстоятелства в размер към
средния, предвиден в закона за това престъпление, а именно СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА .
За
престъплението по чл. 234, ал. 2 т. 3 вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20 ал. 4, вр.
ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от две години до осем
години и лишаване от права по чл.37,ал.1,т.7 НК.При индивидуализиране на
размера на наказанието, което наложи на подс.А. , освен изброените по-горе
обстоятелства, съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието,
както и дейността на подсъдимия за реализирането на инкриминираното деяние. С
това свое поведение подсъдимият е демонстрирал грубо незачитане на обществените
отношения и установения в страната законов ред. Съобразявайки конкретните
специфики на разглежданото деяние, на личността на подсъдимия и тежестта на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът прие, че
справедливото наказание на подсъдимия, което ще постигне целите по чл. 36 от НК
и ще защити пълноценно и генералната и индивидуалната превенции, следва да бъде
определено при условията на чл.54 от НК в размер към средния, предвиден в
закона за това престъпление, а именно ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода и
„лишаване от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки“ за срок от
три години.
На
основание чл.334,ал.3 съдът отне в полза на държавата предмета на
престъплението.
Съдът
не приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК, тъй като прецени, че не е
налице нито една от кумулативно дадените в този текст предпоставки за
приложението му, а именно: по отношение на подсъдимия А.А. не са налице нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и така
определеното наказание не се явява
несъразмерно тежко.
С оглед
обстоятелството, че подсъдимия А. е
извършил две отделни престъпления, при
условията на реална съвкупност, съдът счете, че в настоящия случай са налице
предпоставките по чл. 23, ал. 1 от НК, поради което определи на подс.А. едно
общо, най-тежко наказание, в размер на седем години лишаване от свобода.
На
основание чл.59, ал.1 от НК при изпълнението на определеното наказание на
подсъдимия А.В.А. лишаване от свобода, ПРИСПАДА времето, през което същият е
бил задържан по настоящото дело.
На основание чл.23 ал.2 НК към наложеното
на подс.А.В. А. едно общо най – тежко
наказание 7 /седем / години „Лишаване от свобода“ присъединява наказанието по
чл.37ал.1 т.7 НК – лишаване от право да упражнява търговска дейност за
срок от 3/три/ години.
На основание чл.68, ал.1 НК привежда в изпълнение
наложеното на подсъдимия А.В. А.наказание по определение №4406/18.06.2014г.по
дело №931/2014г.на PC ***в размер на
ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА .
Деянията по настоящото дело са извършени в определения с посоченото определение
изпитателен срок.Разпоредбата на чл.68 НК сочи, че при извършване на друго
умишлено престъпление в определения срок , по което му е наложено наказание
лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.
На
основание чл.61, т.2 вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС така определеното общо най тежко наказание в размер на СЕДЕМ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и приведеното наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да се изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът определи режима и типа на
пенитенциарното заведение, в което подс. Армен А. следва да изтърпи наложеното му наказание от десет години лишаване от
свобода, като се съобрази с разпоредбите на ЗИНЗС. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, когато
наказанието на осъдено за първи път лице надвишава пет години лишаване от
свобода, същото се изпраща в затвор. Нормата на чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС предвижда
за последното да бъде определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
Поради това съдът определи подс. А. да изтърпи наложеното му наказание в
затвор, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
За подсъдимият Е.Г.В.
При определянето на наказанията за
извършеното от подсъдимия Е.Г.В. престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК,
съдът взе предвид всички обстоятелства. Като отегчаващи обстоятелства съдът взе
предвид обстоятелството, че е участник в
ръководената от А. организация за нелегален внос на цигари без бандерол. При
определяне на размера на наказанието за конкретното престъпление , съдът
съобрази чистото съдебно минало и дадените от Е.Г.В. подробни обяснения които допринасят за
разкриване на обективната истина .
За
престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. 2,
т. 2, вр. ал. 2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет
години. Съобразявайки конкретните специфики на разглежданото деяние, на
личността на подсъдимия и тежестта на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, съдът прие, че справедливото наказание на подсъдимия, което ще
постигне целите по чл. 36 от НК и ще защити пълноценно и генералната и
индивидуалната превенции, следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК при решаващ превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер под
минималния , предвиден в закона, а именно две години лишаване от свобода.
За да намери приложение нормата на чл. 55 НК
съдът следва да установи наличието на две предпоставки - изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства и констатация за това, че и най – лекото наказание, предвидено за
съответното престъпление, се явява не-съразмерно тежко.
Изключителни
смекчаващи обстоятелства са тези, които
са оказали много и необичайно силно въздействие при вземане на решението
за извършване на деянието, поради което съществено отличават разглеждания казус
от типичните случаи. Независимо от употребеното множествено число в
разпоредбата на чл.55 НК, в съдебната практика е прието, че и само едно
изключително смекчаващо обстоятелство може да даде основание за прилагане на
чл. 55 от НК – Решение № 49/1977 год. на ІІ н. о.
