РЕШЕНИЕ
№ 1701
гр. Пловдив 07.08.2019
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ състав в
публично заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1868 по
описа за 2018год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.
Образувано
е по жалба на Р.М.Б., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Д.,
против РА
№ Р-16000917006350-091-001/14.02.2018 г., издаден от В.А. – началник сектор в
ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията, и М.Г.– главен инспектор по
приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Хасково, ръководител на ревизията,
потвърден и изменен с Решение № 269/15.05.2018 г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив, с който са
определените данъчни задължения по чл.
48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 21 099,39 лв., ведно с
прилежащите лихви за просрочие в размер на 12 439,10лв., за 2012г. в
размер на 14 802,47лв., ведно с прилежащите лихви за просрочие в размер на
7 208,91лв. и за 2013г. в размер на 80 124,78лв., ведно с прилежащите
лихви за просрочие в размер на 30 880,84лв., както и вноски за ЗОВ: за 2011г. ДОО в размер на
1 606,08лв., ведно с прилежащите лихви за просрочие в размер на 1 055,28лв.,
ЗО в размер на 1 003,80лв., ведно с прилежащите лихви за просрочие в
размер на 591,79лв. и ДЗПО – УПФ в размер на 627,37лв., ведно с прилежащите
лихви за просрочие в размер на 412,22лв.; за
2012г. ДОО в размер на 1 689,60лв., ведно с прилежащите лихви за
просрочие в размер на 822,82лв., ЗО в размер на 1 056лв., ведно с
прилежащите лихви за просрочие в размер на 514,28лв. и ДЗПО – УПФ в размер на
660лв., ведно с прилежащите лихви за просрочие в размер на 321,41лв. и за 2013г. ДОО в размер на 1 843,20лв.,
ведно с прилежащите лихви за просрочие в размер на 710,39лв., ЗО в размер на
1 152лв., ведно с прилежащите лихви за просрочие в размер на 443,99лв. и
ДЗПО – УПФ в размер на 720лв., ведно с прилежащите лихви за просрочие в размер
на 277,49лв.
Жалбоподателката
моли съда да отмени ревизионния акт, като навежда доводи за неправилност и
незаконосъобразност. Прави възражение за допуснати съществени процесуални
нарушения. Оспорва наличието на предпоставките за преминаване на ревизията към
облагане по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като тя и покойният й съпруг са
разполагали със значителни парични средства от работата си в Руската федерация
през периода 1992г. – 1997г. Възразява срещу изводите на ревизиращия екип за разходване
на всички налични парични средства от работата в Р. за покупка на недвижими
имоти през периода 1993г. – 1998г., тъй като доходите от трудови правоотношения
възлизали общо на 662 986 щатски долара, а покупките – на 16 106,36
щатски долара, като изчисленията са направени по курса на щатския долара към
момента на извършване на покупките. На следващо място сочи, че при
рекапитулацията на паричния поток, в началното салдо на парични средства не е
включена сумата в общ размер на 32 700лв. с източник извършени продажби на
недвижими имоти и мобилна газстанция и оборудване, извършени през 2003г. и
2004г. Излага още, че неправилно в данъчната основа за облагане са включени
доходите от трудови правоотношения, тъй като същите са обложени с данък при
работодателя в момента на получаването им и са с установен произход. По
отношение на допълнително определените вноски за ЗОВ са изложени твърдения, че
след като се касае за доходи с неустановен произход, същите не могат да се
приемат еднозначно за осигурителен доход от трудова дейност. Твърди,че през
ревизирания период е упражнявана трудова дейност по трудово правоотношение и по
договор за управление и контрол в собственото й дружество „Симекс“ ООД и върху
осигурителния доход от тази дейност са начислени и внесени вноски за ЗОВ. В
подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателствени средства.
Ответникът
по жалбата - Директор на Дирекция "ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Г., е на становище, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на страните по делото, след преценка
на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
По допустимостта:
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за
това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган,
който с решението си го е потвърдил и изменил. Така постановеният от Директора
на Дирекция "ОДОП“ - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в
рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за
нейната процесуална допустимост.
По същество:
Ревизионното производство е започнало
със ЗВР № Р-16000917006350-020-001/21.09.2017г., връчена на упълномощено лице
на 05.10.2017г., видно от приложената разписка. Ревизията е с обхват данъчни
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и вноски
за ЗОВ за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2013г. и Определен
е срок на завършването й до три месеца, считано от датата на връчване на ЗВР.
В
хода на производството е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16000917006350-092-001/19.01.2018
г., като в срока по чл.117, ал.5 ДОПК жалбоподателят не е подал възражение.
Въз
основа на констатациите в РД е издаден оспореният РА.
Всички
цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно
от приложената по делото Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г., издадена на основание
чл. 11, ал. 1 от ЗНАП от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, ведно с приложенията
към нея (л. 3 – 5).
Съдът
констатира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон. Оспореният административен акт е постановен от
надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен
орган. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма.
Относно констатациите:
Ревизионното
производство е предхождано от проверка за установяване на факти и обстоятелства
(ПУФО), документирана с Протокол № ПФ-16000917000208-073-001/20.09.2017г.
Събраните при проверката доказателства са приобщени към доказателствения
материал на ревизията с Протокол № 1436531/08.11.2017г.
При ревизията е установено, че Р.Б. е данъчно
задължено лице на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени
през данъчната година, попадаща в обхвата на ревизията. За ревизирания период не
са подавани данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за получени доходи. През ревизираните периоди Б. е управител на „Симекс“ ЕООД,
в който притежава 100% от капитала. През ревизирания период е вдовица и няма
ненавършили пълнолетие деца.
Във
връзка с определяне на данъчните задължения по ЗДДФЛ, на основание чл. 37, ал.
3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК в хода на ревизионното производство на
ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени
обяснения, с които са изискани данни,
сведения, документи и обяснения, които имат отношение към източниците и размера
на доходите му, както и направените разходи за издръжка на домакинството,
притежаваното движимо и недвижимо имущество, притежавани финансови активи,
банкови сметки и депозити, вземания от трети лица и др., за ревизирания период,
подкрепени с доказателства. Депозирани са писмени обяснения в отговор на
ИПДПОЗЛ, връчено в хода на предхождащата ревизията ПУФО.
В
хода на ревизията, на основание чл. 47 от ДОПК, във връзка с декларираните от
ревизираното лице данни, са изпратени искания за извършване на действия за
установяване на факти и обстоятелства до трети лица: община, отдел „Местни
данъци и такси”; Служба по вписвания; Областна дирекция на МВР и др. На
основание чл. 37, ал. 5 и чл. 57 от ДОПК са отправени запитвания до банки,
относно открити и закрити банкови сметки и предоставени други услуги за периода
на ревизията.
При
ревизията е направена констатация, че РЛ е правило вноски на парични средства в
дружеството си в следните размери по години: за 2011г. – 201 500лв., за
2012г. – 245 900лв. и през 2013г. – 1 167 800 лв.,
като от дружеството са възстановени парични средства в много по-малък размер –
общо 424 500лв.
Констатирано е наличието на вноски и в
период преди ревизирания- през 2008г. – 725 265,40лв., от които
възстановени 369 143,35лв. и през 2009г. – 650 500лв.,от които
възстановени 258 000лв. В тази част констатациите на ревизиращите не се
оспорват, а от тук всъщност следват и изводите за определяне на допълнителни
задължения.
В края на 2011г. са констатирани и
налични парични средства по банкови сметки в размер на 59 866,06лв. Не са
приети за достоверни твърденията за налични парични средства в брой към 01.01.2011г.
в размера на декларираните – 1 610 000лв., тъй като освен през
ревизирания период и в предхождащите го 2008г. и 2009г. са направени вноски в
касата на „Симекс“ ЕООД в общ размер на 1 375 765,40лв., а са
възстановени парични средства в много по-малък размер – общо 627 143,35лв.
При ревизията е извършена
съпоставката на приходите и извършените разходи от жалбоподателката, при която
е констатирано, че
е разполагала с парични средства към 01.01.2011 г. в
размер на 0лв., тъй като всички
парични средства от работа в Р. са изразходвани за покупката на недвижими имоти
и през 2008г. и 2009г. са направени парични вноски в „Симекс“ ЕООД в значителни
размери. Наличните парични средства по банковите сметки в началото на периода
са в размер на 0лв., а в края на периода – в размер на 58 866,06лв., което
не се оспорва. При неспорни размери на останалите постъпления на парични
средства и направените разходи през годината (таблица на л. 59 гръб – 60) е
направен извод, че за годината е налице недостиг на парични средства в размер
на 219 231,62лв., който се приема за данъчна основа на доходи с
неустановен източник, изчислени по реда на чл. 122 от ДОПК.
Годишната данъчна основа за облагане доходите
на задълженото лице е определена по реда на чл. 122 от ДОПК и представлява сборът от данъчните основи, определени
поотделно за всеки източник на доход за съответната година – от трудови
правоотношения и доходи с неустановен произход. След приспадане на вноските за ЗОВ, изчислени по реда на чл. 124а от ДОПК, в общ размер на 3 699,72лв. е изчислена данъчна основа в общ размер
на 223 334,90лв. Върху така определената годишна данъчна основа е
изчислен дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011г. в размер на 22 333,49лв. и
след приспадане на внесения през годината данък в размер на 780,30лв., е
изчислена дължима сума в размер на 21 553лв. ведно с прилежащи лихви в
размер на 12 706,52лв.
По аналогичен начин е извършена
съпоставка на постъпленията на парични средства и разходваните парични средства
за 2012г., както и на наличните парични средства по банкови сметки в началото и
края на годината (таблица на л. 60 – 60 гръб). При рекапитулацията е изчислено
превишение на направените разходи, основно под формата на вноска в дружеството
„Симекс“ ЕООД с декларираните доходи с установен източник, в размер на
156 430,38лв., което е прието за доход с неустановен източник.
Годишната данъчна основа за облагане на доходите на РЛ е изчислена по
аналогичен начин на тази за 2011 г. и след приспадане на вноските за ЗОВ,
изчислени по реда на чл. 124а от ДОПК е получена стойност в размер на
160 711,88лв. Върху така определената годишна данъчна основа е
изчислен дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 16 071,18лв. и след
приспадане на внесения през годината данък в размер на 768,71лв., е изчислена
дължима сума в размер на 15 302лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 7 452,18лв.
По аналогичен начин е извършена съпоставка на постъпленията на парични
средства и разходваните парични средства за 2013г., както и на наличните
парични средства по банкови сметки в началото и края на годината (таблица на л.
60 гръб – 61). При рекапитулацията е изчислено превишение на направените
разходи, основно под формата на вноска в дружеството „Симекс“ ЕООД с
декларираните доходи с установен източник, в размер на 809 963,07лв.,
което е прието за доход с неустановен източник.
Годишната данъчна основа за облагане на доходите на РЛ е изчислена по
аналогичен начин на тази за 2011 г. и
2012 г. и след приспадане на вноските за ЗОВ, изчислени по реда на чл. 124а от ДОПК е получена стойност в размер на 813 780,47лв. Върху така определената годишна данъчна основа е изчислен дължимият
данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ
за 2013г. в размер на 81 378,04лв. и след приспадане на внесения през
годината данък в размер на 753,26лв., е изчислена дължима сума в размер на
80 624лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 31 073,25лв.
При ревизията е направен извод, че при наличие на доходи с неустановен
източник, се приема, че РЛ е извършвало трудова дейност, за която са дължими
вноски за ЗОВ като самоосигуряващо се лице. Същите са за сметка на осигурените
лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и
максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната
година. Самоосигуряващите се лица определят окончателния размер на
осигурителния си доход на основание разпоредбите на чл. 6, ал. 8 от КСО и чл.
40, ал. 1 от ЗЗО.
В настоящия случай, при
определяне окончателния размер на осигурителния доход, върху който РЛ дължи
вноски за ЗОВ, е взет предвид и доходът, върху който е осигурено по договор за
управление и контрол в търговско дружество и максималния месечен размер на
осигурителния доход, съгласно ЗБДОО. Тъй като за всяка една от ревизираните
години месечния размер на осигурителния доход надвишава максималния такъв
съгласно ЗБДОО са приложени максималните стойности в размер на 24 000лв.
годишно за 2011г. и 2012г. и 26 400лв. за 2013г.
Така, за всяка една от ревизираните години е изчислен доход, върху
който се дължат вноски за ЗОВ за довнасяне като разлика между максималния
осигурителен доход и доходът, върху който са внесени ЗОВ (таблици на л. 44 гръб
– 45). За 2011г. върху осигурителен доход в размер на 14 340лв. са дължими
вноски за ДОО в размер на 1 835,52лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 1 206,04лв., ДЗПО – УПФ в размер на 717лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 471,11лв. и ЗО в размер на 1 147,20лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 676,33лв. За 2012г. върху осигурителен доход в размер на
13 200лв. са дължими вноски за ДОО в размер на 1 689,60лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 822,82лв., ДЗПО – УПФ в размер на 660лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 321,41лв. и ЗО в размер на 1 056лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 514,28лв. За 2013г. върху осигурителен доход в
размер на 14 400лв. са дължими вноски за ДОО в размер на 1 843,20лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 710,39лв., ДЗПО – УПФ в размер на 720лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 277,49лв. и ЗО в размер на 1 152лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 443,99лв.
Прието е да са налице предпоставките на чл.
122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. На
ревизираната, са връчени уведомление № Р-16000917006350-139-001/05.10.2017г., уведомление
№ Р-16000917006350-113-001/05.11.2017г. и е изискано попълване на декларация по
чл. 124, ал. 3 от ДОПК. В отговор на ИПДПОЗЛ №
Р-16000917006350-040-001/05.10.2017г. е представена декларация, съгласно
съдържанието на която всички налични документи и писмени обяснения са
представени в хода на проверката, предхождаща ревизията, възложена с резолюция
№ ПФ-16000917000208-0РП-001/07.06.2017г. (л. 285 – 293).
Горестоящият административен орган е намерил
за правилен подходът на ревизиращия екип относно извършената рекапитулация на
постъпленията на парични средства и разходваните парични средства от
жалбоподателката, но е намерил, че предвид неприемането за достоверни на
твърденията за наличие на спестявания в значителни размери с източник доходи от
трудови правоотношения на лицата от работа в Р. и наличие на доход от трудово
правоотношение, за всяка една от процесните години началното салдо на парични
средства следва да бъде 5 000лв. Наред
с това, е констатирано, че при изчисленията на вноските за ЗОВ за 2011г. не е
съобразено Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016г. на ОС на Първа и Втора
колегия на ВАС, постановено по тълк. дело № 3 от 2015г., съгласно което
началният момент на дължимостта им е 15.02.2011г.
При направените изчисления са определени доходи
с неустановен произход за 2011г. в размер на 214 231,62лв., за 2012г. –
151 430,38лв. и за 2013г. – 804 963,07лв., съответно вноски за ЗОВ за
годишно изравняване за 2011г. в общ размер на
3 237,25лв. = 1 606,08лв. + 1 003,80лв. + 627,37лв.
Обжалваният РА е изменен, в частта си относно допълнително определените дължими
суми за довнасяне за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011г., 2012г. и
2013г., ведно с прилежащите лихви и вноските за ЗОВ за 2011г., ведно с
прилежащите лихви (таблица на л. 28).
Изводите на
приходната администрация съдът намира за правилни и обосновани. Всъщност,
основният спор на жалбоподателката е относно първоначално приетото нулево
начално салдо. Действително, житейски нелогично е наличието на 0 лева след
дългогодишна трудова дейност и сравнително високи установени доходи, но в
случая става въпрос за установяване на предпоставки за предприемане на ревизия
по особения ред на чл.122 от ДОПК,които предпоставки касаят установените
обстоятелства за наличие на доходи с неустановен произход поради несъответствие
на приходи и разходи на ревизираното лице в периода предхождащ ревизирания.
От събраните, включително и в хода на съдебното
производство доказателства не се установява по пълен и непротиворечив начин към
началото на 2011г. ревизираната да е разполагала с налични парични средства от
доходи с установен произход. Последното не се установява и посредством съдебно
– счетоводната експертиза, в която, след анализ на представените по делото
доказателства вещото лице е дало различни варианти на наличните парични
средства и паричен поток за ревизираните години, но за определяне на началното салдо
въобще не са отчетени сумите, внасяни в „Симекс“ЕООД, в периода преди 2011г. и
невъзстановената част от тях в размер на 748 622,05лв., която следва да е
включена в таблицата с разходите. Погрешно е включена като доход за периода
1992-2010г. цялата заплата и всички
получени дивиденти от съпруга на жалбоподателката, без да се отчете наличието
на наследствени правоотношения. Не е отчетено от вещото лице и статистически
наличието на разходи за живот, нито е намален прихода от продажба на недвижими
имоти с ½ преди смъртта на съпруга.
Съгласно съдържанието на депозираните
писмени обяснения, РЛ е декларирало наличието на парични суми в брой към 1
януари на годините от 2011г. до 2015г. (л. 86). В същото писмено обяснение е
посочено, че жалбоподателката има две навършили пълнолетие дъщери към периодите
на ревизията – Семра Юмер и Белгин Юмер, с които не съжителства в общо
домакинство. В писмените обяснения са посочени притежаваните от нея недвижими
имоти и МПС, с изричното уточнение, че недвижимите имоти са наследени от нея и
дъщерите й в съотношение съответно 4/6 към 2/6 към момента на откриване на
наследството – 09.09.2006г., а през 2010г. тя е придобила по безвъзмезден начин
чрез дарение 2/6 от имуществото, представляващи наследствен дял на дъщерите й.
При проверка на декларираните данни
относно наличността на парични средства в брой в размер на
1 610 000лв. към 01.01.2011г. ревизиращите органи по приходите са
направили извод, че през годините са направени покупки на недвижими имоти, МПС
и вноски в „Симекс“ ЕООД в значителни размери, поради което не може да се
приеме, че е налице остатък от паричните средства с източник работа от трудови
правоотношения на съпрузите Благоеви в Р. през периода 1992г. – 1997г.
Предвид защитната теза на
жалбоподателката, относно наличността на парични средства с произход
спестявания от покойния съпруг, при изготвяне на цитираното експертно
заключение, вещото лице е изчислило равностойността в щатски долари на закупените
имоти към момента на покупките и е определило начално салдо на парични
средства, при включване в приходната част на паричния поток на всички доходи с
установен произход, съответно в разходната част – на извършените разходи, за
които са представени документи. От общия размер на доходите на съпрузите за
периода 1992г. – 2010г., към които е прибавило парични средства от банков
кредит от 2007г. и извършени продажби на недвижими имоти и оборудване през
2003г. и 2004г., вещото лице е приспаднало извършените покупки на недвижими
имоти до 1998г. и така е изчислило остатък на парични средства в щатски долари,
които е превърнало в български лева по курса към 03.01.2011г.
Подходът на вещото лице е неправилен,
тъй като от една страна, покупките на недвижимите имоти са направени във
времето през 1993г., 1996г. и 1998г., което означава, че съпоставката следва да
бъде извършена с наличните доходи към началото на съответната година. При
съпоставката не е съобразено и обстоятелството, че считано от 1998г., Благоеви
не пребивават на територията на Р., следователно в разходната част на паричния
поток за годините след 1998г. следва да бъдат включени и разходи за издръжка на
домакинството, а след 2006г. (когато е починал С.Б.) и разходи за издръжка на
жалбоподателката. Изчисленията на вещото лице са правилни само по отношение на
приспадането от доходите на двамата съпрузи в щатски долари към 1998г. на
извършените покупки на недвижими имоти към същата година и получаване на сумата
от 646 794,10 щатски долара (л. 379).
Неточно е и включването в приходната
част на паричния поток на цялата сума в размер на 32 700лв.,
представляваща доход от продажба на недвижими имоти и мобилна газстанция с оборудване,
които са извършени преди смъртта на съпруга през 2006г. и следва да бъдат
разделени по равно на двамата съпрузи.
Не е съобразено и обстоятелството, че
при смъртта на съпруга през 2006г. откритото наследство, включващо и остатък на
парични средства от работата на съпруга С.Б.в Р., представляващ лични средства,
следва да бъде поделено между съпругата му и двете му дъщери в равни дялове,
съгласно разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството.
По делото са представени доказателства, че наследственият дял от имуществото на
покойния съпруг на РЛ, следващ се на дъщерите му от 2/6 от недвижимите имоти,
придобити по време на брака, е предмет на дарение от тях към майка им през 2010г.,
следователно налице са данни, че дъщерите са приели наследството от баща си.
Още повече, че не се и твърди да е налице отказ от наследство, за да се приеме,
че Б. е разполагала към 01.01.2011г. с паричните средства в размера, посочен в
заключението на вещото лице. Тук отново следва да се почертае, че направените
разходи за издръжка на домакинство за периода от 1998г. до 2006г. и разходи за
издръжка на лице за периода от 2006г. до 2010г., не са намерили отражение при
изчисленията на вещото лице.
Констатира се, че неправилно органите по
приходите не са включили в началното салдо на парични средства към 01.01.2011г.
4/6 от доходите с източник продажба на недвижимо имущество и газстанция с оборудване,
извършени през 2003г. и 2004г. и доходите от изтегления от Б. банков кредит
през 2007г. Посочената сума на банковия кредит неправилно не е включена в общия
размер на налични парични средства, тъй като в разходната част на паричния
поток за ревизирания период са включени вноските за погасяването му, чиито
размер не се оспорва. Прави впечатление, че при изчисляване на началното салдо
не са включени и вноските за погасяване на кредита за 2007г., 2008г., 2009г. и
2010г.
Същевременно, в заключението на вещото
лице, същите доходи не е съобразено, че следва да се редуцират според
наследствената част на ревизираната.
Същественото е и,че не са включени
извършените през 2008г. и 2009г. вноски на парични средства в „Симекс“ ЕООД в
общ размер на 1 375 765,40 лв., както и възстановените от дружеството
парични средства през
2008г. и 2009г., които са в общ размер на 627 143,35 лв.
Като съобрази изложеното, съдът намира,
че сумата от налични парични средства следва да бъде в по-малък размер, от
изчисленото от вещото лице, предвид наследяването в равни дялове от Б. и
дъщерите й на спестяванията на съпруга й, след откриване на наследството на
09.09.2006г. и липсата на представени доказателства за оставяне в разположение
на пълната сума от доходите от работа в Р. на покойния съпруг.
При този начин на изчисления, независимо
от посочените по-горе неточности относно невключване в разходната част на
паричния поток на издръжката на домакинство за периода от 1998г. до 2006г.,
както и разходите за издръжка на жалбоподателката след 2006г. и вноските по
банковия кредит до 2011г., което безспорно е по – благоприятно за
жалбоподателката, следва сумата в размер
на 587 486 щатски долара (сбор от заплатата и дивидента на С.Б.) да бъде
превърната в български лева по курса на долара към месец септември 2006г.,
който е в размер на 1,54лв. По този начин се изчислява парична сума в български
лева към месец септември 2006г. в размер на 904 728,44 лв., от която
наследствения дял на Б. е 1/3 и възлиза на 301 576,15лв. Към посочената
сума, като се прибавят 21 800 лв.,представляващи 4/6 от сумата в размер на
32 700лв. доход от извършените продажби в режим на СИО и целия размер на
банковия кредит от 20 000лв., както и целия размер на възстановените
парични средства от „Симекс“ ЕООД през 2008г.и 2009г. в размер на
627 143,35лв., се получава парична сума от доходи с установен произход в
размер на 970 519,50лв. Тази сума, дори и без да се включват разходите за
издръжката на домакинство за периода от 1998г. до 2006г., както и разходите за
издръжка на жалбоподателката след 2006г. и вноските по банковия кредит до 2011г. не
е достатъчна за покриване на разходваните парични средства за същия период в
размер на 1 375 765,40лв., представляващи вноски в „Симекс“ ЕООД през
2008г. и 2009г.
От тук, липсват доказателства за налични
суми в началото на ревизирания период, поради което не се оборва и възприетото
от приходната администрация нулево начално салдо.
Поради това и правилен е изводът на
приходната администрация,че са налице предпоставките на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК.
Според чл.123 ал.1 от ДОПК - В случаите
по чл.122 ал.1 при оп-ределяне на основата по реда на чл.122 ал.2 се смята до
доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или
доход, когато: - 1. стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава
размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения
капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него; - 2. направените
разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а"
от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на
декларираните получени средства.
В случая, следва да се съобрази и
разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК - В производството по обжалването на
ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации
в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на
основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено от събраните доказателства.
Според чл.6 ал.1 от ЗДДФЛ - местните
физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от
източници в Република България и в чужбина.
В чл.12 ал.1 от ЗДДФЛ са изброени
подлежащите на облагане доходи – “Облагаеми по този закон са доходите от всички
източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с
изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон”, а съответно в
чл.35 т.6 е указано, че облагаем доход са и “... всички други източници, които
не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по
реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното
подоходно облагане..”.
Относно останалите възприети от
приходната администрация източници на приходи, сторени разходи и техните
размери по делото не съществува спор, поради което и съобразно и правилото на
чл.124 от ДОПК съдът ги приема за такива, каквито са посочени в РА.
Тук следва да се посочи, че данъчната
основа за облагане с пряк данък и осигурителния доход на лицето за всеки един
от спорните периоди са определени, при подробно обсъждане на обстоятелствата по
чл.122 ал.2 от ДОПК.
Относно установените задължения за ЗОВ
за 2011г., 2012г. и 2013г. следва да
бъде съобразено следното:
С влизане в сила на ЗИД на ДОПК, /обн.
ДВ. бр. 14 от 15.02.2011 г., в сила от 15.02.2011 г./, разпоредбите на чл. 122
– 124 от ДОПК се прилагат от приходните органи и за установяване на
задължителни осигурителни вноски, поради което е съобразена разпоредбата на чл.
124а от ДОПК.
Разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК е основание за определяне по особения ред на дължими от физическо лице
задължителни осигурителни вноски, когато в хода на производство по кодекса е
установено наличие на поне едно от посочените в ал.1 на чл. 122 от ДОПК
обстоятелства. Тъй като изводите от събраните доказателства не са дали
основания за доказване на друго, приходните органи правилно са приели, че
лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими задължителни
осигурителни вноски от самоосигуряващото се лице, и установеният укрит доход от
тази дейност, води до неплащане на задължение за осигурителни вноски, които
следва да бъдат определени върху осигурителен доход установен по реда на чл.
122 – 124 от ДОПК.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4
от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост
и за смърт са:
- лицата, регистрирани като упражняващи
свободна професия и/или занаятчийска дейност
-лицата, упражняващи трудова дейност
като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества,
както и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества
- регистрираните земеделски
производители и тютюнопроизводители
Следва да се отбележи, че осигурителните
вноски за самоосигуряващите се лица са за сметка на осигурените лица и се
дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния
месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година на
основание чл. 6, ал. 7 от КСО. Съгласно чл. 7, ал. 4 от КСО осигурителните
вноски за самоосигуряващите се лица се внасят до 25-то число на месеца, следващ
месеца, за който се дължат.
Окончателният размер на месечния
осигурителен доход за тези лица се определя по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО за
периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз
основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по
ЗДДФЛ и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и
по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Поради уеднаквения
осигурителен режим за социално и здравно осигуряване на самоосигуряващите се
лица, по горепосочения ред се внасят и осигурителните вноски за ЗО / чл. 40,
ал. 1, т. 2 от ЗЗО/. Съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредба за общественото
осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в
чужбина, осигурителният доход, върху който се довнасят осигурителни вноски в
размерите, определени за фонд "Пенсии" се определя помесечно върху
разликата между средномесечния осигурителен доход за периода, за който е
упражнявана дейността през предходната календарна година и избрания осигурителен
доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, но не повече от
максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за
съответната календарна година. По този начин се определя и окончателния размер
на осигурителния доход за ЗО.
В този смисъл правилно ревизиращият
орган е приложил разпоредбата на чл. 124 а от ДОПК и е преминал към
установяване на окончателния размер на осигурителния доход, в който е включен и
дохода с неустановен произход за съответните години. Осигурителният доход е
определен по реда на чл. 124 а от ДОПК, а размерът на задължителните
осигурителни вноски е установен съгласно КСО и ЗЗО.
Правилно в случая, при определяне на
окончателния размер на осигурителния доход за ревизирания период и дължимите
вноски на ЗЛ са взети предвид доходът, върху който лицето е внасяло авансови
осигурителни вноски и доходът, върху който лицето е осигурено по трудов договор
и договор за управление. Съдът споделя изложените в решението на директора на
дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив мотиви относно неоснователността на възраженията
на жалбоподателката относно определените задължения в тази част. След като при
ревизията е установено, че са налице доходи с неустановен произход, които
представляват облагаем доход по смисъла на чл. 123 от ДОПК, то техният размер
следва да се приеме за доход от дейност на самоосигуряващо се лице. Съгласно
чл. 6, ал. 2 КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва
всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Ревизия може да се извърши
по общия ред, когато се установят недекларирани доходи от конкретен източник.
Случаите, в които се допуска извършване на ревизия при особени случаи са
описани в разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ДОПК. Тъй като обстоятелствата по чл.
122, ал. 1 от ДОПК са резултат на действия, респективно на бездействия на
субекта на задължението, с оглед на общия принцип, че никой не може да черпи
права от собственото си виновно поведение законодателят приема, че определянето
на облагаемата основа, съответно на осигурителния доход в тези случаи ще се
извърши от приходния орган. По реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК се определят
недекларираните доходи, като в конкретния случай е определен доход с
неустановен произход. Съгласно разпоредбата на чл. 123 от ДОПК, намираща се в
раздел „Установяване на недекларирани печалби или доходи”, в случаите по чл.
122, ал. 1 при определяне на основата по чл. 122, ал. 2 се смята до доказване
на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход,
когато стойността на имуществото на лицето или направените от него или
свързаните с него лица разходи явно съществено превишава размера на
декларираните приходи, доходи. В случая се презюмира, че определената по реда
на чл. 122, ал. 2 ДОПК основа за облагане с данъци представлява недеклариран
доход или печалба, подлежащи на облагане. Нормата на чл. 124 а от ДОПК препраща
към реда по чл. 122 и във връзка с дължимостта на ЗОВ, а не само на данъците.
Законосъобразно определеният облагаем доход, формиран по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, е основание за допълнително определяне на задължения за задължителни
осигурителни вноски. Ако жалбоподателката твърди, че се касае за доход от
източник, за който не се дължат осигурителни вноски /например продажба на
имущество и др./, то с оглед приетото в чл. 123, ал. 1 и чл. 124, ал. 2 ДОПК
нейна е доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство.
С оглед на всичко изложено съдът намира,
че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и на основание
чл.161, ал.1 от ДОПК, искането на ответната страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателно. Възнаграждението следва да бъде
определено по реда на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 4 350,62лв.
Водим от гореизложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Р.М.Б., ЕГН ********** ***, против РА №
Р-16000917006350-091-001/14.02.2018 г., издаден от В.А. – началник сектор в ТД
на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията, и М.Г.– главен инспектор по приходите
в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Хасково, ръководител на ревизията, потвърден и
изменен с Решение № 269/15.05.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив, с който са определените данъчни
задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 21 099,39 лв.,
ведно с прилежащите лихви за просрочие в размер на 12 439,10лв., за 2012г. в размер
на 14 802,47лв., ведно с прилежащите лихви за просрочие в размер на 7 208,91лв.
и за 2013г. в размер на 80 124,78лв., ведно с прилежащите лихви за просрочие в
размер на 30 880,84лв., както и вноски за ЗОВ: за 2011г. ДОО в размер на 1
606,08лв., ведно с прилежащите лихви за просрочие в размер на 1 055,28лв., ЗО в
размер на 1 003,80лв., ведно с прилежащите лихви за просрочие в размер на
591,79лв. и ДЗПО – УПФ в размер на 627,37лв., ведно с прилежащите лихви за
просрочие в размер на 412,22лв.; за 2012г. ДОО в размер на 1 689,60лв., ведно с
прилежащите лихви за просрочие в размер на 822,82лв., ЗО в размер на 1 056лв.,
ведно с прилежащите лихви за просрочие в размер на 514,28лв. и ДЗПО – УПФ в
размер на 660лв., ведно с прилежащите лихви за просрочие в размер на 321,41лв.
и за 2013г. ДОО в размер на 1 843,20лв., ведно с прилежащите лихви за просрочие
в размер на 710,39лв., ЗО в размер на 1 152лв., ведно с прилежащите лихви за
просрочие в размер на 443,99лв. и ДЗПО – УПФ в размер на 720лв., ведно с
прилежащите лихви за просрочие в размер на 277,49лв.
ОСЪЖДА
Р.М.Б.,
ЕГН ********** *** да заплати на Дирекция
“Обжалване и управление на изпълнението” гр. Пловдив при Централно управление
на Национална агенция за приходите, сумата от 4350,62лв. /четири хиляди триста
и петдесет лева и 62 стотинки/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: