Р Е
Ш Е Н И Е
№362 17.11.2020
г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо търговско
отделение
На деветнадесети октомври две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в
следния състав :
Председател:
Дарина Костова
Секретар: Ани
Цветанова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1035 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод предявения иск от М.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Панайот
Велков, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет.
3, офис 6, против „Гаранционен фонд“, Булстат *********, с адрес: гр. София,
ул. „Граф Игнатиев“ № 2 ет. 4, представлявано заедно от: Стефан Георгиев
Стоилков и Борислав Иванов Михайлов, чрез пълномощника юрисконсулт Нели Попова,
с искане ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 06.02.2019 г. от МПС с д.к. №
А 8679 МК без валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“:
35 000 лв. за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
причинените телесни увреждания, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 06.02.2019 г. до окончателното ѝ изплащане; 257 лв. за
имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за лечение, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
ѝ изплащане, както и сторените по делото разноски.
По молба на ответника е конституиран прекият извършител - П.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
като трето лице - помагач на страната на ответника Гаранционен фонд.
Ищецът твърди, че на
06.02.2019 г. около 18,07 ч. в гр. Бургас, кв. Ветрен, ул. „Българка“ № 31, на
пешеходната пътека срещу кметството, на прав пътен участък настъпило ПТП между
движещия се в посока гр. Айтос лек автомобил с марка „Форд“, модел „Галакси“ с
д. к. № А 8679 МК, управляван от П.А.К., ЕГН ********** и пешеходеца М.К. Твърди се
още, че водачът на автомобила нарушил правилата за движение по пътищата и при
приближаване пешеходна пътека тип „Зебра“ не пропуснал преминаващия по нея
ищец, който пресичал пътното платно от дясно на ляво, вследствие на което го
блъснал в средата на пешеходната пътека и напуснал местопроизшествието. Сочи,
че пешеходната пътека, обозначена и с пътен знак Д 17, е осветена и пред нея е
изграден ограничител на скоростта. Налице е и забранителен пътен знак В 26, ограничаващ
скоростта до 30 км/ч. Горното било установено в Констативен протокол с
пострадали лица № 769р-1404/07.02.2019г. на ОД на МВР- Бургас. От мястото на
удара ищецът бил откаран с екип на СМП в УМБАЛ „Дева Мария“, където след
образни изследвания били установени фрактури на 4, 5, 6, 7 ребра по задна
паравертебрална и по аксиларна линии, на 8 и 9 по задна скапуларна линия.
Поставена била диагноза политравма, за което свидетелствала издадената епикриза
по ИЗ № 1586/06.02.2019 г. на Хирургично отделение при УМБАЛ „Дева Мария“.
Ищецът бил изписан на
11.02.2019 г. с предписание за постелен режим, като бил обездвижен напълно в
продължение на 14 дни. Търпял изключително силни болки, придружени със
затруднено дишане, говорене, хранене и прием на течности, отслабнал значително.
Около месец се придвижвал с инвалидна количка, а в последствие с патерици около
45 дни. През този период ищецът бил изцяло зависим от близките си поради
невъзможността да излиза от дома си, да се грижи за себе си и да се обслужва.
За потискане на силните болки приемал обезболяващи медикаменти. Твърди се, че
към настоящия момент пострадалият е възстановен, но получената травма довела до
промяна на начина му на живот, която ще продължи до края на живота му. Налице
са болки в местата на получените фрактури при застудяване, движенията на тялото
са ограничени, невъзможни са физически натоварвания, затруднено е
самостоятелното битово обслужване.
Посочва се още, че
преживените силен шок и стрес от случилото се прераснали в чувство за
самоизолация, отчаяние и безсилие пред сполетялото го нещастие. Освен
принудителната неработоспособност, ищецът страдал от безсъние, болки на
травмираните места, от внезапно чувство на безпокойство, тревожност и
безнадеждност. Станал сприхав, лесно раздразнителен, дори уплашен и асоциален.