По
отношение на втората предпоставка за приложение на разпоредбата на чл.55 НК,
съдът следва да констатира, че и най-лекото предвидено в закона наказание е
несъразмерно тежко като реакция срещу извършеното престъпление, т.е. че когато
е формулирал санкцията на съответната норма от Особената част на НК,
законодателят е имал предвид деяния със значително по-висока степен на
обществена опасност. Практиката на В(К)С е категорична, че при липса на такава
констатация, приложението на чл. 55 НК е незаконосъобразно, като в този смисъл
са и Решение № 861/1969 на III н.о. и Решение №315/1972 на I н.о.
За да
определи наказанието при условията на чл. 55 НК, съдът е длъжен да обсъди
всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, да прецени едните и другите и да
направи извод, че в конкретния случай смекчаващите обстоятелства са
изключителни или многобройни, което обуславя значително по-ниска от типичната
степен обществена опасност за този вид престъпления.
Безспорен
е изводът в практиката, че нормата на чл. 55 НК се прилага по изключение само в
случаите, когато данните, които характеризират престъплението и автора му,
показват, че действително е налице по-ниска обществена опасност на деянието и
дееца - Решение № 63/1983 год. на ІІ н. о..
В
настоящия случай съдът прие, че по отношение на подс. Е.Г.В. са налице материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата
на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Подсъдимият не е осъждан. Съвкупната преценка на
степента на обществена опасност на деянието, от една страна и на подсъдимия, от
друга страна, здравословното му състояние и изключителното му съдействие за
разкриване на обективната истина, обуславят извода, че и най – лекото,
предвидено в нормата на закона наказание би било прекалено тежко и такова под
предвидения минимум би осъществило установените в разпоредбата на чл. 36 от НК
цели на наказанието.
За престъплението по чл. 234, ал. 2 т. 3 вр. ал. 1,
пр. 2 се предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години и
лишаване от права по чл.37,ал.1,т.7 НК.. Съобразявайки конкретните специфики на
разглежданото деяние, на личността на подсъдимия и тежестта на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът прие, че справедливото
наказание на подсъдимия, което ще постигне целите по чл. 36 от НК и ще защити
пълноценно и генералната и индивидуалната превенции, следва да бъде определено
при условията на чл.55, ал.1 , т.1 от НК
при решаващ превес на отегчаващите отговорността обстоятелства в размер на
минималния, предвиден в закона за това престъпление, а именно една година лишаване от свобода.
В
настоящия случай съдът прие, че по отношение на подс. Е.Г.В. са налице материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата
на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Подсъдимият не е осъждан. Съвкупната преценка на
степента на обществена опасност на деянието, от една страна и на подсъдимия, от
друга страна, здравословното му състояние и изключителното му съдействие за
разкриване на обективната истина, обуславят извода, че и най – лекото,
предвидено в нормата на закона наказание би било прекалено тежко и такова под
предвидения минимум би осъществило установените в разпоредбата на чл. 36 от НК
цели на наказанието.
На
основание чл.55,ал.3 НК , съдът не наложи комулативно предвиденото
наказание лишаване от права по
чл.37,ал.1,т.7 НК .
С оглед
обстоятелството, че подсъдимия Е.Г.В. е извършил две отделни престъпления, при
условията на реална съвкупност, съдът счете, че в настоящия случай са налице
предпоставките по чл. 23, ал. 1 от НК, поради което определи на подс. Е.Г.В. едно
общо, най-тежко наказание, в размер на две години лишаване от свобода.
Съгласно
дадените указания в ТР № 37/09.06.1983г. - „при решаване въпроса за отлагане
изпълнението на наложеното наказание по реда на чл. 66 НК, съдът трябва да има
предвид не само личните качества на подсъдимия, но и конкретната обществена
опасност на престъплението и дали с отлагането на наказанието биха се
постигнали целите на чл. 36 НК“. В настоящия случай съдът прие, че по отношение
на всеки от подсъдимите са налице материалноправните предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Подсъдимият не е осъждан. Съвкупната
преценка на степента на обществена опасност на деянието, от една страна и на
подсъдимия, от друга страна, обуславят извода, че условното осъждане би
осъществило установените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието.
Самият факт на обвинението и наказателния процес, на осъждането и налагането на
определено наказание е от естеството да окаже върху подсъдимите и върху
останалите граждани достатъчно интензивно репресивно и
възпита-телно-поправително въздействие. При това условното осъждане при-тежава
и този специфичен предупредителен момент, че запазва въз-можността за
привеждане в изпълнение на наказанието, ако подсъдимият в изпитателния срок
извърши друго престъпление – обстоятелство, което безспорно оказва върху него
положително мотивационно въздействие.
Така
мотивиран, съдът на основание разпоредбата на чл. 66 от НК отложи изпълнението
на наложеното наказание “Лишаване от свобода” за определен срок, считано от
влизане в сила на присъдата. При определяне на размера на изпитателния срок
съдът взе предвид всички обстоятелства по делото, както и приоритетната цел на
условното осъждане, изрично подчертана в НК, а именно поправянето на
подсъ-димия.
Съдът
отчете, че наказанието трябва да постига справедлив баланс на
принудително-предупредителните елементи и на специалната и общата превенция. От
първостепенен обществен интерес е наказанието да цели поправяне и превъзпитание
на подсъдимия, формиране на самоконтрол и вътрешни задръжки, които да го
възпират от извършване и на други престъпления в бъдеще. Поради това, като взе
предвид личностните особености на всеки от подсъдимите, съдът прие, че така
определеното наказание не пренебрегва генералната превенция и не игнорира
високата степен на обществена опасност на извършеното от него престъпление
срещу реда и общественото спокойствие. Това е така, защото генералната
превенция не може и не бива да се противопоставя на индивидуалната превенция,
защото положително въздействие върху обществото се постига само когато
наказанието е съответно на конк-ретната обществена опасност и морална укоримост
на конкретния деец и на конкретното деяние.
На
основани чл.66 НК , съдът отложи изпълнението на така определеното общо най
тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода за срок от
четири години. С оглед на личната и на
генералната превенция изпълнението на
така определените наказания следва да
бъде отложено на основание чл. 66 ал.1 НК.
Съгласно
дадените указания в ТР № 37/09.06.1983г. - „при решаване въпроса за отлагане
изпълнението на наложеното наказание по реда на чл. 66 НК, съдът трябва да има
предвид не само личните качества на подсъдимия, но и конкретната обществена
опасност на престъплението и дали с отлагането на наказанието биха се
постигнали целите на чл. 36 НК“. В настоящия случай съдът прие, че по отношение
на Е.Г.В. са налице материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на
чл. 66, ал. 1 от НК. Подсъдимият не е осъждан. Съвкупната преценка на степента
на обществена опасност на деянието, от една страна и на подсъдимия, от друга
страна, обуславят извода, че условното осъждане би осъществило установените в
разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието. Самият факт на обвинението и
наказателния процес, на осъждането и налагането на определено наказание е от
естеството да окаже върху подсъдимите и върху останалите граждани достатъчно
интензивно репресивно и възпитателно-поправително въздействие. При това
условното осъждане притежава и този специфичен предупредителен момент, че
запазва възможността за привеждане в изпълнение на наказанието, ако подсъдимият
в изпитателния срок извърши друго престъпление – обстоятелство, което безспорно
оказва върху него положително мотивационно въздействие.
Така
мотивиран, съдът на основание разпоредбата на чл. 66 от НК отложи изпълнението
на наложеното наказание “Лишаване от свобода” за определен срок, считано от
влизане в сила на присъдата. При определяне на размера на изпитателния срок
съдът взе предвид всички обстоятелства по делото, както и приоритетната цел на
условното осъждане, изрично подчертана в НК, а именно поправянето на
подсъдимия.
Съдът
отчете, че наказанието трябва да постига справедлив баланс на принудително-предупредителните
елементи и на специалната и общата превенция. От първостепенен обществен
интерес е наказанието да цели поправяне и превъзпитание на подсъдимия,
формиране на самоконтрол и вътрешни задръжки, които да го възпират от
извършване и на други престъпления в бъдеще. Поради това, като взе предвид
личностните особености на всеки от подсъдимите, съдът прие, че така
определеното наказание не пренебрегва генералната превенция и не игнорира
високата степен на обществена опасност на извършеното от него престъпление
срещу реда и общественото спокойствие. Това е така, защото генералната
превенция не може и не бива да се противопоставя на индивидуалната превенция,
защото положително въздействие върху обществото се постига само когато
наказанието е съответно на конк-ретната обществена опасност и морална укоримост
на конкретния деец и на конкретното деяние.
От
приложените по делото доказателства се установява, че под-съдимите са били задържани с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, поради което съдът е приспаднал от горепосоченото
наказание „Лишаване от свобода“ на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК времето,
през което подсъдимият е бил задържан мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
За подсъдимият В.С.П.
При определянето на наказанията за
извършеното от подсъдимия В.С.П. престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК,
съдът взе предвид всички обстоятелства. Като отегчаващи обстоятелства съдът взе
предвид обстоятелството, че е участник в
ръководената от А. организация за нелегален внос на цигари без бандерол. При
определяне на размера на наказанието за конкретното престъпление , съдът
съобрази чистото съдебно минало и дадените от
В.С.П. подробни обяснения които допринасят за разкриване на обективната
истина .
За
престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. 2,
т. 2, вр. ал. 2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до
десет години. Съобразявайки конкретните специфики на разглежданото деяние, на
личността на подсъдимия и тежестта на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, съдът прие, че справедливото наказание на подсъдимия, което ще
постигне целите по чл. 36 от НК и ще защити пълноценно и генералната и
индивидуалната превенции, следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК при решаващ превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер под
минималния , предвиден в закона, а именно две години лишаване от свобода.
