№ 508
гр. В., 23.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело
№ 20223100100260 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Ищецът М. В. А., редовно уведомен за съдебното заседание, не се явява,
представлява се от адвокат А. С. от АК – Добрич, редовно упълномощена и прието от съда
от преди и от адвокат В. З. от АК - Добрич, редовно упълномощена от по-рано и приети от
съда от днес.
Ответникът АМБУЛАТОРИЯ-МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ЗА
СПЕЦИАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ-ОЧЕН МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР
"*** *****" ООД, редовно призован за съдебно заседание, представлява се от адвокат Ф.
Д. и от адвокат Х. С., редовно упълномощени и приети от съда от по-рано.
Ответниците И. Й. П. и П. С. Х., редовно призовани за съдебно заседание, не се
явяват, представляват се от адвокат Ф. Д. и от адвокат Х. С., редовно упълномощени и
приети от съда от преди.
Трето лице помагач на страната на ответника АМБУЛАТОРИЯ-МЕДИЦИНСКИ
ЦЕНТЪР ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ-ОЧЕН МЕДИЦИНСКИ
ЦЕНТЪР "*** *****" ООД - ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД, редовно призовано за
съдебно заседание, не се явява законния представител, представлява се от адвокат И. М. от
АК – Добрич, редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Вещите лица Я. Р. К., редовно призован, не се явява.
АДВ. З.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
1
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило писмо-отговор вх. № 2992/06.02.2023 г. от
„АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ВАРНА“ ЕООД, ведно с
приложени документи.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило писмо вх. № 30299/22.12.2022 г. от доц. Д-р М. А. –
главен координатор на експертния съвет по „Очни болести“ към УМБАЛ „*** Г.“ ЕАД.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят становище по приемането
на представените с писмо-отговор вх. № 2992/06.02.2023 г. писмени доказателства.
АДВ. З.: Да се приемат.
АДВ. С.: Да се приемат.
АДВ. Д.: Да се приемат.
АДВ. С.: Да се приемат.
АДВ. М.: Да се приемат.
СЪДЪТ по доказателствата:
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото постъпилите с писмо-
отговор вх. № 2992/06.02.2023 г. от „АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК МЕДИЦИНСКИ
ЦЕНТЪР ВАРНА“ ЕООД, писмени документи: копие от пълномощно за представителната
власт на доктор К. Ц. Ц., с нотариална заверка на подписа рег. № 8589/29.06.2022 г. – 3
листа; копие от платен преглед № 289/03.10.2018 г.; копие от платен преглед №
33007.11.2018 г.
АДВ. Д.: Съдът ни задължи да представим доказателства за извършената
манипулация на 31.01.2019 г. Представям епикриза, оперативен протокол, а с отговора на
доктор П., сме представили амбулаторни процедура № 21 за информация на пациента за
извършената манипулация с дата 31.01.2019 г. Същата е приета по делото. Тя е във връзка с
тези документи. Представям и направлението, издадено от доктор М. от „АДЖИБАДЕМ
СИТИ КЛИНИК МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ВАРНА“ ЕООД, тъй като не фигурира между
документите, а насрещната страна настояваше да бъде представен, затова го представям.
Правя уточнение, че един от свидетелите е починал. Това е охранителят. Ще се
ползвам от показанията на един свидетел - медицинската сестра.
АДВ. З.: Относно епикризата и оперативния протокол - не възразявам да бъдат
приети към доказателствата по делото. Относно медицинското направление – считам, че
същото, след като е издадено от Д. М., който е офталмолог от „АДЖИБАДЕМ СИТИ
2
КЛИНИК МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ВАРНА“ ЕООД, би следвало същото да бъде
приложено към изисканата от „АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР
ВАРНА“ ЕООД документация.
СЪДЪТ, по отношение на представените писмени доказателства намира, че следва да
ги приеме като доказателства по делото.
По отношение на направеното оспорване на документа, съдът намира, че не следва да
открива производство по реда на чл. 193 от ГПК, като по отношение на направеното
оспорване относно медицинското направление/искане от доктор Х., съдът ще се произнесе с
окончателния си съдебен акт, във връзка с направеното оспорване по отношение на това, че
същите не се съдържат в документите на медицинското учреждение.
Предвид горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА по делото представените в днешно съдебно заседание
от процесуалния представител на ответниците писмени документи: копие от епикриза на
името на М. В. А., № 77, с дата на постъпване 31.01.2019 г. и дата на изписване 31.01.2019
г., издадена от ОМЦ „Св. Н. Чудотворец“ – Варна; копие от оперативен протокол №
77/31.01.2019 г.; копие от медицинско направление/искане на името на М. В. А. от доктор Д.
