№ 19361
гр. С..., 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110131844 по описа за 2023 година
Производството е исково по молбата на „И*****“ ЕООД, ЕИК *****,
представляван от БИ.Н., с адрес гр.С..., ул.Б...., №17, партер за постановяване
на решение спрямо З. Г. И. с ЕГН ********** с адрес: гр. С/адрес/ , с
назначен по делото особен представител, с което да бъдат установени
вземания в полза на ищеца за следните суми обща сума от 4010.66 лв., от
които:
3000.00 лв. за главница по предоставена в заем сума по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние с № 360816/ 08.11.2021г., сумата от
1010.66 лв. като вземане за договорна/ възнаградителна лихва за периода
08.11.2021г. - 02.01.2023г. ведно със законната лихва върху претендираната
сума от датата на сезиране на съда – 14.02.2023г. със заявлението за издаване
на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. N°7780/2023г., 144 с-в.
PC С....
Излага се, че между страните е възникнало заемно правоотношение по
заявка он–лайн до ищеца за отпускане на заемната сума в размер на 3000
лева, която сума е следвало да бъде преведена по банкова сметка с титуляр
ответника в „Първа инвестиционна банка“ АД. По силата на договора
отпусната в заем сума е следвало да бъде върната на месечни вноски по
1
погасителен план ведно с възнаградителна лихва в размер от 40.15 % или в
общ размер на 4237.56 лева при вариант на предоставено обезпечение или в
размер на 5688.84 лева без обезпечение.
Сочи се, че дългът към кредитодателя не е погасен ето защо е сезиран и
заповедния съд с искане за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, която е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал1. от ГПК.
На основание чл. 415 от ГПК е предявен и настоящия иск.
В законоустановения едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК такъв е
постъпил от назначения особен представител, с който искът се оспорва като
неоснователен. Излага се, че договорът за кредит е потребителски такъв, не са
спазени изискванията на ЗКИ и ЗЗП тъй като предоставената информация по
сключване на договора е била неясна, подвеждаща и неразбираема. Лихвата е
начислена при неравноправна клауза тъй като процентът от 40.15 % ЛП
противоречи на добрите нрави и е нищожна тази клауза. Оспорва се и
реалното предаване на сумата в заем. Не се ангажират доказателства и не се
оспорват тези на ищеца.
Исковете са с правно основание по чл. 415 от ГПК във вр. с чл.79 във вр.
с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съдът след като обсъди събраните доказателства и изложените
твърдения на страните намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Няма спор и се установява от приложеното ч.гр.дело № 7780/ 2023г. по
описа на СРС, че ищецът ‘И*****“ ЕООД, ЕИК ***** е със заповед по чл.410
от ГПК от 24.02.2023г. спрямо ответника З. за сумата от 3000 лв.,
представляваща главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние
с № 360816/ 08.11.2021г. ведно със законна лихва от 14.02.2023г. до изплащане
на вземането, лихва в размер на 1010.66 лв. за периода от 08.11.2021г. до
02.01.2023г., както и за разноските по делото.
От представения договор за предоставяне на кредит от разстояние с №
360816/08.11.2021г. се установява, че страни по него са „И*****“ ЕООД и З. Г.
И., ЕГН **********. Видно е от договора, че е сключен на основание
стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на потребителя
като кредиторът – „И*****“ ЕООД се е задължил да предаде в собственост на
2
потребителя сумата от 3000 лева, с размер на ГПР 40,15 %, срок на кредита от
360 дни, при фиксиран годишен процент от 40.15 % и лихвен процент на ден
при отказ от договора в размер на 0.11 %. Общата дължима сума е 4237.56
лева, а съгласно чл.4.1 при липса на обезпечение – чл.3 от договора, а именно
банкова гаранция или поръчителство - е от 5688.84 лева.
Към договора са представени и ОУ, които са неразделна част от договор
от 08.11.2021г., който е сключен на основание чл.6 от ЗПФУР.
На хартиен носител, а и в ел. вариант, ищецът предоставя и самия
заемен договор, както и ОУ към договора.
Ответникът чрез назначения му особен представител оспорва да е
възникнало заемно правоотношение между З. – ответника и ищеца, като се
твърди, че сумата не е предадена и не е възникнало заемно правоотношение.
Излага се, че не е изпълнена процедурата по чл.6 – 8 от ЗПФУЕ във вр. с чл. 5
до 20 от Закона за потребителския кредит.
В тази връзка е допусната и назначена съдебно – техническа експертиза,
чието заключение е изслушано и прието по делото. От заключението се
установява, че записът на ел. носител се отнася за потвърждение на договор на
титуляр, с име на ответника за сумата от 1000 лева по договор с № 360816 със
срок на връщане 720 дни на 24 вноски до 29.10.2023г. като сумата за връщане
в случай на представяне на обезпечение е от 4237.56 лева и без обезпечение в
размер на 5688.84 лева. Вещото лице споделя, че сумата е потвърдена за
получаване като на кредитоискателя е изпратен код за потвърждение и чрез
платежно нареждане е преведена по сметка, посочена от З..
От заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза,
което съдът е приел без възражения от страните, се установява, че сума в
размер на 3000 лева е преведена на З. по банкова сметка в Първа
инвестиционна банка АД като е преведена от И***** ЕООД на 08.11.2021г. по
Договор за заем с № 360816. Вещото лице сочи, че няма връщане на суми към
И***** ЕООД по Договора в периода от 07.11.2021г. като лихвата, която е
начислена е с фиксиран процент от 40.15 % и е в размер на 1010.66 лева за
периода от 08.11.2021г. до 02.01.2023г.
При тези доказателства съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на
3
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Безспорно от доказателствата– договор на хартиен и ел. носител и
кореспонденция чрез мобилен телефон между ответника и ищеца се установи,
че между страните е сключен договор за заем от разстояние, който е започнал
по искане на ответника чрез свързване с него по мобилен телефон и
предоставяне на нужната за договора информация, която комуникация между
страните е приключила с преводно нареждане по сметка на З. на сумата от
3000 лева на датата 08.11.2021г. ( последваща датата на договора, за което
сочи заключението на вещото лице по ССчЕ и кореспонденцията между
страните. Стореното възражение на ответника, че не е запознат с нужната и
задължителна информация по чл.8 от ЗПФУР е недоказано, тъй като видно от
разменената кореспонденция по телефона, която се установи от вещото лице
между страните преди да бъде отпусната сумата от 3000 лева, заемодателят е
предоставил тази информация в ел. вариант, общите условия и в самия
договор за заем.
Съгласно чл.6 от ЗПФУ и параграф § 1 от ДР на ЗПФУР, съгласно който
параграф финансовата услуга е всяка услуга по извършване на банкова
дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно
осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и
предоставяне на платежни услуги, а средство за комуникация от разстояние е
всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от
разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на
доставчика и на потребителя, то процесният договор за потребителски кредит
е именно за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като има за
предмет отпускане на парични средства (кредитиране) и е сключен като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние (уеб страницата на ****@********.**). При договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът – ищец е
длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
4
договора (чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР). За доказването на електронните
изявления чл.8, ал.2 от ЗПФУР препраща към Закона за електронния документ
и електронния подпис (загл. изм., ДВ, бр. 85 от 2017 г. – Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги). Процесният договор за
потребителски кредит е сключен на 08.11.2021г., поради което приложение
следва да намери действащият към този момент материален закон, а именно
Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП) в
редакцията му в ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от 1.07.2011 г.
Съгласно чл.2, ал.1 ЗЕДЕП електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,
разчитане и визуално представяне на информацията. Електронен документ е
електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител,
който дава възможност да бъде възпроизвеждано (чл.3, ал.1 ЗЕДЕП).
Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ (чл.
3, ал. 2 ЗЕДЕП). Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен
носител не променя характеристиките му, а съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК
електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен
носител като препис, заверен от страната като при поискване страната е
длъжна да представи документа на електронен носител, какъвто е представен,
а и на какъвто носител е предоставена и преддоговорната информация.
С подписването на договора за кредит и получаване на сумата
кредитополучателят е потвърдил, че е прочел и приема условията на договора
за кредит, самия договор за кредит и ОУ към него, както и погасителен план,
след което заемодателят му е превел и сумата по кредита. Доказа се, че не са
погасявани задълженията към ответника.
При горните мотиви искът за главница е основателен.
Досежно иска за присъждане на договорна лихва, то съдът намира
следното:
Възнаградителната лихва е цената за предоставеното ползване на
заетата сума. Когато едната престация е предоставяне в собственост на
парични средства, то насрещната престация заплащане на възнаградителна
лихва следва да се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и
със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума и с обстоятелството,
дали заемът е обезпечен.
5
В чл.5 от процесния договор за заем са посочени размерите на ГЛП по
кредита и същият възлиза на 40.15 %, както и ГПР – 48, 44%.
От договора се установява още, че месечната лихва е в размер на 99
лева като такъв размер на лихвата не е обясним нито с разходите, които прави
заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно
очакваната от сделката печалба. Висока възнаградителна лихва е типична за
дългосрочни кредити ( над 15 години, в конкретния случай е само две години),
когато, независимо от обезпечението, рискът на заемодателя е увеличен
поради възможните инфлационни процеси и процеси, които биха намалили
стойността на даденото обезпечение. В настоящия случай такива
обстоятелства не са налице.
Освен това за потребителския кредит като самостоятелен, обособен
вид договор, уреден в Закона за потребителския кредит, действащ през
процесния период, са приложими правилата на ЗПК и по – конкретно чл.21,
ал.1 от ЗПК, според която всяка клауза в договора, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. В чл.22, ал.1 от ЗПК по
императивен начин е предвидено, че когато с договора за потребителски
кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и,
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен, а според чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение начин. Според текста на
чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Нормата на
чл.19, ал.4 от ЗПК сочи, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на МС на Република България.
Съгласно легалните дефиниции в § 1, т. 1 и т. 2 ДР ЗПК, "Общ разход
по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
6
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия (т. 1); "Обща сума, дължима от потребителя" е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя (т. 2).
Във всички случаи, когато е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената за това цена се нарушава принципът на
добросъвестност в облигационните отношения още повече, че размерът на
ГПР е по- висок от половината – в конкретния случай този размер е от почти
60 % като видно от договорката между страните по чл. 4, ал.3 от Договора в
случай на предоставен с обезпечение кредит месечната вноската е в размер на
125 лева за главница и 99 лева за лихви или в общ размер на 224 лева. Поради
изложеното, съдът намира, че размерът на възнаградителна лихва и ГПР са
предвидени в противоречие с добрите нрави. Посочените клаузи нарушават
принципа на справедливост и еквивалентност на престациите и създават
условия за неоснователно обогатяване на ответника.
Договорната лихва в случая противоречи на добрите нрави. Затова и
клаузата за такава лихва е нищожна. От изложеното следва, че процесният
договор е недействителен на основание чл.22 от ЗПК тъй като не отговаря на
всички изисквания на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК като в този случай потребителят (
ответник) следва да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи
лихви или други разходи по кредита – чл.23 от ЗПК т.е само сумата за
получената и невърната главница в заем по договора в размер на 3000 лева.
При този изход на спора и на основание и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК
и вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да
присъди с решението си и разноските в заповедното производство, то в тежест
на ответника следва да се възложат разноските по исковото и заповедното
производства съобразно уважената част от исковите претенции или сумата от
1746.32 лева – сбор от две държавни такси – 50 лева в гр.дело с № 7780/
7
2023г. и 83.25 лева в гр.дело с № 31844/2023г., 100 лева възнаграждение за
юрисконсулт – по 50 лева за всяко едно от производствата, по 400 лева за
възнаграждение на вещи лица и 701 лева за такова на особения представител.
Мотивиран от горното Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. Г. И. с ЕГН
********** с адрес: гр. С/адрес/ , с назначен по делото особен представител
адв. Н., че в полза на „И*****“ ЕООД, ЕИК *****, представляван от БИ.Н.,
с адрес гр.С..., ул.Б...., №17, партер съществува вземане по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние с № 360816/ 08.11.2021г. за сумата от
3000 лв. - представляваща главница по договора ведно със законна лихва от
14.02.2023г. до изплащане на вземането и ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от
1010.66 лева като вземане за договорна лихва за периода от 08.11.2021г. до
02.01.2023г. по Договор за предоставяне на кредит от разстояние с № 360816/
08.11.2021г., които суми са предмет на издадена в полза на „И*****“ ЕООД
заповед по чл.410 от ГПК от 24.02.2023г по ч.гр.дело с № 7780/ 2023г. по
описа на СРС и
ОСЪЖДА З. Г. И. с ЕГН ********** с адрес: гр. С/адрес/ , с назначен
по делото особен представител адв. Н. да заплати на „И*****“ ЕООД, ЕИК
*****, представляван от БИ.Н., с адрес гр.С..., ул.Б...., №17 на основание
чл.78, ал.1 от ГПК и ТР 4/2013г. на ОСГКТ съдебно - деловодни разноски по
ч.гр.дело № 7780/ 2023г. и гр.дело № 31844 /2023г. по описа на СРС в общ
размер на 1746.32 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8