Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на деветнадесети декември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 4058
по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба ищецът ЕТ "Д.Т.“ твърди, че има сключен с ответника договор от 21.11.2008 година
за лизинг на моторно превозно средство № ЛМПС307, при условията на финансов
лизинг, за доставяне на товарен автомобил с влекач, нов внос, марка MAN JGA 01,
сериен номер/шаси WMAH05ZZZ2M345340. Автомобилът – предмет на договора за
лизинг му е предаден с Приемо-предавателен протокол, представляващ приложение №
5 към лизинговия договор. Поддържа, че при подписване на договора за лизинг е
изплатил дължимата по т. 3.3. от договора сума, представляваща 30% от цената на
лизинговото имущество, а именно 7331.93 евро, като по нареждане на
лизингодателя, сумата е платена на "С.К." ЕООД /лицето, вносител на
автомобила/. За извършеното плащане в
размер на 14340 лева има подписано тристранно споразумение от 21.11.2008 година
между ищеца, като лизингополучател, между Лизингодателя "У." АД и
"С.К." ЕООД. Сочи, че към датата
29.11.2012 година е изплатил изцяло дължимите суми по лизингови вноски,
както и дължимите такси, данъци и други плащания, уговорени в лизинговия
договор. Поддържа, че дължимата сума по лизинговия договор е в размер на
24439.75 евро, които са внесени изцяло и видно от оперативния счетоводен
дневник на ответника към 20.09.2012 г. лизингодателят няма задължения по
лизинговия договор. Независимо от това, ответникът продължил да му иска
допълнителни суми във връзка с договора, без да уточнява на какво основание се
дължат, с обещанието че ще му прехвърли собствеността върху лизинговата вещ.
Така в продължение на две години ответникът платил без основание сума в размер
на 25 329 лева, но собствеността върху автомобила не му била прехвърлена
от ответника, независимо от многократните искания от страна на ищеца това да
бъде направено. Поддържа, че е придобил
собствеността върху вещта въз основа на давностно владение, поради което иска
от съда да постанови решение, с което да признае за установено правото му на
собственост върху вещта. Освен това иска
Съдът да осъди ответника да му заплати
надвнесените над лизинговата цена суми, които се явяват платени без основание и
са в размер на 25 329 лева, ведно с дължимата законна лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума.
Претендира направените по делото разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника „У.“ АД, чрез назначения му особен представител адв. М.Я. като в
законоустановения срок е подаден отговор, с който се оспорват предявените искове, като неоснователни. Поддържа, че процесният договор за лизинг не е подписан
от законния представител на „У.“ АД. Оспорва обстоятелството ответникът да е
получавал каквито и да е суми по лизинговия договор, поради което за него не е
възникнало задължението да прехвърли
собствеността върху процесното МПС. При условията на евентуалност, поддържа, че
всечки платено от ищеца на ответника суми са дължими по договора и не са дадени
без правно основание. Моли съда да отхвърли исковете. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Между страните по делото, на 21.11.2008 г., е сключен договор за отдаване на мототорно превозно средство при условия на
финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост,
съгласно които ищецът предоставя ползването на товарен автомобил с влекач, нов
внос, марка MAN JGA 01, сериен номер/шаси WMAH05ZZZ2M345340 на ответника, срещу лизингова цена в размер на
24439.75 евро ДДС, дължима на лизингови вноски, включващи главница и лихви,
съгласно погасителния план – неразделна част от договора, първоначалната от които вноски е в размер на
30 % от ооборудването или 7331.93 евро с ДДС. С договора са посочени и
останалите дължими от лизингополучателя суми, в това число годишна
административна такса и застрахователни премии по предвидените с договора
застрохавателни полици. Страните са постигнали и съгласие за условията, при
които лизингополучателят има право да за закупи лизинговото имущество.
Видно от споразумение от 21.11.2008 г.,
страните по договора и доставчика „С.К.“ ЕООД постигат съгласие, авансовото
плащане, извършено от ищеца към доставчика в размер на 1434 лева с ДДС да се
счита за плащане извършено от ответника лизингодател, като тази сума се счита
плащане на лизингополучателя по лизинговия договор.
От представения по делото
приемо-предавателен протокол е видно, че товарният автомобил – предмет на
договора за лизинг е предаден от ответника на ищеца.
С нотариална покана, връчена на ответника
по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК на 14.09.2019 г., ищецът го кани да се яви
при нотариус на 02.10.2014 г. в 15 ч. за извършване на продажба на товарния
автомобил- предмет на договора за лизинг.
Изложеното се установява от приетите
писмени доказателства. Съдът не обсъжда самостоятелно приетите като
доказателства по делото платежни документи и справки за дължими по договора за
лизинг суми, доколкото същите са неоспорени от страните и анализирани и взети
предвид от вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза. Предвид заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-графическа експертиза, съгласно което не може да се даде
категоричен отговор дали положеният под договора за лизинг подпис от
представителя на ответника лизингодател – С.П.принадлежи на това лице, Съдът на
основание чл. 194, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК намира за недоказано оспорването на
автентичността на договора за лизинг, направено от ответника, във връзка с
което оспорване е открито производство по реда на чл. 193, ал. 2 от ГПК. Ето
защо договорът следва да остане в събрания по делото доказателствен материал.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, заключението на която, като неоспорено от страните, съдът кредитира
като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице, след анализ на събраните
по делото доказателства, прави извод, че надвнесената от ищеца по договора сума
е в размер на 11610.56 лева, тъй като общо дължимите от ищеца, съгласно условията
на договора суми са 66986.97 лева, а
ищецът е платил на ответника във връзка с договора сумата от 78597.53 лева.
По иска с правна
кавлификация чл. 124, ал. 1 от ГПК.
От събраните по делото доказателства не
се установи ищецът да е станал собственик на вещта –предмет на лизинговия
договор. Необосновани са твърденията на ищеца, че е станал собственик на вещта
на основание чл. 78 от Закона за собствеността /ЗС/. Тази разпоредба гласи, че който придобие
по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител
на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива
собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата
вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. В случая за прехвърлянето на процесната
движима вещ се изисква форма за действителност, а именно: писмен договор с нотариална
заверка на подписите – арг. от чл. 144 от Закона за движението по
пътищата. Ето защо тази норма се явява
неприложима към твърденията, с които ищецът обосновава правото си на
собственост върху процесната вещ. Не се установи по делото ищецът да е станал
собственик на вещта и на основание осъществено от него давностно владение по
чл. 80 от ЗС. Съгласно тази норма, правото
на собственост по давност върху движима вещ се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. За да се признае обаче на едно лице правото на изключителна собственост
по отношение на една изцяло чужда вещ, чл. 80, ал. 1 ЗС установява, че
претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период от 5 години
фактическата власт по отношение на конкретната вещ /corpus/, без
противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е
демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта поведение на
пълноправен собственик /аnimus/, т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че
упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. Само
доколкото елементите на фактическия състав на чл. 80, ал. 1 ЗС са налице по
отношение на претендиращото собствеността лице и то установени при едно пълно и
пряко доказване в хода на процеса, искането за признаване едно лице като
собственик поради изтекла придобивна давност на конкретна вещ може да бъде
уважено. В случая не се доказа ищецът да е осъществявал такова владение за период от 5 години преди
датата на исковата молба. Самият факт на ползване на вещта не означава, че ползващото
лице е установило владение за себе си. Затова съдебната практика последователно
и непротиворечиво приема, че държателят /ккаквото качество има ищецът като
лизингополучател/ следва да е демонстрирал явно и категорично, че е променил
държането на вещта в намерението за своене, като тези действия трябва да са отправени
към собственика на вещта. В случая, видно от съдържанието на изпратената до
ответника нотариална покана, към момента на изпращане на поканата – м.
септември 2014 г. ищецът е смятал себе си за държател на товарния автомобил,
доколкото е отправил искане към ответника да му прехвърли собствеността върху вещта.
Следователно към този момент не е бил налице субективният елемент на
владението. От м. септември 2014 г. до завеждане на настоящето дело – м. юни 2015 г.
не е изтекъл изискуемият по закон петгодишен срок.
Ето защо Съдът приема, че предявеният
устаноителен иск за собственост е неоснователен и недоказан, поради което
следва да се отхвърли.
По иска с правна
кавлификация чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Според чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил
нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е
длъжен да го върне. Видно от законовия текст в него са уредени три различни
специални фактически състава на неоснователно обогатяване, като първият от тях
касае получаването на имуществена облага при начална липса на правно основание,
разбирано като валидно правоотношение между лицето, което дава, и лицето, което
получава. В настоящия случай ищецът твърди, че е платил без правно основание/ на ответника сумата от 25
329 лева, тъй като тази сума не е била
дължима по сключения между страните договор за лизинг. При този иск ищецът
следва да докаже, че е дал “нещо” – материална ценност на ответника, който я е
получил, а ако претендира неоснователност на претенцията ответникът следва да
докаже, че е имало основание за получаване на сумата. Именно плащането на
недължимо е юридическият факт, който нарушава еквивалентността в отношенията на
страните и от който произтичат едновременно обедняването на едната страна и
обогатяването на другата. Този правопораждащ факт се установява частично от
доказателствата по делото. Ищецът установи, че е платил на ответника във връзка
с договора за лизинг общо сумата от 78597.53
лева при дължими по договора 66986.97 лева. В този смисъл разликата между тези
суми - 11610.56 лева се явява недължимо платена и следва да бъде върната на
ищеца.
Предви изложеното предявеният осъдителен
иск е основателен и доказан за сумата от 11610.56 лева, като следва да бъде
охвърлен за разликата по пълния предявен размер от 25 329 лева.
При този изход на производството, ищецът
има право на направените по делото разноски, съобразно уважената част на
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ищецът претендира като разноски по
делото следните суми: 1058 лева държавна такса; 980 лева заплатено адвокатско
възнаграждение; 500 лева хонорар на вещото лице по съдебно-счетоводната
експрертиза и 1800 лева депозит за особения представител на ответника /внесеният
от ищеца депозит е 1890 лева, но със списъка по чл. 80 от ГПК се претендират
1800 лева, съответно предвид принципа на диспозитивното начало съдът ще вземе
като основа на дължимите на ищеца по чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски таки сума/. Съдът
констатира, че по делото са представени доказателства за платено от ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 958 лева /договор за правна защита и
съдействие от 11.03.2015 г./, съответно неоснователно е искането му за
присъждане на разноски за разликата между тази сума и посочения в списъка по
чл. 80 от ГПК размер от 980 лева. Неоснователно е и искането за присъждане на
депозит за съдебно-счетоводната експертиза в размер на 500 лева, тъй като по
делото е определен, съответно заплатен такъв в размер на 300 лева. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от закона за адвокатурата. В
случая съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 958
лева е в съответствие с размера, установен в чл. 7, ал. 2 на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и не се явява прекомерно с оглед характера и
сложността на делото. Предвид изложеното, съдът намира, че възражението на ответника
за прекомерност е неоснователно и
дължимите на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се намаляват по реда на чл. 78,
ал. 5 от ГПК. При така приетите като направени от ищеца по делото разноски,
съдът намира, че на същия се дължат такива, съобразно уважената част на
исковете, в размер на 1886.73 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен,
предявения от ЕТ "Д.Т.“, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:*** срещу „У.“ АД, ЕИК ******, представлявано от назначения му особен
представител адв. М.Я.,***, положителен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, с предмет – признаване за установено, че ищецът е собственик на следната
движима вещ: товарен автомобил с влекач,
нов внос, марка MAN JGA 01, сериен номер/шаси WMAH05ZZZ2M345340, с рег. № ******.
ОСЪЖДА „У.“ АД, ЕИК ******,
представлявано от назначения му особен представител адв. М.Я.,*** да заплати на ЕТ "Д.Т.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** , на основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, сумата от 11610.56
лева /единадесет хиляди шестстотин и десет лева и 56 ст./, ведно със законната
лихва от 11.06.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 25 329 лева.
ОСЪЖДА „У.“ АД, ЕИК ******,
представлявано от назначения му особен представител адв. М.Я.,*** да заплати на ЕТ "Д.Т.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** , на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, разноски в размер на 1886.73
лева /хиляда осемстотин осемдесет и шест лева и 73 ст./.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: