РЕШЕНИЕ
№1641/11.10.2018г.
Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На осми октомври Година две хиляди
и осемнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар П.
Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 3531 по описа на
съда за 2018г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на П.С.К. – ЕГН ********** против
Наказателно Постановление № 18-0460-000053/ 13.03.2018г. на Началника V РУ при ОД-МВР
-Варна, с което му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от
ЗДП.
В
жалбата декларативно се оспорва
фактическата обстановка и се твърди, че в хода на производството са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.Поради това и се иска отмяна на
постановлението.
В
съдебно заседание , въз.К. редовно
призован, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество
адв. А. отново пледира постановлението
да бъде отменено, тъй като в хода на производството са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.40 ал.1 от ЗАНН.На следващо
място изразява становище, че нарушението не е доказано.Поради тези и други
съображения пледира за цялостна отмяна на постановлението.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не се представлява от упълномощен процесуален представител, който да
ангажира
становище по жалбата.
След преценка на доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа
страна следното:
На
13.02.2018г. около 12.00 часа въз.К.
управлявал л.а. „ Фолксваген Голф”
с рег. № В 46 46 НХ , като се движел в
кв.“Виница“ по ул.“Цар Борис ІІІ“. По
същото време по този пътен участък, след
автомобила на въззивника, се движел полицейски автомобил, в който се намирал
св.Н.Т.-мл. автоконтрольор при V РУ-Варна.Той и
колегата му видели, че въз.К. не спира на знак „Стоп“ при преминаване през кръстовище.За това
подали звуков и светлинен сигнал от автомобила.Въззивникът
обаче не спрял, направил обратен завой и
продължил движението си.Полицейските служители го последвали и след около
километър и половина преустановили преследването.По номера на автомобила
установили, че е собственост на майката
на въз.К..Тя, както и въззивникът били призовани в V
РУ-Варна, където депозирали писмени обяснения.К. потвърдил, че не спрял на
звуков сигнал, изплашил се и „ тръгнал
да бяга“.
На
14.02.2018г. св.Т. съставил против него акт за установяване на нарушение за
това, че на 13.02.2018г. не спрял на подаден светлинен и звуков сигнал от
контролен орган.Нарушението било квалифицирано като такова по чл.103 от ЗДП.При
личното предявяване на акта въз.К. посочил, че има възражения, но не ги
конкретизирал. В срока по чл.44 ал.1 от
ЗАНН той не депозирал писмени възражения.
Въз
основа на така съставения акт против
въз. К. било издадено и атакуваното
наказателно постановление №
18-0460-000053/ 13.03.2018г., в което
наказващият орган изцяло възприел описаната в акта фактическа обстановка, а
именно че въззивника не спрял на светлинен и звуков сигнал подаден от контролен
орган.Била възприета и правната квалификация на нарушението по чл.103 от ЗДП и
за него на въз. К. на
основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП била наложена „Глоба” в размер на 50лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. .
В
хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитан св. Н.Т.- актосъставител ,
чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно,
безпристрастно и пълно. Свидетелят си спомни за случая с необходимата
конкретика и посочи, че след като лично
възприел извършването на нарушение на ЗДП, а именно неспиране на знак „Стоп“,
на въз.К. бил подаден звуков и светлинен сигнал от служебния автомобил, за да
бъде спрян и да бъде взето отношение спрямо него.Въззивникът
обаче се отдалечил от мястото и в последствие бил установен и призован в V
РУ-Варна.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, които
са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното
постановление 18-0460-000053/ 13.03.2018г. е издадено от
компетентен орган - от Началника на V РУ при ОД-МВР - Варна, съгласно заповед №
8121 з- 952/20.07.2017г.
на Министъра
на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок.Съдът не споделя становището на адв.А., че липсата на втори свидетел в
акта съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Съгласно константната съдебна практика ролята на
свидетелите е декларативна и тяхното присъствие или отсъствие не накърнява
правото на защита на нарушителя,
като същевременно не води и до
съществен порок на акта.Поради това възраженията в тази насока са неоснователни.
Съдът намира обаче , че в хода на
производството са били допуснати други
нарушения на процесуалните правила, които са съществени.
Нормата на чл.103 от ЗДП
вменява в задължение на водача на МПС при подаден сигнал за спиране от
контролните органи да спре плавно в най-дясната лента или на посоченото място.В
настоящият случай в акта и постановлението лаконично е посочено, че въз. К. не спира на светлинен и звуков сигнал
подаден от контролен орган. Липсва обаче описание на това за какво всъщност е бил той- за спиране, за
промяна на посоката на движение или др.Действително, в приложената по
преписката докладна записка св. Т. е
посочил, че сигнала е бил за спиране, което потвърждава и в показанията си в
хода на съдебното следствие. В случая обаче нито в акта, нито в постановлението
е посочен този съставомерен признак на нарушението-
че на въз. К. е подаден сигнал именно за спиране, а не
някакъв друг.Поради това съдът намира, че наказващият орган не е изпълнил
задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН да провери акта с оглед на неговата
законосъобразност и на свой ред е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН като е издал
наказателно постановление, в което не са посочени всички съставомерни признаци
на извършеното деяние.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено .
Водим от горното
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 18-0460-000053/
13.03.2018г. на
Началника V РУ при ОД-МВР -Варна, с което на П.С.К. е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 50лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на
основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение,
административно- наказателната преписка
да се върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: