РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Бургас, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Захарин П. Захариев
Членове:Катя Й. Господинова
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Милена Й. Софронова
в присъствието на прокурора П. Х. М.
като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно частно
наказателно дело № 20222100600785 по описа за 2022 година
С Определение №1243 от 27.06.2022г,постановено по ЧНД №1109/2022г
,Районен съд Бургас е определил и наложил на осъдения Д. Д. Д., ЕГН
**********, следните общи наказания разпределени в две групи,както
следва:
I.В първата съвкупност БРС определил и наложил на основание чл. 25, ал.
1 от НК, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на осъдения Д. Д. Д., ЕГН **********, общо
наказание измежду наказанията, наложени му по НОХД № 4483/2013 г. на РС
- Бургас, НОХД № 5080/2013 г. на РС - Бургас, НОХД № 1111/2014 г. на РС -
Плевен, НОХД № 1110/2014 г. на РС - Плевен, НОХД № 2058/2014 г. на РС -
Бургас, НОХД № 30059/2015 г. на РС - Монтана и по НОХД № 1343/2016 г.
на РС - Благоевград, а именно лишаване от свобода за срок от 1 година и 6
месеца.
Увеличил на основание чл. 24 от НК, така наложеното наказание
"лишаване от свобода" за срок от 1 година и 6 месеца с 3 месеца до общия
размер на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 9 месеца.
Определил на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, първоначален
"строг" режим за изтърпяване на така наложеното и увеличено наказание
"лишаване от свобода" в размер на 1 година и 9 месеца.
1
Приспаднал на основание чл. 25 ал. 2 от НК и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК, от
така наложеното наказание - изтърпяната до момента част от наказанията
"лишаване от свобода" по всяко едно от осъжданията, включени в
съвкупността, както и времето през което Д. Д. Д. е бил задържан по ЗМВР
или е търпял МНО "Задържане под стража" или "Домашен арест" във връзка
с деянията, предмет на осъжданията, включени в съвкупността.
Присъединил на основание чл. 25, ал. 1 от НК, вр. чл. 23, ал. 2 от НК, към
определеното по НОХД № 4483/2013 г. на РС - Бургас, НОХД № 5080/2013 г.
на РС - Бургас, НОХД № 1111/2014 г. на РС - Плевен, НОХД № 1110/2014 г.
на РС - Плевен, НОХД № 2058/2014 г. на РС - Бургас, НОХД № 30059/2015 г.
на РС - Монтана и по НОХД № 1343/2016 г. на РС - Благоевград, общо най-
тежко наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 година и 9 месеца,
наказанието "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 7 месеца, като
на основание чл. 25, ал. 2 от НК ПРИСПАДА времето, през което е бил
лишен от това право по административен ред.
II. С втората съвкупност опредилил и наложил на основание чл. 25, ал. 1
от НК, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на осъдения Д. Д. Д., ЕГН ********** едно
общо наказание измежду наказанията, наложени му по НОХД № 660/2021 г.
на РС - Перник, НОХД № 118/2021 г. на РС - Кула, НОХД № 240/2021 г. на
РС - Луковит, НОХД № 2/2022 г. на РС - Трявна и по НОХД № 4551/2021 г.
на РС - Бургас, а именно лишаване от свобода за срок от 3 години и 6 месеца.
Увеличил на основание чл. 24 НК, така наложеното наказание "лишаване от
свобода" за срок от 3 години и 6 месеца с 1 година и 6 месеца до общия
размер на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 5 години.
Определил на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, първоначален
"строг" режим за изтърпяване на така наложеното и увеличено наказание
"лишаване от свобода" в размер на 5 години.
Приспаднал на основание чл. 25 ал. 2 от НК и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК, от
така наложеното наказание - изтърпяната до момента част от наказанията
"лишаване от свобода" по всяко едно от осъжданията, включени в
съвкупността, както и времето през което Д. Д. Д., ЕГН **********, е бил
задържан по ЗМВР или е търпял МНО "Задържане под стража" или
"Домашен арест" във връзка с деянията, предмет на осъжданията, включени в
съвкупността.
Постановил наказанието по НОХД № 2012/2012 г. на РС - Бургас, влязло в
сила на 06.06.2012 г., заменено с определение по ЧНД 1160/2013 г. на БОС, с
наказание лишаване от свобода за срок от 2 месеца и 28 дни да се изтърпи
изцяло и отделно.
Определил на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, първоначален
„СТРОГ“ режим за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ за
срок от 2 месеца и 28 дни.
ПРИСПАДНАЛ на основание чл. 59 от НК от наказанието по НОХД №
2012/2012 г. на РС - Бургас, заменено с определение по ЧНД 1160/2013 г. на
БОС в размер на 2 месеца и 28 дни „лишаване от свобода“ времето, през
което Д. Д. Д. е бил задържан по ЗМВР или НПК (по реда на чл. 64, ал. 2 от
2
НПК или е изтърпявал МНО „Задържане под стража“ или „Домашен арест“)
във връзка с престъплението, предмет на наказанието по това дело.
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал осъденото лице Д.
Д.,който го обжалва в частта относно приложението на чл.24 от НК.Моли
съда да не увеличава определеното общо наказание.
В съдебно заседание представителят на обвинението предлага съдебният акт
на БРС като правилен и законосъобразен да бъде потвърден.Обосновано и
правилно районният съд приложил чл.24 от НК по отношение на
определените общи наказания.
Защитата-адв.Я. поддържа жалбата и моли съда да отмени приложението
на чл.24 от НК .Посочва,че относно първата съвкупност определена от съда и
увеличено наказанието на основание чл.24 от НК не е отчетено ,че РС Кула с
присъда по НОХД №118/21г е определил общо наказание в размер на 3
години и 6 месеца ,което на основание чл.24 от НК било увеличено с 6
месеца до размер на 4 години лишаване от свобода.РС-Бургас сега
пререшавал определението,влязло в законна сила,като влошавал положението
на осъденото лице необосновано.
В последната си дума осъденият Д. моли съда да не му увеличава
наказанието.
Съдът след като се запозна с въззивната частна жалба,становищата на
страните и материалите по делото установи следното:
Видно от приложената по делото справка за съдимост Д. Д. Д., ЕГН
********** е осъждан многократно, както следва:
1.С присъда по НОХД № 660/2021 г. на РС - Перник, влязла в сила на
06.10.2021 г., е осъден за деяние, извършено в периода от 10.12.2014 г. до
27.02.2015 г. на лишаване от свобода за срок от 3 години и 6 месеца, при
първоначален строг режим;
2.С присъда по НОХД № 118/2021 г. на РС - Кула, влязла в сила на
24.12.2021 г., е осъден за деяние, извършено в периода от 08.06.2020 г. до
15.06.2020 г. на лишаване от свобода за срок от 16 месеца, при първоначален
строг режим;
3.С присъда по НОХД № 240/2021 г. на РС - Луковит, влязла в сила на
30.12.2021 г., е осъден за деяние, извършено в периода от м. октомври 2019 г.
до 31 октомври 2019 г. на лишаване от свобода за срок от 2 години, при
първоначален строг режим;
4..С присъда по НОХД № 2/2022 г. на РС - Трявна, влязла в сила на
11.02.2022 г. е осъден за деяние, извършено в периода от 28.02.2020 г. до
04.03.2020 г. на лишаване от свобода за срок от 3 години, при първоначален
общ режим;
5.С присъда по НОХД № 4551/2021 г. на РС - Бургас, влязла в сила на
18.02.2022 г. е осъден за деяние, извършено в периода от м. ноември 2019 г.
до 08.01.2020 г. на лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца, при
първоначален строг режим.
Правилен е изводът на първостепенния съд ,който на основание чл.25 ал.1
3
вр.чл.23 от НК е определил общо наказание по посочената втора съвкупност
от престъпления ,а именно - по НОХД № 660/2021 г. на РС - Перник, НОХД
№ 118/2021 г. на РС - Кула, НОХД № 240/2021 г. на РС - Луковит, НОХД №
2/2022 г. на РС - Трявна и по НОХД № 4551/2021 г. на РС - Бургас, тъй като
деянията са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е
от тях. На осъденият правилно е определено общо наказание, а именно най-
тежкото от тях-лишаване от свобода за срок от 3 години и 6 месеца.
Настоящият съдебен състав споделя и становището на БРС,че в конкретният
случай е необходимо за постигане целите на наказанието да се приложи чл.24
НК,тъй като видно от многократните осъждания на Д. същия продължава
активна престъпна деятелност,липсва превъзпитание на утвърдените му
престъпни навици.Отбелязва се висока степен на обществена опасност на
личността му,която безспорно изисква да се вземат по-сериозни санкционни
мерки по отношение на него с цел постигане на ефективен превъзпитателен
ефект.Явно изтърпените до момента наказания не са изпълнили целите на
наказанието визирани в чл.36 от НК.Именно поради това ,съдът споделя
срокът,който е определил решаващият съд като е увеличил определеното
общо наказание в размер на 3 години и 6 месеца с 1 година и 6 месеца до
общия размер на наказанието от 5 години лишаване от свобода при
първоначален строг режим.Настоящата инстанция счита,че това наказание би
постигнало целите на чл.36 НК.
В този смисъл възраженията на защитата и на подсъдимия относно
увеличението на наказанието с правно основание чл.24 НК относно втората
съвкупност определена от съда се явяват неоснователни и необосновани и
следва да се отхвърлят като такива.Възраженията обаче свързани с
приложението на чл.24 от НК относно първата група престъпления
формирана от решаващия съд са основателни и законосъобразни,но не по
съображенията изложени от защитата.
При определената първа съвкупност от наказания,първостепенният съд не е
следвало да прави ново групиране и ново приложение на чл.24 от НК.Вярно
е,че съдът не следва да се съобразява с предложението на прокуратурата при
произнасяне по чл.25 НК вр.чл.чл.23 НК,като следва да направи задълбочена
преценка досежно най-благоприятният вариант за осъденото лице ,вземайки
предвид и новото му осъждане,което обаче в конкретният слручай не касае по
никакъв начин първата съвкупност и не води до необходимост от нова
преценка за комулиране на наказанията.Безспорно новото ,последно осъждане
на Д. от БРС по НОХД №4551/2021г,влязла присъда в сила на 18.02.2022г не
касае по никакъв начин първата определена от съда съвкупност в атакуваното
определение и по никакъв начин не може да доведе до наличие на по-
благоприятен вариант от този определен с Определение от 02.12.2016г по
ЧНД №1399/16г по описа на РС-Благоевград,който е определил общо
наказание от 2 години лишаване от свобода,изпълнението на което се отлага с
изпитателен срок от 3 години.Впоследствие обаче РС Луковит с Присъда №15
от 14.12.2021г постановена по НОХД 240/2021г ,влязла в законна сила на
30.12.2021г на основание чл.68 от НК е привел в изпълнение горепосоченото
отложено наказание от 2 години лишаване от свобода ,като е постановил да
4
се изтърпи отделно при първоначален строг режим.Т.е. към този момент се
търпи именно това отложено наказание ,с приложение на чл.68 от НК,което
включва всъщност приложението на чл.24 НК от предходната съвкупност
определена от РС-Благоевград -2 години лишаване от свобода.
С атакуваното определение решаващият съд се е произнесъл по първата
съвкупност ,без да има необходимост ,защото е определен най-
благоприятният вариант с нея на осъденото лице,като БРС е намалил само
приложението на чл.24 от НК от 6 месеца на 3 месеца,или общото наказание с
приложение на чл.24 НК става 1 година и 9 месеца ,вместо започналите вече
да се търпят 2 години с увеличено наказание от 6 месеца ЛОС.Настоящият
състав не може да приеме ,че с това се създава по-благоприятен вариант за
подсъдимия ,тъй като това изменение не касае съвкупността от
престъпления,а засяга единствено приложението на чл.24 от НК и то не е
критерии за по-благоприятен вариант при приложението на чл.25 от НК
вр.чл.24 НК.Още повече,че първата съвкупност,определена от БРС касае
деяния преди около 9 години и по никакъв начин не могат да се повлияят от
настоящата нова деятелност на осъденото лице ,за да подлежат на нова
преценка за по-благоприятен вариант.
Следвало е с последната присъда по НОХД №4551/2021г,РС-Бургас да
приложи института на чл.68 от НК, което не е сторил ,тъй като деянията по
тази присъда /м.11.2019г до 08.01.2020г/ попадат в определения изпитателен
срок на влязло в сила Определение от 02.12.2016г по ЧНД №1399/16г по
описа на РС-Благоевград,който е определил общо наказание от 2 години
лишаване от свобода,изпълнението на което се отлага с изпитателен срок от 3
години, както правилно е сторил РС-Луковит,като е приложил чл.68 НК по
това общо наказание,а не чрез приложението на чл.24 НК .
Предвид гореизложеното съдът счита,че определената първа съвкупност в
обжалваното определение от първостепенния съд с приложението на чл.24
НК и всички последващи действия на съда свързани с нея следва да бъдат
отменени,а в останалата част досежно произнасянето на съда по втората
съвкупност определението следва да се остави в сила.
Предвид изложеното,Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Определение №1243 от 27.06.2022г,постановено по ЧНД
№1109/2022г от Районен съд Бургас по отношение на Д. Д. Д., ЕГН
**********,като ОТМЕНЯ същото в частта относно определеното общо
наказание в размер на 1 година и 6 месеца ,както и приложението на чл.24 от
НК подробно описани в първата съвкупност определена измежду наказанията,
наложени му по НОХД № 4483/2013 г. на РС - Бургас, НОХД № 5080/2013 г.
на РС - Бургас, НОХД № 1111/2014 г. на РС - Плевен, НОХД № 1110/2014 г.
на РС - Плевен, НОХД № 2058/2014 г. на РС - Бургас, НОХД № 30059/2015 г.
на РС - Монтана и по НОХД № 1343/2016 г. на РС – Благоевград .
5
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6