Р Е
Ш Е Н
И E
№ 210
гр.Айтос, 20.11.2018 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Айтоският районен съд - гражданска
колегия, ІІ състав, в публично заседание на двадесет и трети октомври две хиляди
и осемнадесета година, в състав :
Председател
: Мария Джанкова
Съдебни заседатели
: …........…………
при секретаря Яна Петкова и в
присъствието на прокурора ………………., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр. дело № 642
по описа за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба на Х.И.М.,
ЕГН **********, с посочен настоящ адрес: ***, действащ чрез пълномощник и съдебен адресат адв.К.К. - БАК против А.
И. А., ЕГН **********, с посочен постоянен адрес:***.
С исковата
молба ищецът Х.И.М., ЕГН ********** моли ответникът А. И. А. да бъде осъден да му заплати сумата от 4 000,00 (четири
хиляди) лева, съставляваща обезщетение за причинени му от деликт
на 09.05.2018г. неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане,
изразяващи се в претърпени физически
болки и душевни страдания, ведно със законната лихва за забава от деня
на увреждането – 09.05.2018 г. до окончателно изплащане на сумата. Претендира заплащане на
направените съдебно-деловодни
разноски. Представя писмени доказателства и моли за служебно
прилагане на НАХД № 155/2018г. по описа на Районен съд - Айтос. Заявява доказателствени искания за допускане до разпит при довеждане на двама свидетели, с чиито
показания ще цели установяване на заявената в исковата молба фактическа
обстановка – нанесен му от ответника побой и настъпили в резултат на него болки
и страдания, чието обезщетяване претендира на основание чл.45 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД). Ищецът моли за прилагане на НАХД № 155/2018 г.
по описа на РС – Айтос, както и за
назначаване на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) с конкретни задачи. В
съдебно заседание ищецът Х.М. се явява лично и чрез пълномощника си адв.К.К. *** поддържа исковата претенция.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът А. И. А., чрез пълномощник адв.Ж.А. *** представя отговор с препис за ищеца. Не оспорва допустимостта на исковата претенция. По същество на спора завява, че макар и допустим, искът е неоснователен, като заявената в исковата молба фактическа обстановка излага неверни факти и обстоятелства. В обобщение твърди, че не е нанасял побой на ищеца и моли претенцията за заплащане на обезщетение да бъде оставена без уважение. Отделно от това излага съображения , че претенцията на ищеца значително надхвърля справедливия размер на обезщетение, възприет в аналогични случаи. Оспорва приложеното към исковата молба съдебно-медицинско удостоверение № 109/2018г. на ПОБ – Б. и също заявява желание за ангажиране на гласни доказателства. Не възразява по доказателствените искания на ищеца. В съдебно заседание ангажира гласни доказателства като чрез пълномощника си адв.А. моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените деловодни разноски, съобразно заплатен адвокатски хонорар по представен договор за правна помощ.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото
доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Очертаната в исковата молба фактическа обстановка се потвърждава от съдържанието на приложените по делото писмени доказателства, включетелно тези приобщени към АН дело № 155
по описа за 2018 година на РС-Айтос.
С решение № 54 от 10.05.2018г. по
цитираното административно-наказателно дело, ІІ-ри състав на РС-Айтос е приел
следното:
Съгласно Акт за констатиране на дребно хулиганство, на 09.05.2018 година,
около 09.30 часа на поляна, намираща се в края на село Т., община Р., област Б.
А. И. А. извършил непристойна проява, изразяваща се в нанасяне на удари с юмрук
в лицето на Х.И.М., ЕГН **********, като деянието е довело до нарушаване на
обществения ред и спокойствие.
Съгласно Докладна записка на
полицейски инспектор А. К., на 09.05.2018 година е получен сигнал от М.М. (дежурен по управление при РУ – Р.) за лице, на което са
нанесени удари в село Т..
В проведен разговор К. Н. П.
посочил пред полицейските служители, че работи като общопрактикуващ
лекар в района на село Т.. В сведението си същият отразил, че около 10.00 часа
на 09.05.2018 година е посетил дома на Х.И. *** по сигнал. На място медикът
оказал първа помощ на лицето, за което съпругата му обяснила, че е пострадало
при побой, след което П. подал сигнал на тел.112. Установено било, че
пострадалият е Х.И.М.. Същият заявил, че е бил бит от съседа си А.А., на поляната в края на селото. Като свидетел на
случилото се Х.М. посочил съседката Ю. М..
В снетото сведение Ю. А. М. посочила,
че на горепосочената дата, около 10:00 часа е била в градината си, която се
намира в края на село Т.. По същото време видяла на поляната Х. и А. да
разговарят, но тъй като били далеч не успяла да възприеме целия разговор, а
чула само Х. да казва на А. „убий ме“.
След това по нейни данни А. ударил 2, 3 пъти в лицето Х., който паднал на
земята, след което и двамата се прибрали.
Разпитан в съдебно заседание по АНД № 155/2018г. на АРС на 10.05.2018г.
в качеството на нарушител А.А. признал вината си. Заявил,
че съжалява за постъпката си, като обяснил, че за първи път му се случва да не
овладее нервите си и до момента не е имал подобна проява, но с пострадалия се скарали и за това го ударил.
Представено е съдебно-медицинско удостоверение (СМЕ) № 109/2018г., издадено от
д-р Г.М. - „МБАЛ –Б.” АД за причинена лека
телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, както и временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
Горната фактическа обстановка, съдът в хода на АНД № 155/2018г. е възприел, базирайки се на снетите сведения в хода на полицейската проверка, кредитирайки свидетелските показания, събрани в адм.наказателното производство, като непротиворечиви, логични и обективни, поради което и намерил, че ответникът А. И. А. е изразил открито незачитане на установения обществен ред, в сферата на общественото
спокойствие, демонстрирано чрез пренебрегване правилата за общуване, поради което и на основание чл.1, ал.1, т.2 от Указа за
борба с дребното хулигансктво (УБДХ) му наложил административно наказание “глоба” в размер на 100,00 (сто) лева.
Макар съставения на
ответника акт да е основан на разпоредбите на УБДХ, т.е. да е по повод
извършено нарушение, чийто обект на установено посегателство да е обществения
ред и спокойствието на гражданите, съдът намира, че доколкото това е станало
чрез конкретни действия, засягащи пряко ищеца Х.И.М. – чрез нанасянето на побой от ответника, ищецът е
претърпял неблагоприятните последици от гореописаната хулиганска проява. В този
смисъл следва да се тълкува задължителната съдебна практика - Тълкувателно
решение № 3/22.12.2015г. по т.дело № 3 от 2015г. на ОС на НК на ВКС, с която се възприема, че
макар да са очертани различни субекти на защита, се касае за един и същи
случай, при който нарушителят (в случая ответникът А.А.)
е понесъл административнонаказателна отговорност за
нарушение, чийто непосредствен обект са обществените отношения, които обаче в
конкретния случай осигуряват и неприкосновеността на личността – здраве и
физическа цялост именно на ищеца Х. И.М.. Предвид изложеното макар да не следва да се
търси отделно наказателна отговорност, деецът следва да понесе гражданска
такава под формата на дължимо на пострадалия обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди.
Така установената в
административнонаказателното производство фактическа
обстановка изцяло се потвърждава и от събраните в настоящото производство
гласни доказателства – при пълно кореспондиране в показанията на ищцовите свидетели И. И. С. и Ю. А. М.. Втората от тях –
св.Ю.М. е категорична, че е възприела лично и пряко ударите в областта на
лицето и по главата, нанесени от ответника на ищеца, както и падането му на
земята. В показанията си св.Ю. С. (също отражение на лични впечатления),
описва състоянието на ищеца, след
нанесения му побой по следния начин: лежащ на тревата в двора на дома си, с
кръв по лицето, „…психически и физически изпаднал….., премазан“. Така събраните
гласни доказателства не се опровергават от проведеното насрещно доказване на ответната
страна, чрез показанията на св.Е. А. Е.. Същият макар и да не е бил очевидец на
скандали между страните, в показанията си пред съда заявява, че самият той, а и
всички в с.Т. са разбрали за инцидента. Описва, че според неговите впечатления
отношенията между ищеца и ответника преди случилото се били нормални, дори
приятелски, но разногласията настъпили по повод пашата
на стадата им от овце.
Твърди, че от отв.А.А. разбрал, че ищецът Х.М. го
обидил и заплашил с нож, поради което и нанесените от А. удари, според него
били защитна реакция, сочейки, че „момчето се е защитавало“. По този начин,
макар да излага собствената си гледна точка и житейски разсъждения за скандала,
същият свидетел не може да бъде ценен досежно тези си
твърдения, тъй като със същите на практика възпроизвежда разказаното му от
ответника, както относно причините, така и във връзка с механизма на случилото
се между страните.
При така
изложеното предявеният от ищеца иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД е процесуално допустим, а съдът приема, че е отчасти основателен и доказан, поради следните съображения:
Свидетелят
И. С., роднина по сватовство на ищеца, е станал очевидец на състоянието му както непосредствено след побоя от страна на
ответника, така и на последващото във времето отражение
върху здравето и поведението му. Според показанията му, още след инцидента Х.М. бил във видимо увредено здравословно
състояние – с подутини и кръв по лицето, не говорел, виело му се свят. В
обобщение свидетелят твърди, че ищецът бил „премазан“, а около десетина дни
след това продължил да се оплаква от световъртеж и главоболие, срамувал се да
излезе от дома си. Съгласно медицинското заключението, отразено в СМУ № 109/2018г.
на д-р М., при прегледа извършен на 10.05.2018г. са констатирани отоци и
охлузвания по главата и лицето, кръвонасядания по
лицето и счупване на носните костици, които телесни
увреждания отговарят да са получени по времето и начина, както се съобщава - от
действието на твърди тъпи предмети с
ограничена повърхност, каквито са юмруците и ритниците на човек.
В допълнение към доказателствения материал е изготвеното заключение на ВЛ
д-р П.П., което кореспондира като констатации със СМУ
и удостоверява поставената диагноза -
мозъчно сътресение, както и наличието на травми, съпроводени с болки и
страдания, които постепенно затихват в рамките на 20-25 дни. Същите, съпоставени
със свидетелските показания водят на извода, че макар чисто физическите травми -
болка и страдание, да са били преодоляни сравнително
бързо, ищецът продължил да търпи негативни последици, доколкото случилото се е
повлияло негативно на психиката му и на общото му здравословно състояние.
Установи се, че нанесеният му побой е станал всеобщо достояние в сравнително
малката социална общност на с.Т., където страните живеят, намерил е широк
отзвук, повлиявайки негативно на
авторитета и доброто име на ищеца.
Гореизложеното обосновава
извода, че в случая е налице фактическия състав, визиран в чл.45 от ЗЗД. Налице
е вреда, съществува и причинна връзка между поведението на ответниците и настъпилия за ищецавредоносен резултат,
което се установява при съпоставка на свидетелските показания и от приетото
съдебномедицинско
удостоверение, кредитирато от съда, като обективно и компетентно изготвено, кореспондиращо с останалия
събран по делото доказателстван материал, вкючително заключението на СМЕ.
Като съобрази естеството на увреждането, съпътствано от болки и страдания, периода на възстановяване от травмите (физически и психически), по време
на който период физическите болки са отшумяли по-бързо, но срамът и унижението
от случилото се – значително по-продължително, съдът
счита, че като резултат от
побоя ищецът е претърпял
физически и психически страдания. Следва да бъде ангажирана
отговорността на ответника
за обезщетяване на тези неимуществени
вреди. Като справедливо с оглед на търпените неимуществени
вреди и предвид разпоредбата начл.52 от ЗЗД би било обезщетение в размера 3 000,00
лева. В случая при определяне размера на обезщетението
са отчетени като негативни спрямо здравето на
ищеца, действията на двамата участници с случилото се, включително на самия него,
доколкото безспорно инцидента в цялост, явяващ се последици от междусъседската
вражда, а не единствено поведението на ответника е дало повод за продължителни коментари в
селото. Ето защо и в останалата си част,
над горепосочения размер искът следва да бъде оставен без уважение като
неоснователен и недоказан в частта относно реално претърпените негативни
последици, степента на увреда на ищеца и причинно
следствена връзка помежду им. В този смисъл следва да се отчете факторът, че
разпитания свидетел С. е роднина на ищеца, ето защо и макар показанията му да
са кредитирани от съда досежно изложената от него
фактическа обстановка, следва да се отчете, че при емоционалната му свързаност,
съвсем естествено е преценката относно причинените на ищеца страдания (особено
психически) да е повлияна и в голямата си степен - субективна. В този смисъл са показанията на св.Е. А. Е.,
който твърди, че около 4-5 дни след случилото се, е виждал ищеца из селото – в
кафенето, като самият той нямал впечатление от видими поражения върху него. От
друга страна свидетелят пояснява, че макар да живеят в съседство, след побоя не
общуват (не е посещавал дома му, не са разговаряли), при което положение и
неговите показания относно действителното състояние на ищеца след инцидента
също не могат да бъдат ценени в пълна степен.
Върху уважената част от иска следва
да бъде присъдена
и законна лихва, считано от датата
на увреждането - 09.05.2018 г. до окончателното й изплащане.
В останалата част до пълният му
размер от 4 000,00 лева
предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на спора, в полза
на ищеца следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски,
съобразно уважената част от иска
в размер на 757,50 лева, включително
адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК,
при неуважаване на иска в пълния претендиран размер,
ищецът следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски,
съразмерно на отхвърлената част от претенцията му, а именно – 100,00 лева.
По изложените съображения, Айтоският Районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН **********, постоянен адрес: *** да
заплати на Х.И.М., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, сумата от 3 000,00 (три хиляди) лева, съставляваща обезщетение
за причинени му от деликт на 09.05.2018г. неимуществени
вреди в резултат на непозволено увреждане, изразяващи се в претърпени
физически болки и душевни страдания,
ведно със законната лихва за забава от деня на увреждането – 09.05.2018 г. до
окончателно изплащане на дължимото.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетяване на нанесени
неимуществени вреди в останалата част над уважения до
пълният претендиран размер от 4 000,00
лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН ********** да заплати на Х.И.М., ЕГН **********, направените съдебно-деловодни разноски в размер от 757,50 (седемстотин петдесет и седем лв. и петдесет
ст.) лева.
ОСЪЖДА Х.И.М., ЕГН **********да заплати на А. И. А., ЕГН **********, направените съдебно-деловодни разноски, съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 100,00 (сто)
лева.
Решението подлежи на въвзивно обжалване пред Б.кия
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :