РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Варна, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20223000500321 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. и по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано по подадени въззивна жалба и частна жалба, както следва.
Въззивна жалба, подадена от М. Х. А. чрез процесуалния му представител
адв.Н.Й., против решение №268/04.03.2022г., постановено по гр.д.№1075/21г.
по описа на ВОС, гр.о., с което е отхвърлен предявеният от М. Х. А. срещу П.
Т. Т. иск за разваляне на договор, сключен на 16.01.2014г. с НА №4, том I,
peг.111, дело №4 от 16.01.2014г., ВН № 332, чрез който К. К. А., п.
28.12.2015г., прехвърля на П. Т. Т. недвижим имот, а именно: апартамент
№75, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.2554.34.5.75, с административен адрес в гр.Варна, община Варна,
област Варна, ул.„Д-р Басанович“, блок 12, вход 1 по схема, етаж 13, ап.75 в
жилищна сграда №5, построена в имот с идентификатор 10135.2554.34,
състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалет, антре, коридор, балкон и изба, със
застроена площ от 61, 36 кв.м, при граници на обекта съгласно схема: на
същия етаж - имоти идентификатори 10135.2554.34.5.76, 10135.2554.34 5.74,
под обекта имот с идентификатор 10135.2554.34.5.69, над обекта - имот с
идентификатор 10135.2554.34.5.81, заедно с принадлежащото избено
помещение, без посочен номер в документа за собственост, с полезна площ от
3, 60 кв.м., при граници: от три страни коридор, ведно с 1, 0328 % ид. ч. от
1
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, основан на
твърдение за неизпълнение на насрещното задължение на приобретателя да
поеме издръжката и гледането на прехвърлителката, на осн. чл.87, ал.3 от
ЗЗД, както и е осъден М. Х. А. да заплати на П. Т. Т. сумата от 4 000лв.,
представляваща разноски по списък: платено адвокатско възнаграждение, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК. В жалбата се твърди, че решението е неправилно,
като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по
изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде
отхвърлен. Претендират се разноски.
Въззиваемият П. Т. Т. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.И.А. поддържа
становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.Претендира разноски.
Частна жалба, подадена от М. Х. А. чрез процесуалния му представител
адв.Н.Й., против определение №1825/13.05.2022г., постановено по гр.д.
№1075/21г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение молба,
включена във въззивна жалба вх.№7591/29.03.2022г. от М. Х. А. чрез адв.Н.Й.
за изменение на решение №268/04.03.2022г. по гр.д.№1075/21г. по описа на
ВОС, гр.о., в частта за разноските чрез намаляване на присъденото адвокатско
възнаграждение до минималния размер, поради прекомерност, на основание
чл.248 от ГПК. В жалбата се твърди, че определението е неправилно по
изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което се уважи подадената от
страната молба с пр.осн. чл.248, ал.1 от ГПК, като възнаграждението се
редуцира до минималния предвиден размер от 1 946, 24лв.
Въззиваемият П. Т. Т. в депозирания отговор по частната жалба в срока по
чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.И.А. поддържа
становище за нейната неоснователност и моли обжалваното определение да
бъде потвърдено.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
По въззивната жалба.
В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 04.06.2021г.
ищецът М. Х. А., излага, че е единствен наследник по закон на своята майка
К. К. А., б.ж. на гр.Варна, поч. на 28.12.2015г.По време на брака си
родителите му придобили възмездно собствеността върху недвижим имот -
апартамент, находящ се в гр.Варна, ул.“Д-р Басанович“, бл.12, вх.1, ет.13,
ап.75, представляващ по КККР, одобрени 2008г., самостоятелен обект с
идентификатор 10135.2554.34.5.75, а след смъртта на баща му през 2005г., по
силата на съдебна делба, извършена с решение №155/02.12.2009г.,
постановено по в.гр.д.№1091/09г. по описа на ВОС, К.А. се легитимирала
като едноличен собственик на посочения недвижим имот.След смъртта на
2
майка си ищецът установил, че същата е сключила с ответника П. Т. Т.
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, обективиран в н.а.№4/16.01.2014г. Твърди, че ответникът не е
изпълнявал задълженията си по посочения договор. К. А. страдала от
множество заболявания, които изисквали за нея да бъдат полагани постоянни
грижи, наблюдение и лечение. Същата не е можела сама да се справя с
домакинството, поддържането и почистването на жилището. Поради
обстоятелството, че П.Т. не е полагал грижите, които са й били
необходимите, се наложило същата да търси помощ от съседи, които са й
доставяли храна и други необходими продукти, водили са я на лекар,
почиствали са и подрежда ли дома й, помагали са й за къпане, преобличане и
други хигиенни дейности. Предвид неизпълнението от страна на ответника на
поетите от него задължения с горепосочения договор, обективиран в н.а.
№4/14г., моли същият да бъде развален на осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Ответникът П. Т. Т. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в
хода на производството оспорва предявения иск и моли да бъде
отхвърлен.Излага, че според сключения между него и К. А. процесен договор
срещу прехвърленото му право на собственост върху недвижимия имот, за
който тя си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване, той е
поел задълженията да поеме издръжката и гледането на прехвърлителя, като
му осигури спокоен и сносен живот с изчерпателно посочени действия,
изразяващи се в следното: да почиства дома на прехвърлителя два пъти
месечно, да го води и придружава на лекар в случай на необходимост, да му
осигурява храна, при необходимост, както и да заплаща всички режийни
разноски/ток, вода и др./, местните данъци и таксите за имота, като тези
действия да се осъществяват лично или чрез трето лице.Твърди, че е
изпълнявал съвестно и в пълен обем поетите от него задължения.
Придружавал К. А. до лекар, а когато нямал възможност, тя е била
придружавана от други, близки нему лица, вкл. от неговия баща Т. П. Т..
Закупувал е всички изписани й медикаменти. През м.03.2014г. К. А.
претърпяла операция на пъпна херния, за която операция се погрижили той и
близките му.Заплащал всички разходи за ток, вода и телефон, заплащал
данъците за имота, закупувал й храна, почиствал дома й постоянно, много по-
често от предвиденото с договора. Извън задълженията си по договора и
защото я чувствал като част от семейството си, празнували заедно различни
празници, направил й абонамент за вестници/ “Втора младост“ и „Трета
възраст“/, които тя много харесвала. След смъртта й заплатил дължимата
сума за погребението й/ищецът, с когото К. А. била в обтегнати отношения,
отказал да заплаща за погребението/, както и поръчал, в знак на благодарност
и почит към нея, погребален паметник. В условие на евентуалност прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
3
Предявен е иск с пр.осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства
се установява, че ищецът е единствен наследник по закон на К. К. А., б.ж. на
гр.Варна, поч. на 28.12.2015г., нейн низходящ, както и, че същата след
извършена съдебна делба по реда на чл.292 от ГПК/отм./ с влязло в сила
решение №155/02.12.2009г., постановено по в.гр.д.№1091/09г. по описа на
ВОС, се е легитимирала като едноличен собственик на недвижим имот -
апартамент, находящ се в гр.Варна, ул.“Д-р Басанович“, бл.12, вх.1, ет.13,
ап.75, представляващ по КККР, одобрени 2008г., самостоятелен обект с
идентификатор 10135.2554.34.5.75.
С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в н.а.№4/16.01.2014г., К. К. А. е
прехвърлила на П. Т. Т. горепосочения недвижим имот, като си е запазила
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху него, срещу
задължението на приобретателя да поеме издръжката и гледането на
прехвърлителя като му осигури спокоен и сносен живот с действия,
изразяващи се в следното: да почиства дома на прехвърлителя два пъти
месечно, да го води и придружава на лекар в случай на необходимост, да му
осигурява храна, при необходимост, както и да заплаща всички режийни
разноски/ток, вода и др./, местните данъци и таксите за имота, като тези
действия да се осъществяват лично или чрез трето лице.
В тежест на приобретателя по договора за издръжка и гледане е да докаже
какво е изпълнил по договора. Прехвърлителят/в случая наследникът му/ не е
длъжен да посочва в какво се състои неизпълнението. Прехвърлителят е
изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост, с което се
установява съществуването на задължението на приобретателя да предоставя
уговорените издръжка и грижи. Ако приобретателят твърди, че се е
освободил от задължението си, той трябва да докаже своето изпълнение.
Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и
приобретателя по договора не са определени в закона /договорът е
ненаименован/. По въпроса за съдържанието на насрещните права и
задължения по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане е дадено разрешение в множество съдебни актове - напр.
