O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.П., 19.02.2021г.
Провадийски Районен Съд, втори състав, в закрито съдебно заседание, проведено на деветнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година:
Районен Съдия: Елена Стоилова
като разгледа гр.д. № 1262 по описа за 2018 година на Провадийски районен съд, втори състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по постъпила молба с правно основание чл.248 от ГПК от процесуалния
представител на ищеца, с искане за изменение
на постановеното по делото решение в частта за разноските.
В молбата се твърди, че съдът в постановеното по делото решение неправилно
е определил разноските, които следва да заплати ответника на ищеца като е
намалил претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 2280 лева с ДДС на
1900 лева с ДДС. Твърди се, че доводът на съдът, че заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищцата е прекомерно предвид размера на иска е неправилен и
неправилно съдът е решил, че адвокатския хонорар, който е присъдил в полза на
ищцата съответства на положените усилия за осъществяване на защита по делото и
на фактическата и правната му сложност. Иска се изменение на постановеното по
делото решение и присъждане в цялост на претендираното адвокатско
възнаграждение от 2280 лева с ДДС.
В отговор на молбата ответната страна не изразява становище.
Съдът намира искането за изменение на постановеното по делото решение в
частта за разноските за допустимо, но неоснователно. Съдът в мотивите си в
постановеното по делото решение е посочил и към настоящ момент поддържа
становището, че размерът на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение е
прекомерен. При формиране на това свое заключение съдът е отчел правната и фактическа сложност на делото, предвид обема му – около 600
страници, извършените три експертизи по него, разпитаните четирима свидетели,
многобройните писмени доказателства и направените възражения за съдебни
прихващания, както и протичането на делото в шест открити съдебни заседания.
Съдът е отчел трудът положен от процесуалния представител на ищцата и зачита
правото на страните и техните процесуални представители да уговарят
възнаграждение за правна защита по делата свободно по между си в какъвто размер
намерят за достоен. Но предвид направеното от процесуалния представител на
ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
от ищцата съдът съобразява цената на предявените искове 7992,70 лева, минималното
адвокатско възнаграждение определено съобразно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер
на 879.62 лева с ДДС и разпоредбата на
чл.7, ал.9 от Наредбата. Предвид гореизложеното съдът намира за справедливо възнаграждението
за правна защита заплатено от ищцата да бъде намалено от претендираните 2280
лева с ДДС на 1900 лева с ДДС, което е около 1/4 от цената на иска.
Поради това решението по делото не следва да се изменя в частта за
разноските и молбата за изменение следва да се остави без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молбата с вх.№
261313/30.12.2020г. с правно основание чл.248 от ГПК подадена от процесуалния
представител на ищцата Д.Г. Атанасова, с искане
за изменение на постановеното по делото Решение № 26070/02.12.2020г. в
частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му пред Окръжен съд - Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………….