РЕШЕНИЕ
№ 2232
гр. В., 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Г.а
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Г.а Гражданско дело №
20243110105195 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от Д. А. Г., ЕГН **********,
адрес: град В., ж.к. Вл. № * срещу ЗАД „Д.: Ж. и Зд.“ ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: град С., ж.к. Д., бул. Г.М.Д. № *, с правно основание
чл. 432 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лева
частичен иск от целия в размер на 9194,21 лева, представляващ оставащо
дължимо обезщетение за причинените на имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на предна лява врата, задна лява врата и заден ляв калник на
собствения му л.а. „М. МЛ 320 ЦДИ 4 МАТИК“ с рег. № *, причинени в
резултат на реализирано на 13.02.2024 г. ПТП в град В., по вина на водача на
т.а. Мерцедес Спринтер с рег. № *, застрахован по договор гражданска
отговорност при ответното дружество ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 29.04.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: Собственият му л.а. „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ 4 МАТИК“ с рег. №
* е бил паркиран на ул. „Г.Р.Д.“ № *, на 13.02.2024 г. Водачът на т. а. Мерцедес
Спринтер с рег. № *, при маневра заден ход за излизане от паркинга удря л.а.
След това изтегля т. а. напред и при движение на заден ход отново удря л.а.,
собственост на ищеца. За настъпилото ПТП е попълнен двустранен протокол
като виновен водач е попълнен водача на т. а. „Мерцедес Спринтер“ с рег. № *.
Т. а. е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество. Срокът на действие на полицата е от 03.07.2023 г. до 03.07.2024 г.
и твърди, че е валидна към датата на ПТП. На 19.09.2023 г. е уведомил
1
застрахователя на виновния водач и е изготвен снимков материал за
настъпилото ПТП и опис заключение на щетите - предна лява врата, задна
лява врата и заден ляв калник. Като застрахователно обезщетение получил
сумата от 805,79 лева. Твърди, че дължимото обезщетение възлиза на 10 000
лева, поради което заявява, че оставащото дължимо обезщетение е в размер на
9194,21 лева. Моли за уважаване на претенцията и присъждане на сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на предявената искова
претенция, с който заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.
Твърди, че с извършеното плащане на сумата от 805,79 лева, ответното
дружество е погасило задълженията си към ищеца. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение, както и че е извършено плащане на сумата
от 805,79 лева. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, тъй като е налице
разминаване относно изложените обстоятелства при завеждане на щетата и
изложените обстоятелства в исковата молба. Оспорва верността на
представения двустранен протокол и заявява, че направената калкулация от
застрахователят е точна и съответна на действащото законодателство,
съобразена е с възрастта на автомобила и с изминатия от него пробег. При
завеждане на претенцията, не е отразено, че автомобилът е отремонтиран.
Твърди, че претендираното обезщетение е завишено с оглед действителната
стойност на щетите. Заявява, че са налице основания за наличието на
икономическа тотална щета и при уважаване на претенцията ще се стигне до
неоснователно обогатяване. Оспорва твърдените вреди да са в резултат на
процесното ПТП. Предвид неоснователността на главната претенция, оспорва
и дължимостта на лихва за забава. Прави възражение за съпричиняване като
посочва, че л.а. е затруднявал движението и паркирането му е било
нерегламентирано. Твърди, че ПТП на процесното място, между процесните
автомобили, не е настъпвало. Моли за отхвърляне на претенцията и
присъждане на сторените в производството разноски.
С оглед събраните по делото доказателства и при съблюдаване на
относимите правни норми, съдът констатира следното от фактическа и
правна страна:
Съдът е обявил за безспорни между страните следните обстоятелства, че
е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен между собственика на т. а. „Мерцедес Спринтер“ с рег. № * и
ответника, валиден към датата на ПТП – 13.02.2024 г., със срок на действие
03.07.2023 г. до 03.07.2024 г.; че като застрахователно обезщетение получил
сумата от 805,79 лева.
Като писмено доказателство по делото е прието свидетелство за
регистрация част I, издадено от МВР, от която се установява, че л.а.
„Мерцедес МЛ 320“ с рег. № * е собственост на Д. А. Г..
От двустранен констативен протокол за ПТП от 13.02.2024 г. се
установява, че т. а. „Мерцедес Спринтер“ с рег. № * удря паркирания л.а.
