Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 05.08.2019г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав
На двадесет и осми май година 2019
В открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар: Светлана Влахова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 9377 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството са преки искове
с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД,
приложим съгл. § 22 от КЗ.
По
изложените в искова молба обстоятелства ищецът П.Д.П., ЕГН **********,
чрез адв.Д. С. *** е предявил срещу „Д.З.“ АД, ЕИК *******, обективно съединени
искове с правно основание чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 80 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от травматични увреждания от ПТП
настъпило на 28.08.2016 г. по вина на
водача на л.а. „Фиат“, модел “Палио“, с рег.№ СТ *******, както и сумата 1 347.95 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди за заплатени медицински консумативи и лекарства, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на вземането. Претендира разноски, в това число и адвокатски хонорар.
Ищецът твърди, че на 28.08.2016г., в гр.Казанлък, при
управление на скутер марка „Career Electrik Bike“, по бул.“Никола Пеков“ на кръстовището
с ул.“Генерал Радецки“, при извършване на маневра „завой наляво“ по път с
предимство, пострадал при ПТП причинено от лек автомобил „Фиат Палио“, с рег.№ СТ ******* с водач С.П.Г.. Твърди се, че в резултат на
ПТП на ищеца били причинени няколко телесни увреждания – счупване на
малкопищялна кост на лява подбедрица,
счупване на глезенния израстък на голямопищялна кост на лява подбедрица, счупвания на IX и X ребра в ляво, множество охлузвания и кръвонасядания по двете длани, по
кръвонасядане по ляво рамо и мишницата, масивен оток на лявото коляно и лявото
бедро.
Навежда твърдения, че по повод на описаното ПТП в РУ
Казанлък било образувано ДП № 2843М 1006/16г., пр.пр.№ 2865/16г. по описа на
Районна прокуратура гр.Казанлък. Твърди се, че ищецът е транспортиран до УМБАЛ
„Проф.д-р Ст.Киркович“ АД, гр.Стара Загора, където бил приет в Ортопедичен
комплекс, Клиника по ортопедия и травматология гр.Стара Загора, с окончателна
диагноза: „Фрактура бималеоларис крурис синистра“. На 31.08.2016г. била
извършена операция - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия
и фибула, като на 07.09.2016г. е изписан от лечебното заведение. Същият ден -
07.09.2016г., постъпил на лечение в Отделение по физикална и рехабилитационна
медицина, към УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович“ АД, гр.Стара Загора, където е
проведена рехабилитация, като на
14.09.2016г. е изписан.
Сочи се, че в резултат на ПТП и получените от него
травми в продължение на около 5 месеца ищецът се придвижвал трудно, с болки в
областта на фрактурите. Поради травмите, които получил по ребрата, дланите и
лявото рамо и мишница, ходенето с патерици му причинявало допълнително болки.
Затруднение изпитвал и заради състоянието му, тъй като е инвалид. Изморявал се много бързо, от натоварването го
боляло цялото тяло. Възстановителния процес бил дълъг и затруднен, т.к. ищецът
е инвалид и му се налагало с огромни усилия да се учи да ходи с патерици, да
извършва предписаните му упражнения. Към настоящия момент левият му крак все
още не е напълно възстановен, все още изпитва болка и затруднения при
придвижване.
Посочва, че скутерът, който ползвал е инвалиден, тъй
като с него улеснявал придвижването си, именно поради здравословното си
състояние, с цел да не се преуморява при ходене. След ПТП се притеснява отново
да ползва скутер, поради преживения стрес и страха който изпитва и към
настоящия момент. Това положение силно ограничава възможностите да води
нормален социален живот.
Заявява, че във връзка с ПТП претърпял и имуществени
вреди, изразяващи се в закупуване на медицински консумативи и лекарствени
средства в общ размер на 1 347.95 лева, като конкретизира фактурите и платежните
нареждания, с които е заплатил всеки от употребените в лечението
консумативи.
Навежда доводи, че за увреждащия лек автомобил марка
„Фиат“, модел “Палио“, с рег.№ СТ *******, има сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ЗАД „В.” АД, чийто
правоприемник е ответникът - „Д.З.“ АД, полица № BG/15/115002872359, с покритие
от 25.11.2015г. до 24.11.2016г., действаща към датата на застрахователното
събитие.
В законоустановения срок
по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответното „Д.З.“ АД, в който е изложено
становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, наличието и
валидността на застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, полица № BG/15/115002872359 по отношение МПС
„Фиат Палио” с ДК№ СТ *******. Неведно е възражение за прекомерност на исковата
претенция за неимуществени вреди. Наведено е възражение и за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. Твърди се, че ищецът се е движил неправилно в
зоната на кръстовището в нарушение на чл.5, ал.1 и чл.36, ал.2 от ЗДвП, което е довело до вредоносния резултат.
В срока по чл.372 ГПК не е депозирана
допълнителна ИМ.
В съдебно
заседание ищецът чрез пълномощника си адв.С. поддържа предявените искове.
Представя писмена защита и списък на разноски.
В съдебно
заседание ответното дружество чрез пълномощника си юрк.Христов оспорва
предявените искове. Представя списък на разноски и писмена защита.
Съдът
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, по
реда на чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК, след което приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
неоспорения Протокол за ПТП с пострадали лица №284/ 28.08.2016.г., съставен от дежурен
при РУ Казанлък и протокол за оглед на местопроизшествие, на 28.08.2016 год., около 1100 часа, в
гр. Казанлък, на бул. “Никола Петков” в района на кръстовището с ул. “Генерал
Радецки“ настъпило ПТП между л.а. “Фиат Палио” с per. № СТ *******,
управляван от С.П.Г. и електрически
скутер „Career Eleckttik Bike”, модел ,,TDR
1666Z-V8 без регистрация, с водач П.Д.П.,
при което пострадал мотопедистът П.П., който получил счупване на ляв глезен,
лява подбедрица и две ребра в ляво. В раздел „обстоятелство и причини за
ПТП”, е отразено, че водачът на лекия
автомобил не спазил пътен знак „Б-2” и отнел предимство на движещия се с
предимство електрически скутер, след
което настъпило ПТП./л.8-л.12 от
делото/
По повод на
описаното ПТП било образувано ДП № 2843М 1006/16г. по описа РПУ Казанлък,
пр.пр.№ 2865/16г. по описа на Районна прокуратура гр.Казанлък. Същото е водено
срещу С.П.Г. за престъпление по чл.343, ал.1, буква „б”, предл. 2-ро във
вр.чл.342, ал.1 НК. Видно от приетото постановление на РП Казанлък от
16.02.2017г. по пр.пр.№ 2865/16г., наказателното производство е прекратено на
основание чл.343, ал.2 от НК, поради изявление на пострадалия, че не желае обв.
С.П.Г. да носи наказателна отговорност. /л.28-л.29
от делото/
От неоспореното заключение на САТЕ
изготвена от в.л. инж.К. Г., се
установява, следния най –вероятен
механизъм на ПТП:
На
28.08.2016 год., около 1100 часа, в гр. Казанлък, по ул. “Генерал
Радецки“ с посока към кръстовището с бул. “Никола Петков” се е движил л.а.
“Фиат Палио” с per. № СТ *******, управляван от С.П.Г.. След преминаване
на първото кръстовище с булеварда, автомобилът е спрял на пътен знак Б2 „Стоп“
пред второто кръстовище с бул. „Н. Петков“ върху моста над „Сухата река“,
разделяща пътните платна на булеварда.
В
същото време ищецът П.Д.П. с електрически скутер „Career Eleckttik Bike”, модел ,,TDR
1666Z-V8 без регистрация, се движил по пътното платно на бул. „Никола
Петков“ с посока към кръстовището с ул. „Ген. Радецки“. При приближаването му
скоростта на движение на скутера е била около 15 км/ч и ищецът предприел
извършване на маневра „Завой на ляво“. От пътното платно на булеварда, водачът,
без да е възприел лекия автомобил, навлязъл в ляв завой, като насочил скутера
към лявата част на пътното платно на ул. „Ген. Раковски“, където в момента бил
спрял лекия автомобил. Сочи се, че водачката на автомобила, без да е възприела
движещия се скутер, го привела в движение и автомобилът с ускорителен режим
продължил движението си в първоначалната посока на запад, при което настъпил е сблъсък между двете движещи се
МПС.
Вещото лице пояснява, че ударът е страничен кос,
осъществен с предната лява част на автомобила в зоната на предна лява дъга на
предната броня по лявата странична част на скутера. От скутера се отделило
тялото на мотопедиста и паднало на асфалта. При удара и падането на асфалта,
мотопедистът е получил телесни увреждания, описани в СМЕ. Вещото лице обосновава извод, че причините за
настъпване на ПТП от субективен характер.
От приетото заключение на АТЕ, се установява, че причина за настъпването
на ПТП са действията на водачката на лекия автомобил,
която след
спиране на пътния знак Б 2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ е подновила движението на автомобила без да
се е убедила и възприела движещия се по бул. „Никола Петков“ електроскутер.
Според вещото лице инж. Г., от страна на водача на
електроскутера
- от професионална гледна точка
маневрата „завой на ляво“ е извършена неправилно, със „сечене“ на завоя, при
което е навлязъл в коридора за движение на лекия автомобил.
Съдът
възприема заключението на САТЕ, изготвено от инж.К. Г., като обективно и
компетентно дадено.
От
приетата епикриза по ИЗ: 17135/ 2016г. на УМБАСМ Ст. Загора, се установява, че П.Д.П. на 69 г., е хоспитализиран на
28.08.2016г., след претърпяно ПТП , с диагноза – фрактура бималеоларис крурис
синистра. В раздел „Обективно състояние” в епикризата е отразено, че глезена е
деформиран и болезнен при палпация, движенията
са силно болезнени и ограничени, коляното е оточно препателарно и
болезнено, данни за голям излив в
препателарната бурса.
Придружаващо заболяване – сърдечна недостатъчност –ЕР на ТЕЛК –
0203/21.01.2010г. На 31.08.2016г.г. е
извършена операция ОП № 388 от дата
31.08.2016г.при което под спинална анестезия е извършена кръвна репозиция и
метална остеосинтеза на фрактура на тибия и фибула.На 07.09.2016г. ищецът е
изписан с препоръка да ходи с помощни средства, да продължи с физикална терапия
и рехабилитация./л.30 от делото/
Видно от неоспореното СМУ №93-II/ 02.09.2016г. издадено от ИПСМП-съдебна
медицина, след извършен преглед на П.Д.П.
на 69 г.
от спец.
съдебен лекар е установено: счупване на малкопищялна кост на лява подбедрица, счупване на глезенния
израстък на голямопищялна кост на лява
подбедрица, извършена оперативна интервенция, счупвания на IX -то и X-то ребра в ляво, охлузвания и кръвонасядания по двете
длани, масивно кръвонасядане по ляво рамо и мишнична област на левия горен
крайник, масивен оток на лявото коляно и лявото бедро. Стари оперативни ръбци
по гръдния кош и корема. /л.25
– л.26 от делото/
На 07.09.2016г., постъпил на лечение в Отделение по
физикална и рехабилитационна медицина, към УМБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович“ АД,
гр.Стара Загора, където е проведена рехабилитация, като на 14.09.2016г. е изписан.
От епикриза по история на заболяването с № 17756/16г. на УМБАЛ
„Проф.д-р Ст.Киркович“ АД , е отразено, че ищецът П.П. на 69г. е постъпил на
лечение в Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина на болницата на
07.09.2016г. по повод болки и затруднени движения в ляв долен крайник датиращи
от 28.08.2016г., когато пострадал при ПТП. След приложените рехабилитационни
процедури, вкл. трениране на ходене с патерици, ищецът е изписан с подобрение
на 14.09.2016г. с препоръка за наблюдение от ОПЛ и по-нататъшно лечение. /л.31
от делото/
По делото е прието ЕР № 203 от 21.01.2010г. на ТЕЛК при МБАЛ Ст. Загора, с което на ищецът П.П. е призната 92 % ТНР с водеща диагноза
„Сърдечна недостатъчност”./л.37 от делото/.
Приети са
3 бр. фактури с приложени към тях
фискални бонове от периода на лечение на ищеца П., за заплатени ортопедична плака, спогилозен винт,
медицински консумативи и лекарствени средства в общ размер на 1 347.95 лева./л.32-л.36 от делото/
Приета е Епикриза по ИЗ №23450 /
2018г. на Клиника по ревматология на МБАЛ Каспела гр.Пловдив, видно от която
ищецът П.П. е бил хоспитализиран в периода 19.11.2018г. до 23.11.2018г. с диагноза „други ревматоидни артрити,
множествена локализация”. Обективно състояние – силно ограничени и болезнени
движения във всички равнини и плоскости, лява раменна става – силно ограничена
елевация, двустранно отекли долни крайници, преимуществено ляв крак. /л.86 –л.87 от делото/
От приетото неоспорено заключение на
медицинската експертиза на вещото лице д-р В.Т. – спец. съдебна медицина, се установява, че след
претърпяното на 28.08.2016 г. ПТП П.Д.П. на 69 г. е получил следните травматични увреждания:
Двуглезенно
счупване а лявата подбедрица,което увреждане му е причинило ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ
НА ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК за срок от около 3 - 4 месеца. Масивно кръвонасядане на лявото
рамо, лявата мишнична област,както и масивен оток и кръвонасядане на лявото
коляно и лявото бедро,които увреждания прлеценени в съвкупност са причинили на
пострадалия ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Охлузвания по гръбната повърхност на двете
китки,причинили на пострадалия БОЛКА И СТРАДАНИЕ. Вещото лице д-р Т. сочи, че ,че ищецът П. е
постъпил на лечение в Клиниката по ортопедия и травматология на болницата в
гр.Стара Загора на 28.08.2016г.,след
като бил блъснат от автомобил при управление на инвалиден скутер. Обективно е
установено: Глезена е деформиран и болезнен при палпация.движенията са силно
болезнени и ограничени.Коляното е оточно препателарно и болезнено.Данни за
голям излив в препателарната бурса. Консултиран е с гръден хирург-без данни за
пневмо и хемоторакс, кардиолог- хипертонична сърдечна болест втора степен, хипертонично
сърце без ЗСН. Проведено е оперативно лечение с ОП № 388 от дата 31.08.2016г., при
което под спинална анестезия е извършена кръвна репозиция и метална
остеосинтеза на фрактура на тибия и фибула. Сочи се, че ищецът е изписан на
07.09.2016г. с диагноза Бималеоларна фрактура на лявата подбедрица. В СМЕ е
отразено, че в последствие П. е постъпил
на лечение в Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина на болницата на
07.09.2016г. по повод болки и затруднени движения в ляв долен крайник датиращи
от 28.08.2016г., когато пострадал при ПТП. След приложените процедури е изписан
с подобрение на 14.09.2016г. с диагноза
по МКБ Лечение включващо други видове рехабилитационни процедури.
Обоснован е извод, че отразените
мекотъканни увреждания са отзвучали за период от около 25-30 дни без да останат
трайни или постоянни последици за здравето и живота на пострадалия. Предвид локализацията и характера на
счупването в областта на левия глезен, в теоретичен план е възможно да се
наблюдават след приключването на възстановителния процес ограничения в обема на
движение в глезенната става. При промяна
на времето и натоварване на крайника е възможно да има болезненост.
В обясненията си в о.с.з. на 28.05.2019г., в.л. д-р Т. пояснява, че представената Епикриза
издадена от Болница Каспела гр.Пловдив отразява системно заболяване на група
стави и няма травматичен произход. Сочи, че заболяването ревматоиден артрит
протича с оток, блокаж в ставата, болка, ограничение в движенията и се наслагва върху травмата.
Свидетелят С.Т.П./ 67 г.,
съпруга на ищеца/, сочи в показанията
си, че претърпяната
катастрофа, променила живота на съпруга и, в резултат от преживения стрес,
болките от счупванията в глезена, операциите и раздвижването. Свид. П. сочи, че
в продължение на 5 месеца съпругът и се придвижвал с патерици, като и до сега
се движи с бастун, накуцва и има отоци в
крайника. Получил ревматоиден артрид,
което допълнително усложнило състоянието му. Възстановителният му период е бил продължителен и
съпроводен с интензивни болки, особено през първите месеци, че към настоящият
момент ищецът продължава да изпитва болка при натоварване и промяна на времето.
Свидетелства и за това, че освен физическите травми за ищеца са настъпили и
емоционални такива - вече изпитвал страх да управлява инвалидния си скутер, не смеел да се качи на него, а в
същото време той му е необходимо за придвижване, за да не
се преуморява при ходене.
Показанията
на свидетелка С.Т.П., съдът преценява, по реда на чл.172 ГПК, но им дава вяра,
доколкото почиват на преки лични впечатления и кореспондират на приетите
епикризи.
Съдът
възприема заключението на САТЕ, изготвено от инж.К. Г., като обективно и
компетентно.
По делото е прието за безспорно, че между ответника ЗД „Д.З.” АД, и водачът на увреждащото МПС “Фиат Палио” с per. № СТ *******, е налице договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с полица № BG/15/115002872359, е покритие от 25.11.2015г. до 24.11.2016г., действаща към датата на застрахователното събитие, като това се установява от представената полица за задължителна застраховка „ГО” . /л.39 от делото/
Така установената фактическа обстановка, сочи
на следните правни изводи:
Предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./
за заплащане на обезщетение за неимуществени
и имуществени вреди са частично основателни.
Увреденият
от деликт, причинен от застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност", има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от
застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/отм./. За да възникне субективното право
по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, е
необходимо кумулативното осъществяване на елементите от сложен фактически
състав, включващ валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и застрахователя и деликт с
всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка
между деянието и вредата и вина на причинителя.
Съдът
приема, че към момента на процесното ПТП между
ответното ЗД ”Дженерали
застраховане”, и деликвента С.Г.е налице валиден договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", което обстоятелство не се
оспорва от ответника. С оглед изложеното към датата на процесния деликт
съществува валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и ответника, поради което
последният дължи на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД
репариране на действително причинените вреди - пряка и непосредствена последица
от ПТП.
Съвкупния анализ на събраните по делото
писмени доказателства, и заключението на приетата САТЕ, сочи на извода, че е налице виновно противоправно
деяние от страна на С.Г.изразяващо се в това,
че след като е спряла, е привела управлявания от нея автомобил без да се убеди
за други МПС, преминаващи по пътя с предимство, като е отклонила внимание от конкретната
пътна обстановка, с което не е спазила свои основни задължения като водач да
контролира постоянно управляваното МПС и да избира скоростта си съобразно
условията изброени в чл.20, ал.2 от
ЗДвП, така че при възникване на опасност да намали скоростта си и да спре. В случая е налице причинно - следствена връзка между
противоправното деяние и вредите - факти, установени с приетите по делото
доказателства и заключенията на СМЕ и АТЕ. Претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се
изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания
от ПТП, посочени по - горе при излагане на фактическата страна по казуса.
От друга страна е безспорно се установи
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и ответника, с оглед на
което предявените искове са доказани по основание.
По размера на обезщетението за неимуществените вреди:
Претърпените от ищцата неимуществени вреди от
процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените
травматични увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на фактическата
страна по казуса. Съдържанието на понятието "неимуществени вреди", в
което според последователната практика на ВКС, се включват всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време./в този см. Решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о.,
ТК, / При определяне размерът на неимуществените вреди, определен
от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС,
съобрази силата, продължителността на болките
и страданията от около 4 - 5 месец; извършената операция - репозиция и метална
остеосинтеза на фрактура на тибия и фибула,
наложилото болезнено раздвижване с патерици, данните
за нарушен оздравителен процес от болестни и възрастови промени, на фона на придружаващи
заболявания - сърдечна
недостатъчност, ревматоиден артрит, с множествена локализация,
нетрудоспособност от 92 %, обстоятелството, че ищецът ще продължава да изпитва болки
в областта на глезеното счупване при
промяна на времето, да има затруднения в ходенето, като се придвижва с бастун. Съдът съобрази и свързаните с
периода на възстановяване интензивни болки, страдания и неудобства от битово и
хигиенно естество, зависимостта от чужда помощ в ежедневното обслужване,
отражението на всичко това върху
социалния живот на ищеца.
Законодателят е определил висок
нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди – в размер на 10 млн. лева при
причиняване на неимуществени вреди на едно лице, какъвто е настоящият случай –
арг. чл. 492, т. 1 КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото
обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания.
Заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез
които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат
потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и
страдания.
Затова с оглед определяне справедливия
размер на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, СГС намира,
че същото би следвало да бъде определено общо на 45 000 лв., които към 2016 г.
са напълно адекватни на присъжданите обезщетения с оглед икономическата
конюнктура.
За разликата до пълния предявен размер 80 000 лв. като неоснователен, иска за неимуществени вреди следва да се
отхвърли.
По възражението за съпричиняване по
см. на чл.51, ал.2 ЗЗД.
С оглед
наведеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат следва да бъде изследван въпроса
налице ли е съпричиняване от пострадалото лице при настъпване на вредоносния
резултат, с оглед евентуалното намаляване на дължимото обезщетение по реда на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на
пътя, пострадалия, като участник в движението по пътищата - мотоциклетист и в
нарушение на правилата за движение е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е
способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, Второ ТО/.
От заключението на приетата в
настоящия исков процес на АТЕ с вещо
лице инж.Г., се установи, че от техническа гледна точка причина за ПТП и поведението на водача на скутер, който
макар да се е управлявал мотоциклетиста
по път с предимство е извършил
маневра „завой на ляво”, със „сечене” на завоя, като е навлязъл в коридора за
движение на лекия автомобил.
Предвид изложеното са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
намаляване на определеното обезщетение, като процентът на съпричиняване от
страна на ищеца, съдът възприема да е 10 %. При отчитане на приетото съпричиняване от 10
% като причинен принос, обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
намалено на 40 500 лв.
За разликата от присъдения до целия предявен размер от 80 000 лв. искът с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
срещу застрахователя по "Гражданска отговорност" на деликвента, следва
да бъде отхвърлен поради установено съпричиняване и като неоснователен.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на непозволеното
увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ се
подчинява изцяло на правната регламентация на материята за непозволено
увреждане, като негова функция, следователно ищецът има право на обезщетение за
забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта – 28.08.2016г.
По иска за имуществени вреди:
По предявеният иск за имуществени вреди, изразяващ се
в направени разходи в размер на 1347, 95 лв . за разходи за медицински консумативи и лечение, съдът
намира следното:
Претендираните имуществени и неимуществени вреди
произлизат от един и същи правопораждащ юридически факт - процесното ПТП,
поради което изложеното по-горе по иска за неимуществени вреди относно
наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД,
застрахователния договор и т.н. е напълно относимо и спрямо този иск. От приетите фактури и заключенията на СМЕ с в.л. д-р Т. се установи, че ищецът действително е направил твърдените от него разходи
за лечението в посочените размери. С оглед на изложеното предявения иск за
обезщетение за имуществени вреди е доказан по основание и размер. По отношение на имуществените вреди
законна лихва е дължима от датата на извършване на разхода – 02.09.2016г.
При
отчитане на приетото съпричиняване от 10 % като причинен принос, обезщетението
за имуществени вреди следва да бъде намалено на 1213,16лв., като за разликата до предявения размер от 1347, 95 лв. прекия иск за обезщетяване
на имуществени вреди
следва да бъде отхвърлен поради установено съпричиняване.
По
разноските:
При този изход на процеса разноски се
дължат и на двете страни, съобразно уважената, респективно съобразно
отхвърлената част от иска.
Ищецът е направил разноски в размер на 450 лв. за
възнаграждение на вещи лица.
От тази сума и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на
225 лв., съответна на уважената част от иска / 41 713 лв./
Видно от договор за правна защита и съдействие
от 08.01.2018г. адвокат Д.И.С. *** е осъществява безплатно процесуално
представителство на ищеца на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, поради което и на основание чл. 38, ал.2 от същия закон,
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение,
съответно на уважената част от иска.
При материален интерес от 81347,95 лв., дължимото минимално адвокатско
възнаграждение, изчислено на основание чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за
минималните адвокатски възнаграждения, възлиза на 2970,41 лв. От тази сума
ответникът ще следва да бъде осъден за сумата от 1518 лв., която е съответна на
уважената част от иска .
Ответникът е направил
разноски в размер на 150 лв. - депозит вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв., определено по реда на чл. 78, ал.8 от (Изм.
– ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и
чл. 25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ, или общо разноски в
размер на 300 лв.
От общата сума и на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски в размер на 144,44 лв., съответни на отхвърлената част от иска /39 634
лв./
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса по делото в размер на 1670 лв.,
пропорционално на уважената част от иска.
На
основание изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище ***, да
заплати на П.Д.П., ЕГН **********, сумата 40 500 лв., на основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм./ във
вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от травматични увреждания при ПТП, реализирано на 28.08.2016г. от водача на л.а. „Фиат
Палио“, с рег.№ СТ *******, ведно
със законната лихва, считано от 28.08.2016г.
до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм./ за разликата от присъдения до целия
предявен размер от 80 000 лв., като
неоснователен и поради съпричиняване.
ОСЪЖДА
„Д.З.“ АД, ЕИК *******, да заплати на П.Д.П., ЕГН **********, сумата 1213,
16лв., на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./,
обезщетение за имуществени вреди - разходи за медицински консумативи и лечение
на увреждания причинени от ПТП настъпило
на 28.08.2016г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 02.09.2016
год., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за
разликата от присъдения до предявения размер от
1347,95 лв., както и претенцията за лихва в периода от 28.08.2016г. до
01.09.2016г.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *******, да заплати на адв.Д. С. ***, на основание чл.38, ал.2 от ЗА,
сумата от 1518 лева за осъщественото процесуално представителство на ищеца.
ОСЪЖДА П.Д.П., ЕГН **********, да
заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК *******, сумата 144,44 лв. – разноски пред СГС, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *******, да заплати по сметка на СГС, сумата 1670
лева, държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Присъдените на ищцата
суми, могат да се платят по сметка, посочена на л.73 от делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: