№ 372
гр. Враца, 14.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
Членове:Росица Ив. Маркова
Надя Г. Пеловска-Дилкова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно частно
гражданско дело № 20211400500537 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.122 от ГПК.
Образувано е въз основа на Определение № 972/03.12.2021 г. на Районен съд –
Враца, постановено по ч.гр.д. № 20211420104287, с което е повдигнат спор за
подсъдност със Софийски районен съд за разглеждане на искане с вх.№
79094/01.11.2021 г. по описа на СРС, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №
61691/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 145 състав, за разкриване на банкова тайна,
инвестиционна търговска тайна и сведения по чл.115 от Закона за противодействие на
корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /ЗПКОНПИ/, във вр. с
чл.62, ал.6, т.4 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, чл.133 от Закона за
публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/, във вр. с чл. 91, ал.2, т.4 и ал.3 от
Закона за пазарите на финансови инструменти /ЗПФИ/ по отношение на лицето А. П.
П. и свързаните с него физически и юридически лица – Х. Б. В., А. А. П. и
„Дудилишъс“ ЕООД.
След като прецени данните по делото и изложените от районните съдилища
мотиви относно подсъдността, настоящият съдебен състав намира следното:
Съдебното производство е започнало по молба на директора на ТД-София на
КПКОНПИ, за разкриване на банкова тайна и инвестиционна търговска тайна относно
лицето А. П. П. и свързаните с него физически и юридически лица – Х. Б. В., А. А. П. и
„Дудилишъс“ ЕООД.
Молбата е депозирана пред Софийски районен съд и е образувано ч.гр.д. №
61691/2021 г. по описа на същия съд. С Определение № 7693/01.11.2021 г. Софийски
районен съд е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност
на Районен съд – Враца. В мотивите се сочи, че разпоредбата на чл.62, ал.6, т.4 от ЗКИ
1
е специална процесуална норма по отношение на правилото на чл.531, ал.2 ГПК, в
която е регламентирана общата местна подсъдност при охранителните производства.
Изложени са съображения, че след като самият законодател е предвидил, че искането
може да се направи и от съответната териториална дирекция на комисията, то
производството следва да се развива пред съда, в чийто район се намира лицето, за
което се иска разкриване на банкова тайна. Посочено е, че производството по чл.115,
ал.1 от ЗПКОНПИ по съществото си е по-близко до спорната съдебна администрация
или т.нар. съдебно управление на граждански правоотношения, а не до охранителното
производство. Твърди се, че с разрешението на съда не само се съдейства на молителя
по чл.2 от ГПК, но и се посяга върху чужда лична сфера и се накърняват лични права
на страната, за която се иска разкриването на банковата тайна, които са защитени от
закона и гарантирани от чл.8 от КЗПЧОС, като в случая ограничението им е в
съответствие със стандартите на Конвенцията. От това се прави извод, че не са
приложими общите правила за охранителните производства по чл.530 и сл. ГПК, а по-
скоро са приложими правилата на общия исков процес, т.е. чл.105 и сл. ГПК за
местната подсъдност. Водещ критерий за определяне на местната подсъдност според
този съд е регистрираният постоянен адрес на лицето А. П. П., поради което
компетентен да разгледа молбата е РС-Враца.
След постъпване на делото в Районен съд – Враца, е образувано ч.гр.д. №
20211420104287 и с Определение № 972/03.12.2021 г. същият съд е повдигнал спор за
подсъдност със Софийски районен съд за разглеждане на молбата за разкриване на
банкова тайна и инвестиционна търговска тайна. В мотивите на съдебния акт се сочи,
че производството по чл. 115, ал.1 от ЗПКОНПИ е специално, с елементи на
едностранно охранително такова, което цели предоставяне от съда на съдействие във
връзка с правомерно упражняване на граждански права. Спрямо него следва да се
приложат общите правила на охранителните производства и по-конкретно
разпоредбата на чл.531, ал.2 ГПК, според която местно компетентен да разгледа
искането е съдът по седалището на молителя ТД на КПКОНПИ – гр.София. Посочено
е, че тази подсъдност е аналогична на подсъдността по чл.105 ГПК, която е предвидена
за улеснение на ответника и за която съдът не следи служебно. В охранителното
производство и в това по чл.115, ал.1 от ЗПКОНПИ ответник няма, а подсъдността е
уредена за улеснение и удобство на молителя, и при съответно прилагане на общите на
правила на исковия процес – чл.119, ал.1 и ал.2 вр. чл.540 от ГПК, съдът не следва да
извършва служебна проверка на спазването им, в този см. сочи определение №
187/16.04.2009 г. по ч.гр.д. № 197/2009 г. на ВКС, III-то г.о. Посочва още, че
производството се подчинява на необходимостта от бързина и процесуална икономия,
обслужвайки друго производство, в рамките на което се налага разкриване на
определени сведения. Доколкото правомощието да се иска разкриване на банкова и
търговска тайна принадлежи единствено на КПКОНПИ и на директорите на
2
териториалните дирекции, най-голяма бързина, оперативност и икономия на ресурси
биха се постигнали при разглеждане на молбата от районния съд по седалището на
молителя, какъвто е законодателният подход при други едностранни производства.
Също така се сочи, че в случай на отклонение от общата уредба на чл.531, ал.2 ГПК,
подсъдността се урежда изрично. По тези съображения съдебният състав е приел, че
производството по чл.115 ЗПКОНПИ е охранително и съгласно чл.531, ал.2 ГПК
компетентен да се произнесе по искането на ТД на КОНПИ – гр. София е Софийски
районен съд.
Разглеждайки повдигнатия спор за подсъдност, настоящият въззивен съдебен
състав намира, че компетентен да се произнесе по направеното искане за разкриване на
тайната по чл.62, ал.2 ЗКИ и чл.133 ЗППЦК, е Софийският районен съд.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 115 ЗПКОНПИ Комисията и директорите на териториалните
дирекции могат да поискат от съда разкриване на банковата тайна, на търговската
тайна по чл.91, ал.3 от ЗПФИ и сведенията по чл.133, ал.2 от ЗППЦК, когато това е
необходимо. По повод разкриването на информация съобразно цитираните законови
разпоредби, безспорно е, че родовата компетентност принадлежи на районния съд
предвид чл.62, ал.7 ЗКИ, чл.91, ал.3 ЗПФИ и чл.133, ал.5, т.2 ЗППЦК. В посочените
законови разпоредби, както и в ЗПКОНПИ липсва регламентация на въпроса за
местната подсъдност относно произнасянето по исканията, намиращи правното си
основание в чл.115 ЗПКОНПИ. Тази законодателна празнота трябва да бъде попълнена
чрез правоприлагане по аналогия. Регламентираното в чл.115 ЗПКОНПИ производство
притежава всички характеристики на едностранна съдебна процедура, тъй като започва
и се развива само с участието на заинтересованото лице – Директорът на ТД на
КПКОНПИ, без страна по него да бъде субектът, спрямо когото се иска разкриване на
банкова тайна по ЗКИ или на информацията, представляваща тайна по смисъла на
ЗПФИ и ЗППЦК. По тази причина местната подсъдност на основание чл.531, ал.2 ГПК
принадлежи на районния съд по седалище на молителя, което в случая се намира в
гр.София и съответно обуславя компетентността на районния съд в този град.
Не могат да бъдат споделени съображенията на Софийски районен съд за
приложение на правилото на чл.105 от ГПК. Общата местна подсъдност изхожда от
съображението, че делото трябва да се води пред най-удобния за ответника съд, с оглед
на това, че той става страна в производството не по собствена воля и не е известно
дали искът срещу него е основателен. За разлика от обезпечителното и исковото
производство за отнемане на незаконно придобито имущество, които са двустранни и
ответникът взема участие на определен етап от развитието им, производството по
разкриване на тайната по чл.62, ал.2 ЗКИ и чл.133 ЗППЦК е едностранно, тъй като
започва и се развива само с участието на заинтересованото лице – директорът на ТД на
КОНПИ, без страна по него да бъде субектът, спрямо когото се иска разкриване на
3
тайната, поради което не са налице съображенията, обуславящи компетентност на съда
по постоянния адрес на този субект.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
производството по чл.115 ЗПКОНПИ е охранително по своята същност, тъй като има
за предмет оказване на съдебно съдействие за правомерно упражняване на граждански
права, и съгласно чл.531, ал.2 ГПК компетентен да се произнесе по молбата на
директора на ТД на КОНПИ – гр. София е Софийски районен съд.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по молбата на директора на ТД – София на
КПКОНПИ с вх. № 79094/01.11.2021 год. по описа на СРС (изх. № ТД10СФ/УВ-
14096/26.10.2021 год. по описа на ТД-София на КПКОНПИ), за разкриване на банкова
тайна, инвестиционна търговска тайна и сведения по чл.115 ЗПКОНПИ, във вр. с
чл.62, ал.6, т.4 ЗКИ, чл.133 ЗППЦК, във вр. с чл.91, ал.2, т.4 ЗПФИ, е СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД.
ДЕЛОТО ДА СЕ ИЗПРАТИ на Софийски районен съд за разглеждане на
молбата.
ДА СЕ УВЕДОМИ Районен съд – Враца за постановеното определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4