РЕШЕНИЕ

№ ……./…………

гр. София,

В ИМЕТО НА НАРОДА,

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ВТОРИ „Б“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
	ЧЛЕНОВЕ:	КАЛИНА АНАСТАСОВА мл. съдия ИВА НЕШЕВА

като разгледа докладваното от младши съдия НЕШЕВА въззивно частно гражданско дело № 775 по описа за 2020 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 ГПК във връзка с чл. 437, ал. 4 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба, подадена от „С.л.“ АД срещу постановление от дата 29.10.2019г. на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ ) Р.М.по изпълнително дело № 20177900401075, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания акт. Според твърденията в жалбата, запорите на банкови сметки са незаконосъобразно извършени, тъй като взискателят не е възложил правомощия за избиране на способ за изпълнение. Доколкото тези действия са незаконосъобразно извършени, според жалбоподателя, не следва да бъдат вземани предвид за преценката за изтичане на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а към датата на подаване на молба от взискателя за предприемане на изпълнително действие вече е настъпила перемпция. Излагат се съображения за липса на действително вземане на взискателя, както и че същото е погасено чрез прихващане. Отделно се сочи, че е изтекла давността за погасяване на вземането, предмет на изпълнението. Поради изложените съображения се моли за отмяна на постановения отказ за прекратяване на изпълнителното дело.

В законоустановения срок не е депозирано становище от взискателя „Монтаж строителни конструкции“ АД.

Постъпило е становище на ЧСИ М., според което жалбата е допустима, а по същество неоснователна.

При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирана да обжалва страна – длъжник по изпълнителното производство, като видно от материалите по изпълнителното дело и след извършена служебно справка в Търговския регистър се установи, че от 13.9.2017г. е променена фирмата дружеството – от „Б.“ АД в „С.л.“ АД.

При служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря на изискванията на чл. 436, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК.

Съгласно чл. 437, ал. 3 ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния изпълнител е валиден и допустим.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните аргументи:

Според чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Съгласно мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.

В настоящия случай от материалите по делото се установява следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба на „Монтаж строителни конструкции“АД срещу „Б.“ АД. В молбата за образуване не е посочен способ за изпълнение, възложени са на ЧСИ правомощия по чл. 18 ЗЧСИ.

На 09.06.2017 г. са наложени запори на банкови сметки на длъжника/л. 22-25/.

На 24.07.2017 г. е наложен запор на банкова сметка *** „Обединена българска банка“ АД /л. 53/.  

На 10.07.2019г. е постъпила молба от взискателя за извършване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, както и да бъде наложен запор на банкова сметка *** „ДСК“, чийто титуляр е длъжника /л. 66/.

Видно от призовка за принудително изпълнение от 12.07.2019 г. е насрочен опис и оценка на движимите вещи, собственост на длъжника, за дата 07.08.2019 г./л. 73/.

С оглед посоченото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г. прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Видно от изложеното по-горе не е налице период от повече от две години, в рамките на който взискателят да не е поискал предприемане на изпълнителни действия. Следва да се вземат предвид както наложените запори на банкови сметки, така и исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия.

Неоснователни са доводите за незаконосъобразност на действията на ЧСИ М. по налагане на запори на банкови сметки на дружеството. В тази връзка в молбата за образуване на изпълнителното дело са възложени правомощия на ЧСИ М. съобразно чл. 18 ЗЧСИ. Независимо че в молбата за образуване изрично не е посочено, че на ЧСИ е възложен избора на изпълнителен способ, изявлението на взискателя следва да се тълкува в смисъл, съответстващ в най-голяма степен на действителната воля – по арг. от чл. 20 ЗЗД. Предвид липсата на посочване на изпълнителен способ и възлагането на правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, волята на взискателя следва да се тълкува в смисъл, неограничаващ правомощията на ЧСИ. Още повече че безпредметно би било възлагане на правомощия за проучване на имуществото на длъжника, без воля за предприемане на последващи изпълнителни действия. Идеята на възлагането на правомощия на ЧСИ по чл. 18 ЗЧСИ предполага взискателя да бъде освободен от задължението да движи изпълнителното производство, като след извършването на необходимите справки по преценка на ЧСИ, да бъдат предприемани и съответните изпълнителни действия. Още повече че, видно и от последващото изявление на взискателя от 13.01.2020 г., същият изрично е заявил, че правомощията са обхващали и избор на способ за изпълнение.

Независимо от възлагането на правомощия по чл. 18 ЗЧСИ взискателят има право да иска предприемане на действия по изпълнението, което е направено с молба от 10.07.2019 г.

Поради изложените съображения, настоящият състав приема, че за периода от 22.05.2017 г. до 29.07.2019г., когато е депозирана молбата за прекратяване на изпълнителното дело, са предприети изпълнителни действия по възлагане от взискателя, както и самият взискател е поискал извършване на изпълнителни действия. От образуването на изпълнителното дело не е изминал период повече от две години, в рамките на който да не са били преприемани или да е поискано предприемане на изпълнителни действия.

Поради изложените аргументи съдът намира, че не е настъпило прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона.

Във връзка с останалите доводи на жалбоподателя следва да се отбележи, че съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителния лист, основание за образуване на изпълнителното дело. Същият не може да формира извод за несъществуване на съдебно признато вземане. Съдебният изпълнител не може да преценява и наличието на предпоставки за погасяване на вземането по давност. Твърдение за изтекла погасителна давност, настъпила в хода на изпълнителното производство може да се разгледа само в хода на исково производство, образувано на основание чл. 439 ГПК. Доводът за погасяване поради настъпило прихващане също е неоснователен. В случая се твърди да е настъпило съдебно прихващане с решение по търг.д. № 38/2013 г. и 2700/2013 г. по описа на СГС, като самият жалбоподател заявява, че решението на съда не е влязло в сила, а е било обжалвано от страните. Поради това и същото към настоящия момент не може да бъде взето предвид. Единствено при уважаване на възражение за прихващане с влязло в сила решение ЧСИ следва да направи преценка за наличие на основания за прекратяване на изпълнителното дело.

 

Поради изложените аргументи настоящата инстанция намира, че обжалвания акт на ЧСИ е правилен, а подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от „С.л.“ АД частна жалба срещу постановление от дата 29.10.2019г. на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Р. М., с рег. № 790 при Камара на ЧСИ, по изпълнително дело № 20177900401075, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Решението на основание чл. 437, ал. 4 ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                              2.