Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
20.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №16880/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Б.П.Д.,
с която са предявени срещу С.О., искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от увреда на
здравето – счупване на подбедрицата на левия крак, ведно със законната лихва от
деня на увреждането – 30.03.2018 г. до окончателното изплащане, и за сумата от 1226,80
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от лечението на счупването,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 26.09.2018г., до
окончателното изплащане. Претендира направените разноски по делото.
Ищцата твърди, че на 30.03.2018 г. около 7:00 ч., в
гр. София, докато вървяла по тротоара на бул. „Цар Борис III” в близост до
№ 316а, кракът й попаднал в дупка. Изпитала силна болка и била принудена да
посети болница. Установени били множество счупвания на подбедрицата на левия й
крак в областта на глезенната става. Ищцата се подложила на операция, по време
на която в крака й била поставена плака със седем отвора и винтове. След това лечението
й продължило при домашни условия, като тя не можела да се движи, постоянно
трябвало да лежи и изпитвала силни болки в крака. Към настоящия момент все още
не се чувства напълно възстановена, тъй като се уморява бързо, усеща
несигурност при ходене и не може да се опира на крака си както преди. Сочи, че
в резултат на падането е претърпяла и болки и емоционални страдания. Понесла
много тежко загубата на работоспособността си и изпитала притеснение поради
нуждата да ангажира близките си с грижи за нея. Освен това сънят й бил нарушен,
не излизала навън, чувствала се отпаднала. Твърди, че С.О. не е изпълнила
задължението си да поддържа тротоара, съответно да сигнализира за опасността
при преминаване.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Счита,
че не е изяснено при какви обстоятелства ищцата е получила процесните
наранявания. Оспорва механизма на увреждането. Прави възражение за
съпричиняване, тъй като падането се дължало на недобра координация и липса на
внимание у пострадалата. Навежда аргументи, че в близост до дупката имало колче
и „нещо, приличащо на табела“, които трябвало да заострят вниманието на ищцата.
Според ответника размерът на обезщетението за неимуществени вреди не отговаря
на обществените критерии за справедливост, нито на икономическата обстановка
през 2017 г. Оспорва се интензитета на претърпените болки и страдания.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Установява се от показанията на свидетеля Стоилов, че
на 30.03.2018 г. сутринта, при излизане от дома си на мост на бул. „Цар Борис III” (между № 316
и № 318) и ул. “Панорамен
път“, кракът на ищцата е попаднал в необезопасена и необозначена дупка, което е
предизвикало падане на ищцата и силни болки в областта на крака. Свидетелят С.е
пряк очевидец на случилото се, същият веднага е завел ищцата в болница
„Пирогов“, където са установили счупване на крака в областта на глезена. Наличието
на необезопасена и несигнализирана дупка се потвърждава категорично и от
свидетелките показания на Галя Динкова.
Установява се от приложените по делото медицински
документи и от съдебно-медицинската експертиза, че на пострадалата била оказана
помощ в спешния медицински център на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Тя постъпила в
съзнание, контактна, адекватна, с оток, деформация и хематом в областта на
левия глезен. Извършени били рентгенови изследвания, установено е закрито
триглезенно счупване на костите на лявата подбедрица. Поради факта, че костните
увреждания на ищцата били вътреставни, лекарите взели решение за спешно
оперативно лечение. Операцията протекла под спинална анестезия, като било
извършено открито наместване и стабизилиране на фрактурата със семитубиларна
титанова плака и кортикални винтове. След това вътрешния тибиален глезен бил
обездвижен с 2 бр. спонгиозни малеоларни винтове. Пострадалата била настанена в
травматологичната клиника на болницата с инфузионна, антибиотична,
антикоагулантна и обезболяваща терапия. Ищцата била изписана на 05.04.2018 г. и
лечението продължило амбулаторно с назначени прегледи и обезболяващи лекарства.
В продължение на 2 месеца ищцата се е придвижвала с помощта на патерици, без да
стъпва на оперирания крак. Последвало е провеждане на амбулаторна рехабилитация.
Общо лечебният и възстановителен период оздравителния период при ищцата е приключил
за срок от 3 месеца. През посоченият 3 месечен период ищцата е търпяла болки и
страдания, като най-интензивни болките са били през първия месец след злополуката
(операцията), както и по време на проведеното рехабилитационно възстановяване
на глезенната става. През останалите периоди ищцата е търпяла само периодично
явяващи се болки в областта на лявата глезенна става - най вече при обща
преумора и при рязка промяна на времето (студено и влажно време), които болки
са налагали ищцата често да ползва седативни и обезболяващи средства. Наред с
претърпените болки през първите 2 месеца от лечението ищцата се е предвижвала
трудно с помощта на патерици, без да стъпва на оперирания крак. Това е довело
на ищцата дискомфорт и затруднение при обслужването и. Към настоящият момент
общото здравосолвно състояние на пострадалата е стабилизирано. Лявата глезенна
става е оточна и палпаторно болезнена. На вътрешната страна на тава има
остатъчен белег от извършена операция с дължина 7 см и ширина 3 мм.. На
външната страна на глезенната става има също остатъчен белег с дилжина 12 см. и
ширина 3мм. Счупените кости са зараснали. Метлните остеоснитези имплантирани
върху костите все още не са извадени. Към настоящият момент движенията на
лявата глезенна става са както следва: флексия- в норма, екстензия (разгъване)
с възможност само до 90 градуса, абдукция (отвеждане) , аддукция (привеждане) и
ротация – са в норма. Ищцата се предвижва самостоятелно, без помощни средства. При
извършения преглед вещото лице е установило неразпознато неразместено счупване
намиращо се в горната част на малкия пищял, която фрактура е зараснала
спонтанно без операция. Прогнозата за бъдеще при ищцата е оптимистична. Почти
винаги след успешно проведено оперативно лечение, увредената глезенна става
възвръща обема и силата на движения си каквито те са били преди злополуката. Обичайно
след зарастване на счупените кости се предприема оперативното изваждане на металната
плака и винтовете. Периода за тази операция се определяа от лекаря-оператор.
Тази операция води на пострадалия допълнително интензивни болки за срок до 2
седмици и нужда за провеждане на кратка рехабилитация. Общо лечението при
отстраняването на металните синтези приключва за около 1 месец.
Неоснователно е възражението на ответника, че не носи
отговорност за увреждането, тъй като не е собственик на тротоара, където ищцата
получила увреждането. По делото действително е представена служебна бележка от
СО-район „Витоша“, че регулационният план на гр. София, м. „бул. Цар Борис III”, одобрен с
Решение № 89 по Протокол № 23/19.03.2001 г. на СОС относно УПИ XIX-3 от квартал
37, не е приложен. Същият УПИ е отреден за поземлен имот с идентификатор
68134.1896,739, собственост на Н.В.Г.. Съдът обаче счита, че от тази бележка не
може да се направи извод за идентичност имота с процесното място на тротоара, в
зоната на мост, на което е настъпило увреждането на ищцата. Освен това съгласно
чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. с §7, ал.1, т.4 ЗМСМА улиците и булевардите са
собственост на общината по силата на закона. От друга страна съгласно чл.30,
ал.4 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на тротоарите се организират от
съответната община. В тази връзка и двамата разпитани свидетели дават
информация, че процесният тротоар е прилежащ на бул. „Цар Борис III” и дупката,
в която е попаднал кракът на ищцата, се намира на самия тротоар. От
обстоятелството, че на тротоара на булеварда към момента на увреждането е имало
дупка, с големина да попадне човешки крак, се налага изводът, че длъжностни
лица на служба при ответника не са изпълнили задължението си по чл.30, ал.4 ЗП да
поддържат пътното платно (което съгласно пар. 2 от ДР на Закона за пътищата е
част от обхвата на пътя) по такъв начин, че да е безопасно за преминаващите
пешеходци. Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия,
респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените
от тези лица вреди при или по
повод изпълнението на възложената им работа, включително в случаите, когато не е установено
кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди (ППВС № 7/1959 г.). В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за
привеждане на настилката на тротоара в годно състояние за безопасно
преминаване по него и от това
тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищцата, поради което
следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя - С.О. за
обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от общината лица по арг.
от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се презюмира да е виновно. В тежест на ответника е вменено да
докаже, че е изпълнил задължението си за поддръжка на тротоара в състояние за
безопасното му използване от пешеходците, каквото доказване не е проведено. Не
са състоятелни аргументите, наведени от ответника, че до дупката е имало
сигнализация за опасността. Двамата разпитани свидетели споделят, че едва след
процесния инцидент местните жители насипали пясък в дупката, поставили дръвче и
счупени тухли, за да се вижда мястото отдалеч. Такива преди инцидента не е
имало.
Предвид изложеното, в полза на ищцата е възникнало
вземане за обезщетение за причинените неимуществени вреди. При определяне на
размера на вземането и на основание чл. 52 ЗЗД следва да се съобрази, че
уврежданията на ищцата се намират в областта на крака, което обективно води до
дискомфорт и трудности при придвижването. При преценка на събраните
доказателства и обсъдени по-горе обстоятелства относно характера на
уврежданията, периода на лечение, наличието на трайни последици за здравето на
пострадалата и отнасяйки ги към възрастта и начина й на живот, както и
съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите
при това шок и негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 40000 лв.
Основателен е и искът за присъждане на имуществени
вреди от увреждането. Във връзка с лечението си ищцата извършила следните
разходи към болницата: 1180,00 лв. – за метални остеосинтези за костната
операция – (Фактура № **********), 34,80 лв. – за потребителска такса (Фактура
№ *********) и 12,00 лв. – за рентгеново изследване (Фактура № **********).
Консумативите за операцията според вещото лице не се заплащат от НЗОК.
Основателно се явява направеното възражение за
съпричиняване от страна на ответника. От показанията и на двамата свидетели се
установява, че ищцата е живеела в непосредствена близост до тази част от
тротоара, където се е намирала дупката, знаела е за съществуването й – всички
живущи и преминаващи през района са знаели за нея, тъй като последната се е
появила преди повече от пет години непосредствено пред входа на дома й. Следва
да се приеме, че ищцата е била запозната с терена, по който се е движела,
съответно опасностите по него. От показанията на свидетелите става ясно, че е
имало начин дупката да бъде заобиколена. Освен това увреждането е настъпило по време
на светлата част на деня и няма данни за особени метеорологични условия, поради
което обективно е било възможно дупката да бъде забелязана. Въз основа на
всичко изложено размерът на обезщетението следва да бъде намален наполовина -
20000 лв. за неимуществени вреди и 613,40 лв. за имуществени вреди.
По разноските:
Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК, в който
претендира 1658,80 лв. – за държавна такса, и 200 лв. – за депозит за
експертиза. Тъй като исковете са отхвърлени наполовина, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ищецът има право на 829,40 лв. за държавна такса, съответно 100 лв. за
депозит.
На ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение (което съдът определя в размер на 300 лв.), съобразно
отхвърлената част от иска, тоест в размер на 150 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.О., ЕИК *********, да заплати на Б.П.Д., ЕГН **********, както следва:
на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД
сумата от 20000 лв., представляваща
обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
увреждания на здравето, настъпили на 30.03.2018 г. в гр. София, ведно със законната лихва от 30.03.2018 г. до
окончателното плащане,
на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД
сумата от 613,40 лв., представляваща
обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
увреждания на здравето, настъпили на 30.03.2018 г. в гр. София, ведно със законната лихва от 26.09.2018 г. до
окончателното плащане,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата 829,40 лв., представляваща съдебни
разноски.
ОСЪЖДА Б.П.Д., ЕГН **********,
да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на С.О., ЕИК *********, сумата от 150,00 лв., представляваща
съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: