Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-11 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1615 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът А.П.И. твърди активно участие в обществено-политическия живот в
страната, включително чрез членство в Гражданско сдружение Обществен натиск и
участие в организираните от сдружението протести, участие в протест на
09.09.2015 г. и последвало задържане с публично разгласяване, както и обвинение
в извършване на престъпление по чл. 325 от НК, за което е оправдан с влязла в
сила присъда по наказателно производство, продължило повече от 2 години,
влошаване на отношения с близки и уронване на честта и доброто му име. Претендира
справедливото обезщетение за наведените неимуществени вреди в размер на 30000
лева и обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, изразяващи се в
претърпени загуби – разноски за адвокатско възнаграждение по воденото срещу
него наказателно производство, в размер на 3500 лева (така пояснения в първото
заседание по делото). Претендира разноски.
Ответникът П.НА Р.Б.в срока по чл. 131 от ГПК оспорва исковете,
възразявайки че не е легитимиран да отговаря за задържането на ищеца и продължителността
на производството в съдебната му фаза, като претендираното обезщетение за неимуществени
вреди е завишено съобразно принципа на чл. 52 от ЗЗД, а за твърдените имуществени
вреди съществува неяснота и не са доказани, включително и поради недостоверност
на датата на документите, представени за тяхното установяване.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
С постановление от 09.09.2015 г. по досъдебно производство № 225 ЗМК
2515/2015 г. по описа на 01-во РУ на СДВР, пр. пр. № 37944/2015 г. по описа на
СРП, ищецът А.И. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 325, ал.
1 във вр. с чл. 20, ал. 1 и 2 от НК, затова че на 09.09.2015 г. около 8.20 часа
в гр. София, пред сградата на Народното събрание, в съучастие с К.Ч.и Н.К.като
извършител, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като изхвърлял домати и яйца в
посока сградата на Народното събрание.
Към момента на привличането му ищецът А.И. въз основа на заповед за задържане
на лице от 09.09.2015 г., отменена с влязло в сила решение от 01.03.2016 г. по
адм. дело № 9180/2015 г. по описа на АССГ, е бил задържан за срок от 24 часа от
1-во РУ на СДВР. Задържането му е било осъществена в 8.50 часа и освободен в
20.07 часа след привличането му като обвиняем с посоченото постановление, с
което му е определена мярка за неотклонение „подписка“. Последната е отменена с
постановление от 10.05.2016 г. на СРП поради изтичане на предвидения в чл. 234,
ал. 8 от НПК 8-месечен срок, като предходни искания на ищеца за нейната отмяна
са оставени без уважение от наблюдаващия прокурор – така постановления от 11.09.2015
г. и 02.10.2015 г.
Въз основа на внесен обвинителен акт от 02.11.2016 г. на СРП е било
образувано съдебно производство по н.о.х.д. № 19186/2016 г. по описа на СРС,
НО, 110-ти състав, в което са участвали 5 подсъдими, като за провеждането на съдебното
следствие, свързани със събирането на доказателствени средства, и
постановяването на присъдата, предхождана от съдебните прения и последната дума
на подсъдимите, са проведени 6 съдебни заседания, като ищецът е присъствал на част
от съдебните заседания, а в останалата част от тях – представляван от своя защитник
адв. Д.Б., за пълномощията на който в досъдебното производство е представен
договор за правна защита и съдействие от 09.09.2015 г., като в него липса уговорено
между страните по него възнаграждение. Съдебното производство пред първата инстанция
е приключило с постановяване на присъда от 03.10.2017 г., с която ищецът, който
не е осъждан, е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 1 и
2 от НК.
Постановената оправдателна присъда по отношение на ищеца е била
протестирана от Прокуратурата. По протеста е било образувано въззивното
производство по в.н.о.х.д. № 4366/2018 г. по описа на СГС, което след провеждане
на 1 съдебно заседание с представен в него договор за правна защита и
съдействие от 26.08.2018 г. между ищеца и адвоката с уговорено помежду им възнаграждение
от 1500 лева, е приключило с постановяване на окончателно решение № 1189 от
21.11.2018 г., с което е потвърдена оправдателната присъда на ищеца А.И..
Във връзка с търпените от ищеца неимуществени вреди са събрани по
делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К.Ч.– приятел на ищеца, и
Н.К.– организирал протеста. От показанията на свидетелите се установява, че
заради участието си в провеждане на протест пред Народното събрание, свързан с
корупция в държавната транспортна администрация, предпоставяла големия брой
пътнотранспортни произшествия в страната, били задържани 5-ма от участниците в
протеста, към който имал голям интерес (така и писма от телевизионни медии).
Сред задържаните бил и ищецът А.И., който бил изключително притеснен от случилото
се и от повдигнатото му в същия ден обвинение. Дълго време след провеждането на
протеста той бил объркан и изплашен и изглеждал изключително напрегнат,
включително и от възникнали проблеми с работодателя му. Изгубил вяра в държавните
институции и искал да имигрира. Съдът цени показанията на свидетелите при
преценката им съобразно чл. 172 от ГПК с оглед на всички данни по делото, като
отчита възможната им заинтересованост от изхода на спора, но и им дава вяра,
тъй като показанията на свидетелите са непротиворечиви и логични и
възпроизвеждат непосредствени възприятия за психичното състояние на ищеца.
По делото е представен анекс от 15.09.2015 г. към договор за правна
защита и съдействие от 09.09.2015 г., който договор е представен в досъдебното
производство (л. 139), като с анекса страните са уговорили адвокатско
възнаграждение от 1000 лева и е посочено плащане на сумата. Представени са също
по делото договор за правна защита и съдействие № 76 от 22.02.2017 г. с
уговорено възнаграждение от 1000 лева, който не е представен в наказателното производството
пред СРС и върху който липсва подпис за клиент, и разписки от 01.03.2017 г. и
01.09.2018 г. от адвоката за неговото получаване и за получаването на адвокатското
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 26.08.2018 г.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Отговорността на П.НА Р.Б.се претендира на основата на разпоредбите на
чл. 46, ал. 1 от НПК и чл. 52, ал. 3 от НПК, съгласно които прокурорът повдига
и поддържа обвинението за престъпление от общ характер и осъществяващо
ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното
производство. Следователно П.НА Р.Б.(като централизирана и единна система) е
пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като
осъществява ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното
производство (чл. 52, ал. 3 от НПК), включително и върху действията по
повдигане на обвинение и по разследване на същото (чл. 219, ал. 1 от НПК).
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и
съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано, поради което основателността на исковете предполага осъществяването
на следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: срещу
ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер;
да е бил оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото му обвинение; да е
претърпял изложените в исковата молба неимуществени вреди и между незаконното
действие на правозащитните органи и неблагоприятните последици (вредите) да е
налице причинно следствена връзка, като тези елементи от фактическия състав на
иска подлежат на доказване от ищеца съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
В чл. 4 от ЗОДОВ е предвидено, че отговорността на държавата е за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно
длъжностно лице. Следователно държавата носи пълна имуществена отговорност -
осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и
страданията, които са претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на
държавните органи и служители, като нейната отговорност е гаранционна и обективна,
поради което не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните
лица.
Установено е по делото, че на 09.09.2015 г. срещу ищеца А.И. е било
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 във вр. с чл.
20, ал. 1 и 2 от НК, за което е предвидено наказание до две години лишаване от
свобода
или пробация, както и обществено порицание, и за
което той е оправдан с влязла в сила на 21.11.2018 г. присъда. При така установените
релевантни факти съдът приема, че са налице първите две от горепосочените предпоставки
за уважаване на исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника обаче, следва да бъде
установено и наличието на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване се
претендира, и обвинението в престъпление, за което ищецът е бил оправдан. Съдът
приема, че от събраните гласни доказателства се установява, че провежданото около
3 години наказателно производство срещу ищеца А.И., от които около 1 година и 2
месеца в досъдебната му фаза, се е отразило неблагоприятно върху психическото
му състояние.
Настоящият състав на съда приема, че негативните последици върху
личността и психиката на обвинено в извършване на престъпление лице се
подразбират от естеството на упражнената спрямо ищеца наказателна репресия. В
случая за процесния период - от 09.09.2015 г. до 21.11.2018 г., т.е. от
привличането на ищеца му към наказателна отговорност до влизането в сила на оправдателна
присъда по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление, ищецът А.И. е
имал неблагоприятни психични изживявания, съставляващи неимуществени вреди, подлежащи
на репариране от държавата. Обезщетение за тези неимуществени вреди според константната
практика на ВКС се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй
като е нормално такива вреди да са търпени (така решение № 427 от 16.06.2010 г.