М. - офталмолог до доктор Х. с дата 03.10.2018 г.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на водените от ищцовата страна свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Т. Й. Д..
В залата влиза свидетелят Т. Й. Д..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
Т. Й. Д. – 34 г., омъжена, неосъждана, българска гражданка, с адрес – ****. Съпруга
на ищеца. Желае да свидетелства. Предупредена за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване.
Свидетелката Д.: Ищецът е мой съпруг. От 2017 г. съм в граждански брак с него.
Операцията му я направиха на 10.01.2019 г. Той от малък е имал лек проблем - при четене е
трябвало да гледа по-отблизо. Между хората го беше срам да чете и гледа отблизо и
решихме да видим какво може да се направи по въпроса. Първо ходихме в една друга
клиника. Спомням се коя беше – “Аджибадем” – Варна. Там го прегледаха. Там лекарят
каза, че по принцип е за операция, но на тази възраст, на него не може да му се направи
операция. Предложи само очила и контактни лещи. Това е в “Аджибадем Ситиклиник”.
После решихме да видим и втори лекар какво ще каже. Тогава отидохме в “*****”.
Проверихме в интеренет кои са очните клиники и сами отидохме там. Там пърият преглед
беше през октомври 2018 г., но точна дата не помня. Доктор С. ни води прегледа - техен
лекар на клиниката. Също тя извика и доктор Х. - двамата го прегледаха и казаха, че е за
3
операция. Даже те предложиха двете очи на веднъж да се оперират, за да може да няма втори
път стрес. Ако първият път го заболи, вторият път да не би да се откаже. Така ни
предложиха - двете очи на веднъж - по-евтино ще излезе и по-малко ще боли. Така му
казаха на моя съпруг. Ние си помислихме добре. Те после ни извикаха на втори преглед,
може би е било декември месец 2018 г. и насрочихме дата за операция за 10.01.2019 г. В
деня на операцията отидохме сутринта, направиха му изследвания, направиха му едни
измервания с техните уреди. Още като се влезе в дясно, има кабинет, където правят
измерванията. Той там влезе. Направиха всичко нужно и те го качиха в операционната.
Точен час не мога да кажа. М. влезе с две очи, виждайки и излезе с две очи, почти напълно
слепи. Изкараха го от операционната след два-три часа, може би, защото той чака – горе
имало и други. Той излезе с две марли и с ужасно силна болка от дясната страна. Изписаха
го него ден, изписаха му там някакви капки и за следващия ден, за сутринта, трябваше да
отидем да му отворят марлите. Обаче когато се прибрахме към пет часа следобяд в село С.о,
вкъщи, явно взе да му минава упойката и болките започнаха да се увеличават. Бяха ни
предупредили в никакъв случай да не му даваме никакво обезболяващо и ние нищо не
можахме да му дадем. Около седем часа вечерта вече болките станаха много големи, обадих
се обратно в клиниката. Доктор С., която беше също с доктор Х., ми каза да се върнем в
клиниката, мъжът ми да остане там вечерта, за да му направят някакво обезболяващо или
нещо от този род. Върнахме се в клиниката вечерта, след осем часа беше със сигурност. В
клиниката имаше само една медицинска сестра и охраната. Отвориха ни вратата,
медицинската сестра ни заведе на втория или третия етаж в някаква стая. Каза, че се е
обадила на доктор Х., но ние не чухме. Той бил забранил да му се дават обезболяващи.
Единственото, което му даде, беше един течен аналгин. Цяла нощ е пищял. Аз бях с него,
бяхме двамата. Цяла нощ, до сутринта, беше с нетърпими болки, едва ли не си блъскаше
главата по стените от болка, имаше много силна болка в дясната страна. Очите му бяха с
марли и той нищо не вижда. Нищо не са правили. Единственото, което даде сестрата, беше
един течен аналгин. Ние бяхме сами в стаята. Стаята беше с три легла, нямаше други, сами
бяхме. Сестрата един път дойде да види как е той и това беше малко след като ни остави в
стаята, може би половин или един час да е минало и това беше. Сутринта лекарите дойдоха
в седем часа, свалиха го долу, доктор Х. беше вече там, отвори марлите. Мъжът ми
продължаваше с тези болки от дясната страна. Тогава му изписа някакви силни
обезболяващи. Отвори марлите, потупа го по рамото и каза: “Ще се оправиш, момче.
Нормално е да ги имаш тези болки”. Той ни изпрати вкъщи. Взехме капките, които ни
изписа – антибиотици за очите и обезболяващи. Прибрахме се вкъщи, обаче той, още първия
ден, постоянно ни казваше, че вижда по-лошо. Даже с дясното око той въобще беше спрял
да вижда, а с лявото виждаше съвсем малко. Докторът му каза, че ще се оправи, да изтърпи
една седмица, да видим, така ни баламосва повече от 10-15 дни. Зрението му се влошаваше с
всеки изминал ден. На него му трябваше единствено да се приближи преди, за да чете, а пък
от там нататък - не да чете, ами той не виждаше. Беше необходимо някой да го придружава
и това бях аз. Това продължи най-малко петнадесет дни, до следващия преглед. Отидохме
пак на преглед при тях някъде след десет дни - една седмица, не мога да кажа дни, защото
4
оплакванията му не спряха. Той ми каза, че има нещо, защото окото му не се отваря хубаво
и не вижда. С дясното око виждаше само някаква светлина да премигва и нищо друго, а с
лявото виждаше силуети, не виждаше чисто. Отиваме и доктора пак по същия начин –
потупва го по рамото и му вика: “Ще се оправиш, момче”. Нищо друго не ни казваше,
абсолютно. Почти мина месец от операцията, той продължаваше по този начин – да не
вижда и да се влошава ден след ден. Постоянно някакви премигващи тела му се виждаха, все
едно премигваш, някакви различни цветове. Тогава решихме да видим някой друг лекар, за
да видим какво ще каже. Разбрахме, че нещо крият от нас. Тогава отидохме в Очна клиника
“Света Петка”. Те са две, доколкото знам. Първо отидоме долу. Преди посещението в
клиника “Света Петка”, на 30 януари, мисял че беше, след 20 дни, беше втората му операция
на дясното око, с което беше спрял да вижда изцяло, там където беше болката. За втората
операция - тогова пак го вкараха в операционна и даже той като излезе от операционна,
понеже ние си заплатихме за пълна упойка, той пак беше с марля и в него момент не знаеше
дали вижда или не., Като излезе от там, ми каза: “Ние си платихме за пълна упойка, обаче аз
всичко виждах и чувах”. Даже каза, че докторът се е пошегувал с някаква друга докторка и е
казал: “Я, ела да видиш този път каква роговица му направих”. Той ми каза, че през цялото
време ги е чувал. Не било като предния път. Това за шега ли е? Това беше втората операция
– да си оправят там, каквото са.... били са одрязали повече от това, което трябва в дясното
око. Точно това беше, което каза доктора – одрязали са повече. Някакви вътреочни лещи
сменяха. За втората операция го изписаха на същия ден, веднага го изписаха. С
обезболяващи няколко дни малко по-малки бяха болките, но тази светлинка не изчезваше,
продължаваше си, но поне болки нямаше. Отидохме в клиника “Света Петка” може би месец
след втората операция, не помня точна дата. Между втората операция и посещението в
клиника “Света Петка”, мисля, че ходихме на контролен преглед, но не съм сигурна. Ние
толкова много пъти сме ходили вече. Като ходихме в клиника “Света Петка”, доцентът го
видя и първата му дума беше: “Момче, кой ти го направи това нещо”. Говоря за клиника
“Света Петка” и за доцент М.. Той веднага си събра екипа, всички лекари го прегледаха и го
видяха един по един. И като разбра кой е, нищо не можа да каже човека, все пак са колеги,
но каза, че ще се постраят поне да му спасят едното око и му направиха на двете очи
инжекция – кортикостероид някакъв, защото е започнало отлепяне на ретината и на двете
очи. Направиха му инжекция, обаче на дясното око нещата са били много по-усложнени и
доцентът предложи, понеже тук операцията била с шевове, тези лекарските неща не ги знам,
да отидем в чужбана - дали в Германия или в Б., защото иначе ще си изгуби нацяло окото –
трябваше въобще да остане без него. Той не, че сега вижда с него. Щеше да се стигне до там
да му се извади цялото око. Благодарение на тях, не се стигна до там. Те реагираха много
бързо. След това ни изпратиха в Б.. Там му направиха на дясното око витректомия – някаква
дупчица, от която да изтече това, което е набрало, за да може да залепне обратно. А пък тук,
с инжекцията, лявото го спасиха - спряха отлепването на ретината, а за дясното око ни
изпратиха в Б.. Сега той не вижда с дясното око, а с лявото око вижда с контактна леща със
седем диоптер, но пак не вижда изчистено. Откакто сме се върнали от Б., от тогава насам
продължаваме да му поддържаме очите с инжекции в клиника “Света Петка”. В месеца два
5
пъти ходим на прегледи, като се наложи - му поставят инжекция, в месеца два пъти му
сменят лещите. Също ходихме и в Турция, за да си кажат и там мнението. В Турция ходихме
лятото на 2019 г. Там, в турската клиника, като му видяха документите само, без да го
преглеждат, първата им работа беше да кажат, че той не е бил за тази операция и тези лещи,
които са поставени, не са били за него. Без да го прегледат, по документи, това му казаха.