За да намери приложение нормата на чл. 55 НК
съдът следва да установи наличието на две предпоставки - изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства и констатация за това, че и най – лекото наказание, предвидено за
съответното престъпление, се явява не-съразмерно тежко.
Изключителни
смекчаващи обстоятелства са тези, които
са оказали много и необичайно силно въздействие при вземане на решението
за извършване на деянието, поради което съществено отличават разглеждания казус
от типичните случаи. Независимо от употребеното множествено число в
разпоредбата на чл.55 НК, в съдебната практика е прието, че и само едно
изключително смекчаващо обстоятелство може да даде основание за прилагане на
чл. 55 от НК – Решение № 49/1977 год. на ІІ н. о.
По
отношение на втората предпоставка за приложение на разпоредбата на чл.55 НК,
съдът следва да констатира, че и най-лекото предвидено в закона наказание е
несъразмерно тежко като реакция срещу извършеното престъпление, т.е. че когато
е формулирал санкцията на съответната норма от Особената част на НК,
законодателят е имал предвид деяния със значително по-висока степен на
обществена опасност. Практиката на В(К)С е категорична, че при липса на такава
констатация, приложението на чл. 55 НК е незаконосъобразно, като в този смисъл
са и Решение № 861/1969 на III н.о. и Решение №315/1972 на I н.о.
За да
определи наказанието при условията на чл. 55 НК, съдът е длъжен да обсъди
всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, да прецени едните и другите и да
направи извод, че в конкретния случай смекчаващите обстоятелства са
изключителни или многобройни, което обуславя значително по-ниска от типичната
степен обществена опасност за този вид престъпления.
Безспорен
е изводът в практиката, че нормата на чл. 55 НК се прилага по изключение само в
случаите, когато данните, които характеризират престъплението и автора му,
показват, че действително е налице по-ниска обществена опасност на деянието и
дееца - Решение № 63/1983 год. на ІІ н. о..
В
настоящия случай съдът прие, че по отношение на подс. В.С.П. са налице
материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Подсъдимият не е осъждан. Съвкупната преценка на степента на обществена
опасност на деянието, от една страна и на подсъдимия, от друга страна,
здравословното му състояние и изключителното му съдействие за разкриване на
обективната истина, обуславят извода, че и най – лекото, предвидено в нормата
на закона наказание би било прекалено тежко и такова под предвидения минимум би
осъществило установените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието.
За престъплението по чл. 234, ал. 2 т. 3 вр. ал. 1, пр. 2 се
предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години и лишаване от
права по чл.37,ал.1,т.7 НК.. Съобразявайки конкретните специфики на
разглежданото деяние, на личността на подсъдимия и тежестта на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът прие, че справедливото
наказание на подсъдимия, което ще постигне целите по чл. 36 от НК и ще защити
пълноценно и генералната и индивидуалната превенции, следва да бъде определено
при условията на чл.55, ал.1 , т.1 от НК
при решаващ превес на отегчаващите отговорността обстоятелства в размер на
минималния, предвиден в закона за това престъпление, а именно една година лишаване от свобода.
В
настоящия случай съдът прие, че по отношение на подс. В.С.П. са налице
материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Подсъдимият не е осъждан. Съвкупната преценка на степента на обществена
опасност на деянието, от една страна и на подсъдимия, от друга страна,
здравословното му състояние и изключителното му съдействие за разкриване на
обективната истина, обуславят извода, че и най – лекото, предвидено в нормата
на закона наказание би било прекалено тежко и такова под предвидения минимум би
осъществило установените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието.
На
основание чл.55,ал.3 НК , съдът не наложи комулативно предвиденото
наказание лишаване от права по
чл.37,ал.1,т.7 НК .
С оглед
обстоятелството, че подсъдимия В.С.П. е извършил две отделни престъпления, при
условията на реална съвкупност, съдът счете, че в настоящия случай са налице
предпоставките по чл. 23, ал. 1 от НК, поради което определи на подс. В.С.П. едно
общо, най-тежко наказание, в размер на две години лишаване от свобода.
Съгласно
дадените указания в ТР № 37/09.06.1983г. - „при решаване въпроса за отлагане
изпълнението на наложеното наказание по реда на чл. 66 НК, съдът трябва да има
предвид не само личните качества на подсъдимия, но и конкретната обществена
опасност на престъплението и дали с отлагането на наказанието биха се
постигнали целите на чл. 36 НК“. В настоящия случай съдът прие, че по отношение
на всеки от подсъдимите са налице материалноправните предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Подсъдимият не е осъждан. Съвкупната
преценка на степента на обществена опасност на деянието, от една страна и на
подсъдимия, от друга страна, обуславят извода, че условното осъждане би
осъществило установените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието.
Самият факт на обвинението и наказателния процес, на осъждането и налагането на
определено наказание е от естеството да окаже върху подсъдимите и върху
останалите граждани достатъчно интензивно репресивно и възпита-телно-поправително
въздействие. При това условното осъждане при-тежава и този специфичен
предупредителен момент, че запазва въз-можността за привеждане в изпълнение на
наказанието, ако подсъдимият в изпитателния срок извърши друго престъпление –
обстоятелство, което безспорно оказва върху него положително мотивационно
въздействие.
Така
мотивиран, съдът на основание разпоредбата на чл. 66 от НК отложи изпълнението
на наложеното наказание “Лишаване от свобода” за определен срок, считано от
влизане в сила на присъдата. При определяне на размера на изпитателния срок
съдът взе предвид всички обстоятелства по делото, както и приоритетната цел на
условното осъждане, изрично подчертана в НК, а именно поправянето на
подсъ-димия.
Съдът
отчете, че наказанието трябва да постига справедлив баланс на
принудително-предупредителните елементи и на специалната и общата превенция. От
първостепенен обществен интерес е наказанието да цели поправяне и превъзпитание
на подсъдимия, формиране на самоконтрол и вътрешни задръжки, които да го
възпират от извършване и на други престъпления в бъдеще. Поради това, като взе
предвид личностните особености на всеки от подсъдимите, съдът прие, че така
определеното наказание не пренебрегва генералната превенция и не игнорира
високата степен на обществена опасност на извършеното от него престъпление
срещу реда и общественото спокойствие. Това е така, защото генералната
превенция не може и не бива да се противопоставя на индивидуалната превенция,
защото положително въздействие върху обществото се постига само когато
наказанието е съответно на конк-ретната обществена опасност и морална укоримост
на конкретния деец и на конкретното деяние.
На
основани чл.66 НК , съдът отложи изпълнението на така определеното общо най
тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода за срок от
четири години. С оглед на личната и на
генералната превенция изпълнението на
така определените наказания следва да
бъде отложено на основание чл. 66 ал.1 НК.
Съгласно
дадените указания в ТР № 37/09.06.1983г. - „при решаване въпроса за отлагане
изпълнението на наложеното наказание по реда на чл. 66 НК, съдът трябва да има
предвид не само личните качества на подсъдимия, но и конкретната обществена
опасност на престъплението и дали с отлагането на наказанието биха се постигнали
целите на чл. 36 НК“. В настоящия случай съдът прие, че по отношение на В.С.П. са
налице материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 66, ал.
1 от НК. Подсъдимият не е осъждан. Съвкупната преценка на степента на обществена
опасност на деянието, от една страна и на подсъдимия, от друга страна,
обуславят извода, че условното осъждане би осъществило установените в
разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието. Самият факт на обвинението и
наказателния процес, на осъждането и налагането на определено наказание е от
естеството да окаже върху подсъдимите и върху останалите граждани достатъчно
интензивно репресивно и възпитателно-поправително въздействие. При това
условното осъждане притежава и този специфичен предупредителен момент, че
запазва възможността за привеждане в изпълнение на наказанието, ако подсъдимият
в изпитателния срок извърши друго престъпление – обстоятелство, което безспорно
оказва върху него положително мотивационно въздействие.
Така
мотивиран, съдът на основание разпоредбата на чл. 66 от НК отложи изпълнението
на наложеното наказание “Лишаване от свобода” за определен срок, считано от
влизане в сила на присъдата. При определяне на размера на изпитателния срок
съдът взе предвид всички обстоятелства по делото, както и приоритетната цел на
условното осъждане, изрично подчертана в НК, а именно поправянето на
подсъдимия.
Съдът
отчете, че наказанието трябва да постига справедлив баланс на
принудително-предупредителните елементи и на специалната и общата превенция. От
първостепенен обществен интерес е наказанието да цели поправяне и превъзпитание
на подсъдимия, формиране на самоконтрол и вътрешни задръжки, които да го
възпират от извършване и на други престъпления в бъдеще. Поради това, като взе
предвид личностните особености на всеки от подсъдимите, съдът прие, че така
определеното наказание не пренебрегва генералната превенция и не игнорира
високата степен на обществена опасност на извършеното от него престъпление
срещу реда и общественото спокойствие. Това е така, защото генералната
превенция не може и не бива да се противопоставя на индивидуалната превенция,
защото положително въздействие върху обществото се постига само когато
наказанието е съответно на конк-ретната обществена опасност и морална укоримост
на конкретния деец и на конкретното деяние.
От
приложените по делото доказателства се установява, че под-съдимите са били задържани с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, поради което съдът е приспаднал от горепосоченото
наказание „Лишаване от свобода“ на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК времето,
през което подсъдимият е бил задържан мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
За подсъдимият Л.Г.С.
При определянето на наказанията за
извършеното от подсъдимия Л.Г.С. престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК,
съдът взе предвид всички обстоятелства. Като отегчаващи обстоятелства съдът взе
предвид обстоятелството, че е участник в
ръководената от А. организация за нелегален внос на цигари без бандерол. При
определяне на размера на наказанието за конкретното престъпление , съдът съобрази
чистото съдебно минало , дадените от В.С.П.
подробни обяснения които допринасят за разкриване на обективната истина и
конкретната установена роля в групата.
За
престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. 2,
т. 2, вр. ал. 2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до
десет години. Съобразявайки конкретните специфики на разглежданото деяние, на
личността на подсъдимия и тежестта на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, съдът прие, че справедливото наказание на подсъдимия, което ще
постигне целите по чл. 36 от НК и ще защити пълноценно и генералната и
индивидуалната превенции, следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК при решаващ превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер под
минималния , предвиден в закона, а именно една година лишаване от свобода.
За да намери приложение нормата на чл. 55 НК
съдът следва да установи наличието на две предпоставки - изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства и констатация за това, че и най – лекото наказание, предвидено за
съответното престъпление, се явява не-съразмерно тежко.
Изключителни
смекчаващи обстоятелства са тези, които
са оказали много и необичайно силно въздействие при вземане на решението
за извършване на деянието, поради което съществено отличават разглеждания казус
от типичните случаи. Независимо от употребеното множествено число в
разпоредбата на чл.55 НК, в съдебната практика е прието, че и само едно
изключително смекчаващо обстоятелство може да даде основание за прилагане на
чл. 55 от НК – Решение № 49/1977 год. на ІІ н. о.
По
отношение на втората предпоставка за приложение на разпоредбата на чл.55 НК,
съдът следва да констатира, че и най-лекото предвидено в закона наказание е
несъразмерно тежко като реакция срещу извършеното престъпление, т.е. че когато
е формулирал санкцията на съответната норма от Особената част на НК,
законодателят е имал предвид деяния със значително по-висока степен на
обществена опасност. Практиката на В(К)С е категорична, че при липса на такава
констатация, приложението на чл. 55 НК е незаконосъобразно, като в този смисъл
са и Решение № 861/1969 на III н.о. и Решение №315/1972 на I н.о.
За да
определи наказанието при условията на чл. 55 НК, съдът е длъжен да обсъди
всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, да прецени едните и другите и да
направи извод, че в конкретния случай смекчаващите обстоятелства са
изключителни или многобройни, което обуславя значително по-ниска от типичната
степен обществена опасност за този вид престъпления.
Безспорен
е изводът в практиката, че нормата на чл. 55 НК се прилага по изключение само в
случаите, когато данните, които характеризират престъплението и автора му, показват,
че действително е налице по-ниска обществена опасност на деянието и дееца -
Решение № 63/1983 год. на ІІ н. о..
В
настоящия случай съдът прие, че по отношение на подс. Л.Г.С. са налице
материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Подсъдимият не е осъждан. Съвкупната преценка на степента на обществена
опасност на деянието, от една страна и на подсъдимия, от друга страна,
здравословното му състояние и изключителното му съдействие за разкриване на
обективната истина, обуславят извода, че и най – лекото, предвидено в нормата
на закона наказание би било прекалено тежко и такова под предвидения минимум би
осъществило установените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието.
За престъплението по чл. 234, ал. 2 т. 3 вр. ал. 1, пр. 2 се
предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години и лишаване от
права по чл.37,ал.1,т.7 НК.. Съобразявайки конкретните специфики на
разглежданото деяние, на личността на подсъдимия и тежестта на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът прие, че справедливото
наказание на подсъдимия, което ще постигне целите по чл. 36 от НК и ще защити
пълноценно и генералната и индивидуалната превенции, следва да бъде определено
при условията на чл.55, ал.1 , т.1 от НК
при решаващ превес на отегчаващите отговорността обстоятелства в размер на
минималния, предвиден в закона за това престъпление, а именно една година лишаване от свобода.
В
настоящия случай съдът прие, че по отношение на подс. Л.Г.С. са налице материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата
на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Подсъдимият не е осъждан. Съвкупната преценка на
степента на обществена опасност на деянието, от една страна и на подсъдимия, от
друга страна, здравословното му състояние и изключителното му съдействие за
разкриване на обективната истина, обуславят извода, че и най – лекото,
предвидено в нормата на закона наказание би било прекалено тежко и такова под
предвидения минимум би осъществило установените в разпоредбата на чл. 36 от НК
цели на наказанието.
На
основание чл.55,ал.3 НК , съдът не наложи комулативно предвиденото
наказание лишаване от права по
чл.37,ал.1,т.7 НК .
С оглед
обстоятелството, че подсъдимия Л.Г.С. е извършил две отделни престъпления, при
условията на реална съвкупност, съдът счете, че в настоящия случай са налице
предпоставките по чл. 23, ал. 1 от НК, поради което определи на подс. Л.Г.С. едно
общо, най-тежко наказание, в размер на една година лишаване от свобода.
Съгласно
дадените указания в ТР № 37/09.06.1983г. - „при решаване въпроса за отлагане
изпълнението на наложеното наказание по реда на чл. 66 НК, съдът трябва да има
предвид не само личните качества на подсъдимия, но и конкретната обществена
опасност на престъплението и дали с отлагането на наказанието биха се
постигнали целите на чл. 36 НК“. В настоящия случай съдът прие, че по отношение
на всеки от подсъдимите са налице материалноправните предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Подсъдимият не е осъждан. Съвкупната
преценка на степента на обществена опасност на деянието, от една страна и на
подсъдимия, от друга страна, обуславят извода, че условното осъждане би
осъществило установените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието.
Самият факт на обвинението и наказателния процес, на осъждането и налагането на
определено наказание е от естеството да окаже върху подсъдимите и върху
останалите граждани достатъчно интензивно репресивно и възпитателно-поправително
въздействие. При това условното осъждане при-тежава и този специфичен
предупредителен момент, че запазва въз-можността за привеждане в изпълнение на
наказанието, ако подсъдимият в изпитателния срок извърши друго престъпление –
обстоятелство, което безспорно оказва върху него положително мотивационно
въздействие.
Така
мотивиран, съдът на основание разпоредбата на чл. 66 от НК отложи изпълнението
на наложеното наказание “Лишаване от свобода” за определен срок, считано от
влизане в сила на присъдата. При определяне на размера на изпитателния срок
съдът взе предвид всички обстоятелства по делото, както и приоритетната цел на
условното осъждане, изрично подчертана в НК, а именно поправянето на
подсъ-димия.
Съдът
отчете, че наказанието трябва да постига справедлив баланс на
принудително-предупредителните елементи и на специалната и общата превенция. От
първостепенен обществен интерес е наказанието да цели поправяне и превъзпитание
на подсъдимия, формиране на самоконтрол и вътрешни задръжки, които да го
възпират от извършване и на други престъпления в бъдеще. Поради това, като взе
предвид личностните особености на всеки от подсъдимите, съдът прие, че така
определеното наказание не пренебрегва генералната превенция и не игнорира
високата степен на обществена опасност на извършеното от него престъпление
срещу реда и общественото спокойствие. Това е така, защото генералната
превенция не може и не бива да се противопоставя на индивидуалната превенция,
защото положително въздействие върху обществото се постига само когато
наказанието е съответно на конк-ретната обществена опасност и морална укоримост
на конкретния деец и на конкретното деяние.
На
основани чл.66 НК , съдът отложи изпълнението на така определеното общо най
тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода за срок от три години. С оглед на личната и на генералната
превенция изпълнението на така
определените наказания следва да бъде
отложено на основание чл. 66 ал.1 НК.
Съгласно
дадените указания в ТР № 37/09.06.1983г. - „при решаване въпроса за отлагане
изпълнението на наложеното наказание по реда на чл. 66 НК, съдът трябва да има
предвид не само личните качества на подсъдимия, но и конкретната обществена
опасност на престъплението и дали с отлагането на наказанието биха се постигнали
целите на чл. 36 НК“. В настоящия случай съдът прие, че по отношение на Л.Г.С. са
налице материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 66, ал.
1 от НК. Подсъдимият не е осъждан. Съвкупната преценка на степента на обществена
опасност на деянието, от една страна и на подсъдимия, от друга страна,
обуславят извода, че условното осъждане би осъществило установените в
разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието. Самият факт на обвинението и
наказателния процес, на осъждането и налагането на определено наказание е от
естеството да окаже върху подсъдимите и върху останалите граждани достатъчно
интензивно репресивно и възпитателно-поправително въздействие. При това
условното осъждане притежава и този специфичен предупредителен момент, че
запазва възможността за привеждане в изпълнение на наказанието, ако подсъдимият
в изпитателния срок извърши друго престъпление – обстоятелство, което безспорно
оказва върху него положително мотивационно въздействие.
Така
мотивиран, съдът на основание разпоредбата на чл. 66 от НК отложи изпълнението
на наложеното наказание “Лишаване от свобода” за определен срок, считано от
влизане в сила на присъдата. При определяне на размера на изпитателния срок
съдът взе предвид всички обстоятелства по делото, както и приоритетната цел на
условното осъждане, изрично подчертана в НК, а именно поправянето на
подсъдимия.
Съдът
отчете, че наказанието трябва да постига справедлив баланс на
принудително-предупредителните елементи и на специалната и общата превенция. От
първостепенен обществен интерес е наказанието да цели поправяне и превъзпитание
на подсъдимия, формиране на самоконтрол и вътрешни задръжки, които да го
възпират от извършване и на други престъпления в бъдеще. Поради това, като взе
предвид личностните особености на всеки от подсъдимите, съдът прие, че така
определеното наказание не пренебрегва генералната превенция и не игнорира
високата степен на обществена опасност на извършеното от него престъпление
срещу реда и общественото спокойствие. Това е така, защото генералната
превенция не може и не бива да се противопоставя на индивидуалната превенция,
защото положително въздействие върху обществото се постига само когато
наказанието е съответно на конк-ретната обществена опасност и морална укоримост
на конкретния деец и на конкретното деяние.
От
приложените по делото доказателства се установява, че под-съдимите са били задържани с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, поради което съдът е приспаднал от горепосоченото
наказание „Лишаване от свобода“ на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК времето,
през което подсъдимият е бил задържан мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
По веществените доказателства:
Съдът
намери основание за отнемането им в полза на държавата , на следните веществени
доказателства:
С оглед изхода на делото съда се е произнесъл
и относно веществените доказателства като е отнел в
полза на държавата
На основание чл.53, ал.1 ,б.“а“ НК ОТНЕМА в полза на държавата товарен автомобил „Мерцедес", модел
СПРИНТЕР с номер ***.
Съдът смята , че този автомобил е
послужил за извършване на престъплението тъй като цигарите без бандерол са
превозени с него от мястото на което подсъдимата ги е държала до мястото където
са намерени и иззети с протокол за претърсване и изземване.По делото е
усановено собствеността на автомобила и това , че той е послужил за извършване
на престъплението за което подсъдимият е признат за виновен.
На основание чл.53, ал.1 ,б.“а“ НК се ОТНЕМАТ
в полза на държавата както следва:
товарен
автомобил „Мерцедес", модел СПРИНТЕР с номер ***
• 1 бр.
мобилен телефон „Самсунг Ес Ем – 90005” с имей: *** и СИМ карта без номер.
• 1 бр.
мобилен телефон „Нокия Ер Ем – 944” с имей: *** и СИМ карта № ***.
• 1 бр.
мобилен телефон „Нокия Ер Ем 944” с имей 1: **** имей 2: **** и СИМ карти с № ****
и № ***.
• 1 бр.
мобилен телефон „Нокия Х1-01 с имей 1: № **** и имей 2: № **** и СИМ карти № ****
и № ****.
Тези мобилни телефони, ведно с СИМ картите са иззети
с протокол за обиск и изземване от Е.Г.В..
• 1 бр.
мобилен телефон „Водафон” с имей № *** и СИМ карта № ***.
• 1 бр.
мобилен телефон „Нокия” с имей № *** и СИМ карта № ***.
• 1 бр.
мобилен телефон „Нокия” с имей № *** и СИМ карта № ***.
Тези мобилни устройства са иззети с протокол за
обиск и изземване от Л. Г.С..
• 1 бр.
мобилен телефон „Глобър”, модел „М 100С” с имей № ***, без СИМ карта.
• 1 бр.
карта микро ес ди – с надпис „Санд диск”, 32 ГБ и номер 5415ХR11234М.
• 1 бр.
мобилен телефон „Самсунг” с имей № *** *** *** и СИМ карта без номер.
Тези веществени доказателства са иззети с протокол за обиск и изземване от В.С.
Паниян.
• 1 бр.
мобилен телефон „Нокия” с имей № *** и СИМ карта № ***.
• 1 бр.
мобилен телефон „Нокия” с имей № *** и СИМ карта № ***.
Видно от всички събрани
доказателства – свидетелски показания , разпечатки от мобилни оператори , протоколи
за доброволно предаване и доказателствата събрани в резултат на прилагани специални
разузнавателни средства тези телефони са
ползвани от лицата извършили престъпленията за осъществяване на комуникация по
между си . Без осъществяване на комуникацията по тези телефони не е било възможно
да се извършат деянията за които лицата са били признати за виновни .
На основание чл.234 , ал.3 НК ОТНЕМАТ в полза на държавата
акцизните стоки – предмет на престъплението както следва:
69 990 бр. кутии с цигари без бандерол от марката „COOPER RED" на
обща стойност от 307 956 лв, разположени в 130 бр. кашони /мастербокса/, като
всеки кашон съдържа по 50 бр. стека без бандерол с надпис „COOPER RED" и
малки букви „tobacco international enterprises", като всеки стек съдържа
по 10 бр. кутии без бандерол с надпис „20 SLIM FILTER CIGARETTES", а всяка
кутия съдържа по 20 бр. цигари и в насипно състояние са намерени още 499 бр.
стека, като всеки стек съдържа по 10 бр. кутии без бандерол с надпис „20 SLIM
FILTER CIGARETTES", а всяка кутия съдържа по 20 бр. цигари.
С оглед постановената присъда и на осн. чл.189 от НПК подсъдимите А. В. А. /H.A./, ЕГН **********, ЛНЧ **********,
Е.Г.В. /E.G.V./, ЛНЧ **********, Л.Г.С. /L.G.S../, ЛНЧ ********** и В.С.П. /V.S.P./,
, да заплатят в полза на държавата направените по делото разноски в размер 421 лева по досъдебното производство и направените по
делото разноски в размер на 2 410, 86 лева от съдебното производство .
СЪДИЯ :