№ 409
гр. Бургас, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Кремена Ил. Лазарова
Златомира М. Стефанова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20242100500410 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
6022/12.02.2024г. на БРС от „Топлофикация-Бургас“ АД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.„Лозово“,
представлявано от Изпълнителния директор инж.Хр.Илиев, чрез адв. М.
Ангелова, против решение № 130/19.01.2024г. по гр.д.№ 1056/2023г. по
описа на БРС, с което е отхвърлен предявеният от дружеството против П.
Я. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к.„Л.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. **,
иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, за установяване
дължимостта на незаплатени суми за служебно начислена топлинна енергия
за БГВ за собствения му обект на потребление, находящ се в гр. Б., ж.к.„Л.“
бл. **, вх.11, ет.8, ап.22, десен, за периода от м.10.2021г. до м.08.2022г.,
подробно описани по диспозитива на атакуваното съдебно решение, за които
дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК № 3353/01.11.2022г. по ч.гр.д. № 7069/2022г. на БРС. Твърди,
че постановеното решение не е правилно. Заявява, че искът е отхвърлен по
непредявено възражение, по което страните не са ангажирали доказателства.
1
Поддържа неправилност на постановеното решение по изложените подробни
аргументи. Моли да бъде отменено и постановено ново, с което искът бъде
изцяло уважен. Моли за допускане на нови доказателства. Претендира
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна - П. Я. Б. оспорва въззивната жалба, чрез
назначения му особен представител на разноски на ищеца – адв. Ст.
Стоичков. Поддържа правилност на постановеното от БРС решение. Моли да
бъде потвърдено. Няма доказателствени искания.
Въззиваемото „СМК – МОНТАЖИ“ АД , с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Шейново“ № 3, в качеството
на третото лице – помагач на въззивника, не изразява становище по
въззивната жалба. Ангажира доказателства по делото.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е
допустима.
Предявеният иск пред районния съд е с правно основание чл.422
ГПК, вр. с чл.79 ЗЗД.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид приложените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по искова молба от
„Топлофикация-Бургас“ АД против П. Я. Б.. Ищецът е твърдял, че
въззиваемият притежава жилище в топлоснабдена сграда и на основание чл.3
ОУ на дружеството и чл.153 от ЗЕ има качество на потребител на топлинна
енергия, но не заплаща предоставените количества топлинна енергия.
Поддържа, че е налице неизпълнение на законово вмененото му задължение
за периода м.октомври, 2021г. – м.август, 2022г. За този период, в резултат от
отчитането и дяловото разпределение, извършвано от дружеството за
топлинно счетоводство – третото лице-помагач „СМК – Монтажи“ АД,
гр.Бургас, по партидата на въззиваемия Б. са начислени суми за битово-
гореща вода в общ размер от 965.17лв., както и лихва за забава за периода
01.12.2021г. – 24.10.2022г. в размер на 55.60лв. На основание изложеното,
въззивникът се е снабдил със Заповед № 3353/ 01.11.2022г. по ч.гр.д. №
7069/2022г. по описа на Бургаския районен съд за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. При връчването на заповедта от съда е
2
установено, че въззиваемият Б. не е открит на адреса, като в съобщението е
посочено, че трайно живее в А.. Така връчването е извършено по реда на
чл.47, ал.5 ГПК. На основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, на кредитора е дадено
указание да установи вземането си по исков ред. Ето защо по реда на чл.422,
вр. с чл.415 ГПК е предявен настоящият иск, с който кредиторът желае да
установи вземането си от Б. за упоменатите суми по цитираната Заповед и по
исковата молба. Въззивникът твърди, че са дължими. Ангажирани са
доказателства.
Искът е оспорен от въззиваемия, чрез назначения му по реда на чл.47,
ал.6 ГПК особен представител, като конкретните защитни възражения са
описани по отговора срещу исковата молба. Оспорва се начинът на
изчисляване на стойността на топлоенергията, моментът, от който вземането е
станало изискуемо, размерите на мораторната лихва и главницата. Твърди се,
че калкулираната топлинна енергия не е доставена на потребителя. Моли за
отхвърляне на иска. Не ангажира доказателства.
В производството пред районния съд по искане на въззивната страна е
конституиран търговецът, избран от етажната собственост за отчитане и
изготвяне на дялово разпределение на сумите за доставена топлинна енергия
от въззивника – „СМК – Монтажи“ АД, гр.Бургас.
Видно от приложения н.а. № **, т. ***, рег.№ 2689, д.№ 183/20**г. на
Нотариус Д.Райнова, гр.Бургас, П. Я. Б. е надарен от страна на баба си и дядо
си с апартамент с административен адрес: гр. Б., ж.к.“Л.“ бл. **, вх.11, ет.8,
като не се спори, че и понастоящем е собственик на имота. Съгласно
разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ: „Всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия…“. Като собственик на жилище в сграда, към която за процесния
период е работела абонатна станция, макар и само за битово-горещо
водоснабдяване, въззиваемият безспорно е потребител на топлинна енергия.
От приложените писмени доказателства се установява, че след
проведено на 16.11.2001г. Общо събрание на потребителите на топлинна
енергия в гр.Бургас, ж.к. "Лазур“, бл. **, вх. 8, 9, 10 и 11, е прието решение
третото лице-помагач на въззивното дружество – „СМК – Монтажи“АД,
гр.Бургас, да бъде избрано за топлоснабдителен агент и да извършва услугата
3
„топлинно счетоводство“, като осъществява отношенията на потребителите
на топлинна енергия с „Топлофикация – Бургас“ ЕАД. Съставен е протокол,
избрано е лице, което да представлява собствениците и да подпише от тяхно
име договора със „СМК-Монтажи“ АД, гр.Бургас – Розалин Петков Петков.
Не се спори и относно съществуването на договор ТАК 6 от 30.11.00г.
между „Топлофикация - Бургас" ЕАД и „СМК-Монтажи" АД, в качеството му
на представител на потребителите на вх. 8, 9, 10 и 11 на бл. **, ж.к. "Лазур“,
гр.Бургас, както и на сключени впоследствие анекси към договора между
същите страни, съгласно които въззивникът е приел да достави топлинна
енергия в абонатната станция на сграда - етажна собственост, находяща се в
гр.Бургас, на посочените по-горе административни адреси, а
топлоснабдителният агент - да извършва разпределение на доставената
топлинна енергия между отделните потребители в сградата, въз основа на
данните за мощностите на отоплителните тела на потребителите и системата
топлинно счетоводство. Отчитането и разпределението на ползваната
топлинна енергия от страна на топлоснабдителния агент е ставало със
съгласието на Общото събрание на етажните собственици.
Съгласно разпоредбата на чл.149Б от ЗЕ: „При продажба на топлинна
енергия от доставчик на клиенти в сграда - етажна собственост, в писмения
договор се определят:
1. правата и задълженията на страните;
2. цена на топлинната енергия;
3. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия;
4. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела и средствата
за дялово разпределение;
5. изисквания към качеството на услугата;
6. отговорността при неизпълнение на задълженията;……“
От приложения на стр.23 по гр.д.№ 1056/2023г. на БРС Договор за
включване в системата за индивидуално топлоотчитане и заплащане на
ползваната топлоенергия от 16.11.2001г. между дружеството
топлоснабдителен агент и етажните собственици, се установява, че съгласно
чл.1.4 „Топлоснабдителният агент извършва заснемане на монтираните
4
отоплителни тела в сградата, като за целта потребителят трябва да осигури
достъп до всички помещения“. Съгласно чл.1.7 и чл.1.8 от същия договор: „
Без предварителна заявка от страна на топлоснабдителния агент до всеки
индивидуален потребител, първият има право, а вторият е длъжен да осигури
достъп до жилището си за контрол на монтираните в него топлоизмервателни
прибори и водомери. В случай на отказ да бъде допуснат за отчитане,
проверка и контрол на топлоизмервателните прибори и изолираните
отоплителни тела, топлоснабдителният агент има право да състави протокол с
участието на Домоуправителя, съответно да отчете размера на
консумираната за периода от потребителя топлоенергия както в т.1.6“, т.е.
чрез служебни показания.
По настоящото дело е безспорно, установено е и от ангажираната и
приета по надлежния ред СТЕ, че входът не е бил топлоснабден за процесния
период, но има подаване на битово-гореща вода.
Също така е безспорно, че на въззиваемия са начислени служебно
суми за битово-горещо водоснабдяване, по приети нормативи, а не в резултат
на отчитане на индивидуалните измервателни уреди, поради това, че не е
осигурен достъп до жилището.
Пред настоящата инстанция са поставени два спорни въпроса, а
именно – допустимо ли е съдът служебно да извършва проверка на клаузите
на ОУ на „Топлофикация – Бургас“ ЕАД и да ги прилага, без това да е
въведено като възражение от въззиваемия по делото и на второ място – какъв
е редът за удостоверяване неосигуряването на достъп до топлоснабден обект.
По първия въпрос настоящият състав съобрази изготвения от
районния съд доклад на стр.99 и сл. по гр.д.№ 1056/23г. БРС, в който на
въззивното дружество е вменено в тежест да установи посредством пълно и
главно доказване изпълнение на собствените му задължения за доставка на
топлинна енергия, също, че имотът е топлоснабден, ответникът е потребител
на топлоенергия, както и истинността на оспорените от ответника документи.
Макар и да не е изрично указано кои точно факти и обстоятелства
подлежат на доказване, настоящият съд приема, че ищецът носи тежестта за
пълно и главно доказване на фактическия състав, от който претендира да
черпи права. Ето защо приема, че е следвало да докаже и спазването на
процедурата по служебно определяне на количества за битово-гореща вода за
5
жилището на въззиваемия.
Тук настоящият състав отбелязва, че в Интернет е публикувано
Решение № ОУ-065 от 19.11.2007г. на ДКЕВР за одобряване на Общи
условия на договорите между „Топлофикация Бургас“ ЕАД и търговец за
извършване на услугата „дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сграда етажна собственост“. В чл.23 от същото решение е
предвидено неосигуряването на достъп до имот на потребител на топлинна
енергия да бъде удостоверено от представител на Търговеца –
топлоснабдителен агент и упълномощено лице или друг представител на
етажната собственост.
Този текст липсва в следващото Решение № ОУ-007 от 07.12.2009г. на
ДКЕВР за одобряване на Общи условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация Бургас“ ЕАД на потребители в гр.Бургас“, публикувано в два
ежедневника и липсата на установен ред за констатиране на неосигуряването
на достъп е в противоречие с цитираната разпоредба на чл.149Б, ал.1, т.4 и т.6
ЗЕ, както и чл.150, ал.1, т.5 ЗЕ. Текстът на чл.39 от ОУ на „Топлофикация
Бургас“ ЕАД, на който се е позовал районният съд, засяга лица, отказали се от
ползване на топлинна енергия, докато в настоящия случай никой не твърди и
липсват данни лицето да се е отказало от услугата.
Въпреки това, при така описаната фактическа обстановка и при
приложение на квинтесенцията по дело C-600/19 СЕС относно засиленото
служебно начало при обсъждане на потребителските договори във висящи
съдебни производства и защита на правата на потребителите от
неравноправни клаузи, настоящият състав приема, че това, наред с вменените
по доклада на първоинстанционния съд задължения на въззивника за пълно и
главно доказване на твърдените по исковата молба факти, води до извод за
наличие на валиден и допустим съдебен акт.
Липсата на ред за установяване на неосигурен достъп до имот в
топлоснабдена етажна собственост, опорочава констатациите по приложените
протоколи, още повече, че те са преклудирани и не може да бъдат ценени в
настоящото производство.
Ето защо, при описаното и като споделя по реда на чл.272 ГПК
останалите мотиви на БРС, се налага извод за правилност на постановеното
от районния съд решение, макар и при по-различни мотиви.
6
Водим от всичко описано и направените правни изводи, БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 130/19.01.2024г. по гр.д.№
1056/2023г. по описа на БРС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7