Влязохме там, прегледаха го и се установи, че за дясното око, единствено и само от донор
може да се вземе роговица. Нищо друго не може да се направи. Това струва много пари. Ние
не можем да си го позволим. За лявото – също казаха, както тук му поставят инжекции, така
ще си продължи, и с лещи. За всички прегледите и консултации сме заплащали. В чужбина
да се ходи не е никак евтино. Аз, през месец декември 2018 г., точно 15-20 дни преди
операцията, бях изтеглила заем, за да си купим жилище, но тези пари отидоха за операция,
за лечение и в момента сме в жилището на неговите родители. Не можахме да си вземем
къща. Всички тези операции се отразиха на психическото състояние на съпруга ми. Той
стана доста изнервен. Особено след операцията, след като се прибра с двете марли...
(свидетелката се разлака), не можа да си види децата и ме попита дали ще може да ги види
повече. Ние имаме две деца. Много е трудно да чуеш от съпруга си, че ако няма да вижда от
тук нататък, ще се самоубие. Това никога няма да го забравя. Неговото психично състояние
беше пред срив. Мъжът ми е свикнал от малък да работи. Пораснал е без баща. Той
издържаше цялото семейство и като стана така – какво може да си помисли един човек.
Наложи се той да спре да работи. Добре, че нея зима аз работих целогодишно и всичко
беше тогава на мой гръб. Той нямаше как да работи. Това много му тежеше. Той е свикнал
от малък да работи. Той нямаше един ден без работа. Това нещо за него беше нещо ужасно.
Той работеше в горското стопанство, караше камион тогава, но вече не може. Той караше
камион и товареше дърва. Той се занимаваше с добив на дърва. Доста трудно беше за него
да стои вкъщи и да чака някой да го хване за ръка. Аз бях изтеглила 18 000 от “Банка ДСК”
и тези пари, всички заминаха за транспорт до Германия, до Б. и обратно, за нощувки по
хотели. За първата операция платихме 3-4 хиляди, точно не си спомням. После за тези,
другите лечения всичките пари заминаха по него. Всичко замина по него и не само тези
пари са заминала - колко помощ още от родителите сме получили. От баба ми и от дядо ми
ми остана едно жилище, и него продадох, за да го оправим. Съпругът ми, до операцията,
постоянно е работил. Към датата на опрецаията беше на 36 години. Той беше само с една
година трудов стаж тогава, защото в горското стопанство не ги назначават. Той работеше на
частно, към кметствата. Примерно това кмество иска толкова кубика дърва и той ги извозва.
Там не назначават. Той не работи като горски, ами като шофьор на надник. Казаха ни, че на
тази възраст, не е препоръчително да се прави операция. И тези лекари в Турция същото ни
казаха. Тази възраст от 36 години била ниска. На нас ни казаха, че след 50-те години вече
тези опереции се правили, били опасни за по-младите. Когато го изписваха от болницата,
той имаше силни болки. Те не са му предлагали той да лежи в болницата. Той беше при
лекарите. Лекарят го потупа. Каза му, че е нормално да го боли и че ще му мине. Каза му, че
е нормално да го боли, защото са му бръкнали в двете очи. Като го свалиха от горе, от
операционната, влязохме при доктор Х. и там вече се разбрахме за следващия преглед. След
6
операцията мисля, че му дадоха едно хапченце, но не си спомням какво. Той го взе, но
болките продължиха. Той не е махал марлите. Те му забраниха, докато не отидем сутринта,
да ги маха. Всъщност до другия ден, до контролния ден, аз не съм му виждал очите. При
неговите посещения в “Св. *****”, освен с мен, той беше придружаван и от неговия
приятел, другия свидетел. При повечето посещения сме ходили тримата. Няколко пъти баща
му беше с нас, но в повечето случаи - с другия свидетел. Шофираше другият свидетел. След
операцията ни казаха нея вечер да не взима нищо. Аз попитах дали мога да му дам нещо, но
те не ми разрешиха. При всички контролни прегледи след операцията го преглежда доктор
Х.. Всеки път, след операцията, беше той. И пред мен доктор Х. каза, ча са отрязали малко
повече от това, което трябва. Горе също са го говорили, но долу, когато аз го попитах какво
се е случило, той каза “Малко повечко сме отрязали, но го оправихме”. Това беше след
втората операция, чух го от него. За това беше втората операция – за да оправят това, което
са изрязали вповече. Така го казаха те. Контролните прегледи се провеждаха като се влезе,
във втората врата в ляво. Освен доктор Х., на прегледите присъстваше и доктор С.. Аз, ако
видя доктор Х., ще го позная. Той си пи вечерта втората таблетка. Те му дадоха една
таблетка, единствена, едно хапченце, което той го изпи, но нямаше никакво действие върху
болките. След операцията, ние си тръгнахме към вкъщи следобяд, беше към 4 - 5 часа, най-
късно. Пътят ни до вкъщи е 15-20 минути, най-много половин час. След операционната, пак
се забавихме долу, за да изчакаме доктора да излезе от операционна, защото имаше и други
операции, но не сме стояли много, може би час горе-долу още стояхме, за да го прегледа и
да го изпрати вкъщи. Между 10 януари и 30 януари, сме ходили често на контролни
прегледи, няколко пъти, но точно колко не мога да кажа точно. Които дни ни кажат те, сме
ходили. Обаждахме се по телефона и си записвахме час. Операцията не си спомням в кой
ден от седмицата беше, датата беше 10.01.2019 г. Познавам съпруга си от 2005 г. Той от
малък е имал проблеми с четеното. На училище е бил вече, когато ги е имал тези проблеми,
от десетгодишна възразст може би, не знам.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Свидетелката Т. Й. Д. остана в съдебната зала.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Й. А. Й.ов.
