№ 13397
гр. ...., 06.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:.....
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20231110128841 по
описа за 2023 година
Ищецът И. С. И. предявява иск с правно основание чл.200 от КТ срещу
.... ООД, ЕИК ....., за заплащане на сумата от 60 000 лева - обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат от трудова злополука, настъпила
на 30.05.2020г. и призната за такава в разпореждане № .. от 04.01.2023 г. на ТП
на ...., с което злополуката е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО,
както и сумата от 3 518 лева-обезщетение за имуществени вреди в резултат на
трудовата злополука, представляващи разходи във връзка с лечението.
В исковата молба са изложени съображения, че на 30.05.2020 г. по време
на изпълнение на трудовите си задължения И. И. изпълнявал курс за превоз на
товари по маршрут от ..., където бил служебно командирован от ответното
дружество. След преминаване на границата между ... и ..., около 18.00 часа,
ищецът спрял на паркинг в близост до граничен пункт „...”, за да провери
състоянието на превозвания от него товар. Качвайки се с тази цел на
товарното ремарке И. И. се подхлъзнал и хващайки се за вратата увиснал с
цяло тяло на лявата си ръка, след което изпуснал захвата си и паднал на
земята, от което получил травматично разместване на лявото рамо, фрактура
на лява скапула и луксация на дясна раменна става. За инцидента е подадена
от пострадалия декларация за трудова злополука пред ТП на ... под вх. № ... от
10.09.2020 г. Съставен е протокол № ... от 27.10.2020 г. за резултати от
1
извършено разследване. След като с Решение № ... от 05.08.2022 г.
постановено по дело № ../2021 г. на АССГ Административен съд - .... град дал
на директора на ТП на ... указания по тълкуването на закона, е издадено
разпореждане № .. от 04.01.2023 г. на ТП на ...., с което злополуката е приета
за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. След инцидента, вечерта и през
нощта, ищецът получил нетърпими болки, поради което на следващия ден се
обадил на бърза помощ и полиция. След снемане на показанията му от
полицията, в сутрешните часове на деня след злополуката - 31.05.2020г. е
откаран в болница „...", гр. ..., ..., където медицински екип е установил
посочената по-горе травма. Във връзка с приемането му в болницата е
издаден Доклад за спешен случай № ... от 31.05.2020 г. и Стационарен доклад
№ ... от 31.05.2020 г. В посочените доклади са описани направените
изследвания и е поставената диагноза „травматично разместване на лявото
рамо", както и че получената травма е резултат от падане от височина и
направени опити за наместване на лявата ръка. На увредения е предложена
оперативна интервенция, която отказал поради липса на здравна застраховка с
покритие в чужбина и достатъчно средства за плащане на операцията. Поради
усложнилата се в същия период обстановка, свързана с епидемията от Ковид-
19, границите между европейските държави били затворени и нямало коридор
за прибиране. По тази причина бил принуден да остане в чужбина до
отварянето на европейските граници и се завърнал в България едва в началото
на м. август 2020г., като незабавно постъпил на лечение в УМБАЛ за Активно
лечение и Ортопедия „.... При постъпването си се оплаква от силна болка в
областта на лявата раменна става, която е видимо деформирана, а активните и
пасивни движения на въпросната става са силно болезнени и затруднени.
Направените изследвания потвърдили посочената диагноза травматично
разместване на лявото рамо, установени са също и фрактура на лява скапула и
луксация на дясна раменна става. След съответна пред оперативна
подготовка, на 11.08.2020 г. ищецът претърпял хирургична интервенция. След
извършване на операцията крайникът е имобилизиран посредством ортеза и
пострадалият е изписан на 13.08.2020 г. с препоръки за сваляне на шевовете на
12-тия ден и за сваляне на имобилизацията на 45-тия ден. Два месеца след
операцията - 29.11.2020 г. ищецът постъпил отново в УМБАЛ за Активно
лечение и Ортопедия „... в Отделението по следоперативна рехабилитация.
При постъпването се оплаква от ограничени движения в лявата раменна става
2
и мускулна слабост. Видимо е налице хипотрофия на мускулатурата на
раменния пояс вляво и се установява разлика в обиколките на предмишниците
на двата горни крайника с приблизително 2 см. При постъпването е описано
състоянието на ръката като крайно тежко - с флексия до 40 градуса и абдукция
до 45 градуса вместо нормалните 180 градуса. На пострадалия е приложен
рехабилитационен комплекс от упражнения. Терапевтичната схема включва
пасивни упражнения, индивидуална кинезитерапия, механотерапия и др.
Пострадалият е изписан на 05.01.2020 г. и продължава лечението си в
домашни условия. Причинените травми, извършената впоследствие
оперативна интервенция, проведеното болнично и извънболнично лечение,
причинили на увредения многобройни и силни болки и страдания. След
настъпване на инцидента постоянно изпитва силна болка и непрекъснато
приема болкоуспокояващи. В конкретната ситуация бил принуден от
наложените обстоятелства да изпълнява възложените му трудови задължения.
Последното обаче се е осъществявало в условията на трайно ограничение на
функцията на ляв горен крайник. За обездвижване на ръката си И. И. използва
специална превръзка, подобна на чорап, който се нанизва през главата и
държи лявата ръка обездвижена. За период от 2 месеца, през които
европейските граници били затворени, И. И. е бил принуден да остане в
чужбина и да управлява непрекъснато товарния си автомобил. Управлявал
единствено с дясната ръка, което било възможно, тъй като товарният
автомобил е с автоматична скоростна кутия, а уредите му за управление са
разположени преимуществено отдясно. Управлението на автомобила
провокирало постоянна болка, тъй като лявата ръка не можела да бъде
напълно обездвижена. Отделно от това изпитвал постоянен здравословен,
хигиенен и битов дискомфорт. Не можел да се обслужва пълноценно, тъй като
използвал единствено дясната ръка, а при всяко махане на обездвижващата
превръзка изпитвал изключителна болка в лявата ръка. Болката продължавала
и при завръщането му в България. В резултат на обездвижването през
описания 2- месечен период лявата му ръка на практика загубва функциите си,
като може да се разгъне само до около 3 см. от тялото. Когато за пръв път
отива в болница след завръщането си, лекарите са категорични че левият
крайник следва да бъде опериран по спешност, в противен случай ще се
обездвижи напълно и единствения начин за възстановяване би бил да се
вложат пластмасови импланти в рамото. След извършените оперативни
3
интервенции на левия горен крайник ищецът отново изпитва силна болка и
дискомфорт. За период от 45 дни, през които носи имобилизация, увреденият
не използвал изобщо лявата си ръка. През този период отново търпи
значителни неудобства в бита. Не може да се справя сам в ежедневието си и се
налага да бъде подпомаган от близките си за приготовление на храна, при
къпане и тоалет. Общо възстановителния период след оперативните
интервенции продължава 60 дни. Претърпяната от злополуката травма се
отразила тежко върху психиката на ищеца-чувства се непълноценен, потиснат
и обезверен, отчаян е, притеснен е поради факта че не може да работи. Тъй
като заплаща сам лечението си похарчва всичките си спестявания. Смята че
няма да се възстанови. Изпитва страх за бъдещето. Въпреки проведеното
лечение, към момента ищецът не е напълно възстановен. Не може да си служи
пълноценно с лявата ръка. Последната често изтръпва, а силата й е
отслабнала. Периодично се подува. При промяна на времето ищецът изпитва
болка. За описаните по-горе неимуществени вреди не е обезщетяван.
Отделно от неимуществените вреди, претърпял имуществени вредя,
представляващи разход за проведената оперативна интервенция и лечение в
СБАЛО "..." ЕАД – ...., за които са му издадени фактури на стойност
3518,00лева.
Ответникът .... ООД, ЕИК ....., в законоустановения едномесечен срок,
депозира отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите на ищеца
като неоснователни и със завишен размер. Навежда твърдения за
съпричиняване от страна на ищеца при реализиране на трудовата злополука.
Твърди, че настъпилите травматични увреждания са резултат на неспазване на
вътрешно установените правила на работодателя за трудовия ред, както и
нарушение на трудовата дисциплина, тъй като травмата е настъпила по време
на задължителна почивка, при която е задължително преустановяване на
всякакви действия без изрично нареждане на работодателя. Счита че липсват
данни за установяване дали работникът е спазил изискването на чл. 126 от КТ
да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работното време
алкохол или друго упойващо вещество, тъй като данни за начина на
настъпване на инцидента са единствено твърденията на ищеца. Твърди, че в
дружеството няма подобен вид наранявания при други работници, поради
което прави извод за проявено изключителното невнимание и липса на
всякаква концентрация на лицето по време на инцидента. Излага доводи, че
4
работодателят за първи път е уведомен за настъпване на инцидента на
31.05.2020г.чрез обаждане по телефона, с което е уведомен, че ищецът се
намира в болница и смята, че искат да му направят операция, но не разбира
какво му обясняват лекарите поради езикова бариера. С оглед на което е
осигурен преводач от работодателя в лицето на .., който е единствен свидетел
по казуса в момента на възникването му. Същият предал на дружеството, че
болницата не успява на намести рамото и иска да се направи операция. Следва
разговор с И. И., в който е предложено да се организира прибиране на багажа
и пострадалия в Р България за извършване на интервенцията и получаване на
грижа от близки и роднини до пълно възстановяване. И. отказал да се завърне
в България и заявил желание да остане да изпълнява трудовите си задължения
и да получава трудовите си възнаграждения, защото по думите му се нуждае
от тях. Впоследствие представител на работодателя ежедневно се обаждал на
И., за да провери здравословното му състояние, при което последният не е
съобщил за болка, травма, невъзможност или нежелание да изпълнява
превози. Оспорва твърдението на ищеца за невъзможност да се завърне в
България за провеждане на лечение поради обявена епидемия от Ковид 19,
поради която са затворени границите, тъй като дружеството извършвало
превоз на товари на територията на Европа в този момент и не е имало
задържане на превозни средства или работещи хора по време на Ковид
кризата. Коридор за преминаване на тежкотоварни камиони и автомобили на
спешна помощ и други автомобили със специален режим на работа се е
осъществявал безпроблемно. Излага доводи, че причината за връщането на И.
И. в България е заповед .../03.08.2020г., с която „...." ООД прекратява
трудовите си отношения с лицето поради тежки финансови загуби за
дружеството, нанесени от работника. Прави възражение за погасяване на
процесните вземания по давност, поради изтекъл 3 годишен срок от датата на
решението на Директора на ТП на ... ....-град. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че между тях е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „шофьор
товарен автомобил(международни превози)”.
От представеното разпореждане № .. от 04.01.2023г. се установява, че на
5
основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, декларираната
злополука вх. № ... от 10.09.2020 г. на ТП на ... .... град от осигурителя ....,
станала с И. С. И., ЕГН ********** на 30.05.2020 г. се приема за трудова на
основание Решение № .../05.08.2022 г. на АССГ, Трето отделение, 51 състав,
влязло в сила на 03.12.2022г. С Разпореждане № .. от 25.04.2023 г. е допусната
поправка на техническа грешка в предходното разпореждането, в което да се
чете, че злополуката е декларирана от пострадалия И. С. И..
В протокол№ ... от 27.10.2020г. за резултатите от извършеното
разследване на злополуката,
станала на 30.05.2020г. са описани събраните доказателства, въз основа на
които е направен извод за мястото , времето и начинът на настъпване на
процесната трудова злополука, като са взети предвид писмени доказателства,
описани в протокола, и писмени показания на пострадалия и управителя на
дружеството работодател. При анализ на посочените доказателства комисията
е констатирала, че няма данни за временна неработоспособност като
последица от злополуката. Прието е за място и време на злополуката ..., път
А6, паркинг на 56-ти километър от границата „...“ посока ..., Време между
18:00 часа и 19:00 часа на 30.05.2020г., че няма преки свидетели, за непряк
свидетел е посочен ... - Управител на „....” ООД, оказал първа помощ. По
данни на пострадалия след инцидента на другия ден 31.05.2020г. се обадил на
бърза помощ, пристигнала линейка и полиция и го закарали в болница в ....
Направено е описание на начинът на настъпване на злополуката по данни на
пострадалия, а именно „След преминаване на границата между ... и
Португалия при граничен пункт «...», малко след 18:00 часа на паркинга,
спрял да почине и да провери състоянието на товара и закрепването му.
Качвайки се на товарното ремарке се подхлъзва и хващайки се за вратата на
ремаркето, увиснал с лявата си ръка с цялото тяло, изпуснал се и паднал на
земята. На 31.05.2020г. се обадил на бърза помощ и полиция. Полицаите
снели показанията му, а лекарите обездвижили лявата му ръка и го откарали в
болница в .... В болницата правили опити да му наместват лявото рамо и го
информирали, че се нуждае от оперативна процедура, която струвала 3800
евро. Той отказал, защото нямал необходимата сума. Не можел да се прибере в
България поради възникналата пандемична обстановка от Ковид - 19,
границите били затворени и нямало коридор за прибиране, затова продължил
да изпълнява служебните си задължения до 01.08.2020г. Когато пристигнал в
6
България, през месец август на 10.08.2020г. постъпил в Университетска
специализирана болница за активно лечение по ортопедия „...” гр,.....
В протокола е отбелязано, че по данни от протокол № 1 от 12.08.2020г.
за разследване на злополуката от осигурителя и обясненията на ... - управител
на дружеството, който счита, че травмата, за която твърди И. С. И., няма
характер на трудова злополука, че на 31.05.2020г. преди обяд, И. С. се обадил
по телефона на ... и се оплакал от болки, настъпили по неясни обстоятелства
за дружеството и до ден днешен. След оплакването му на 31.05.2020г.,
многократно е запитван по телефона от екипа на дружеството дали може да
продължи работа си, като отговорът винаги бил, че се чувства добре и може да
продължи с изпълнението на работния си процес до завършване на
командировката. За периода от 30.05.2020г. до 01.08.2020г. И. С. И. не е бил в
състояние на временна неработоспособност, не е представял болничен лист,
няма медицински документи постъпили в дружеството за този случай и не е
ползвал, какъвто и да е било отпуск.
Представена е длъжностна характеристика за изпълняваната от ищеца
длъжност ” Шофьор, товарен автомобил (международни превози)”, в която т 7
от която е предвидено задължение за изпълняващото длъжността лице „При
продължително пътуване периодически спира и проверява състоянието на
товара и автомобила и при поява на неизправности или повреди взема мерки
за тяхното отстраняване“. В епикриза, издадена от болница ..., е посочено, че
И. И. е постъпил в болницата на 31.05.2020г., като в отделението по ортопедия
в очакване на операция и резултат от тест за КОВИД-19 (неприводима
луксация на рамото). „Стана и се облече за да напусне Спешното отделение.
Бе проведен телефонен разговор с представителя на застрахователната
компания, който подкрепи решението на болния. Бе изписан въпреки
медицинското становище. Бе изискано СД със снимките. Предписаха се
аналгетици“.
Представена е епикриза от УСБАЛО “...”, Клиника по костна патология
н обща ортопедия, в която е отбелязано,че И. И. е приет на 10.08.2020 г.,
изписан на 13.08.2020 г., със следната анамнеза: Постъпва за пръв път в
Клиниката На 31.05.20г след травма на лява раменна става получил луксация
на ставата. Съобщава за три предшестващи травмата луксации. Постъпва за
оперативно лечение. Констатирани са деформация в областта на лява раменна
7
става. Силно болезнени и невъзможни активни пасивни движения в същата
става. Данни за зле лекувана фрактура на лява скапула и луксация на дясна
раменна става. На 11.08.2020 г. е направена оперативна интервенция.
От епикриза, издадена от УСБАЛО“...” – ЕАД се установява, че ищецът
е постъпил на 29.11.2020г. и изписан на 05.11.2020г., като е приет за
провеждане на повторна рехабилитация, с оплаквания от ограничение на
движенията в лява раменна става и мускулна слабост. Представени са
доказателства за направени разходи във връзка с проведеното лечение.
В настоящото производство е изслушано и прието заключение на
съдебномедицинска експертиза, което съдът кредитира като обективно и
обосновано. От заключението на вещото лице се установява, че на
30.05.2020г., при инцидент, ищецът пада от кабината на камион и получава
травми в областта на лява раменна става. Първа помощ, оказана в Спешно
отделение на болница „..."- ..., където след извършения преглед и направените
образни и кръвни изследвания и консултации с ортопед- травматолог, са
установени следните увреждания: Изкълчване на лява раменна става.
Счупване на лява лопатка. Направен е неуспешен опит за наместване на
изкълчването, след което на ищеца е предложено оперативно лечение. Ищецът
отказва операцията и напуска лечебното заведение. От епикриза от
10.08.2020г. вещото лице установява, че ищецът е постъпил в УСБАЛО „...“-
Горна баня- ...., където е проведено оперативно лечение на изкълчването на
лява раменна става и счупването на лява лопатка. Поставена имобилизация на
лява раменна става с ортеза. На 29.11.2020г., ищецът отново постъпва в
УСБАЛО „...“- Горна баня- ....,, Отделение по следоперативна рехабилитация,
за провеждане на курс физиотерапия и рехабилитация, след оперативното
лечение. При извършен личен преглед на ищеца на 06.03.2024г. вещото лице
установява следното:„ Съобщава, че увреждането е на лява раменна става.
След като паднал, в болницата в ... четири пъти се опитвали да наместят
лявата раменна става, но не успели. Предложили му операция, но той отказал.
Не могъл да се прибере веднага в България заради ограниченията от Ковид.
След операцията, дълго време носил обездвижваща ортеза на лява раменна
става. Провел двукратно курсове физиотерапия и рехабилитация. Оплаква се
от болки в лява раменна става, засилващи се при натоварване и изтръпване на
пръстите на лява ръка.
8
Обективно се установи наличието на дъговиден оперативен белег по
предната страна на лява раменна става с дължина 14 см. Хипотрофия на
мускулите на лява раменна става от предната страна. Ограничен обем
движение на лявата ръка, при повдигане на ръката настрани от 150 градуса,
при норма 180 градуса.
Въз основа на тези констатации вещото лице дава следните отговори на
поставените въпроси: 1. В резултат от инцидент на 30.05.2020г. ищецът
получава следните увреждания: Изкълчване на лява раменна става. Счупване
на лява лопатка; 2. От приложените по делото документи е направен извод, че
получените увреждания са в причинна връзка с инцидента от 30.05.2020г.,
като по принцип такъв вид увреждания водят до временна нетрудоспособност.
3. Проведено е оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на
изкълчването и поставяне на ортеза за обездвижване на рамото.4. При
нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периодът на
възстановяване е около 4 месеца. В конкретния случай, не може да се
определи период на възстановяване, тъй като ищецът е започнал лечение 72
дни след инцидента. Възстановителният период при ищеца, след оперативното
лечение е около 6 месеца, при нормално протичане на лечебния процес. 5.
През периода до провеждане на лечението, както и операцията и след
оперативното обездвижване за 30 дни, ищецът е търпял болки с по висок
интензитет. След това, болките са със затихващ характер.6. При прегледа,
извършен на 06.03.2024г., е установен ограничен обем движение на лявата
ръка, при повдигане на ръката настрани от 150 градуса, при норма 180
градуса.
В открито съдебно заседание вещото лице на въпроси на страните
отговаря, че ако пострадалото лице е взело своевременни мерки за своето
лечение непосредствено след инцидента, не биха се получили установените
увреждания, техният интензитет щеше да е по – малък, както и големината на
оперативното лечение, а посоченият срок за възстановяване около 2 месеца и
половина, щеше да е същия, но да започне от датата на операцията, а
пострадалият е изчакал 72 дни след злополуката, след което е направена
операцията, която е удължила срока. Даже може да се каже, че срокът за
възстановяване е по – голям, тъй като за времето, през което не е лекуван са
настъпили промени в изкълчената става, което е наложило по – голям обем
9
оперативна намеса, операцията е по – сложна и по – дълга и е свързана с
повече дейности. Според вещото лице при извършено навременно лечение на
пострадалия, ако е лекуван и опериран до 1 седмица възстановителният
период ще е по – кратък, но основната травма е същата.
Свидетелката А.И.И., съпруга на ищеца, знае за претъпения инцидент
31.05.2020г. от съпруга си, който се обадил по телефона да й съобщи, че е
паднал, увиснал на вратата на камиона с лявата ръка и си я е извадил и го
боли, като каза, че ще го заведат в болница за преглед. Тогава бил в ..., в ....
Показанията й за проведеното лечение в болница в ... не следва да се
обсъждат, тъй като не е непосредствен очевидец и преповтаря казаното от
съпруга си. Свидетелства, че се завърнал след 2 месеца. Не могъл да се
прибере, тъй като не можел да остави товара и работил с една ръка. След като
се прибрал, тя провеждала разговори с работодателя, който искал
предоставяне на документи, които били в колата. На 10.08.2020г. съпругът й
постъпил в болница и тогава работодателят си взел документите на паркинга
на болницата, а на 11.08.2020г. го оперирали. Когато се завърнал изглеждал
зле, ръката му била обездвижена, не можел да я мърда и карал с една ръка.
Бил на обезболяващи там. Когато се върнал първото и впечатление било, че
ще остане без ръка, тъй като тя висяла, нямал мускул и не можел да се мърда и
така влязъл в болницата. След операцията, ръката се възстановила, но не
напълно, може да я движи, има поставени метални пластини в нея, които ще
останат в ръката му. След операцията продължили болките, пиел
обезболяващи, поставяла му инжекции в корема след операцията и на
рехабилитацията много го боляло. Тя започнала може би два месеца след
операцията, а през тези два месеца бил обездвижен, постоянно го боляло при
лягане, бил без никакво натоварване, не лягал на ръката и след
рехабилитацията започнал постепенно да се възстановява. Не го е хранила,
помагала му да се облича, а той се дооправял с една ръка. След
рехабилитацията започнал постепенно да движи ръката си. Към момента не е
на 100% възстановена, когато носи часовник се подува ръката му, вероятно от
металните пластини, когато я натовари, започва да го боли. Работи същата
работа като преди. Показанията на свидетелката следва да се преценяват по
реда на чл.172 от ГПК и да се кредитират по отношение на състоянието на
ищеца след завръщането му от ..., тъй като се основават на непосредствените
й впечатления и съответстват на заключението на вещото лице и останалите
10
писмени доказателства.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган
или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като
дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или
пенсията по общественото осигуряване – ал. 3.
Видно от законовата разпоредба фактическият състав за възникване на
отговорността на работодателя, имаща по същество обективен характер,
включва следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на трудово
правоотношение между страните по делото, 2) професионално заболяване или
трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на
трудовото правоотношение и причинила временна неработоспособност,
трайна неработоспособност над 50 % или смърт, 3) вреда – имуществена или
неимуществена, и 4) причинна връзка между професионалното заболяване
или трудовата злополука и вредата. В настоящият случай посоченият
фактически състав е налице.
Не се спори между страните, а това е видно и от събраните
доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
по силата на което ищецът е работил при ответното дружество на длъжност
„шофьор товарен автомобил(международни превози)”. Установи се, че на
30.05.2020г. ищецът е претърпял трудова злополука през време и във връзка с
извършваната работа, вследствие на което е получил травматично увреждане,
изразяващо се в изкълчване на лява раменна става и счупване на лява лопатка
Установява се, че посочената злополука има характер на трудова по
смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО. Квалификацията на злополуката като трудова и
обстоятелствата, при които е настъпила, са отразени разпореждане № .. от
04.01.2023г., в което е прието, че настъпилата злополука на 30.05.2020 г. се
приема за трудова въз основа на решение № .../05.08.2022 г. на АССГ, Трето
отделение, 51 състав, влязло в сила на 03.12.2022г.
Що се отнася до конкретно претърпените от ищеца вследствие на
11
трудовата злополука неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно кредитираното от съда заключение на изслушаната СМЕ, в
резултат на получените от процесната трудова злополука здравословни
увреждания ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се болки с
по-висок интензитет в периода до провеждане на лечението, както и
операцията и след оперативното обездвижване за 30 дни, след което болките
са със затихващ характер. Следва да се вземе предвид обстоятелството, че при
извършения личен преглед на 06.03.2024г. е установен ограничен обем
движение на лявата ръка, като при повдигане на ръката настрани от 150
градуса, при норма 180 градуса. Следователно не е настъпило пълно
възстановяване.
С оглед на това налице са всички предпоставки чл. 200, ал. 1 КТ за
възникване в тежест на ответника на задължение за обезщетяване на
причинените на ищеца неимуществени вреди, която по своята същност е
безвиновна и обективна такава. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са вида и обема на причинените неимуществени
вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния
размер на обезщетението. С оглед на тези критерии, обстоятелството, че
периодът на лечение на ищеца е причинил неудобства в ежедневния бит и
обслужване, обстоятелството, че през периода на лечение на ищеца е оказвана
чужда помощ в ежедневния му бит и обслужване, а травмата без съмнение е
предизвикала и интензивни болки и страдания, съдът намира, че общото
обезщетение в конкретния случай следва да бъде определено в размер на 30
000 лв. за причинените неимуществени вреди през периода от злополуката до
подаване на исковата молба.
Основателно е възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца поради следното:
От заключението на вещото лице и събраните по делото доказателства
се установява, че въпреки настъпилата травма след злополуката от
30.05.2020г., ищецът не е уведомил работодателя за своето здравословно
състояние и е продължил да изпълнява трудовите си задължения, въпреки
12
изпитваната силна болка. Неоснователни са твърденията на ищеца, че не е
могъл да се завърне в България и да проведе лечение поради въведени
ограничения с оглед обявената извънредна епидемична обстановка с решение
№325/ 14.05.2020г. От писмо на МВР на лист 213 от делото се установява, че
временната забрана за влизане на територията на Р България не се е отнасяла
до транспортен персонал, ангажиран с международен превоз на пътници и
товари. Няма данни ищецът да е заявил своевременно пред работодателя
настъпването на трудова злополука, в резултат от която да са настъпили
травматични увреждания , изискващи оперативно лечение и работодателят да
е отказал да заплати лечението в ... или да организира връщането на ищеца за
лечение в България, както и да се е възползвал от отпуск за временна
нетрудоспособност, какъвто се налага при подобни травми според вещото
лице. В продължение на над 2 месеца след инцидента ищецът не се е
възползвал от възможността да получи отпуск поради неработоспособност и
да предприеме нужното лечение, а според вещото лице при предприемане на
своевременни мерки за лечение непосредствено след инцидента, не биха се
получили установените увреждания, техният интензитет щеше да е по –
малък, както и големината на оперативното лечение, а посоченият срок за
възстановяване около 2 месеца и половина, щеше да е същия, но да започне от
датата на операцията. Според вещото лице несвоевременното лечение е
довело до увеличаване срокът на възстановяване, тъй като за времето, през
което не е лекуван са настъпили промени в изкълчената става, което е
наложило по – голям обем оперативна намеса, операцията е по – сложна и по
– дълга и е свързана с повече дейности. Според вещото лице при извършено
навременно лечение на пострадалия, ако е лекуван и опериран до 1 седмица
възстановителният период ще е по – кратък, но основната травма е същата.
В тази връзка съдът приема, че възражението за съпричиняване е
основателно, като посоченото по-горе обезщетение следва да се намали с 30
% и да се присъди обезщетение в размер на 21 000лева. Като законна
последица от това следва да се присъди и законна лихва върху уважения
размер от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като
за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 60 000 лв. искът
следва да се отхвърли.
По отношение на обезщетението за имуществените вреди, съдът
намира за установено, с оглед изслушано и прието заключение на съдебно-
13
медицинската експертиза, че представените по делото фактури за направени
разноски са във връзка с проведеното лечение, поради което следва да се
уважи претенцията за заплащане на разходи за лечение в пълния предявен
размер от 3518,00лева, както и да се присъди законна лихва върху посоченото
обезщетение от датата на фактурите, на които са направени разноските.
Установява се, че направените разходи за лечение са по фактура
№..../10.08.2020г. за сумата от 700,00лева, върху която се дължи законна лихва
от 10.08.2020г. до окончателното плащане, за сумата от 2700лева по фактура
№.../10.08.2020г. лихва се дължи от 10.08.2020г. до окончателното плащане, за
сумата от 60,00лева по фискален бон от 10.08.2020г. законна лихва се дължи
от посочената дата, сумата от 17.40лева по фактура № 14.08.2020г. лихва се
дължи от посочената дата, за сумата от 40,60лева по фактура №../28.09.2020г.
лихва се дължи от датата на фактурата до окончателното плащане.
При този изход на спора на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
следва да се присъдят своевременно поисканите разноски, съразмерно с
уважената част от исковете. Представени са доказателства за предоставена
безплатна правна помощ , за която следва да се определи възнаграждение
съобразно с уважената част от исковете в размер на 2606,62лева, а тези на
ответника съразмерно с отхвърлената част от исковете съгласно чл. 78, ал. 3
ГПК, но не са ангажирани доказателства в тази връзка.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати държавна
такса в полза на СРС върху уважените искови претенции в размер на
980,00лева, както и 200.00лева възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „....“ ООД, ЕИК ..... да заплати на И. С. И. с ЕГН **********,
на основание чл.200 от КТ, сумата от 21 000лева, обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат от трудова злополука, настъпила на
30.05.2020г. и призната за такава в разпореждане № .. от 04.01.2023 г. на ТП на
...., с което злополуката е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждане –
30.05.2020г. до окончателното плащане, сумата от 3 518 лева, обезщетение за
имуществени вреди в резултат на трудовата злополука, представляващи
14
разходи във връзка с лечението, ОТ КОИТО 700,00ЛЕВА по фактура
№..../10.08.2020г., ведно със законната лихва от 10.08.2020г. до окончателното
плащане, сумата от 2700лева по фактура №.../10.08.2020г., ведно със законната
лихва от 10.08.2020г. до окончателното плащане, сумата от 60,00лева по
фискален бон от 10.08.2020г., ведно със законната лихва от 10.08.2020г. до
окончателното плащане, сумата от 17.40лева по фактура № 14.08.2020г., ведно
със законната лихва от 14.08.2020г. до окончателното плащане, сумата от
40,60лева по фактура №../28.09.2020г., ведно със законната лихва от
28.09.2020г. до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл.200 от КТ до пълния предявен размер от 21 000лева до
60 000лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от
трудова злополука, настъпила на 30.05.2020г. и призната за такава в
разпореждане № .. от 04.01.2023 г. на ТП на .....
ОСЪЖДА „....“ ООД, ЕИК ..... да заплати на „...“ с БУЛСТАТ ...,
представлявано от управителя адв. И. Г.Й. на основание чл. 38, ал.2 от ЗА
възнаграждение съобразно с уважената част от исковете в размер на
2606,62лева.
ОСЪЖДА „....“ ООД, ЕИК ..... да заплати по сметка на Софийския
районен съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса в размер на
980,00лева, както и 200.00лева за съдебно-медицинска експертиза .
. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15