№ 270
гр. Пазарджик, 21.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
Елисавета Радина
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
и прокурора Ст. Ст. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225200600254 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателят-подсъдим А.Ш. не се явява, редовно призован. За него
се явява служебния защитник адв. А.У..
Жалбоподателят-подсъдим А.А. не се явява, редовно призована. За нея
се явява служебния защитник адв. К.И..
Гражданският ищец „В.“ ЕООД – редовно призован, не изпраща
представител.
За Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик се явява прокурор Д..
Становище на страните по хода на делото.
ПРОКУРОР: Няма пречка да се даде ход на делото.
АДВ. У.: Не е налице процесуална пречка за даване ход на делото.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото. Няма процесуална пречка.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията докладчик ПУНТЕВА.
АДВ. У.: Поддържам жалбата без промени. Нямам доказателствени
искания.
АДВ. И.: Присъединявам се към жалбата на колегата. Нямам
доказателствени искания.
ПРОКУРОР: Оспорвам въззивната жалба. Няма да соча доказателства.
Нямам искания по доказателствата.
Съдът ДОКЛАДВА справка от ОД - МВР – Пазарджик за влизанията на
територията на Република България на двамата подсъдими.
Съдът счита делото за изяснено, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОР: Уважаема г-жо Председател, уважаеми окръжни съдии,
моля да се произнесете с решение, с което да потвърдите атакуваната с
въззивната жалба присъда, постановена от Районен съд - Пазарджик. Считам,
че последната е правилна, обоснована и законосъобразна. Намирам, че в
настоящия случай не са налице твърдените във въззивната жалба нарушения
на материалния закон, явна несправедливост и необоснованост, които да се
основание за отмяна, респ. за изменение на постановения съдебен акт. С
първоинстанционната присъда подс. А.А. и А.Ш. са признати за виновни за
извършено на 23.05.2020 г. в Пазарджик – А.А. в съучастие като извършител
и А.Ш. в съучастие като помагач, престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. 194,
ал. 1, вр. 20, ал. 2 от НК – за първата подсъдима, и чл. 20, ал. 4 за втория
подсъдим, като деянието е извършено с особена ловкост.
Считам, че първоинстанционният съд е направил правилен анализ на
събраните по надлежния процесуален ред доказателства – гласни и писмени
такива, и въз основа на същите е стигнал до категоричния извод, че
подсъдимите са извършили посочените по-горе престъпления под форма на
вината пряк умисъл с целени настъпили общественоопасни последици, като
предмета на престъплението против собствеността, извършено от двамата
подсъдими, са 2 бр. златни синджира с общо тегло 64,5 грама на обща
2
стойност 4837,50 лева.
Считам, че безспорно е доказано, че подс. Анхел Ш. е взел участие в
престъплението под форма на съучастие в качеството си на помагач. В тази
насока са показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели, както и заключението на видео-техническата експертиза.
По отношение на подс. А.А. безспорно е доказано, че е извършила
активни действия, насочени към противозаконно отнемане на синджирите –
предмет на престъплението и установяване на трайна фактическа власт върху
същите.
С оглед на второто алтернативно искане, изтъкнато във въззивната
жалба, а именно: за изменение на постановената присъда с прилагане на
института на условното осъждане, считам, че и в тази си част въззивната
жалба е неоснователна и не следва да бъде уважавана. Изцяло се
солидаризирам с мотивите на първоинстанционния съд за това, че и по
отношение и на двамата подсъдими не следва да бъде приложен института на
условното осъждане. Същите са личности със завишена степен на
обществена опасност.
По делото са събрани надлежни писмени доказателства, които са
коментирани в мотивите към постановения съдебен акт, а именно: Писмо от
аташето на Външните работи към Румънското посолство в България и Писмо
от ДМОС, от които се установява, че двамата подсъдими имат множество
криминалистически регистрации за извършени престъпни посегателства на
територията на различни държави – членки на Европейския съюз.
Правилно е отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство
начинът, по който двамата подсъдими са реализирали престъплението, за
което са осъдени и са атакували с въззивната жалба присъда.
Присъдата е правилна и законосъобразна също така и в гражданската й
част.
С оглед на така изложените съображения, моля да се произнесете с
решение, с което да потвърдите първоинстанционния съдебен акт.
АДВ. У. : Уважаеми окръжни съдии, аз не съм съгласен с анализа на
прокуратурата по отношение на доказателствените материали и основаващите
се на тях изводи на първоинстанционния съд и съответно на прокуратурата.
3
На мен ми се ще да извършите по-критичен анализ – от една страна на
мотивите на първоинстанционното решение, и от друга страна и
същевременно на събраните по делото доказателства, и мисля, че един такъв
критичен анализ ще обоснове извода, че няма сериозни доказателства, да не
кажа никакви, за участието на моя подзащитен в извършване на
престъплението под формата на помагачество. Сочат се свидетелски
показания и видеоматериали, но реално погледнато, ако ги прочетем сериозно
и непредубедено, ще видим, че там не се сочи никакво такова поведение,
което бихме могли с нормалната житейска и правна логика да квалифицираме
като помагачество. Считам, че такова би могло да има, ако отнякъде се
споменаваше или се установяваше, че моят подзащитен е прикривал с тялото
си, или е отвличал с движения, мимики и въпроси вниманието на продавачите
и това да е способствало за осъществяване на деянието. Но така ми се вижда в
обичайната житейска ситуация, към която бихме могли да въвлечем моя
подзащитен под някаква форма на участие в престъплението. Аз такива неща
не видях да излизат от материалите по делото, и затова това са ми основните
доводи, които са ме накарали да подам жалбата и да защитавам моя
подзащитен с тезата, че той е абсолютно невинен по повдигнатото му
обвинение. Стори ми се, че първоинстанционният съд също донякъде му
повлия и не случайно той промени квалификацията, защото обвинението
същите доказателства беше насочило към моя подзащитен за съизвършител,
т.е. за пряко участие в изпълнителното деяние. Уважаемият
първоинстанционен съд обърна нещата, на пръв поглед от адекватен ъгъл ми
се струваше тогава, и видя, че такова съизвършителство няма как да бъде
обосновано. Може би потърси и намери в себе си мотивация да включи моя
подзащитен под някаква форма в това престъпление, но мисля, че ако
направим коректен и обективен анализ на всичко, ще видим, че защитаваното
от мен лице не би следвало да носи някаква наказателна отговорност.
Относно възможността да му бъде наложено все пак някакво наказание,
аз мисля, че информацията по делото, която се съдържа, и в която се визира
само криминалистична регистрация, не може да обоснове ефективно
изтърпяване на наказанието. И така, като погледнете моите доводи и
съответно като съобразите Вашето вътрешно убеждение с доказателствата по
делото и приложението на процесуалния и материалния закон, считам, че
следва да възприемете жалбата ми в една или друга степен като основателна.
4
АДВ. И.: Уважаеми окръжни съдии, аз ще Ви моля спрямо моята
подзащитна да приложите института на условното осъждане, тъй като към
настоящия момент, а и тогава е била неосъждана, и както колегата заяви само
една криминалистическа справка не дава основание да се наложи ефективно
осъждане.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, след което обяви на страните, че
ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:57 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5