В залата влиза свидетелят Й. А. Й.
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
Й. А. Й.– 45 г., неженен, неосъждан, български гражданин, с адрес – *****. Без
родство и други връзки на заинтересованост със страните по делото. Предупреден за
наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
СВИДЕТЕЛЯ Й. Знам повода, за който съм призован като свидетел. С М. сме
приятели, познаваме се от 2005 г. Той имаше проблеми с очите - просто не можеше да чете
отблизко. Ако искаше да прочете нещо, го добливажваше до себе си. Не можеше да чете
7
нормално. Гледаше от близо листа и тогава успяваше да го прочете. Затова започна да ходи
по доктори. Той ми се обади да го закарам на операция през януари 2019 г., но за датата не
си спомням. Аз го закарах с неговия личен автомобил. Когато го карах, бяхме и със
съпругата му. Автомобилът му беше “Опел”, джип. Закарах го в клиника “*****” в гр.
Варна. Мисля, че тръгнаме около 7-7:30 часа от село С.о. Пристигнахме в болницата. Аз бях
отвън, пред клиниката. Той влезе със съпругата си и около 11 часа започна неговата
операция. Около 3 – 3:30 часа, мисля че беше, не съм много сигурен за часа, той слезе с
асансьора сам, с две лепенки на очите. Ние го чакахме. Той нищо не виждаше. Качихме го в
джипа и тръгнахме за село С.о. Джипът е марка “Опел”. Ние тръгнахме за село С.о, след
обяд, към 2:30 или 3:30 часа. Той се возеше отпред, жена му се возеше отзад, а аз карах
колата. До ден днешен го карам. Тръгнахме и аз го попитах дали има някакви болки. Той се
държеше за главата и каза, че има адски болки в главата. Попитах го дали са му казали да
вземе някакви болкоуспокояващи, а той каза, че не са. Казали му, че постепенно болките в
главата ще минат. Закарах го в село С.о, той слезе от колата, помогнахме му да слезе,
закарахме го в тях, той си легна, но с течение на времето, след час-два, болките му са се
увеличили. Аз вече се бях прибрал и послед разбрах от жена му, че са го върнали обратно в
болницата около 6:30 – 7:00 вечерта, същия ден. Тогава го е закарал брат му. Това е станало
аз като тръгнах. Доколкото знам от него никакво внимание не са му обънали в болницата.
Цяла вечер е стоял с едно хапче “Аулин”. Това са неговите изказвания. На следващия ден
вече, като се прибра на село, той ми каза, че е по-добре, че няма такива болки, обаче каза, че
не може да вижда. С дясното око каза, че вижда само една светкавица, една светлина. На
втората операция не съм присъствал. Тя беше след месец, но аз си имам преки наблюдения.
До ден днешен той се оплаква, че не може да вижда. Опасяваше се да не си изгуби зрението
на цяло. Той ми е казвал, че ако стане така - да ослепее, няма да може да си вижда повече
децата. Това го е споделял с мен. Споделял е, че ще търси друга клиника, за да мога да се
възстанови. Мисля, че беше месец май, като му направиха втората операция на дясното око.
Тогава той започна да се оплаква, че с дясното око не може да вижда, че му се е отлепило
нещо и няма да може да вижда. Това той го възприе много тежко. Всички около него го
възприеха така. Той си блъскаше главата и казваше, че няма смисъл да живее. После ме
помоли да го закарам до Б.. Тъй като и аз бях пострадал - кракът ми беше опериран, му
казах, че мога да го закарам до Германия и да остана при сестра ми, за да го изчакам. Аз го
закарах до Германия. Той беше в болницата в Б. около три-четири дни. Там не мога да кажа
какво са му правили. Той и до ден-днешен е по лекари два пъти на месец, постоянно е по
прегледи. Той, с дясното око, въобще не вижда, а с лявото - мъглива работа. М. преди
работеше със съпругата си на Златните като заместник готвач. Преди това работеше в
горското - добив на дърва и извозване. Но от него ден насам той повече не е работил. Само
жена му. Те имат две деца - момиченца. Горямата им дъщеря е на 16 години, а малката - на
12-13 години. Те зависят изцяло като издръжка от майка си вече и са със заеми, и т. н.
Доколкото знам от него, той е споделял с мен, че жена му е теглила заем. Те са искали да си
купят къща, тъй като живеят при майка му и при баща му. Искали са да си купят къща, но
тъй като стана тази операция, всичките пари са заминали по доктори. Преди М. беше
8
неизбухлив и неизнервен, а сега, в момента, за най-малкото се нерви и избухва. За да го
издържа жена му, значи се чувства притеснен. Само жена му работи. Той ми е споделял, че
му е тежко и че не се чувства добре от този факт. Споделял ми е, че му е тежко, че не може
да гледа децата си. Не знам баща му колко рано е починал, но е при майка си. Преди
операцията, М. виждаше отблизо, но не можеше да чете на далеко. Тогава аз с очила не съм
го виждал. Аз бях на първата операция с него и до ден днешен аз го придружавам с колата
на прегледи в “*** *****”. След операцията постоянно аз съм го водил на прегледи, само на
втората операция и вечерта след операцията не съм го водил аз. От първата операция до
втората, съм го водил на минимум петнадесет контролни прегледа. Той почти през ден беше
с оплаквания и аз, в присъствието на съпругата му, съм го карал на прегледи. Не мога да
кажа операцията в колко часа е започнала. Те, около осем – осем и нещо влязоха вътре и той
повече не излезе. Аз бях отвън, жена му излезе и каза, че са го приели. Аз присъствах на
изписването от операцията. Ние го взехме от асансьора, даже никой нямаше при него – нито
медицинска сестра, нито лекар, никой. След асансьора, той не е ходил в никакъв кабинет за
указания. Те не са му дали болкоуспокояващо. Когато той и съпругата му разговаряха в
колата, аз чух, когато тя го попита дали са му дали нещо болкоуспокояващо или да купят,
тогава той каза, че са му казали нищо да не приема, защото е след упойка. След операцията в
Б., му се запази лявото око. Мисля, че там му лепиха ретината на дясното око. Нямаше
подобрение в дясното око, влоши се.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Свидетеля Й. А. Й.остана в съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на водените от ответната страна свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: А. Н. А..
В залата влиза свидетелят А. Н. А..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
А. Н. А. – 57 г., вдовица, неосъждана, българска гражданка, с адрес – ****. Без
роднински връзки с ищеца и ответниците П. Х. и И. П.. Работи като старша медицинска
сестра в АМЦСМПОМЦ “*** *****” ООД. Предупредена за наказателната отговорност в
случай на лъжесвидетелстване.
СВИДЕТЕЛКАТА А. : Работя като старша медицинска сестра. Принципно
организацията в цялата клиника се определя от старшата сестра по отношение на
сестренските грижи. Аз присъствам на операциите като набюджаващ и подпомагащ
организацията. Аз определям понякога организацията. Точно за пациента М. В. А. се сещам,
защото той беше малко по-специален - операцията беше на двете очи и лещите бяха
поръчкови. Случаят беше по-специален и ми направи впечатление тогава, че е по-различен
от всички останали пациенти, млад. Днес не съм го срещала. Поне не мога да се сетя. Аз
присъствах по време на операцията на М., защото имам такава роля – да подготвя лещите на
9
пациентите, да опиша документацията. Аз съм човекът, който се грижи за тези неща.
Принципно лещите не са толкова документално по-специални, диоптърът беше по-голям, не
като всички останали нормални диоптри, затова се наложи да бъдат поръчкови. Това му
състояние, въз основа на всички изследвания, които се правят, по хода на операцията, се
изисква да се имплантират по-големи лещи, като диоптри. Аз присъствах на първата
операция на М.. Дата не мога да кажа. Принципно оперира само доктор Х. - за това съм на
сто процента сигурна. Другото което е – той беше с едновременна операция на двете очи.
При такава операция се започва винаги от дясното око и ако всичко е нормално, се
преминава към лявото. При него нямаше никакви усложнения, които да наложат да се
откажем от операция на лявото око. Операцията мина съвсем нормално. Той беше приведен
в следоперационна. Там лежа два часа, при което вече те, съвсем адекватни и можещи да си
отидат, си тръгват. Обезболяват се – дават се две хапчета, едно след операцията и едно за
вкъщи. Препоръките ни са, че ако продължат болките в къщи, то е много индивидуално,
може да се вземе още едно обезболяващо. Ние даваме две таблетки. Има задължително
указание след изписването, марлите да не се свалят от очите до сутринта. Не знам кога се е
върнал М.. Не съм видяла такъв човек. Аз бях дежурна, но при мен за помощ в клиникато
това лице не е идвало. Той не е лежал там вечерта. След първия контролен преглед
пациентите не остават в клиниката. Пациентите се изписват. Принципно нощното дежурство
започва в 19 часа и свършва в 7 часа сутринта. Имаме охранителна система, плюс охрана.
Вратата се затваря и аз оставям с пациентите, които нощуват, ако има нощуващи, но външни
хора, ако трябва да влязат, обикновено звънят по телефона. На 10 януари, вечерта, М. не се е
връщал вечерта при мен. Няма как той да се е върнал при друг. По принцип даваме
противовъзпалителни лекарства от групата на аулините и енетра. Ако някой дойде със силни
болки вечерта, му даваме аналгин – да бъде от друга група. Аналгинът може да бъде течен
или в таблетна форма, индивудално, зависи дали е алергичен. В деня на операцията оперира
доктор Х.. Доктор П. му асистира. Тя е асистент. Задължително той работи с асистент.
Асистентът подава инструменти. Той е под микростоп. Докторът винаги работи с асистент.
Докторът има инструментална сестра, която подготвя инструментите, но асистентът е лекар.
Принципно има инструментална сестра и анестезиологична. Конкретно анестезиолог беше
доктор С. А., той почина преди три години. Охранител, вечерта беше Г., второто име не
мога да кажа какво беше. Той също почина от инсулт, внезапно. Като организация, за
центровете, не се изискват 24-часови дежурства на лекари, защото ние не сме болница. В
нашата клиника често се правят операции и на двете очи - по показания и по съгласие на
пациент. Не съм присъствала на контролните прегледи. Те си идват в определени дни,
когато им е упоменат деня в епикризата. При втората операция, в документите няма
декларация за информирано съгласие, понеже тя се води като манипулация, не е тип
операция. Тя се е наложила, не знам по каква причина. Тогава аз не съм присъствала. Така е
преценил операторът и е решил, но точно какво е видял и защо. Не се връщат често
пациенти в клиниката. В моята практика има двама-трима пациента, които са се връщали.
Единият – защото му е паднала марлята и се е уплашил, че окото му е без марля. Вторият -
една жена, която беше диабетичка, на нея й бяхме махнали едно образование и беше
10
кръвнала. Аз съм имала сигурно трима пациенти такива. Работя там 18 години. Ако някой
ми се обади по телефона по време на дежурствата, за болката мога да му помогна, но все пак
аз съм сестра. Ако е нещо по-специално се отнасям към бърза помощ, насочвам ги по
телефона. При мен не е имало случай, в който доктор Х. да ми се обади и да ми каже, че е
разпоредил пациент да се върне, да му дам еди-какво си и да го приема в клиниката. Не си
спомням М.. Сега, ако го видя не мога да кажа, че е той. Ако видя М., не мога да отговоря
дали ще го позная. Минали са години. Човекът може да е без коса, как да го позная. Аз
участвах в операцията на М., защото случаят беше по-особен. Аз работя на редовен график
и в четвъртък вземам нощно дежурство. Нощното ми дежурство беше в четвъртък вечер. В
петък почивам. Операцията е била в четвъртък, през деня. В деня на операцията бях на
работа до два часа, след това се прибрах вкъщи и после пак отидох на работа. Аз съм
запозната с нещата, че пациентът в четвъртък е бил опериран. Все пак знам за какво идвам в
съда. Казах, че случаят на М. е бил специален. Не успявам да запомня всеки специален
случай с дати, просто пациентите се помнят. Много неща помня, дори и госпожата си я
спомням (свидетелката се обръща към адвокат Ф. Д.). Специалните случаи може да се каже,
че се помнят. Не мога да кажа, че специалните случаи са чести. Обикновено нашите
пациенти са по-възрастни, а по-младите са по-рядко срещани, но има. Сега тенденцията е, че
и по-младите вече боледуват. Когато аз приемам болни, водя регистър – регистър на
чакащите. Тъй като говорим, че вечерта М. не се е връщал в клиниката и не е бил приет в
клиниката, приемането на такива пациенти се отразява в рапортни тетрадки. Примерно
пациентът, който остане да нощува и се оплаче от нещо, ние описваме, че пациентът е имал
болка, че му е дадена таблетка. Говоря за тези, които са оставени в стационара. Нямаме
такива случаи, в които пациентите да идват вечерта. Тези пациенти, които остават да
нощуват, те фигурират. Аз не съм запозната той в колко часа е дошъл. Ако е дошъл след
обяд. Аз съм от седем часа. Може и преди това да е дошъл. Това, че той се е върнал и е
нощувал, няма да е отразено в дневник. Принципно не. Аз трябва да бъда уведомена, ако
някой е настанен да нощува. Категорична съм, че М. не е спал нея вечер в клиниката. Аз не
мога да кажа преди мен какво се е случило. Ако е оставен да нощува, аз трябва да бъда
уведомена и той ще фигурира. Примерно има такъв случай и ми казват колегите, че еди-кой
си ще дойде, защото не се чувства добре и ще бъде настанен, но ние почти нямаме такива
случаи. За тези пациенти, които се връщат, за тях се води рапортна тетрадка. Тази тетрадка
се води от дежурната сестра, която е в момента. Тетрадката е обща. Архивът ни е претъпкан
от съхранение на журнали. Работните графици се водят от счетоводството. Графиците се
делят на два. По клиничната част има отделен график. Там са кабинети, приемащи. По
отношение на нощуващите - аз изготвям работни графици. Аз задължително ги изготвям, но
счетоводството, на базата на графиците правят заплатите. Докладите не знам дали ги
съхраняват.
Тази жена в залата не я помня и не знам коя е. (свидетелката посочва Т. Й. Д.).
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Свидетеля А. Н. А. остана в съдебната зала.
11
АДВ. Д.: Моля за повторен разпит на свидетелката Т. Й. Д..
СЪДЪТ ДОПУСКА повторен разпит на Т. Й. Д..
Съдът напомни на свидетеля за отговорността по чл. 290 от НК в случай на
лъжесвидетелстване и правото на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал.
2 от ГПК.
На въпрос на съда: Тази сестра ли ви прие в болницата вечерта, когато отидохте със
съпруга си?
Свидетелката Д.: Нямам спомен. Не мога да отговоря.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля Т. Й. Д..
АДВ. Д.: Поддържам искането за съдебно-медицинската експертиза.
АДВ. З.: Във връзка с тези медицинските документи, които трябва да представим от
Б., при разговор в началото на седмицата със следователя, който води досъдебното
производство, същият каза, че очаква да се върнат материалите от София във Варна и
понеже имаме разрешение от прокурора, при първа възможност, ще ни направят копие на
тези документи.
Моля да изискате от ответника график на работното време на сестрите в
амбулаторията, за периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г., заедно с рапортната тетрадка в
оригинал за съответния ден.
АДВ. Д.: Говорих с доктор Х.. Той смята, че тези документи се пазят две години и ако
се пазят ще ги представя.
АДВ. С.: Във връзка с тези документи от Б., тъй като все пак е възможно да не
постъпят, а ги чакаме доста време и към настоящия момент се явяват единствената пречка,
освен изслушването на съдебно-медицинската експертиза за приключване на делото, моля
да ни бъде издадено съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабдим от Болница
„*** **“ – Б., от началника на Отделение „Вътреочна хирургия“ – доктор К., със заверени
преписи от пълната документация за извършената операция.
СЪДЪТ намира, че следва да удовлетвори исканията на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗИСКВА от ответника АМБУЛАТОРИЯ-МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ЗА
СПЕЦИАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ-ОЧЕН МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР
"*** *****" ООД график на работното време на медицинските сестри за периода от
01.01.2019 г. до 31.01.2019 г., както и рапортна тетрадка за отчета на медицинските сестри за
същия период от време в оригинал.
ДА СЕ ИЗГОТВИ И ИЗДАДЕ в полза на ответника П. С. Х. СЪДЕБНО
УДОСТОВЕРЕНИЕ, по силата на което да се снабди от Болница „*** **“ – Б., от
началника на Отделение „Вътреочна хирургия“ – доктор К., с всички медицински
12
документи по отношение на извършената операция на М. В. А., ЕГН **********, роден на
**** г., с постоянен адрес – ****, след представяне на доказателство за заплатена
държавна такса в размер на пет лева.
СЪДЪТ следва да даде възможност на вещото лице да изготви допуснатата съдебно-
медицинска експертиза, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещото лице по назначената съдебно-медицинска
експертиза да изготви заключението.
СЪДЪТ намира, че производството по делото следва да бъде отложено за събиране
на допуснатите доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 07.06.2023 г. от 14:00 часа, за
която дата и час страните се считат за редовно уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:26 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
13