по гр. дело № 273/2009 г., на ВКС, III ГО, решение № 457 от 25.06.2010 г. по
гр. дело № 1506/2009 г. на ВКС, IV ГО, и други), а и доказателства за тях в
настоящото исково производство са ангажирани. Ето защо, при наличието на
оправдателна присъда по повдигнатото срещу ищеца обвинение за извършено
престъпление, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто
размер следва да се определи от съда по справедливост.
Негативните емоции и страдания при обвинение за извършено престъпление,
което ищецът не е извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по
отношение на своя размер и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен
паричен еквивалент (така решение № 483 от 9.06.2010 г. по гр. дело № 1091/2009
г. на ВКС, II ГО). Предвид на изложеното, съдът приема, че провежданото наказателно
производство се е отразило неблагоприятно на правната сфера на ищеца, като
неблагоприятните изменения са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
провежданото спрямо ищеца наказателно производство по обвинение за извършено
престъпление по чл. 325, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 1 и 2 от НК, респ. че са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, приложим предвид пар. 1 от ЗР към ЗОДОВ, обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост” като морално-етично понятие включва „съотношението между
деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото възнаграждаване,
правата и задълженията”. Осъждането, само по себе си, има ефекта на
овъзмездяване, а като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена
вреда служи още и икономическия растеж, стандартът на живот и средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на
деликта. Критериите за определяне на този размер по справедливост са видът и
обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността
на претърпените вреди, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото (така Постановление № 4 от 1968 г. на
Пленума на ВС). Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи
съвкупно като обезвреда за цялостните последици за ищеца, като се вземат
предвид конкретните обстоятелства по делото.
Съдът при определяне на обезщетението, което да репарира причинените
неимуществени вреди следва да отчете характера и степента на увреждането,
начина и обстоятелствата, при които е получено, последици, тежест на
обвинението, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета
по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви
други мерки за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква
продължителност и с какъв интензитет действия по разследването с участието на
обвиняемия са били извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение,
като определеният му размер не следва да бъде и източник на обогатяване
за пострадалия (така решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. дело № 1650/2009 г.
на ВКС, III ГО, решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. дело № 2946/2014 г. на
ВКС, IV ГО, решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. дело № 85/2012 г. на ВКС, IV
ГО, решение № 28 от 06.02.2018 г. по гр. дело № 1639/2017 г. на ВКС, IV ГО, и
други).
При съблюдаване на всички тези критерии съдът съобрази непродължителния
период (предвид наличието на 5 лица, срещу които е водено производството,
възможността за тяхното редовно призоваване и необходимост от събиране на различни
доказателствени средства), през който е продължило процесното наказателно
производство – около 3 години до влизане в сила на оправдателната присъда по
повдигнатото срещу ищеца А.И. обвинение за извършено престъпление по чл. 325,
ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 1 и 2 от НК, засягащо реда и общественото спокойствие
и за което се предвижда наказание до две години лишаване от свобода или пробация,
както и обществено порицание, т .е. което не е тежко престъпление по смисъла на
чл. 93, т. 7 от НК. Производството е продължило в досъдебната му фаза около 1 година
и 2 месеца, като в съдебната му фаза пред въззивната инстанция е продължило при
неподдържано на обвинението пред първата инстанция и по протест на
Прокуратурата. Съдът съобрази и взетата спрямо ищеца най-лека мярка за
неотклонение „подписка“, която не е довела до ограничаване на правото на придвижване
на ищеца и социално общуване, макар и тя да е била отменена от прокурора на
основание чл. 234, ал. 8 от НПК едва след изтичане на осем месеца от неговото привличане,
когато той е бил на 26 години, т. е. в началото на професионалната си реализация,
преживените стрес, потиснатост, угриженост, включително и от водените разговори
с неговия работодател, и обезверяване, довели несъмнено до дискомфорт и страдания,
липсата на публично разгласяване на конкретно започналото срещу ищеца А.И. наказателно
преследване (данните по делото насочват към отзвук на осъществения протест, но
не и на повдигнатото срещу ищеца обвинение като участник в него), както и липсата
на ограничаване на социалното му общуване. При отчитане на всички тези критерии
съдът приема, че справедливото обезщетение е в размер на 4000 лева.Този размер
на обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД,
който включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра
за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия като ориентир
за размерите на обезщетенията.
Следователно искът неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата
от 4000 лева, а да бъде отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от
30000 лева.
Основателен се явява и искът за имуществени вреди за сумата от 1500
лева, представляваща заплатено от ищеца А.И. адвокатско възнаграждение за
предоставената му защита по наказателното производство пред въззивната
инстанция. Договорът за защита и правно съдействие от 26.08.2018 г., въз основа
на който е осъществявана защитата на ищеца като подсъдим в наказателното
производство е представен и приложен по в.н.о.х.д. № 4366/2018 г. по описа на
СГС. Страните в него са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 1500
лева, което видно от представената разписка от адвоката му е заплатена от ищеца
и представлява за него вреда под формата на претърпяна загуба, поради което тя
е доказана и за тази вреда следва да се присъди обезщетение на ищеца, а
наведените от ответника възражения в обратния смисъл се явяват неоснователни. Съдът
обаче приема за недоказани при условията на пълно и главно доказване от ищеца съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК останалата част от имуществените вреди, за
които претендира обезщетение. В договора за правна защита и съдействие от 09.09.2015
г., представен в досъдебното производство, страните по него не са уговорили размер
на възнаграждение съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. Доказателства за уговаряне на
такова за осъществяваната защита в досъдебната фаза на наказателното
производство изобщо не са представяни, включително и анекса от 15.09.2015 г.,
поради което той няма и достоверна дата съгласно чл. 181, ал. 1 от ГПК, за
която е направено изрично възражение от ответника. Не е представян в
наказателното производство и договор за правна защита и съдействие № 76 от
22.02.2017 г., който дори и не е подписан от ищеца А.И., поради което не е
налице постигнато между посочените в него страни съгласие за сключването му и
за определяне в него на размер на възнаграждение от 1000 лева. Тези вреди не се
установяват и от представената разписка, подписана единствено от адвоката. Ето
защо, искът за имуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 1500 лева,
а да бъде отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 3500 лева.
Частичната основателност на исковете води до основателност и на
акцесорната претенция на ищеца А.И., но от влизане в сила на оправдателната
присъда по повдигнатото обвинение за извършено от него престъпление – 21.11.2018
г. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение №
3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС при незаконни
актове на правозащитни органи началният момент на забавата и съответно на
дължимостта на мораторната лихва и началния момент на погасителната давност възниква
от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление. Следователно
акцесорната претенция за претендирания период от 09.09.2015 г. до 20.11.2018 г.
включително следва да бъде отхвърлена.
Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно
с уважената част от иска. Ищецът е направил своевременно искане за присъждане
на разноски на адвоката, който е организирал и провел предоставянето му на безплатна
правна помощ по производството (така пълномощно и договор за правна помощ от 15.01.2019
г.), поради което на последния следва да се присъди сумата 252.01 лева, определена
съразмерно на уважената част на исковете въз основа на размер на възнаграждението
по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения от 1535 лева. На основание чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лева –
платена държавна такса.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр.
София, бул. ******, да заплати на А.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата 4000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от незаконно обвинение в
извършване на престъпление по чл. 325, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 1 и 2 от НК,
по което е оправдан с влязла в сила на 21.11.2018 г. присъда по н.о.х.д. № 19186/2016
г. по описа на СРС, НО, 110-ти състав, заедно със законната лихва върху тази
сума от 21.11.2018 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ сумата 1500 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди от
разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за предоставената му защита в
наказателното производство въз основа на договор за правна помощ и съдействие
от 26.08.2018 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 21.11.2018 г.
до окончателното й изплащане, и на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ
сумата 10.00 лева – разноски по производството за държавна такса, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди за разликата над
уважения размер от 4000 лева до пълния предявен размер от 30000 лева, иска по
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за имуществени вреди за разликата над уважения
размер от 1500 лева до пълния предявен размер от 3500 лева – разходи за защита
по посоченото наказателно производство въз основа на анекс от 15.09.2015 г. към
договор за правна защита и съдействие от 09.09.2015 г. и договор за правна
защита и съдействие № 76 от 22.02.2017 г., и акцесорната претенция по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за периода от 09.09.2015 г. до 20.11.2018 г. включително.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес:
гр. София, бул. ******, да заплати на адв. Д.Б. от САК на основание чл. 38, ал.
2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА сумата 252.01 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставената на А.П.И. безплатна правна помощ по настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова