Определение по дело №647/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1279
Дата: 21 юни 2022 г. (в сила от 14 юли 2022 г.)
Съдия: Петър В. Сантиров
Дело: 20221100200647
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 22 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1279
гр. София, 15.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 17 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров

Силвия Тачева
при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА
в присъствието на прокурора В. К. М.
като разгледа докладваното от Петър В.. Сантиров Частно наказателно дело
№ 20221100200647 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА на осн. чл.457, ал.3 от НПК за изпълнение присъда СПК № 1/21 от
18.02.2021г. на Висш Съд – Пирот, Република Сърбия, влязла в сила на 25.02.2021г., с която
на българския гражданин Е. В. К., роден на ******* в село Н., община Борован, област
Враца, с ЕГН: ********** му е наложено наказание от 6 /шест/ години ..лишаване от
свобода“, наложено му за извършено престъпление „неупълномощено производство и
разпространение на упойващи дроги“ в съизвършителство, наказуемо по чл.246, ал.1, вр.
чл.33 от Наказателния Кодекс на Република Сърбия, съответстващо на престъпление по
чл.354а, ал.1, изр.1, пр.2, алт.2, вр. чл.20, ал.2 от Наказателния Кодекс на Р.България.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС наказанието „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ за срок от 6 /ШЕСТ/ ГОДИНИ да бъде изтърпяно при първоначален
„СТРОГ“ РЕЖИМ на изтърпяване.
ПРИСПАДА на осн. чл. 457, ал.5 от НПК времето, през което осъденият В.Д. С.
/със снета самоличност/ е търпял наказанието „Лишаване от свобода“ в Република Сърбия,
считано от 03.12.2020г. до предаването му на компетентните български власти на
09.02.2022г., и в Затвора - София, считано от 09.02.2022г. до влизане на определението в
сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на осн. чл.341, ал.1 от НПК може да се обжалва и протестира в
15-дневен срок от днес пред САС по реда на гл.ХХІ от НПК.
Преписи от определението след влизането му в сила да се изпратят на СГП за
изпълнение и на ВКП - за сведение.
1
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Мотиви по Н.Ч.Д.№ 647/2022г. по описа на СГС, НО, 17-ти с-в

Производството е по чл.457, ал.1 и сл. от НПК.
Постъпило е предложение на Гл.П.на Р.България за произнасяне по
реда на чл.457, ал.1 от НПК спрямо осъдения в Република Сърбия български
гражданин Е. В. К., роден на ******* в с.Нивянин, община Борован, област
Враца, с ЕГН: **********.
В предложението се посочва, че лицето е осъдено въз основа на
присъда СПК № 1/21от 18.02.2021г. на Висш Съд - Пирот, Република Сърбия,
влязла в сила на 25.02.2021г., с която му е наложено наказание от 6 /шест/
години „лишаване от свобода“ , наложено му за извършено престъпление
„неупълномощено производство и разпространение на упойващи дроги“ в
съизвършителство, наказуемо по чл.246, ал.1, вр. чл.33 от Наказателния
Кодекс на Република Сърбия.
Отбелязва се, че същият е преведен на територията на Р.България на
осн. чл.455 от НПК и в съответствие с изискванията на Конвенцията за
трансфер на осъдени лица, съставена в Страсбург през 1983г. Предвид
горното, се моли за приспособяване на чуждия съдебен акт и привеждане в
изпълнение наложеното на осъдения К. наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 6 /шест/ години, като се приспаднат съответните периоди на
изтърпяване на наказанието посредством предварително задържане и престой
в чужбина и страната.
На осн. чл.453, ал.1 от НПК Главният Прокурор на Р.България е
приел за изпълнение присъдата, постановена от чуждестранен съд.
В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа направеното
искане от страна на Главния Прокурор, като моли в тази насока да бъде
постановен съдебен акт, въз основа на който присъда СПК № 1/21от
18.02.2021г. на Висш Съд - Пирот, Република Сърбия от 18 февруари 2021г.,
влязла в сила на 25.02.2021г., да бъде приспособен към изискванията на
българското законодателство. Предвид горното, намира извършеното от К.
престъпление да съответства като правна квалификация от Българския НК на
престъпление по чл.354а, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Настоява определеното
наказание от 6 /шест/ години „Лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим, като се приспадне времето, през което
българският гражданин е бил задържан на територията на страната ни и в
Република Сърбия до постановяване на определението на съда.
Служебният защитник на осъдения – адв. Б.А. е преупълномощила
адв. Чергаров, който в пледоарията си по чл.291 от НПК, счита, че
предложението на Главния Прокурор на РБ следва да бъде уважено, като
навежда обаче доводи, че съответстващата по Българското законодателство
разпоредба по ЗИНЗС е тази па чл.354а, ал.3, т.2 от НК и да се определи
„общ“ режим на изтърпяване на наказанието на територията на Р.България.
1
В правото си на лична защита и предоставена последна дума,
осъденият К. заявява, че няма какво да добави към заявеното от адвоката му
освен, че съжалява и предоставя решението да бъде в преценка на съда.
СЪДЪТ след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Българският гражданин Е. В. К. е роден на ******* в село Нивянин,
община Борован, област Враца, Република България с ЕГН: **********.
С Присъда СПК №1/21 от 18 февруари 2021г. на Висш Съд – Пирот в
Република Сърбия в сила на 25.02.2021г., българският гражданин Е. В. К. с
ЕГН: **********, е признат за виновен и осъден на 6 /ШЕСТ/ години
“лишаване от свобода”, наложено му за извършено престъпление
„неупълномощено производство и разпространение на упойващи дроги“ в
съизвършителство, наказуемо по чл.246, ал.1, вр. чл.33 от Наказателния
Кодекс на Република Сърбия.
За времето от 25.02.2021г. /датата на влизане в сила на съдебния акт/
до трансфера му в страната ни 09.02.2022г. - българският гражданин Е. В. К.
търпял наказанието „Лишаване от свобода“ в затвор в Република Сърбия.
Въз основа на депозирана молба от българския гражданин К., е била
издадено съдебно решение от Висш Съд – Пирот, Република Сърбия Кв. №
102/21 от 26.07.2021г., съгласно Закон за международна правна помощ и
Конвенцията за прехвърляне на осъдени лица от 1983г., с което се уважава
молбата му и е постановено преместване на българския гражданин Е. В. К. в
Република България.
На 09.02.2022г. на осн. чл.455 от НПК и в съответствие с
изискванията на Конвенцията за трансфер на осъдени лица, съставена в
Страсбург през 1983г. българският гражданин Е. В. К. бил предаден на
компетентните български власти, след което преведен и настанен в Затвора-
София.
По доказателствата:
Така изяснената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено
установена въз основа на надлежно приложените и преведени на български
език – информация по присъда, съдебно решение за трансфер на затворник,
ведно с мотиви към него на Висш Съд – Пирот Република Сърбия
от26.07.2021г., присъда СПК № 1/21 от 18.02.2021г. на Висш Съд – Пирот
Република Сърбия в сила от 25.02.2021г., ведно с мотиви към същата,
уведомление от Министерство на правосъдието на Република Сърбия относно
мястото и времето на изтърпяване на присъдата в местата за лишаване ат
свобода в Р.Сърбия, превод на съответните норми от Сръбския Наказателен
Кодекс, становище от Висша Публична Прокуратура – Пирот Република
Сърбия по депозираната молба от българския гражданин К. за преместването
му в Република България, свидетелство за съдимост за осъдения Е. В. К. в
2
България към датата на разглеждане на настоящето производство,.
На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Предмет на трансфер по смисъла на Конвенцията за трансфер на
осъдени лица, ратифицирана от нашата страна и обнародвана в ДВ, бр.№
39/10.05.1994г., както и допълнителния протокол към нея, ратифициран със
закон, приет на 28.01.2004г., в сила за Р.България от 01.07.2004г., е присъда
СПК №1/21 от 18 февруари 2021г. на Висш Съд - Пирот, Република Сърбия, в
сила от 25.02.2021г., която е предмет на споразумение между съответни,
посочени в Конвенцията и в чл.457 от НПК длъжностни лица на страните.
Налице са предпоставките на уважаване предложението на Главния
Прокурор на Р.България и за приемане на изпълнението на присъдата на
компетентния Сръбски съд спрямо осъдения Е. В. К. по чл.3 от Конвенцията
за трансфер на осъдени лица, приложим закон според чл.449 от НПК, тъй
като е ратифицирана и действа и за Р.България, и за Р.Сърбия. Постъпили са
формално изискуемите документи, и съгласно чл.9, т.1, б.“а“, вр. чл.10, т.1 от
Конвенцията (приложимо право според изричната декларация на Република
България, направена при ратифицирането на Конвенцията) българската
държава е обвързана с правния характер и срока на наказанието, определени
от осъдилата държава.
Видно от материалите по делото, съдебният акт, въз основа на който е
осъден българският гражданин Е. В. К. е влязъл в сила и е станал изпълняем
на 25.02.2021г.
В производството по чл.457 от НПК и съответстващите разпоредби на
Конвенцията на трансфер на осъдени лица, приемащата държава има
компетентност единствено и само да приспособи дадените за изпълнение
присъди, а не да преценява въпроси по същество на тези присъди и тяхното
съотношение с действия или бездействия на лицето. Поради това крайният
акт на Сръбската държава е задължителен за Българския съд като в този
смисъл извършеното от осъдения Е. В. К. в Р.Сърбия престъпление/я не
подлежи на анализ.
Преценявайки фактите по извършените от осъдения К. на
територията на Р.Сърбия престъпления и приложените към предложението на
Гл.Прокурор съответни текстове от Наказателния Кодекс на изпращащата
държава, съпоставени с приложения текст, мотиви и диспозитив на съдебния
акт, настоящият съдебен състав счете, че същите съответстват на текста на
едно престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.2, алт.2, вр. чл.20, ал.2 от НК на
Р.България, а имено в съучастие като съизвършител с други лица държал, с
цел разпространение рискови наркотични вещества.
Така според съдържанието на съдебния акт на сръбския съдебен акт
срещу осъденият К. е изиграл своята роля, заедно със Н. и Ц. в престъпна
схема за държане и впоследствие разпространение на рискови наркотични
3
вещества/лекарства на производителите „Галеника“ Белград,
„Фармалогистик“ Белград, „Босна Лийек“ - 5809 оригинални блистера:
Ксалол, Бенседин, Нипам, Ривотрил, Белбиен, Клоназепам, с общо
количество 73090 броя таблетки, като за извършването на престъплението са
използвани пътническото превозно средство марка „Фиат Пунто“, с полски
регистрационни номера DTR 65509 и мобилен телефон марка „Samsung
Galaxy Prime", с ИМЕИ 1 № 359618081332542 и ИМЕИ 2 №
359619081332540, както и навигацията „Vivas“ със сериен номер WF-
*******.
Неговата роля е била да получава и съхранява пратката, след което да
я превози до България и да съдейства за разпространението на наркотичните
вещества.
На 03 декември 2020г. служителите на сръбските гранични власти,
при проверка на горепосочения автомобил при напускане на Република
Сърбия в посока Република България през гранично-пропускателния пункт
„Градина“ намерили укрити в автомобила /под задните седалки, в задни лява
и дясна врати и под автомобила в специално направен тайник/ посочените
наркотичви вещества /лекарства/, които той трябвало да превози до гр.Враца
в Република България, след което е трябвало да остави горепосоченото
превозно средство в гаража на Н., като за услугата за превоза е трябвало да
получи възнаграждение в размер на 150,00 евро. След намиране на
въпросните наркотични вещества /лекарства/ същите били иззети от
сръбските полицейски власти, а осъдения задържан.
В българския НК за визираното по-горе престъпление се предвиждат
съответно наказания „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ до 6 /шест/
години. Наложеното от чуждия съд наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 6 /шест/ години е в рамките, които са установени в българския НК и по
тази причина няма основание за прилагане на разпоредбата на чл.457, ал.4 от
НПК и за намаляване на наложеното наказание за това престъпление.
Съдът в този му състав на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС
постанови наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ години да
бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Съобразно
цитираната норма, съдът определя първоначален строг режим за изтърпяване
на наказанието на осъдените на „Лишаване от свобода“ за повече от 5 /пет/
години за умишлени престъпления.
Съдът изпълни служебното си задължение и на осн. чл.457, ал.5, пр.1
от НПК приспадна предварителното задържане на осъдения К. в Република
Сърбия за периода, през който е търпял наказанието „Лишаване от свобода“ в
Сръбски затвор, считано от 03.12.2020г. до 09.02.2022г. и времето, през което
е прибивавал в Затвора – София, след трансфера му в страната ни от
09.02.2022г. до влизане на определението в сила.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ постанови определението си с
изложеното в него съдържание.
4


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ........................................



ЧЛЕНОВЕ: 1........................................
2.....................
5