Р Е Ш Е Н И Е № І-
161
град Бургас
, 06.12. 2019 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
.............четвърти декември……..през
две
хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с.
Марина Мавродиева
при секретаря А. Цветанова
като разгледа докладваното
от съдията М.Карастанчева в.гр.д. № 1612 по описа
за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на особения
представител на П.Т.М. –ответник по гр.д. № 6700/2018 год. по описа на Бургаския
районен съд против решение № 1861/18.07.2019
год. постановено по същото дело ,с което
е прието за установено по отношение на
въззивника ,че дължи на
ищеца-„Топлофикация-Бургас „ЕАД сумата 2 990,87 лв. – гланица
,представляваща стойност на топлинна
енергия ,доставена в обект на потребление,находящ се в гр.***,за периода
01.06.2015 г.-30.04.2018 г. ,ведно със законната лихва ,считано от
31.05.2018 г. до окончателното плащане ,както и сумата от общо 387,81 лв.
–обезщетение за забавено плащане за
времето то 03.08.2015 г. до 31.05.2018 г.,за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4103/2019 г. на БРС ,като ответникът
е осъден да заплати на ответника и направените з заповедното и
първоинстанционното производство разноски на стойност 519,63 лв.
Въззивникът изразява
недоволство от решението , като счита същото за неправилно и необосновано,в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото
доказателства.
Сочи се на първо място ,че не е
установено по делото,че апартаментът
,собственост на ответника е топлофициран и той е следвало да заплаща начислено
количество топлинна енергия и отделно топла вода.В тази връзка се твърди ,че в
производството пред районния съд неправилно и избирателно са кредитирани
доказателствата на ищеца и не са обсъдени в пълна степен възраженията на
ответната страна .Поддържа се
възражението ,че липсват по делото доказателства за установяване на
факта дали топломерът е минал
метрологичен контрол ,каквито са изискванията на ЗИ.Това буди съмнение относно
достоверността на показанията на
цитираните уреди за измерване ,а
оттам- и на сумите ,претендирани от ищеца спрямо ответника .Подчертава се
,че е оспорен протокола от общото
събрание на етажната собственост от 23.10.2000 г. –с което е взето решение за
сключване на договор с „Белчев строй“ЕООД за индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и
топла вода и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода
и издаване на обща индивидуална
сметка Отново се заявява ,че този протокол е недействителон ,тъй като не
отразявал обективно волята на всички
етажни собственици.Оспорва се и решението на ОС на ЕТ ,взето на това събрание –като
постановено в нарушение на действащия към този момент ПУРНЕС,а и нарушена е
сега действащата разпоредба на чл. 133 ал. 2 от ЗЕ.Неспазването на законовите
процедури е довело до опорочаване на всички
последващи договори ,подписани между
членовете на общото събрание Станев и Ковачев и „Белчевстрой „ЕООД,както
и между „Белчевстрой „ЕООД и „Топлификация „-Бургас „ЕАД.
Оспорва се заключението на вещото лице
по назначената от първоинстанционния съд
техническа експертиза.Сочи се ,че вещото лице не е посетило имота на ответника ,при изготвянето на
експертизата е ползвало информация ,получена от заинтересована страна
–„Белчевстрой“ЕООД.В тази връзка се иска издаване на съдебно удостоверение ,по
силата на което въззивникът да се снабди
със справка от „ВиК-Бургак за наличието
на водоснабдяване в имота .
Моли се за отмяната на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърли
изцяло исковата претенция .
Въззивната жалба е допустима,
подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК
В писмен
отговор по реда на чл. 263 ГПК въззиваемият ищец е оспорил въззивната жалба
,като на първо място счита същата за недопустима –доколкото е подадена от лице
без пълномощия за това .
Излагат
се подробни аргументи и за неоснователност на жалбата .Сочи се ,че на осн.чл. 150 и §1 т.2ь от ЗЕ са възникнали
и съществуват договорни отношения между
страните по делото за продажба на
топлинна енергия в процесния
имот.Безспорен е и фактът ,че за процесния период са начислени исковите суми ,като не е спорно и че отчитането и дяловото
разпределение на топлинна енергия е извършено от „Белчевстрой „ЕООД в
качеството на топлинен счетоводител по смисъла на чл. 139а ЗЕ.По делото е
приета без възражение назначената техническа експертиза ,според която
доставената топлинна енергия от ищцовото дружество през процесния период е
разпределена правилно ,като експертът не е установил несъответствие с правните
норми при извършване на разпределението .От друга страна ,твърдението ,че
ответникът не употребява топлинна енергия е останало недоказано .При положение
,че клиентът не е изпълнил задължението
си за осигуряване на достъп до
отоплителните тела и изводите за
гореща вода ,за тях се начислява енергия по специален ред – по реда на т.6,5 от
Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост ,приложение 1
към чл. 61 ал. 1 от Наредба за топлоснабдяването –като отоплителни тела без
уреди .В случая ответникът иска да черпи права от собственото си неправомерно
поведение –като собственик на вещни права в сграда –етажна собственост той предварително е информиран ,че сградата е с централно
топлоснабдяване и че в нея е
изградена инсталация за отопление по
одобрен проект .
Що
се касае до твърдението за липса на доказателства за съответствие на топломера
на абонатната станция на одобрения тип ,то се подчертава ,че на общия топломор на абонатната станция е
извършвана периодична метрологична проверка ,за което са издадени свидетелства
за проверка на топломера от лаборатория за проверка „Арттест „
Моли
се за потвърждаване на решението .Оспорва се доказателственото искане на
въззивника ..
Конституираното
като трето лице-помагач на ищеца
дружество в качеството му
търговец по смисъла на чл. 139 от
ЗЕ,“Белчевстрой“ЕООД не взема становище по въззивната жалба.
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК вр.чл.79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД .
Ответникът
е собственик на жилище в гр.*** ,намиращо
се в сграда – етажна собственост,за
което има открита партида при ищеца .
За
процесния период ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия до жилищата на етажните собственици във входа на ответника
,като са
налице сключени договори
между собствениците в етажната
собственост и ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия при общоизвестни общи условия .Като доставчик
на топлинна енергия ищецът е извършил
начисления по партидния номер на ответника-.въззивник 1906-906-095370 в размер на исковата сума.По заявление на
дружеството по реда на чл. 410 от ГПК е била издадена заповед за
изпълнение –по ч.гр.д. № 4103/2018 г. на БРС за исковата сума ,като ответникът
е подал възражение в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК .
Представен
е по делото протокол от 23.10.2000 г. на
Общото събрание на етажните
собственици на жилищата от бл. *** ,на което събрание е било взето решение за избор на топлинен
счетоводител –третото лице –помагач по делото ,който да извършва услугата
„топлинно счетоводство „ както и за избор на пълномощник
,който да представлява етажната собственост
при подписването на договора с
топлинния счетоводител .Такъв договор е бил подписан с упълномощения представител на 23.11.2000 г. /приложен по делото на лист 18/.
Въпросният
протокол от ОС на ЕС е оспорен от
ответната страна ,която е твърдяла ,че същият е неверен ,тъй като не
отразява обективно волята на всички
етажни собственици .Твърди се ,че протоколът бил съставен в разрез с
действащата нормативна уредба-ПУРНЕС/отм. ДВ бр. 6/2009 г. /.Незаконосъобразно
събранието е проведено само от етажните собственици от един вход , а
не от цялата сграда .Затова и не е бил
налице необходимия кворум за вземане на
подобно решение /3/4 от всички
собственици на сгпрадата /,а от там и не е взето валидно решение .Въпреки
направените опити да опровергае съдържанието на протокола обаче /тук
следва да се посочи ,че неоснователно е
възражението на противната страна ,че в това производство било недопустимо оспорването на валидността на взетите решения
на ЕС/,това не е сторено по делото . Освен това правилно е посочено от първоинстанционния съд ,че
доколкото абонатната станция се явява обща част
само за вх. 3 и вх. 4 от сградата ,всеки от които е в режим на
самостоятелна етажна собственост , съобразно чл.9а
от ПУРНЕС/отм./вр.чл. 38 ал. 2 ЗС,провеждането на ОС от един вход не е
незаконосъобразно . Съгласно протокола на събранието са присъствали 29 от
общо 36 собственика и решенията са
приети с мнозинство от всички
присъстващи собственици . Авторството на съставителя на протокола е удостоверено от нотариуса ,поради което
съдържанието му не би могло да се опровергае .
Това
,че ответникът не е подписал протокола и не е бил съгласен с избора на
топлинен счетоводител не го
освобождава от обвъзаносттта му с
решението на мнозинството ,което е взето в съответствие с предвидените в закона правила . Да не говорим ,че решението на ОС на ЕС е влязло в сила и няма
данни да е било оспорено ,респ. отменено.
Следователно
не може да се оспорва ,че между ищеца и ответника е съществувала договорна обвързаност ,която
е възникнала и съществувала на основание
чл. 106а от ЗЕЕЕ/Обн. ДВ бр. 64 от
16.07.1999 год. ,отм. ДВ бр.
18/05.03.2004 год. / и чл. 150 от Закона за енергетиката чрез сключени договори при общи условия за продажба на топлинна
енергия ,приети от „Топлофикация Бургас „ЕАД
и одобрени с решение №
ОУ-36/06.06.2002 год. на ДКЕВР на
осн.чл. 106а от ЗЕЕЕ/отм. /пар. единствен от ЗР на ОУ от 2002 год. /,съответно
с решение № ОД-011 от 27.02.2006 год. на ДКВЕР,на осн.чл.
150 ал. 1 от ЗЕ/пар. единствен от ЗР на ОУ
от 2006 год. /.Съгласно цитираните разпоредби общите условия влизат в сила и стават задължителни за купувачите на топлинна енергия от деня на обнародването им ,без да е
необходимо тяхното изрично одобрение .
Установено
е по делото ,че от 2000 год. отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия на адреса на ответника се е извършвало от фирмата за топлинно счетоводство –„Белчевстрой „
ЕООД в съответствие с изискванията на чл.107 о сл. От ЗЕЕЕ/отм./,аналог.чл. 139
от ЗЕ. Посоченият топлинен счетоводител е бил избран с решение на общото
събрание на етажните собственици ,взето по реда на чл. 4 ал. 2 от ПУРНЕС,видно
от приложение на л. 16-17 от делото протокол.Етажните собственици са упълномощили надлежно лице ,което да ги
представлява пред търговеца за дялово
разпределение ,като сключи от тяхно име договор ,в който да бъдат уредени
правата и задълженията на договорящите
във връзка с отчитането и
разпределението на отдадената от топлопреносното предприятие топлинна енергия до абонатната
станция/вж.приложения договор от 23.11.2000 г. – на лист 18-21 от делото /.
Ответникът
не е изразил съгласието си с взетите решения
,като не е положил подписа си на
стр. 2 от приложения към протокола
списък на етажните собственици ,което обаче не го освобождава от обвързаността
му с решението на ЕС за избор на топлинен счетоводител .Именно въз основа на предоставените правомощия
на топлинния счетоводител последният
е извършвал отчитането и дяловото
разпределение на потребената топлинна енергия
за отопление и топла вода за
процесния период .Затова не е било
необходимо подписването на индивидуален договор
между всеки от етажните собственици и ищцовото дружество . Посоченият
топлинен счетоводител е бил избран с решение на общото събрание на етажните собственици ,взето по
реда на чл. 4 ал. 2 от ПУРНЕС,видно от приложение на л. 18-19 от делото
протокол.Етажните собственици са
упълномощили надлежно лице ,което да ги представлява пред търговеца за дялово разпределение ,като
сключи от тяхно име договор ,в който да бъдат уредени правата и задълженията на
договорящите във връзка с отчитането
и разпределението на отдадената
от топлопреносното предприятие топлинна енергия до абонатната
станция/вж.приложения договор от 26.01.2000 г. – на лист 20-22 от делото /.
Ответникът
не е изразил съгласието си с взетите решения
,като не е положил подписа си на
стр. 2 от приложения към протокола
списък на етажните собственици ,което обаче не го освобождава от обвързаността
му с решението на ЕС за избор на топлинен счетоводител .Именно въз основа на предоставените правомощия
на топлинния счетоводител последният е извършвал отчитането и дяловото разпределение на потребената
топлинна енергия за отопление и топла
вода за процесния период .Затова не е било необходимо подписването на
индивидуален договор между всеки от
етажните собственици и ищцовото дружество . Освен това –видно от приложените
счетоводни документи за процесния
период на ответника са начислени суми
за топлоенерния по компоненти :
сума за отопление от два щранга
и два радиатора /без уред за отчет/; сума за сградна инсталация и суми
за отопление и битово горещо водоснабдяване за един обитател /без водомер/.
Сумите за сградна инсталация се начисляват през месеците в отоплителния
сезон на осн .чл.112в ал. 2 от
ЗЕЕЕ/отм./ и чл. 143 от ЗЕ и са задължителни за всички абонати в абонатни станции с топлоподаване на топлоенергия за отопление . Чл.30 от
Общите условия от 2002 год. ,съотв. Чл. 26 от ОУ от 2006 год. определят
размера на количеството топлинна енергия
отдадено от сградната инсталация.А съгл.чл. 153 от ЗЕ”потребителите в
сграда – етажна собственост ,които прекратят
топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си ,остават потребители на топлинната енергия ,отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата „.
Сумите
за отопление и гореща вода са
начислени от фирмата за дялово
разпределение „Белчевстрой „ЕООД
служебно съгласно правила и методика,определени с наредбите за
топлоснабдяването .
С
други думи тези суми – за мощност ,за
сградна инсталация и отопление на общите
части се дължат от всички абонати в абонатните станции с топлоподаване на топлоенергия за отопление
,т.е. от всички етажни собственици на
вход ,който се отоплява с топлинна енергия
от абонатна станция с топлоподаване и за това не е необходимо наличието
на индивидуален писмен договор с всеки абонат ,защото ,както стана дума по-горе
договорите са сключвани от упълномощено
от етажната собственост лице –топлоснабдителен агент /третото лице –помагач/,което
е било упълномощено и за сключване на индивидуалните договори с топлопреносното
предприятие .
Ето защо настоящата инстанция споделя изцяло
изводите на първостепенния съд относно основателността на исковите
претенции ,включително е относно дължимите
мораторни лихви върху главниците .
Действително за целия процесен
период отчитането и дяловото
разпределение на адреса на въззивника
се е извършвало от упълномощеното от етажните собственици трето лице – „Белчевстрой „ЕООД/вж.
приложените протоколи от ОС на ЕС и договори между ищеца и третото
лице-помагач,заедно с анекси /.През целия период ищецът е начислявал сумите за топлоениргия на
базата на данните ,получени от топлинния счетоводител и цената на енергията ,определена от
ДКВЕР.Констатирано е от вещите лица по
назначената по делото комплексна съдебно-техническа експертиза ,че данните
по карнетите на топлинния
счетоводител и електронното копие ,което
се изпраща на ищеца , съвпадат ,т.е. сумите за топлоенергия са отчетени именно на базата на отчетено и разпределено количество
топлоенергия от „Белчевстрой”ЕООД
.Следователно отчитането и дяловото
разпределение в жилището на ответника не
е дейност , осъществявана от ищеца ,поради което възраженията относно потребеното количество топлоенергия ,отчетено
и разпределено от фирмата ,извършваща дялово разпределение ,следва да
се отнасят именно към нея .
От друга страна
през целия процесен период
дяловото разпределение за жилището на ответника е извършено на базата на
„служебни показатели”,като топлинният счетоводител сочи следните основания за това :1.липсата на
измервателни уреди върху
пломбираните отоплителни тела ;2.неплащането
на такси за отчет и дялово
разпределение на топлинния
счетоводител и 3.неосигуряването на
достъп до жилището .
В
тази връзка констатирано е от вещите
лица ,че в жилището на ответника има
има два щранга ,два радиатора без
уреди за измерване и се ползва топла
вода без водомер .Радиаторите и
щранговете се са осъединени от системата /те не са пломбирани от „Топлофикация” и върху тях няма поставени измервателни уреди
,въпреки изрично изискване на закона
такива да се поставят и върху промбираните тела - § 68
от ПЗР на ЗИД на ЗЕЕЕ/ДВ бр. 108/2001 г. /,§2 от ПЗР на Наредба № 2/2004
г. за топлоснабдяването и § 2 от Наредба № 16-334/06.04.2004 г. за топлоснабдяването ,както и договор № 11/2005 г. за топлинно счетоводство
/.Липсата на уреди е основание за
начисляване на служебни показания
.От приетата по делото експертиза се
установява ,че начисленията са по
инсталирана мощност на двата щранга,по
максимален специфичен разход на сградата за двата радиатора ,без индивидуално
разпределение и топла вода за един обитател съгласно методиката за дялово
разпределение.
Освен
липсата на уреди е установено по делото
и че ответникът не е заплащал дължимите
на топлинния счетоводител такси за отчет
и дялово разпределение,както и не е допускал
до жилището инкасаторите .
Тези
три основания /липсата на уреди ,неплащането
на таксата и неосигуряването на достъп / са алтернативно посочени в
Наредбите за топлоснабдяването ,поради което
наличието на само едно от тях е достатъчно като основание за начисляване на базата на
служебни показания .В този смисъл следва да се посочи ,че е липсва задължение за топлинния
счетоводител да съставя протоколи за „неосигурен достъп „ .Това е
така ,защото такова задължение
съществува в Общите условия за
продажба на топлинна енергия от
Топлофикация ,но в случая отчитането става от топлинен счетоводител , а отношенията между топлинния счетоводител
и етажната собственост се уреждат с договорите
за топлинно счетоводство ,в които няма подобно задължение за съставяне
на протоколи . Независимо от това обаче ,както бе казано по-горе –
наличието на другите две условия
/липсата на уреди и неплащане на такса
за отчитане и дялово разпределение / е достатъчно за начисляване на суми на
базата на служебни показатели.
Всичко
това дава основание да се счита ,че изводите
,направени от първоинстанционния съд са правилни и обосновани ,включително и относно начисленото мораторна лихва ,.Тъй
като падежът на всяко месечно задължение
на ответника е определен , а размерът на
лихвата е основният лихвен процент на
БНБ ,за определяне на общият размер на дължимата мораторна лихва не са
необходими специални знания ,налагащи назначаването на експертиза .
В
крайна сметка –недоказани са останали твърденията на въззивника ,че през
процесния период не е потребявал топлинна енергия.Съгл. чл. 70 ал. 2 и ал. 4 от
Наредба № 16-334/16.04.2007 г. всички
клиенти са длъжни да осигурят достъп до
отоплителните тела и изводите за гореща
вода в имота си на представителя на
топлопреносното предприятие или лицето
по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособения към тях .В
тази връзка на клиентите ,неосигурили
достъп за отчет на всички отоплителни
тела се начислява енергия по реда на т.6.5 от Методиката за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради –етажна собственост ,приложение 1
към чл. 61 ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването ,като отоплителни тела без
уреди .Няма данни ответникът да се е
отказал от топлоснабдяване /да е
пломбирал радиаторите /по съответния ред . А и както е посочил районният съд,да
за изгуби качеството си на потребител на
топлинна енергия , е необходимо всички
собственици и носители на вещно право на ползване в сградата – ЕС ,присъединени
към самостоятелно отклонение на абонатна станция ,да декларират писмено ,че не
желаят да бъдат потребители на топлинна енергия
за отопление и/или за горещо водоснабдяване .Затова следва да се приеме
,че договорното отношение с ответника е възникнало от неоспореното му качество на собственик на
апартамент в сграда-етажна собственост и
при събраните доказателства ,че през
процесния период ищецът е подавал в сградата топлоенергия за битови нужди ,няма
спор ,че ответникът дължи заплащане на този топлоенергия. В тази
връзка изводите не се променят и от
новопредставенето доказателство пред настоящата инстанция –писмо от ВиК,че от 2011 година в апартамента на ответника не е била отчетено потребено количество
вода поради неосигуряване на достъп на длъжностните лица за отчитане и проверка
на индивидуалните водомери /всъщност от писмото става ясно само ,че не е
отчитава вода ,но не и че не е налице водоподаване/
По тези съображения
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.При този изход на спора в
полза на въззиваемия ищец следва да бъдат присъдени направените по делото пред
настоящата инстанция разноски,възлизащи
на сумата 360 лв. –съобразно представените писмени доказателства /фактура и платежно
нареждане/за платено адвокатско възнаграждение. С оглед на това Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1861/18.07.2019
г. постановено по гр.д. № 6700/2019г.***.
ОСЪЖДА П.Т.М.
,ЕГН **********, от гр. *** , да заплати на „Топлофикация-Бургас „ЕАД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление-Бургас ,кв.“Лозово“ ,Промишлена зона , сумата в
размер на 360 (триста и шестдесет ) лева, представляваща направените
съдебно-деловодни разноски за производството пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.