Решение №82/05.04.2011г. по гр.д.№1313/09г., ВКС, IV гр.о., Решение
№70/05.07.2011г. по гр.д. №612/10г., ВКС, III гр.о., Решение
№174/02.07.2014г. по гр.д.№7500/13 г., ВКС, III гр.о.; Решение
№138/07.10.2020г. по гр.д.№227/20г., ВКС, IV гр.о.; Решение
№60170/30.07.2021г. по гр.д.№124/21г., ВКС, III гр.о. и др.Обобщен
отговорът е, че насрещните престации се определят от конкретното
постигнато съгласие между страните по договора. Изхожда се от правилото,
че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи,
то се дължи цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. В
процесния договор е налице подобно ограничение в обема, т.к. страните са
постигнали съгласие за конкретно дължимите действия, които
4
приобретателят се задължава да поеме относно издръжката и гледането на
прехвърлителя, чрез които да му осигури спокоен и сносен живот, а именно:
да почиства дома на прехвърлителя два пъти месечно, да го води и
придружава на лекар в случай на необходимост, да му осигурява храна, при
необходимост, както и да заплаща всички режийни разноски/ток, вода и др./,
местните данъци и таксите за имота, като тези действия да се осъществяват
лично или чрез трето лице.
Съгласно показанията на св.С. И. майка й С. и К. А. са първи братовчедки.
До 2013г. свидетелката и майка й при нужда се отзовавали и помагали на
Керанка/тя живеела сама в кв.“Левски“/, посещавала я често, чували се и по
телефона.Впоследствие претърпяла инциденти, имала нужда от повече
помощ, но те не можели толкова да й помагат, защото и те имали вече болен
човек у дома /бащата на свидетелката бил на легло/ и започнали да й отказват.
Посъветвали я, т.к. вече не могат да й обръщат нужното внимание, да се
обърне към близките си, към сина си, но тя не поддържала връзка с него и от
негова страна нямало реакция. Впоследствие узнали, че се е обърнала към
семейството на П. /2013г. или 2014г./, но не са живеели заедно. Те поели
изцяло инициативата и грижите за нея-за болница, лекарства, хигиенни
нужди. Виждала е, че когато се наложило да й се направи спешна операция,
те са я завели и съдействали да се направи операцията и се грижили за нея.
Тогава била неподвижна и трябвало да й се помага.Чували се по телефона и
Керанка споделяла, че семейството на П. се грижат за нея. След операцията
състоянието й се подобрило, но още имала нужда от хигиени грижи.
Помагали й майката на П. Т. и майката на свидетелката. От майка си знае за
грижите, които П. полагала, защото тя разговаряла често с К. и тя й
споделяла.Казвала, че е хубаво, че има кой да я погледне, че вече не е сама и
когато има нужда й помагат. Не е споделяла нещо да й липсва, не се е
оплаквала от П. или от майка му Т. След операцията от херния се подобрила,
но имала депресивни състояния, не се хранила, те полагали грижи да й се
възстанови апетита.Посетили я на рождения й ден през февруари 2015г. /П. и
Т. били там/, радвала се, можела да седне на масата, но не можела да излиза,
за да пазарува.Дома й изглеждал чист, поддържан.И друг път, когато са я
посещавали са заварвали П. и Т. при нея.К. починала на 28.12.2015г.Майка на
свидетелката била на погребението. От нея знае, че П. и семейството му поели
всички организационни дейности и разходи по погребението.
Съгласно показанията на св.А. А. същата познавала много добре К. А.,
защото работила като пощальон 17-18 години и живеела в същия
район/кв.“Левски“/.Познава хората от блока и от квартала.Познава и П. като
момче от района. Последните години свидетелката работила на павилион,
близо до блока, в който живеела К. Тя идвала, вземала си вестници,
разговаряли. Имало моменти, когато не се чувствала добре, била болна, не
била обгрижвана от никого, споделяла, че е лошо да си сам, че самотата я е
сковала. Знае, че К. има син, но никога не е го е виждала при нея, от нея знае,
че не поддържа връзка с него. Тя й казвала, че го е търсила, но той не
5
отговарял. Не знае дали е поддържала връзка с внуците си.К. търсила някой,
който да й помага в дадени моменти.Когато имала нужда от шофьор ползвала
Т./баща на П./, който карал такси. През 2014г. не била добре и се наложило да
й правят операция от херния. В болницата я водили Т. и П. и после, като я
прибрали от болницата, я обгрижвали. Когато П. бил на работа, за нея се
грижили Т. и Т./майката на П./. Ходила е много пъти да помогне на Т., когато
била сама, да я вдигат. Не я е къпала, защото я къпели Т. и С. /братовчедка на
К. /. Когато е посещавала дома на К., той бил чист, защото Т. и П. се грижили
за нея. След операцията К. се подобрила, започнала да става, идвала до
павилиона, връщала се. Отново свидетелката я посещавала в дома й, бил чист
и поддържан. Не се е оплаквала от П. и Т..Знае, че Т. готвела и носила храна
на К. Приготвяла храна и когато била в болницата през 2015г., носила я на
свидетелката и тя отивала да я занесе в болницата. Тогава К. била в лошо
състояние.Т. дошъл при свидетелката и казал, че търси човек да й бъде
придружител в болницата, да й помага, но по-късно тя починала.
Съгласно показанията на св.Т. Т. /баща на ответника/ същият познава К. от
поне 20 години.Карал такси и често я е возил, купувал й продукти, возил я до
болницата. През 2013г. споделила, че иска някой да я гледа, защото никой не
се грижи за нея.Синът й я изоставил поне от 6-7 години. Казвала му, че
когато научил, че е осиновен, започнал да я тормози и отношенията им се
развалили. След смъртта на мъжа си Х., тя дошла да живее в апартамента на
ул.“Д-р Басанович“, съдила се за апартамента със сина си.Свидетелят й
предложил синът му да поеме грижите, а той и съпругата му да му помагат и
тя се съгласила.Посещавали я почти ежедневно.Домът й го чистила съпругата
му Т.Често идвали С. и А.. С. помагала на съпругата му за къпането,
подстригването, рязането на нокти. Докато се придвижвала сама, К. излизала,
ходила до близкия магазин да си купува нещо сладко или плодове, не е била
диабетичка, не е била на специален режим. Разходите й /ток, вода, лекарства/
ги поемали те, той я возил, със сина си или със съпругата си, при личния
лекар. През 2014г. й правили операция от херния и те поели всички разноски.
Пенсията си я получавала лично, носили й я на място, и си стояла в нея. До
лятото на 2015г. се движила по малко и излизала. Около 2 месеца преди да
влезе в болница и да почине започнала да се влошава. Разбрала, че синът й
завел отново дела против нея. Залиняла, не искала да става, да ходи до тоалет,
не искала да си приема лекарствата.Когато се влошила я завели на лекар и я
приели в болница, но не могли да й помогнат и починала на 28.12.2015г.
Поели всички разходи по погребението й, после й направили паметник. Нито
синът й, нито някой друг от семейството й присъствал на погребението.
Съгласно показанията на св. Н. Д., същата познава К. А. от 1974г. След
2010г. К. живеела на ул.“Мир“, а когато продали този апартамент се върнала
да живее на ул.“Д-р Басанович“, където са съседки, живеят на един етаж, но
от нейния апартамент не се вижда вратата на апартамента на К., нито вратата
на асансьора, но се чува, когато спира асансьорът. На етажа има общо 6
апартамента и по стъпките се разбира кой кога идва и къде отива. След като
6
съпругът й починал, от 2013г. К. не била добре с главата, много често
забравяла. През 2014г.-2015г. имала главоболие, забравяла дали си е пила
лекарствата/преди или след храна/. През 2013г. имала операция на ръката,
живеела сама/със сина си поддържала връзка до 2000 и някоя година, после
прекъснали/, идвала й на гости, защото е на твърдо гориво и е топло, усещала
я, че намирисва, казвала й, че това не е добре, а тя казвала, че я боли ръката и
не може сама. Тогава отивала у тях, пускала й топлата вода, помагала й, но не
я е къпала, рязала й ноктите, защото имала проблемни крака, водила я до
Окръжна болница да си вземе специални обувки за краката.Виждала е
съседката В., че й носи храна с тенджера.Веднъж К. поискала зеле и В. й
наготвила. Когато К. се поразболяла малко, почнали конфликти, 2012г.-2013г.
имало дела между М. и К. Когато я помолила й купувала разни неща, а след
това тя веднага давала парите. Никога не е имала ключ от дома й, тя сама
идвала да й отваря. К., когато и донесели пенсията, сама ходила да си плаща
сметките, била много точна. През 2014г. също сама си плащала сметките и си
събирала бележките в едно чекмедже. В дома й холът бил чист, но останалите
стаи били прашни.Казвала, че ще идва жена да я гледа, но свидетелката така и
не видяла такава. В дома й идвали нейна братовчедка с дъщеря си и мъжа си,
брат й идвал да й помага. Не знае да е имала договор с П., той никога не е
идвал в апартамента. Само веднъж Т. я закарал, заедно със свидетелката, до
Терапията, до входа, но накрая К. си купила със свои пари
лекарствата.Леглото на К. било счупено и хлътнало. Веднъж през лятото на
2015г. паднала и викала за помощ, от нейния телефон се обадили на ключар,
вдигнали я, после свидетелката, защото имала работа си тръгнала, не знае да е
казвала да извикат някого за помощ. През месец декември 2015г. ходила да й
подаде нещо, но нямало звънец и телефон, нямало контакт с нея. Т. я е
виждала веднъж на погребението. Малко преди да почине през м. декември
2015г. дошъл П. да й вземе пенсията. До декември месец К. е имала телефон,
казала на В., че й е притеснено, че й направили забележка, че много говори по
телефона, че П. я притеснявал и ревала да се обади на М., но не му се обадила,
защото нямала телефон.През периода 2013г.-2015г. съпругата на М. Й. идвала
често да вижда К..
Съгласно показанията на св.Й. А./съпруга на ищеца/ семейството им
живеело с К. до 2004г., след това отишли да живеят в с.Осеново.През 2004г.
К. й казала, че М. е осиновен, но той знаел от по-рано и реагирал много
тежко. Съпругът й и К. водили дела след 2005г./когато починал свекърът й/ за
апартамента на ул.“Басанович“, отношенията им се влошили. След 2010г. не
са се виждали с К. и не знае М. и К. да са се срещали.Не са имали контакти с
К., а това, което са чували, е от роднини и съседи. През месец ноември 2015г.
племенниците й казали, че К. не е в добро състояние, че е подута и трябва да
влезе в болница. Тогава свидетелката отишла до блока, за да я види. Звъняла
на входния звънец, но никой не и отворил. Сложила ухо на вратата и чула, че
тя стене и ридае, отново звъннала, отново не й било отворено, но шумът
спрял, тогава си тръгнала. Отишла втори път, за да говори със съседките й Н.
7
и Ж., те казали, че чували К. вечер, че плаче. Не е опитвала да се свърже по
телефона с К., защото тя имала само домашен телефон, а те й нямали номера.
Разбрала от Н. и Ж., че те не можели да се свържат по телефона с нея, защото
бил изключен.
Обобщено, според свидетелските показания, непосредствени наблюдения
върху начина, по който е живяла прехвърлителката през релевантния за
производството период, а именно от 16.01.2014г. до 28.12.2015г., имат
първите четирима свидетели, доколкото според показанията на св.Й.А.
същата и съпругът й, ищец по делото, не са виждали К. А. след 2010г.
Показанията на св.Т.Т. следва да се ценят при условията на чл.172 от ГПК
предвид родствената му връзка с ответника. Същевременно обаче те
кореспондират с показанията на първите двама свидетели, вкл. свидетелката
И., която е родН. на ищеца/обстоятелството, че същата не е поддържала
връзка с ищеца, нейн втори братовчед, само по себе си не води до извод за
заинтересованост спрямо ответника, още повече, че показанията на
четиримата свидетели едностранчиво сочат, че К. А. е била посещавана често
от майката на свидетелката И. С. и от самата свидетелка/. Показанията на
св.Д. в дадена част открито противоречат на показанията на св.Й., а именно в
частта, според която Й.А. често идвала да види баба К. в периода 2013г.-
2015г., докато според св.Й.А. същата не е виждала К. А. след 2010г. В други
части съдържат вътрешни противоречия, а именно, че К. А. след 2013г. не
била добре с главата, главоболието я надвивало и много забравяла, а от друга,
че винаги била много точна със сметките си и на точната дата си ги
заплащала, че винаги сама отивала и си е плащала сметките, но до около пет
месеца преди да почине е можела само да стане и да отиде до входната врата
на апартамента, че към месец декември 2015г. К. нямала домашен телефон, но
е казала на друга съседка, че е много притеснена, защото са й направили
забележка, П. я притеснявал, че много говори по телефона, че ако П. и Т. са
идвали при баба К. тя би видяла това, но същевременно от нейния апартамент
не се виждат нито вратата на апартамента на К. А., нито вратата на асансьора.
Предвид изложените противоречия, съдът приема, че следва да се ценят
показанията на свидетелите С. И. и А. А., които са базирани на
непосредствени възприятия и са вътрешно непротиворечиви, и от които се
установява, че след сключване на договора домът на прехвърлителката е бил
чист и поддържан, като грижи за това полагала основно майката на ответника.
Последното е допустимо според постигнатото в договора съгласие -
действията да се осъществяват и от трето лице, като и от установените от
свидетелите преддоговорни отношения е видно, че прехвърлителката е била в
известност че родителите на приобретателя ще му помагат, както и баща му й
е помагал отпреди сключване на договора.Когато длъжникът по договор за
прехвърляне на право на собственост на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане е подпомаган от други свои близки, това само по себе си
не съставлява неизпълнение на поетото към кредитора задължение. Извън
горното постигнатото съгласие за поемане на задължение за гледане не
8
предполага забрана други близки на прехвърлителя/в случая първа
братовчедка/ също в даден момент да помагат в грижа за него/помагала при
къпането/. Нито е възможно, нито е в интерес на кредитора другите негови
близки да бъдат изолирани /Решение №203/22.10.2014г. по гр.д.№1376/14г.,
ВКС, ІІІ гр.о., Решение №138/07.10.2020г. по гр.д.№227/20г., ВКС, IV гр.о./.
Установява се и, че ответникът и семейството му са осъществили грижите по
осигуряването на достъп до медицинска помощ при възникналата
необходимост - през м.03.2014г. претърпяна операция на пъпна херния с
болничен престой от 06.03.2014г. до 12.03.2014г., като приобретателката е
била заведена от тях, заплатени са необходимите разходи /термометър,
памперси, чаршафи, медицинско изделие-платно за херния/, след което
прибрана в дома си и обгрижвана от тях.Ирелевантно за производството е
обстоятелството дали операцията е била планова или по спешност. Заведена е
на лекар от тях и при втория си престой в болница през процесния период,
където обаче впоследствие/след 5 дни/ е починала. Докато е била в болницата
й е носена храна, подготвяна от майката на ответника.Обстоятелството, че е
починала /с окончателна диагноза в епикризата остра бъбречна
недостатъчност, кардиоренален синдром II тип, т.е. бъбречна недостатъчност
в резултат от сърдечна недостатъчност, а според посоченото в съобщението
за смърт хронична обострена левостранна сърдечна недостатъчност/, не може
да обоснове извод за неизпълнение задължението на ответника. Представени
са писмени доказателства /множество фискални бонове и опис на
изпълнявани от аптека лекарства/ за закупуването през всеки от месеците в
процесния период на лекарствата, изписани на К. А. и реимбурсирани от
НЗОК, както и на такива, които не се реимбурсират от НЗОК. Видно от
същите, както и от представените решения на ТЕЛК от 2005г. и 2007г.,
медицинско направление от 05.03.2014г., епикриза от 12.03.2014г.,
амбулаторен лист от 02.11.2015г. и епикриза от 28.12.2015г. е, че същата е
страдала от ревматоиден артрит, диагностициран 1994г., остеопороза,
хипертонична болест III степен, стенокардия след прекарани през 2007г.
инфаркт и през 2008г. мозъчен инсулт. Основната й диагноза към 02.11.2015г.
е била хипертонично сърце, без /застойна/ сърдечна недостатъчност.
Назначената й терапия е била адекватна и е изпълнявана. Същата не е лежала,
според цитирания амбулаторен лист, в ревматологично отделение, каквото
твърдение има във въззивната жалба, а в ортопедично отделение по повод
фрактури на лявата ръка в периода 27.12.2012г.-11.03.2012г. и в периода
04.07.2013г.-08.07.2013г., т.е. извън процесния такъв. Според показанията на
св.И. и св.Т. последните два месеца преди да почине изпаднала в депресивни
състояния/според листа от 02.11.2015г. е имала невротично разстройство,
неуточнено, за което й е бил предписван Зопиклон/, започнала да отказва да
се храни, опитвали да й възстановят апетита, да се възстанови състоянието й.
Според листа от 02.11.2015г. в обективното състояние на К.А. не е било
констатирано подуване или обезводняване. Констатирано е нормално кръвно
налягане, нормален пулс, крайници без отоци, кръвна картина без
9
отклонения.Според показанията на посочените свидетели, когато К. А.
започнала да отказва да става, да си приема лекарствата, да ходи до тоалет, да
се обезводнява я завели на лекар и веднага я приели в болница. Според
посочената анамнеза в епикризата от 28.12.2015г. при приема на 23.12.2015г.
болната е била от 2 дни с намаляло количество на отделяната урина и от
тогава с появили се сутрешни отоци около очите и задух, а от около две
седмици с гадене и повръщане на стомашно съдържимо без примеси, не е
повишавала температура. Предвид така установеното и съдът приема, че след
проявата на симптомите на обезводняване ответникът е реагирал и е завел
прехвърлителката да болнично заведение, където и същата е била приета за
лечение. Следващото поето задължение е да се осигурява храна, при
необходимост. Представени са множество фискални бонове, установяващи
закупуването на различни хранителни продукти през процесния период,
някои от магазини в близост до дома на прехвърлителката, някои от по-
отдалечени, някои с използвана клиентска карта на К. А., други с клиентски
карти на родителите на ответника. Безспорно не би могло само от тези
фискални бонове да се установи кои хранителни продукти точно са били
получени от К. А., но от показанията на свидетелите И. и А. се установява, че
същата не се е оплаквала от липса на хранителни продукти, не е споделяла
нещо да й липсва. Според показанията готвена храна й е носена от майката на
ответника Т. Т.а, а и доколкото е разполагала сама с пенсията си, и сама си е
пазарувала/плодове, сладки/. Това, че друга съседка също й е носила
спорадично готвена храна/според показанията на св.Д. тя е виждала съседката
В. с тенджера, веднъж К. поискала зеле и В. й наготвила/ не може да се
приравни на неизпълнение. Не се установява прехвърлителката да е била на
специален диетичен режим и да е спазвала такъв -както според показанията
на св.Т., така и според показанията на св.Д.. Със заповед от 16.06.2015г. на
ДСП Варна й е отпусната месечна добавка за транспортни услуги в размер на
9, 75лв. и за диетично хранене в размер на 9, 75лв. Горното обстоятелството
не води до извод за назначен специален диетичен режим, вкл. и защото
липсват по делото данни същата да е страдала от заболявания, налагащи
подобен режим, или такъв да й е бил предписан от медицинско
лице.Следващото поето задължение е да се заплащат всички режийни
разноски/ток, вода и др./, местните данъци и таксите за имота. По делото са
представени от ответника фискални бонове за заплащани за всеки от
месеците в процесния период на разходите за електричество, вода и телефон
за имота. Документите са в негово държание и установяват плащане. Според
показанията на св.Д. К. винаги сама си плащала сметките, като тя предполага,
че чекмеджето, където си събирала документите, е някъде навътре в
апартамента, а когато починала не е виждала някой да влиза в апартамента, но
като чакала асансьора, чула шум на хартия, все едно някой търсил пари или
документи. Последното касае интерпретации на свидетелката, а соченото, че
К. А. и през целия процесен период винаги сама се плащала сметки се
опровергава и от собствените й показания/извън горепосочените
10
противоречия/, според които през последните няколко месеца преди да
почини К. можела да отиде само до входната врата на жилището. Противно
на твърденията във въззивната жалба, по първоинстанционното дело има
доказателства за заплащането на консумираната ел.енергия за периода
29.12.2013г.-28.01.2014г. /л.62 или 96 според различната номерация/, за
периода 29.01.2014г.-26.02.2014г./л.61 или 95 според различната положена
номерация/ и за периода 28.05.2014г.-26.06.2014г./л.66, съответно л.100/,
телефон за м.02.2014г., заплатен 11.03.2014г./л.114, съответно 148/.
Представени са доказателства и за заплащането на дължимите към датата на
плащане-15.04.2015г. данък сгради и такса битови отпадъци за апартамента,
съответно от втората вноска за 2014г. остатък от 2, 98лв. данък и такса 2,
93лв., както и лихви от 0, 70лв.+0, 68лв. и цялата дължима сума/по първа и
втора вноски/ за 2015г., т.е. към посочената датата не е имало други
непогасени задължения, конкретно за първата вноска за 2014г. Липсват
твърдения и данни данни прехвърлителката да е дължала заплащането на
такси към етажната собственост.
Предвид установяване в производството на изпълнение на поетите от
ответника насрещни задължения по процесния договор, съдът приема, че
предявеният иск за неговото разваляне е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Предвид съвпадане крайните изводи на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено. Въззиваемата страна претендира разноски по реда на чл.38 от ЗА
съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 21.09.2022г.
На осн. чл.38, ал.2 от ЗА, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС и
съобразно цената на иска, съдът определя възнаграждение в размер на 1 946,
24лв., което следва да бъде присъдено на процесуалния представител на
въззиваемия.
По частната жалба.
При отхвърляне на иска първоинстанционният съд е присъдил на
ответника сторените от същия разноски по делото, представляващи
адв.възнаграждение в размер на 4 000лв. съгласно представен договор за
правна защита и съдействие от 19.08.2021г., заплатено в брой.
Своевременно/в о.с.з. на 04.02.2022г./ ищецът, чрез процесуалния си
представител, е възразил за прекомерност на така претендираното
възнаграждение, което възражение е намерено за неоснователно с
постановеното от ВОС решение. Във въззивната жалба, подадена в срока за
обжалване на първоинстанционното решение, е инкорпорирана молба с
пр.осн. чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, чрез
редуцирането им до минималния предвиден размер, а именно сумата от 1 946,
24лв.В срока по чл.248, ал.2 от ГПК е депозиран отговор по молбата от
насрещната страна, с който се претендира същата да бъде оставена без
уважение поради липсата на предпоставките за намаляване на
възнаграждението.С обжалваното определение молбата е оставена без
уважение.
11
Съдът приема, че действително така присъденото възнаграждение се явява
прекомерно. Делото не се отличава с изключителна фактическа и правна
сложност. Разглеждането му пред първоинстанционния съд е приключило в
едно проведено открито съдебно заседание, в което е даден ход и са събрани
писмени и гласни доказателства, и две предходни насрочени о.с.з., в които не
е даден ход поради нередовното призоваване на ищеца, като е организирано
призоваването му чрез съдебен изпълнител. Съобразно горните
обстоятелства, съдът приема, че възнаграждението следва да бъде редуцирано
до размера от 2 600лв. Определението следва да бъде отменено в частта му, с
която е отказано намаляване на възнаграждението до този размер и същият да
бъде редуциран, съответно следва да бъде потвърдено в частта му, с която е
отказано редуциране за разликата от 2 600лв. до минималния предвиден
размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №268/04.03.2022г., постановено по гр.д.
№1075/21г. по описа на ВОС, гр.о.
ОСЪЖДА М. Х. А., ЕГН **********, адрес с.Осеново, община Аксаково,
да заплати на адв.И. А. А. от АК-Варна, адрес гр.Варна,
бул.“Вл.Варненчик“№55, ет.4, офис №1, сумата от 1 946, 24лв.,
представляваща възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ на П.
Т. Т. във въззивното производство, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.
ОТМЕНЯ определение №1825/13.05.2022г., постановено по гр.д.
№1075/21г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с което е оставена без
уважение молба, включена във въззивна жалба вх.№7591/29.03.2022г. от М.
Х. А. чрез адв.Н.Й. за изменение на решение №268/04.03.2022г. по гр.д.
№1075/21г. по описа на ВОС, гр.о., в частта за разноските чрез намаляване на
присъденото адвокатско възнаграждение до сумата от 2 600лв., поради
прекомерност, на основание чл.248 от ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК решение №268/04.03.2022г.,
постановено по гр.д.№1075/21г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му относно
разноските, с която М. Х. А. е осъден да заплати на П. Т. Т. сумата от 4
000лв., представляваща разноски по списък: платено адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, като НАМАЛЯВА присъденото
възнаграждение от 4 000лв. на 2 600лв.
ПОТВЪРЖДАВА определение №1825/13.05.2022г., постановено по гр.д.
№1075/21г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с което е оставена без
уважение молба, включена във въззивна жалба вх.№7591/29.03.2022г. от М.
Х. А. чрез адв.Н.Й. за изменение на решение №268/04.03.2022г. по гр.д.
№1075/21г. по описа на ВОС, гр.о., в частта за разноските чрез намаляване на
присъденото адвокатско възнаграждение за разликата от 2 600лв. до
12
минималния размер, поради прекомерност, на основание чл.248 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13