№ 20130
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110165319 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от .. ЕАД
срещу С. Н. П., с която е предявен осъдителен иск с правно основание по
чл.240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, при
условията на евентуалност иск по чл.23 ЗПК за връщане на сумата от 634 лева,
представляваща непогасена част от главницата по предоставения
потребителски кредит с №№ .. от 27.04.2022г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че на 27.04.2022 г. сключил с ответницата договор за паричен заем
№ .., по силата на който й предоставил в заем сума в размер на 1000 лв. Сочи,
че ответницата е погасила част от задълженията си по договора с изплащане
на сумата от 366 лв., поради което непогасеният остатък от дължимата по
договора главница възлизал на стойност 634 лв., доколкото последната вноска
по кредита била с падеж 14.04.2023 г. В тази връзка, моли съда да осъди
ответницата за заплащането на непогасения остатък от дължимата главница по
договора в размер на 634 лв. При условията на евентуалност, в случай че
съдът установи нищожност на процесния договор за заем, моли съда да осъди
1
ответницата за посоченото вземане на основание чл. 23 ГПК. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез адв. М. е подала отговор на
исковата молба. Релевира възражение за нищожност на процесния договор за
заем, доколкото заемодателят не е оповестил действителния ГПР по заема, с
което е нарушил изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Релевира възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от
ГПК, приема за установено следното:
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните са отделени следните обстоятелства: че помежду им е налице
облигационно правоотношение по договор за паричен заем № ../27.04.2022 г.
за сумата от 1000 лв., която е била усвоена от ответницата; че с Решение №
7536/12.05.2023 г. по гр.д. № 52056/2022 г. по описа на СРС, 140 с-в, съдът е
прогласил нищожността на клаузите от процесния договор за паричен заем,
предвиждащи заплащането на такса за експресно разглеждане на заявка за
одобрение на паричен заем в размер на 708,48 лв., както и такса за изготвяне
на индивидуално кредитно предложение в размер на 708,48 лв. Същите се
установява и от представените по делото доказателства - договор за паричен
заем № ../27.04.2022 и заверен препис от решение № 7536/12.05.2023 г. по гр.д.
№ 52056/2022 г. по описа на СРС, 140 с-в.
От представени разписки за извършено плащане от 14.06.2022г. и
14.05.2022г. се установява, че ответникът е заплатил общо сумата от 366 лева
с основание „вноска по кредит“ и получател .. ЕООД.
На основание чл.297 ГПК влязлото в сила решение по отношение
действителността на клаузите от процесния договор е задължително за
настоящия съдебен състав, поради което съдът приема, че клаузите от
процесния договор за паричен заем, предвиждащи заплащането на такса за
експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на
708,48 лева, както и такса за изготвяне на индивидуално кредитно
предложение в размер на 708,48 лева са нищожни.
Настоящия съдебен състав намира, че посочените такси несъмнено се
явяват разход по кредита и е следвало да бъдат включени в ГПР. Като не е
2
сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно реалните
разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК. Така уговорените такси по същество имат за цел да се увеличи
размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели
заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Отделно от това, посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не
е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от
клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставена от разпоредбата на
чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следва да се съобрази пар. 2 от
ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива
2008/ 48/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г относно
договорите за потребителските кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в действителния смисъл на
законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане
целите на цитираната Директива 2008/48/ ЕО. Съгласно Съображение 19 от
Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите
решения при пълно знание на фактите, те следва да получават адекватна
информация относно условията и стойността на кредита и относно техните
задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да
вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна
3
прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази
информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите,
приложим за кредита и определен по еднакъв начин навсякъде в Общността. В
тази насока и в Съображение 24 от същата Директива е посочено, че е
необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация преди
да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на
кредита участва кредитен посредник, или не. Според Съображение 31 от
Директивата за да се даде възможност на потребителя да познава своите права
и задължения по договора за кредит, този договор следва да съдържа цялата
информация по ясен и кратък начин. С оглед цитираните цели на Директивата
следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до
недействителност по смисъла на чл. 22 ЗПК ще е налице не само, когато в
договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова
посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и
ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на
посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова
посочване, но посочения в договора ГПР не съответства на действително
прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднакво нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като потребителят се явява реално лишен от
възможността за преценка относно действителния размер на ГПР, което право
Директивата и ЗПК целят да му признаят и гарантират. Както бе посочено по-
горе, в настоящия случай е налице посочване само на цифровата величина на
ГПР (11,14%), която не обезпечава получаването на каквато и да информация
относно вида, размера и компонентите, включени в годишния процент на
разходите. С оглед на това не може да се приеме за основателно становището
на ищеца за липса на противоречие с императивната разпоредба на чл. 22 във
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по
смисъла на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди заемателя относно цената
и икономическите последици от сключването му. Същевременно, посочването
на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация
относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия
размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по
4
смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече
недействителност на договора в неговата цялост.
С оглед всичко изложено по-горе, съдът приема, че не са спазени
посочените изисквания на ЗПК, поради което договорът за паричен заем е
недействителен. За разлика от унищожаемостта, която се инициира от
съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при
констатиране се позовава на същата в мотивите при обсъждане
основателността на исковете. Имайки предвид последиците й, съгласно чл. 23
ЗПК, ответникът дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и
лихви (вкл. Договорна лихва и лихва за забава) или други разходи. С оглед
всичко изложено, на връщане подлежи само чистата стойност на заема –
сумата от 1000 лв. Установи се по делото, че заемателят е заплатил сума в
размер от 366 лева по договора за кредит, като остатъкът от главницата е в
размер на 634 лева. В този размер е и исковата претенция на ищеца, която с
оглед изводите на съда следва да бъде уважена в пълния предявен размер на
основание чл.240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.23 ЗПК.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 50 лева за заплатена държавна такса. По делото не е представен
списък по чл.80 ГПК от ищеца, нито доказателства за други извършени
разноски. Исковата молба е подадена от управителя на ищцовото дружество,
като не е представено по делото пълномощно за юрисконсулт, поради което
съдът намира, че не следва да бъде определяно възнаграждение по реда на
чл.78, ал.8 ГПК.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с
чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.23 ЗПК, . Н. П., ЕГН**********, с адрес гр. София, .. ДА
ЗАПЛАТИ на .. ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София,
5
.. сумата от 634 лева, представляваща остатък от дължима главница по
договор за паричен заем № ../27.04.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК . Н. П., ЕГН**********, ДА
ЗАПЛАТИ на .. ЕАД, ЕИК .., разноски по делото в размер на 50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6