№ 270
гр. Пловдив, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000807 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260088 от 30.06.2021 г., постановено по т.д. № 140 по
описа за 2020 г., Хасковският окръжен съд е:
- осъдил ЗАД"О** - З." АД да заплати на П.И. И. сумата в размер на
30 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, търпени в резултат на следните травматични увреждания – контузия в
областта на главата – охлузване в челната област, охлузване зад дясната ушна
мида, линейно счупване на челната кост, малък кръвоизлив над твърдата
обвивка на мозъка в лявата челна област, леко мозъчно сътресение със
степенно помрачение на съзнанието, контузия на врата и посттравматичен
стрес, причинени от ПТП, станало на 01.01.2020 г. в гр. Х. по вина и на М. В.
М., като водач на МПС, марка и модел „О. З.“, с рег. № *******,
застраховано по договор „Гражданска отговорност“ при ЗАД"О** - З." АД –
гр.С., ведно със законната лихва, считано от 05.05.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата;
- отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 100 000 лева,
включващ и обезщетение за „постравматична церебрастения“;
- осъдил ЗАД"О** - З." АД, да заплати на П.И. И., сумата в размер на
1
34.80 лева – обезщетение за имуществени вреди – разходи за потребителска
такса – КП, ведно със законната лихва, считано от 05.05.2020 год. до
окончателното изплащане на сумата;
- осъдил ЗАД"О** - З." АД да заплати на П.И. И. сумата в размер на
150.12 лева – разноски по делото – възнаграждения за вещи лица, съразмерно
на уважената част от исковете.
- осъдил ЗАД"О** - З." АД на Адвокатско дружество „Г. и М.“, сумата в
размер на 1 717.25 лева, с ДДС – възнаграждение за адвокат за осъществено
процесуално представителство на П.И. И. на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата;
- осъдил ЗАД"О** - З." АД, да заплати сумата в размер на 1250 лева –
държавна такса, която сума да се приведе по сметка на Окръжен съд –
Хасково;
- осъдил П.И. И. да заплати ЗАД"О** - З." АД, сумата в размер на
3 595.70 лева – разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението е обжалвано и от двете страни по спора.
Ищецът П. ИВ. ИВ. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен
предявения против ЗАД"О** - З." АД иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 01.01.2020 г., за
разликата над присъдената сума от 30 000 лева до сумата от 60 000 лева,
както и в частта относно присъдените разноски. Изразява становище, че в
тази част обжалваното решение е неправилно и необосновано, тъй като съдът
неправилно е приложил установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост,
като не е отчел действителната тежест на причинения противоправен резултат
и степента на търпените от пострадалия неимуществени вреди.
Искането е решението в частта, с която е отхвърлен този иск да се
отмени и вместо това да се постанови друго, с което иска да се уважи за
сумата от 60 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 05.05.2020 г. до
окончателното изплащане на обезщетение, както и да му се присъдят всички
направени по делото разноски пред двете съдебни инстанции.
Ответникът ЗАД"О** - З." АД чрез процесуалния си представител
обжалва решението в частта, с която е уважен предявения иск за заплащане
на застрахователно обезщетение от 30 000 лева за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, изразявайки становище, че в тази част съдебният акт е
неправилен. Искането е да се отмени решението на Хасковския окръжен съд в
тази осъдителна част и вместо това да се постанови друго, с което да се
отхвърли предявения иск, евентуално – да се намали размера на присъденото
обезщетение. Претендират се разноски за въззивното производство.
Всяка от страните оспорва въззивната жалба на другата.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
2
доказателства във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните,
приема за установено следното:
Производството пред Хасковския окръжен съд е било образувано по
предявени от П. ИВ. ИВ. против ЗАД „О.** - З.“ АД обективно съединени
осъдителни искове за заплащане на сумата 100 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във претърпени болки и
страдания, както и сумата от 34.80 лева – обезщетение за имуществени вреди,
претърпени в резултат от застрахователно събитие - ПТП, настъпило на
01.01.2020 г. в гр. Х., причинено виновно от М. В. М. – при управлението на
лек автомобил марка „О. З.“ с рег. № *******, при наличието на сключена с
ответното дружество застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“, ведно със законната лихва върху главните вземания,
считано от 05.05.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Исковете се основават на следните, установени по делото факти:
На 01.01.2020 г. около 1:20 часа, в гр. Х., при управлението на лек
автомобил „О. З.“ с рег. № *******, след употреба на алкохол, водачът М. В.
М., движейки се по бул „Г.С.Р.“ нарушил правилата за движение, като
навлязъл в кръстовището с ул. „Д.“ при червен сигнал на светофара и
причинил ПТП, удряйки странично л. а. „Б** *** *“ с рег. № *******,
управляван от П. И. П.. От удара са пострадали пътуващите в л.а. „Б** *** *“,
в това число и возещият се на дясната задна седалка ищец П.И..
С определение № 260011 от 14.01.2021 год., постановено по нохд №
23/2021 год. по описа на Районен съд – Х. е одобрено споразумение, с което
М. В. М. е признат за виновен в това, че на 01.01.2020 г. в гр. Х. на
кръстовището, образувано между бул. „Г.С.Р.“ и ул. „Д.“, регулирано с
работеща светофарна уредба, при управление на МПС – лек автомобил О. З.“
с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с П. И. П.
причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, в това число и на
ищеца – П. ИВ. ИВ.,
Безспорно установено е също, че собственикът на лекия автомобил „О.
З.“ с рег. № *******, към деня на произшествието е имал сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното
дружество, по застрахователна полица № *****************, действаща от
02.12.2019 г. до 02.12.2020 г.
Не е спорно също, че вследствие от удара ищецът е получил контузия в
областта на главата – охлузване в челната област; охлузване зад дясната ушна
мида; линейно счупване на челна кост; малък кръвоизлив над твърдата
обвивка на мозъка в лявата лена област; леко мозъчно сътресение със
степенно помрачение на съзнанието.
От приетите по делото писмени доказателства, от заключение на
съдебно-медицинската експертиза, както и от показанията на разпитаните
3
свидетели е установено, че получените от ищеца травматични увреждания са
му причинили различни по степен и интезитет болки и страдания
непосредствено след инцидента, в периода на хоспитализация и след
изписването му за домашно лечение, изразяващи се в двустранно стягащо
главоболие в челото, шум в ушите, замаяност, ниско артериално налягане,
трудно съсредоточаване и бърза уморяемост. Възстановяването и продължило
около седем месеца, след което ищецът се върнал на работа.
Установено, че вследствие от катастрофата и получените физически
травми, ищецът е преживял и силни негативни емоции и посттравматично
разстройство, изразяващи най-често в гняв, тревожност и депресия, както и че
понастоящем И. не е възстановил напълно психическото си равновесие.
Спорни са въпросите относно наличието на обуславящата отговорността
на ответника по договора за застраховка деликтна отговорност на водача на
застрахования автомобил М.; както и относно справедливия размер на
дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди.
В тази насока ответникът поддържа становището си, че вредите от
произшествието са настъпили заради неправомерното поведение на ищеца И.,
който е пътувал без предпазен колан.
Настоящият състав на Пловдивския апелативен съд преценява
възраженията относно механизма и отговорността за настъпването на ПТП и
вредоносния резултат като неоснователни, тъй като не съответстват на
анализа на събраните доказателства.
Отговорността на водача на лекия автомобил „О. З.“ - М. В. М. е
безспорно установена с оглед описаното по-горе споразумение по нохд №
23/2021 год. по описа на Районен съд – Хасково, което е задължително за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК вр. с чл.383, ал.1
от НПК.
Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е
налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с
чл. 493 от КЗ т.е. да се приеме, че предявеният иск е доказан по основание.
Определяйки размера на дължимото обезщетение за претърпените от И.
неимуществени вреди, Хасковският окръжен съд се е съобразил с
установените по делото обстоятелства, относно характера и степента на
понесените от ищеца болки и страдания, които са определящи за размера на
обезщетението, като при установяване на конкретните им проявления,
интензитета и продължителността им, е дал превес на заключението на
съдебно-медицинската експертиза и на свидетелските показания.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените
вреди, съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да се
изхожда от вида, характера и броя на уврежданията; продължителността и
4
степента на претърпените болки; физическия, психически, битов и социален
дискомфорт; възрастта на пострадалия; продължителността и сложността на
лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния период,
прогнозата на възстановяване. При определяне на обезщетението следва да се
отчетат също и конкретните икономическите условия в страната, доколкото
те също съставляват известен ориентир за житейския смисъл на понятието
справедливост при определяне размера на обезщетението.
Предвид изложеното, съдът преценява като неоснователни изразените
от страна на ищеца доводи в подкрепа на искането за определяне на по-висок
общ размер на дължимото застрахователно обезщетение за претърпените от
травмите вследствие произшествието неимуществени вреди.
В случая е безспорно установено, че причинените на ищеца И.
травматични увреждания на главата първоначално са били свързани с
изпитване на интензивни болки и страдания, които са отшумявали през един
сравнително продължителен период. Настъпилите вследствие претърпяната
контузия главоболие, замаяност, шум в ушите, лесна уморяемост, както и
свързаните с произшествието негативни емоции, несъмнено са влошили
качеството на живот на пострадалия и са довели до неблагоприятни промени
– затруднения в ежедневните дейности и самообслужване в периода на
възстановяване, тревожност, гняв, депресия.
От друга страна, пострадалият е млад човек, който се е възстановил
напълно от претърпените вследствие процесното ПТП физически травми,
макар все още да не е психически напълно уравновесен. Установено е, че
ищецът се е върнал на работа около седем месеца след произшествието, което
означава, че социалната и професионална реализация не са бил засегнати
трайно и съществено.
През периода на възстановяването на ищеца, а и година след това, не са
настъпили особени промени в социално-икономическите условия в страната в
сравнение с предходния период. Това в значителна степен се дължи и на
общоизвестния факт на пандемична обстановка в страната и в света, и
свързаните с нея ограничения в социалния живот и застой в икономиката,
намиращо потвърждение и в непроменения размер на минималната работна
заплата – 610 лева през периода януари 2020 г. – март 2022 г. при 560 лева
през 2019 г.
Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера
и тежестта на претърпените от ищеца И. неимуществени вреди, настоящият
съдебен състав преценява, че определеното от Хасковския окръжен съд
обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 30000 лева, съставлява
справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване.
Неоснователно е съдържащото се във въззивната жалба на ответника
оплакване, че неправилно първоинстанционния съд не е отчел принос към
настъпването на вредите, от страна на пострадалия.
5
Липсата на предпазен колан формално представлява нарушение на
изискването по чл.137а от ЗДвП. Предназначението на такъв колан е
предотвратяването или поне намаляването на броя и тежестта на
уврежданията при определени обстоятелства в случай на сблъсък на
автомобила.
В конкретния случай обаче, предвид заключението на СМЕ, както и
обясненията на в.л. д-р Е., че с оглед механизма на удара – страничен,
мястото на травмите и начина на поставяне на предпазния колан, наличието
на такъв колан не би оказало ефективно защитно действие за пострадалия,
което да предотврати травмите по главата. Обсъждайки подробно
заключението съобразно с останалите доказателства по делото, Хасковският
окръжен съд обосновано е приел, че липсата на предпазен колан при ищеца
не се намира в пряка причинна връзка с причинените му увреждания.
В заключение въззивният съд намира, че при постановяване на
решението си, Хасковският окръжен съд е съобразил всички относими към
спорното правоотношение факти и е достигнал до обосновани и
законосъобразни фактически и правни изводи. В този смисъл решението в
обжалваната част е правилно и следва да се потвърди.
За разноските:
Предвид изхода от спора в настоящото производство, на основание чл.
38 ал. 2 от Закона за адвокатурата във чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза
Адвокатско дружество „Г. и М.“ следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 1716 лева с включен ДДС, за осъщественото
процесуално представителства и защита на ищеца П. ИВ. ИВ. в настоящото
производство.
Ищецът на свой ред също дължи разноски на ответното дружество,
които изчислени съразмерно с отхвърлената част от предявения иск, възлизат
на 300 лева за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260088 от 30.06.2021 г., постановено по
т.д. № 140 по описа за 2020 г., в частта с която Хасковският окръжен съд е:
- Осъдил ЗАД"О** - З." АД, ЕИК *********, да заплати на П.И. И.,
ЕГН ********** сумата в размер на 30 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на
следните травматични увреждания – контузия в областта на главата –
6
охлузване в челната област, охлузване зад дясната ушна мида, линейно
счупване на челната кост, малък кръвоизлив над твърдата обвивка на мозъка в
лявата челна област, леко мозъчно сътресение със степенно помрачение на
съзнанието, контузия на врата и посттравматичен стрес, причинени от ПТП,
станало на 01.01.2020 год. в гр. Х. по вина и на М. В. М., като водач на МПС,
марка и модел „О. З.“, с рег. № *******, застраховано по договор
„Гражданска отговорност“ при ЗАД"О** - З." АД – гр.С., ведно със законната
лихва, считано от 05.05.2020 год. до окончателното изплащане на сумата;
- отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 100 000 лева,
включващ и обезщетение за „постравматична церебрастения“;
- осъдил ЗАД"О** - З." АД, ЕИК *********, да заплати на П.И. И., ЕГН
********** сумата в размер на 150.12 лева – разноски по делото –
възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената част от исковете.
- осъдил ЗАД"О** - З." АД, ЕИК ********* на Адвокатско дружество
„Г. и М.“, код по БУЛСТАТ *********, сумата в размер на 1 717.25 лева, с
ДДС – възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално
представителство на П.И. И., ЕГН ********** на основание чл.38, ал.2, вр.
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата;
- осъдил ЗАД"О** - З." АД, ЕИК *********, да заплати сумата в размер
на 1 250 лева – държавна такса, която сума да се приведе по сметка на
Окръжен съд – Хасково;
- осъдил П. ИВ. ИВ., ЕГН ********** да заплати ЗАД"О** - З." АД,
ЕИК *********, сумата в размер на 3 595.70 лева – разноски по делото,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД"О** - З." АД, ЕИК *********, да заплати на
Адвокатско дружество „Г. и М.“, код по БУЛСТАТ *********, на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата възнаграждение в размер на 1716 лева с
включен ДДС, за осъществено процесуално представителство и защита на П.
ИВ. ИВ. по в.т.д. № 807 по описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА П. ИВ. ИВ., ЕГН ********** да заплати ЗАД"О** - З." АД,
ЕИК *********, сумата в размер на 300 лева – разноски по делото,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, в производството по в.т.д. №
807 по описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен съд.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8