Страхува се от автомобили и пътувания, от пресичане на платното за движение.
Затворил се в себе си и вътрешно преживява случилото се отново и отново. Освен
посочените неимуществени вреди, ищецът понесъл и имуществени вреди в размер на 257
лева за медицински разходи.
Ищецът счита, че с
поведението си водачът е нарушил правилата за движение по пътищата, установени
в чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 116 и чл. 119 от ЗДвП, като с деянието си виновно е
причинил вредоносния резултат.
Сочи се още, че за случая е
образувано ДП № 93/2019 г. на 2-ро РУ при ОД на МВР-Бургас и НОХД № 5827/2019
г. по описа на РС - Бургас, по което е постигнато споразумение № 163 от
19.02.2020 г., с което подсъдимият П.А.К. е признат за виновен за това, че на 06.02.2019 г.
в гр. Бургас, кв. Ветрен, ул. „Българка“ с посока на движение гр. Бургас - гр.
Айтос при управление на МПС л.а. марка „Форд“ модел „Галакси“, с рег. № А 8679
МК, нарушил правилата за движение, посочени в ЗДвП, а именно: чл. 43, т. 5 и
чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, на пешеходна пътека тип „Зебра“, обозначена с пътен
знак Д 17, не е осигурил предимство и не е пропуснал преминаващия по нея М.К.К.,
роден на **.**.****, при което допуснал ПТП
и му причинил по непредпазливост средна телесна повреда изразяваща се в гръдна
травма със счупване на 4, 5, 6 и 7 ребрени дъги, в ляво отзад, край гръбначния
стълб и по аксиларната линия, и 8 и 9 ребрени дъги по задна аксиларна линия,
което е довело до трайно затруднено движение на снагата, като деянието е
извършено на пешеходна пътека и деецът е избягал от местопроизшествието.
Наложено му било наказание лишаване от свобода за срок от 7 месеца и лишаване
от управление на МПС за срок от 12 месеца.
Посочва се, че искът е
предявен против Гаранционния фонд поради липсата на сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за посоченото МПС и отказа на
ответника да изплати обезщетение по претенцията му с вх. № 24-01-801/10.12.2019
г.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва претенциите по
основание и размер. Оспорва изцяло фактическите твърдения в исковата молба
относно механизъм, причини и обстоятелства при получаването на травмите от
ищеца. Счита, че констативният протокол за ПТП не удостоверява фактите относно
„Обстоятелства и причини за ПТП“ и оспорва в тази част съдържанието на
документа, тъй като актосъставителят не е отразил настъпване на ПТП, възприето
лично от него, а са вписани данни без посочен източник на същите. Твръди, че липсват
доказателства за сключено споразумение в наказателното производство, както и за
влизането му в сила. Счита размера на претенцията за неимуществени вреди за
прекомерно завишен, тъй като не отговаря на броя и тежестта на уврежданията,
наличието на пълно възстановяване в относително кратък срок, съществуващите в
страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата
на ПТП. Оспорва изцяло претенцията за лихва, тъй като Гаранционен фонд изплаща
обезщетения по силата на закона при определени в него случаи и след
изпълнението на специална процедура, предвидена в чл. 558, ал.1 от КЗ.
Гаранционен фонд не е деликвент, не е застраховател и не изплаща обезщетения по
силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение и поради това задължението
за изплащане на обезщетение възниква след сезирането му. След сезирането му от
ищеца е била образувана щета №19-210440/10.12.2019г, по която Фондът се е
произнесъл в тримесечния законен срок, за което ищецът е бил уведомен. Поради
това счита, че не дължи лихва, както и че не е станал причина за завеждане на
настоящата претенция в съда.
Бургаският окръжен съд като прецени, че са налице
процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки за разглеждане на
делото, приема предявените искове за допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на
доказателствата по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл.
558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД от М.К.К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, чрез пълномощника адв. Панайот
Велков, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет.
3, офис 6, против „Гаранционен фонд“, Булстат *********, с адрес: гр. София,
ул. „Граф Игнатиев“ № 2 ет. 4, представлявано заедно от: Стефан Георгиев
Стоилков и Борислав Иванов Михайлов, чрез пълномощника юрк. Нели Попова, с
искане ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 06.02.2019 г. от МПС с д.к. №
А 8679 МК без валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“:
35 000 лв. за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
причинените телесни увреждания, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 06.02.2019 г. до окончателното ѝ изплащане; 257 лв. за
имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за лечение, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
ѝ изплащане, както и сторените по делото разноски.
По молба на ответника е конституиран прекият извършител - П.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
като трето лице - помагач на страната на ответника Гаранционен фонд.
Съдът приема фактът на липсата на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС с д.к. № А 8679 МК към датата на процесното
ПТП за безспорно и ненуждаещо се от доказване, с оглед твърденията на двете
страни в производството в същия смисъл.
Съдът като съобрази твърденията и доводите на
страните, представените от страните писмени доказателства, както и събраните
гласни доказателства, приема за установено следното:
На 06.02.2019 г. около 18,07
ч. в гр. Бургас, кв. Ветрен, ул. „Българка“ № 31, на пешеходната пътека срещу
кметството, на прав пътен участък е настъпило ПТП между движещия се в посока
гр. Айтос лек автомобил с марка „Форд“, модел „Галакси“ с д. к. № А 8679 МК,
управляван от П.А.К., ЕГН ********** и пешеходеца М.К., който е пресичал пътното
платно по пешеходна пътека тип“зебра“. Водачът на автомобила е нарушил
правилата за движение по пътищата и е предприел изпреварване на спрели пред
пешеходната пътека МПС, който са закривали видимостта му към пешеходната
пътека, при което при приближаване пешеходна пътека тип „Зебра“ не е пропуснал
преминаващия по нея ищец, който е пресичал пътното платно от дясно на ляво.
Водачът е блъснал пешеходеца в средата на пешеходната пътека, след което е
напуснал местопроизшествието. Пешеходната пътека, обозначена и с пътен знак Д
17, е осветена и пред нея е изграден ограничител на скоростта. Налице е и
забранителен пътен знак В 26, ограничаващ скоростта до 30 км/ч. Горното се
установява от Констативен протокол с пострадали лица № 769р-1404/07.02.2019г.
на ОД на МВР- Бургас и от споразумение по н.о.х.д. № 5827/2019 год. по описа на
Районен съд - Бургас. От събраните гласни доказателства и от представената и
неоспорена епикриза ат Хирургична клиника на УМБАЛ „Дева Мария“- кв.Ветрен ,
гр. Бургас се установява , че от мястото на удара ищецът е откаран с екип на
СМП в УМБАЛ „Дева Мария“, където след образни изследвания били установени
фрактури на 5, 6, 7 ребра по задна
паравертебрална и по аксиларна линии, на 8 и 9 по задна скапуларна линия.
Поставена била диагноза политравма, за което свидетелствала издадената епикриза
по ИЗ № 1586/06.02.2019 г. на Хирургично отделение при УМБАЛ „Дева Мария“.
След едноседмично болнично
лечение ищецът е изписан , назначена му е терапия и е насочен към личния си
общопрактикуващ лекар. Според събраните гласни доказателства ищецът е търпял
изключително силни болки, придружени със затруднено дишане, говорене, хранене и
прием на течности, отслабнал значително. Около месец се придвижвал с инвалидна
количка, а в последствие с патерици около 45 дни. През този период ищецът бил
изцяло зависим от близките си поради невъзможността да излиза от дома си, да се
грижи за себе си и да се обслужва. За потискане на силните болки приемал
обезболяващи медикаменти. Получената травма довела до промяна на начина му на
живот, която ще продължи до края на живота му.
Представени са и не са
оспорени писмени доказателства за извършени разходи за контраст за образно
изследване и храна за времето на престоя в болничното заведение в общ размер на
257 лв. , които се претендират като имуществени вреди.
Съдът не може да цени
представените от ищеца съдебно-медицинска и авто-технически експертизи, поради
недопустимостта на същите като доказателства в настоящото производство. Ищецът
не е представил други доказателства в подкрепа на твърдението си за механизма
на извършване на деликта, включително не е направено искане за допускане на съдебно-медицинска
и авто-технически експертизи.
Въпреки горното, съдът
приема описаният в исковата молба механизъм на престъплението за доказан, както
е посочено по-горе, поради достатъчното данни за същия, които могат да бъдат
получени от цитирания по-горе констативен протокол, както и от текста на
споразумението, което за целите на настоящото производство поражда последиците
по чл. 300 от ГПК, включително и по отношение на описанието на деянието и
признанието за виновното поведение.
Съдът приема за установено,
че водачът е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 5, ал.
1, т. 1, чл. 116 и чл. 119 от ЗДвП, като с деянието си виновно е причинил
вредоносния резултат.
Не се спори, че Гаранционния фонд е отказал да изплати обезщетение по
претенцията на ищеца с вх. № 24-01-801/10.12.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
От горното следва извода, че произшествието е
настъпило поради извършено от водача на
лек автомобил с марка „Форд“, модел „Галакси“ с д. к. № А 8679 МК, управляван
от П.А.К., ЕГН **********,
при което пострадал ищецът - М.К.,
който е пресичал пътното платно по пешеходна пътека тип “зебра“. Страните не
спорят по липсата на застраховка гражданска отговорност на автомобила, поради
което пасивно легитимиран по иска е ответният „Гаранционен фонд“.
Неоснователно е възражението, че не е доказана
вината на прекия причинител на вредата и че не е известен крайният резултат от
досъдебното производство , както беше посочено по-горе. Неоснователно е и
възражението, че ищецът не е изпълнил
специалната процедура, предвидена в чл. 558, ал.1 от КЗ, защото са представени
доказателства за противното – заявление в вх.№ 24-01-802/10.12.2019 год. на
ответника.
Не се твръди и от събраните доказателства не може
да се направи извод за съпричиняване.
Следователно на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
„а“ и чл. 558, ал. 5 от КЗ, след като е предявило претенцията си пред
компенсационния орган и е получил отказ – на 27.02.2020 год., ищецът има право
да предяви претенцията си пред съда.
На основание чл. 516, ал.4
вр. с чл. 558, ал. 2 от КЗ, „Гаранционният фонд дължи законна лихва върху
главниците, считано от датата, на която е постановен отказ по чл. 516, ал.2 от КЗ , която в настоящия случай е 27.02.2020 год.
По отношение на размера на
търсеното обезщетение за имуществени вреди , съдът счита , че същият е доказан
с представените и неоспорени писмени доказателства и за сумата от 257 лв.
По отношение на размер на
претенцията за неимуществени вреди, съдът намира искът за частично основателен
до размер от 30 000 лв. със следните аргументи :
Съдът кредитира събраните свидетелските показания,
защото ги намира за житейски достоверни, последователни и логични и приема, че
те установяват болките и страданията на ищеца, неблагоприятното и емоционално
състояние и негативния ефект на посочената в исковата молба травма. За
конкретния размер съдът съобрази принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД,
относимата съдебната практика, отчете момента на настъпване на деликта и
икономическите условия. Въз основа на изложените доводи на ищеца следва да се
присъди като обезщетение сумата от 30000 лв., като за разликата от 5000 лв. до
пълния размер от 35 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Размерът на дължимото обезщетение в конкретния
случая следва да се определи при съблюдаване на следните установени
обстоятелства – ищецът е получил фрактури на
5, 6, 7 ребра по задна паравертебрална и по аксиларна линии, на 8 и 9 по
задна скапуларна линия. Поставена е диагноза политравма, като получените
увреждания представляват средна телесна повреда.
Поради естеството на увреждането и възрастта на
ищеца възстановяването е протекло бавно и болезнено и не е напълно завършено,
доколкото ищецът не може да осъществява физическата си активност от преди
травмата. Получената психическата травма също все още не е преодоляна. Действително ищецът е на възраст, която
предполага да се появят затруднения в движението му и здравословни проблеми, но
описваните от свидетелите такива и най-вече последиците за психиката на ищеца,
са изцяло последица от претърпяното ПТП. Загубата на чувството за сигурност и
самостоятелност значително влошава качеството на живот на постаравалия от ПТП,
особено когато при причиняването им същият е спазвал правилата за движение по
пътищата и въпреки собствената си добросъвестност е претърпял сериозно
увреждане, поради виновното поведение на друг. Настъпилата внезапна
неспособност да контролира живота си и да се грижи за съпругата си и
последвалата пълна физическа зависимост от други хора са значими по интензитет
болки и страдания, които съдът счета, че следва да бъдат обезщетени в посочения
по-горе размер.
Посочената по-горе сума следва да бъдат заплатена
от ответника, по изложените по-горе съображения.
Върху определената стойност от 30 000 лв. за
обезщетение на нематериални вреди следва да се присъди лихва за забава от отказа
за изплащане на застрахователното обезщетение 27.02.2020 год. Съгласно чл. 84,
ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава
и без покана. Липсват данни ищецът да е посочил банкова сметка. Когато
обаче, застрахователят е в забава по чл.497, ал.1 КЗ при оспорване от негова
страна изцяло на основателността на предявения от увреденото лице пряк иск,
както е и в процесния случай, независимо, че се касае за гаранционния фонд ,
поради липса на сключена застраховка, разпоредбата на чл.380, ал.3 КЗ не намира
приложение (така в решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273 / 2018 г. на ВКС,
2-ро търговско отделение). Поради гореизложеното лихва за забава върху
главницата за имуществени вреди следва да бъде присъдена както е претендирана с
исковата молба - считано от 14.05.2020 г. до датата на окончателното изплащане
на главницата, а лихвата върху обезщетението за неимуществени вреди от датата
на отказа – 27.02.2020 год. до датата на окончателното изплащане.
По отношение на
направените разноски , съдът намира, че същите са установени в следния
размер – за ответника – 300 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК , за ищеца – 1045,14
лв. – по чл.7, ал.2, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да
получи направените разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 83,5%
- 872,70 лв, а ответникът има право да му бъдат заплатени разноски съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 16,5% от направените, а именно – 49,50 лв.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“, Булстат *********, с адрес:
гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2 ет. 4, представлявано заедно от: Стефан
Георгиев Стоилков и Борислав Иванов Михайлов, чрез пълномощника юрисконсулт
Нели Попова при участието на третото лице –помагач на страната на ответника П.А.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на М.К.К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, чрез пълномощника адв. Панайот
Велков, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет.
3, офис 6, обезщетение за неимуществени
и имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 06.02.2019 г. от МПС с д.к.
№ А 8679 МК без валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“:
30 000 лв. за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
причинените телесни увреждания, ведно със законната лихва, считано от датата на
отказа - 27.02.2020 г. до окончателното ѝ изплащане; 257 лв. за
имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за лечение, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
ѝ изплащане, както и сторените по делото разноски в размер на 872,70 лв.,
като отхвърля претенциите над уважения размер, като неоснователни.
ОСЪЖДА М.К.К., ЕГН **********,
с адрес: гр. Бургас, кв. Ветрен, чрез пълномощника адв. Панайот Велков,
АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис
6, да заплати на „Гаранционен фонд“, Булстат *********, с
адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2 ет. 4, представлявано заедно от:
Стефан Георгиев Стоилков и Борислав Иванов Михайлов, чрез пълномощника
юрисконсулт Нели Попова разноски по делото в размер на 49,50 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд Бургас.
СЪДИЯ: