Определение по дело №806/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1378
Дата: 7 май 2019 г. (в сила от 5 юли 2019 г.)
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20193100500806
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№............../………….04.2019 год., гр. Варна

 

           Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

 

ПРEДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

МАЯ НЕДКОВА

 

сложи за разглеждане в. гр. дело № 806 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е образувано по жалба с вх. № 1305/01.02.2019 год. по рег. на ЧСИ Надежда Денчева с рег. № 807 (първоначално депозирана в ОС-Варна с вх. № 1733/18.01.2019 год. по рег. на ОС-Варна), подадена от „Форест груп“ ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Никола Славков № 23, ет. 4, ап. 5 – длъжник по изпълнението, чрез процесуален представител, срещу действията на ЧСИ Н. Денчева по изп. дело № 20178070400244, изразяващи се във: 1) възлагане изготвянето на оценки на четири имота, собственост на дружеството–длъжник върху които е насочено изпълнението – апартаменти с № № 8; 11; 12 и 16, находящи се в гр. Варна, ул. Селиолу № 46, вх. Б; 2) срещу самите оценки на четирите апартамента; 3) срещу разноските по изпълнителното дело, определени за изготвянето на оценките на описаните четири апартамента.

           В жалбата са наведени оплаквания, че обжалваните действия по изп. дело са незаконосъобразни.

           Незаконосъобразността на действията по възлагане от страна на ЧСИ на изготвянето на оценки на четирите апартамента, описани по – горе, собственост на дружеството – жалбоподател, произтича от обстоятелството, че е налице висящ пред ОС-Варна преюдициален спор (в. гр. дело № 2786/2018 год. по описа на ВнОС), обуславящ законосъобразността на изпълнителното действие по възлагане и приемане на оценки, който все още не е приключил. Предприемайки изпълнителното действие по оценка на апартаментите, основано на предхождащо го и оспорено по законосъобразност действие (описите на имотите) преди постановяване на влязъл в сила съдебен акт, съдебния изпълнител е действал в нарушение на закона.

           Изготвянето на оценки на четирите апартамента, описани по – горе, също е незаконосъобразно поради несъразмерност, съгласно чл. 442а ГПК, на предприетите изпълнителни способи (публична продан на четирите апартамента) спрямо размера на задължението на длъжника по изпълнителното дело.

           Твърди се също, че разноските по изпълнителното дело, определени за изготвянето на оценките на имотите, са незаконосъобразни и тяхната незаконосъобразност е следствие от незаконосъобразността на действията по възлагане извършването на оценки на имотите, както и на действията по извършването на самите оценки.  

           Отправено е искане за отмяна на обжалваните действия.

           С жалбата е отправено и искане за спиране, на основание чл. 438 ГПК, на изпълнението по изп. дело № 244/2017 год. по описа на ЧСИ Н. Денчева по отношение на жалбоподателя до произнасянето по подадената жалба.

           В писмени възражения взискателят „Търговска банка Д“ АД, с ЕИК ********* със седалище гр. София, оспорва жалбата. Счита, че е недопустима, евентуално – неоснователна.

          В писмени мотиви по обжалваните действия ЧСИ Денчева счита жалбата за недопустима, евентуално – за неоснователна.

           При служебната проверка на допустимостта на жалбата, настоящият състав констатира, че същата е процесуално недопустима като съображенията за това са следните:

           Жалбоподателят има качеството длъжник по изпълнението по изп. дело № 244/2017 год. по описа на ЧСИ Н. Денчева. Задължението му е парично. 

            В глава ХХХІХ-та от ГПК се съдържа уредбата на защитата срещу изпълнението, а Раздел Първи (чл. 435-438) урежда защитата срещу изпълнението посредством обжалване на действията на съдебния изпълнител.

В чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК са изброени подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител, както и условията, при които тези действия могат да бъдат обжалвани. Изброяването в чл. 435 от ГПК на подлежащите на обжалване действия е изчерпателно и поради това онези от тях, които не са изрично посочени, не подлежат на съдебен контрол по пътя на обжалването. Нормата е императивна и не може да се тълкува разширително, а само в смисъла, който е вложен в нея.

           Съгласно чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението (при изпълнение на непарични притезания); отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението, както и постановлението за възлагане.

           От анализа на разпоредбите на чл. 435, ал. 1 – 3 от ГПК се налага извода, че в ГПК са посочени изрично действията и отказите на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от страните по изпълнението. В ГПК не е предвидена възможност длъжникът да обжалва извършването на оценка на вещ (движима вещ или имот) към която е насочено изпълнението, доколкото не твърди несеквестируемост на вещта (имота), т. е., извън хипотезите на насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество, оценката на вещи като изпълнителни действия не подлежат на самостоятелно обжалване. При несъгласие с оценката длъжникът (а също и взискателят) разполага с възможността по чл. 485, ал. 2 и сл. от ГПК, редакция ДВ, бр. 86/2017 год.

           Новосъздадената разпоредба на чл. 442а ГПК, на която се позовава жалбоподателят, не налага различен извод, тъй като не дава право на длъжника да обжалва оценка на имущество, върху което е насочено изпълнението, нито да обжалва отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложени обезпечителни мерки. Възможността за обжалване от длъжника на отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложено обезпечение поради несъразмерност с дълга, респ. да замени обекта на изпълнението, не е предвидена в чл. 435 от ГПК.

          Поради това и жалбата срещу оценките на четирите апартамента, върху които е насочено принудителното изпълнение е недопустима.

           По изпълнителното дело не се установява постановен от съдебния изпълнител акт, с който той да е възложил в тежест на длъжника разноски в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ГПК, за възнаграждение на вещото лице, извършило оценките на четирите апартамента. В изпълнителното дело липсва изобщо акт, с който съдебният изпълнител да е назначил конкретно вещо лице (чл. 485, ал. 1 ГПК), което да определи пазарната стойност на четирите апартамента, липсва и акт, с който да е определено възнаграждение на вещото лице за експертизите. 

           При това положение жалбата срещу разноските по изпълнителното дело, определени за изготвянето на оценките на четирите апартамента, се явява без предмет.

          Въз основа на изложеното настоящият състав намира, че жалбата с вх. № 1305/01.02.2019 год. по рег. на ЧСИ Надежда Денчева с рег. № 807 (първоначално депозирана в ОС-Варна с вх. № 1733/18.01.2019 год. по рег. на ОС-Варна), подадена от „Форест груп“ ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Никола Славков № 23, ет. 4, ап. 5 – длъжник по изпълнението, чрез процесуален представител, срещу действията на ЧСИ Н. Денчева по изп. дело № 20178070400244, изразяващи се във: 1) възлагане изготвянето на оценки на четири имота, собственост на дружеството–длъжник върху които е насочено изпълнението – апартаменти с № № 8; 11; 12 и 16, находящи се в гр. Варна, ул. Селиолу № 46, вх. Б; 2) срещу самите оценки на четирите апартамента; 3) срещу разноските по изпълнителното дело, определени за изготвянето на оценките на описаните четири апартамента, е процесуално недопустима. Образуваното по недопустима жалба производство подлежи на прекратяване.

          С оглед недопустимостта на жалбата искането за спиране на изп. производство в частта му по отношение на жалбоподателя е неоснователно и подлежи на отхвърляне.

           Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

           ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело № 806/2019 год. по описа на ОС – Варна;

         ОТХВЪРЛЯ, съдържащото се в жалбата с вх. № 1305/01.02.2019 год. по рег. на ЧСИ Надежда Денчева с рег. № 807 (първоначално депозирана в ОС-Варна с вх. № 1733/18.01.2019 год. по рег. на ОС-Варна), подадена от „Форест груп“ ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Никола Славков № 23, ет. 4, ап. 5 – длъжник по изпълнението, чрез процесуален представител, срещу действията на ЧСИ Н. Денчева по изп. дело № 20178070400244, искане за спиране, на основание чл. 438 ГПК, на изпълнението по изп. дело № 244/2017 год. по описа на ЧСИ Н. Денчева по отношение на „Форест груп“ ООД, с ЕИК ********* със седалище гр. София.

           Определението в частта му, с която е прекратено производството, подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част не подлежи на обжалване.  

           Препис от определението да се връчи на страните чрез процесуалните им представители, съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК.           

 

 

 

 

 

Председател:

 

 

 

Членове:1.  

 

 

 

                 2.