2
„Мерцедес“ с рег. № * като увредените детайли са предна лява врата, задна
лява врата и заден ляв калник. Отразено е, че ПТП е настъпило в глад В., ул.
„Р.Д.“ № *като виновен е водачът на т. а. „Мерцедес Спринтер“. На 14.02.2024
г. е изготвен опис от страна на застрахователя, в който са отбелязани
увредените детайли по автомобила – предна лява врата, задна лява врата и
заден ляв калник, приет като писмено доказателство по делото. От претенция
за изплащане на обезщетение за щети по МПС от 14.02.2024 г. е видно, че Д.
А. Г. е декларирал пред застрахователя настъпилото ПТП на 13.02.2024 г.
Неоснователно е възражението на ответника, че декларираният пред
застрахователя механизъм на настъпване на ПТП е различен от този посочен
при предявяване на исковата молба.
Приети по делото са три съдебно автотехнически експертизи – две
единични, депозирани в съда на 07.11.2024 г. и 27.02.2025 г. и приети с
протоколни определения от 28.11.2024 г. и 13.03.2025 г. и една тройна съдебно
автотехническа експертиза. Съдът следва да подложи на подробен
доказателствен анализ единствено заключението на единичната съдебно
автотехническа експертиза на инж. Я. от 27.02.2025 г., доколкото същата е
изготвена след оглед на процесния автомобил и след направени измервания на
увредените детайли и след съобразяване височината на увреждащия
автомобил. Не следва да бъде кредитирано първоначалното заключение на
инж. Я., което е прието с протоколно определение от 28.11.2024 г., доколкото
същото е изготвено без оглед на автомобила. Не следва да бъде кредитирано
заключението и на приетата тройна съдебно автотехническа експертиза,
доколкото същата не дава ясен и обоснован отговор относно механизма на
настъпилото ПТП, а и не разглежда възможността щетите да настъпят
поотделно от реализираното ПТП, а единствено се концентрира върху
отговор, че трите не могат да настъпят от декларираното ПТП, тъй като и
дори при нанасяне на два удара всички щети ще бъдат с една и съща
височина. От приетото по делото заключение по назначената САТЕ,
депозирано в съда на 27.02.2025 г. и прието с протоколно определение от
13.03.2025 г., се установява, че управляваният т.а. Мерцедес Спринтер с рег. №
9585 ВН удря при излизане от паркинг л.а. марка „Мерцедес“ с рег. № * като
след удара изтегля управлявания от него автомобил напред и при движение на
заден ход още веднъж го удря. Според вещото лице т.а. има възможност да
увреди посочените врати само ако има допълнително оборудване – поставена
външна пирамида за превоз на дограма, а уврежданията на ляв калник не са от
това събитие. Уточнено е, че ударите – контакта е с долната част на
пирамидата, която е изработена от винкел и има „Г“ образна форма – само, че
„Г“ е обърнато обратно. Отразено е, че ремонт на автомобилът не е направен
като средната пазарна стойност за възстановяване на автомобила, в състояние,
в което е бил преди произшествието е 2268.80 лева като се използват
алтернативни части, а стойността на ремонта с оригинални части и средна
пазарна стойност на час труд в автомобилни сервизи, които имат сертификат
за качество и които нямат сертификат за качество е 9718.05 лева. Стойността
3
на автомобила към датата на ПТП 13.02.2024 г. е 14 074 лева.
Разпоредбата на чл. 432 от КЗ, урежда и гарантира правната възможност
на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените
вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът е сключил договор за
застраховка "Гражданска отговорност". Същата обезпечава неговата деликтна
отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение
на увреденото лице, обхваща следните материални предпоставки (юридически
факти): наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
«Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и
ответника; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на
действие на застрахователния договор, за което ответникът носи
застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото
застрахователно събитие са причинени твърдяните имуществени вреди,
съответно размер на разходите нужни за тяхното отстраняване.
От събраните в настоящото производство писмени доказателства и
приетата и приобщена към доказателствения материал съдебно
автотехническа експертиза, приета с протоколно определение от 13.03.2025 г.,
която съдът кредитира като компетентно изготвена и съответстваща на
останалия събран по делото доказателствен материал, както и предвид
обявените за безспорни факти, съдът приема за доказани следните
обстоятелства: че е налице валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност", сключен между т. а. „Мерцедес Спринтер“ с рег.
№ * и ответника, валиден към датата на застрахователното събитие; че
ответникът е заплатил сумата от 805.79 лева като обезщетение за причинените
имуществени вреди; че на 13.02.2024 г., в град В., на ул. „Р. Д. № *
управлявания т. а. Мерцедес Спринтер с рег. № * удря при излизане от
паркинг л.а. марка „Мерцедес“ с рег. № *, който е паркиран на горепосочената
улица като след удара изтегля управлявания от него автомобил напред и при
движение на заден ход още веднъж го удря. На 14.02.2024 г. е уведомил
застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП като е извършен опис
на автомобила и е съставен опис заключение, в който като увредени детайли
са описани – предна лява врата, задна лява врата и заден ляв калник. От
приетата, с протоколно определение от 13.03.2025 г. експертиза, която съдът
кредитира като компетентно изготвена се установява, че е налице причинно –
следствена връзка между настъпилото ПТП и реализираните увреждания по
процесния автомобил относно предна лява врата и задна лява врата, доколкото
вещото лице е посочило, че уврежданията на двете врати могат да настъпят
при две последователни маневри, ако товарният автомобил има допълнително
поставено външно оборудване за превоз на дограма. Фактът, че в исковата
молба не е посочено, че увреждащият автомобил е бордови с монтирано
външно оборудване за превоз на дограма, не означава, че механизмът на ПТП
не е доказан, още повече, че самият застраховател е заплатил сума за
настъпилите увреждания, а не е отказал заплащане на същите, което
4
представлява признание на неизгоден факт, а и той е застраховавал именно
този увреждащ автомобил и е наясно с габаритите на същия. Съдът възприема
и заключението, че настъпилото увреждане на заден ляв калник не е от това
ПТП, доколкото не кореспондира с декларираното, поради което съдът намира
че претенцията за заплащане на обезщетение за реализираната имуществена
вреда – увреждане на заден ляв калник, се явява неоснователна и следва да се
отхвърли, а за настъпилите увреждания – задна лява врата и предна лява врата
– подлежи на уважаване. По делото липсват събрани доказателства, относно
направеното възражение за съпричиняване, а представените справки от
Агенция „Пътна инфраструктура“ и Община В., че няма регистрирани
преминавания и липсва заплатена такса за паркиране в границите на „Синя
зона“ в град В., не оборват горедостигнатия извод на съда относно доказване
механизма на настъпилото ПТП на 13.02.2024 г.
Виновността на водача на т. а. Мерцедес Спринтер с рег. № * се доказва
и от приетия като писмено доказателство двустранен констативен протокол за
ПТП от 13.02.2024 г. Ответникът, на който се противопоставя този протокол,
може на основание чл. 193 ГПК в срока за отговор на исковата молба, да
оспори истинността му. В случай, че не го направи той губи възможността да
стори това по-късно, аргумент от чл. 133 ГПК. Такова оспорване от страна на
ответника в настоящото производство не е направено. Поради
обстоятелството, че не е оспорена доказателствена стойност на двустранния
констативен протокол за ПТП, същата не е оборена, тя следва да бъде
зачетена. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 24
от 10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на Върховен касационен съд, решение №
85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., в решение № 711/22.10.2008 г. по т. д.№
395/2008 г., решение № 98 от 25.06.2012 г. по търг. д. № 750/2011 г. на
Върховен касационен съд и др.
Разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането
застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените
вреди на чуждо имущество. Щетата съответства на разходите, необходими за
възстановяване на увреденото имущество, по средни пазарни цени - тоест по
цените, за които вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество или увреденото такова да се отремонтира до състоянието му
при събитието. Смисълът е да бъде реализирана обезвредата на пострадалия,
така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване на
патримониума му, вследствие на настъпилия застрахователен риск, но
същевременно да не се достигне и до необосновано увеличаване на правната
му сфера. В този смисъл решение № 209/30.01.2012г по т. д. № 1069/2010 г. на
2-ро ТО на ВКС.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
5
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в
решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение №
206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., постановени при
действието на КЗ (отм.), но относими и след приемането на сега действащия
Кодекс на застраховането.
На увредения се дължи обезщетение, определено по средни пазарни
цени за такива по вид, година на производство и характеристики нови
оригинални или алтернативни части, които имат същото или подобно качество
с това на съответно увредените части на колата, в състоянието й към
инцидента, респ. по средни пазарни цени на труда в няколко независими
сервиза, сред които такива притежаващи ISO и такива непритежаващи ISO.
Само така ще се постигне целената оптимална еквивалентност на обезвредата,
без същевременно да се стигне до неоснователно обогатяване на
правоимащия.
На основание изложените мотиви и при съобразяване на заключението
дадено от вещото лице по приетата с протоколно определение от 13.03.2025 г.
съдебно автотехническа експертиза, която настоящата инстанция приема като
компетентно изготвена, следва да се приеме стойността на ремонта по средно
пазарни цени за оригинални части към датата на събитието като за цената на
труда се съобрази, средно пазарната цена в няколко независими сервиза –
такива притежаващи сертификат за качество и такива непритежаващи
сертификат за качество, а именно в размер на 9097.05 лева. Предвид
признатия неизгоден факт от страна на ищеца и ответника, последният обявен
за безспорен между страните, от тази сума следва да се приспадне заплатената
сума от страна на ответника в размер на 805.79 лева като оставащото дължимо
застрахователно обезщетение на причинените имуществени вреди е в размер
на 8291.26 лева. Не е налице тотална щета, доколкото действителната
стойност на автомобила възлиза на 14 074 лева, а стойността на ремонта, не
надвишава 70% от действителната му стойност, която е 9851.80 лева.
Мотивите, изложени по-горе, водят до извода, че предявения осъдителен
иск се явява основателен и доказан, поради което подлежи на уважаване в
претендирания размер. На уважаване подлежи и искането за присъждане на
законна лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 29.04.2024
г.
По отношение на разноските:
Отправено е искане за присъждане на разноски и от двете страни, но
предвид изхода на спора, такива се следват само на ищцовата страна, която
6
претендира – 50 лева внесена държавна такса, 150 лева – за изготвяне на
експертиза, 300 лева за изготвяне на допълнителната експертиза, 2000 лева –
допълнително възнаграждение на вещото лице, 187.50 – доплащане за
тройната съдебно автотехническа експертиза и 1080 лева адвокатско
възнаграждение с ДДС, от които 600 лева за трето и четвърто съдебно
заседание. По делото се съдържат доказателства за заплащането на
претендираните суми. В съдебно заседание е направено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което
съдът дължи произнасяне по същото. При съблюдаване на чл. 7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения следва, че дължимото възнаграждение без ДДС възлиза на
400 лева. Заявеното адвокатско възнаграждение съдът намира, че не
прекомерно като съобрази и претендираното такова от страна на ответника и
предприетите процесуални действие от страна на процесуалния представител
на ищеца. С оглед гореизложените мотиви, в тежест на ответника се следват
разноски в размер на 3767.50 лева, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, основание чл. 432 КЗ, ЗАД „Д.: Ж. и Зд.“ ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: град С., ж.к. Д., бул. Г.М.Д. № * да
заплати на Д. А. Г., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. Вл. № *, сумата от
100 лева частичен иск от целия в размер на 9194,21 лева, представляващ
оставащо дължимо обезщетение за причинените на имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на предна лява врата, задна лява врата на
собствения му л.а. „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ 4 МАТИК“ с рег. № *, причинени
в резултат на реализирано на 13.02.2024 г. ПТП в град В., по вина на водача на
т. а. М. С. с рег. № *, застрахован по договор гражданска отговорност при ЗАД
„Д.: Ж. и Зд.“ ЕИК * ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 29.04.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата като отхвърля претенцията за заплащане на
оставащо дължимо обезщетение за причинената имуществена вреда,
изразяваща се в увреждане на заден ляв калник
ОСЪЖДА ЗАД „Д.: Ж. и Зд.“ ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: град С., ж.к. Д., бул. Г.М.Д. № * да заплати на Д. А. Г., ЕГН
**********, адрес: град В., ж.к. Вл. № * сумата от 3767.50 лева,
представляваща сторени разноски в исковото производство, на основание чл.
78, ал.1 ГПК
УКАЗВА на ЗАД „Д.: Ж. и Зд.“ ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: град С., ж.к. Д., бул. Г.М.Д. № *, че може да заплати присъдените
7
в полза на Д. А. Г., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. Вл. № * суми по
следната банкова сметка – BG * –специална сметка с титуляр адвокат Й. А.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - град В. в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8