№ 31
гр. Пловдив, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20215001000513 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Повод за започването му е предявена от Н. Г. Н., ЕГН **********, гр.
С. З. въззивна жалба против постановеното от Старозагорския окръжен съд
решение по т. дело № 1184/2020 г., с което е отхвърлен предявеният от Н. Г.
Н., ЕГН **********, гр. С. З., ул. „Г. Т.” "" против „З. К. У.“ АД, ЕИК "", гр.
С. бул. „Т. А. "" иск с правно основание чл. 432 от КЗ за осъждането на
застрахователя да му заплати сумата от 55 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на неговата
сестра П.Г. Н.а при ПТП на 16.06.2017 г., заедно със законната лихва, считано
от 16.06.2017 г. до окончателното й изплащане и Н. Г. Н., ЕГН ********** е
осъден да заплати на „З. К. У.“ АД, ЕИК "", гр. С. сумата 450 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
В жалба са изложени подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване
на друго уважаващо иска.
Въззиваемата страна е изразила становище за неоснователност на
1
жалбата.
Съдът след като се запозна с атакуваното решение и събраният
доказателствен материал намери за установено следното:
На 26.08.2020 г. в Старозагорския окръжен съд е постъпила изходяща от
Н. Г. Н., гр. С. З. искова молба насочена срещу „З. К. У.“ АД, гр. С..
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 16.06.2017 г. около
05,09 ч. в гр. С. З., на ул. „Х. А.”, П. П. А. управлявал лек автомобил „О. А.”,
рег. № "" със скорост, надвишаваща установеното ограничение за населено
място от 50 км.ч. и причинил виновно ПТП. При същото настъпила смъртта
на возещата се в автомобила П.Г. Н.а, ЕГН **********, която е сестра на
ищеца.
Споменава се, че вината на П. А. бил установена с влязла в сила
присъда № 26 от 20.06.2019 г. по НОХД № 153/2019 г. по описа на Окръжен
съд, гр. С. З..
Наведени са твърдения, че ищецът Н. Г. Н. търпи тежки неимуществени
вреди от смъртта на своята сестра П.Г. Н.а. В подкрепа на това се сочи, че те
били много близки и изключително привързани един към друг. Тази близост
и привързаност се обосновава с факта, че израснали заедно и делели една
детска стая. Съвместното им съжителство продължило и във зрелият им
период до смъртта на сестрата, защото продължили да живеят в дома на
родителите си. Наред с това са изложени факти и обстоятелства за живота им
като деца, ходенето на училище, полагането на грижи от по- голямата сестра
към малкия брат и т.н.
Описан е живота на брата и сестрата и в зрелия им период, като се
излагат факти за продължаване на близостта, финансово подпомагане от
страна на по-голямата сестра и т.н.
За преживяванията след смъртта е описано поведението на ищеца в
момента на настъпване на смъртта - загрижеността му от факта, че сестрата
не се прибрала, обикалянето между работното место, полицията и спешна
помощ. Стресът при научаването за случилото се и изпадането в шок след
обаждане от страна на полицията и т.н. Направени са и твърдения за това, че
до момента ищецът страда изключително силно за загубената си сестра си П.,
скърби ежедневно за нея, постоянно посещава гроба й, грижи се да бъде чист
и на него винаги да има свежи цветя. Направен е извод, че за него загубата се
явява непоправима емоционална травма, която няма да преодолее никога.
На тази база ищецът счита, че има право на обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди.
По този повод е посочено че към момента на ПТП-то за автомобила, с
което то е причинено имало валидно сключена застраховка „ГО“ с ответното
дружество. Това и текста на чл. 432 от КЗ му дават основание да твърди, че
застрахователят е длъжен да покрие отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
По този повод ищецът предявил застрахователна претенция до „З. К.
2
У.“ АД за определяне и изплащане на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди. В отговор на предявената застрахователна претенция,
ответното дружество го уведомило, че определя размера на обезщетението на
5 000 лв. и при това му заплатило тази сума.
Ищецът обаче сочи, че смята това обезщетение за недостатъчно. Счита,
че му се дължи общо сумата от 60 000 лв., от която след приспадане на
платените 5 000 лв. остават дължими още 55 000 лв.
Така се достига до извод, че е налице интерес от предявяване на
настоящата осъдителна искова претенция против застрахователя пред СЗ ОС,
с която е поискано осъждането му да заплати още 55 000 лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва от дата на
настъпване на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.
В отговора си ответникът не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение и сочи, че е предложил и платил обезщетение, което
отговоря на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Пояснява, че при
определяне на същото е взел предвид внимателно всички обстоятелства по
случая, фактът на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата с
оглед знанието й, че се качва в автомобил управляван от водач употребил
алкохол и това, че дължимото обезщетение с оглед чл. 493а, ал.4 от КЗ, вр. §
96, ал, 1 от ПЗР на ЗИДКЗ следва да е в размер до 5 000 лв.
Сочи се също, че дори да се приемат за неприложими горните текстове
на КЗ то сумата от 5 000 лв. си остава справедливия размер на обезщетяване
на претърпените от ищеца неимуществени вреди с оглед наличието и на
твърдяното съпричиняване.
На тази база е изразено становище за неоснователност на иска, както и
на претенцията за присъждане на законна лихва от датата на увредата. В тази
връзка е казано, че такава се дължи след изтичане на срока за произнасяне по
искането на ищеца. По този повод се сочи, че то е отправено на 17.04.2019 г.,
на 19.04.2019 г. е отговорено, че ще се платят 5 000 лв., които били получени
от ищеца на 28.05.2019 г.
В ДИМ не са изложени допълнителни обстоятелства и не са направени
пояснения на иска. Не е взето и отношение по направените с отговора
защитни възражения, като единствено са представени две нови писмени
доказателства.
В отговора на ДИМ също не са направени нови защитни възражения.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими по
спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.
В него е направено детайлно проследяване на елементите от ФС
обусляващи отговорността на застрахователя по чл. 432 от КЗ. Съответно на
3
база анализ на събраните по делото доказателства е даден отговор на въпроса
кой от тях е налице и кой липсва. Липсата на един от тях е станала и причина
за отхвърляне на иска. По отношение на същата е посочено, че от
доказателствата по делото не може да се направи извод, че отношенията
между починалата и ищеца са се характеризирали с особено изключителна
връзка, надхвърляща обичайната такава, която да е прекъсната с нейната
смърт. Това пък е изключвало възможността да се приеме , че ищецът има
право на обезщетение с оглед на факта, че той се явява лице от разширения
кръг роднини.
Недоволно от решението е останал ищецът и е подал жалбата станала
причина за започване на настоящето дело.
В нея се говори за неправилност на първоинстанционния съдебен акт и
по- точно на изводите за липса на връзка между жалбоподателя и починалото
лице, даваща основание да се присъди такова обезщетение. Прави се
позоваване на приетото в ТР №1/2018 г. на ОСГНТК на ВКС.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт служебно, а
досежно неговата правилност с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
4
спора по същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на ищеца от
изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на
искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да
е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да
няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че
ищецът е предявил претенцията си за обезщетение пред ответното дружество
по пощата с писмо изпратено на 16.04.2019 г. Безспорно е също, че
ответникът е получил същото на 17.04.2019 г. и още на 19.04.2019 г. е
отговорил на ищеца, че му определя обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в размер на 5 000 лв.
Не се спори и че тази сума е изплатена на ищеца.
5
Претендираното от него обезщетение с искането до застрахователя е в
по- висок размер, което съобразено с казаното по- горе сочи, че в
патримониума му е възникнало правото да претендира по съдебен ред
изплащане на по- висок размер. Тази му претенция е разгледана от Сз ОС.
Това води до извод, че решението му е допустимо.
Казаното сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК
следва да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или
отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е
обвързан от посочените в жалбите съображения за неправилност на
съдебното решение.
Те са свързани с твърдения за наличието на всички предпоставки
даващи основание да се направи извод, че в патирмониума на ищеца е
възникнало материалното право да претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от извършителя на деликта, респ. от застрахователя.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
От съдържанието на този законов текст следва, че основателността на
иска на първо место е обусловена от наличието на застрахователно
правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност” между
извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от
КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
6
покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това от своя страна води до извод, че отговорността на
застрахователното дружество при наличие на сключен договор за застраховка
гражданска отговорност е обусловена и от установяването на отговорност на
застрахованото лице за причинено от него увреждане. Тя при непозволеното
увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
По конкретното дело е безспорно наличието на сключен договор за
застраховка между ответника и собственика на участвалия в ПТП-то
автомобил . Не се оспорва и това, че водачът на същия е от кръга лица
посочени в разпоредбата на чл. 477, ал.2 от КЗ. Това прави безспорен извода,
че при установена негова отговорност спрямо ищеца на основание чл. 45 от
ЗЗД обезщетението може да се търси от ответното дружество.
От описаното по горе съдържание на чл. 45 от ЗЗД би следвало да се
направи извод, че всяко лице, което установи, че е претърпяло
неимуществени вреди от противоправното деяние подлежи на обезщетяване.
Липсата на конкретика за кръга от лица имащи право да претендират
обезщетение за неимуществени вреди е дала основание на Пленума на ВС на
НРБ съобразно правомощията му по действащите в съответните периоди
Закони за устройство на съдилищата да издаде постановления даващи отговор
на този въпрос, които са били задължителни за съдилищата. Те са такива и с
оглед действащия в момента ЗСВ.
Така в ППВС № 4/61 г. е прието, че за неимуществени вреди следва да
бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата
смърт. Те са изрично посочени - низходящи, съпруг и възходящи. Направено
е и уточнение, че това става след като се установи, че действително са
7
претърпели такава вреда. Посочено е и че нямат право на обезщетение за
неимуществени вреди близките на починалия при непозволено увреждане,
които са били с него в лоши лични отношения - родители, изоставили децата
си, съпрузи живеещи в дълга фактическа раздяла.
С ППВС № 5/1969 г. описаният по - горе кръг лица е допълнен и е
посочено, че имат право на обезщетение за неимуществени вреди и
отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият
от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява
престъпление и не противоречи на правилата на морала.
От мотивите на първото постановление е ясно, че за Върховния съд
водещо при определяне кръга лица, а и размерът на самото обезщетение за
неимуществени вреди е залегналия в чл. 52 от ЗЗД принцип на
справедливостта. По тази причина Пленумът на ВС е приел, че този принцип
предполага, че на обезщетяване подлежат лицата, които най-пряко са
засегнати от загубата на морална опора и подкрепа, т.е. най-близките на
пострадалия -неговите низходящи, съпруг и възходящи.
С годините повечето съдилища са приемали това изброяване за
изчерпателно. Имало е и такива изхождайки от принципа на справедливостта
да се отклонят от възприетото с Постановлението. Това е наложило Пленума
на ВС да разшири същия изхождайки от това, че в някои случаи връзки от
типа присъщ за отношенията между най-близките се създават и между лица,
за които липсва кръвно и юридическо основание за такова заключение. На
тази база с второто споменато по- горе Постановление, Пленумът на ВС е
приел, че право на обезщетение имат и лицата, за които са се създали
отношения и връзки идентични с тези, посочени в ППВС № 4/61 г. Направено
е и споменатото по- горе изброяване, т.е. с него степента на близост, при
които следва извод за възникване на материалното право на обезщетяване не
е променена, но е презюмирано , че такава е налице и в изрично изброените
случаи.
Съответно по въпроса за кръга лица имащи право на обезщетение през
2018 г. ОСНГТК на ВКС прие и ТР № 1. С него е решено, че материално
легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена
8
смърт на негов близък освен лице от кръга посочен в ППВС № 4/61 г. и
ППВС № 5/69 г. по изключение може и да е всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Изрично е посочено, че обезщетението се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. Това, а и изложеното в мотивите на самото ТР води до
извод, че и тук от съдиите във ВКС не е променен подхода, при което според
тях справедливостта изисква едно лице да бъде обезщетено за неимуществени
вреди от смъртта на друго лице, т.е. отново се изиска да е налице силно
изградена връзка между починалия и увредения, т.е. да е налице връзка
идентична с тази присъща на роднините от най-близкия наследствен кръг-
родители, деца , съпруг.
Това води до извод, че при претенция за обезщетение от страна на лице
извън този най-близък кръг то следва да докаже наличието на изградени
отношения с починалия, които да се идентични на тези с лицата от най-
близкия кръг роднини. Също така следва да докаже, че следствие на тези
отношения той е претърпял и продължителни болки и страдания от загубата
на лицето, за което твърди да му е особено близък.
По конкретния казус претенцията за обезщетение е отправена от брата
на починалото лице. С оглед традициите в нашето, а и във всяко едно
общество връзката брат и сестра е обичано да изгради отношения на обич,
привързаност, топлота и взаимопомощ. Това е и логично по простата
причина, че до навършване на пълнолетие децата са част от едно общо
семейство. Обичайно е и така създадената връзка да продължи и след това,
т.е. в периода от време когато братята и сестрите стават пълнолетни, започват
свой самостоятелен живот и изграждат свои семейства. Наличието на тази
кръвна връзка и създалите с оглед на същата обичайни отношения обаче
според приетото в споменатото ТР не е достатъчно, за да се формира извода,
че преживелия съребрен роднина има право на обезщетение за
неимуществени вреди. Реално такова ще е налице ако установи, че тази
връзка /привързаност/ е по силна от обичайната и може да се приравни по
сила с тази между прекия кръг лица подлежащи на обезщетяване.
За ПАС изводите за създаване на отношения от такъв тип следва да се
9
направят на база доказателства за факти и обстоятелства от съвместния живот
на ищеца и починалата, които предполагат създаване на връзка различна от
обичайната.
По настоящето дело за установяване на връзка от описания по- горе тип
от ищеца е ангажиран и разпитан един свидетел-С. П.. Тя е приятелка на
починалата. Видно от показанията й се познава с нея, респ. има впечатления
от живота й, семейството й и отношенията в същото от 1995 г., т.е. 18 години
след нейното раждане. Друго, което следва да се има предвид при анализа на
тези доказателства е и това, че тази свидетелка до 2007 г. е живяла в гр. Г., а
от тази година насетне живее в гр. С.. Ищецът и съответно покойната му
сестра са родени и живеели в гр. С. З. с изключение от по 4 години, когато са
учили в ТУ в Г.. Починалата е правила това от 1995 до 1999 г., а ищецът
2000-2004/05 Това от своя страна води до логичен извод, че тази свидетелка
преки, трайни и продължителни наблюдения за отношенията между брат и
сестра няма . Тя реално е натрупала своите впечатления от моментите, в
които брата е ходил при сестра си в Г. или сестрата в после при брат си, респ.
от разказите на нейната приятелка. Видно от показния й част от
констатациите в тях се базират и на предположения с оглед на факта, че двата
са продължили да живеят в жилището на родителите си и след пълнолетие, а
и от това, че са си помагали.
От тези показания за ПАС като цяло до извод за близост над обичайната
за брат и сестра не може да се достигне, най-малко по простата причина, че
случаите на това родини от такава степен да живеят в едно жилище и в една
стая до 18 години, а и след това са обичайни за начина на живот в Б.. Това би
следвало да доведе до заключение за неоснователност на иска стига обаче по
делото да нямаше данни, че в производството по доброволно уреждане на
спора между ищеца и застрахователя последният е достигнал до заключение,
че преживелият брат има право да бъде обезщетен за изживените
неимуществени вреди от смъртта на сестра си със сумата от 5 000 лв.
Това съобразено с факта, че тази сума е изплатена по сметката му води
до заключение, че в случая между страните има постигнато съгласие
/споразумение/ за наличието на всички елементи от фактическия състав
обуславящи отговорността на застрахователя по чл. 432 от КЗ с изключение
за размера на същото. По отношение на него реално съгласието е, че то не е
10
по-ниско от 5 000 лв.
С оглед на изложеното в случая от страна на ПАС следва да се даде
отговор на въпроса какъв следва да е размера на дължимото обезщетение.
В случая обезщетение се претендира от брат във връзка със смъртта на
неговата сестра.
По този повод е нужно да се спомене, че съгласно чл. 493а, ал. 4 от КЗ,
когато по изключение друго лице, извън лицата по ал. 3, претърпи
неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му
продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени,
размерът на обезщетението се определя съгласно методиката, утвърдена с
наредбата по чл. 493, ал. 2 КЗ.
В случая е безспорно, че такава наредба не е приемана. В тази връзка би
следвало да се вземат предвид текстовете на § 96 от ПЗР на ЗИДКЗ в сила от
07.12.2018 г. В ал.1 на същата е казано, че до влизането в сила на наредбата за
утвърждаване на методиката, обезщетението за претърпените неимуществени
вреди на лицата по чл. 493а, ал.4 от КЗ се определя в размер до 5000 лв. В ал.
2 съответно е предвидено, че до влизане в сила на тази наредба лицето, което
отговаря за причинените неимуществени вреди на лицата по чл. 493, ал.4 от
КЗ дължи обезщетение в размера по ал. 1.
От съдържанието им би следвало да се направи извод, че с тях се
дерогира приложението на чл. 52 от ЗЗД предвиждащо, че обезщетението се
определя от съда по справедливост.
Нормата на чл. 52 от ЗЗД, респ. тези на чл. § 96, ал.1 и 2 от ПЗР на
ЗИДКЗ са материалноправни и биха могли да имат обратно действие с оглед
чл. 14, ал.1 от ЗНА само при наличие на изрично предвиждане. В случая
такова за тези две алинеи липсва, което сочи, че за уврежданията настъпили
до влизане в сила на ЗИДКЗ на 07.12.2018 г. са приложими правилата на чл.
52 от ЗЗД.
От друга страна дори и такова обратно действие да е факт следва да се
има предвид, че разпоредбата § 96, ал.1 от КЗ е в противоречие с правото на
ЕС, което следва да намира директно приложение в този случай. В подкрепа
на това следва да се посочи, че с Решение на Съда от 24.10.2013 г.
постановено по дело С-277 /2012 г. е прието, че чл.3, §1 от Директива 72/166
11
и чл.1, § 1 и § 2 от Втора директива 84/5 се тълкуват в смисъл, че е
недопустима национална правна уредба предвиждаща лимит на
обезщетението за неимуществени вреди дължимо при задължителната
застраховка ГО при използването на МПС, който да е по-нисък от размерите
посочени в действащата за даден период Директива. В случа това е
ДИРЕКТИВА 2009/103/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА
СЪВЕТА.
Казаното от своя страна сочи, че размерът на дължимото по настоящето
дело обезщетение следва да се определи по правилата на чл. 52 от ЗЗД.
В тази норма е казано, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г.
сочи, че размерът му зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен
орган, което следва да е изградено на база събрания по делото доказателствен
материал установяващ характера на увреждането, начина, по който то се е
отразило на духовното и психично състояние на увреденото лице и разбира се
икономическата обстановка в страната. Тези обстоятелства следва да бъдат
пречупени и през данните за установена между ищеца и починалото лице
близост.
Видно от казаното по- горе от данните по делото заключение за
близост над обичайната между брат и сестра не може да се направи.
Независимо от това между страните по делото с оглед извършеното плащане е
постигнато споразумение, че в патримониума на ищеца се е породило право
да получи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.
За преживяванията на ищеца реално е разпитана свидетелката изнесла
данни и за отношенията между брата и сестрата приживе. В тази връзка съдът
намира за нужно отново да повтори, че тя преки и непосредствени
впечатления реално няма при условие, че живее в гр. С. и не е следила живота
на ищеца след смъртта на нейната приятелка. В показанията си тя споменава
единствено за стрес и шок към момента на смъртта на П.. Изказва и
предположение, че според нея този стрес не е преживян с оглед на факта, че
при споменаване името на сестрата се усещала в гласа на ищеца болка. Това
обаче за ПАС е основание да се приеме, че справедливия размер на
обезщетение при тези данни следва да е 10 000 лв.
По отношение на тази сума обаче се дължи преценка за евентуалното и
12
намаляване с оглед извършеното възражение за съпричиняване.
В тази връзка е нужно да се спомене, че от показанията на разпитания
по делото водач причинил ПТП-то е ясно, че покойната е знаела, че същият е
определил алкохол в големи количества. Това, изричното й настояване
въпреки това да бъде закарана до дома си от свидетеля и отказа да й се извика
такси навежда ПАС да извод, че процента на съпричиняване е равен на 50. В
случая е без значение факта, че й било станало лошо по простата причина, че
това би било основание за намаляване на този процент ако бе отведена в
медицинско заведение.
Всичко това води до извод, че дължимото от ответника обезщетение е
5 000 лв. и реално той го е изплатил.Това пък прави исковата претенция
неоснователна.
Такива са и крайните изводи на Сз ОС, което налага решението му да се
потвърди, но на база изложените в акта на ПАС съображения.
Съответно на въззиваемата страна от жалбоподателя следва да се
заплати сумата от 300 лв. за юрисконсутлтско възнаграждение.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Старозагорския окръжен съд
решение по т. дело № 1184/2020 г., с което е отхвърлен предявеният от Н. Г.
Н., ЕГН **********, гр. С. З., ул. „Г. Т.” "" против „З. К. У.“ АД, ЕИК "", гр.
С. бул. „Т. А. "" иск с правно основание чл. 432 от КЗ за осъждането на
застрахователя да му заплати сумата от 55 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на неговата
сестра П.Г. Н.а при ПТП на 16.06.2017 г., заедно със законната лихва, считано
от 16.06.2017 г. до окончателното й изплащане и Н. Г. Н., ЕГН ********** е
осъден да заплати на „З. К. У.“ АД, ЕИК "", гр. С. сумата 450 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. Г. Н., ЕГН **********, гр. С. З., ул. „Г. Т.” "" да заплати
на „З. К. У.“ АД, ЕИК "", гр. С. бул. „Т. А. "" сумата от 300 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
13
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14